№ 953
гр. Пазарджик, 22.06.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Красимир Лесенски
при участието на секретаря Д. Г. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Красимир Лесенски Наказателно
дело частен характер № 20235220200383 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Тъжителят Н. Б. Г.- редовно уведомен се явява лично и с повереника
адв. В. П. от АК Пазарджик, надлежно упълномощен.
Подсъдимият Т. Й. Й.- редовно уведомен не се явява.
За него се явява адв. К. П., надлежно упълномощен.
Свидетеля Д.Н. Г.- при режим на довеждане от страна на тъжителя се
явява лично.
Свидетеля А.Д.И.- при режим на довеждане от страна на тъжителя се
явява лично.
М.В.И. - при режим на довеждане от страна на тъжителя се явява
лично.
Й.Б. Й.- при режим на довеждане от страна на защитника на
подсъдимия се явява лично.
АДВ. П.: Моля да дадете ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
Снема самоличността на свидетелите, както следва:
Д.Н. Г.: на 20 години, българин, български гражданин, неженен,
неосъждан, със средно образование, безработен, без родство с подсъдимия,
син на тъжителя.
А.Д.И.: на 43 години, българин, български гражданин, женен,
неосъждан, с основно образование, безработен, без родство с подсъдимия,
родство по сватовство с тъжителя.
М.В.И.: на 44 години, българка, българска гражданка, омъжена,
неосъждана, с основно образование, работещ, съседка и братовчедка на
подсъдимия, сватовство с тъжителя.
Й.Б. Й.: на 50 години, българин, български гражданин, женен,
неосъждан, със средно образование, работещ, баща на подсъдимия, без
родство с тъжителя.
Свидетелите предупредени за отговорността по чл.290 от НК.
Свидетелите обещаха да говорят истината и напуснаха съдебната зала.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило писмо от РУ Пазарджик с приложени
2бр. заверени докладни записки, 2бр. обяснения връзка с посетен сигнал, 3бр.
протоколи за предупреждение, характеристична справка по отношение на
подсъдимия, писмо от РЦ 112-Кърджали с приложен компактдиск и
информация за получени сигнали, писмо от Бюро „Съдимост“ при РС София
със справка съдимост по отношение на подсъдимия.
АДВ. П.: Да се приемат. Запознат съм, само диска не съм чул. Тъжителя
ми доплати сумата и представям разписка.
АДВ. П.: Не съм ги чел.
Съдът предоставя постъпилите материали на адв. П. за запознаване.
АДВ. П.: Да се приемат.
Водим от горното, съдът
2
О П Р Е Д Е Л И
ПРОЧИТА И ПРИЕМА като доказателства по делото: писмо от РУ
Пазарджик с приложени 2бр. заверени докладни записки, 2бр. обяснения, 3бр.
протоколи за предупреждение, характеристична справка по отношение на
подсъдимия, писмо от РЦ 112-Кърджали с приложен компактдиск и
информация за получени сигнали, писмо от Бюро „Съдимост“ при РС София
със справка съдимост по отношение на подсъдимия.
В залата влиза св. Д.Н. Г..
Пристъпи се към разпит на св. Г..
СВ. Г.: Знам за случая. Помня датата .... около 22,30 часа и половина се
прибрахме в къщи с баща ми. Аз живея в с.Д.. Седнахме да вечеряме, не ми
хареса храната и станах, забрах едно момиче Л. с мен и отидохме до с.П. с
моята кола. Слязох на центъра на с.П., но магазина беше затворен и тръгнах
към колата. Един възрастен човек ми вика да дръпна колата. Аз тръгнах към
колата. Сина му стана, тръгна по мен и почна да ме бие. Аз не съм му
отговорил нищо и тръгнах към колата. Л. беше в колата. Аз не знаех че му е
син, той стана и започна той да ме бие, с ръце ме удряше- по главата. Аз
паднах долу, аз не съм му отвръщал и след това съм загубил съзнание. След
това Л. ми помогна да се кача в колата и да се прибера. Аз шофирах обратно
към с.Д.. Прибрах се и казах на баща ми. Аз не знам кой ме е бил. Баща ми
се обади на тел.112. Отидохме в с.П., зашото не знам кой ме е бил. Слизаме на
центъра, баща ми пита кой ме е бил и отидохме пред тях. Тоя човек не беше
тогава на центъра, а в една махала, където живее тоя човек. Той се беше се
облегнал на една кола. Баща ми слиза и го пита защо ме е бил, а той удари
баща ми. Той разбра, че е баща ми, защото той го познава и започна да го
удря. А.И. излезе от къщи, защото е чул виковете. Почна да дърпа баща ми Т.
го бие. Т. ме би и мен. Разбрах, че така се казва след това. Баща ми като отиде
го пита защо ме бие, а той започна с тукати да го удря в главата в корема, по
колената го ритна, но баща ми не му отвърна. Баща ми се отдръпна на страни
на А. на оградата. А. излезе и го отбрани. Т. влезе и взе дървена бухалка и
удари в главата А.. Не знам защо го удари. А. загуби съзнание. Звъннаха на
линейка и тя дойде и след това полиция дойде. След това взеха А. и го
закараха на бърза помощ. Баща ми не го обиждал и псувал. След това баща ми
го болеше, имаше по устата кръв, синини по рамото и колената, скъса му
3
тениската. След това ходихме в гр.Пазарджик на лекар да го прегледат. Баща
ми след това не знам колко дни се лекуваше -горе долу седмица. Мен като ме
удари имах оток на главата и кръв под очите. Аз водя дело срещу Т., то сега е
в РП Пазарджик. Не съм видял по къщата на Т. да се хвърлят камъни от наши
близки. Други хора от с.Д. не е имало с нас. Само ние с баща ми бяхме. Освен
А. други лица от с.П. нямаше. Жена му на А.- М. беше с него. Тук в залата
видях бащата на Т.. Той тогава вдигна брадва да удари баща ми. Той беше
човека, който ми каза да махна колата. Сега раните на баща ми от време на
време го болят -в коляното, гърдите и устата. Когато аз отидох в с.Д. и казах
на баща ми се обадихме на тел. 112 и тогава отидохме в с.П.. Ние като
отидохме с баща ми пред дома на Т. нямахме бухалки или нещо друго. Бусове
нямаше, ние с колата отидохме. После са дошли нашите роднини след като
дойде полицията. 2 патрулки дойдоха- не помня колко полицая, май 4 бяха.
След това брат ми дойде и чичо ми. Баща ми се обади на тел.112 и не знам
какво са говорили. Чичо ми и брат ми като дойдоха не са носили колове и
полицаите видяха, че те нищо не носят.
В залата влиза св. А.Д.И.
Пристъпи се към разпит на св. И.
СВ. И.: Знам за случая. Аз живея в с.П.. На .... около 22,30 часа чух
писъци. Аз си бях у дома и си легнах и заспах. Т. И. ми звънна, че има нещо и
се разправят вън. Той беше в гр.Пазарджик на бингото тогава- той ми е
комшия. Тогава каза, че си е бил в тях, а не беше - беше в бингото. Гледам Т.
на 20-30 метра от нас живее, а това се случва до нашата ограда и го гледам Т.
как налага Н. Г. с ритници и юмруци по краката и корема, скъса му тениската.
Т. И. като ми звънна видях как го рита. Н. Г. го познавам от преди и аз отидох
да ги разбраня и му викам на Т. “стига толкова да го удряш.“ Н. се сви и се
облегна на моята ограда. Т. се сприпна в тях и взе една бухалка от дърво,
около 60-70 см. и удря с всичка сила мен. Той отиде взе бухалката и се върна
и като погледна мен с всичка сила ме удари в главата и сега пак имам бодежи
и по слънце не мога да работя. Аз припаднах и нищо не помня. И. С. е
звъннала за линейка през това време и тя е дошла. Не помня кой ме е вдигнал.
После се събудих оМ.н в линейката. Когато Т. удряше Н., Н. се пазеше и се
свиваше. След това Н. само се пазеше не е казал нищо. Д. отиде на центъра в
с. П., за да си вземе храна. Тогава някакъв му казал да премести колата и той
4
отиде да я мести. Т. стана и го удари с юмруци. Не знам защо го е ударил. Те
там пиеха, и Т.. Той беше употребил алкохол. Аз минах с моето момче и за 2
минути влязох, но викам с такива не се разправям и излязох. Това Д. ми го
разказа в последствие, което е станало. Имам дело срещу Т.. То е в РП
Пазарджик. Контакти с Н. Г. поддържаме от време на време. Той ми се
оплаква от болки след този случай - поне един месец. Сега пак ми се оплаква
и има някакви болки в кръста. След като ме удариха с бухалката аз бях в
болница и по-най бързия начин Т. с бащата изчезнаха в А. и го няма.
В залата влиза св. М. И.а.
Пристъпи се към разпит на св. И.а
СВ. И.А. Знам за случая. А.И. ми е мъж. Живеем в с.П.. На .... в 22,30
часа ние си бяхме си в къщи и си бяхме легнали. Нашия комшия Т. И. ни
звънна, че им кавга от вън. Ние станахме, излязохме и гледаме Т. Й. как
налага Н. Г.. Т. живее на близо до нас. С Н. сме сватове. Видях как Т. го удря
с тукати и ритници. Видях как Т. с ритник в корема, тукат в носа и като ни
видя побегна. Не съм видяла Н. да го удря, той се сви. Само писъци се
чуваха, пискаха жени. Той избяга към тях, взе бухалка от дърво и моя мъж
като го видя с дървото му вика- „спри Т., ще го утрепеш“ , а той върви към
моя мъж с бухалката и го удря в главата. Мъжа ми падна на земята и
почнахме и ние да пискаме. И. С. -моята племенница се обади за линейка. Тя
дойде много бързо, прегледаха го и го взеха мъжа ми. Т. избяга след това,
защото чу, че ни ние пискаме. Линейката дойде, прегледа А.И. и казаха, че не
е за вкъщи и е за лечение. Две патрулките дойдоха. Накараха ни да се
подпишем, че няма да правим кавги и ние казахме, че ще ги съдим и това
беше. След това Т. не съм го виждала. Н. Г. идва у нас, те са ни сватове. Той
беше на прегледи в болницата, защото имаше кръв по устата и го боляха
ребрата от ритането. Болки имаше след това 2-3 седмици. Още се оплаква, че
го боли. Хора не е имало, които да искат да нападат Т.. Никой не е дошъл с
бухалки. Дойде моят зет с бус, защото чул, че баща му е ударен, но нищо не е
направил. Той само дойде с буса и с моята дъщеря. Те бяха с мен в болницата.
Н. Г. и Д. не са носили нищо в ръцете си. Само дойде зетя с дъщеря ми и те ме
докараха по линейката в болницата. Съседа, който ни звънна се казва Т. И..
Той не е бил на място, беше в бинго „И.“ в гр. Пазарджик и ни звънна по
телефона и вика „ставай Н., че има кавги“. Аз не знам той от къде е разбрал за
5
кавгата. Бащата на Т. го познавам, той беше в залата. Там съм го видяла на
място, защото отй тогава беше с брадва. След Т. и той излезе с брадва, вдигна
я, но не знам Н. или Н. искаше да удари. Вдигна я и Т. я хвана и вика „ще ги
отрепеш, спри“ , а той вика „остави ме поне един да заколя“- това на Т. баща
му го вика. Н. се сви до оградата в тоя момент, защото беше ударен, а мъже
ми се сприпна и му вика- „Т. спри, че е го утрепеш“.
В залата влиза св. Й. Й..
Съдът разяснява на свидетеля разпоредбата на чл. 119 и чл. 121 от НПК.
СВ. Й.: Разбирам и желая да бъда свидетел.
Пристъпи се към разпит на св. Й.
СВ. Й.: Въпросният Н. Г. идват в нашето село, те са от с.Д. от центъра,
аз си бях паркирал колата и зад мен спря сина му Д.. Аз след 10 минути
реших да си тръгна и питах на кой е колата. Казаха ми на кой е, защото тя ми
пречеше да изляза. Казах му да премести колата, а той ми каза, че няма да я
премести. Аз 2-3 пъти му казах. Д. са почти всяка вечер в нашето село. Не
каза защо няма да я мести колата. Не знам дали беше сам. Аз бях в колата
когато му казах, той беше от вън. Няколко пъти му повторих, но той каза, че
няма да с премести. Аз да съм идел на горе и да съм си обърнел. Аз можех да
продължа, но исках там да обърна на място, защото иначе трябваше да ида на
500 метра, но той каза, че няма да я премести. Аз тогава нищо не направих. Т.
-сина ми чу че се разправяме и тръгна към нас. Той беше на центъра, където
се събират под навеса на магазина и той дойде и каза на Д. „ дръпни си
колата“, но той тогава пак каза „няма да я дръпна“ и тогава започнаха да се
дърпат. Аз слязох от колата, разтървах ги и Д. се качи в колата и си тръгна за
с.Д.. Аз от там се качих в моята кола и викам на сина ми да се качва и да с
прибира с мен. Прибрахме се в махалата. Аз се прибирах от работа към 22,30
часа, те останаха вън младежите 6-7 човека. Аз се прибрах и казах на Т. да
гледат да не стане беля, защото имах предчувствие, че нещо ще стане. Аз се
прибрах и те идват с кола в махалата- Н. и Д. 2-та. Т. с още 5-6 момчета бяха
вън и Н. вика „ти ли удари моя си“? Аз бях в нас, сина ми е пред нас на
улицата, аз от вътре го чух. Малкия ми син беше там. Той е на 13 г. и ми каза,
че слизат Н. и отиват при моя син да се саморазправят и започнали да се бият.
Н. удари моя син с юмруци в устата и той имаше кръв. Аз докато излязох Н.,
Д. и А. го бяха бутнали на земята. А. ни е съсед, а те са сватове и беше
6
излязъл заради тях. Даже маратонката ми се беше събула. Той се дръпна,
имаше кръв по устата. Като излязох аз се отложи всичко. През това време Т.
беше намерил дърво и ударил А. в самоотбраната. След това като се
разтърваха, защото излезе много народ и се приключи с ударите. Докато
седим от вън дойдоха още 2 буса от с. Д. -брат му на Н. и другия му син. Ние
през това време видяхме, че идва много народ и със сина ми се прибрахме
вътре. Жена ми звънна 2-3 пъти на полицията и след 30-40 минути дойдоха.
Викнаха ни вън, написаха на двамата протоколи да не се разправят. Аз не му
дадох на моя син да иде на лекар, защото преди години водихме дела,
спечелихме делото и само си дадохме парите и му казах „тате, няма смисъл да
се разправяме.“ Аз не му дадох да иде на лекар. Отидохме на работа и го взех
с мен в А., за да не стават повече разправии. Имаше доста народ. Бяха 5-6
момчета- С., М., Б., С. и Д., не им знам фамилиите, те бяха там на момента. Д.
Г. беше на центъра в с.П.. Магазина е на 100 метра от мястото на което се
събират. Аз се прибирах от работа и видях, че има хора и се отбих да видя
кои са там. Там се дърпаха. Аз докато сляза от колата, малко на страни от мен
се дърпаха и аз слязох и почнах да ги разтървавам. Не съм видял сина ми да
удря Д.. Лично аз не съм видял А., Н. и Д. да имат колове или дървета в тях. 2
буса видях, че дойдоха- на Н. брат му и сина му. Сина му Б. държеше дървен
кол. С тоя кол тръгна, но не ме удари, защото пред мен имаше доста хора. Аз
излязох с брадва и не го отричам, но нищо не е станало. Те се приключиха
нещата. Излязох с брадва за самоотбрана, защото знам какво ще стане,
нямаше да ударя никой. На моя син му написаха протокол за
предупреждение. Обяснения от него не знам дали са снети, защото полицаите
ни държаха на страни. Те бяха 2 патрулки и те ги извикаха там на патрулките,
но аз не знам за какво. Моя син не ми е казал да е ударил Д. на центъра. Аз Д.
вечерта не съм видял да има наранявания. А.И. в последствие, когато вечерта
се качи в линейката замина за гр. Пазарджик за болница самостоятелно. След
това имаше коментари от хората. Аз с него не съм говорил. Аз бях на работа
в гр.Б. на другата сутрин и една седмица бях там. В полицията не са ме
викали. По горната устна преди 13 години Н. ме удари и имам избити зъби от
него. Номера на колата ми е английски, в махалата в с.Д. я познават. Актове
полицаите мисля, че съставиха и на сина ми и на Н.. Брадвата за самозащита я
взех. Не ми я е взел никой от ръцете. Не ме е и възпирал да удрям, аз само
седях на страни. На центъра в колата на Д. не съм сигурен дали имаше
7
момиче, отвън имаше момиче. Т. го няма по делата, защото аз прецених, че
трябва да го взема с мен и е в А. в момента.
АДВ. П.: Имам доказателствено искане и по Ваша преценка дали да се
поставят в очна ставка с цел изясняване на това дали неговият син е нанесъл
удари на Д. Г. на центъра и дали бащата е бил там. И другата очна става
евентуално между св. А.И. за противоречието за това, че Т. е съборен на
земята докато е бит и следващата да бъде с М. И.а по отношение на брадвата.
АДВ. П.: Това е предмет на друго дело. Против съм.
Съдът констатира, че са налице противоречия в показанията на св. Й. Й.
по отношение на останалите свидетели, разпитани преди него за част от
обстоятелствата, поради което ще следва да допусне да се извършат очни
ставки от една страна св. Й. и от друга страна св. Д. Г., А.И., М. И.а.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПОДСТАВЯ В ОЧНА СТАВКА Д. Г. и Й. Й..
Д. Г.: Сега вече го познавам. Към момента на случката не го познавах.
Й. Й.: Не го познавах към момента на случката.
Д. Г.: Чух какво каза св. Й. и не е така, както казва. Той ми каза да
преместя колата и аз тръгнах към нея, но неговия син идва след мен и почва
да ме бие, аз не съм му отвърнал.
Й. Й.: Не е тръгнал към колата. Аз му повторих няколко пъти да я
премести, а той седеше и вика „аз няма да си махна колата.“
Д. Г.: Не съм казал, че няма да си махна колата. Той като ми каза аз
тръгнах към колата да си я преместя. Т. с баща ми не сме го събаряли и
ритали. Баща ми само го пита защо ме е ударил, а той тръгна да го удря. Моя
брат не е носил кол.
Й. Й.: Аз бях вътре когато те са дошли, малкия ми син е бил, аз не съм
присъствал. Той ми обясни, че са го ритали. Носеше кол.
Д. Г.: От центъра разстоянието до махалата е далече.
Й. Й.: Чух какво каза другия, аз казах истината.
Д. Г.: Чух какво каза другия, аз казах истината.
В залата влиза св.А.И..
8
А.И.: Познаваме се, в добри отношения сме.
Й. Й.: Познаваме се, в добри отношения сме.
А.И.: Не е вярно, че сме бутнали с Д. и баща му Т.. Ние като излязохме
Н. дойде да пита Т. по каква причина удари Д. и Т. започна да удря Н.. Н. се
разбраняваше, не го е ударил. Дърпаше се постепенно назад. Н. пита Т. по
каква причина удря сина му и той вика“ти дойде да с е разправяш ли?“ – той
започна Н. постепенно да се оттегля. Д. седеше в страни. Освен Т., Н. и Д.
нямаше други лица там при тях. Момчетата в махалата бяха на 50 метра от
тях и когато Т. почна да удря Н. единия беше свидетеля Т., фамилия не знам.
За другите не се сещам.
Й. Й.: Не бях навън тогава, излизах на вън и моя син М. ме пресрещна и
ми каза, че бият батко му. Те момчетата вече ги бяха разделили, когато аз
излязох. Аз удари не съм видял.
А.И.: Аз на Т. дори не съм му казал да бяга от тук или да го нагрубя.
Сина му М. не съм го видял тогава, нямаше го. След това св. Й. след удара
излезе с брадва и я вдигна да ме удари, защото Т. беше на 30 метра и си
говореха. Т. и още 1-2 момчета, които не ги знам и вдига брадвата и вика
„чакай да утрепа един от двамата.“ Т. я взима от него брадвата и я хвърля на
неговия братовчед Т. И. в двора му.
Й. Й.: Не е вярно това за брадвата. След като моя син го удари той
дойде при мен и ми вика „гледай къде ме удари сина ти, защо ме удари.“ Това
беше.
А.И.: Аз нищо не помня след удара. Я. Т.ов се казва, а не Т..
Й. Й.: Я. Т.ов дойде след като всичко беше преминало.
А.И.: Чух какво каза св. Й.. Аз казах истината.
Й. Й.: Чух какво каза св. И.. Аз казах истината.
В залата влиза св. М. И.а.
М. И.А: Познавам го, бяхме в добри отношения.
Й. Й.: Познавам я, в добри отношения бяхме.
М. И.А: Аз като излязох на улицата видях как Т. удря Н. и Н. се сви и не
му е отвръщал. След това ние със съпруга ми излязохме на пътя и отидохме
към тях. Той го удари с тукат в устата и го разкървави. Сприпна се към тях и
9
излезе с бухалка. Моя мъж тръгна към него и му вика „Т. спри, ще го
утрепеш“, обаче той удари моя мъж. Св. Й. излезе когато сина му излезе с
бухалката.
Й. Й.: Аз излязох малко по-рано, когато малкия ми син ми каза.
М. И.А: Преди това не съм го видяла Й. там. Носеше брадва и я вдигна.
Я. Т.ов я хвана и Й. вика „остави да утрепя един“. Я. я взе брадвата и
изхвърли.
Й. Й.: Я. не е идвал да ми дърпа брадвата, защото както казах него го
нямаше. Тя излезе малко по-късно от тях няма как да е видяла какво е
станало от началото. Не е взимана брадва и не е хвърляна никъде. Не съм
посягал на никой.
М. И.А: Т. изобщо не беше паднал на земята. М. го нямаше на пътя,
само големия му син беше. От махалата имаше хора на 2-3 метра. Познавам
ги всичките- С., Б. и на моя братовчед децата. Фамилиите не им знам.
М. И.А: Чук какво каза св. Й.. Аз каза истината.
Й. Й.: Чух какво каза св. И.а. Аз казах истината.
АДВ. П.: Правя искане с оглед събраните гласни доказателства, както и
писмените и приети да приемете, че е налице престъпление, което се
преследва по смисъла на НК от общ характер и с оглед на горното и на
основание чл. 287 НПК да прекратите производството и да го изпратите на
РП Пазарджик, доколкото предишните дела са в РП и то за деяния на Т.,
които са част от инкриминираните и настоящата жалба от частен характер.
Считам, че може да се приложи в конкретния случай, че престъплението е
извършено на публично място и с особена жестокост.
АДВ. П.: Не възразявам. Възразявам против гражданският иск.
Съдът намира, че след събраните до момента доказателства е налице
хипотезата на чл. 287, ал. 7 от НПК, а именно: в дела от частен характер,
образувани по тъжба на пострадалия на съдебно следствие се установява, че
престъплението е от общ характер. От събраните доказателства по делото не
се установява да е налице причина от личен характер, която подсъдимия Т. Й.
е нанесъл удари на тъжителя Н. Г. с което му е причинил разстройство на
здравето чл.130, ал.2 от НК, като в тази връзка съдът счита, че следва да се
прекрати настоящето производство и материалите да се изпратят на РП
10
Пазарджик. Налице са данни за нанасяне на телесна повреда по хулигански
подбуди, тъй като не са налице данни при нанасянето на удари от подсъдимия
на тъжителя да е налице личен мотив от една страна, а от друга страна
деянието е извършено на публично място – на улицата, като по делото се
събраха данни, че са присъствали множество лица. Нанасянето на лека
телесна повреда по хулигански подбуди е престъпление от общ характер,
което следва да бъде изпратено на прокурор за провеждане на разследване и
отговор на въпроса дали е налице извършено престъпление от общ характер,
какво престъпление и от кое лице.
Съдът служебно е запознат, че са водени и други две дела от частен
характер за същия случай срещу Т. Й. за нанесени телесни повреди на А.И. и
Д. Г., като и двете са прекратени и изпратени на РП Пазарджик по същите
мотиви.
Водим от горно, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО по НЧХД №
383/2023г. по опис на РС Пазарджик и го ИЗПРАЩА на РП Пазарджик.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Протоколът се изготви в с. з., което приключи в 14,53 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
11