Решение по дело №33/2012 на Районен съд - Провадия

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                                          16.07.2013 г.                                  град Провадия

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

           

Провадийският районен съд                                                                           втори състав

на двадесет и втори април                                               две хиляди и тринадесета година  

в публично заседание в следния състав:

                                                                           

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ивайло Иванов

 

при секретаря В.М.,

като разгледа докладваното от съдията Иванов

брачно дело № 33 по описа на ПРС за 2012 година,

за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Производството е образувано по иск за развод, предявен от Н.Н.Ч., ЕГН **********,***, против С.В.Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес ***. Ищецът моли за прекратяване на сключения между страните през 1992г. граждански брак, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ответницата. Ищецът твърди, че преди около година настъпил сериозен разрив във връзката на страните. Ответницата не се грижела за съпруга си и двете им деца. Получавала пари от ищеца, за да заплаща сметки и да пазарува, но вместо това купувала ваучери за мобилния си телефон и дрехи за себе си. На 03.04.2012г.  напуснала общото на страните жилище, като впоследствие ищецът установил, че е заминала с друг мъж за гр. Мизия. С иска за развод са предявени и искове за предоставяне на родителските права върху родените от брака две деца, Л. и Н., за постановяване на режим на лични отношения с майката, както и за осъждане на ответницата да заплаща издръжка за децата в месечен размер от 100 лева за детето Л. и от 80 лева за детето Н., считано от завеждане на делото, до настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката. Моли се, за предоставяне ползването на семейното жилище на ищеца. В съдебно заседание претенциите се поддържат от ищеца и неговия процесуален представител. Ангажирани са доказателства.

Ответницата С.Ч. не депозира писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК. В съдебно заседание, редовно уведомена на основание чл.41, ал.2 от ГПК, не се явява и не изпраща представител.

Предявеният иск за развод е с правно основание чл.49, ал.1 от Семейния кодекс.

Провадийският районен съд, след като взе предвид исковата молба и изложените във същата доводи, събраните по делото доказателства и след като съобрази приложимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак, издаден от Община Провадия, страните са сключили граждански брак на 05.08.1992г. в гр. Провадия, за което е съставен акт за граждански брак №75/05.08.1992г., като съругата С.В. е приела фамилното име на съпруга - Ч.. От брака са родени две деца – Л.Н.Ч., ЕГН **********, род на 02.06.2000г. и Н. Н. Ч., ЕГН **********, род. на ***г., видно от приложените в производството удостоверения за раждане.

От изслушаните по делото показания на свидетелката Л. В., майка на ответницата, се установява, че проблеми в брака между страните се появили преди около една година. Дъщеря й започнала да спи в отделна стая под предлог, че не е добре заради претърпяна операция. Поддържала телефонен контакт с лице, с което се запознала в интернет. Казвала на близките си, че това е момиче. В началото на месец април 2012г. взела заплатата на съпруга си и напуснала семейното жилище. Близките й не знаели къде е. Съобщили за изчезването й в полицията. По-късно разбрали, че ответницата се намира в гр.Мизия, където живее с друг мъж. За децата се грижел ищецът. Ответницата не пращала средства за издръжка.

По делото е представено удостоверение за доходите на ищеца, видно от което месечното му възнаграждение възлиза в размер на 557.56 лева.

В производството е изготвен и приет социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ – Провадия, от констатациите на който се установява, че действително майката на децата Л. и Николай е напуснала семейството и за децата се грижи ищецът, с помощта на родителите на ответницата. Бащата разполага с необходимия родителски капацитет. Семейството обитава едноетажна къща в ***, собственост на ищеца и неговия брат, който живее в гр.Варна. За децата има отделна стая. Хигиенно-битовите условия са на добро ниво. Понастоящем и двете деца са ученици в ОУ“Христо Смирненски“ – гр.Провадия, Л. е в шести клас, а Н.- в четвърти. Изслушани по реда на чл.15, ал.1 от Закона за закрила на детето, двете деца заявяват, че се чувстват добре при своя баща.

Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно нормата на  чл.49, ал.1 от СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. В разглеждания случай по безспорен начин се установява, че с оглед поведението на съпругата -  продължителното й отсъствие, проявената незаинтересованост към семейството и поддържаната връзка с друг мъж, брачната връзка понастоящем е формална. Липсват положени от страна на ответницата усилия за поддържане на семейни отношения, основани на взаимна грижа и подкрепа между членовете на семейството. При това положение следва да се приеме, че брачната връзка страда от непреодолим порок. Бракът не може да изпълнява своята основна функция, същият се явява лишен от съдържание и неговото продължаване е обществено неоправдано, поради което следва да бъде прекратен. Съдът намира, че вина за разстройството на брака има съпругата. Тя е показала пасивно и пренебрежително отношение към поетите брачни задължения за взаимно уважение, разбирателство и вярност, като същевременно не е показала нагласа за осъществяване на общи цели или намерения на семейството, още по-малко за постигане на някакво семейно благополучие.

По изложените съображения съдът намира, че предявения иск за развод е основателен и следва да бъде уважен, като сключеният между страните брак бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответницата. 

По отношение упражняването на родителските права върху родените от брака деца съдът намира, че с оглед абдикирането на ищцата от грижите по отглеждането им и обстоятелството, че грижите за тях се осъществяват понастоящем от бащата, който изпълнява родителската си функция в необходимия обем, разполага с достатъчен капацитет в тази насока и децата се чувстват добре при него, упражняването на родителските права върху двете деца следва да бъде предоставено на ищеца, като и местоживеенето им бъде определено при него. По отношение на майката следва да бъде определен режим на лични отношения, който да не ограничава възможността за контакт между майка и дете, като позволи изграждане на отношения на доверие и привързаност и способства децата да преодолеят евентуално появилото се отчуждение вследствие на периода на раздяла. В тази връзка следва да се съобрази, че майката не пребивава в населеното място, където живеят децата. Съдът намира, че подходящ се явява следният режим: всяка първа и трета събота от месеца от 09:00 часа до 18:00 часа, един месец през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск, както и по три дни по време на зимната и пролетната ученически ваканции.

По отношение на дължимата за децата издръжка от родителя, който не упражнява родителски права, съдът намира следното:

По делото се установява, че текущата издръжка на децата е поета изцяло от бащата, като реализираните от него доходи трудно биха могли да покриват нуждите, свързани с необходимостта от закупуване на дрехи, обувки, учебни помагала, както и за задоволяване на ежедневните текущи разходи за храна. Не се установява ответницата да участва в издръжката на децата. Задължението за издръжка на ненавършили пълнолетие деца обаче е безусловно. Размерът на издръжката следва да се определи според нуждите на правоимащото лице и възможностите на лицето, което я дължи, но минималната издръжка на едно дете следва да бъде равна на ¼ от размера на минималната работна заплата – чл. 142, ал. 1 и 2 от СК. В производството не са събрани доказателства за получавани от ответницата доходи, но предвид обстоятелството, че същата е в активна трудоспособна възраст и липсват данни за евентуални заболявания, които да препятстват упражняването на трудова дейност, съдът намира, че майката следва да участва в издръжката на децата, като заплаща претендираните с исковата молба суми от по 100 лева месечно за по-голямото дете Л. и от по 80 лева месечно за по-малкото Н.. Сумите следва да бъдат присъдени, считано от завеждане на делото на 19.09.2012г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката.

Съдът намира за основателна предявената от ищеца претенция за предоставяне ползването на семейното жилище, находящо се в ***, предвид факта, че съпрузите не живеят заедно, жилището е собственост на Н.Ч. и неговия брат, както и че ищецът ще упражнява родителските права върху родените от брака деца.

Съгласно разпоредбата на чл.326 от ГПК при допускане на развод съдът следва да разреши и въпроса за фамилното име, което съпрузите ще могат да носят за в бъдеще. Ищецът е заявил, че не се противопоставя ответницата да запази брачното си фамилно име. Според нормата на чл.53 от СК след развода съпругът, приел фамилното име на другия съпруг, може да възстанови фамилното си име преди брака. Възстановяването на предбрачното фамилно име зависи изцяло от волята и съгласието на съпруга, чието фамилно име е променено. Доколкото в случая липсва изразено от ответницата желание за възстановяване на предбрачното й име, същата следва да продължи да носи брачната си фамилия.

Предвид липсата на направено от ищеца искане за присъждане на разноски, такива между страните не следва да бъдат възлагани.

На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК съдът определя допълнителна държавна такса за настоящото производството в размер на 20 лева, които съгласно нормата на чл.329, ал.1, изр.първо от ГПК следва да бъдат възложени в тежест на ответницата, която се явява виновния за разстройството на брака съпруг.

На основание чл.78, ал.6, вр. чл.83, ал.1, т.1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на Провадийския районен съд сумата от общо 259.20 лева, представляваща дължима държавна такса, начислена върху цената на уважените претенции за издръжка.

Мотивиран от горното и на основание чл. 49, ал. 1 от СК, Провадийският районен съд 

 

                                           Р Е Ш И:

 

ДОПУСКА РАЗВОД И ПРЕКРАТЯВА БРАКА, сключен на 05.08.1992г. в гр. Провадия с акт за граждански брак №75/05.08.1992г. между Н. Н. Ч., ЕГН **********,*** и С. В. Ч., ЕГН **********,***, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.

ПРИЕМА, че вина за разстройството на брака има съпругата С.В. Ч.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху децата Л. Н. Ч., ЕГН **********, род на ***. и Н. Н. Ч., ЕГН **********, род. на ***г., на бащата Н. Н. Ч., ЕГН **********,***.

ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на децата Л.Н.Ч., ЕГН **********, род на ***. и Н.Н. Ч., ЕГН **********, род. на ***г., при техния баща Н. Н. Ч., ЕГН **********,***.

 ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между децата Л. Н. Ч., ЕГН **********, род на ***. и Н. Н.Ч., ЕГН **********, род. на ***г., и тяхната майка С. В. Ч., ЕГН **********,***, както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 09:00 часа до 18:00 часа, един месец през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск, както и по три дни по време на зимната и пролетната ученически ваканции.

ОСЪЖДА С. В. Ч., ЕГН **********,***, да заплаща на Л. Н. Ч., ЕГН **********, род на ***., чрез нейния баща и законен представител Н. Н. Ч., ЕГН **********,***, месечна издръжка в размер на 100.00 /сто/ лева, считано от 19.09.2012г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката.

ОСЪЖДА С. В. Ч., ЕГН **********,***, да заплаща на Н. Н. Ч., ЕГН **********, род. на ***г., чрез неговия баща и законен представител Н. Н. Ч., ЕГН **********,***, месечна издръжка в размер на 80.00 /осемдесет/ лева, считано от 19.09.2012г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в ***, на Н. Н. Ч., ЕГН **********.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата С. В.Ч. да продължи да носи брачното си фамилно име – Ч.

ОСЪЖДА С.В. Ч., ЕГН **********,***, да заплати на Провадийския районен съд сумата от общо 279.20  лева /двеста седемдесет и девет лева и двадесет стотинки/, представляваща държавни такси.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

         

 

                                               

РАЙОНЕН СЪДИЯ:.........................