№ 21305
гр. С. 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20251110120844 по описа за 2025 година
Производството е образувано по депозира от „.“ ЕАД срещу Ф. С. Т., с която са
предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно съединени установителен искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване спрямо ответника,
че дължи на ищеца следните суми: сумата в размер на 825.26 лева, представляваща
незаплатена цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.0. С., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 29.01.2025 г. до окончателно изплащане; сумата в размер на 164.57 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 23.01.2025 г.; сумата в размер на 60.41 лева,
представляваща незаплатена цена за услуга дялово разпределение за периода от 01.12.2021 г.
до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 29.01.2025 г. до окончателно изплащане; сумата в
размер на 13.64 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на лихвата за забава за
периода от 15.02.2022 г. до 23.01.2025г върху цената на услугата дялово разпределение, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ . състав.
От името на ищеца се твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника в качеството му на собственик на процесния топлоснабден имот, въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150
ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна
енергия, като тя не е заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че
1
съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат
дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, като
дължимите от ответника суми за исковия период не били заплатени. Посочва, че съгласно
общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от
избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия.
В срока по чл. 131 от ГПК от името на ответника е депозиран отговор на исковата молба, с
който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът признава, че е
собственик на топлоснабдения имот и, че същият е присъединен към топлопреносната
мрежа с абонатен номер . Въпреки това ответникът подчертава, че предявените искове не са
доказани по основание и размер. Изтъква се, че за процесния период всички задължения са
заплатени, във връзка с което към отговора на исковата молба представя платежни
документи. Поддържа, че информация за налични задължения не е установено и при
извършване на справка в системата на ищеца. Релевирано е и възражение за изтекла
давност. Моли се исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест
на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за
исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия
съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По делото не се спори че ап. 4, находящ се в гр.С. ул. „.“ ., се намира в сграда,
присъединена към абонатната станция, което се доказва и от представения по делото
договор, сключен между етажните собственици и дружество за въвеждане на топлинно
счетоводство на разходите за отопление и топла вода.
Ответникът Т. изрично признава в отговора на исковата молба,че е собственик на
процесния топлоснабден имот, който е присъединен към топлопреносната мрежа с аб.№ .
Това обстоятелство се потвърждава и от представения по делото нотариален акт за дарение
на недвижим имот ., том ., рег.№ .., от който е видно, че С. Т. е дарил на сина си – ответника
Ф. Т., ап. 4, находящ се в гр.С. ул. „.“ .. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че
2
ответникът е придобил право на собственост върху топлоснабденото жилище на 16.07.2015г.
След придобиване на процесния имот не са ангажирани доказателства, нито са изложени
твърдения ответникът да се е разпоредил с притежаваното от него право на собственост. Не
са ангажирани доказателства и през исковия период за процесния имот да е имало учредено
вещно право на ползване. В действителност по делото е приложен нотариален акт за
дарение на недвижим имот № . от 29.10.2009г., том ..., рег.№ ., дело № .г, по силата на който
върху имота е било учредено вещно право на ползване в полза на .., която е дарила ап. 4,
находящ се в гр.С. ул. „.“ . на праводателя на ответника. Именно поради това и след
учредяване на правото на ползване в полза на .., същата е подала и заявление-декларация от
16.09.2009г за откриване на партида на нейно име.
Предвид това Софийски районен съд намира, че следва да се разгледа въпроса дали
учреденото с договора за дарение от 2009г. вещно право на ползване в полза на .. е било
погасено преди или в рамките на исковия период. Съгласно чл. 59, ал. 1 и ал. 3 от ЗС правото
на ползване се погасява със смъртта на ползвателя, ако то не е учредено за по-кратък срок,
или ако не бъде упражнявано в продължение на 5 години, съответно ако вещта погине.
Ограниченото вещно право на ползване по чл. 56 от ЗС дава право на едно лице-
несобственик да ползва вещта, съгласно нейното предназначение и да получава добивите от
нея, без да променя съществено вещта, т. е. то е абсолютно вещно право върху чужд имот и
се изчерпва с правомощията за използване на вещта, без да се накърнява субстанцията и
предназначението й. Съдържанието на това право покрива по обем правомощието на
собственика да ползва и да си служи с вещта. Титулярят на голата собственост обаче може
да реализира останалите права, произтичащи от нейното съдържание. Вещното право на
ползване по смисъла на чл. 56 от ЗС действа еднакво срещу собственика на обременения
имот и срещу всички други лица, които са правоприемници на собственика, какъвто
правоприемник е и ответника Т.. В този смисъл и решение № 735/18.11.2005г. по гр.д.
№405/2005г. на ВКС, І г.о.
В настоящия случай от представената декларация за отказ от право на ползване,
вписана по надлежния ред, и подадена от .., се установява, че правото на ползване на
погасено считано от 29.06.2015г. Следователно с осъществяване на отказ от правото на
ползване върху имота, единствено собственикът на имота остава носител на всички вещни
права върху него, а от там и единствено той би останал и потребител на топлинна енергия по
смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.
Съгласно действащата към 2015г нормативна уредба потребители на топлинна енергия
са собствениците и титулярите на вещно право на ползване на топлоснабдените имоти.
Аналогична е и уредбата при действието на Закона за енергетиката, където е дадена
дефиницията в § 1, т. 42 /отм./ ДР на ЗЕ, според която „потребител на енергия или природен
газ за битови нужди“ е физическо лице-собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Подобна е и
дефиницията за клиент на топлинна енергия, разписана в чл. 153, ал. 1 ЗЕ /Изм. - ДВ, бр. 54
3
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ - редакцията действаща към спорния период.
Ето защо настоящият състав приема, че ответникът Ф. Т. се явява материално
легитимиран да отговаря за заплащането на потребената през исковия период топлинна
енергия в процесния имот, тъй като в качеството си на собственик на топлоснабден имот,
при липса на вещни ползватели, е придобил и качеството потребите на топлинна енергия.
Нещо повече същият в качеството си на потребител на топлинна енергия е обвързан с
общите условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия, доколкото
съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Тези
общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона.
Следователно, писмена форма на договор не е необходима, достатъчно е общите условия да
са влезли в сила, а това обстоятелство не се оспорва от ответника. По делото не е установено
и ответникът да е упражнил правото си на възражение по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ срещу Общите
условия, действали към процесния период.
По отношение на въпроса за осъществяването на реална доставка на топлинна
енергия до имота на ответника в посоченото от ищеца количество и на претендираната
стойност.
Между страните не съществува спор относно количеството на доставена топлинна
енергия до имота на ответника, доколкото от същия в отговора на исковата молба не се
релевират възражения в тази насока и изрично се твърди плащане и съответно е направено
позоваване на изтекла погасителна давност.
Въпреки това следва за пълнота на изложението да се посочи, че според разпоредбата
на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата към процесния
период Наредба № Е-РД-01 от 12.03.2020г за топлоснабдяването. Съгласно представените от
ищеца писмени доказателства, неоспорени от ответника, в процесиня имот е извършван
реален отчет на потребеното количество топлинна енергия, като за това са били изготвяни
надлежни документи, носещи подпис на потребител, а именно отчет от 28.06.2022г, отчет от
10.06.2023г и отчет от 22.06.2024г. От отчетите е видно, че за исковия период не е
потребявана топлинна енергия за отопление на имота, доколкото показанието на
единствения монтиран топломер в жилището е нулево /старо показание 4425 и ново
показание 4425/, като единствено за отоплителен сезон 2021-2022г показателят на топломера
е бил 4423 – стар и 4425 -ново. Показания са нанасяни само относно отчетите на два броя
водомери. Това се потвърждава и от приложените индивидуални изравнителни сметки,
изготвени от ищцовото дружество. От същите се установява, че на ответника е начислявана
топлинна енергия само за сградна инсталация и за . през исковия период.
4
Ето защо Софийски районен съд счита, че събраните по делото доказателства ценени
ведно с изявленията на ответника водят до непротиворечивия изрод за осъществяване на
доставка на топлинна енергия в количествата начислени от ищцовото дружество за сградна
инсталация и за ., като и че начислените суми отговарят именно на потребеното количество
топлинна енергия в имота.
В конкретния случай от счетоводните документи се установява, че за процесния период
общата стойност на начислените по общите фактури суми е в размер на 796.92 лева.
Във връзка с направеното от ответника Т. възражение за изтекла погасителна давност в
отговора на исковата молба, настоящият състав приема следното:
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012г. по тълк.д.№
3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията за потребена топлинна енергия са такива за
периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност по
чл.111, б. „в” от ЗЗД; различният размер на всяка месечна вноска не променя периодичния
характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящи се еднородни задължения, с
посочен в Общите условия падеж. Предвид това в разглеждания случай следва да намери
приложение тригодишният давностен срок, установен в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито са процесните за
главници), давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е уговорен в полза на
длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение).
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия, влезли в сила от 10.07.2016г., действащи
през целия исковия период, клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, задължението за
м.05.2021г. (първият месец от заявения период) е станало изискуемо на 15.07.2021г. и от
този ден е започнал да тече тригодишният давностен срок – арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Същият е
изтекъл на 15.07.2024г. Аналогично и за останалите месеци от исковия период до м.11.2021г.,
вземането за който е погасено по давност на 15.01.2025г. По отношение на вземането за
м.12.2021г. не е налице изтекла погасителна давност, защото същото е станало изискуемо на
15.02.2022г и давностният срок за него би изтекъл на 15.02.2025г, но е бил прекъснат с
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 29.01.2025г. Ето защо
Софийски районен съд приема, че към датата на подаване на исковата молба вземанията на
ищеца за периода от м.05.2021г до м.11.2021г. са погасени по давността. Видно от
приложената по делото обща фактура за периода от м.05.2021г. до 30.04.2022г. и в частност
съгласно приложението към нея, в което са посочени издадените кредитни известия, се
установява, че стойността на погасените по давност вземания е 144.75 лева за периода от
м.05.2021г до м.11.2021г.
Следователно са останали дължими суми в размер 652.17 лева /796.92 лева- 144.75
лева/ за периода от м.12.2021г до м.04.2024г.
От ответника обаче се излагат твърдения за извършени плащания, във връзка с което
5
представя към отговора на исковата молба фискални бонове. При съпоставяне на посочените
във фискални бонове номера на фактури и посочените в приложенията към общите фактури
списъци на издаване месечни фактури за исковия период е видно, че ответникът е погасил
на 27.03.2025г. задължения по различни фактури. Част от платените задължения обаче
касаят фактури издадени след исковия период, който е до м.04.2024г., а именно извършени
са плащания по фактура от 31.10.2024г – за 28.47 лева, по фактура от 30.06.2024г за 11.85
лева, по фактура от 31.05.2024г – за 16.34 лева, по фактура от 30.09.2024г – за 11.57 лева, по
фактура от 31.12.2024г – за 56.53 лева, по фактура от 30.11.2024г. – за 27.11 лева, по фактура
от 31.07.2024г – за 10.56 лева, по фактура от 31.08.2024г – за 10.74 лева, по фактура от
31.01.2025г – за 56.95 лева и по фактура от 28.02.2025г. - за 57.32 лева. Предвид това
настоящият състав приема, че плащанията по фактури издадени за задължения, възникнали
след исковия период, са ирелевантни за настоящия спор и с тях не са погасени процесните
суми.
Останалата част от фискални бонове, приложени към отговора на исковата молба
касаят плащане на задължения по фактури, издадени на 30.11.2021г., като във всичките е
посочено, че се погасяват лихви в размер на 0.72 лева/0.73 лева. Единствено в един от
фискален бон за заплащане на суми по фактури от 30.11.2021г е посочено, че е погасена
сумата от 76.70 лева, от които 54.86 лева – по дебитно известие на реална цена и 21.84 лева –
лихви, по фактура ./30.11.2021г. Вземания по тази фактура, видно от приложения към
общата фактура за 2021-2022г списък на фактури, не са включени в предмета на делото.
Фактура с този номер не фигурира и в приложената справка на л.47 от делото. Предвид това
настоящият състав приема, че плащането на сумата от 76.70 лева не касае вземания, предмет
на настоящото производство. Дори и обаче да се приеме, че това вземане е било включено в
процесните, доколкото същото касае задължение възникнало по фактура от 30.11.2021г, то
същото съдът е приел, че е погасено по давност и вече е изключено от задълженията на
ответника.
Ирелевантно за установяване на плащане от страна на ответника е дали при проверка в
системата на ищеца по абонатен номер се появяват задължения, доколкото след предявяване
на иск вземанията, предмет на производството счетоводно се прехвърлят в сметка за
съдебни вземания и поради това не се включват в останалите задължения.
С оглед всичко изложено, настоящият състав намира, че искът следва да бъде уважен
до сумата от 652.17 лева за периода от м.12.2021г до м.04.2024г., като за разликата над
652.17 лева до пълния предявен размер от 825.26 лева и за периода от м.05.2021г. до
м.11.2021г следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претенцията за цената на услугата дялово разпределение:
С исковата молба е предявена и претенция за признаване за установено задължението
за цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2021. до 30.04.2024г.
Съгласно нормата на чл. 139, ал. 2 от Закона за енергетиката дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
6
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Следователно,
дяловото разпределение може да бъде осъществявано и от самото топлопреносно дружество
без да е необходимо наличието на договор между етажната собственост и дружество,
извършващо дялово разпределение. В настоящия случай видно от представените по делото
индивидуални изравнителни сметки за топлинна енергия именно „.“ ЕАД е извършвало
услугата дялово разпределение.
Следователно от значение за изхода на спора е единствено дали услугата е била
извършена, а видно от представените от ищеца документи, неоспорени от ответника,
услугата е била извършена в съответствие с нормативните изисквания. С оглед изложеното,
към установената като дължимата сума следва да се прибави и размерът на дължимата такса
за дялово разпределение, която за процесния период съгласно данните от представените по
делото документи /л.47 от делото/ е в размер на 60.41 лева и е начислена за периода от
01.12.2021. до 30.04.2024г.
Основателно се явява релевираното възражение за изтекла давност по отоншение на
част от това вземане, доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение е депозирано на 29.01.2025г, а давността за задължението за м.12.2021г
е изтекла на 01.01.2025г. Ето защо искът следва да бъде уважен за сумата от 58.49 лева за
периода от 01.01.2022г до 30.04.2024г, след припадане на погасеното по давност задължение
за сумата от 1.92 лева за м.12.2021г съгласно справката на л.47 от делото.
По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Досежно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия по
отношение на ответника, настоящият състав намира следното:
Съгласно чл. 86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 от ЗЗД е
предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, а според, ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В процесния случай
исковия период са приложими общите условия на за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „.“ ЕАД от 2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. В ал. 4 на същата клауза обаче е посочено, че
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и, ал. 3, ако не са заплатени в срок. По аргумент за противното
съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не дължат обезщетение за забава върху
прогнозно начисляваната месечно топлинна енергия по чл. 32, ал. 1. Съгласно чл. 32, ал. 2 от
общите условия от 2016 г. след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне
на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по, ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Върху тези окончателно
определени по размер суми въз основа на реалния отчет на доставеното количество
7
топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава ако не са заплатили сумите в 45-
дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За да може обаче
потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си да заплатят на ищеца тези
суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие, като предостави
информация относно дължимата сумата, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от
общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-дневният срок тече от
издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не изтичането му, в случай че
същата е издадена след изтичането на периода.
Върху погасените по давност главници обезщетение за забава не се дължи. Предвид по
отношение на вземанията за главница от м.12.2021г до м.04.2022г е издадена фактура на
31.07.2022г, поради което обезщетение за забава върху сумата от 184.64 лева /останалата
дължима сума при съобразяване погасените по давност вземания/ се дължи за периода от
15.09.2022г. до 23.01.2025г., в случай че сумите дължими за този период не бяха погасени с
плащане. Аналогично и за общите фактури издадени на 31.07.2023г се дължи обезщетение
за забава от 15.09.2023г до 23.01.2025г и за обща фактура от 30.06.2024г. би се дължало
обезщетение за забава от 15.08.2024г до 23.01.2025г. Ето защо настоящият състав намира, че
размерът на дължимата мораторна лихва върху главницата от 652.17 лева за периода от
15.09.2022г до 23.01.2025г. определен по реда на чл. 162 от ГПК на 113.04 лева, поради
което искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде уважен до този размер, а за разликата над
113.04 лева до пълния предявен размер от 164.57 лева следва да бъде отхвърлен.
Неоснователен обаче се явява предявеният иск за обезщетение за забава върху
установеното в процеса задължение за такси за дялово разпределение, настъпването на
чиято изискуемост не е доказана по делото при носена от ищеца тежест за това, тъй като в
Общите условия на дружеството не е предвиден срок за заплащане на тези задължения, а
ищецът не е доказал какъв е определеният от него ред за заплащане на таксите. Поради
изложеното не се установява ответниците да са изпаднали в забава преди подаване на
исковата молба като предпоставка за дължимост на вземането и не дължи обезщетение за
исковия период. Предявеният иск за обезщетение за забава върху цената на таксата за дялово
разпределение в общ размер на 13,64 лв. за периода от 15.02.2022г. до 23.01.2025г.
следователно следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските:
Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12
указания, настоящият състав следва да се произнесе и по разпределението на отговорността
за разноските както в исковото производство, така и в заповедното производство. С оглед
изхода на спора в полза на „.“ ЕАД следва да бъдат присъдени разноски за заповедното
производство съразмерно с уважената част от исковете в размер на 58.07 лева, които следва
да бъдат възложени в тежест на ответника Т..
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски съразмерно на
уважената част от исковете. По делото са представени доказателства за сторени разноски в
размер на 25 лева – заплатена държавна такса. Претендира се и присъждане на
8
юрисконсултско възнаграждение, което съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК
настоящият състав определя – в размер на 100 лева. Предвид това общият размер на
сторените от ищеца разноски в исковото производство е 125 лева. Следователно в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски съразмерно с уважената част от исковете в
размер на 96.78 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски има и ответника,но същият не е
претендирал разноски, поради което и съдът не следва да му присъжда такива.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „.“
ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.С. ул. „.” ., срещу Ф. С. Т. с ЕГН
**********, с адрес в гр.С. ул. „.“ ., ., искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Ф. С. Т. с ЕГН **********, дължи на „.“ ЕАД, ЕИК .., сума в
размер на 652.17 лева, представляваща незаплатена цена на топлинна енергия за периода от
01.12.2021 г. до 30.0. С., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 29.01.2025 г. до окончателно изплащане; сумата в
размер на 113.04 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 15.09.2022 г. до 23.01.2025 г. върху главницата за топлинна енергия и сумата в
размер на 58.49 лева, представляваща незаплатена цена за услуга дялово разпределение за
периода от 01.01.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.01.2025 г. до окончателно
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д.№ . състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ за
цената на топлинната енергия за разликата над 652.17 лева до пълния предявен размер от
825.26 лева и за периода от 01.05.2021г до 30.11.2021г. и за цената на услугата дялово
разпределение за разликата над 58.49 лева до пълния предявен размер от 60.41 лева и за
м.12.2021г. като погасени по давност, исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторната лихва
върху цената на топлинната енергия за разликата над 113.04 лева до пълния предявен размер
от 164.57 лева като погасен по давност и за сумата от 13.64 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на лихвата за забава за периода от 15.02.2022 г. до
23.01.2025г върху цената на услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА Ф. С. Т. с ЕГН **********, с адрес в гр.С. ул. „.“ ., ., да заплати на „.“
ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.С. ул. „.” ., на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК сумата от 96.78 лева – разноски, сторени в исковото производство пред Софийски
районен съд и сума в размер на 58.07 лева – разноски за заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10