РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. Кюстендил, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Йоланда М. Цекова
Членове:Надя Сп. Георгиева
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Мая Др. Стойнева
като разгледа докладваното от Йоланда М. Цекова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20211500600625 по описа за 2021 година
Въззивното производство по настоящото дело е по глава ХХІ НПК. Образувано е по
ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на подсъдимия Й. Р. СТ., ЕГН ********** , от гр. *** срещу Присъда
№ 260060/6.10.2021 г. на ДнРС, постановена по НЧХД № 1918/2017 г. по описа на съда , с
която е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.130 ал.1 НК, освободен е
от наказателна отговорност на основание чл.78 а НК и му е наложено административно
наказание“глоба“ в размер на 1000 лв., като е уважен гражданския иск с правно основание
чл.45 ЗЗД на пострадалата М.В. С. за сумата от 3000 лв., ведно със законната лихва от
датата на деянието до окончателното изплащане и е отхвърлен за разликата над 3000 лв. до
претендираните 5000 лв. С присъдата подсъдимия е осъден да заплати разноските на
тъжителката в размер на 712 лв. и д.т. 120 лв. съразмерно уважения граждански иск.
Присъдата се обжалва в наказателно-осъдителната и гражданско-осъдителната части.
Релевират се оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на присъдата поради
недоказаност на частното обвинение. Моли се за отмяна на осъдителната присъда и
постановяване на нова оправдателна присъда. Доказателствени искания в жалбата не са
направени.
Повереникът на частната тъжителка М. С. адв. А.Р. оспорва жалбата и моли за
потвърждаване на І-инстанционната присъда като обоснована и законосъобразна. Правилна
е преценката на съда да кредитира едната група свидетелски показания, в т.ч. и показанията
1
на по-късно разпитания свидетел-очевидец В., които са в синхрон с медицинското
свидетелство на тъжителката и въпреки лаконичните мотиви съдът е обосновал взетото
решение, поддържа адв.Р.. Претендира се присъждане на разноски.
Защитникът на подсъдимия адв. Н.Б. моли за уважаването на жалбата. Поддържа се, че
неоснователно са отхвърлени от съда показанията на свидетелите на подсъдимия – най-вече
на тези на съпругата му, а същевременно са кредитирани показанията на съпруга на
тъжителката. Счита се, че мотивите на присъдата са недостатъчни и се пледира
алтернативно, ако не се отмени осъдителната присъдата и се постанови оправдаване на
подсъдимия, делото да се върне за ново разглеждане на І-инстанционния съд заради липса
на мотиви, с присъждане на разноските за въззивната инстанция.
Подсъдимият изрази съгласие със заявеното от защитника му и в пространната си
последна дума поиска да бъде оправдан.
КнОС, след преценяване на доводите и възраженията на страните и след обсъждане на
събраните по делото доказателства, в рамките на предвидените му по чл. 313 и сл. НПК
правомощия, намери жалбата за допустима като подадена в законовия срок и от надлежна
страна, но за неоснователна. Съображенията за това са следните:
С обжалваната присъда подсъдимия Й.Б. С. е признат за виновен в това, че на 20.11.2017 г. в
гр.***, на ул.“***“ № **е причинил на М.В. С., от с.гр., разстройство на здравето извън случаите
на чл.128 и 129 НК,изразило се в две кръговати насинявания с диаметър около 2 см, зеленеещи в
периферията, намиращи се под дясна ключица, в горния край на стернума с диаметър около 2,5 см
със същата характеристика, две насинявания с диаметър съответно 1,5 см и 2 см със зеленикави
краища, намиращи се под лява ключица, представляващи лека телесна повреда по см.на чл.130
ал.1 НК, заради което и на основание чл.78 а НК е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание“глоба“ в размер на 1000 лв. С присъдата е уважен частично
гражданския иск с правно основание чл.45 ЗЗД за неимуществени вреди на тъжителката за сумата
от 3000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането 20.11.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата, като за разликата над тази сума до претендираните 5000 лв. иска е отхвърлен
като неоснователен. Подсъдимият е осъден с присъдата да заплати разноските на тъжителката в
общ размер на 712 лв. и 120 лв.държавна такса съразмерно уважения граждански иск.
Районният съд е установил в общи линии правилно фактическата обстановка по делото,
като е приел, че подсъдимият и тъжителката имат родствени връзки по сватовство –
тъжителката е съпруга на брата на подсъдимия св. С. С. и живеят в една къща на различни
етажи. Тъжителката и съпругът й живеят на първия етаж, а подсъдимият и съпругата му –
на втория етаж. Отношенията между братята са влошени от около 10 години заради това, че
чичо им прехвърлил свой имот на съпруга на тъжителката. В настоящото решение
фактическата обстановка ще се допълни и конкретизира с отделни детайли.
На 20.11.2017 г. тъжителката отишла да вземе дърва за огрев от гаража, чийто вход е
откъм двора, пред къщата. Взела дърва и тръгнала обратно към етажа си, когато при
отваряне на входната врата на къщата била нападната от подсъдимия. Той притиснал
тъжителката първоначално към вратата на къщата, което било видяно от св.В., след това към
стената вътре в къщата и я стиснал за гърлото, започнал да я души и да й нанася удари по
2
тялото, от което носените от нея дърва се разпилели. В същото време св.Р.Я., който живее в
отсрещната къща и оправял колата си на улицата пред къщата си, чул караница и отишъл в
къщата на страните, като застанал между тях да ги раздели, след което си тръгнал.
Подсъдимият продължавал да обижда и заплашва тъжителката. На място дошла и съпругата
на подсъдимия св. Б.С. Тя хванала тъжителката и я държала, докато подсъдимият
продължил да й нанася удари с юмруци по тялото.
Тъжителката обаче в един момент успяла да се отскубне и да се изправи, когато
подсъдимият я заплюл в лицето и избягала навън, а той продължил да вика след нея и да я
обижда.
Тъжителката се обадила по телефона на съпруга си св.С. С. , който бил на работа, понеже
я било страх да се прибере в дома си и му казала да се прибира веднага, защото брат му я у
нападнал. Когато св.С. дошъл и подсъдимият и съпругата му го видели, те се прибрали в
къщата, а тъжителката и съпругът й отишли в РУ Дупница, където уведомили за случилото
се органите на реда и те посъветвали тъжителката да подаде жалба.
Мястото било посетено от полицейските служители свидетелите Е.С. и К.К..
За получените от тъжителката увреждания на 24.11.2017 г. й е издадено медицинско
свидетелство след преглед от хирург, при който са установени следните телесни
увреждания: две кръговати насинявания с диаметър около 2 см,зеленеещи в периферията,
намиращи ес под дясна ключица; в горния край на стернума с диаметър около 2,5 см със същата
характеристика; две насинявания с диаметър съответно 1,5 см и 2 см със зеленикави краища,
намиращи се под лява ключица. Тези увреждания биха могли да се получат при удари с твърди
тъпи предмети или притискане от такива. Могат да са получени при описаните от пострадалата
обстоятелства – удари с юмрук, натиск от дървата за горене, притискане с пръстите на ръцете.
Пълното възстановяване според СМЕ е за около 10 дни, през който период лицето търпи болки и
страдания, засилващи се при дишане и движение на снагата, с постепенно затихващ интензитет.
Районният съд е извършил анализ на доказателствата, въз основа на които е установил
фактическата обстановка, като е посочил кои доказателства кредитира и основанието за
това. Настоящият състав споделя извода за цялостно кредитиране показанията на св.С. С.,
съпруг на тъжителката, тъй като се подкрепят от останалите доказателства по делото, в
допълнение – от медицинското свидетелство и от СМЕ за вида на уврежданията на
тъжителката и механизма на причиняването им. Той не е пряк очевидец, но пък е първият,
на когото непосредствено след инцидента тъжителката е разказала какво се е случило.
Правилен е извода на ДнРС, че изцяло следва да се кредитират и показанията на свидетелите
Я. и В., тъй като те също се подкрепят от останалите писмени и гласни доказателства. Св.В.
е очевидец на това, че подсъдимият е притискал тъжителката към вратата на къщата, както
и че е чул викане и псувни. Правилно съдът не е кредитирал като достоверни показанията на
съпругата на подсъдимия, но не поради това й качество. Причината за това е, че показанията
й не се подкрепят от останалите кредитирани доказателства, а не затова, че е съпруга на
подсъдимия и е заинтересувана от изхода на делото, както е посочено в мотивите на
проверяваната присъда. Защото показанията на съпруга на тъжителката се кредитират
3
изцяло въпреки това му качество, но то е, както се посочи вече, защото показанията му се
потвърждават от кредитираните доказателства по делото. Настоящият състав споделя
изложеното в мотивите относно доказателствената стойност на обясненията на подсъдимия,
преценени от І-инстанционния съд като защитна теза, а не като годно доказателство, тъй
като са опровергани от кредитираните гласни и писмени доказателства, както и от
заключението на СМЕ.
При така установеното І- инстанционният съд е приел за доказано от обективна и
субективна страна частното обвинение за престъпление по чл.130 ал.1 НК. От обективна
страна съдът е приел, че на тъжителката са причинени следните телесни увреждания: две
кръговати насинявания с диаметър около 2 см,зеленеещи в периферията, намиращи ес под дясна
ключица; в горния край на стернума с диаметър около 2,5 см със същата характеристика; две
насинявания с диаметър съответно 1,5 см и 2 см със зеленикави краища, намиращи се под лява
ключица. Тези увреждания биха могли да се получат при удари с твърди тъпи предмети или
притискане от такива.Могат да са получени при описаните от пострадалата обстоятелства – удари
с юмрук, натиск от дървата за горене, притискане с пръстите на ръцете. Пълното възстановяване
според СМЕ е за около 10 дни, през който период лицето търпи болки и страдания, засилващи се
при дишане и движение на снагата, с постепенно затихващ интензитет. Поради тези медицински
характеристики съдът законосъобразно е приел, че причиненото на тъжителката увреждане
представлява лека телесна повреда по см.на чл.130 ал.1 НК.
В допълнение към мотивите на ДнРС следва да се добави, че авторството на деянието е
установено по несъмнен начин, както изисква разпоредбата на чл.303 НПК. Доказателството за
това са показанията на св. В., който е видял подсъдимият да притиска тъжителката към външната
врата на къщата и да крещи на висок глас. Няма значение кога свидетелят е дал показанията си – че
това е станало в един по-късен момент, тъй като тъжителката и съпругът й не са знаели, че в
момента на инцидента свидетелят случайно е минавал оттам и лично е възприел случващото се.
Показанията на св.С. С., съпругът на тъжителката, пред когото тя най-напред е разказала,че
подсъдимият я е бил и това е съобщила още в телефонното си обаждане до съпруга си, преди той
да пристигне на място. И на следващо място макар и да са уклончиви показанията на св.Я., те
също доказват конфликтна ситуация между тъжителката и подсъдимия, заявена от този свидетел
като викане на висок глас и той отишъл на място, като застанал между тях да ги раздели. А
заявеното от тези свидетели потвърждава вида и механизма на причиняване на уврежданията на
тъжителката, установено от медицинското свидетелство и СМЕ.
От субективна страна съдът е приел, че деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл.
Подсъдимият е предвиждал, че с неговите действия-притискане на тъжителката към вратата и след
това към стената, като в по-късен момент тя е била държана от съпругата на подсъдимия, а той
продължил да й нанася удари с ръце по тялото й причинява телесни увреждания, но е целял
постигането на именно този противоправен резултат.
При така установеното от фактическа и правна страна І-инстанционният съд е признал
подсъдимия за виновен, като е определил наказанието му при хипотезата на чл.78 а НК –
освободил го е от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба“ в
минималния законов размер от 1000 лв. при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства.
Въззивният съд намира така наложеното наказание за законосъобразно определено и за
справедливо. Споделят се доводите за съобразеност на наказанието относно размера на глобата с
4
влошените отношения между страните и начина на извършване на деянието и че размера на
глобата е съобразен с тежестта на престъплението и целите на наказанието по чл.36 НК.
Гражданският иск с правно основание чл.45 ЗЗД за претърпените от престъплението
неимуществени вреди е уважен за сумата от 3000 лв., като съдът е приел за доказани елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане – виновно противоправно поведение на
подсъдимия и причинна връзка между деянието е настъпилия противоправен
резултат/причиненото на тъжителката телесно увреждане/. Този размер настоящият състав намира
за законосъобразно определен в съответствие с принципа за справедливо възмездяване на
причинените неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания, прогласен от чл.52 ЗЗД и
счита, че този размер е достатъчен, за да ги репарира. По изложените съображения не се налага
изменение на присъдата в гражданската част в посока намаляване размера на уважения граждански
иск.
В отхвърлителната част на иска за разликата над 3000 лв. до претендираните 5000 лв. присъдата
не е обжалвана и е влязла в сила.
По така изложените съображения съдът намира доводите във въззивната жалба на частния
тъжител за недоказаност на обвиненията по несъмнен начин за неоснователни. От
анализираните и кредитирани доказателства се установи по несъмнен начин престъплението
да е извършено от подсъдимия от обективна и субективна страна. Не са допуснати
процесуални нарушения от категорията на съществените, които да обосновават връщане на
делото за ново разглеждане на І-инстанционния съд, каквото искане се съдържа във
въззивната жалба. Няма непълнота на мотивите на присъдата, което да се приравнява на
липсата им, каквото становище изрази защитата. При изготвянето им са спазени
изискванията на чл.305 ал.2 и 3 НПК, въпреки неголемия им обем, като от тях е ясно каква е
била волята на съда за постановяване на обжалваната присъда.
При служебната проверка на присъдата не се откриха други основания, различни от сочените в
жалбата, за изменение или отмяна на присъдата в атакуваните части. Затова като правилна и
законосъобразна в наказателно-осъдителната и гражданско-осъдителната части и в частта за
разноските следва да се потвърди като правилна и законосъобразна, а в необжалваната
отхвърлителна гражданска част тя е влязла в сила.
Поради неоснователността на жалбата на тъжителката са следват разноските й за въззивното
производство в размер на 250 лв. и подсъдимият следва да й ги заплати.
Предвид изложеното и на основание чл.338 НПК, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260060/6.10.2021 г. на Дупнишкия районен съд,
постановена по НОХД № 1918/2017 г. по описа на съда в обжалваните части –
наказателно-осъдителната и гражданско-осъдителната части и в частта за разноските.
ОСЪЖДА Й. Р. СТ., ЕГН **********, от гр.***, ул.“***“ № **, ІІ етаж да заплати на М.В.
С., живуща на същия адрес, етаж І разноските й за въззивното производство в размер на
5
250/двеста и петдесет/ лв.
В отхвърлителната част на гражданския иск като необжалвана присъдата е влязла в сила.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6