Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 24.04.2020 г.
СГС, VI-4 състав, в открито съдебно заседание на седми февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар Светлана Влахова, кaто разгледа докладваното от съдия Чомпалов т. дело № 2701/18 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
СГС е сезиран с искова молба от „Е.Б.2.“ ЕООД, с която са предявени срещу „Щ.“ ЕАД искове с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД и чл.309а ТЗ. Твърди се от ищеца, че на 01.08.2017 г. е сключил с ответника споразумение, по което по негово възложение е поел задължението да изпълни бетонови строителни работи на обект „проект за добив и преработка на злато съдържащи руди от участък Ада тепе“, а в КСС към споразумението са индивидуализирани конкретните работи на обща стойност 479 672,87 лв. Сочи се, че на 10.11.2017 г. е сключено допълнително споразумение за продължаване на сроковете, по което ищецът е изпълнявал задълженията си. Според ищеца изпълнените от него строителни работи са на стойност 455 845,26 лв. с ДДС, посочена в сертификат N 10, a със сертификат N 11 са отстранени разминаванията, но ответникът е платил частично и остава да дължи сумата от 58 650,87 лв. Иска се от ищеца ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 58 650,87 лв. – стойност на изпълнените строителни работи и на гаранция, както и сумата от 80 лв. - обезщетение за разноските за събиране на вземането на основание чл.309а ТЗ.
Ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете с възражението, че одобрените от него строителни работи са на стойност 295 819,43 лв. по междинни сертификати за плащане с N –ра от 1 до 9, както и по 4 протокола за непредвидени разходи, но е била удържана гаранция в размер на 22 921,30 лв. Според ответника гаранцията не подлежи на връщане, защото не е подписан окончателен платежен сертификат на основание чл.8 от договора. Поддържа се, че оконателен сертификат не е подписна по вина на ищеца, който е отказал да признае свои задължения от 65 565,67 лв., 21 819,41 лв. и 47 962,29 лв., а по издадената от ищеца фактура N 054/07.11.2018 г. за сумата от 24 190,61 лв. по сертификат N 10 не се дължи плащане, защото е издаден сертификат N 11 за сумата от 27 067,84 лв. Оспорва се от ответника сертификат N 10, фактура N 054/07.11.2018 г. и протокол за приключване на СМР да са подписани от неговия служител Н.И., с който освен това трудовият договор е бил прекратен на 29.10.2018 г.
Ответникът е предявил срещу ищеца насрещни искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД за сумата от 65 565,67 лв. и за сумата от 21 819,41 лв. – заплатена от ответника наемна цена за ползване на кран, която се дължи от ищеца, както и иск по чл.92 ЗЗД за сумата от 47 962,29 лв. – неустойка за забава за периода 29.01.2018 г. до подаване на насрещния иск.
Сумата от 65 565,67 лв. представлява заплатена от ответника в полза на „Д.Б.“ ЕООД наемна цена за наем на кофраж по тристранен договор за наем на кофраж, която е следвало да се удържа от възнаграждението на ищеца по сертификатите за плащане. Иска се да се присъди сумата от 65 565,67 лв.
Освен това ищецът е платил в полза на „Д.Т.“ ЕООД наемна цена за кран в размер на 21 819,14 лв., която сума също е уговорено да се приспада от възнаграждението на ищеца, но поради неподписване на окончателен платежен сертификат е платена от ответника. Иска се да се присъди сумата от 21 819,14 лв.
Поради неизпълнение в уговорения краен срок /29.01.2018 г./ и изпадането на ищеца в забава ищецът на основание чл.15 от договора дължи неустойка в размер на 0,2 % от стойността на договора за ден забава, но не повече от 10 % от общата стойност. Иска се да се присъди сумата от 47 962,29 лв. неустойка за 50 дни забава /29.01.2018 г. – 20.03.2018 г., която се равнява на 10 % от стойността на договора.
Ищецът е представил допълнителна искова молба, с която поддържа предявените искове с довода, че подписаният сертификат N 10 доказва изпълнението на възложените работи. Сочи се, че преди заповедта за прекратяване от ответника на трудовия договор с Н.И.ищецът няколко пъти е канил ответника да подпише сертификат N 10, както и че сертификатите са подписани от това И.за сметка на ответника преди прекратяване на трудовия договор. Поддържа се, че претенциите на ответника по насрещните искове не са основание да се откаже плащане на възнаграждението и връщане на задържаната гаранция.
Оспорват се от ищеца предявените срещу него насрещни искове с възражението, че според уговорките ищецът дължи плащане на наемна цена за ползване на кофраж само за дните, през които реално е ползвал, а на 27.02.2018 г. е подписан протокол, с който е установено задължение на ищеца в размер на 30 417,21 лв., като сумата от 30 500 лв. е уговорено да се приспадне от възнаграждението, но само при завършване на целия договор, което не е станало поради поведението на ответника. Стойността на ползвания от ищеца кофраж е 17 580,41 лв., която е била реално удържана.
По отношение на иска за наемна цена на кран се сочи, че кранът на обекта е бил ползван от множество подизпълнители, а ако е използван от ищеца то е, защото той е предоставил своя техника на други подизпълнители.
Искът за неустойка се оспорва с възражението, че крайният срок е 31.03.2018 г., защото с писма ответникът е отсрочвал крайната дата срока, а ответникът има вина за забавеното изпълнение. Сочи се, че строителните работи по сертификати от N 1 до N 11 са били изпълнени до 30.03.2018 г.
Ответникът не е подал допълнителен отговор, както и допълнителна насрещна искова молба.
Представено е договорно споразумение от 01.08.2017 г., от което се установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, по което ищецът по възложение на ответника е поел задължението да изпълни бетонови строителни работи на обект „проект за добив и преработка на злато съдържащи руди от участък Ада тепе“, а в КСС към споразумението са индивидуализирани конкретните работи, които са на обща стойност 479 672,87 лв. и следва да се извършат в срок до 20.12.2017 г. Уговорено е, че се издава от изпълнителя фактура въз основа на одобрен платежен сертификат, който възложителят има право да провери в срок от 14 дни.
Представени са Общи Условия към договорното споразумение, в които се съдържа неустоечна клауза, според която при забава на изпълнителя се дължи неустойка от 0,2 % на ден, но не повече от 10 %.
Представено е допълнително споразумение от 10.11.2017 г., с което е предвиден нов график за извършване на строителните работи, а в приложение към него са посочени стойностите на работите.
Представена е фактура N 031/15.12.2017 г., в която се сочи, че изпълнените от ищеца строителни работи по акт N 6/15.12.2017 г. са на стойност 39 186,05 лв.
Представена е количествена сметка на непредвидени работи за периода 15.12.2017 г. – 17.01.2018 г., в която се сочи, че са изпълнени работи на стойност 11 579,44 лв.
Представена е проформа фактура N 005/01.07.2018 г., в която се сочи, че извършените непредвидени работи са на стойност 9643,53 лв., а след приспадане на аванс се дължи сумата от 4379,44 лв.
Представен е протокол за извършени работи от 06.01.2018 г., в който са констатирани изпълнените от ищеца работи по водочерпене при конвейри.
Представен е протокол за извършени работи от 10.01.2018 г., в който се сочи, изпълнените от ищеца работи по товарене, транспортиране и разтоварване на арматурно желязо и ръчно чистене на кал.
Представен е протокол от 17.01.2018 г., в който се сочи, че ищецът е извършил транспортни услуги по превоз на арматурна заготовка с на разстояние от 100 км.
Представен е протокол за извършени работи от 03.01.2018 г., в който се сочи, че са изпълнени от ищеца работи на стойност от 441 лв.
Представен е протокол за извършени работи от 09.01.2018 г., в който се сочи, че са изпълнени от ищеца работи на стойност 1008 лв.
Представен е протокол от 10.01.2018 г., в който се сочи, че поради престой на кофраж през периода 16.11.2017 г. – 08.12.2017 г. ищецът е претърпял загуба на стойност от 5864,40 лв.
Представен е протокол от 15.01.2018 г., в който се сочи, че разходите за престой на 15.01.2018 г. са на стойност 680 лв.
Представен е протокол от 16.01.2018 г., в който се сочи, че разходите за престой на 15601.2018 г. са на стойност 1020 лв.
Представена е фактура N 028/27.11.2017 г., в която се сочи, че ищецът е изпълнил строителни работи на стойност 36 000 лв.
Представена е фактура N 033/03.01.2018 г., в която се сочи, че ищецът е изпълнил строителни работи на стойност 12 000 лв.
Представена е фактура N 037/05.02.2018 г., в която се сочи, че ищецът е изпълнил строителни работи на стойност 7 200 лв.
Представена е фактура N 039/20.02.2018 г., в която се сочи, че ищецът е изпълнил строителни работи по акт N 8/01.02.2018 г. на стойност 51 212,60 лв., а след приспадане на авансово плащане и наем на кофраж Дока за периода 27.11.2017 г. – 31.01.2018 г. се дължи от ответника сумата от 24 455,12 лв.
Представена е фактура N 040/07.03.2018 г., в която се сочи, че по акт N 9/07.03.2018 г. ищецът е изпълнил строителни работи на стойност 22 072,49 лв.
Представена е фактура N 030/14.12.2017 г., в която се сочи, че през периода 29.10.2017 г. – 14.12.2017 г. ищецът е извършил непредвидени работи на стойност 5068,08 лв.
Представена е фактура N 034/15.01.2018 г., в която се сочи, че ищецът е изпълнил строителни работи по акт N 7/15.01.2018 г. на стойност 31 860,74 лв., а след приспадане на авансово плащане се дължи от ответника сумата от 26 232,89 лв.
Представен е протокол за приключване на СМР N 1, в който страните са констатирали, че към 06.04.2018 г. са изпълнени и предадени на ответника всички работи в обхвата на договора и приложенията към него.
Представена е количествена сметка на непредвидени работи към 10.10.2017 г., които са на стойност 10 999,12 лв.
Представена е фактура N 003/05.06.2018 г., в която се сочи, че по акт N 11/06.04.2018 г. ищецът е извършил работи на стойност 3 452,68 лв.
Представена е фактура N 025/24.10.2017 г., в която се сочи, че по сметка от 10.10.2017 г. ищецът е извършил непредвидени работи на стойност 10 999,12 лв.
Представена е фактура N 038/09.02.2018 г., в която се сочи, че ищецът е извършил работи на стойност 25 000 лв.
Представена е фактура N 021/01.09.2017 г., в която се сочи, че по акт N 1/01.09.2017 г. ищецът е извършил работи на стойност 39 837,49 лв.
Представен е приемо-предавателен протокол от 01.09.2017 г., в който се сочи, че ищецът е извършил по протокол N 1/01.09.2017 г. работи на стойност 33 197,91 лв.
Представена е фактура N 022/14.09.2017 г., в която се сочи, че по акт N 2 ищецът е извършил работи на стойност 38 634,88 лв.
Представен е приемо-предавателен протокол от 14.09.2017 г., в който се сочи, че ищецът е извършил по протокол N 2/14.09.2017 г. работи на стойност 32 195,73 лв.
Представена е фактура N 023/15.10.2017 г., в която се сочи, че по акт N 3/15.10.2017 г. ищецът е извършил работи на стойност 40 234 лв.
Представен е акт за извършени строителни работи N 3 към 15.10.2017 г., в който се сочи, че ищецът е извършил работи на стойност 118 605,56 лв.
Представена е фактура N 026/25.10.2017 г., в която се сочи, че по акт N 4/25.10.2017 г. ищецът е извършил работи на стойност 31 100,69 лв.
Представен е акт за завършени натурални видове СМР N 4/25.10.2017 г., в който се сочи, че извършените от ищеца работи са на стойност 149 706,25 лв.
Представена е фактура N 027/25.10.2017 г., в която се сочи, че през периода 01.10 – 28.10.2017 г. ищецът е извършил непредвидени работи на стойност 7 964,69 лв.
Представена е фактура N 029/29.11.2017 г., в която се сочи, че по акт N 5/29.11.2017 г. ищецът е извършил работи на стойност 76 553,02 лв., а след приспадане на аванс се дължи сумата от 55 863,62 лв.
Представен е акт за завършени натурални видове СМР N 5/29.11.2017 г., в който се сочи, че извършените от ищеца работи са на стойност 241 569,83 лв.
Представен е протокол от 14.12.2017 г., в който се сочи, че извършените от ищеца непредвидени работи през периода 29.10.2017 г. – 14.12.2017 г. са на стойност 4223,40 лв.
Представен е акт за завършени натурални видове СМР N 6/15.12.2017 г., в който се сочи, че извършените от ищеца работи са на стойност 280 755,92 лв.
Представена е фактура N 032/21.12.2017 г., в която се сочи, че ищецът е извършил транспортни и хамалски услуги на стойност 697,92 лв.
Представен е протокол от 15.01.2018 г., в който се сочи, че извършените от ищеца строителни работи са на стойност 21 869,74 лв.
Представен е акт за завършени натурални
видове СМР N 7/15.01.2018 г.,
в който се сочи, че изпълнените от ищеца работи са на стойност 318 988,81 лв.
Представен е акт за завършени натурални видове СМР N 8/01.02.2018 г., в който се
сочи, че изпълнените от ищеца работи са на стойност 380 443,93 лв.
Представен
е акт за завършени натурални видове СМР N 09/07.03.2018 г., в който се сочи, че изпълнените от ищеца
работи са на стойност 402 516,42
лв.
Представен е акт за завършени натурални видове СМР N 10/30.03.2018 г., в който се сочи, че изпълнените от ищеца работи са на стойност 431 545,15 лв.
Представена е фактура N 054/07.11.2018 г., в която се сочи, че ищецът е извършил работи по акт N 10/30.03.2018 г. на стойност 29 028,73 лв.
Представен е финален акт за завършени натурални видове СМР N 11 към 06.04.2018 г., в който се сочи, че извършените от ищеца работи са на стойност 434 997,83 лв.
Представен е договор от 24.11.2017 г., от който се установява, че между ищеца, ответника и „Д.Б.“ ЕООД е постигнато съгласие „Д.Б.“ ЕООД да отдаде под наем на ответника система за кофраж през периода 27.11.2017 г. – 27.01.2018 г. срещу дължим от ответника наем.
Представена е заповед N 390/24.10.2018 г., с която на основание чл.331 ал.1 КТ е прекратен трудовият договор на Н.И., сключен с ответника.
Представен е протокол за кофраж, доставен от ответника и използван от ищеца, от 27.02.2018 г., в който се сочи, че ответникът е доставил на ищеца кофраж на стойност 78 916,15 лв.
Установява се от заключението на ССЕ, че издадените от ищеца фактури по процесния договор са на стойност 442 503,27 лв. и са записани в търговските книги на ищеца, които са водени редовно. Тези фактури, с изключение на фактура N 054/07.11.2018 г. – за СМР по акт N 10/30.03.2018 г. на стойност 29 028,73 лв., са записани и в търговските книги на ответника, който е ползвал по тях данъчен кредит. По издадени от „Д.Б.“ ЕООД фактури ответникът дължи наемна цена от 65 625,97 лв., а ищецът е приспаднал сумата от 21 082,49 лв. с фактура N 039/20.02.2018 г. и с кредитно известие 041/14.03.2018 г. Издадените от „Д.Т.“ ЕООД фактури за дължим от ответника наем са на стойност 62 400 лв., която сума е платена от ответника. По процесния договор ответникът е платил на ищеца сумата от 386 446,23 лв.
Представен е договор за услуги със строителни машини от 28.07.2017 г., от който се установява, че ищецът е възложил на „В.“ ЕООД да извърша услуги със строителна механизация на процесния обект.
Представени са фактури с N-ра: 098/11.09.2017 г., 091/07.08.2017 г., 107/26.09.2017 г., 110/30.09.2017 г., 100/25.09.2017 г., 120/23.10.2017 г., 116/14.10.2017 г., издадени от „В.“ ЕООД за дължими от ищеца суми.
Представени са фактури с N-ра: 429/14.11.2017 г., 441/27.12.2017 г. и 503/28.04.2018 г., издадени от „Р.**“ ЕООД за дължими от ищеца суми за услуги с кран.
Установява се от показанията на св.С., че е изпълнявал при ищеца длъжността „технически ръководител“ на процесния обект, на който са изградени фундаменти на сградите, които са предназначени да носят машини за добив на златен концентрат. Ищецът е бил заедно с други фирми подизпълнител на ответника, който е координирал тяхната работа. Работата на ищеца е била да слага бетон, монтаж на кофраж и арматура до изпълнението на фундаментите, а ответникът е посочвал зоната, в която да се работи. Било е възложено на ищеца да работи по три зони, но само площадката на една е била подготвена, поради което е станало забавяне. Първата зона е била наводнена и е било необходимо да се източи водата. На други зони е трябвало да се чака ответникът да изпрати подизпълнители за насипна дейност. Още на една от първите зони ответникът е приел изпълнението на кофража, но представители на „Д.п.“ са констатирали изместване, а след това е установено, че не е налице съответствие на данните, с които работи ответникът и „Д.п.“. Налагано се от ищеца да изчаква да дойдат геодезисти за извършване на проверка, които са били едновременно на няколко места. Имало е забавяне на доставките на бетон, които са координирани от ответника. Бил е сключен тристранен договор, по който страна е Д.Б. ЕООД за доставка на тежък кофраж, а поради неточно изпълнение на армировката се е наложили да се преработи проектът. Сертификат 10 е бил подписан от Н.И.в качеството на представител на ответника малко след напускане на ищеца от обекта.
Установява се от заключението на СТЕ, че от представените по делото актове за извършени натурални видове СМР най-важно значение имат актове N 10 и N 11. Вещото лице е констатирало, че няма писмени възражения /искания/ от страна на ответника, както и че в процеса на работа е възникнала необходимост от непредвидени дейности по водочерпене, изгребване на кал и др., за които са подписани двустранни протоколи. Според в.лице стойността на изпълнените от ищеца работи е на стойност 445 097,10 лв., в която сума е включена сумата от сертификат 11 на стойност 2877,23 лв. и акт за непредвидени работи през периода 15.12.2017 г. – 17.01.2018 г. на стойност 3649,53 лв. Вещото лице е констатирало, че ищецът многократно е уведомявал ответника за слабости в организацията и е искал указания.
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД и чл.309а ТЗ, както и насрещни искове по чл.79 ал.1 и чл.92 ЗЗД.
Установи се от представеното по делото договорно споразумение от 01.08.2017 г., че между страните е възникнало облигационно правоотношение, по което ищецът е поел по възложение на ответника задължението да изпълни бетонови строителни работи на обект в гр.Крумовград „проект за добив и преработка на злато съдържащи руди от участък Ада тепе“, а ответникът е поел насрещното задължение да плати възнаграждение в размер на 479 672,87 лв.
От представените по делото доказателства, преценени в съвкупност, се установява фактът, че по-голямата част от възложените по договора работи са били изпълнени от ищеца и са приети от ответника, който не е направил възражения по чл.264 ал.3 ЗЗД за некачествено изпълнение и недостатъци.
На първо място – по делото е представен спорният „сертификат за плащане“ – акт N 10 за завършени натурални видове СМР - към 30.03.2018 г., в който се сочи, че изпълнените от ищеца към 30.03.2018 г. строителни работи са на стойност 431 545,15 лв., в която е включена и сумата от 29 028,73 лв. по спорната фактура N 054/07.11.2018 г. Tози двустранно подписан сертификат за плащане – акт за завършени СМР съдържа направеното от ответника признание на неизгоден факт, поради което притежава доказателствена стойност на разписка по чл.77 ал.1 ЗЗД за получено от кредитора възложител изпълнение на дължимата от изпълнителя длъжник престация за изработка. Тук следва да се отбележи, че с оглед уговорката в т.3.4 от Общите договорни условия „сертификатът за плащане“ е нарочен документ, който има за цел да удостоверява „напредъка и качеството на работа“ и подлежи на корекция от възложителя в срок от 14 дни. Това означава, че по волята на страните спорният сертификат за плащане N 10 представлява документ, който удостоверява количеството и стойността на изпълнената от ищеца престация за сумата от 29 028,73 лв. по спорната фактура N 054/07.11.2018 г.
„Платежният сертификат“ – акт за завършени натурални видове СМР е подписан от името и за сметка на ответника от Н.И., който не се спори, че е бил назначен на работа при ответника по трудов договор на длъжността „началник строителен обект“. Със заповед N 390/24.10.2018 г. е прекратен трудовият договор, считано от 29.10.2018 г., от което следва, че до 29.10.2018 г. Н.И.е бил служител на ответника. „Сертификат за плащане“ – акт N 10 удостоверява изпълнените от ищеца работи на стойност 29 028,73 лв. и доколкото поради недовеждане е бил заличен допуснатият на ответника свидетел за установяване на възражението, че документът е съставен след прекратяване на трудовия договор с Н.И., съдът приема за недоказано възражението на ответника. Следователно „сертификат за плащане“ – акт N 10/30.03.2018 г., в който е включена сумата от 29 028,73 лв., за която сума е издадена спорната фактура N 054/07.11.2018 г., е подписан преди прекратяване на трудов договор, сключен между ответника и Н.И..
На следващо място – не се спори, че „сертификат за плащане“ – акт N 10/ 30.03.2018 г. е бил предявен на ответника на 07.11.2018 г. с електронно писмо на ищеца от 07.11.2018 г. /лист 157/, което се признава от ответника в писмения отговор. Доколкото от страна на ответника не е било направено своевременно противопоставяне по смисъла на чл.301 ТЗ, защото няма никакви данни за това на 07, на 08 или на 09.11.2018 г. ответникът да е направил възражение за липсва на представителна власт по отношение на извършените от Н.И.действия – дори не се твърди да е направено противопоставяне, съдът на основание чл.301 ТЗ приема, че ответникът е обвързан от извършените от Н.И.правни действия.
От страна на ответника, който носи доказателствената тежест, не се представиха доказателства в подкрепа на направеното оспорване на истинността на подписа върху акт N 10, a с определение от съдебно заседание на 14.11.2019 г. е заличен допуснатият на ответника свидетел.
Освен това от страна на ответника, който е получил на 07.11.2018 г. „сертификат за плащане“ – акт N 10/30.03.2018 г., не са направени никакви възражения по чл.264 ал.3 ЗЗД, а в 14-дневния срок по т.3.4 от Общите условия ответникът не е направил корекция, поради което сертификатът за плащане следва да се счита за приет.
Следва да се отбележи, че оспорванията на ответника касаят представителната власт на И., но не касаят фактът, че строителните работи по сертификат за плащане“ – акт N 10/ 30.03.2018 г. са изпълнени и са предадени от ищеца. След като строителните работи са изпълнени от ищеца и са предадени на ответника, който не e направил възражения за недостатъци по чл.264 ал.3 ЗЗД, съдът приема, че ищецът в качеството на изпълнител има право на възнаграждение в размер на 29 028,73 лв.
От заключението на ССЕ се установи, че издадените от ищеца фактури по процесния договор са на стойност 442 503,27 лв. и са записани в търговските книги на ищеца, които са водени редовно. В търговските книги на ответника са записани фактури на стойност 413 474,53 лв. и по тях е ползван данъчен кредит, а спорната фактура N 054/07.11.2018 г. – за СМР по акт N 10/30.03.2018 г. на стойност 29 028,73 лв. не е осчетоводена при ответника. Обстоятелството, че спорната фактура N 054/07.11.2018 г. за сумата от 29 028,73 лв., не е записана в търговските книги на ответника, не е основание за фактически извод, че ищецът няма право на възнаграждение. Записването на фактурата в търговските книги е факт, който може да е основание за доказателствения извод, че работите са изпълнени, но този доказателствен извод може да се основе и на други доказателствени средства и установените от тях факти. Фактът, че ответникът е обвързан от констатациите в „сертификат за плащане“ - акт за завършени натурални видове СМР N 10 от 30.03.2018 г., в който е включена сумата от 29 028,73 лв. по неосчетоводената фактура N 054/07.11.2018 г., е достатъчен да се приеме, че работите на стойност 29 028,73 лв. са изпълнени от ищеца и приети от ответника, независимо че фактурата за тях не е осчетоводена при ответника.
При тези факти съдът приема, че към сумата от 413 474,53 лв., на колкото се равнява стойността на осчетоводените при ответника фактури, следва да се прибави и сумата от 29 028,73 лв. по неосчетоводената при ответника фактура N 054/07.11.2018 г., издадена за СМР по „сертификат за плащане“ – акт N 10/30.03.2018 г. Следователно общият размер на възнаграждението за изпълнени работи възлиза на 442 503,26 лв., на колкото възлиза стойността на записванията в редовно водените търговски книги на ищеца.
Установи се от заключението на ССЕ, че погасеният от ответника дълг възлиза на 386 446,23 лв., поради което вземането на ищеца по фактурите възлиза на 56 057,03 лв. Част от тази сума е сумата от 27028,30 лв., която представлява разликата между осчетоводените при ответника фактури на стойност 413 474,53 лв. и погасения от ответника дълг в размер на 386 446,23 лв. Сумата е от 27 028,30 лв., която е разлика между признат и погасен от ответника дълг, представлява задържана от ответника гаранция по договора, която според уточнението в молба на ищеца от 30.07.2019 г. участва във формиране размера на иска. Няма данни за некачествено изпълнение по чл.264 ал.3 ЗЗД и не са направени такива фактически твърдения, поради което съдът намира, че няма основание сумата от 27 028,30 лв., която е част от неплатеното възнаграждение от 56 057,03 лв., да се задържа, доколкото и от страна на ответника не е предявено възражение за прихващане с тази сума за погасяване на негово вземане към ищеца.
След като към сумата от 27 028,30 лв. /задържана от ответника по записани при него фактури/ се прибави сумата 29 028,73 лв. по спорната фактура N 054/07.11.2018 г., издадена по „сертификат за плащане“ – акт N 10/30.03.2018 г., се получава стойност от 56057,03 лв. Тази стойност, както се посочи по-горе, се получава и като разлика между стойността на всички фактури от 442 503,26 лв. и погасения от ответника дълг от 386 446,23 лв.
Към сумата от 56 057,03 лв. следва да се прибави дължимата от ответника сума по количествена сметка на непредвидени работи за периода 15.12.2017 г. – 17.01.2018 г. /лист 60-61/, за която е издадена проформа фактура N 005/01.07.2018 г., включена в справката на ищеца към молбата от 30.07.2019 г. Задължението на ответника за непредвидени работи по тази количествена сметка не е включено в нито един от издадените сертификати за плащане, нито в някоя от издадените от ищеца данъчни фактури на стойност от 442 503,28 лв., но това не е основание да се отрече задължението на ответника да заплати непредвидените работи, които с подписването на количествената сметка ответникът е признал, че са сторени от ищеца. Този факт се потвърждава от приложените към количествената сметка протоколи, както и от заключението на СТЕ. Непредвидените работи са сторени от ищеца във връзка с изпълнение на възложената му по договора работа, поради което му се дължи стойността им.
Важно е да се отбележи, че стойността на непредвидени работи за периода 15.12.2017 г. – 17.01.2018 г. е включена в предмета на предявената от ищеца претенция, защото с молбата от 30.07.2019 г. ищецът изрично е заявил, че освен задържаната от ответника сума претендира и 31 622,61 лв., а видно е от справката към молбата, че в сумата от 31 622,61 лв. се включва стойността на непредвидените работи през 15.12.2017 г. – 17.01.2018 г., по която остава плащане на сума в размер на 4379,44 лв.
Задължението на ответника по количествената сметка за непредвидени работи за периода 15.12.2017 г. – 17.01.2018 г. е на стойност 11 579,44 лв., но се признава от ищеца, че е погасен дълг от 6000 лв., поради което задължението за тези непредвидени работи възлиза на 4379,44 лв. и следва да се прибави към непогасеното вземане по фактури от 56 057,03 лв., т.е. вземането на ищеца възлиза на 60436,47 лв. Предявеният иск за сумата от 58 650,87 лв. е основателен.
Поради основателност на иска за неплатено парично задължение следва да се уважи и акцесорният иск по чл.309а ТЗ за сумата от 80 лв. – обезщетение, което не подлежи на доказване.
По насрещния иск на ответника с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД за сумата от 65 565,67 лв. - по тристранен договор за наем от 24.11.2017 г.
По делото е представен договор от 24.11.2017 г., от който се установява, че между ищеца, ответника и „Д.Б.“ ЕООД е постигнато съгласие „Д.Б.“ ЕООД да отдаде под наем на ответника система за кофраж, която ще се ползва от ищеца на процесния обект, а наемът се дължи от ответника на наемодателя. От съдържанието на договора се установява, че наетите от ответника машини е следвало да се използват от ищеца за изпълнение на възложената работа по процесния договор, т.е ответникът е поел задължение да осигури на ищеца техника, необходима за изпълнение на поетото от ищеца задължение за изработка, а в замяна ищецът се е задължил да плати на ответника наема, който ответникът дължи на наемодателя. В клаузата на т.3.6 от договора е предвидено, че от стойността на възнаграждението на ищеца по процесния договор ответникът приспада дължимия от него наем на „Д.Б.“ ЕООД. В този смисъл съдът приема, че процесното споразумение е основание за възникване на договорно задължение за ищеца да покрие задължението на ответника за наемната цена на отдадения под наем от „Д.Б.“ ЕООД кофраж.
От заключението на ССЕ се установява, че наемодателят „Д.Б.“ ЕООД е издал фактури, записани в търговските книги на ответника, по които задължението на ответника като наемател възлиза на 65 625,97 лв. В търговските книги на ответника не са направени записвания за това да съществува негово вземане срещу ищеца за наемна цена, но направените при ответника записвания на издадените от наемодателя фактури на 65 625,97 лв. сочат за възникнало негово задължение за наемна цена. По силата на тристранния договор задължението на ответника към „Д.Б.“ ЕООД за наемна цена е основание за възникване на задължение на ищеца към ответника, но само за ползвания от ищеца нает кофраж, а не за целия дължим от ответника наем на „Д.Б.“ ЕООД.
По делото е представен протокол от 27.02.2018 г. /на лист 491/, в който се сочи, че за доставен от ответника кофраж ищецът дължи сумата от 30 417,21 лв., а от изложените в допълнителната искова молба твърдения на ищеца се установява, че този протокол удостоверява постигнато между страните съгласие, че задължението на ищеца за наетия кофраж възлиза на 30 417,21 лв. и подлежи на приспадане от дължимото му възнаграждение до крайния срок на договора. По същество ищецът признава, че има задължение към ответника във връзка ползване на наетия кофраж за посочената в протокола стойност от 30 417,21 лв. Признание на ищеца на негово задължение в размер на 30 417,21 лв. за ползване на наетия кофраж се съдържа и в неговото писмо от 13.04.2018 г. /лист 623/.
В допълнителната искова молба ищецът
поддържа тезата, че в електронно писмо от 01.03.2018 г. от Н.С.до Й.П.се
съдържа признание за редуциране задължението на ищеца към ответника до сумата от
30 417,21 лв. - по протокола от 27.02.2018 г., но едва с молба от
30.01.2020 г. твърди, че с това писмо се доказва редуциране на задължението до
погасения от ищеца размер / 21082,49 лв./. Съдът приема, че задължението на ищеца по
тристранното споразумение възлиза на 30 417,21 лв., което е признал в
допълнителната искова молба, а и в писмото от 13.04.2018 г. Обстоятелството, че
договорът за СМР е бил прекратен по вина на ответника преди крайния срок и не е
извършено прихващане, не освобождава ищецът от задължението за сумата от
30 471,21 лв. Твърдението на ищеца, че с електронно писмо от 01.03.2018 г.
/непредставено в цялост/ може се докаже редукция в размера на задължението му е
несъстоятелно. Това е така, защото при наличие на възникнал дълг никакви
изявления на кредитора не са в състояние да погасят този дълг, ако не е сключен договор за опрощаване на дълг по чл.108 ЗЗД или договор за спогодба -решение № 32 от 30.05.2016 г. по т.д. № 95/2015 г., Т. К., І Т. О. на ВКС.
От заключението на ССЕ се установява, че от дължимото на ищеца възнаграждение е приспадната сумата от 21082,49 лв. Следователно ищецът продължава да дължи сумата от 9334,72 лв., която е разликата между дълга от 30 471,21 лв. и погасената част от 21082,49 лв. Насрещният иск на ответника следва да се уважи за сумата от 9334,72 лв. и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер.
По насрещния
иск за сумата от 21 819,14 лв. - за наем на кран. От заключението на ССЕ се
установява, че в търговските книги на ответника са направени записвания за
негово задължение към „Д.Т.“ ЕООД за наем на кран в размер на 62 400 лв.
Към писмения отговор са представени документи, в които се сочи, че отдаденият
от „Д.Т.“ ЕООД под наем кран е бил ползван и от ищеца, но не се сочи кое лице е
положило от името на ищеца подпис, а с допълнителната искова молба ищецът е
оспорил истинността на документите за изпълнени с кран работи. С определението
за доклад по чл.374 ГПК от 03.07.2019 г. на ответника е дадена възможност в
едноседмичен срок от връчване на определението да заяви дали ще се ползва от
оспорените от ищеца с допълнителната искова молба документи за изпълнени
дейности с камион-кран и справките към тях, които са представени с писмения
отговор, ведно с предупреждение, че при незаявяване няма да се извършва
проверка по чл.193 ал.2 ГПК. Ответникът не е заявил в определения от съда срок,
че ще ползва от оспорените от ищеца документи във връзка с наетия кран /дори в
първото съдебно заседание на 19.09.2019 г. не е заявил/, поради което искът му
е недоказан.
За
пълнота на изложението следва да се спомене, че в първото съдебно заседание на
19.09.2019 г. са приети доказателства, от които се установява, че на процесния обект ищецът е ползвал услуги с кран, но по
сключен между него „В.“ ЕООД договор от 28.07.2017 г., както и по издадени от „Р.**“
ЕООД фактури. Тези доказателства опровергават твърдението на ответника, че
ищецът е ползвал техника на „Д.Т.“ ЕООД, на който ответникът е платил
възнаграждение.
По насрещния иск с правно основание чл.92 ЗЗД. На първо място следва да
се спомене, че ответникът предявява неустойка за забава по чл.15.2 от договора,
начислена върху цялата стойност на договора, включително и върху редовно
изпълнените от ищеца работи. Според съда такава неустоечна
клауза, която предвижда обезщетението да се начислява и върху изпълнената в
срок работа, е недействителна поради противоречие с добрите нрави. Неустойка
може да се начислява само за неизпълнение на конкретно задължение и върху
стойността на неизпълнените в срок работи.
На
следващо място – от показанията на св.С. се установява, че на обекта не е била
осигурена от ответника необходимата организация и че още от началото на
изпълнението е имало пропуски и забавяне от страна на ответника, което е довело
до натрупващо се забавяне на ищеца. В този смисъл съдът приема, че е налице
забава на възложителя кредитор по чл.95 ЗЗД, защото на ищеца длъжник не е
оказано необходимото съдействие за изпълнение на поръчката.
Следва
да се спомене, че с допълнителната искова молба са представени множество
електронни писма на ищеца, с които е ответникът е уведомен за това, че неговото
поведение създава пречки за срочното изпълнение на възложената работа. От
писмата на ответника от 09.02.2018 г. и от 28.03.2018 г. и схемите към тях /лист
641-646/ се установява, че срокът за изпълнение е продължен от ответника до
31.03.2018 г. В този смисъл съдът приема, че в тези писма се съдържа изявление
на ответника за промяна в срока на изпълнение, а това изключва ищецът да е в
забава. Искът по чл.92 ЗЗД е неоснователен.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявените от ищеца искове следва да се уважат, насрещният иск на ответника по тристранното споразумение за наем на кофраж следва да се уважи за сумата от 9334,72 лв., а в останалата част насрещните искове следва да се отхвърлят.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Щ.“ ЕАД, ***, да заплати на „Е.Б.2.“ ЕООД, ***, на основание чл.266 ал.1 ЗЗД сумата от 58 650,87 лв. – по договорно споразумение N KRU004/450/526 от 01.08.2017 г., ведно със законната лихва от 20.12.2018 г. до окончателното плащане, на основание чл.309а ТЗ сумата от 80 лв. - обезщетение за разноските за събиране на вземането, както и съдебни разноски от 10396 лв.
ОСЪЖДА „Е.Б.2.“ ЕООД, ***, да заплати на „Щ.“ ЕАД, *** на основание чл.79 ал.1 ЗЗД сумата от 9334,72 лв. - по тристранен договор за наем на кофраж N DOKA –BG 79-M/2017 г. от 24.11.2017 г., ведно със законната лихва до окончателното плащане, както и съдебни разноски от 400,97 лв., като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 65 565,67 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Щ.“ ЕАД срещу „Е.Б.2.“ ЕООД иск по чл.79 ал.1 ЗЗД за сумата от 21 819,14 лв. – за наем на краен, дължима по чл.1, т.d от договорно споразумение N KRU004/450/526 от 01.08.2017 г., както и иска по чл.92 ЗЗД за сумата от 47 962,29 лв. - неустойка по договорно споразумение N KRU004/450/526 от 01.08.2017 г. за забава за периода 29.01.2018 г. – 20.03.2018 г.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: