Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 30.05.2016
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII –
ти граждански състав, в открито заседание на осемнадесети май през две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Д.И., като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
2119 по описа за 2007 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените искове са с правно основание 108 от
ЗС, съединени с искания по чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ за отмяна на нотариални
актове.
Ищецът – Българската държава,
представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, по
пълномощие от областния управител на Област Русе, твърди, че е собственик на
следните два недвижими имота, а именно: двуетажна масивна сграда с
идентификатор 63427.2.1503.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Русе, представляваща двуетажна масивна сграда в поземлен имот № 1503 в кв.264 с адрес
ул.”Райко Даскалов” № 2 по отменения план на гр.Русе и 284/ 1164 идеални части
от поземлен имот с идентификатор 63427.2.1502 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Русе, представляващ поземлен имот планоснимачен № 1502 в кв.264 по
отменения план на гр.Русе, заедно със самостоятелни обекти в двуетажната
масивна сграда с идентификатор 63427.2.1502.1, всеки от тях с идентификатор, както следва:
63427.2.1502.1.3, 63427.2.1502.1.4, 63427.2.1502.1.5 и 63427.2.1502.1.8, както
и ½ идеална част от общите части на сградата. Правото си на собственост
върху всеки от двата посочени недвижими имота ищецът установява с акт за
държавна собственост № 843/ 28.12.1950 г. и съставения въз основа на него акт за държавна
собственост № 374/ 18.12.2000 г., съответно акт за държавна собственост №
369/28.12.1950 г. и съставения въз основа на него акт за държавна собственост №
479/27.03.2001 г. Поддържа, че през 2002 г. първоначалният ответник, починал в
хода на процеса и заместен от своите наследници – И.Т.М. *** депозирал искане
до областния управител на Област Русе за отписване на посочените два имота от
актовите книги на имотите-държавна собственост, поради това, че собствеността
върху същите му била възстановена по силата на чл.1, ал.1 от ЗВСОНИ. Към
искането били представени множество документи, между които и нотариален акт №
38/ 05.12.1947 г., т.VII, рег. № 2272, д. №
2305/ 1947 г. и нотариален акт № 114/15.12.1947 г., т.VII, рег. № 2480, д. №
2515/ 1947 г., и двата съставени от Александър Косатев, нотариус при Русенския
областен съд. С представените документи ответникът се легитимирал пред
областния управител като собственик на двата имота. Ищецът поддържа, че с
влязла в сила присъда № 54/28.11.2011 г., постановена по НОХД № 57/2011 г. по
описа на РОС съучастникът на ответника И.Т.М. - подсъдимият Ю.С.С., бил признат
за виновен в това, че периода от началото на месец февруари 2002 г. до
28.02.2003 г. в гр.Русе, в условията на продължавано престъпление, с цел
набавяне на имотна облага за ответника и за себе си, възбудил заблуждение у Р.Я.
- областен управител на Област Русе, че ответника е собственик на двата
недвижими имота като е придобил собствеността върху тях именно въз основа на
посочените нотариални актове - нотариален акт № 38/ 05.12.1947 г. и нотариален
акт № 114/15.12.1947 г. С присъда № 166/ 26.11.2007 г., постановена по същото
наказателно производство (водено под стар № дело като НОХД № 556/2006 г. по
описа на РОС) подсъдимият Ю.С.С. бил признат за виновен и в това, че е извършил
престъпление по чл.319 във връзка с чл.26, ал.1 от НК като скрил чужди
официални документи – а именно истинските нотариални актове по описа на
Русенския областен съд, с цел да набави за себе си, за Е.В.К. и ответника И.Т.М.
облага. Ищецът заявява, че с оглед установения с влязла в сила присъда факт, че
посочените нотариални актове от 1947 г., с които ответникът се легитимирал като
собственик, са неистински, то за последния не е настъпил и визирания в чл.1,
ал.1 от ЗВСОНИ реституционен ефект. Поддържа, че след смъртта на И.М., починал
на 11.03.2013 г., недвижимите имоти продължават да се ползват без правно
основание от неговите наследници – Т.В.Т. и М.Ц.Т. (съответно преживяла съпруга
и дъщеря на Ц.М.Т., конституиран на мястото на ответника и също починал в хода
на делото – син на М. Т.М., брат на ответника). Ищецът твърди, че последният се
снабдил за процесните имоти и с констативни нотариални актове, а именно с нотариален
акт № 49/ 29.12.2003 г., т.X, рег. № 12797, нот. д.
№ 1389/ 2003 г. на нотариус Георги Георгиев, с район на действие Районен съд –
Русе и нотариален акт № 76/ 30.12.2003 г., т.VI, рег.№ 14315, нот.
дело № 891/ 2003 г. на нотариус Цвятко Миланов, с район на действие Районен съд
– Русе. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо
наследниците на ответника, конституирани на негово място след смъртта му - Т.В.Т.
и М.Ц.Т., че държавата е собственик на двата процесни имота като ответниците бъдат
осъдени да предадат владението върху имотите на ищеца. Прави се искане да бъдат
отменени както двата констативни нотариални акта, така и неистинските
нотариални актове от 1947 г. Претендира и направените по делото разноски.
Назначеният на ответниците Т.В.Т. и М.Ц.Т. особен представител оспорва
предявените искове. На първо място се оспорва активната материална легитимация
на държавата, като собственик, да води предявените ревандикационни искове.
Навежда доводи, според които щом имотите са били отчуждени по реда на ЗОЕГПНС
/отм./, то те попадат в приложното поле на чл.1, ал.1 от ЗВСОНИ и следователно
правото на собственост върху тях е възстановено по силата на самия закон в
полза на бившите собственици на имота и е напуснало патримониума на държавата. На
следващо място особеният представител на ответниците сочи, че в присъдата на
наказателния съд липсва осъдителен диспозитив, с който съучастникът на И.М. – Ю.С.С.
да е бил признат за виновен в извършването на документно престъпление по чл.308
или чл.309 от НК, поради което по въпроса дали нотариалните актове от 1947 г.
съставляват неистински документи присъдата не се ползвала със задължителна по
отношение на гражданския съд сила съгласно чл.222 от ГПК /отм./. Поддържа още,
че ищецът не е установил факта, че имотите се владеят от ответниците – било
лично, било чрез трети лица. По изложените съображения моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и доказателствата по делото, намира следното:
Ищецът се легитимира като собственик на двата процесни имота с актове за държавна собственост,
които имат презумптивна доказателствена сила за обстоятелствата, отразени в тях
и конкретно по въпроса кому принадлежи правото на собственост – чл.114, ал.1 от
ППЗДС. Следователно и съгласно чл.154, ал.2 от ГПК ищецът е освободен от
задължението да доказва елементите от фактическия състав, от който претендира,
че произтича правото му на собственост върху процесните имоти. В тежест на
ответниците е да оборят извода, че собственик на имотите е именно ищеца. Това
оборване обаче не може да стане чрез противопоставяне от страна на ответниците
на права, които евентуално се притежават от трети лица, в полза на които според
ответника са реституирани имотите по силата на самия закон - чл.1, ал.1 от ЗВСОНИ. Позоваването в процеса
на чужди права е недопустимо – чл.15, ал.2 от ГПК /отм./. Допустимото
възражение на ответниците при оборване презумптивната доказателствена сила на
актовете за държавна собственост е, че техният наследодател е бил собственик на
процесните имоти, поради което същите са реституирани в тяхна полза на
посоченото правно основание.
Преди да се пристъпи
към решаването на този въпрос следва да бъдат обсъдени доводите на страните за
наличието, респ. липсата на задължително за гражданския съд произнасяне с
влязлата в сила присъда на наказателния съд (чл.222 от ГПК отм. и чл.413, ал.2
от НПК) по въпроса дали нотариален акт № 38/
05.12.1947 г. и нотариален акт № 114/15.12.1947 г. съставляват неистински
документи.
Както се сочи в цитираните разпоредби и се
приема в съдебната практика (вж. напр. решение № 53 от 2.ХI.1981 г. по н.
д. № 41/81 г., ОСНК, както и решенията на ВКС по чл.290 от ГПК, които препращат
към решението на ОСНК), влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд само по въпросите извършено ли е деянието,
виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Приема се, че всички останали
постановки в присъдата извън посочените не се обхващат от установителното
действие на силата на присъденото нещо и следователно се намират извън обхвата
на чл.413, ал.2 от ГПК.
Според съда, в
настоящия състав, разпоредбата на чл.222 от ГПК /отм./, респ. чл.413, ал.2 от НПК, не изисква да е налице пълно съвпадение между релевантния за гражданското
производство факт – дали тези два нотариални акта съставляват неистински
документи и произнасянето на наказателния съд по този въпрос. Допустимо е това
произнасяне да е по – широко по обхват и да включва и други съставомерни факти
освен признаването, че документът е неистински, макар тези факти да не са от значение за гражданския
процес.
Изпълнителните
деяния на различни престъпления могат да включват елементи, които обективно да
съвпадат и такива, които се различават. В разглеждания случай действително
липсва произнасяне с влязла в сила присъда на наказателния съд, по силата на
което съучастникът на ответника И.М. – Ю.С.С., да е бил признат за виновен в
извършване на документно престъпление, напр. по чл.308 от НК – за съставянето,
респ. преправяне съдържанието на двата нотариални акта - № 38/ 05.12.1947 г. и № 114/15.12.1947 г., като
официални документи. От
представения заверен препис на присъда № 54/ 28.11.2011 г., постановена по НОХД
№ 57 по описа за 2011 г. на Русенския окръжен съд обаче е видно, че Ю.С.С. е
признат за виновен и в това, че през периода от началото на месец февруари 2002
г. до 28.02.2003 г. в гр.Русе, в условията на продължавано престъпление, сам и
в съучастие с И.Т.М., като подбудител и помагач на последния, с цел да набави
за себе си и за И.Т.М. имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Р.Ч.Я.
– областен управител на Област Русе, че И.Т.М. е собственик на двата процесни
недвижими имота, като е придобил собствеността върху тях чрез покупко-продажба
по нотариален акт № 38/ 05.12.1947 г., т.VII, рег. № 2272, д. № 2305/ 1947 г.
и нотариален акт № 114/15.12.1947 г., т.VII, рег. № 2480, д. № 2515/ 1947 г.,
и двата съставени от Александър Косатев, нотариус при Русенския областен съд.
Според присъдата на
наказателния съд формираните у областния управител неверни представи се състоят
именно в това, че първоначалният ответник бил собственик на процесните имоти като
правото му на собственост произтичало именно от оспорените два нотариални акта
по описа на Русенския областен съд. Очевидно е, че един истински документ за
собственост няма как да създаде невярна представа у трети лица досежно обстоятелството
кой е титуляр на удостоверяваното от същия документ право. На следващо място,
както сочи и ищеца в писмената си защита, самият факт, че с присъда № 166/
26.11.2007 г., постановена по същото наказателно производство (водено под стар
№ дело НОХД № 556/2006 г. по описа на РОС), подсъдимият Ю.С.С. бил признат за
виновен и в това, че е извършил престъпление по чл.319 във връзка с чл.26, ал.1
от НК като скрил чужди официални документи – а именно истинските нотариални
актове по описа на Русенския областен съд (които носят същите номера и
притежават същите идентифициращи документите признаци – номер на дело, дата и
т.н.) води до извода, че оспорените нотариални актове, легитимиращи
първоначалния ответник като собственик, са неистински. Впрочем това разбиране е
изразено и от самия наказателен съд, постановил присъдата, който в определение
от 10.01.2015 г. по реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК изрично посочил, че двата
оспорени нотариални акта са доказано с влязла в сила присъда неистински
документи като е разпоредено на Службата по вписвания – Русе да вземе
съответните мерки за недопускане официализирането на посочените неистински
нотариални актове или на информация от тях – чрез издаването на копия или по
какъвто и да е друг начин.
По изложените съображения съдът намира, че следва да се зачете
обвързващата сила на влязлата в сила присъда като се приеме, че нотариален акт № 38/ 05.12.1947
г., т.VII, рег. № 2272, д. № 2305/ 1947 г. и нотариален акт № 114/15.12.1947
г., т.VII, рег. № 2480, д. № 2515/ 1947 г., и двата съставени от Александър
Косатев, нотариус при Русенския областен съд, с които първоначалният ответник И.Т.М.
се е представил като собственик, са неистински документи и не удостоверяват
придобито от последния право на собственост върху процесните два недвижими
имота.
Щом първоначалният
ответник не е бил собственик на тези два имота, то няма как собствеността върху
тях да му е била възстановена по силата на чл.1, ал.1 от ЗВСОНИ. По изложените
съображения следва да се приеме, че имотите продължават да бъдат държавна
собственост.
От събраните писмени
и гласни доказателства се установява и обстоятелството, че понастоящем те се
владеят от наследниците на ответника чрез трети лица – наематели на магазинни
помещения в тях. Обстоятелството, че срокът на сключените договори за наем е
изтекъл не води до обратен извод предвид показанията на разпитаните свидетели –
М.К. и А.Ц., които изрично заявяват, че продължават да ползват магазини в двата
имота.
С исковата молба е
направено искане за отмяна по реда на чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ както на
съставените през 2003 г. констативни нотариални актове, така и на неистинските
нотариални актове от 1947 г., с които първоначалният ответник, а после и
неговите наследници, са се легитимирали като собственици.
Според
задължителните указания по Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012 г. на ВКС по
тълк. д. № 3/2012 г., ОСГК, на отмяна по реда на чл. 537, ал.
2 от ГПК /чл.431, ал.2 от ГПК отм./ подлежат само констативни
нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим
имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или
прекратява вещно право върху недвижим имот. В мотивите към тълкувателното
решение е посочено, че трети лица, които претендират в исков процес
самостоятелни права върху предмета на сделката, се ползват от защита срещу
легитимиращото действие на нотариалния акт за сделка чрез вписването на
исковата молба, както и на постановеното в исковото производство съдебно
решение. Действително това разрешение е предвидено, когато самият нотариален
акт за сделка, като официален документ, е истински. Защитата срещу неистинските
документи, представени и оспорени от ищеца, би могла да бъде постигната чрез
предявяването на инцидентен установителен иск – чл.118 вр.чл.97, ал.3 от ГПК
/отм./ за установяване на тяхната неистинност. В случая обаче ищецът не би
могъл да предяви и такъв иск предвид отвода за сила на присъдено нещо,
формирана по този въпрос с присъдата на наказателния съд /чл.224, ал.2 от ГПК
/отм./. По изложените съображения направеното искане по чл.431, ал.2 от ГПК
/отм./ за отмяна на неистинските нотариални актове от 1947 г., които макар и
неистински касаят правни сделки, следва да бъде отхвърлено. За пълнота следва
да се посочи, че в резултат на изпълнение на разпореденото на Службата по
вписвания - Русе от наказателния съд с определението от 10.01.2015 г., правата
на ищеца ще бъдат защитени в достатъчна степен, тъй като на практика ползването
по какъвто и да е начин на двата неистински нотариални акта е напълно
изключено.
С оглед изхода на
делото и на основание чл.64, ал.1 от ГПК /отм./ в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 2235 лева. В полза на ищеца
обаче не следва да бъде присъждано юрисконсултско възнаграждение в
претендирания размер от 11205, 70 лева, тъй като по въпроса за възможността за
присъждане на такова възнаграждение при процесуално представителство,
осъществявано от юрисконсулт е образувано конституционно дело № 3/2016 г. по описа на
Конституционния съд на Република България. С определение от 22.03.2016 г. е
допуснато за разглеждане по същество искането на омбудсмана на Република
България за установяване на противоконституционност на нормата чл.78,
ал. 8 от ГПК /съответна на чл.64, ал.5, изр.2 от ГПК отм./. В тази част
производството по делото следва да бъде спряно на основание чл.182, ал.1, б.”ж”
от ГПК /отм./ като след решаването на въпроса за конституционосъобразността на
посочената норма съдът ще възобнови делото и ще се произнесе по въпроса за
разноските за юрисконсултското възнаграждение с допълнително определение
съобразно изхода на спора.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.В.Т., с ЕГН **********,***
и М.Ц.Т., с ЕГН **********,***, че Българската държава, представлявана от министъра на регионалното развитие
и благоустройството, е собственик на следните два недвижими имота:
- двуетажна масивна
сграда с идентификатор 63427.2.1503.2 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Русе, представляваща двуетажна масивна сграда в поземлен имот № 1503 в кв.264 с адрес
ул.”Райко Даскалов” № 2 по отменения план на гр.Русе;
- 284/1164
идеални части от поземлен имот с идентификатор 63427.2.1502 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Русе, представляващ поземлен имот планоснимачен № 1502 в кв.264 по
отменения план на гр.Русе, заедно със самостоятелни обекти в двуетажната
масивна сграда с идентификатор 63427.2.1502.1, всеки от тях с идентификатор, както следва:
63427.2.1502.1.3, 63427.2.1502.1.4, 63427.2.1502.1.5 и 63427.2.1502.1.8, както
и ½ идеална част от общите части на сградата, като на основание чл.108 от ЗС
ОСЪЖДА Т.В.Т., с ЕГН ********** и М.Ц.Т., с ЕГН **********, да предадат
на Българската държава, представлявана от министъра на регионалното развитие
и благоустройството, владението
на гореописаните недвижими имоти.
ОТМЕНЯ, на основание чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ вр. § 2,
ал.1 от ПЗР на ГПК, следните нотариални актове:
- нотариален акт № 49/ 29.12.2003 г., т.X, рег. № 12797, нот. д. № 1389/ 2003 г. на нотариус
Георги Георгиев, с район на действие Районен съд – Русе;
- нотариален акт № 76/ 30.12.2003 г., т.VI, рег. № 14315, нот. дело № 891/ 2003 г. на нотариус
Цвятко Миланов, с район на действие Районен съд – Русе.
ОТХВЪРЛЯ искането на Българската държава,
представлявана от министъра
на регионалното развитие и благоустройството, за отмяна и на следните
нотариални актове, представляващи неистински документи: нотариален акт № 38/ 05.12.1947 г., т.VII, рег. № 2272, д. № 2305/1947 г. и нотариален акт №
114/15.12.1947 г., т.VII, рег. № 2480,
д. № 2515/1947 г., и двата съставени от Александър Косатев, нотариус при
Русенския областен съд.
ОСЪЖДА
Т.В.Т., с ЕГН ********** и М.Ц.Т.,
с ЕГН **********, да заплатят на Българската държава,
представлявана от министъра
на регионалното развитие и благоустройството, сумата от 2235 лева – деловодни разноски.
СПИРА производството
по гр.д. 2119/2007 г. по описа на РРС, в частта по искането на Българската
държава, представлявана от министъра на регионалното развитие
и благоустройството, за осъждане на ответниците Т.В.Т., с ЕГН ********** и М.Ц.Т., с ЕГН **********, да заплатят
сумата в размер на 11205, 70 лева – юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство по делото, до решаване на въпроса за конституционосъобразността
на нормата на чл.78, ал.8 от ГПК (съответна на чл.64, ал.5, изр.2 от ГПК отм.)
от Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 3/2016 г. по описа на КС.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/П/