Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ……….
гр. Варна, ...................................г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VІІ
касационен състав, в публично съдебно заседание на девети юли през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН КОЛЕВ
При участието на прокурора при
ОП-Варна СИЛВИЯН ИВАНОВ и секретаря МАЯ ВЪЛЕВА, разгледа докладваното от съдия
Т. Димитрова кас. адм. нак. д. № 1240/2020 г. на АдмС - Варна, като за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
ХІІ от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
на И.Д.Д. ***, подадена чрез адв. Н.В. – ВАК, срещу Решение № 22 от 21.02.2020
г. по АНД № 189/2019 г. на Районен съд - Провадия (ПРС), с което е потвърдено
Наказателно постановление (НП) № 19-0324-000154 от 17.04.2019 г., издадено от
Началника на група в Районно управление - Провадия (РУ – Провадия) при ОД на
МВР Варна.
С жалбата се настоява, че
решението на районния съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния
закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а наложеното
наказание е явно несправедливо. Според касатора в случая съдът не е изяснил напълно
фактическата обстановка и не е безспорно установена вината, което представлява
съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи се, че няма спор
единствено, че на 22.02.2019 г. наказаното лице е управлявало въпросния
автомобил по автомагистрала „Хемус“ в посока гр. Варна, като липсват доказателства,
че именно наказаното лице се е движило по магистралата в насрещното движение. В
подкрепа на последното касаторът се позовава на техническата експертиза, чието
заключение е уклончиво, на липсата на свидетелски показания на очевидци на
нарушението и пристрастните и необективни показания на полицейските служители.
Настоява се, че не са безспорни фактическите констатации, а същите са и
недоказани. На следващо място, алтернативно се поддържа наличието на
предпоставки за квалифициране на случая като маловажен по чл. 28 от ЗАНН, което
не е съобразено от районния съд (липса на вредни последици и наличие на
многобройни смекчаващи обстоятелства). Искането е да се отмени решението на
въззивния съд и да се отмени НП. В съдебно заседание касаторът поддържа
изложените в жалбата доводи и направените искания.
Ответникът – РУ Провадия при ОД
на МВР Варна, не изразява писмено становище по касационната жалба и не изпраща
представил за съдебното заседание, за което е редовно призован. По делото са
постъпили писмени бележки от ОД на МВР Варна, представлявана от Директора на ОД
на МВР Варна, подадени чрез ст. юриск. К Л – А , по пълномощие да представлява
дирекцията, които съдът намира, че не следва да съобразява, доколкото не
изхождат от страната по процесните КАНД и АНД – РУ Провадия.
Участващият по делото прокурор
дава заключение за неоснователност на жалбата, като се сочи, че съвкупната
преценка на доказателствата установява безспорно извършеното нарушение. Пледира
се за оставяне в сила на решението на районния съд като правилно и предвид
липсата на основания за неговата отмяна.
Касационната жалба е редовна и
допустима - подадена е от страна, участвала в първоинстанционното съдебно
производство, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.
Административният съд, съобразявайки
посочените в жалбата касационните основания, изразените становища на страните,
мотивите на съдебния акт и събраните по делото доказателства, установява
следното от фактическа и правна страна:
Производството
пред районния съд е образувано по жалба на касатора срещу НП № 19-0324-000154
от 17.04.2019 г., издадено от Началник група в РУ – Провадия при ОД на МВР
Варна, с което за нарушение на чл. 58, т. 4 от ЗДвП, на основание чл. 178ж, ал.
1, пр. 2 от ЗДвП на И.Д.Д. са наложени административни наказания “глоба” в
размер на 1 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца. Според НП
нарушението се състои в следното: На 22.02.2019 г., около 08:30 ч. в Община
Ветрино, по автомагистрала № А-2, при км 390, посока гр. Варна, Д. управлява
товарен автомобил Рено Премиум с рег. № *****, собственост на „Фуего транс“
ООД, с прикачено ремарки с рег. № *****, като на автомагистралата се движи в
платното за насрещно движение, създавайки предпоставки за ПТП с поведението си.
За да потвърди
процесното НП, районният съд приема следното:
В
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения – НП е издадено от компетентен
орган, нарушението е описано пълно и ясно в АУАН и в НП, като са посочени
всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните
относими към него обстоятелства.
Направен е извод
от ПРС, че безспорно се установява, че наказаното лице е управлявало процесния
автомобил по автомагистралата в платното, предназначено за движение на насрещно движещите се превозни средства
по АМ "Хемус" (предвид показанията на четиримата
свидетели).
Въззивният съд посочва и че това
обстоятелство не се оспорва и от самото наказано лице в даденото от него писмено сведение, а и от показанията на свидетеля Георги Личев Илиев става ясно, че през 2019г. е работел като
шофьор във фирма „Фуего Транс“ ООД и на 22.02.2019 г. само два камиона от тази фирма са тръгнали да
превозват дърва като единият от камионите е
управлявал свид.
Илиев, а другият камион - Д..
Позовавайки се на
доказателствената сила на АУАН, въззивният съд приема, че същата не е оборена,
напротив авторството на описаното нарушение се доказва от свидетелските показания
и заключението на трасологичната и видео-техническата експертиза.
Законосъобразно,
според ПРС, са определени нарушената и санкционната правни норми, както и
наложеното наказание като вид и размер. Прието е, че не са налице условия за
приложението на чл. 28 от ЗАНН, доколкото нарушението не се отличава с по-малка
тежест от обичайните нарушения от този вид, като е посочено, че липсват и някакви особени извинителни обстоятелства
във връзка с извършването му, които да обусловят извода за маловажност на случая,
тъй като в съдебно заседание е станало ясно, че е можело да се избегне извършването на това
нарушение. Съдът е
отбелязъл, че мястото, на
което е извършено описаното нарушение, се
отличава с висока концентрация на ПТП, тъй
като във въпросния участък скоростта на движение е висока, въпреки наложените
ограничения, което се явява предпоставка за възникване на ПТП.
С оглед
направените изводи, районният съд потвърждава изцяло обжалваното НП.
Решение
на ПРС е правилно. Изводите на районния съд се основават на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Правилно от
събраните писмени доказателства и свидетелски показания са изведени
релевантните факти. Правилни са изводите на ПРС, че безспорно се установява по
делото извършването на нарушението, че не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, че законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на Д., както и че правилно е определено
наказанието като вид и размер и че липсват предпоставки за приложението на чл.
28 от ЗАНН. Касационният състав на съда напълно споделя изложените от ПРС
мотиви и направените от него изводи и препраща към тях (на основание чл. 221,
ал. 2 от АПК).
Неоснователна
е касационната жалба.
Противно на твърдението на касатора, ПРС е постановил решението си при
напълно изяснена фактическата обстановка, при безспорно установеност на
извършеното нарушение, като правилно е отнесъл фактите към правото, респ. не е
налице соченото в касационната жалба съществено нарушение на
съдопроизводствените правила.
Изводът на ПРС, че нарушението е извършено от посоченото в НП се основава
на констатациите, направени с АУАН, чиято доказателствената сила правилно е
зачетена, доколкото обстоятелствата във връзка с извършване на процесното
нарушение, визирани в НП и в АУАН, се потвърждават от показанията на
разпитаните по делото като свидетели полицейски служители. Правилно ПРС се е
позовал и на писменото сведение, дадено от нарушителя, с което Д. ясно заявява,
че движейки се по магистралата, е пропуснал да завие, където трябва, и е решил,
че може да обърне в обратна посоча и да се движи в насрещното движение, за да
се върне до изхода, който е пропуснал. Следва да се има предвид и че Д. е
подписал предявения му АУАН, като изрично е вписал, че няма възражения или
други обяснения. В потвърждение на направения извод е и заключението по извършената
съдебна експертиза, извършването на която е допуснато по искане на наказаното
лице, като от същата не установява по ясен и категоричен начин, че нарушението
е извършено от автомобил, различен от управлявания от касатора.
Предвид установяващото се от приобщените доказателства извършване на
нарушението от Д., липсата на видеоклипа, както и на свидетелски показания на
очевидци на нарушението, не обосновава извод за незаконосъобразност на
направения от ПРС извод.
Разгледани поотделно и в съвкупност фактите, които се извличат от
доказателствата по делото, обосновават извод, че законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на Д..
Неоснователно касаторът настоява и че са налице предпоставките за
приложение на чл. 28 от ЗАНН. Правилно ПРС приема, че процесното неизпълнение
на административно задължение (забраната за движение в платното за насрещно
движение) не се отличава с по-малка тежест от обичайните такива, както и че
липсват някакви особени извинителни обстоятелства, обуславящи маловажност на
случая. Санкционната разпоредба на чл. 178ж, ал. 1, пр. 2 от ЗДвП (според която
се наказва с лишаване от право
да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и глоба 1000 лв.
водач, който се движи в платното за насрещно движение по автомагистрала) сочи на формален характер на
нарушението (без видим вредоносен резултат), поради което е без значение в
случая липсата на вредни последици от нарушението. Сочените от касатора
смекчаващи обстоятелства – несанкционирането на водача за нарушения на ЗДвП,
инцидентността на проява, дължаща се на непознатия район, малкото изминато
разстояние и незастрашаването на никой, както и доводите във връзка с
имущественото състояние на наказаното лице, са от значение за определяне
размера на наказанието (който в случая е фиксиран в закона). Не се установява
по-ниска степен на обществена опасност на процесното деяние в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от същия вид.
При
извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на
решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена,
съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци,
които да са основания за отмяната, обезсилването или обявяването на нищожността
му.
С оглед направения извод за неоснователност
на касационната жалба, следва да се остави в сила решението на районния съд като правилно и законосъобразно.
На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 22 от 21.02.2020 г. по АНД № 189/2019
г. на Районен съд – Провадия.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.