Номер 32720.11.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – Варна
На 06.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Стоян К. Попов
Секретар:Веска П. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Стоян К. Попов Наказателно дело от
общ характер № 20203100200915 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Подсъдимият Р. Е. М. , редовно призован, явява се лично и с адв. Д. Д. от АК -
Варна, редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Частния обвинител Ю. З. Ю. , редовно призован, не се явява, представлява се от
адвокат Е. С., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Свидетелят И. А. Ю. , редовно призован, не се явява.
Свидетелят Е. З. Н. , редовно призован, не се явява.
Свидетелят Ю. Е. Ю. , редовно призован, явява се лично.
Свидетелят Р. Х. Ф. , редовно призован, явява се лично.
Вещото лице Н. П. А. , редовно призован, явява се лично.
Вещото лице Д. Г. Г., редовно призован, явява се лично.
ПРОКУРОР И.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРИСТЪПВА към снемане самоличността на явилите се лица:
Частния обвинител Ю. З. Ю. , на 38 години, женен, неосъждан, със средно
образование, български гражданин, без родство с подсъдимите, предупреден за
наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от НК и правата по чл.121 от НПК, обещава да
говори истината.
Свидетелят Ю. Е. Ю. – на 52 години, женен, неосъждан, със средно образование,
български гражданин, без родство с подсъдимите, предупреден за наказателната
отговорност по чл.290, ал.1 от НК и правата по чл.121 от НПК, обещава да говори истината.
Свидетелят Р. Х. Ф. – на 55 години, женен, неосъждан, със средно образование,
български гражданин, без родство с подсъдимите, предупреден за наказателната
отговорност по чл.290, ал.1 от НК и правата по чл.121 от НПК, обещава да говори истината.
ВЕЩИТЕ ЛИЦА:
Н. П. А. – на 66 години, разведен, неосъждан, български гражданин, с висше техническо
образование, без родство със страните, предупреден за отговорността по чл. 291 НК,
обещава да даде добросъвестно заключение.
Д. Г. Г. – на 51 години, омъжена, неосъждана, българска гражданка, с висше образование,
без родство със страните, предупредена за отговорността по чл.291 НК, обещава да даде
добросъвестно заключение.
На основание чл. 273 от НПК свидетелите се отстраняват от съдебната зала.
Председателят разясни на страните правото им на отводи по чл. 274 от НПК.
Нови искания на основание чл. 275 от НПК: /не бяха направени/
СЪДЪТ намира, че са изпълнени разпоредбите на чл. 272 и следващи от НПК, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
Председателят на състава предоставя възможност на прокурора да и частния
обвинител да изложат обстоятелствата включени в обвинението.
АДВ. Д.: Нямам искане за разяснение по отношение на обвинителния акт.
2
Подс. Р. М.: Разбрах обвинението срещу мен. Ще дам обяснения след експертизите.
На основание чл. 282 от НПК СЪДЪТ ПРОЧИТА заключението на
съдебномедицинската експертиза № I-155/06.12.2018 г.
Вещото лице Д. Г.: Поддържам даденото заключение.
Непосредствената причина за смъртта е тежката гръдна травма, която е довела до
несъвместимо с живота увреждане, с откъсване на едната половина на белия дроб, събиране
на кръв и въздух в гръдната кухина и също така прекъсване на гръбначния стълб на ниво
десети гръден прешлен. Механизмът, по който е настъпило това увреждане, е директен удар
и притискане в областта на гръдния кош, като съпоставяйки с данните за вида на
произшествието, това съответства да е в резултат на въздействие на локомотивната машина,
като при описанието на отделните увреждания съм посочила съответните височини на
тежките увреждания, които биха могли да се съпоставят с детайли, издадени части и други
особености на машината. Извършила съм само аутопсия, нямала съм други задачи за
съпоставки, за да дам подробности за начина на механогенезата и движенията на тялото при
въздействието на тези плътни тъпи повърхности. Не си спомням къде съм заварила трупа на
датата на произшествието. Описала съм го в протокола. Така или иначе тялото на
пострадалия би следвало да е пред локомотива. Тежестта на травмите е такава, че обяснява
голямата тежест на действалия тъп предмет. В случая най-обосновано е това в областта на
долната част на гръдния кош или на нивото на 10 гръден прешлен, където е осъществено с
най-голяма сила механичното въздействие. Подобни увреждания има също и в областта на
гърба, в областта на дясната лопатка и странично на главата също в дясно, където са по-
леки уврежданията. Притискането като механизъм бих го включила на база на установеното
при аутопсията, че имаме едновременно травматични въздействия в две срещуположни
области, каквото е това в областта на десети гръден прешлен и по предната повърхност на
гръдния кош. Това е морфологичната особеност, че е указан натиск. Няма специфично
увреждане, което да говори за въздействие на буфер. Възможно е, ако пострадалият е бил с
лице към локомотива и тогава е получил удара, нещо да го е подпряло. Възможно е и към
земната повърхност да се осъществи притискането. Основно травмите са в областта от към
гърба и леко дясно, странично. Най-дясно странично са в областта на главата, но предвид
нейната подвижност, която може да заема различни позиции при една по-широка
повърхност, това не може да бъде категорично. Категорично имаме силно въздействие в
областта на гърба, на ниво 111 см., в областта на лопатката и в дясна странична на главата.
Като на главата, освен дясна странична, имаме и централно тилно, където също има оказано
някакво директно въздействие и докато в областта на гръбначния стълб и на лопатката
нямаме рана, която да предизвиква кървене, то в областта на главата, където са раните, там
се очаква и съответната повърхност да е била зацапана с кръв, която е причинила
увреждането. Имаме наслагване, защото има голяма деформация на гръдния кош, така че
притискането е по-вероятния механизъм да се получат тези тежки увреждания с
разместването, но първоначален удар не би могъл да се изключи. Основния удар е бил от
3
към гърба, който го е придвижил към друг предмет, който го е притиснал напред с леко
завъртане, предвид дясно страничното положение. Не само този удар е причинил смъртта
на лицето, но и притискането също, защото увреждането на ребрата, които са разкъсали
белия дроб е и на по-високо ниво. При всички положения трябва да имаме и втори предмет,
който е пресрещнал тялото. То е или предмет или не бих могла да изключа земната
повърхност. При аутопсията не съм констатирала специфични увреждания, които да
определят предмета, който е натиснал тялото. Това трудно би могло да се получи, ако не е в
открита част на тялото. Не съм установила такива наранявания.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещите лица.
СЪДЪТ намира, че следва да се приобщи към доказателствата по делото така
прочетеното заключение и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИОБЩАВА заключението на съдебномедицинската експертиза № I-
155/06.12.2018 г.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице за изслушване в днешното съдебно
заседание в размер на 50.00 /петдесет/ лева, платими от бюджета на съда. (издаден РКО)
Подсъдимият Р. М.: Случаят стана в ден, в който бяхме на работа. Аз бях началник
влак. Извършвахме маневра с два вагона на самата гърбица. Казах на колегата, че трябва да
сече двата вагона през гърбицата, за да отидат на съответния коловоз. Аз бях застанал на
такова място, за да мога да го видя и него, и другия колега, който е на коловоза. Дадох
сигнал машиниста да натисне, да може да откачи куклата. Той я откачи. Вагоните се движеха
надолу, като колегата трябваше да излезе от страната, от която е влязъл, но не излезе на
момента. Тогава реагирах и дадох сигнал „стоп“ на машиниста да спре, отидох на място да
видя колегата, той беше излязъл от другата страна до линията и машината, и лежеше. Беше
жив. Обърнах да го видя, за да му дам първа помощ, пет минути живя и почина.
Локомотивът беше с два вагона. Тези два вагона бяха закачени от към гърба на локомотива,
на самата гърбица. Гърбица е съоръжение, от което разпускаме вагони. Гърбица се казва,
защото дърпаме вагони, които разпускаме през гърбицата, като след това самите вагони се
разпределят на коловози. Гърбица се казва, защото има наклон, за да може да се разпуснат
вагони от там. Разпускане означава разскачане. Защото на практика, когато пуснеш вагона,
той не се движи. Затова е направено това съоръжение гърбица, за да се вкара вагона и от там
вече вагонът се спуска по съответния коловоз. Нужно е да има наклон, за да може като
разсечем вагоните, да могат да се раздвижат и да си отидат сами на коловозите. Затова ги
бутаме на самата гърбица и ги спускаме по наклона. Винаги на тази гърбица локомотива ги
дърпа, а не ги тика, защото те после на самоход се придвижват до съответния коловоз. Като
4
ги дръпнем, сечем ги на самата гърбица и после те си отиват. Няма нужда локомотивът да ги
бута после. Локомотивът, след като освободи вагоните, остава на гърбицата. След сеченето,
локомотивът спира на място. Той може да се движи, когато има нужда вече. Когато ги
откачим, локомотивът стои вече, спира. В деня на инцидента, на мястото бяхме аз –
началник влак, машиниста Ю. Ю., който кара машината, колегата, с който стана
злополуката, той беше маневрен стрелочник, Р. и Д. П., който беше на дванадесети коловоз,
по-надолу. Той остана, за да може като ги разпуснат тези двата вагона и отидат на коловоза,
той да ги прикачи. Аз застанах на такова място, за да мога едновременно да гледам и да
направя маневрата на гърбицата. Вагоните ги дърпахме от Девня към Варна. Самата гърбица
сече двата вагона към 12-ти коловоз. Локомотивът се закача за вагона с „кукла“. И
локомотива, и вагоните имат „кукла“. Само едната „кукла“ може да се закачи. Може вагонът
да се закачи към локомотива и локомотивът - към вагона. Двата едновременно не може,
защото това е опасно. Едната може да се откачи, като се сложи другата. Това е специално
създадено място, където може да се направи такава маневра. Там се правят всички маневри.
Това може да се направи и на равен терен, да се откачи, обаче трябва да се отблъсне
локомотива, за да тръгнат вагоните на коловоза. И за да не го правим това нещо винаги,
понеже имаме разписание, имаме час, дърпаме ги с гърбица, сечем ги и вагоните заминават.
Това съоръжение е направено, за да се дърпат и те сами да заминават. Това съоръжение е
направено специално, за да се откачат вагоните. На самата гърбица, когато сме разскачили
вече вагоните, те заминават по коловоза, а локомотивът си остава там. В него ден, след
разскачането, вагоните трябваше да тръгнат в посока Варна. Аз разпределих на пострадалия
колега да започне разскачането. Казах, че дърпаме двата вагона на гърбицата, за да ги сече.
Когато локомотива ги дръпна, аз му казах да влезе да ги откачи. Той влезе от страната, от
която аз стоя, за да може и машиниста да го види, защото имаме правило. Аз бях на
разстояние около 15-20 метра някъде далеч от него. На вагон – вагон и нещо разстояние. Аз
бях застанал на такова място, за да мога да го видя него и колегата, който беше на 60-70
метра по-надолу, за да виждам и двамата едновременно. Имаме сигнални принадлежности.
Светещи палки не използваме. Имаме радиостанция, а за нощно време - фенер. Маневреният
стрелочник, когато прави закачане и разскачане не използва други предмети, прави това на
ръка. При откачване маневреният стрелочник влиза да откачва, дава сигнал на машиниста
„натисни“, понеже на самата гърбица вагоните са в опънато положение, трябва да натисне,
за да се ударят и той трябва да откачи и да излезе от страната, от която е влязъл. В
настоящия случай беше подаден натиск, задвижване от страна на локомотива. Сигнал, че
трябва машината да се задвижи и да блъсне вагоните дадох аз. Преди да се откачат вагоните,
аз давам сигнал за откачане.
Гърбицата е наклон. В най-горната част се намира локомотива, след него са закачени
два вагона. Между локомотива и първия вагон влиза стрелочника, който ще направи
откачане. Подава се сигнал локомотива да се премести, да бутне по наклона надолу вагона,
т. е. да приближи вагона и локомотива, за да може да се извърши физическото разскачане и
след това вагоните потеглят от собствената си тежест надолу и ги разпределяме къде да
5
отидат. Това е механизмът на движението. В момента на извършването на тази маневра аз
бях встрани от вагоните, далеч от него, на вагон - вагон и половина разстояние. Бях
застанал до вагоните, за да мога да видя едновременно машиниста и да подам сигнал и да
видя колегата на коловоза. Ако вземем предвид мястото на двамата стрелочника, аз
заставам в средата, на такова място, че да мога да видя и двамата стрелочника. Аз бях на
15-20 метра близо до Зия, за да ме видят, а колегата М. беше 80 метра по-надолу, за да
прикачи двата вагона. Аз имах пряка видимост към процепа, който е между вагона и
машината, по-настрани ги виждах. Аз не виждах действията, които извърши пострадалия.
Когато той влезе между вагона и локомотива не виждах. По принцип, стрелочникът трябва
да излезе от това място, от което е влязъл, когато откачи вагоните. Той откачи, но не го
видяхме да излезе. След откачането, вагоните потеглят в посока на наклона, а след
побутването, аз дадох сигнал машината да спре. Като се откачат вагоните, веднага спира
машината. Тази заповед за спиране на машината я давам аз. Ако Зия беше излязъл, аз пак
трябваше да дам сигнал машината да спре. По принцип, когато се налага, когато трябва да
спре, му давам сигнал „стоп“ да спре. Когато не - локомотивът си слиза долу, в посока след
вагоните. Той леко се отпуска на равен терен и слиза надолу.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към подсъдимия.
На основание чл. 282 от НПК СЪДЪТ ПРОЧИТА заключението на съдебно-
техническата експертиза от 16.04.2019 г. на вещото лице Н. П. А. .
Вещото лице А.: Поддържам даденото заключение.
Поддържам заключението си в частта относно чл. 528, ал. 1 от Наредба №
13/30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в
железопътния транспорт, защото аз като вещото лице се ръководя от изискванията,
правилата, наредбите и инструкциите. Там има категорични изисквания, имат си и Наредба
за безопасност и инструкции. Инструкциите са точни и ясни и всичките твърдят едно - че
вагоните и локомотивите се прикачат и откачат, когато са в покой. Това не е прикачване, но
дали е прикачване или е откачване, както е в случая, става въпрос за едно и също.
Тълкованието е такова. Откачването и прикачването се правят по един и същ начин, с този
винтов спряг, така че в единия случай се закача, а в другия се откача. Ние имаме две страни
на един процес. В експертизата съм посочил, че това е един начин на действие, който не е
безопасен, така че никой не е казал, че единствено трябва на гърбицата да се прави това
нещо. Това може да се прави на равно, да се откача и след това да се бутнат вагоните. Това
не е единствения начин. Гърбицата е наклон, който се използва. Използва се трасето, което
е в момента. Според мен гърбицата не е съоръжение, а естествен наклон на земята. На
място не съм ходил. Говоря по документите, които ми бяха представени от досъдебното
производство. На въпроса как могат да бъдат в покой машината и вагоните, когато се
намират под наклон и когато винаги ще бъдат обтегнати, поради тяхната тежест, мога да
отговаря по следния начин: да, трябва наистина да се освободи напрежението, т. е. леко да
6
се побутне и след като вече се побутне, всичко спира, т. е. машината не прави нищо повече,
не прави никакви три-четири метра напред и т. н., на секундата спира и вагоните тръгват.
Това е покой. Побутва, спира, откача се и вагоните спират. Човекът откачва по бърз начин,
не се бави. Той откачва. Вагоните си тръгват. Машината обаче не прави нищо повече. Тук, в
случая имаме наистина няколко метра ход на машината, който е бил, по преценка на
машиниста, със скорост 3-4 километра, които са наистина една съвсем ниска скорост и дори
в такъв случай човекът, който е там, би могъл да излезе отстрани – наляво или надясно. В
случая той е трябвало да излезе от страната на началник влака. Това е единственото по
инструкциите. Тук става въпрос за две-три крачки. Но какво се е случило, аз лично в
механизма съм посочил, че не е ясна каква е самата причина за това, което е станало. Тук
може да гадаем – може да му е прилошало, може да се е спънал, може нещо в момента да е
загубил равновесие. Това няма как да го разберем. Той не е стоял там, за да го бутне
машината. Не се е налагало тази машина да продължи движението си, но аз бих казал така -
че организатор на целия процес е началника на влака. Той е човека, който дава указания
включително и на машиниста, както потвърди току-що. Така че най-напред той не е имал
видимост какво става в ситуацията, тъй като е бил на място, където е нямал видимост и
самият той го потвърди, което означава, че след като не си там да виждаш, каквито са и
изискванията на документите за безопасност. Те са категорични, че той трябва да вижда
какво става. В момента, в който се направи откачането, трябва да има сигнал машиниста да
спре, т. е. да няма никакви един-два метра напред. Това нещо дори би могло да бъде
предварително казано на машиниста и в момента. Аз имам негова организация, тъй като
той носи отговорност за здравето и безопасността. Тази цялата организация всъщност той я
създава и това, че машината е направила метри напред и това реално е причинило
злополуката, трябва той да вземе решение. Той трябва да разпредели. Когато се побутне,
остава разстояние, буферите са извън вагона, буферите на машината са също извън.
Човекът, който е вътре, не е застрашен в този момент и след като няма ход – откача,
човекът излиза и машината не мърда. Процесът от момента, в който локомотивът чукне
вагоните, стане охлабването на връзката, човекът прави откачане и излиза, е за секунди. Аз
разсъждавам така - това е практика - при извършването на подобни маневри и понеже нищо
не се е случило и хората са си излизали очевидно, че поради тази причина не е имало
някакви съмнения, че нещо ще се случи. В момента, в който локомотива и влака се ударят
буфер в буфер, може да измине петдесет сантиметра, може да измине и метър, нямам
представа. Имайте предвид, че аз съм посочил и трети начин, който е безопасен и не е
използван изобщо - със спирачната система да се захрани, със сгъстен въздух, за да може
като се бутне, вагоните да стоят и впоследствие от тежестта да се спуснат надолу. След
откачането да не мърдат. Тогава и машината няма да има на къде да ходи. Тази система
съществува като възможност за извършване на безопасна маневра. Това е спирачния въздух,
в който са оборудвани вагоните, като въздухът се захранва от машината. Ако той виждаше
Зия, в момента, в който вижда, че откача и машината не прави никакви три-четири метра
напред. Това става за секунди, но с „помощта“ на машината. Машината е тази, която
причинява на практика смъртта. Вагоните от тежестта си отиват на място. Локомотивът
7
може да спре на мястото, където е ударил буфера на другия. Буферите не са неподвижни.
Те са подвижни. Имаме буфер на вагон, имаме буфер на влак, бута се, маха се
напрежението, откача се и от там нататък няма нужда от движение. В заключението съм
посочил чл. 51, ал. 6 от Задължения на маневрената /превозната/ бригада при маневра - в
този случай става въпрос за придвижване на вагоните и локомотива, след като работникът е
излязъл навън. Тук няма нужда той да подава сигнал. Т. е. след като излезе навън, подава
сигнал за придвижване, но в случая няма къде да се придвижва. Правилата, посочени в
текста по чл. 51, ал. 7, който съм посочил в експертизата: „прикачване и откачане на
пътнически вагони и локомотиви и други возила се извършва само когато те са в покой“,
важат и за товарните вагони. Разделили са ги по този начин. Дал съм го, защото има
отношение, не пряко, но принципът е такъв - дали са пътнически или товарни, по същият
начин се извършва прикачване и закачване. Не може вагоните, когато са движение да се
откачват. Извън покой нищо не може да се прави. Този текст за пътническите вагони съм го
дал, за да подчертая, че принципът на безопасност е такъв.
Тези буфери се движат. Няма как да не се движат, защото връзката ще бъде твърда.
Те са като бутала, които омекотяват, когато става откачване и прикачване, за да става меко
това нещо. Защото ако не се движат, ще стават с удари, а при такива тонове на машината и
на вагоните… Така става омекотяване. Времето на откачване не бих казал, че е малко,
защото това не е някакъв страшен наклон. Това е съвсем лек наклон. Аз на това място не
съм бил. Използвах протоколите за оглед. То има и снимков материал и оглед на
следователя, но не мога да отговаря какъв е самият механизъм на това какво е станало с
човека. Съдебния лекар каза, че имаме удар отзад и насрещна повърхност, която е
посрещнала тялото, която може да е и земната повърхност. Ако изключим това да е земната
повърхност, според мен е станало следното нещо - според мен той е паднал. Дали се е
спънал или машината го е побутнала можем да гадаем. Според мен това „смачкване“, както
е написал доктора, може да не участва в буфера на машината, а да бъде натиснат от .., сега
не мога да кажа точно от какви неща, но има гребло, както имат машините отпред, което е
достатъчно близко. С това гребло машините разчистват, ако по пътя има някакво
препятствие. С тази част на греблото, изнесена отстрани може да се притисне от там. Няма
как машината да е направила друга маневра след удара на Зия, като движение назад, тъй
като тук имаме категоричен сигнал от началника на влака за спиране. Така, че няма нищо
напред – назад, единствено няколко метра напред. Ако пострадалият е бил натиснат по
някакъв начин от това гребло, би могъл настрани да го изхвърли от самия натиск. Можем да
гадаем. Трябва да се знае това гребло на какво разстояние е от земята. Няма свидетели,
които да се видели какво е станало. За мен е невъзможно след техническото откачване на
вагоните и след като те продължат в посока на тежестта, и лицето да е започнало излизане,
двата буфера да са го притиснали, защото когато локомотива побутва, вагоните тръгват и
започва раздалечаване. Стрелочникът трябва да излезе от страната на началника на влака.
Човек с физиката на Зия, за да извърши това техническо откачване трябва да е с гръб към
машината, буферите са от двете страни, а той да е между тях. Човек с моята физика, според
8
мен, не може да откачи този елемент, ако е отстрани на буфера. Лицето винаги, за да
извърши разскачването, трябва да е между двата буфера, с лице към този елемент.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещите лица.
СЪДЪТ намира, че следва да се приобщи към доказателствата по делото така
прочетеното заключение и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИОБЩАВА заключението на съдебно-техническата експертиза от 16.04.2019 г.
на вещото лице Н. П. А. .
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице за изслушване в днешното съдебно
заседание в размер на 50,00 /петдесет/ лева, платими от бюджета на съда. (издаден РКО)
Съдът пристъпва към разпит на частния обвинител Ю. З. Ю. :
Частния обвинител Ю. Ю.: Аз съм син на пострадалия Зия. Не бях пряк свидетел
на инцидента. Моят баща имаше дископатия, но продължаваше да работи. Той беше висок
175 см. Беше около 65 кг. Откакто се помня, той работеше в ЖП-то. Не знам за инцидента.
Беше като всеки редовен работен ден за нас, до случката.
Страните заявиха, че нямат въпроси към частния обвинител.
Съдът пристъпва към разпит на свидетеля Ю. Е. Ю. :
В залата влиза Ю. Е. Ю. :
Свидетеля Ю. Ю.: Знам за какво съм тук. Към датата на инцидента бях
локомотивен машинист, управлявах локомотива. Работната ни смяна започва от седем часа.
Явих се на работа. Работих с маневрена бригада – маневрист, двама стрелочника,
ръководител смяна, който разпределя задачите. Р. М. в случая беше маневрист.
Маневристът отговаря за маневрената дейност - от къде да се вземат вагоните, как да се
вземат. Тогава отидохме до цеха, взехме двата вагона, излязохме и отидохме на гърбицата,
от където трябваше да ги разпуснем вагоните. Стрелочник беше Зия. Тази гърбица служи,
за да откачи двата вагона, за да се отдалечат и да заминат. Това съоръжение – гърбицата, е
направено специално, за да се извършват маневри. Обяснявам какво е гърбица: това са
коловозите, издърпват се, това вече става една линия, трябва да се издърпат, за да може
вагоните да дойдат тук, от тук да се разпуснат, за да се разпределят. Това е специално
направено съоръжение, за да се разскачат вагоните. Специално е направено, за да може по-
бързо да се извършват маневрите. Не че ние сме си нарочили това място. Това е специално
направено. Тогава ги дръпнахме на гърбицата. Спряхме. Обърнахме стрелките, за където
трябваше да отидат тези два вагона. Зая подаде сигнал да влезе да ги разскачи и не излезе от
тази страна, от където влезе, а излезе от другата страна. По принцип аз както съм застанал
9
срещу вас, вагоните са пред мен. Той влиза от тази страна, където съм аз. Аз управлявам
локомотива. Той се управлява от лявата страна и от дясната страна. Аз в случая бях от
лявата страна. Има еднокабинни локомотиви и двукабинни локомотиви. Кабината може да
се управлява от ляво и дясно. Локомотива по принцип си има предница и задница. Може да
се управлява от първи полк и от втори полк. Аз бях на далечната страна към вагоните.
Когато съм на далечната страна гледам по посоча на движението, от която страна ми
подават сигналите. Кабината е по средата. Еднокабинен локомотив. Ако са двукабинни
локомотиви - от далечната страна на вагоните се управлява. По средата е кабината. Както е
локомотива, кабината е в средата. И от двете страни си има видима част. Локомотивът беше
еднокабинен. Аз гледам в посока движението на локомотива. Отстрани на локомотива си
има степенки, откъдето се качват стрелочниците. От тази страна, от където съм аз, по
принцип от там се подават сигнали и от там излизат. От която страна съм застанал да
управлявам локомотива, от нея страна се подават и сигналите от стрелочника. В конкретния
случай стрелочникът ми подаде сигнал да разскача вагоните и аз придвижих локомотива
към вагоните, за да може да откачи винтовия спряг. Той влезе, аз тръгнах към вагоните, да
ги бутам, за да може да се разскачат. Вагоните тръгнаха да се отдалечават. Той от тази
страна, от където влезе, не излезе. Излезе явно от другата страна. Маневристът Р. М. подаде
сигнал „стоп“, аз спрях и видях стрелочника до локомотива. Той беше отстрани
локомотива, на разстояние четири-пет метра някъде. Бях го подминал. От линията беше на
метър – два – три, не мога да се сетя точно на какво разстояние, но беше отстрани на
локомотива. След като настъпи разскачването, локомотивът продължи да се движи надолу.
Начин на разскачване – издърпваме гърбицата, подаваме сигнал, че ще влезе
стрелочника да разскачва, аз бутам, локомотивът и вагоните се доближават, лицето
разскача, след като разскачи - излиза и се спира. В рамките на тази маневра, на самата
гърбица се движат вагоните, на равно място не се движат. След разскачането машината по
принцип не се движи. В случая се движи, защото е по надолнище машината и вагоните.
Вагонът и машината се движат, докато се разскачат вагоните. След като се разскачат
вагоните, се спира. Аз в случая не спрях, защото не видях, че са разскачени вагоните.
Стрелочника подава сигнал, че вагоните са разскачени. Стрелочника трябва да излезе и да
каже да спре да се движи, защото ги е разскачил. Аз съм дългогодишен служител.
Разскачането по принцип се извършва в покой. Сега не беше в покой. Чисто технически, на
това място, което е направено специално за тази дейност може и локомотива, и вагоните
при разкачането да бъдат в покой със задействане на спирачките и подлагане на камъни.
Това с подлагането на камъните не е много разрешено. Другото разрешено е да се
задействат спирачките на вагоните. Това става със сгъстен въздух, с „черва“ - както му
викаме ние. Те се връзват. В случая тези маркучи не бяха закачени. Човекът, който откача
вагоните трябва да застане между локомотива и вагоните. Там има буфер и степенки. За да
ги разскачи, трябва да мине под буферите и да влезе. Това, което е закачено, се намира
между двата буфера. През буферите не може да се разскачат двата вагона. Разстоянието
между буферите и техническата част за разскачането е метър-метър и половина. Чисто
10
физически разскачането зависи от ситуацията, зависи от профила, от това къде си застанал,
как е натегнат самия винтов спряг. Това може да стане лесно, но може да не стане лесно.
Няма друго място, от където да стане откачването. Трябва да застане под буфера и да
разскачи. Ако е много натегнат, трябва да се развие, за да може да има луфт, да освободи и
да го разскачи. Когато стрелочника извършва разскачането трябва да бъде разположен с
лице към вагоните, по посока на движение на това, което ще бъде разскачано. Зия в този
случай подаде сигнал, наведе се и влезе. Как беше обърнат не видях - дали е с лице към
вагоните или не. Поне не се сещам как беше обърнат. Маневреният стрелочник извършва
разскачането на ръка, не използва други технически съоръжения. Той не използва
инструменти. Тези два вагона, които дърпах бяха закачени за локомотива с винтов спряг,
само че не знам с кой от двата - дали с този на локомотива или от този на вагоните. Тези
вагони ги закачи маневрената бригада. Не мога да се сетя кой от двамата стрелочника беше.
Те са на два-три километра от нас, в другия район, във вагоноремонтния цех. Там ги
закачиха още. Но не знам кой ги е закачил - дали е Зия или другият колега. Началник влака
подава сигнали, разпределя работата – къде да се ходи, какво да се прави – да се вземат
двата вагона, да се пуснат на другия коловоз. Той организира маневрената дейност. В
случая началника на влака ми подаде сигнал „стоп“. Това стана след като тези двата вагона
се отдалечиха от локомотива, подаде ми сигнал и аз спрях. Началника на влака се намираше
на десет-петнадесет метра от мястото на локомотива, в посока Варна. По отношение на
вагоните се намираше по към края на двата вагона. В края на композицията беше.
ПРОКУРОР И.: Нямам въпроси към свидетеля. Имам искания да бъдат четени
показанията на свидетеля, депозирани в хода на досъдебното производство, на 14.11.2018 г.
и на 30.10.2019 г. Имам искане и за частичен прочит на определени пасажи, на основание
чл. 281, ал. 4, във връзка с ал. 1 от НПК – противоречия в частта относно това по какъв
начин са били закачени вагоните с винтовия спряг и в частта кой точно ги е закачил. В
показанията от протокол за разпит на свидетел от 14.11.2018 г., в частта относно начина, по
който са били закрепени вагоните и локомотива, на втора страница: „След това Зия, който
трябваше да откачи винтовия спряг…“, следващото изречение.
АДВ. Д.: Не се противопоставям на искането.
СЪДЪТ разяснява на подсъдимия разпоредбата на чл. 281, ал. 7 от НПК.
ПОДС. М.: Разбрах какво ми обяснихте. Съгласен съм да се четат показанията.
СЪДЪТ, като взе предвид, че са налице противоречия в показанията на свидетеля,
намира, че са налице основанията на чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ПРОЧИТА и ВКЛЮЧВА като доказателкствени средства по делото показанията на
свидетеля Ю. Е. Ю. , които е дал в досъдебното производство, в протокол за разпит на
11
свидетел от 30.10.2019 г. и от 14.11.2018 г..
Свид. Ю. Ю.: Те не може с два спряга да се закачат. С един се закачат - или с този от
локомотива към вагоните или от вагоните към локомотива. И между два вагона да е или от
локомотив към вагони - с един спряг може да се закачат. Не мога да се сетя с кой от двата е
закачен. С един, то няма втори. Не мога да се сетя с кой. Щом съм казал тогава така, значи е
закачен със спряга от локомотива към вагоните. Ако това е така, техническото лице, което
разскача трябва да бъде обърнат с гръб към локомотива. Ако обратно е закачено, трябва да е
на обратно.
Показания от протокол за разпит на свидетел от 30.10.2019 г.:
„Тогава самия Зия закачаше вагоните, като беше с още един стрелочник.“
Свид. Ю. Ю.: Имам спомен, че той го е закачил. Щом съм го казал, значи това е
вярното.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и същият бе
освободен от залата.
Съдът пристъпва към разпит на свидетеля Р. Х. Ф. :
В залата влиза Р. Х. Ф. :
Свидетеля Р. Ф.: Знам за какво съм тук. Заедно работихме, аз също съм началник
дълги години. Работихме от сутринта. Понеже той пътува заедно с мен. Аз го вземах с
колата от неговото село. Говоря за Зия. С него пътуваме до Каспичан, а от Каспичан с влак
насам. След като се подписахме, към осем часа започнахме да работим. Отидохме да
обслужваме пристанище и като се върнахме, мен ме извикаха да преброяване на вагоните.
Аз отидох с началниците, главния експерт и инструктора да преброяваме вагоните. Аз се
отделих от маневрената бригада тогава. Отидох да преброявам с началниците вагоните. Те с
колегите Р. М. и другите колеги отидоха да работят. Отидоха да обслужват цеха. На
излизането минаха покрай нас. Преброихме тези вагони, излязоха до гърбицата. Ние
трябваше да преброяваме другите вагони, обаче когато се качихме в колата и тръгнахме,
тогава колегата се обади и каза да се обадим на телефон 112. Аз се обадих от моя телефон.
Веднага се върнахме. В случая той беше починал. Аз работя на това място и го познавам.
Тази гърбица е място, което е с лек наклон. Този наклон е направен с техническа цел,
когато е имало повече работа, да се разпускат вагоните. Това е пак текущ път, коловози, с
наклон, за да могат като се разскачат да вървят по определени коловози. Това се използва и
сега понякога, но не винаги. Там се отделят вагоните за отделните коловози. Това не е
единственото място в района на гарата за разпускане на вагоните. От долната страна също
може да се подават в коловозите вагони, обаче там участъкът е равен. В участъка, където е
гърбицата разскачането на вагоните се извършва от маневрения стрелочник, по
разпореждане на началник влака. За да може физически да се извърши разкачането трябва
12
да се разхлаби самия винтов впряг, за да може да бъде разскачен. Когато е отделен, леко се
натиска и се откача. Винтовият спряг се разхлабва чрез развиване на ръка. Доближаването
на машината и вагона, ако е натегнато първо се разхлабва и след това се откача. След това
се иска сигнал да се натисне, за да може да се откачи. „Кукла“ на нашия език означава
„натисни леко“. Това е леко приближаване на машината към вагоните, или вагон до вагон,
или машина до вагон, за да може да се откачи. Този, който разскача куклите влиза от
страната на началник влака и от страната на машиниста, от която страна гледа. Началник
влака наблюдава влизането и излизането. Трябва да излезе пак от същата страна, от където е
влязъл - от страната на началник влака и на машиниста. Ако е влязъл от страната на
началник влака и машиниста, би трябвало от там да излезе. За да стигне до мястото, от
където трябва да извърши тази манипулация, има ръкохватка, за която се хваща, навежда се
по буфера, минава, влиза и след откачането, по обратния ред с другата ръка - навежда се и
пак излиза, пак по същата ръкохватка. Този, който извършва тази манипулация винаги
трябва да бъде обърнат по посока на движението, а не срещу локомотива, защото зависи в
коя посока се движи. Няма значение как са закачени куклите. Могат да се прикачат и двата
вагона. По принцип на машината се прикача, но при необходимост може да се прикачи и на
вагоните. А иначе между вагоните - на идващия вагон винаги. Той трябва да се прикачи, ако
е разскачен. Този механизъм се използва при съединяване на влаковете или при
разкачането. Това става в покой. При съединяване на вагоните пак се използва този
механизъм – натискане с бавност, за да се прикачат вагоните, след това се спира, за да се
завие самия винтов спряг, след като се прикачи. Извън това допиране на буферите няма
друг начин, по който да се осъществи това разкачане. Сега в момента не. Единственият
начин е прикачване и откачване при разхлабени винтови прибори и тогава се прикачва и
откачва или пък след като стане готов влака, вече се обтяга и всичко натегнато така върви.
По нормативна уредба, ако е разхлабен самия винтов спряг, когато са отдалечени буферите
едно от друго, на двадесет сантиметра, за откачането на вагоните, би трябвало да се
натисне, да се свие, за да може да се откачи. Машината и вагоните при разскачането не
винаги са в покой. Правилното е при откачането и при разскачането на вагоните, те да са в
покой. Така е по нашите инструктажи. Тази гърбица може да се използва, ако вагоните са на
въздух, вече са задържани, тогава в покой – да, обаче понякога се налага, когато не държат
вагоните, изолирани са, нямат въздух, това наистина да ги разскачиш е необходимо
натискане и приближаване на буферите, за да може да откачи. На тази гърбица, не може да
се извърши разкачането без да се движи композицията. Макар и леко, трябва да има
движение, за да може да се откачи. Не винаги се процедира по този начин. Автоматичните
спирачки, които не са изправни, които влизат в цеха за ремонт или примерно по някога,
дори да не са в цеха за ремонт, когато автоматичната спирачка не действа, при това
положение няма как да задържи този вагон да не се движи. В състава на всеки влак има
един-два-три такива вагони, зависи колко е състава на влака. Чисто производствено, няма
вагони, които да са произведени без спирачки. По принцип всички вагони имат спирачки.
Разстоянието от земята до буфера е 80 см някъде. Относно гърбицата, когато се извършва
маневра на нея, мястото на локомотива зависи от това колко вагона има прикачени на него.
13
По-лесния вариант да се извърши тази маневра е когато по-голямата част е преминала
гърбицата, защото движението става по-бавно, а когато съставът е голям може да се
разскачат един-два вагона и машината да се намира на двадесет вагона от гърбицата.
Разстоянието между релсата и греблото на локомотива е 15-20 см, според мен. Релсата е
висока десетина сантиметра. Разстоянието между релсата и греблото е 10-15 см, не съм го
мерил точно. Понякога, когато няма да правим влак, както е било в случая, те си оставят
разхлабени. Тогава нямаме манипулация по разхлабване. Тогава има само откачане.
Физически, времето необходимо за това откачане може да е за 5 секунди, може и за 10
секунди. Ако не е достатъчно разхлабена, тогава пак се налага разхлабване, зависи
ситуацията каква е.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и същият бе
освободен от залата.
ПРОКУРОР И.: По отношение на разпитаните вече свидетели считам, че към
настоящия момент допълнителен разпит не е наложителен. Правя искане да бъде призован
и да бъде разпитан, макар, че не е бил очевидец на място другия маневрен стрелочник,
който е бил на работа, който се е отделил, изчакал е откачените вагони на 12 коловоз - Д.
П. М.. С неговите показания бих искала да бъдат установени фактите относно това как е
протекъл работния процес, кой е закачил „куклите“, също така как се извършва разскачане
и закачане по правилата, на какво разстояние е бил и бил ли е могъл да възприеме
действията на всяко едно от длъжностните лица, част от локомотивната бригада, преди
възникване на инцидента.
Другото искане е свързано с назначаване на комплексна експертиза с участието на
вещо лице съдебен лекар, също и техническото лице, изготвило заключението, както и още
един съдебен лекар, тъй като е необходимо да бъде изяснено по безспорен начин или поне
да бъдат изключени с категоричност част от възможните механизми за причиняване на
травмите на пострадалия.
АДВ. Д.: Нямам други доказателствени искания. По отношение на исканията на
прокурора - аз считам, че ще бъде от полза за изясняване на обективната истина да бъде
разпитан този колега, за установяване на обстоятелства, които прокурора изложи, но
основно за тяхната практика, второ за поведението на моя доверител като ръководител на
маневрата и за изясняване точно на манипулацията, която е извършил Зия и при която се е
стихнало до това нещастно събитие. Освен това, чрез разпита на този човек можем да
съберем доказателства за поведението на Зия като работник, а не искам да бъде изясняван
само чрез разпит на подсъдимия, защото той е заинтересовано лице. По отношение на
поведението на Зия, доколко той е спазвал правилата за работа, особено при такива
ситуации, т. е. има значение да бъде чут този свидетел. Аз не знам защо не го е призовала
прокуратурата. Що се отнася до комплексната експертиза – считам, че тя не би допринесла
с нищо за изясняване на механизма на случката, за начина по който се е стигнало до тези
14
травми, от които е последвала смъртта. Едва ли заедно като се съберат, ще могат да кажат
нещо различно от това, което всеки от тях е казал и което всеки от тях съвсем категорично
заяви пред съда, че не е в състояние да направи повече. От гледна точка на обвинението,
според мен, няма никакво значение механизма за причиняване на тези повреди, защото това
се е случило в периода от влизане на Зия на коловоза до момента, в който моя доверител е
констатирал, че Зия не излиза от там, от където трябва да излиза и само това му е било
достатъчно да сигнализира на машиниста да спре. Предоставям на съда да реши дали да се
назначи тази експертиза.
Не възразявам да се прочетат показанията на неявилите се свидетели.
ПРОКУРОР И.: Не възразявам да се прочетат показанията на неявилите се
свидетели.
СЪДЪТ разяснява на подсъдимия разпоредбата на чл. 281, ал. 7 от НПК.
Подс. Р. М.: Наясно съм с това. Давам съгласие.
СЪДЪТ по направените доказателствени искания:
Относно искането за разпит на свидетеля Д. П. М. счита, че неговите показания
могат да имат отношение към предмета на делото, доколкото същият е бил на смяна,
участвал е в извършването на маневрите и има преки впечатления относно ситуацията и
последствията от нея, поради което следва да бъде разпитан.
По отношение на исканата експертиза, съдът намира, че в медицинската част - спор
няма. Там са констатирани изцяло травматичните увреждания, равнините, местата им в
тялото на пострадалия и т.н., поради което допълнителни информация по отношение на
тези факти не е нужен. Счита обаче, че следва да бъде назначена допълнителна експертиза
по отношение на техническата част, в частност вещото лице да извърши оглед на място,
като даде точни разяснения какво представлява съоръжението, наричано от свидетелите
„гърбица“, да посочи установения начин на извършване на маневрите, ако съществува
техническа документация или документация, с която е уреден начина на извършване на тези
маневри, да бъде приложен към експертизата; да бъде направен протокол със снимки; да
бъде изследван локомотива /машината/, с която е извършвана маневрата, като се посочат
точните й технически данни по отношение на: каква е височината от земната повърхност
до централна част на буфера, както и каква е височината от земната повърхност до най-
ниската част на локомотива.
По отношение на неявилите се свидетели и с оглед изявленията на страните намира,
че следва да прочетат показанията им.
Предвид горното, СЪДЪТ
15
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА до разпит в следващо съдебно заседание един свидетел в режим на
призоваване – лицето Д. П. М., който да бъде призован на адрес по месторабота - „БДЖ -
Товарни превози“ – Варна.
На основание чл. 153 от НПК
ДОПУСКА допълнителна експертиза съдебно-техническата експертиза, по която
вещото лице, след като се запознае с материалите по делото и извърши оглед на място, да
даде точни разяснения какво представлява съоръжението, наричано от свидетелите
„гърбица“; да посочи установения начин на извършване на маневрите; ако съществува
техническа документация за изграждането й или документация, с която е уреден начина на
извършване на маневрите на това съоръжение - да бъде приложен към експертизата; да бъде
направен протокол със снимки; да бъде изследван локомотива /машината/, с която е
извършвана маневрата, като се посочат точните й технически данни по отношение на:
каква е височината от земната повърхност до централна част на буфера, както и каква е
височината от земната повърхност до най-ниската част на локомотива..
НАЗНАЧАВА за вещото лице Н. А..
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит в размер на 150 лева.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да депозира заключението си в едноседмичен
срок преди съдебното заседание.
На основание чл. 281, ал. 1, т. 5 от НПК съдът
ПРОЧИТА и включва като доказателствени средства показанията на неявилите се
свидетелите И. А. Ю. и Е. З. Н. дадени в хода на ДП на 22.11.2018 г. - стр. 83 и стр. 78.
Страните заявиха, че не възразяват делото да бъде отложено за друга дата, за
която да бъдат уведомени допълнително от съда.
СЪДЪТ, с оглед пандемичната ситуацията и като изслуша становищата на страните
прие, че делото следва да бъде оставено без дата и час за насрочване, като бъде определена
допълнителна такава, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ОТЛАГА делото с НОВО НАСРОЧВАНЕ , за която дата и час страните -
подсъдимия, защитника, представителите на държавното обвинение и частния обвинител
ще бъдат уведомени.
Да се призове вещото лице Н. А. за изготвяне на експертизата.
16
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
17