МОТИВИ към присъда
по НОХД №839/2019г. по описа на КРС
Кюстендилска районна прокуратура е внесла
за разглеждане обвинителен акт против А.Б.И. *** за престъпление по чл.194,
ал.1 във вр. чл.26, ал.1 НК.
В
обвинителния акт се твърди, че подсъдимата в периода от 01.01.2019г. до
31.01.2019г. в гр.Кюстендил, кв.“Изток“, в условията на продължавано
престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 НК, е отнела чужди движими вещи от
владението на С.И.Р., без ничие съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, както следва:
-
на неустановена дата през месец януари 2019г. в гр.Кюстендил, кв.“Изток“ от
къща, находяща се на ул.“Ропотамо“ №25, е отнела чужди движими вещи: един брой
червен тиган за пържене на стойност 14.00 лева, един брой червена малка
тенджера на стойност 8.00 лева и един брой червена голяма тенджера на стойност
15.00 лева, от владението на С.И.Р. ***, без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои;
-
на неустановена дата през месец януари 2019г. в гр.Кюстендил, кв.“Изток“ от
къща, находяща се на ул.“Ропотамо“ №18, е отнела чужди движими вещи: един брой
оранжево на цвят зеге на стойност 70.00 лева и един брой малка бормашина,
тъмносиня на цвят на стойност 75.00 лева, от владението на С.И.Р. ***, без
нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, всичко на обща
стойност 182 лева.
Производството по делото е разгледано при
условията на глава “Двадесет и седма”, “СЪКРАТЕНО СЪДЕБНО СЛЕДСТВИЕ”, чл.370 и
сл., в хипотезата на чл.371, т.2 във вр. с чл.372, ал.4 НПК.
Представителят на Районна прокуратура
поддържа обвинението срещу подсъдимата и пледира същата да бъде призната за
виновна и й се наложи наказание лишаване от свобода за срок от една години.
Подсъдимата
И., при условията на чл.371, т.2 НПК, признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласна да не се събират
доказателства за тези факти.
Защитникът
й – адв.П.-***, пледира за определяне на минимално наказание.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, при
условията на чл.14 и чл.18 НПК и в хипотезата на чл.373 ал.3 НПК, прие за
установено следното:
Подсъдимата А.Б.И. е родена на ***г***, живуща ***,
българка, *** гражданка, с основно образование, безработна,
неомъжена, неосъждана, ЕГН **********.
Подсъдимата била
позната в кв.“Изток“ на гр.Кюстендил с прякора си „***“
и е наркозависима от около 14 години.
С.Р. и семейството
й живеели в Кипър, но поради здравословни причини тя се прибрала в България
преди две години. С.Р. се грижела за двете къщи, както за нейната къща в
гр.Кюстендил, кв.“Изток“, ул.“Ропотамо“ №18, така и за тази на дъщеря й Ф. Р.,***. Св.Р. имала ключове от къщата на
дъщеря си, наглеждала къщата, грижела се за нея и ползвала нещо, ако е
необходимо.
Фидана Р. и
съпругът на С.Р. св.Б.Р. живеели в Кипър и идвали един път в годината. Ф. Р. през 2018г. позволила на подсъдимата И.
да живее в една стая в къщата й, като в замяна тя почиствала къщата й, също
така чистела и в къщата на С.Р.. Ф. Р. дала ключове на
подсъдимата от нейната къща.
Подсъдимата И. на
неустановена дата през месец януари 2019г. била в абстинентна криза и поради
факта, че нямала пари да си закупи наркотични вещества решила да открадне нещо,
което впоследствие да продаде. Тъй като имала достъп до къщата на Ф. решила да открадне от нейната къща посуда, която да
продаде. От кухнята взела 2 броя тенджери, червени на цвят, и един брой тава,
също червена на цвят. Едната тенджера и тава продала на жена, която познавала
като А., по прякор „Тара“ – св.А. А. за сумата от 10
лева, а втората тенджера И. продала на Д.
– св.Г. за сумата от 5 лева.
Тъй като парите,
които взела за отнетите вещи й се видели малко решила, че трябва да открадне
още нещо и решила, че трябва да влезе в къщата на С.Р., тъй като знаела какво
има в къщата и че стаите били отключени и тя можела по всяко време да влиза
там, тъй като чистела. На неустановена дата същия ден през месец януари 2019г.
подсъдимата И. се качила на втория етаж в къщата на С.Р., откъдето отнела един
брой бормашина, синя на цвят и един брой зеге. След като подсъдимата изнесла
въпросните вещи, на ул.“Ропотамо“ се срещнала със свидетеля Е. И., по прякор „***“. Подсъдимата А.И. му предложила да закупи вещите,
които била откраднала, а той й отвърнал, че ще й ги продаде, тъй като нямал
пари, за да ги купи. Подсъдимата му обяснила, че процесните вещи са на съпруга
й, който бил влязъл в затвора и затова ги продава. Един час по-късно свидетелят
И. се срещнал с подсъдимата И. ***, казал й, че е продал
бормашината и зегето и за тях й дал сумата 10 лева. Свидетелят И. продал отнетите вещи за сумата от 15 лева, от които 5
лева задържал за себе си. Преди да ги продаде отнетите вещи свидетелят И. ги предложил на свидетеля Й.
И., но не се разбрали за цената и той не ги купил.
Извършената в хода
на разследването съдебно-оценителна експертиза определила пазарната стойност на
отнетите вещи към датата на отнемането им, а именно – сто осемдесет и два лева.
Изложените
фактически положения съдът прие за безспорно установени на базата на самопризнанията
на подсъдимата, подкрепящи се от събрания по делото доказателствен материал. В
тази посока са кредитирани показанията на посочените свидетели; заключението на
цитираната експертиза и свидетелство за съдимост.
Действайки по описания по-горе начин, както
от обективна, така и от субективна страна, подсъдимата И. е осъществила състава
на престъплението по чл.194, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 НК. По тази правна
квалификация съдът я призна за виновна и й наложи наказание.
Обект
на престъплението са обществените отношения, свързани с неприкосновеността на
собствеността, а предмет на същото са посочените движими вещи на обща стойност
182 лева.
Изпълнителното деяние
е извършено чрез действия в посочения период, изразили се в отнемане на вещите
от владението на собственика им – св.Р.. Подсъдимата е прекратила фактическата
власт върху вещите, упражнявана от пострадалата и е установил своя. Категорично
се установи, че подсъдимата е действала без съгласието на собственика на
вещите.
Съдът прие, че
отделните деяния, извършени от И. са в обективна и субективна връзка и
приемственост помежду си. Осъществили са основния състав на престъплението кражба,
извършени са в рамките на един ден, при една и съща обстановка и еднородност на
вината, т.е. представляват продължавано престъпление.
Субект на
престъплението е подсъдимата.
От субективна
страна, деянието е осъществено от подсъдимата виновно, при вид и форма на
вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 НК. Подсъдимата е съзнавала
общественоопасния характер на деянието, предвиждала е настъпването на
общественоопасните му последици и пряко е целяла настъпването им. Тя е съзнавала,
че отнема противозаконно чужди движими вещи, без съгласието на собственика им.
Налице е и специалният субективен признак – намерението на дееца противозаконно
да присвои отнетите вещи.
Мотивите за
извършване на престъплението са користни, а причините са слаби морално-волеви
задръжки, незачитане на законите в страната и чуждата собственост, нисък
оценъчен критерий на поведение.
За да определи вида
и размера на наказанието на И., съдът взе предвид степента на обществена
опасност на деянието, на подсъдимия, подбудите за извършване на деянието, както
и другите смекчаващи и отегчаващи вината и отговорността обстоятелства.
Степента
на обществената опасност на деянието не се отграничава от законодателно
определената. Горната преценка е направена, с оглед вида на засегнатите
обществени отношения, условията, времето, мястото, начина и обстановка на
извършване на престъплението.
Степента на
обществена опасност на подсъдимата е ниска.
Смекчаващо
отговорността обстоятелство е самопризнанието, което прави.
На
основание чл.373, ал.2 НПК, съдът определи наказанието при условията на чл.58а НК.
Съдът
прие, че по отношение на подсъдимата не са налице предпоставките на чл.55 НК.
Наличните смекчаващи отговорността обстоятелства в никакъв случай не могат да
бъдат преценени като многобройни, нито пък някое тях представлява изключително
смекчаващо такова, при наличието на които и най – лекото, предвидено в закона
наказание да се окаже несъразмерно тежко.
Ръководейки
се от разпоредбите на Общата част на НК, в частност чл.54, съдът прие, че на
подсъдимата следва да се наложи наказание в рамките на предвиденото за
извършеното престъпление (лишаване от свобода до 8г.), при превес на
смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, а именно: “лишаване
от свобода” за срок от една година. Намалявайки същото с една трета, съдът
определи наказание - лишаване от свобода за срок от осем месеца.
По
отношение подсъдимата съдът прие, че са налице материално-правните предпоставки
за отлагане изпълнението на наказанието при условията на чл.66, ал.1 НК, а
именно – наложено е наказание лишаване от свобода за срок до три години, същата
не е осъждана на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и най-вече
за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдената не
е наложително да изтърпи наказанието. Съдът прие за подходящ и определи
изпитателен срок в размер на три години.
Съдът
прие, че наложеното наказание ще съдейства за постигане целите на специалната и
генералната превенции, визирани в чл.36 НК и на подсъдимата ще се въздейства
поправително-възпитателно и предупредително-възпиращо по такъв начин, че същата
в бъдеще няма да бъде субект на престъпление.
На
основание чл.189, ал.1 във вр. с ал.3 НПК, съдът осъди
подсъдимата да заплати по сметка на РУ-гр.Кюстендил сторените по делото
разноски в размер на 117, 60 лева.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: