Р
Е Ш Е
Н И Е №287
гр.Хасково, 07.05.2019год.
В
и м е т о н а н а р о д а
Хасковският районен съд
в публичното заседание на осемнадесети април
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Елена Стефанова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 1665 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, със седалище и адрес на управление-
гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис
сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4 против К.К.С.,***, иск с правно основание чл. 415, ал.1 във вр. с чл. 422, ал.1 от ГПК, вр.
чл.79, ал.1, чл.86, ал.1 и чл.92, ал.1 от ЗЗД - за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК.
В исковата молба се твърди, че обстоятелството,
възоснова на което била издадена заповедта за изпълнение, бил подписан Договор
за паричен заем № 2641175 от 15.09.2016г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД като
заемодател и ответника като заемател, сключен при спазване разпоредбите на Закона за потребителския
кредит. С подписването на договора за паричен заем заемателят удостоверявал, че
е получил Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по
паричния заем. Основанието, на което заявлението и настоящата искова молба се
подавали, бил сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
/цесия/ от 16.11.2010г. на основание чл.99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от
01.07.2017г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания“
ООД, по силата на който вземането било прехвърлено в полза на „Агенция за
събиране на вземания“ ООД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/,
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Съгласно сключения
договор за заем, заемодателят се задължил да отпусне на заемополучателя паричен
заем в общ размер от 2250 лева, с което заемодателят изпълнил задължението си.
Ответникът се задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на
сключения договор. Погасителните вноски съставлявали изплащане на главницата по
кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и
обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на
заемодателя, като лихвеният процент бил фиксиран за срока на договора и посочен
в него, при което общата стойност на плащанията по кредита била договорена в
размер на 2581.40 лева. Така, договорната лихва по кредита била уговорена от
страните в размер на 331.40 лева. Съгласно разпоредбите на договора, заемателят
се задължил да върне кредита в срок до 23.06.2017г. на 20 равни двуседмични
погасителни вноски, в размер на 129.07 лева всяка, като падежът на първата
погасителна вноска бил 30.09.2016г., а падежът на последната – 23.06.2017г. С
подписването на договора за заем заемателят удостоверявал, че заемодателят го
е уведомил подробно за всички клаузи от този договор, че се съгласява с тях и че желае договорът да бъде сключен. Съгласно Тарифа за таксите,
с която ответникът бил запознат, в случай, че заемателят забави заплащането на падеж на
погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, дължал на заемодателя
заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни
съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за
събирането на просрочените вземания в размер на 9 лева. Таксата за направени
разходи се начислявала за всеки следващ 30-дневен период, през който има
погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни,
като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски,
които трябвало да заплати заемателя, не можело да надхвърлят 45 лева. На основание цитираните
по-горе разпоредби, на длъжника била начислена такса разходи за събиране на
вземането в размер на 45 лева. Съгласно договора, заемателят се задължил в
3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемателя
обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две физически лица – поръчители,
всяко от които следвало да отговаря на следните изисквания: да представи на
заемателя служебна бележка за размер на трудово възнаграждение, нетният размер
на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лева, да работи по безсрочен
трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем,
сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, да няма неплатени осигуровки за последните
две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако
има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не
по-лош от 401 „Редовен“, като поръчителите подписвали договор за поръчителство
или банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, която е издадена след
усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по
договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на
задълженията по договора за заем. Предвид обстоятелството, че заемателят не бил
представил на заемателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно
уговореното от страните, на същия била начислена неустойка за неизпълнение в
размер на 1577.80 лева, която страните били постигнали споразумение да бъде
разсрочена на 20 равни вноски, всяка в размер на 78.89 лева, платими на
съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така
погасителната вноска, която следвало да заплаща заемателя, била в размер на
207.96 лева. Посочва се още в исковата
молба, че на основание Закона за потребителския кредит, на длъжника била начислена
лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от
01.10.2016г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на
начислената лихва бил 212.29 лева, който бил съвкупност от лихвите за забава,
изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и
договорна лихва. Длъжникът не бил заплатил изцяло дължимия паричен заем към
дружеството. Сумата, която била погасена до момента, била в размер на 104 лева,
с която били погасени, както следва: неустойка за неизпълнение: 77 лева и такса
разходи: 27 лева. Срокът на договора изтекъл с падежа на последната погасителна
вноска – 23.06.2017г. и не бил обявяван за предсрочно изискуем. Ищецът подал
заявление по чл.410 от ГПК и било образувано Ч.гр.д. № 346/2018г. по описа на
РС-Хасково, по което била издадена заповед за изпълнение за посочените по-горе
суми. Тъй като заповедта била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5
от ГПК, съдът указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на
вземането си. Изложеното обосновавало правния интерес на ищеца от предявяване
на настоящия иск. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите,
както следва: 2250 лева – галвница; 331.40 лева – договорна лихва за периода от
30.09.2016г. до 23.06.2017г.; 1500.80 лева – неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за преиода от 30.09.2016г. до 23.06.2017г.; 18 лева –
такса разходи; 212.29 лева – лихва за забава върху непогасената главница за
периода от 01.10.2016г. до 05.02.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 06.02.2018г. до изплащане на вземането, които суми са
присъдени в заповедното производство по Ч.гр.д. № 346/2018г. по описа на
Районен съд-Хасково. Претендира разноски в заповедното и в настоящото
производство.
В срока по чл.131 от ГПК
назначеният особен представител на ответника подава отговор на исковата молба,
в който взема становище за допустимост, но неоснователност на иска. Заявява, че
вземането на ищеца по процесния договор за кредит било налице и то следвало от
прехвърлянето му с друг договор на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
Неоснователността на иска обаче се пораждала от факта, че ответникът не бил
надлежно уведомен за извършената цесия, тъй като Уведомителното писмо не било
получено от него. Видно от Известието за доставяне, изходящо от цесионера, с
получател ответникът по делото, то било останало непотърсено. От това следвал
несъмненият извод, че длъжникът не е бил надлежно уведомен с това уведомително
писмо за извършената цесия. Не бил уведомен за цесията и с исковата молба, тъй
като са били налице условията на чл.47, ал.6 от ГПК и на ответника е бил
назначен особен представител. Самият ответник не бил получил копие от исковата
молба и от приложенията към нея, сред които било и уведомлението за извършената
цесия, изходящо от цедента, който действал чрез цесионера. Така не било спазено
изискването на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД и цесията породила действие в
отношенията между стария и новия кредитор, но не и в отношенията между новия
кредитор /цесионера/ и длъжника. Поради изложеното, моли съда да отхвърли исковете.
В съдебно заседание се поддържа подадения отговор на исковата молба.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във
връзка с твърденията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
По делото е приложено Ч.гр.д.№ 346/2018г. по описа на Районен съд-Хасково
като доказателство за развилото се заповедно производство. Видно от същото е, че „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника К.К.С. за сумата 2250 лева
– главница по Договор за кредит от 17.09.2016г.; 331.40 лева – договорна лихва
от 30.09.2016г. до 23.06.2017г.; 18 лева – такса разходи; 1500.80 лева –
неустойка за неизпълнение на договорно задължение от 30.09.2016г. до 23.06.2017г.;
212.29 лева - обезщетение за забава от 01.10.2016г. до 05.02.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата от 06.02.2018г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 86.25 лева – платена държавна такса и 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение – разноски по делото. За посочените суми е била
издадена Заповед за изпълнение № 158/07.02.2018г., връчена на длъжника по реда на чл.47, ал. 5 от ГПК. В
срока по чл.415, ал.1 от ГПК ищецът е предявил против ответника настоящия иск
за установяване на вземанията, предмет на заповедта.
На
15.09.2016г. ответникът К.К.С. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД са сключили Договор
за паричен заем № 2641175. Посоченият договор, както и Предложение за сключване на договор за паричен
заем, Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, са представени по делото и от същите е видно,
че имат посоченото в исковата молба съдържание, поради което не следва отново
същото да се преповтаря.
С
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г. “Изи Асет Мениджмънт“ АД е прехвърлило на
ищеца по делото „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД /тогава „Агенция за
събиране на вземания“ ООД/ свои вземания, описани подробно в Приложение № 1,
сред които и вземането спрямо ответника К.К.С.. С Писмо от 01.07.2017г. към
процесния договор „Изи Асет Мениджмънт“ АД е потвърдило извършената цесия,
съгласно договора.
С Пълномощно „Изи Асет Мениджмънт“ АД е
упълномощило „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с правото да уведоми от
негово име длъжниците за извършената цесия.
Било
са изпратени Уведомително писмо, изх. № УПЦ-П-ИАМ/2641175 от 05.07.2017г. от
ищеца в качеството на пълномощник на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, до ответника за
извършената цесия, като е направено отбелязване в Известието за доставяне от
дата 11.7.2017г. – „Преместен“. Било е изпратено и второ Уведомително писмо,
изх. № УПЦ-С-ИАМ/2641175 от 12.06.2018г. от ищеца в качеството на пълномощник
на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, до ответника за извършената цесия, като в Обратната
разписка към товарителница № 67861260 от 12.06.2018г. е отбелязано: „Отсъствие на получателя до септември“.
По делото съдът назначи и изслуша
заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което възприема изцяло като
компетентно и безпристрастно дадено. От същото се установява, че остатъкът на
задължението по Договор за паричен заем № 2641175 от 15.09.2016г. е 4 312.49
лева, от които 2 250 лева – главница; 331.40 лева – договорна лихва за периода
от 30.09.2016г. до 23.06.2017г.; 1 500.80 лева – неустойка за неизпълнение
на договорно задължение; 18 лева – разходи и такси за събиране и 212.29 лева –
обезщетение за забава за периода от 01.10.2016г. до 05.02.2018г.
При така възприетата фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Предявеният в
настоящото производство иск е допустим, като подаден в законоустановения срок по чл.422, ал.1 вр.
чл.415, ал.4 вр. ал.1, т.2 от ГПК и от надлежна активно легитимирана за това
страна. Разгледан по същество обаче, същият се явява неоснователен, поради следните
съображения:
По делото се установи наличието на облигационните правоотношения, от които
ищецът черпи процесните си права, а именно фактът, че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника К.К.С., като кредитополучател, е бил сключен Договор за паричен заем № 2641175 на 15.09.2016г., по силата на който
ответникът е получил в заем сумата
от 2 250 лева за срок до 23.06.2017г., при съответно уговорени между страните
конкретни параметри по заема - брой на
вноските, стойност на двуседмичната вноска, начален падеж, лихвен процент и начин на
плащане, както и други условия. Вземането по този
договор е било валидно цедирано от заемодателя на дружеството ищец по силата на Приложение № 1/01.07.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г.
В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД, съгласно която цесията има действие
спрямо длъжника от деня, когато му бъде съобщена от предишния кредитор. Такова
уведомяване в случая не се установява както към датата на подаване заявлението
по чл.410 от ГПК, така и до приключване на устните състезания в настоящото
производство. С Пълномощно цедентът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е упълномощило цесионера „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД с правото да уведоми от негово име длъжниците за
извършената цесия. Както приема ВКС в своята практика, няма пречка предишният
кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като
негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите
на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД, а
длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице, като поиска доказателства за
представителната власт на новия кредитор. Но, за да има цесията действие спрямо длъжника, уведомлението за нея трябва да
е достигнало до знанието му. Както се посочи, в случая такова обстоятелство не е налице нито към датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, нито към датата на предявяване на
настоящия иск и към датата на приключване на устните състезания по делото. До ответника са били изпратени
две уведомителни писма за
извършеното прехвърляне на вземания, но нито едно от тях не е достигнало до знанието му, като и двете писма са върнати като
непотърсени, респективно недоставени. Не може да се приеме и че длъжникът е бил уведомен за цесията със
самата искова молба. Действително, няма пречка, поради отсъствие на специални
изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от
цедента за извършената цесия, цесията да се счете за надлежно съобщена на
длъжника тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника
като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си
за изпълнение на цедираното вземане, като получаването на уведомлението в рамките на съдебното
производство по предявен иск за прехвърленото вземане следва да бъде съобразено
по правилото на чл.235, ал.3
от ГПК. В случая обаче длъжникът не е получил препис от исковата молба и
приложенията, тъй като връчването е извършено надлежно по реда на чл.47 от ГПК.
Затова, тъй като ответникът не е получил и в хода на съдебното производство
процесното уведомление, следва изводът, че извършената цесия все още не е
произвела спрямо ответника своето действие по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД. В тази връзка
следва да се отбележи, че макар и уведомлението да е било връчено на особения
представител на ответника, назначен му от съда по реда на чл.47, ал.6 от ГПК, уведомяването му за
цесията не би могло да произведе действие спрямо ответника, тъй като се касае
за представителство по закон, а не за договорни пълномощия. При тези обстоятелства
съдът приема, че процесната цесия не е породила действие спрямо ответника и той
не дължи плащане на задълженията, произтичащи от процесния договор, в полза на
цесионера – дружеството
ищец. Това води до неоснователност и недоказаност на предявения иск с правно
основание чл.422, ал.1 вр. чл.415 от ГПК. В този смисъл е и формиралата се практика на Окръжен съд-Хасково,
който в случая се явява и последна инстанция, предвид цената на предявения иск
– Решение № 475/05.12.2018г. по В.гр.д. № 736/2018г., Решение № 4/11.01.2019г.
по в.гр.д. № 763/2018г., Решение № 32/30.01.2019г. по В.гр.д. № 818/2018г.,
Решение № 35/30.01.2019г. по В.гр.д. № 800/2018г.
Ето защо, съдът следва
да се произнесе с решение, с което да отхвърли като неоснователен и недоказан
предявения иск да се признае за установена дължимостта на присъдените със
Заповед № 158/07.02.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по Ч.гр.д.№ 346/2018г. по описа на Районен съд-Хасково суми, като на ищеца не се следват
разноски, предвид изхода на делото.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление-гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25,офис сграда „Лабиринт“,
ет.2, офис 4, против К.К.С., ЕГН **********,***, иск за признаване за
установено, че последният му дължи сумите:
2 250 лева –
главница по Договор за паричен заем № 2641175 от 15.09.2016г., сключен между „Изи
Асет Мениджмънт“ АД и К.К.С.; 331.40 лева – договорна лихва от 30.09.2016г. до
23.06.2017г.; 1500.80 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение
от 30.09.2016г. до 23.06.2017г.; 18 лева – такса разходи; 212.29 лева –
обезщетение за забава от 01.10.2016г. до 05.02.2018г., прехвърлени с Приложение
№1/01.07.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.11.2010г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.02.2018г.
до окончателното й изплащане, по Заповед № 158/07.02.2018г., издадена по
Ч.гр.д. № 346/2018г. по описа на Районен съд-Хасково, като - НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд-Хасково
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете.
Вярно с оригинала!!!
Секретар: /П.Н./