№ 15
гр. К., 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Стефан М. Стойков
при участието на секретаря Албена Вл. Арсова
като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Административно
наказателно дело № 20241850200251 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба на А. П. П., ЕГН **********, подадена чрез адвокат А.
И., против Наказателно постановление № 8925 от 16.10.2024 г., издадено от Началник отдел
„Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, при Агенция
„Пътна инфраструктура“ гр. С., с което на основание чл. 53, ал.1, т. 2, пр. 2 от Закона за
пътищата му е наложено административно наказание – глоба в размер на 3 000 /три хиляди/
лева за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а”, пр. 2 от ЗП.
Иска отмяна на НП като твърди, че е незаконосъобразно, евентуално като
недопустимо, евентуално само размера на санкцията и евентуално само размерът й.
Изтъква липсата на втори свидетел при съставяне на АУАН, че липсва дата на
раждане и адрес на свидетеля Р. Й.. Оспорва извод в НП, че водачът е могъл да провери и
установи дари параметрите на ППС с товар не превишават максимално допустимите норми
по раздел ІІ на Наредба № 11 на МРРБ от 2001 г. за движение на извънгабаритните и/или
тежки ППС, както и че водача е извършил нарушението виновно, като твърди, че не са
посочени доказателства и начин на установяване на формата на вината, и как са отчетени
предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Твърди, че на жалбоподателя е казано, че са издадени всички документи,
съпътстващи курса, в каквато насока счита, че липсва вина.
Оспорва се извод на АНО, че случаят не е маловажен, като посочва, че не са
причинени вреди, замърсяване или нарушаване целостта на пътя.
Счита, че нарушението, описано в АУАН и НП не отговаря на признаците на закона.
1
Евентуално иска приложение на чл. 28 от ЗАНН и придава на жалбата значение на
декларация, че жалбоподателя е предупреден за санкциониране при повторно нарушение.
Твърди липса на мотиви за определяне на наказанието в размер на 3 000 лева.
Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателя не се явява. Представлява се от упълномощения
представител, който поддържа жалбата и ангажира гласни доказателства.
Въззиваемата страна – Началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол“, при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. С. се представлява
от упълномощен представител, който писмено оспорва подадената жалба. Писмено, в хода
на производството, е представено становище, с което иска оставяне на жалбата без
уважение. Изтъква законосъобразния характер както на осъществената процедура, така и на
по същество основателността на санкционирането на жалбоподателя. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима - подадена е от лицето, санкционирано с посоченото НП.
Спазен е законоустановения срок - четиринадесетдневен по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, след като
обжалваното НП е връчено на жалбоподателя на 04.11.2024 г. /видно от приложената
обратна разписка, в която е идентифициран номера на НП и името на жалбоподателя като
получател на пратката/, докато жалбата е заведена в деловодство на АНО на 14.11.2024 г.,
тоест в цитирания срок.
Обжалваното НП е издадено на основание АУАН бланков № 0010299, съставен на
17.09.2024 г. срещу жалбоподателя за това, че на същата дата около 15.00 часа на път II-81,
км. 5+700 м. в посока гр. К. - гр. С. управлява и извършва превоз на асфалт с ППС с четири
оси, от които две управляеми марка МАН с peг. № СО 6491 СР без разрешение на дейности в
рамките на специалното ползване на пътищата /Разрешително/, съгласно изискването на чл.
8, ал. 1 от Наредба № 1/2001 г. на МРРБ
Посочено е в АУАН, че необходимостта от разрешително се доказва от направеното
измерване с технически средства ел. везна за измерване на маса и поосово натоварване на
ППС, марка DFW-KR № 118873 и ролетка № 1311/18 5 метра при което е констатирано
надвишаване на максимално допустимите нормите по раздел ІІ от наредбата, както следва:
При разстояние 1.40 м. между осите на двойната задвижваща ос, измереното общо
натоварване на тази двойна задвижваща ос е 28 945 кг., при максимално допустима
натоварване на тези оси от 19 000 кг. съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от наредбата
Посочено е в АУАН също така, че са иззети копия от СРМПС част II, пътен лист,
товарителница и трудов договор. Приложени са разписка за връчване на АУАН и кантарен
билет от измерването № 1922/17.09.2024.
Извършеното е квалифицирано като нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от Закона
за пътищата, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от
Наредбата.
2
Идентично като обстоятелства и правна квалификация е описано нарушението и в
обжалваното наказателно постановление, в което е посочено, че се издава на основание
цитирания АУАН.
С обжалваното НП на жалбоподателя е наложено административно наказание на
основание чл. 53, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗП - “Глоба” в размер на 3 000 лева.
От приобщените писмени доказателства - НП, АУАН, разписка, копия от СРМПС част
ІІ, заповед за назначаване на лиздатела на НП на съответната длъжност и заповеди за
определяне на лицата за контрол, заявление № АУ000029-22097/25.04.24 г. за последваща
периодична проверка на ел. везна DFW-KR № 118873, експлоатационна книжка на система
за измерване на оси на ППС тип DFW[1]KR, декларация за съответствие на ролетка №
1311/18 (5м.), справка от БИМ, се установи, че на 17.09.2024 г. жалбоподателят е управлявал
МПС МАН с peг. № СО 6491 СР по второкласен път II-81 в района на 5+700 км с посока от
гр. К. към гр. С., когато е бил спрян за проверка от Емил Стайков и Р. Гюров, и двамата
служители на АПИ, като първият е инспектор при Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“ при А“ПИ“. Автомобилът е бил натоварен с асфалт, като с технически средства -
ел. везна DFW-KR № 118873 и ролетка 1311/18 (5м.), е извършено измерване както на
разстоянието между двете оси от двойната задвижваща ос на посоченото МПС, така и на
натоварването на отделните оси, при което е установено разстояние между посочените оси
от 1.4 метра и общо натоварване на тази двойна ос от 28 945 кг., съответно 14 640 кг. на 3-та
и 14 305 кг. на 4-та ос от посочената двойна задвижваща ос.
Към момента на проверката жалбоподателя не е представил издадено разрешително
за специално ползване на пътищата, издавано по реда на раздел IV от наредбата, след като
допустимото натоварване на двойната ос е 19 тона, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от
наредбата.
На жалбоподателя е съставен цитирания АУАН, връчен му е препис, което е
удостоверено от нарочна разписка за това, като е разпечатан и отчет от фискалната памет на
електронната везна за извършеното измерване, в който е отбелязано натоварването н всяка
от измерените оси на автомобила, отбелязан е ръкописно регистрационният номер на
автомобила и името на водача, от който е положен и подпис.
Използваните технически средства - ел. везна DFW-KR № 118873 и ролетка 1311/18
(5м.), са одобрен тип средства за измерване, конкретно електронната везна с вписване в
регистъра под № 4603 – справка от БИМ, в която е отбелязано и извършване на последваща
проверка - последна на 25.04.2024 г., за което е поставен знак върху везната. Извършването
на проверката е отбелязано и в приложението към представеното заявление за извършване
на такава проверка. По отношение на използваната ролетка е налице по различен режим на
одобрението й, а именно наличие на декларация от страна на производителя, който е от ЕС,
каквато е представена. Предвид това съдът намира, че използваните технически средства за
измерване отговарят на изискванията за установяване по надлежен ред както разстояние
между, така и натоварване на отделните оси от ППС.
При тези факти, които не се оспорват от жалбоподателя, и които са установени без
3
противоречия от приложените гласни и писмени доказателства - АУАН, НП и останалите
цитирани по-горе писмени доказателства съдът намира, че основателно и законосъобразно е
ангажирана отговорността му за извършеното нарушение на специалните изисквания на
Закона за пътищата.
От обективна страна жалбоподателя е управлявал на 17.09.2024 г. ППС, като
натоварването на задвижващата двойна ос надхвърля максимално разрешеното с посочените
конкретни разпоредби на Наредба № 11 за движение по пътищата, съответно му е наложена
санкция на основание разпоредби от Закона за пътищата, след като е използвал пътя по
начин, представляващ специално използване на пътищата и не е разполагал с изрично
разрешение за това. Жалбоподателя е използвал конкретния пътен участък извън основното
предназначение на пътищата - превоз на пътници и товари, съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗП. Извън
това основно предназначение законът предвижда и специално ползване на пътищата, което
понятие има легално определение – 1, т. 8 от ДР на ЗП - "Специално ползване на пътищата"
е използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари или за
осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и в обслужващите зони, като:
изграждане и експлоатация на търговски крайпътни обекти и на пътни връзки към тях, както
и на площадки за оказване на пътна помощ и на пътни връзки към тях; изграждане и
експлоатация на рекламни съоръжения; изграждане на нови и ремонт на съществуващи
подземни и надземни линейни или отделно стоящи съоръжения и тяхната експлоатация в
обхвата на пътя.“
Осъществяването на дейности част от включените обхвата на това понятие се
извършва след издаване на разрешение от собственика на пътя – държава, или община, като
изрично чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП установява забрана за осъществяване на дейност по
специално използване на пътищата, в техния обхват и строителна линия, без разрешение,
като изчерпателно са изброени тези дейности, част от които е движението на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. Неприложима е разпоредбата на чл. 14,
ал. 3 от Наредбата, след като натоварването на двойната задвижваща ос надхвърля с над
50% допустимата стойност от 19 000 кг.
Доколкото жалбоподателят не е притежавал издадено разрешение за осъществяване
на тази дейност е налице осъществяване от обективна страна на нарушение на цитираната
разпоредба на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, пр. 2 от ЗП.
От субективна страна нарушението е извършено умишлено, след като формалния
характер на нарушението /без да е предвидено настъпване на конкретни вредни последици/
се изразява в съзнание и представи у жалбоподателя, че управляваното от него ППС е
натоварено с товар, надхвърлящ като тегло максимално допустимото. Без съмнение
жалбоподателят е бил длъжен и да знае разпоредбите на закона за пътищата и подзаконовия
нормативен акт – Наредба № 11, установяващи както конкретните максимални стойности на
натоварването на състава от ППС, така и изискването за издаване на изрично разрешение
при използване на пътя от ППС, надхвърлящо тези максимални размери, а принципно
водачът на всяко едно ППС носи отговорност и за съответствието на товара и теглото му с
4
изискванията на закона.
При преценка на съставения АУАН и обжалваното НП съдът не установи да са
допуснати съществени нарушения на процедурните правила по ЗАНН. Както АУАН, така и
обжалваното НП са издадени от лица, оправомощени за тази дейност, с която поименно са
изброени лицата, включително и актосъставителя с допълнителна заповед, в качеството му
на служител на в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, съответно на
основание чл. 56, ал. 2, т. 1 от Закона за пътищата това лице има право да съставя актове за
установяване на административни нарушения. Правомощието на лицето В. Б. А. да издава
НП /чл. 56, ал. 3, т. 1 от ЗП/, е предоставено от председател на УС на Агенция „Пътна
инфраструктура”, съгласно представената изрична заповед за това.
Налице са и доказателства за сертификати на ниво ЕС за използваните от
контролните органи технически средства, които, съгласно чл. 1а, ал. 3 от Наредба за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол - „Средствата за
измерване с ЕИО одобрен тип и извършена ЕИО първоначална проверка, пуснати на пазара
на Европейския съюз (ЕС) или на Европейското икономическо пространство, или на Т.,
подлежат само на последващ контрол по реда на наредбата“, а конкретно за използваната
електронна везна тип DFW-KR № 118873 са налице и цитирани по-горе доказателства за
извършване на такава през месец април 2024 г. – заявка и справка от БИМ, а периодичността
на проверките е една година съгласно служебно известната и публична Заповед №
616/11.09.2018 г. на председател на ДАМТН.
Съдът не споделя твърденията на жалбоподателя за допуснати формални нарушения
на ЗАНН при съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП, след като правилно и в
пълнота са описани отделните признаци на извършеното нарушение – управление на ППС
/достатъчно подборно идентифицирано/ по републиканската пътна мрежа, липсата на
разрешение, като и теглото на отделните оси, което сумарно за двете задвижващи оси
надхвърля максимално разрешеното. Макар и в случая да е налице общо претоварване на
състава – над 40 тона санкционирането за общо претоварване се извършва при измерване на
цялото ППС с един кантар – чл. 38, ал. 3 от наредба за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол, с каквато възможност не разполагат служителите на
АПИ при осъществяваните проверки по пътищата. Закона допуска съставяне на АУАН с
един свидетел, а липсата на дата на раждане и адресът му не се отразява на установените
факти и на основание чл. 53, ал. 2 не довежда до незаконосъобразност на обжалваното НП,
след като са установени самоличността на нарушителя, самото нарушение е вината, в
каквато насока следва да се отбележи, че и непредпазливите нарушения подлежат на
санкциониране.
Съдът не споделя и твърдението за липса на доказателства за това, че водача е могъл
да установи параметрите на товара и виновното извършване на нарушението, в каквато
насока показанията на допуснатия по негово искане свидетел установява, че на конкретното
място, където е натоварен асфалта няма кантар. Професионалния характер на
осъществяваната дейност по превоз на товари, според съда дава без съмнение възможност
5
водача да е наясно с параметрите на товара, като няма опция някой друг да носи отговорност
за тази преценка освен водача при установената от показанията на св. Д. Д. липса на
измерващо устройство в мястото на натоварването. Асфалта не е непознат товар, и има
своите характеристики като обемно тегло и без съмнение е извършено измерване на
количеството асфалт при натоварването на товарния автомобил, управляван от
жалбоподателя, а уверения от трети лица за съответствие на товара, или неизпълнение на
указания на водача относно количеството товар /ако са дадени такива/, което е натоварен са
основания за търсене на регресна отговорност от трети лица, без да засягат
законосъобразното ангажиране отговорността на жалбоподателя за цитираното нарушение
на привилата за движение/превоз на товар.
Може да се посочи несъществена непълнота на АУАН и НП, а именно, че не
установено/описано дали автомобила е с пневматично окачване или еквивалентно на такова,
но това не представлява съществена нередовност, след като чл. 6 и чл. 7 от наредбата
предвиждат по-високи максимално допустими стойности на натоварване за такъв вид
окачване, като именно такива по-високи стойности са приети като надвишени от
жалбоподателя както от контролиращите лица, така и от АНО, тоест прилагането е в интерес
на водача на автомобила – приети са по-високите максимално допустими стойности,
съответстващи на такъв вид окачване.
Няма нарушение/непълнота при прилагане и посочване на санкционната разпоредба,
след като чл. 53, ал. 1 от ЗП предвижда: Наказват се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако
деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл.
25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41, като в конкретния случай
основание за приложението и е констатираното нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а”, тоест
не е необходимо да бъде посочвана отделните хипотези, изброени като отделни точки на чл.
53, ал. 1, след като приложението й е и за нарушения общо изписани като такива по чл. 26,
ал. 2 от ЗП, а отделно от това в АУАН и НП е обозначена детайлно конкретната хипотезата
от тази разпоредба, която е нарушена в случая от жалбоподателя.
Няма незаконосъобразност и при определяне на субекта на конкретното нарушение.
Характерът на предвидената санкция показва еднозначно, че е предвидена за
физически лица, докато за идентични нарушения е предвидена различна по вид и размер
санкция – чл. 54, ал. 1 от ЗП, с което законът ясно показва, че нарушение на чл. 26, ал. 2 от
ЗП може да бъде извършено както от физическо лице, така и от юридическо или едноличен
търговец. В същата, категорична насока е и разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба №
11, определяща, че във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и
Агенция "Пътна инфраструктура" спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на
пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, както
и съставят акт на водача, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато
при проверката се установи, че движението се извършва без разрешително и/или документ
за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3.
Възможността да бъде наложена санкция и на основание Закона за движение по
6
пътищата не прави несъставомерно извършеното нарушение на Закона за пътищата, като
следва да се отбележи, че принципно служителите на МВР, като контролен орган по ЗДвП
не разполагат с необходимата техника за да извършат измерване на теглото на превозното
средство или на натоварването на всяка ос, като следва да се отбележи, че са различни и
обективните признаци на нарушението- докато в ЗДвП са налага санкция за движение на
ППС с тегло над допустимото, то в ЗП и конкретно в случая жалбоподателя е санкциониран
за използване на пътя за дейност, част от специалното му предназначение, без да е получил
за това разрешение от органа, стопанисващ конкретния второкласен път. Няма изискване за
присъствие на служител на МВР при извършване на проверки по реда на наредбата, след
като цитираната от жалбоподателя разпоредба използва израза „съдействие“ от органите на
МВР, но не изисква „присъствие“ поради което и това възражение е неоснователно.
На настоящия съд е известна противоречива съдебна практика на ниво касационни
инстанции относно нарушенията по чл. 26, ал. 2 от ЗП, както в Административен съд С.
област, така и в Административен съд С., но цитираните разпоредби дават основание за
извод, че правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя за
извършеното нарушение,, характерно за което е пълното съзнание от негова страна, че
превозното средство е натоварено с товар над допустимото и въпреки това е предприел
пътуване по републикански път без да има издадено разрешение за това от А„ПИ“,
компететентен орган за издаването му съгласно чл. 14, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП.
С оглед изложените по-горе изводи за наличие на извършено нарушение от страна на
жалбоподателя, за липса на съществени процесуални нарушения, извършени при
ангажиране отговорността му и с оглед неоснователност на изложените от страна на
жалбоподателя възражения, намирам, че наказателното постановление следва да бъде
потвърдено. Няма основания за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, след като
надвишаването на максимално допустимото натоварване е значително и макар да е първо
нарушение няма несъответствие на нарушение и наказание, след като без съмнение
последиците от повреждането на пътищата е за цялото общество, а в случая е налице
значително натоварване, което основно уврежда пътищата, а и липсват доказателства за
наличие на възможното смекчаващо вината обстоятелство по чл. 37, ал. 3 от Наредбата.
Налице е надвишаване с над 50% на допустимите натоварвания на двойната задвижваща ос,
което дава основание на съда да счита, че наказание в средния размер съответства на
обществената опасност и тежестта на нарушението. Основния аргумент на съда да счита, че
не може и да става дума за маловажност е именно значителното увреждане на пътя от
движение с тежки ППС, а освен това АНО е изтъкнал и другите опасности от движение на
тежко ППС, а именно затруднения при спиране и завишения травматизъм, като не може да
не бъде отчетено и системното извършване на такъв вид нарушения от водачите, които са
отговорно за превозвания товар и ППС-то с което се осъществява превоза.
Предвид това съдът намира, че няма нарушение и при определяне на конкретния вид
санкция, което дава основание за извод, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено
изцяло.
7
На въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски, след като в
производството е представлявана от юрисконсулт, като на основание чл. 27е от Наредба за
заплащане на правната помощ следва да бъде присъдено минимално предвиденото
възнаграждение в размер на 80 лева.
На основание чл. 63, ал. 1, вр. ал. 2, т. 5, вр. ал. 9 от ЗАНН и съобразно горните
изводи, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 8925 от 16.10.2024 г., издадено
от Началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“, при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. С., с което на А. П. П., ЕГН
**********, на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Закона за пътищата, е наложено
административно наказание – „глоба” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева за
нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а”, пр. 2 от ЗП
ОСЪЖДА А. П. П., ЕГН ********** да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр. С. сумата от 80 /осемдесет/ лева за направени разноски за
адвокатско възнаграждение при условията на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.
Решението може да се обжалва пред Административен съд С.-област в
14/четиринадесет/дневен срок, считано от датата на получаването му.
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и въззиваемата страна
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
8