№ 1567
гр. София , 14.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на седемнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Христо Лазаров
Николай Метанов
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело №
20201001002355 по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава двадесета – въззивно обжалване от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ответника – Република България/държавата/,
представлявана от Министъра на финансите В. Г., чрез юр. Д. срещу решение №
1899/09.03.2020г., по гр.д. N 17229/2018г. по описа на Софийски градски съд, гр.о., І-17 състав,
в частта, с която е осъден да зaплати на ищеца – „Агророуд“ ЕООД, ЕИК *** сумата от
409 968,43 лева, представляваща размера на причинените вреди от задържане на 20% такса от
стойността на произведеното количество електрическа енергия от възобновяеми източници, за
което са издадени фактури с №№: 28/31.01.2014г., 29/28.02.2014г., 30/31.03.2014г.,
31/30.04.2014г., 32/31.05.2014г., 33/30.06.2014 г., 34/31.07.2014 г. и 35/31.08.2014г., ведно със
законната лихва от 28.12.2018г. до окончателното плащане, сумата от 124 529,98 лева
мораторни лихви върху главницата от 408 968,43 лева за периода от 27.12.2015г. до
27.12.2018г. и сумата от 16 899,11 лева разноски за производството.
Като необжалвано решението е влязло в сила, в частта, с която е отхвърлен искът за
обезщетение за забавено изпълнение за горницата над 124 529,98 лева до 124 655,09 лева, на
основание чл. 296, т. 2, пр. първо ГПК.
Въззивникът/ответникът – държавата твърди, че обжалваното решение е
недопустимо, защото ищецът следвало да поиска възстановяване на заплатените държавни
такси, по реда на Закона за държавните такси, а не по общия исков ред за непозволено
увреждане. На следващо място счита, че националната правна уредба не предвиждала
1
възможност да бъде ангажирана отговорността на Народното събрание/НС/, във връзка с
осъществяваната законодателна дейност, което обуславяло процесуалната недопустимост на
иска за вреди, насочен срещу държавата за действия на народните представители. В
условията на евентуалност твърди, че обжалваното решение е неправилно, защото
разпоредбата на чл. 7 от Конституция на Република България/КРБ/ представлявала принцип
и декларативна норма, която нямала пряко приложение – така ТР № 3 от 22.04.2005г. по
тълкувателно дело № 3/2004г. на ОСГК на ВКС и определение № 80/27.10.2008г., по гр.д. №
2607/2008г. на ВКС, V гр.о. На следващо място твърди, че обжалваното решение е
необосновано, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и при
неправилна преценка на обстоятелствата по делото, и събрания доказателствен материал.
Счита, че не може да се ангажира отговорността на държавата по реда на чл. 49 ЗЗД, в
случай че не са налице причинени вреди, както и ако действията на причинителя на вредата
не са противоправни и виновни, или ако вредата не е причинена при или по повод на
възложената работа. На следващо място счита, че липсва противоправно поведение, защото
деянието следвало да е извършено в нарушение на нормативни разпоредби. Счита за
неправилен извода на първоинстанционния съд, че неприемайки акт по чл. 22, ал. 4 от Закон
за конституционния съд/ЗКС/, законодателят е действал противоправно. Твърди, че правните
последици, които възникват от влизането в сила на решението на Конституционния съд/КС/
се свеждало само до спиране на начисляване на таксата по чл. 35а от ЗВЕИ. На следващо
място е посочил, че е налице противоречие между мотивите, изложени на стр. 4, абзац 5 и
диспозитива на стр. 5 от съдебното решение. Счита, че държавата не е пасивно легитимирана
да носи имуществена отговорност за действията на НС. Освен това счита, че липсвало
възлагане по чл. 49 ЗЗД, от страна на държавата спрямо народните представители. На
следващо място твърди, че липсвала вреда и пряка причинно-следствена връзка, защото
таксите били заплатени валидно при действащ закон. На последно място твърди, че
обжалваното решение е недопустимо и неправилно по отношение на присъдената законна
лихва, поради акцесорният си характер спрямо иска за главница. Моли въззивния съд да
обезсили обжалваното решение, в условията на евентуалност да го отмени и да постанови
друго, с което да отхвърли предявените искове. Претендира разноски за двете инстанции.
Въззиваемият/ищецът –„Агророуд“ ЕООД е подал в срок писмен отговор на въззивната
жалба, чрез адв. В.. Излага подробни доводи по всяко едно от твърденията във въззивната
жалба, който ще бъдат разгледани при обсъждане доводите на въззивника. Моли въззивния съд
да отхвърли въззивната жалба и да потврди обжалваното решение, като правилно и
обосновано. Претендира разноски за въззивното производство.
Софийският апелативен съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и
след като обсъди събраните по делото доказателства в рамките на въззивната жалба, приема
за установено от фактическа и правна страна, следното:
Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирано лице, поради което е
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
2
При извършената проверка по реда на чл. 269, пр. 1 ГПК настоящият съдебен състав
установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалвната част.
Ищецът - „Агророуд“ ЕООД е предявил обективно и кумулативно съединени
осъдителни искове срещу държавата за удържана 20% такса по чл. 35а, ал. 2 ЗЕВИ в размер
на 408 968,43 лева и за периода 01.01.2014г. – 09.08.2014г., ведно с лихва за забава в размер
на 124 529,98 лева и за периода 27.12.2015г. – 27.12.2018г. Ищецът претендира обезщетение
за вреди в размер на внесената такса, на основание обявени за противоконституционни
законови разпоредби с решение на КС и при липса на уредени последици от обявяването им
съгласно чл. 22, ал. 4 ЗКС. В условията на евентуалност са предявени искове за обезщетение
за вреди от нарушение на правото на ЕС, изразяващо се в приемане на закон, противоречащ
на общностното право /нарушение на Договора за Европейски съюз (ДЕС), Договора за
енергийна харта, Директива 2009/72/ЕО относно общите правила за вътрешния пазар на
електроенергия, Директива 2009/28/ ЕО за насърчаване използването на енергия от
възобновяеми енергийни източници/; иск за връщане на суми, внесени в държавния бюджет
при начална липса на основание съгласно чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и иск за връщане на сумата, с
която ответникът се е обогатил за сметка на ищеца – иск с правно основание чл.59 ЗЗД.
Правната квалификация на обективно и кумулативно съединените главни искове е
чл. 49 ЗЗД вр. чл.7 от КРБ и чл.86 ЗЗД, на евентуално съединени искове за обезщетение за
вреди от нарушение на правото на ЕС с правно основание чл.4, §3 ДЕС вр. §63 и §107
ДФЕС и евентуално съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 и чл.59 ЗЗД.
Първоинстанционния съд правилно е установил фактическата обстановка, която е
безспорна между страните по делото. От писмените доказателства се установява, че
ищцовото дружество е собственик на фотоволтаична електроцентрала – ФвЕЦ *** 1, с обща
инсталирана мощност 5 000(пет хиляди киловатпика), находящо се в ПИ 193085, село ***,
Община ***. Ищецът е производител на електроенергия и на 17.05.2012г. е сключил договор
с „ЕОН България продажби” АД за изкупуване на електическа енергия, произведена от
възобновяем енергиен източник - фотоволтаична електрическа централа. Видно от
писмените доказателства и заключението на ССЕ се установява, че за процесния период
01.01.2014г. – 09.08.2014г. от дължимата на ищеца цена е удържана от „ЕОН България
продажби” АД и преведена на ДКЕВР такса в размер на 20% и на стойност 408 968,43 лева,
на основание чл. 35а ЗЕВИ. Вещото лице е изчислило, че размерът на законната лихва
върху претендираниете главници за периода от 27.12.2015г. до 27.12.2018г. е 124 529,98
лева.
Неоснователни са твърденията на въззивника, че обжалваното решение е
недопустимо.
Ищецът не може да иска възстановяванетто на заплатените държавни такси, по реда
на Закона за държавните такси. Правните последици от обявяването за некоституционност
3
на закон, включително и причинените от това вреди се уреждат по реда на чл. 22, ал. 4 ЗКС.
Това е специален ред, който дерогира общия ред за връщане на недължимо платени такси,
уредени в чл. 4б ЗДТ.
Съгласно чл. 5, ал. 1 и ал. 2/ КРБ, конституцията е върховен закон и другите закони
не могат да й противоречат, като разпоредбите й имат непосредствено действие. Ищецът
твърди, че е претърпял вреди от приет от НС закон, който противоречи на Конституцията.
Съгласно основополагащия принцип на чл. 7 КРБ, държавата отговаря пряко за вреди,
причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Когато
тази отговорност не може да бъде реализирана по ЗОДОВ - специалния закон, уреждащ
отговорността на държавата при участие в процеса на съответните държавни органи като
нейни процесуални субституенти, отговорността за вреди се реализира на основание чл. 49
ЗЗД. Следователно е допустим общият исков ред за ангажиране отговорността на държавата,
когато при осъществяваната законодателна дейност, НС е причинил вреди и не е уредил
правните последици от обявения за противокоституционен закон. В този смисъл е трайно
установената и непротиворечива практика на ВКС. Цитираната от въззивника съдебна
практика е по невлезли в сила решения, който впоследствие са отменени. Освен това,
държавата е страна по всяко едно от тези дела и знае за решенията на ВКС.
По иска с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД вр. чл.7 от Конституцията:
С § 6, т. 2 и т. 3, считано от 01.01.2014г. от Заключителните разпоредби на Закона за
държавния бюджет на РБ за 2014г., са приети чл. 35а, ал.1, 2 и 3, чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4, чл.
35в, ал. 1, 2 и 3 и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от Закона за възобновяемите енергийни източници
/ЗЕВИ/. С горецитираните правни норми е въведена такса за производство на електрическа
енергия от вятърна и слънчева енергия, дължима от производителите на такава енергия.
Таксата се определя на 20 % от преференциалната цена от произведената електрическа
енергия, дължима за количеството изкупена такава енергия и се удържа от обществения
доставчик. Въведените с чл. 35а и сл. ЗЕВИ разпоредби са действали в периода
01.01.2014г.- 09.08.2014г.
Във въззивното производство ответникът не оспорва факта, че ищецът е доказал при
условията на пълно и главно доказване, че за произведената от него ел. енергия и за периода
от 01.01.2014г. до 09.08.2014г. е била удържана 20% такса, която е в общ размер на
408 968,43 лева.
С Решение № 13 от 31.07.2014г., по к.д. № 1/2014г. на КС на РБ, влязло в сила на
10.08.2014г. са обявени за противоконституционни разпоредбата на чл. 35а, ал. 1 ЗЕВИ,
поради противоречие с чл. 60, ал. 1 КРБ, съгласно който гражданите са длъжни да плащат
данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество. КС е приел,
че разпоредбата на чл. 35а, ал. 3 противоречи и на чл.19, ал. 2 и ал. 3 КРБ, съгласно които
законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни
условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната
4
конкуренция и защитава потребителя; инвестициите и стопанската дейност на български и
чуждестранни граждани и юридически лица се закрилят от закона; че разпоредбите на
чл.35а и чл. 35б ЗЕВИ сами по себе си не са противоконституционни, но те са свързани и
обслужват разпоредбите на чл. 35а, ал. 1 и ал. 3, които са противоконституционни и поради
обусловеност с тях са също противоконституционни, защото самостоятелното им
съществуване влиза в противоречие с принципа на правовата държава.
С оглед установените факти, въззивният съд намира, че се установяват релевантните
факти за отговорността на държавата за вреди от приемането на противоконституционен
нормативен акт, които следва да бъдат обезщетени на основание чл. 7 КРБ вр. чл.49 ЗЗД.
Предмет на правният спор по делото е дали приемането на законови разпоредби,
противоречащи на Конституцията може да се квалифицира като противоправно деяние.
Обявеният акт за противоконституционен от КС, не се прилага от деня на влизане в сила на
решението на КС /чл.151, ал.2, изр.3 Конституцията/ и действа занапред. Законовите
разпоредби на чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 35б, ал.1, 2, 3 и 4, чл. 35в, ал.1, 2 и 3 и чл. 73, ал. 1, 2, 3
и 4 ЗЕВИ, с които е въведена такса за производство на електрическа енергия от вятърна и
слънчева енергия, дължима от производителите на такава енергия, спират да се прилагат от
10.08.2014г. Решенията на КС имат конститутивно действие - с влизането им в сила
настъпва правна промяна - обявените за противоконституционни законови разпоредби
стават неприложими. Решенията на КС са задължителни за всички държавни органи,
юридически лица и граждани,съгласно чл. 14, ал. 6 ЗКС. Съгласно чл. 22, ал. 4 ЗКС
възникналите правни последици от обявения за противоконституционен акт се уреждат от
органа, който го е постановил - Народното събрание, който е длъжен да „уреди“ правните
последици от неконституционността на тези разпоредби. Следователно
противоконституционността на закона има задължителна сила, която обвързва всички
правни субекти в страната, всички държавни органи и съдилищата.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема, че по отношение на
законовите разпоредби действали до 10.08.2014г., които занапред са обявени за
противоконституционни и при липса на правна уредба на последиците от тази
некоституционност по чл. 22, ал. 4 ЗКС, единственото средство за защита на увредените
лица е правото на иск за обезщетение за вреди, на основание чл. 7 КРБ вр. с чл. 49 ЗЗД.
Принципът на правовата държава, прокламиран в чл. 4, ал. 1 КРБ не допуска нарушение на
правни норми и конституционни права без право на защита, както неоснователно счита
процесуалният представител на въззивника. Още повече на права, закрепени във върховния
закон на страната, който са нарушени от неконституционна законодателна дейност на НС,
без от това да произтекат каквито и да било правни последици. Немислимо е в една правова
държава да е възможно и допустимо, законодателният орган да приема закони в
противоречие с КРБ и да не съществува средство за правна защита. Нарушението на
Конституцията е факт, настъпил с влизане в сила на процесните разпоредби в ЗЕВИ,
нарушението е установено с влязло в сила решение на КС, прилагането на тези разпоредби е
5
довело до намаляване на имуществото на ищеца чрез удържане в хипотезата на законов
автоматизъм на такса – 20% от дължимата преференциална цена за произведената
електрическа енергия. Налице е пряка причинно-следствена връзка между нарушението и
вредите, поради което и претенцията на основание чл.49 ЗЗД вр. чл.7 Конституцията е
основателна. Именно фактът, че до обявяването им за противоконституционни с решението
на КС тези законови разпоредби са приложими и част от действащото право, обуславя
отговорността на държавата за претърпените от тяхното приложение вреди.
В процесната хипотеза съдът се произнася по иск на лице, което търпи вреди от
нарушение на Конституцията, което е установено от КС на РБ. Разглеждането на претенция
за обезщетение за вреди не представлява намеса в законодателната дейност, а гарантиране
на конституционно закрепено право на един правен субект да претендира от държавата
отговорност за причинените му вреди от действията на неин орган, които са в нарушение на
върховния закон.
Неоснователни са доводите на въззивника, че чл. 7 от Конституцията регламентирал
отговорността на държавата за вреди от незаконни, но не и от противоконституционни
актове. Конституцията е върховен закон в правната система на държавата, поради което
изключването й от обхвата на актовете, за които носи отговорност държавата, е немислимо
и необосновано. Принципно е вярно твърдението, че чл. 22, ал.4 ЗКС предвижда, че
възникналите правни последици от обявения за противоконституционен акт се уреждат от
органа, който го е постановил, но това не изключва приложението на чл. 7 от
Конституцията. НС има задължението да регулира обществените отношения чрез
приемането на нормативни актове, като в хипотезата на обявен за противоконституционен
закон да регламентира останалите неуредени отношения или да ги преуреди, когато в
резултат от обявяването на една норма за противоконституционна остава приложима
предишна нейна редакция.
Некоректно е твърдението на въззивника, че имало противоречие между мотивите,
изложени на стр. 4, абзац 5 и диспозитива на стр. 5 от съдебното решение, защото
въззивният съд не установи наличието на такова противоречие.
С оглед изложените мотиви въззивният съд намира, че главният иск с правно
основание чл. 49 ЗЗД вр. чл.7 от Конституцията за сумата 408 968,43 лева е доказан по
основание и размер, поради което правилно е уважен от първоинстанционния съд.
Поради уважаване на предявената главна искова претенция не следва да бъдат
разглеждани останалите евентуално предявени искове, поради ненастъпването на вътрешно
процесуалното условие – отхвърляне на главния иск.
Досежно основателността на иска за главница в общ размер на 408 968,43 лева,
основателна е и акцесорната претенция с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата 124 529,98
лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение за периода от 27.12.2015г. до
6
27.12.2018г., поради което правилно е уважена от първоинстанционния съд.
Досежно основателността на иска за главница в общ размер на 408 968,43 лева,
основателна е и акцесорната претенция с правно основание чл. 86 ЗЗД за обезщетение за
забавено изпълнение, считано от предявявяне на иска на 28.12.2018г. до окончателното
плащане на задължението, поради което правилно е уважена от първоинстанционния съд.
Въззиваемият/ищецът претендира разноски за въззивното производство в размер на
16 478,98 лева с ДДС, представляващо заплатено адв. възнаграждение, което е реално
платено по банков път и следва да се уважи изцяло.
Предмет на въззивното производство са искове с материален интерес в общ размер на
533 498,41 лева, което представлява размера на цената на предявените искове, на основание
чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК. Ищецът е заплатил само 25 лева държавна такса за производството
пред СГС. Следователно ищецът дължи държавна такса в размер на 21 314,94 лева/4% от
533 498,41лева/ и следва да бъде осъден да я заплати по сметка на САС, на основание чл. 77
ГПК
Мотивиран така, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1899/09.03.2020г., по гр.д. N 17229/2018г. по описа на
Софийски градски съд, гр.о., І-17 състав, в частта, с която е осъдена Република България да
заплати на „Агророуд“ ЕООД, ЕИК *** сумата от 409 968,43 лева, представляваща размера
на причинените вреди от задържане на 20% такса от стойността на произведеното
количество електрическа енергия от възобновяеми източници, за което са издадени фактури
№№ 28/31.01.2014г., 29/28.02.2014г., 30/31.03.2014г., 31/30.04.2014г., 32/31.05.2014г.,
33/30.06.2014 г., 34/31.07.2014 г. и 35/31.08.2014г., ведно със законната лихва от 28.12.2018г.
до окончателното изплащане и сумата от 124 529,98 лева мораторни лихви върху главницата
от 408 968,43 лева за периода от 27.12.2015г. до 27.12.2018г.
ОСЪЖДА „Агророуд“ ЕООД, ЕИК *** да заплати по сметка на Апелативен съд град
София, сумата от 21 314,94/двадесет и една хиляди триста и четиринадесет и 94 стотинки/
лева, представляваща дължим остатък за държавна такса за производството пред СГС.
ОСЪЖДА Република България да заплати на „Агророуд“ ЕООД, ЕИК *** сумата от
16 478,98 лева /шестнадесет хиляди четиристотин седемдесет и осем и 98 стотинки/ лева,
представляваща разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от
7
връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8