РЕШЕНИЕ
№ 8522
гр. София, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело
№ 20231110136272 по описа за 2023 година
Предявен е от “СИОН“ ЕООД, ЕИК:********* срещу „ПИЕМВИ“ ЕООД,
ЕИК:********* осъдителен иск ,с правно основание чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД за заплащане на
сумата в размер на 17 874,04 лева - представляваща обезщетение за имуществените вреди от
незаконосъобразното ограничаване на достъпа на „СИОН“ ЕООД до търговски обект с адрес
град София, бул. Монтевидео, пред блок 414 и от не полагането на дължимата грижа на
пазача за опазването на вещите на „СИОН“ ЕООД, останали в търговския обект, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда / 29.06.2023год. ,до
окончателното й заплащане.
В исковата молба ищецът сочи ,че е с ответника сключили договор за наем от
17.03.2015год. ,по силата на който ищецът ползвал като наемател търговски обект с адрес
град София, бул. Монтевидео, пред блок 414.Сочи ,че търговският обект му бил предаден
празен и в лошо състояние,поради което откриването му като заведение за обществено
хранене, бил направил разходи за изграждане на електро и ВиК инсталации в размер на 2
114,10 лева и го оборудвал за над 20 000,00 лева с мебели, уреди, посуда. Сочи ,че развивал
заведението с търговското наименование „ШКЕМБЕТО“.Твърди ,че с едностранно
изявление от 19.03.2020 год., представителят на „ПИЕМВИ“ ЕООД бил прекратил
договорните отношения за наема на търговския обект, като било посочено ,че предаването
на обекта следва да стане и след 23.03.2020 год., както и че в обекта се намира оборудване
на наемателя, което той има право да си изнесе,което той следвало да извърши до
30.04.2020год.,но последният сменил ключалките на търговия обект без предупреждение и
без да даде възможнвост на ищеца да получи вещите /оборудване и мебели/ ,които останали
в търговския обект ,след неговото затваряне.
Ищецът твърди ,че вещите и оборудването, които били негова собственост и които
останали във владение на ответника, в резултат на прекратяването на договорните
правоотношения, но които представителят на наемодателя е следвало да пази (без да ги
1
предоставя за ползване на трети лица) като отговорен пазач били :
1. касов апарат модел DP-25X, идентификационен номер на фискалното
устройство: DT578254, с идентификационен номер на фискалната памет: 02578254;
2. конструкция тераса — закрита част чрез навес от 6 метра, от 18 фасадни
панели, 6 метра бар плот и силиконови завеси;
3. три градински пейки с маси;
4. 2 прахови пожарогасителя 6 кг. ABC;
5. винил с логото на „Бистро Шкембето“;
6. две високи маси NORDEN 74x74 от ИКЕА;
7. малка маса UDDEN 54x54 от ИКЕА
8. 4 малки стола INOLF, бели, от ИКЕА;
9. 13 високи стола INGOLF от ИKEA
10. 4 високи стола STIG черно/сребристо;
11. комбинирани демонстрационни витрини модел СТ 1050 мм и топла витрина
750 мм и прилежащи рафтове;
12. ъглов плот за хранене с конзоли към него;
13. преграден рафт към шубера;
14. скара с плоча;
15. професионален газов котлон;
16. конвектомат;
17. метална маса към конвектомата;
18. малък рафт за стената;
19. два малки хладилника ВЕКО WSA;
20. метален рафт за кухненска посуда;
21. фризер;
22. гардероб;
23. 6 каси за бира с бутилки;
24. кухненска подвижна маса;
25. 2 метални сребристи стелажа UDDEN 54x54 от ИКЕА;
26. 2 солници IKEA 365+ IHARDIG от ИКЕА;
27. 1 кофа за боклук KNODD N от ИКЕА;
28. 1 малко кошче за боклук FNISS N 10L от ИКЕА;
29. 1 дъска за рязане DRALLA 37x29 от F.IKEA;
30. 7 кухненски кърпи 50x65 EIXY бяло/зелено и бяло/синьо от ИКЕА;
31. 1 тел за разбиване, неръждаваема стомана KONCIS от ИКЕА;
32. 1 черен чук за месо VARDEFULL от ИКЕА;
33. 1 отварачка за бутилки STAM от ИКЕА;
34. 3 купи от нераждаваема стомана В LAND A BLANK от ИКЕА;
35. 1 съд за отцеждане BOHOLMEN 15x44 черен от ИКЕА;
36. 1 огледало с рафт FULLEN 50x60 от ИКЕА;
37. 1 кошче с педал, сребристо, STRAPATS 12L от ИКЕА;
2
38. 1 четка за тоалетна BOLMEN, черна, от ИКЕА;
39. 2 метални етажерки GRUNDTAL, 80 cm, от ИКЕА;
40. 1 метална етажерка GRUNDTAL, 120 cm, от ИКЕА;
41. 4 буркана за съхранение 3,5 1 DROPPAR от ИКЕА;
42. 2 кани с корков капак 1,5 1 IKEA 365+ от ИКЕА;
43. 5 ножици цветни - TROJKA NN от ИКЕА;
44. 1 преса за чесън KONCIS N от ИКЕА;
45. 1 черна метална етажерка на 3 нива MULIG 58x34x90 от ИКЕА;
46. 1 рафт 33x10 сребрист и телен BYGEL от ИКЕА;
47. 1 рафт 40x20 LIMHAMN от ИКЕА;
48. 2 сандъчета за цветя ASKHOLMEN от ИКЕА;
49. 1 количка BYGEL 98x59x39 бяло/сребристо от ИКЕА;
50. 1 кухненска везна ORDNING 3kg от ИКЕА;
51. 3 кухненски ножа ANDLIG от ИКЕА;
52. 1 кутия за съхранение и капак SAMLA от ИКЕА;
53. 1 кош KNARRA 38x29x16, бял, от ИКЕА;
54. 1 буркан за съхранение, с капак, KORKEN от ИКЕА;
55. 1 преса за картофи IDEALISK от ИКЕА;
56. Устройства на А1 за телевизия и интернет - цифров приемник и рутер;
Ищецът твърди ,че стойността на част от вещите била определена от вещо лице по
гражданско дело №15218/2021 год. на СРС, 125-ти състав ,в производство по чл.207 от ГПК
за обезпечаване на доказателства във връзка с настоящия иск ,като твърди ,че същата
възлиза общо на сумата от 17 874,04 лева ,за която сума твърди да е намалял неговият
патримониум и същата представлява за него имуществени вреди.
Твърди ,че от датата на ограничаване на достъпа до процесния търговски обект до
момента ответникът не бил му върнал някои от описаните вещи ,които твърди , че са
налични в помещението, нито е платил някакво обезщетение за задържането им.
Същевременно, ответникът продължил да отдава процесния обект на трети лица. В тази
връзка счита , че ответникът не бил спазил задължението си за отговорен пазач по
отношение на ищеца и така виновно му е причинил имуществени вреди в размер на 17
874,04 лева.Ето защо моли за присъждане на сумата ,ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното й заплащане.Претендира и деловодни
разноски.
В писмения отговор ответника оспорва претенцията на ищеца като неоснователна и
недоказана като счита ,че за същия не са настъпили вреди.Движимите вещи ,на които
ищецът бил собственик продължавали да съществуват ,но не били в негово държане ,но той
не бил изгубил правото си на собственост върху тях ,за да е налице имуществена вреда –
загуба.Твърди и че част от вещите били собственост на ответника ,съгласно Приемателен
протокол № 1,а именно – хладилник,малък,фризер вертикален,топла витрина.Също така в
наетия обект към датата на сключване на договора за наем били налице и следните вещи
,негова собственост : два работещи климатика с дистанционни,два професионални
абсорбатора с пити за абсорбатори,мотор за вентилацията , ; в кухнята – работещ проточен
бойлер,две мивки алпака,две батерии за мивките в кухнята ; в тоалетната – радиатор,сешоар
и др.Обектът бил окабелен за интернет и със СОТ.Оспорва и посочените от ищец;а в
исковата молба вещи по брой и вид да са били оставени в обекта ,след прекратяване на
наемното правоотношение.
3
Сочи ,че не е налице и противоправно поведение на ответника,което да е в
причинно-следствена връзка с настъпилата вреда като твърди ,че след волеизявлението за
прекратяване на наемното правоотношение на 19.03.2020год. не бил препятствал достъпа на
ищеца до движимите вещи,намиращи се в обекта.Сочи ,че поискал от ищеца да предаде
владението на имота до 16 часа на 23.03.2020год. ,което той не бил направил на датата ,а и
на по-късна дата.Твърди ,че на 27.04.2020год.бил отправил нова покана ищеца на
30.04.2020год. ,който имал достъп до обекта с ключовете ,с които разполагал от
19.03.2020год. до 10.04.2020год.,но не се бил погрижил да вдигне своите вещи.На
последната дата ,поради изтичане на вода през правата на кухнята,през терасата и т.н. се
наложила смЯ. на бравата на входната врата на обекта от ответника. Сочи и че ищецът бил
признал ,че е осъществил достъп до обекта ,но без да са изнесени вещите му.Ответникът
счита ,че ищеца като наемател не е изпълнил задължението си да върне наетата вещ,като
нито върнал ключовете за достъп до обекта ,нито предал вещта ,в състоянието ,в което я
получил – празна ,без негоите вещи като оспорва да е имал задължение на отговорен пазач
спрямо същите.Позовава се и на договореното в чл.9,ал.2 от наемния договор от
17.03.2015год.,съгласно който,в случай че наемния договор е прекратен и наемателят не е
изпълнил задължението си да върне владението на имота в срок, има право да се счита за
упълномощен от наемателя без да изчака допълнително потвърждение да влезе във
владението на собствения си имот. Като не носи отговорност и за евентуално неизнесените
предварително от наемателя вещи от обекта .
С писмения отговор е направено и възражение за прихващане ,на основание
чл.5,ал.1 от наемния договор за сумата от 2048,27лв.,представляваща платени от ответника
разходи за електрическа енергия и вода за ползването от ищеца на наетия обект от датата на
прекратяване на договора за наем ,които не били възстановени от ищеца на ответника.
На основание чл.5,ал.2 от договора за наем, ищецът дължал и сумата от 505 евро /по
5 евро на ден/ или 986,79лв.,представляваща неплатените в срок консумативни разходи за ел.
енергия и вода за периода 01.01.2020год – 10.04.2020год.
На основание чл.11 от договора ищецът дължал сумата от 760 евро / 19 дни по 40
евро/ или 1487,61лв. ,представляваща неустойка за времето ,през което не е предал
фактическата власт върху обекта от датата на прекратяване на договора за наем до смЯ.та на
бравата ,т.е. за периода 23.03.2020год. – 10.04.2020год.
Сочи ,че общо дължимите от ищеца на ответника към 10.04.2020год. са в размер на
4 522,67лв. като на основание чл.86 от ЗЗД сочи и лихва в размер на 1394,75лв. от
10.04.2023год.
На основание чл.103 ,ал.1 от ЗЗД ответникът сочи ,че извършва прихващане към
10.04.2023год. за сумата от 5917,42лв.,ако искът бъде уважен в размер ,надхвърлящ
посочената сума.
В с.з. съдът е докладвал ,след уточнение на възраженията от ответника ,че се
претендира сумата в размер на 2048.27 лв., представляваща платени от ответника разходи за
ел.енергия и вода за ползвания от ищеца нает обект за периода от 01.01.2020 г. до 10.04.2020
г. на основание чл.5, ал.1 от наемния договор. Второто възражение за сумата от 505 евро /5
евро на ден/, представлява неустойка върху неплатените в срок консумативни разходи за
вода и ел.енергия , за периода от 01.01.2020 г. до 10.04.2020 г. ,на основание чл.5, ал. 2 от
договора за наем.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите
на страните , намира за установено следното:
Не е спорно между страните ,че са сключили Договор за наем от 17.03.2015год. ,по
силата на който ищецът ползвал като наемател търговски обект с адрес град София, бул.
Монтевидео, пред блок 414 ,с описание ,съгласно одобрени архитектурни проекти от
4
04.08.2005г., от главния архитект на Столична Община - Район „Овча Купел“, а именно 58
кв.м, кафе – сладкарница, с вход от южната и северната страна на обекта, разрешена за
поставяне в югозападната част на УПИ, 23-978, кв. 104 по плана на местност „Овча Купел 1“,
гр. София, заедно с прилежащата непокрита площ от южната страна на помещението,в
комплекс с други обекти ,съгласно разрешение за поставяне № 405/04.08.2005год., издадено
от Главния архитект на СО,район „Овча купел“.
Съгласно чл.2 срокът на договора е три години ,от 16.04.2015год. до
16.04.2018год.,като съгласно ал.2 се предоставя за обзавеждане и оборудване 30 дневен
гратисен период.При приемането на обекта се изготвя приемо-предавателен протокол № 1
/ал.3/.Наемната цена е в размер на 450 евро ,в левовата равностойност по централния курс
на БНБ към момента на плащането и е дължима до 5-то число на текущия месец /месеца ,за
който се дълги наемът/ по банков път.
Съгласно чл.5 ,страните са уговорили ,че наемателят има задължение да заплаща
разходите за ел. енергия,топлоенергия,вода ,такса смет ,реклама,охрана и всякакви др,ги
консумативни разходи в петдневен срок от момента на получаване на фактурата за
префактурирания от наемодателя разход по тях ,по посочения в договора и-мейл на
наемодателя , които се плащат по банков път .При неспазване на срока за плащане на
консумативните разходи ,наемателят дължи на наемодателя неустойка ,в размер на 5 евро на
ден за всеки просрочен ден. /чл.5,ал.2/.
Уговорено е и че при подписване на договора наемателят заплаща на наемодателя
1760,24лв. гаранционен депозит срещу неизплатени от наемателя наемна цена и/или
консумативни разноски, и/или причинени от наемателя щети на имота,за които наемодателят
има право да извърши съответното прихващане със сумата от гаранционния депозит
/чл.5,ал.3/ .
В чл.8 е предвидено ,че договора се прекратява с изтичането на срока му ;
едностранно от наемодателя ,с писмено уведомление до наемателя за разваляне на договора
,без предупреждение ,в случай на забава в плащането на наемната цена и/или ел. енергия
и/или вода ,с повече от 5 дни; след изтичане на осем месеца ,с двумесечно писмено
предизвестие от страните.
При прекратяване на договора наемателят е длъжен да предаде владението върху
имота в срокове : в 16 ч. от деня на изтичане на срока на договора ; в срока ,съгласно
писменото предизвестие по взаимно съгласие ; в 5 дневен срок от получаване на
уведомлението по чл.8,т.2,т.4 и т.5 ,като при липса на уговорка – в 16 ч. на петия ден
/чл.9,ал.1/.Предаването се извършва с подписан от страните приемо-предавателен
протокол,приложения № 2 към договора ,удостоверяващ вида и състоянието на имота и
предаването на документите за платени консумативни разходи и изпълнението на
останалите задължения на страните по договора ,във връзка с прекратяването му.Уговорено е
че в случай на прекратяване на договора ,,като наемателя не е направил необходимото да
върне владението на имота в срок ,то наемодателят има правото и се счита за упълномощен
от наемателя ,без да изчака допълнително потвърждение ,да влезе във владение на имота
,без това да се счита за самоуправство ,като наемодатеят няма да има каквато и да е било
отговорност и за евентуално неизнесените предварително от наемателя вещи от обекта
,което следва да е направил при прекратяване на договора за наем /чл.9,ал.2/.
Съгласно чл.11 ,в случай ,че наемателят не освободи и не предаде владението на
наемодателя на наетия имот ,в сроковете посочени в чл.10 ,то дължи неустойка в размер на
40 евро за всеки ден забава.
С § 2 от ПЗР ,страните са уговорили ,че всички писмени волеизявления между тях
следва да бъдат адресирани и получавани на адреси за кореспонденция ,включително и и-
мейл адреси ,като наемателят се е съгласил да получава фактури от наемодателя само на и-
мейл адреса си.
5
Съгласно Приемо-предавателен протокол № 1 от 17.03.2015год. ,наемодателят е
предал обекта на наемателя ,като са посочено в т.5Оборудване :Хладилник малък,фризер
вертикален,топла витрина.Обекта е окабелен и има локална СОТ.За помещението са
предадени три ключа.
С Анекс към договор за наем на недвижим имот от 17.03.2015год. ,в сила на
16.04.2018год. ,страните са уговорили промЯ. в срока на договора ,който се сключва за още
две години ,считано от 16.04.2018год. ,или до момента на настъпване на мероприятие
,независещо или зависещо и от наемодателя ,което не би позволило ползването на обекта ,а
наемната цена става левовата равностойност на 552,20 евро или 1080лв. с вкл.ДДС.
С писмо от 19.03.2020год. по електронна поща ,отправено от управителя на
„ПИЕМВИ“ЕООД е прекратено наемното правоотношение ,на основание чл.8,т.2 от
договора .На основание чл.9,т.3 е даден срок обекта да бъде прекаден в 16часа на
23.03.2020год.Дадена е възможност предаването на обекта / с изключение на ключовете за
него/ да бъде направено на по-късен етап ,като през това време да се потърси друг наемател
,или да се продаде оборудването ,или да се посочи ден и час ,за да се премести ,но без обекта
да влиза в експлоатация след 16ч на 23.03.2020год.Срокът ,който е предоставен е до 30.
Април.
С писмо от 02.04.2020год. ,отправено от Спаска Николова, от името на
„Сион“ЕООД , същата е уведомила ,във връзка с прекратяването на договора за наем и
дадения срок за освобождаване на обекта ,ме поради усложнената обстановка ще е в София
до събота и след великденските празници започва освобождаването на обекта.
С писмо от 05.04.2020год., отправено от Спаска Николова, от името на
„Сион“ЕООД е посочено ,че обекта е посещаван два пъти в късните часове , „ и то ,за да
бъдат транспортирани по дребните неща.Няма никой в обекта ви от 23.03.2020г.предвид
трудността със придвижването поради заплахата от covid 19 разглобяването и
изнасянето от обекта става по бавно.“
С писмо от 27.04.2020год.,отправено до „СИОН“ООД по електронна поща от
управителя на „ПЕМВИ“ЕООД е посочено ,че са налице задължения за наем в размер на
360лв.,задължения за ток – 828,72лв. и вода – 157,67лв. и лихви за забавени и неплатени
суми за периода 01.01.2020год. до 23.04.2020год. в размер на 1455лв. ,които се прихващат с
платения депозит от 1760,24лв.Посочено е че разликата от 1085,49лв.,заедно с със сумата за
ток,вода и наем от 1346,39лв. или общо сумата от 2431,86лв. следва да бъде заплатена най-
късно до 29.004.2020год.
Посочено е също ,че на 40.04. в 16ч наемодателят кани наемателя в помещението ,да
събере останали вещи ,в случай ,че има такива.
По молба ,вх.№ 17.03.2021год. на „СИОН“ЕООД за обезпечаване на доказателства
,на основание чл.207 от ГПК е образувано гр.д.№ 15218/2021год. по описа на СРС,по което
е допусната СТЕ.
Съгласно заключението на вещото лице Николай Гергов ,което е прието в о.с.з. от
24.06.2021год. ,стойността на вещите по описа ,съгласно приложение 1 е на пазарна
стойност 12 615,60лв.,стойността на вещите ,находящи се по време на огледа на
21.05.2021год. ,извършен в присъствие на представители на двете страни,съгласно
приложение 2 е 6 807,60лв.Посочено е че наличните вещи в заведението са годни за
употреба и се ползват и в момента на огледа.Преграден шкаф към шубера е наличен само
половината.Всички вещи са преместваеми.
Към обезпечителното производство е представена Нотариална покана ,връчена на
ищцовата страна на 03.06.2020год. ,с която ответната страна е поканила ищеца в 5 дневен
срок да заплати неустойка за ползването на имота в размер на 3507,59лв.,както и в срок на
08.06.2020год. в 16ч имотът да бъде освободен доброволно, като в противен случай ще
6
реализира правата си на собственик, и наемодател ,а именно : в присъствие на двама
свидетели и наличие на видеокамера ще бъде съставен протокол за вещите ,намиращи се в
обекта и предаването им на отговорно пазене ,след което след подпис от страна на
свидетелите ще бъдат сменени ключалките на търговския обект.
Съгласно заключението на вещото лице Д. Г. ,изложено в с.з. ,което съда като н
небудещо съмнение и неоспорено по делото приема изцяло ,се установява ,че за периода от
01.01.2020 г. до 10.04.2020 г. консумативните разходи за електроенергия и вода на обект
находящ се в кв. Овча Купел, бул. Монтевидео, пред бл. 414 са в общ размер на 9 030,88 лева,
от които : разходи за електроенергия в размер на 8 312,65 лева за периода от 01.01.2020 г. до
10.04.2020 г. и консумативни разходи за вода в размер на 718,22 лева за периода от
01.01.2020 г. до 10.04.2020 г. От тях 2 048,27 лева са префактурирани от ответника на
ищеца Сион ЕООД.
Размера на неустойката по чл.5, ал.2 от договора за наем за периода от 01.01.2020 г.
до 10.04.2020 г. изчислената от експертизата е 743,22 лева. Размера на неустойката по чл.11
от договора за наем за периода от 01.01.2020 г. до 10.04.2020 г изчислена от експертизата е 1
408,20 лева.
Вещото лице сочи ,че общо платените суми от ищеца на ответника са в размер на 1
061,87 лева. Плащанията от 10.01.2020 г. и 10.02.2020 г. касаят други неизследвани фактури,
вероятно издадени преди 01.01.2020 г. Неплатения остатък по префактурираните
консумативни разходи е в общ размер на 986,40 лева.
Приело е и че определената пазарна стойност на вещите на стоките
индивидуализирани в исковата молба към март 2020 г., възлиза на 2910лв. като е оценило
само част от вещите.В констативно-съобразителната част е посочено ,че за неоценените
стоки липсва по делото документи за цена на продобиването, както и пълна характеристика
за вида, размера, материала и т.н. обекта на оценката. – редове 1, 2, 3, 5, 13, 14, 15, 16, 17, 18,
20, 21, 22, 23, 24 и 56 от Приложение №1.
По делото са разпитани доведените от ответната страна свидетели.
В показанията си св.Велислав Орлинов Марков ,син на управителя на „Пиемви“
ЕООД,сочи че му е известно ,че е отдаван обект в кв.Овча купел ,като договорът се
прекратил през м.03. или 04.2020год.Сочи ,че влизал в обекта само един път , на
10.04.2020год. с ключар ,поради теч в обекта ,като била отключена една врата и в
последствие сменен патрона на същата като обекта имал общо три врати.Сочи ,че в обекта
имало теч,по целия под имало вода,поради което спрели водата централно.
Не бил влизал в същия по друг повод ,не му било известно и как е изглеждал докато
работи. Сочи ,че в кухнята имало мивка, абсорбатори с метални пити и хладилник. В
общото помещение имало няколко маси със столове, хладилна витрина с останали
безалкохолни напитки и бири,както и много амбалаж.
Сочи че около един месец след това обектът бил отдаден под наем на Михаил
Брадваров. В общото помещение било много разхвърляно, същото било празно. Сочи и че
впоследствие с новия наемател изнесли вещи в един контейнер в с.Лозен.
В показанията си св.Денислав Стойчев ,който е наемател на съседен обект ,сочи че
му било известно ,че „Сион“ ЕООД осъществявал търговска дейност, в периода от 2018 г.
- 2019 г. до 2020 г. Сочи ,че тъй като работел до 00.00 часа видял , че се изкарва
нещо.Помислил ,че се извършва ремонт, но после се разбрал , че „дамата е напуснала“ .
Уточнява ,че в един джип или голяма кола, пикап изкарвали посудата.,като не може да
посочи колко курса били направени.Сочи ,че няколко дни по-късно установил ,че зад обекта
имало вода ,поради което се обадил на Петранка Маркова.На другия ден била сменена
ключалката от ключар на едната врата ,която била към входа на свидетеля ,като същия сочи
,че имало още два входа,които не били сменени.Сочи и че влизал в помещението ,имало
7
столове и маси,бойлер и аспиратор,както и една „витринка“.Било разхвърляно,като не може
да посочи ,вещи които били вътре дали се използвали.Твърди и че се сменили двама
наематели,след Спаска.
Разпитан свидетеля Михаил Брадваров сочи ,че наел обекта след „Сион“ЕООД ,през
летния сезон на 2020год. като го ползвал шест месеца.Твърди ,че не бил присъствал на
смЯ.та на ключа.Разбрал ,че се освобождава помещението ,тъй като му предложили да
закупи бизнеса ,но той отказал.Твърди и че докато работел отсреща видял ,че тя ,през
месеците март,април или май , с някакъв джип привечер,около 19,00часа ,20,00 или 21,00
часа изнася неща.
Сочи ,че в обекта имало маси, столове, една хладилна витрина и фирмени витрини с
амбалаж.В кухнята нямало оборудване и посуда ,нямало стелажи ,хладилници и
фризери.Твърди ,че било разхвърляно.Въпросните маси и столове ги бил прибрал с бус на
съхранение в контейнер,предоставен му от св.Марков ,който бил в някакво село до
гр.София.Сочи ,че премахнал винила с лого Бистро „Шкембето“ и го изхвърлил и сложил
такъв ,с негова реклама.Сочи ,че пейките отвън на терасата били там и той не ги ползвал.
Сочи и че направил цялостен ремонт на заведението, демонтирал много неща и много неща
сложил, защото помещението било съсипано. Не помни да е имало газов котлон,скара или
конвектомат,както и касов апарата ,като сочи ,че си сложил негово оборудване.
Свидетеля Стефан Димитров Тодоров сочи ,че е приятел на сина на собственичката
,като му било известно ,че „Сион“ЕООД осъществявал търговска дейност.Твърди ,че ходил в
обекта през м.04.2020год., тъй като имало теч и същия трябвало да се отвори.Обадил му се
синът на собственичката Вили,като отворили и спрели водата.след това ключар
заключил,като сменил бравата на вратата ,през която влезли,а свидетеля видял ,че има и
друга врата.Сочи и че обектът бил разхвърлян, имало боклуци ,салфетки и пликове ,като не
може да посочи какво е станало с вещите.
По делото е разпитата като свидетел Спаска Г. Николова ,която е била управител на
„Сион“ООД от 2015год. до 2020год.,а понастоящем е едноличен собственик на капитала на
дружеството.Сочи ,че през 2015год. договорът за наем бил сключен от нейния съдружник и
управител Тодор и Петрана Маркова.Сочи ,че помещението било рибарски магазин и било
абсолютно правно.Имало една топла витрина и шкаф – витрина ,които Петрана Маркова
била прибрала ,като имало и две мивки.Сочи ,че се занимавала ,както с оборудването ,така и
с документацията. Твърди ,че през 2020 год. ,когато настъпил Ковид ,заведението било
затворено ,но работили на бюфет.Твърди ,че трябвало да заплати ток от 1000лв.,като
събрала само половината сума ,а за останалата й трябвали още 4- 5 дни ,за което Петрана
Маркова казала „Добре“.Сочи ,че на следващия ден получил имейл ,в която тя й казала ,че
прекратява наема и дала срок до 30 април ,в който да си изнесе нещата. Свидетелката твърди
,че на 10.04. многократно се опитвала да се свърже с нея ,но не успяла ,като последния
ден успяла да взема една част от нещата – чинии, чаши, ножове, вилици, два супника и един
уред за бенмари .Твърди ,че всичко друго останало в заведението : конвектомат, газов
котлон, маса за скара, маса за конвектомата и газовия котлон, рафт над мивката, масите и
столовете: два ниски, два големи, четири ниски стола и 14 високи бар стола. Останали
бенмари и студена витрина , където стоят храните,както и масите зад тази витрина. В
миялното останал един фризер. В кухнята останали три малки хладилника, един рафт над
мивката и две помощни маси в кухнята. Останал касовия апарат и цялото оборудване за
камерите. Твърди ,че взела телевизора, като остана стойката за него. Отвън останали три
маси и един барплот на терасата на обекта, заедно с цялата конструкция и силиконовите
завесите, сложени от тях. Свидетелката твърди ,че и двете врати били заключени, когато
отишла. В тази връзка сочи ,че отишла по-рано да плати тока и да й дам бележките, като
била с микробус ,за да си взема нещата. След прекратяване на тези отношения не получила
депозита си, който бил около 1300 лв.
8
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Предявеният иск намира правно основание в чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД .
Твърденията на ищеца за фактите са, че ответникът задържа вещи на ищеца без
основание и от това поведение ищецът търпи имуществени вреди.Поради което и съдът
приема че искът е по чл. 45 от ЗЗД,за заплащане на имуществените вреди ,изразяващи се в
стойността на движимите вещи като ищецът има право на избор дали да иска реално
връщане на своите вещи или да претендира стойността им, което той е направил с
предявяването на иск за вреди, а не за собствеността върху тях.
Ищецът следва да установи по делото ,при условията на пълното и главно
доказване противоправно причинени вреди от действия (бездействия) на лица - служители
на ответника, при или по повод извършване на възложена им работа, наличие на причинно -
следствена връзка между поведението на служителите на ответника- деликвент и
претърпените от ищеца имуществени вреди. Вината, по смисъла на чл. 45 ЗЗД, се
предполага до доказване на противното. В тежест е на ищеца и да докаже обстоятелства,
които да обосноват извод че справедливото обезщетение за вреди е в размер на процесната
сума.
Съдът приема, че в конкретния случай по делото не е установено ищецът да е бил
собственик на част от посочените в исковата молба движими вещи . По делото
доказателства за тези обстоятелства не са ангажирани, а в тежест на ищеца е било да го
направи. За по-голямата част от тях липсват каквито и да е доказателства,както за
закупуването им ,така и за тяхната индивидуализация . Действително, собствеността върху
движими вещи може да се доказва със свидетелски показания,но и такива по делото не са
ангажирани ,като показанията на св.Спаска Николова ,следва да бъдат преценявани с
уточнението ,че тя е явно заинтересована от изхода на спора ,предвид че е понастоящем е
едноличен собственик на капитала на дружеството-ищец.
В случая, обаче по делото не са ангажирани доказателства, които да обосноват
извод, че ищец е собственик на тези вещи. Това е така, защото по делото не е установено, че
в някой момент ищец е придобил държане на вещите и ги е държал като свои.
От представените по делото фактури ,описани и в заключението на вещото лице по
СОЕ ,може да се направи извод ,че към момента на закупуване ,ищецът е бил собственик на
тези вещи : 2бр. прахови пожарогасители ; 2бр. високи маси ; 1 бр. малка маса;4бр. малки
столове;13бр. високи столове;1бр. ъглов плот за хранене ,с конзоли към него ; 2бр. малки
хладилници; 2бр. метални подвижни стелажи ; 3бр. купи от неръждаема стомана; 3бр.
метални етажерки; 4бр. буркани за съхранение;2бр. кани с корков капак;1бр. метална
етажерка на три нива;1бр. рафт;2бр. сандъчета за цветя;1бр. количка;3бр. кухненски ножове.
Не се установява именно тези вещи да са били вложени в обекта ,както и че
ответната страна е попречила/ ограничила достъпа на „СИОН“ ЕООД до търговския обект ,респ.
е задържала ,която и да е било от тях .
В случая наемния договор е прекратен едностранно от ответната страна ,в
съответствие с уговореното в чл.8,т.2 ,считано от уведомяването ,което следва да се приеме
,че е настъпило на 19.03.2020год. ,с получаването на писмото на посочения от ищеца и-мейл
адрес,което не е оспорено от последния.В следствие на това прекратяване на наемния
договор ,задължението на наемателя е да предаде владението на имота ,като в случая това е
9
на датата ,посочена от наемодателя – 23.03.2020год. За предаването на обекта и решаването
на въпроса с оборудването на наемателя е даден по-дълъг срок ,а именно до 30.04.2020год.
Не се установява до тази дата същия да е бил възпрепятстван да изнесе от наетия
имот намиращите се там движими вещи ,негова собственост.
Действително от страна на ответника на 10.04.2020год. е била предприета смЯ. на
патрона на бравата на една врата ,но съгласно приемо-предавателния протокол от
17.03.2015год. ,обекта е с три входа и има три врати ,като няма доказателства да са сменени
ключалките и на трите.Напротив ,доведените от ответника свидетели единодушно сочат ,че
е била заключена само вратата ,през която са влезли ,като ключар е сменил патрона на
бравата й .Т.е. до 30.04.2020год. ищеца е разполагал с достъп до търговския обект и е имал
възможност да се погрижи за оборудването в него ,за което твърди да е негова собственост.В
случая ,както от показанията на свидетелите ,така и от извънсъдебните признания на
представителя на ищеца става ясно ,че последния се е възползвал от това и е изнесъл свои
вещи от наетото помещение.
В тази връзка е основателно възражението на ответника ,че не са представени
доказателства за това дали и каква част от вещите са останали в наетия от ищеца търговски
обект ,предвид че по делото липсват и доказателства, че ответника владее процесните
движими вещи към настоящия момент, респ. че е отчуждил същите и поради това следва да
заплати паричната им равностойност на ищеца. А след като липсват преки доказателства, че
именно ответника владее процесните движими вещи и съвкупната преценка на косвените
доказателства не води до единствения възможен извод, че ответника е установил владение
върху процесните движими вещи, то не може да се приемат за достоверни изложените в
исковата молба твърдения само въз основа на предположения.
Основателно е и възражението на ответника да е имал задължение на отговорен пазач
спрямо същите вещи.
Неприложима в случая е деликтната отговорност на пазач на вещи ,с които пазачът
се е разпоредил ,чрез тяхното отчуждаване или унищожаване ,за което в настоящия случай
няма доказателства.
Съобразно уговореното от страните в наемния договор ,при прекратяването на
същия , наемателят е длъжен да върне имота на наемодателя в уговорените срокове ,като
това се извършва с подписването от страните на приемо-предавателен протокол
,удостоверяващ вида и състоянието на недвижимия имот .В случая няма доказателства в
дадения срок ищецът да е предал владението на наемодателя,както и такъв протокол от
страните да е съставен ,в който да е отразено състоянието на наетия имот,включително и
съгласие за оборудването в същия,което евентуално би могло да породи задължение на
ответника да пази и не се разпорежда със същото.
Следователно липса в тежест на ответника на задължение да предаде на ищеца
процесните вещи или да заплати обезщетение за задържането им,тъй като , такова
задължение не възниква за ответника нито от качеството му на пазач, нито от изразено
съгласие.Напротив ,в чл.9,ал.2 от наемния договор изрично е уговорено освобождаване от
отговорност на наемодателя ,при хипотеза ,в която наемателят не е изпълнил задължението
си да върне наетия имот в срок - наемодателя има правото да влезне във владение и без да
изчака допълнително потвърждение ,като няма да има каквато и да е било отговорност и за
евентуално неизнесените от наемателя вещи от обекта ,което следва да е направил при
прекратяването на договора.
В заключение ,предявеният осъдителен иск е неоснователен и недоказан и като
такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
Поради несбъдване на вътрешнопроцесуалното условие ,то не следва да се разгледа
възражението на ответника за прихващане ,заявено с отговора на исковата молба.
10
По разноските:
При този изход на спора ,на основание чл.78,ал.3 от ГПК право на разноски има
само ответната страна.
Същата своевременно е заявила искане за присъждането им ,като е представила
списък по чл.80 от ГПК ,като е доказала такива в общ размер от 2300лв. / 2000лв. уговорено
и платено адвокатско възнаграждение и 300лв. – депозит за вещо лице/,които следва да
бъдат възложени на ищеца.
По изложените мотиви Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “СИОН“ ЕООД, ЕИК:********* ,със седалище и адрес на
управление в гр.София,ж.к.“Борово“ ,бл.14,вх.Г,ет.4,ап.66В срещу „ПИЕМВИ“ ЕООД,
ЕИК:********* ,със седалище и адрес на управление в гр.София,ж.к.“Младост
1“,бл.88А,вх.Г,ет.3,ап.79 ,осъдителен иск ,с правно основание чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД за заплащане
на сумата в размер на 17 874,04 лева , представляваща обезщетение за имуществените вреди от
незаконосъобразното ограничаване на достъпа на „СИОН“ ЕООД до търговски обект с адрес град
София, бул. Монтевидео, пред блок 414 и от не полагането на дължимата грижа на пазача за
опазването на вещите на „СИОН“ ЕООД, останали в търговския обект, ведно със законната лихва
от 29.06.2023год. ,до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА “СИОН“ ЕООД, ЕИК:********* ,със седалище и адрес на управление в
гр.София,ж.к.“Борово“ ,бл.14,вх.Г,ет.4,ап.66В да заплати на „ПИЕМВИ“ ЕООД, ЕИК:*********
,със седалище и адрес на управление в гр.София,ж.к.“Младост 1“,бл.88А,вх.Г,ет.3,ап.79 ,на
основание чл.78,ал.3 от ГПК сумата в размер на 2 300лв.,представляваща деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в двуседмичен срок
от получаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11