№ 47
гр. Перник, 27.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20241720201669 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ №**********, за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата издаден от
Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на жалбоподателя ****"
ЕООД,ЕИК ****,****, управител - Ц. Д. Л., съдебен адрес: ****, адв.К. С.,
на основание чл. 187а, ал. 2 т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2500 лева, за нарушение на чл. 102, ал. 2
от ЗДвП.
Жалбоподателят, чрез пълномощника си адв. С. от ПАК, по
изложени в жалбата доводи, моли ЕФ да бъде отменен като неправилен и
незаконосъобразен.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
пълномощника си адв. С. от ПАК, който в пледоарията си по същество,
доразвива доводите от жалбата, като сочи, че от събраните по делото
доказателства било видно, че на дружеството-доверител е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2500.00 лева на
основание чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП. Независимо от така наложеното
административно наказание на дружеството-доверител е определено да
заплати и 244.00 лева пътна такса на основание чл. 10б, ал.5, от Закона за
пътищата. С процесния електронен фиш на дружеството-доверител е
възложено да заплати и компенсаторна такса в размер на 750.00 лева на
основание чл.10, ал.2 от Закона за пътищата, като при заплащане на същата
1
процесния електронен фиш ще бъде анулиран, а задължението по чл.10б, ал..2
от Закона за пътищата ще се счита за изпълнен. Така наложеното
административно наказание имуществена санкция и определената за
заплащане пътна такса, както и определената компенсаторна такса, не се
определят от размера на дължимата и неплатена пътна такса за изминато
разстояние, а са с фиксиран размер. Това твърди, че е недопустимо, с оглед
възприетия в европейското законодателство принцип на съразмерност.
Съгласно Решение на Съда на Европейския съюз, постановено по дело С-61 от
2023 г., образувано във връзка с преюденциално запитване, направено от
Административен съд – Хасково, Европейският съд е постановил, че чл. 9а от
Директива 1999/62 на Европейската общност и на Съвета от 17.06.1999 г.,
относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 27.09.2011 г., трябва да се тълкува в
смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система
от наказания, които предвиждат налагане на глоба или имуществена санкция с
фиксиран размрер за всики нарушения на правилата относно задължението за
предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура,
независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система
предвижда възможност за освобождаване от административнонаказателна
отговорност чрез заплащане на компесаторна такса с фиксиран размер. От
диспозитива на посоченото решение на СЕС се налагал категоричен извод, че
така наложеното административно наказание имуществена санкция на
дружеството-доверител и определената му за заплащане пътна такса, както и
възложеното му заплащане на компесаторната такса, противоречат на правото
на Европейския съюз ,от което се налага извод, че процесния електронен фиш
е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, в който смисъл, моля, да
постановите съдебно решение. Моля, също така да ни бъдат присъдени
направените съдебни разноски, списък, за които представям. С тези доводи
моля за отмяна на атакувания ЕФ като незаконосъобразен.
За административно наказващият орган се явява юк А., която
пледира жалбата да бъде оставена без уважение и НП да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Излага доводи по същество, като прави и
възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на другата страна.
Съдът като разгледа жалбата и изложените доводи на страните,
както и след като прецени събраните по делото доказателства намира за
установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е процесуално допустима, подадена в срок и от процесуално
легитимирано лице.
Разгледана по същество е основателна.
От фактическа страна:
На 29.03.2024 г., в 23:22 часа, е било установено нарушение №
151CBCDDC3CF7AEFE063011F160ABDC6., с ППС ВЛЕКАЧ СКАНИЯ 124
420. регистрационен номер ****. с технически допустима максимална маса
19000. брой оси 2, екологична категория ЕВРО 3. в състав с ремарке с общ
брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000,
в община Перник, за движение по път А-3 км 21+932, с посока Намаляващ
километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото
2
ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС има тоя декларация за
преминаването, но платената категория е по-малка от измерената.
Нарушението е било установено с устройство № 20322, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от
Закона за пътищата, намиращо се на път А-3 км 21+932.Собственик, на когото
е регистрирано ППС/ползвател:**** ЕООД. със законен представител Ц. Д. Л..
Тези обстоятелства са били отразени в атакувания ЕФ, с който на Дружеството
с ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ №**********, за налагане на имуществена санкция
за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси
по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“, на жалбоподателя ****" ЕООД,ЕИК ****,****, управител
- Ц. Д. Л., съдебен адрес: ****, адв.К. С., на основание чл. 187а, ал. 2 т. 3, във
вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лева, за
нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
Така изложената фактическа обстановка се установява от
приложените по делото писмени доказателства, а именно - ЕФ Серия №
№**********, от 29.03.2024 г., приложени снимки към него, протокол за
установяване годността за приемане на дооборудването на съществуващата
стационарна контролна точка, таблица с данните за движение на ППС,
Създаден доклад от Електронната система за събиране на пътни такси по чл.
167а, ал.З от ЗДвП за установени нарушения но чл. 179, ал. 3 - Зв от ЗДвП -
извлечение;Статични изображения във вид на снимков материал на пътно
превозно средство с peг. № ****, приложение към създадения доклад от
Електронната система за събиране на пътни такси съгласно чл. 167а, ал. 3 от
ЗДвП - 2 бр. снимки - извлечение;Справка за собственост на МПС - 1 стр. -
извлечение.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира за
установено от правна страна следното:
Жалбата се явява процесуално допустима - същата изхожда от
легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок и
срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
При издаването на електронния фиш са допуснати съществени
процесуални нарушения, водещи до отмяна на последния и нарушаващи
правото на защита на жалбоподателя.
Съдът като прецени съдържанието на атакувания ЕФ намира, че
същото не отговаря на изискванията за реквизити, визирани в чл. 57 ЗАНН и
чл. 189ж ЗДвП, сред които е и описание на фактическите признаци на
нарушението и най - вече на формата на изпълнителното деяние.
В този изричен смисъл следва да се имат предвид задължителните
разрешения на основополагащото ППВС № 1/1953 г., съгласно което всеки
правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен
субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на
всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени,
както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от
правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в
самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.
3
В процесния случай тези стандарти не са достигнати.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗП в страната се въвежда смесена система за
таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база
време и на база изминато разстояние. Винетната такса по смисъла на 10, ал. 1,
т. 1 от ЗП е приложима спрямо МПС с обща технически допустима
максимална маса до или равна на 3,5 тона (чл. 10а, ал. 7 от ЗП) и дава право на
едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна
мрежа. За МПС с технически допустима максимална маса над 3, 5 тона (чл.
10б, ал. 3 от ЗП) е приложима тол таксата по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 2 от
ЗП, заплащането на която позволява изминаването на определено разстояние
по пътната мрежа.
Съгласно чл. 10б, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗП размерът на дължимата тол
такса се определя на база реално декларирани от собственика или ползвателя
тол данни, относими към три категории обстоятелства: реално изминатото
разстояние, особеностите на пътния участък и характеристиките на МПС.
Декларирането на тол данните може да бъде извършено по три
алтернативни метода, като те са изброени в Наредба за условията, реда и
правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства на база време и на база
изминато разстояние: чрез закупуване на маршрутна карта, която дава право
на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние; по
реда на чл. 13 от Наредбата чрез предаване на тол данни с помощта на
монтирано в МПС бордово устройство (т. 7 от ДР на Наредбата) и сключен
договор с лице, предоставящо услуга по електронно събиране на такса за
изминато разстояние (УЕСТИР); по реда на чл. 14 от Наредбата чрез
предаване данни относно географскотопозициониране и изминатото
разстояние с помощта на монтирано в МПС "Устройство за спътниково
позициониране" (т. 8 от ДР на Наредбата) и сключен договор с лице, което е
доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние
(УЕСТИР).
Доколкото определянето на дължимата тол такса е предпоставено от
получаването от АПИ на необходимите тол данни, то осъществяването на
един от трите алтернативни метода за отчитане е вменено в основно
задължение, както на водача, така и собственика/ползвателя на МПС.
Според чл. 139, ал. 7 от ЗДвП: "Водачът на пътно превозно средство
от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди
движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи
маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва,
или да изпълни съответните задължения (по чл. 13 или 14 от Наредбата за
предаване на тол данни чрез бордово устройство/ устройство за спътниково
позициониране и сключен договор с лице доставчик на УЕСТИР) по
установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по
чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са
изпълнени от трето лице (най-често това ще е собственикът/ползвателят на
МПС, доколкото именно той има интерес от това, за да не бъде ангажирана
неговата собствена отговорност). " От друга страна, според чл. 102, ал. 2 ЗДвП
/ което е и вменената за нарушена разпоредба/ гласи, че: "Собственикът е
длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно
средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на
4
размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата според категорията на пътното превозно средство (за
закупуване на маршрутна карта или за деклариране на тол данни по чл. 13
или 14 от Наредбата). Ако в свидетелството за регистрация е вписан
ползвател, задължението се изпълнява от него. "
Санкцията за нарушение задълженията на водача по чл. 139, ал. 7 от
Наредбата е предвидена в чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, според която норма: "Водач,
който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от
Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за
което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото
разстояние (по чл. 13 или 14 от Наредбата за оборудване на МПС с
функциониращо бордово устройство/ устройство за спътниково
позициониране и сключване на договор с лице доставчик на УЕСТИР),
съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма
закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното
превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.
Санкцията за изпълнение на задължението на
собственика/ползвателя е уредена в чл. 179, ал. 3б ЗДвП / каквато е
настоящата хипотеза/, според която: "Собственик на пътно превозно
средство от категорията п о чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което
изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2
от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани
данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в
размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното
превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният
ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500
лв. "
В общия случай, при санкциониране с АУАН и НП, разликата между
приложното поле на санкционните норми на чл. 179, ал. 3а ЗДвП и чл. 179, ал.
3б ЗДВП е в субекта на отговорността, доколкото, както се каза вече, субект на
отговорността по чл. 179, ал. 3а ЗДвП е водачът, а по чл. 179, ал. 3б ЗДвП е
собственикът/ползвателят на МПС, като видно от чл. 179, ал. 3д ЗДвП
отговорността на собственика/ползвателя е субсидиарна, доколкото тя се
ангажира, само ако не е издадено НП срещу водача.
По-сложно стоят нещата при издаване на ЕФ, като възможността за
издаване на този вид санкционен акт и за нарушения по чл. 179, ал. 3а и чл.
179, ал. 3б от ЗДвП изрично е предвидена в чл. 189ж, ал. 7 ЗДвП.
Във връзка с издаването на ЕФ за нарушения на режима на събиране
на тол такси от значение е разпоредбата на чл. 187а ЗДВП, която дава
възможност за издаване на ЕФ, за нарушения заснети с автоматизираната
система, в отсъствие на нарушителя.
В случай, че собственик на МПС е физическо лице, проблем не
съществува, доколкото според чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП оборимо се презюмира,
че собственикът е управлявал МПС, ЕФ се издава на негово име и защитата
му е по реда на чл. 187а, ал. 4-5 от ЗДвП.
По - сложно стоят нещата, когато собственик е ЮЛ или ЕТ /
настоящата хипотеза/, като в този случай според новелата на чл. 187а, ал. 2
ЗДвП: "за допускане движението на пътното превозно средство, без да са
5
изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната
такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на собственика се налага
имуществена санкция, " като размера на имуществената санкция е различна в
зависимост от вида на неизпълненото задължение.
В чл. 187а, ал. 2, т. 2 и 3 ЗДвП изрично е посочено, че в този случай
на собственика (ЮЛ или ЕТ) може да се налага имуществена санкция, както за
неизпълнение на задълженията на водача по чл. 179, ал. 3а ЗДвП ( чл. 187а, ал.
2, т. 2 ЗДвП), така и за неизпълнение на задълженията на самия собственик по
чл. 179, ал. 3б ЗДвП (чл. 187а, ал. 2, т. 3 ЗДвП).
Възможността на ЮЛ и на ЕТ да се налагат санкции по реда на чл.
187а, ал. 2 ЗДвП, както за нарушения по чл. 179, ал. 3а, така и по чл. 179, ал. 3
3б ЗДвП, налага разграничаване на приложното им поле не само с оглед
субекта на отговорността (което бе сторено по-горе), но и в съдържателен
план.
Тук следва да се съобразят мотивите към законопроекта със
сигнатура 854-01- 83/2018 г. за изменение на ЗДвП, с който в позитивното
право са въведени новелите на чл. 179, ал. 3а, чл. 179, ал. 3б и чл. 187а ЗДвП:
"С оглед изменението на съдържанието на задълженията на водачите
и собствениците на пътни превозни средства са предложени и изменения в
административно наказателните разпоредби на Закона за движение по
пътищата.
По отношение на състава на нарушение, когато е следвало да бъде
закупена електронна винетка, е достатъчно само да бъде отразено това ново
съдържание на задължението.
При задълженията по повод заплащането на тол такса обаче следва
да бъдат предвидени нови състави на административни нарушения.
Въведен е нов състав на административно нарушение за случаите, в
които не са изпълнени задълженията на собственика или водача по
установяване на изминатото разстояние - този състав обхваща всички случаи,
в които не е сключен договор с трето лице за предоставяне на такива данни на
Агенция "Пътна инфраструктура" и не е закупена маршрутна карта. /чл. 179,
3а ЗДвП/.
Допълнителен състав на нарушения са предвидени за случаите, в
които са подадени всички необходими данни за изчисляване на тол таксата, но
тя не е заплатена изцяло или частично, включително когато е налице непълно
плащане в резултат на невярно деклариране на данни, които служат за
определяне на размера на таксата. /179, 3б ЗДвП/ Този състав на нарушение
може да бъде извършен само от собственик на пътно превозно средство когато
тол таксата следва да бъде заплатена от водача, това ще стане посредством
закупуване на маршрутна карта, която се заплаща на място.
Този състав /чл. 179, ал. 3б/ е приложим само за случаите, в които
собственикът на пътното превозно средство е организирал подаването
съответните данни за целите на тол таксуването, но не и самото плащане на
тол таксата. "
От гореизложеното е видно, че в съдържателен план, както чл. 179,
ал. 3а ЗДвП (отговорност на водача), така и чл. 179, ал. 3б (отговорност на
собственика) санкционират неустановяването и незаплащането на тол такса.
Съгласно изричния текст на мотивите на законопроекта в
6
приложното поле на чл. 179, ал. 3а ЗДвП ще попадат случаите, когато: за МПС
липсва закупена маршрутна карта и кумулативно с това липсва сключен
договор (по смисъла на чл. 13 и 14 от Наредбата) с лице доставчик на
УЕСТИР, доколкото вариантите за установяване на задълженията за тол такса
посредством маршрутна карта или чрез договор с доставчик на УЕСТИР са
алтернативни; макар да е сключен договор с лице, доставчик на УЕСТИР,
МПС не е оборудвано с бордово устройство или устройство за спътниково
позициониране; макар да е сключен договор с доставчик на УЕСТИР и МПС
да е оборудвано сбордово устройство или устройство за пътниково
позициониране, тол данните не са предадени, поради повреда в техническото
устройство (по аргумент от чл. 179, ал. 3г от ЗДвП).
Предвид разпоредбата на чл. 179, ал. 3д ЗДвП, според която
отговорност по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, не се носи, ако е ангажирана
отговорността по чл. 179, ал. 3а ЗДвП и с оглед цитираните мотиви от
законопроекта, отговорност по чл. 179, ал. 3б ЗДвП следва да се носи в
следните случаи: ако е сключен договор с доставчик на УЕСТИР, но за
конкретното МПС не сапредоставени тол данни на АПИ, доколкото при
сключване на договора е допусната техническа грешка при деклариране на
номера; тол данните са надлежно декларирани, но тол таксата не е заплатена.
Относно нарушението по чл. 179, ал. 3а ЗДвП изрично следва да се
отбележи, че деянието ще е съставомерно, ако необходимите тол данни не са
достигнали до АПИ по нито един от алтернативните механизми-чрез
маршрутна карта или чрез изпълнение на задълженията по чл. 13 от 14 от
Наредбата (договор с доставчик на УЕСТИР и снабдяване на МПС с изправно
техническо устройство).
От гореизложеното разграничение в приложното поле е видно, че
при ЕФ издаден на ЮЛ по реда на чл. 187а ЗДвП, за да може да се направи
правилната преценка дали нарушението е по чл. 179, ал. 3а или по чл. 179, ал.
3б не е достатъчно в ЕФ да е посочено само, че за съответното МПС липсва
установена и заплатена тол такса или тя е заплатена частично, а следва да
бъде очертана и причината за това, която причина се явява и релевантната
форма на изпълнителното деяние: липса на закупена маршрутна карта, липса
на договор с доставчик на УЕСТИР, неизправно техническо устройство, което
не предава данни на АПИ, погрешно деклариран номер на МПС при
сключване на договора с УЕСТИР и др.
В процесния случай това изискване не е спазено. Както се посочи по-
горе, в ЕФ изпълнителното деяние е индивидуализирано със следните
обстоятелства: "частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал.
1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС има тол декларация
за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената. "
Легална дефиниция на понятието тол декларация липсва в ЗДвП, ЗП
и наредбите по прилагането им. Вменяването на изпълнителното деяние чрез
използване на специализирани понятия, за които липсва легална дефиниция,
принципно представлява порок на ЕФ, но той в конкретния случай не е до там
съществен, че да е самостоятелна причина за отмяна на ЕФ, доколкото
съдържанието на понятието "тол декларация" все пак е постижимо като се
съобразят общите условия на АПИ за сключване на договори с доставчици на
УЕСТИР, в които е посочено, че "Тол декларация" представлява: "съвкупност
от данните, генерирани от GNSS бордово устройство (географско
местоположение – съгласно ISO 17575-1, ISO 17575-2 и ISO 17575-3), данните
7
за ППС (емисионен клас, ОТДММ, брой оси), идентификационен номер на
Бордово устройство, дата и час на навлизане в тол сегмент, стандартизирани
съгласно ISO 12855: 2016 и използвани за определяне на дължимата тол такса
от Клиента. "
Същественото в случая обаче е, че частичното заплащане на
дължимата пътна такса, поради заплащане на категория по-малка от
измерената може да се дължи на различни причини: да е налице техническа
неизправност на бордовото устройство, в резултат от което същото
неправилно е предавало данни, в който случай би било налице нарушение по
чл.187а, ал. 2, т. 2, вр. чл. 179а, ал. 3а от ЗДвП по аргумент от чл. 179, ал. 3г от
ЗДвП; в тол декларацията да се отразени верните тол данни, но собственикът
да е заплатил по-малко от дължимата сума, в който случай нарушението би
било по чл. 187, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179а, ал. 3б от ЗДвП, съгласно цитираните
мотиви на законопроекта.
От гореизложеното е видно, че формулировката "има тол декларация
за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената" в
зависимост от конкретната форма на изпълнителното деяние, може да се
субсумира както като нарушение на чл. 179, ал. 3а ЗДвП, така и като такова по
чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Същевременно съгласно трайната съдебна практика,
когато съставомерните обстоятелства, така както са изложени в санкционния
акт, не позволяват преценка за действителната правна квалификация на
деянието, то е налице порок по смисъла на чл. 57 от ЗАНН в съдържанието му,
поради неизпълнение на задължението на наказващия орган да опише
фактите, които водят до извод за извършено нарушение.
Допуснатото нарушение на чл. 57 ЗАНН, изразило се в липса на
достатъчно ясно посочване в ЕФ на конкретната форма на изпълнителното
деяние, която да позволи правилната квалификация на извършеното, се явява
безусловно основание за отмяна на ЕФ.
Налице е и допълнително основание да се приеме, че процесният ЕФ
не отговаря на изискването в него да са описани всички съставомерни
фактически обстоятелства. Съдържанието на употребения в ЕФ термин "... но
платената категория е по-малка от измерената" е разкрито в чл. 25 от Тарифа
за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската
пътна мрежа. От посочената разпоредба е видно, че конкретният размер на
дължимата тол такса зависи от шест категории обстоятелства: вида на МПС:
дали е товарно или за превоз на пътници; броя оси на МПС; общата
технически допустима максимална маса на МПС; екологичната категория на
МПС от Евро 1 до Евро 6; вида на ползвания пътен участък - автомагистрала,
път I клас или път II клас; конкретно изминатите километри по въпросния
пътен участък.
В обжалвания ЕФ са посочени характеристиките на процесното
МПС, но липсваткаквито и да било твърдения, които да обусловят извода, че
платената категория е по-малка от измерената. Така от съдържанието на ЕФ
не става ясно защо наказващият орган счита, че не е заплатена пълната
дължима тол такса: дали защото в тол декларацията неправилно е деклариран
вида на МПС- товарно или за превоз на пътници; дали в тол декларацията са
посочени по-малък брой оси от действителните; дали в тол декларацията е
посочена по-малка обща технически допустима максимална маса от
действителната; дали в тол декларацията е посочена по-ниска екологична
категория от действителната; дали неправилно е посочен ползвания пътен
8
участък- автомагистрала, път I клас или път II клас; или реално са изминати
повече километри от декларираното; или не на последно място, всички
декларирани данни са коректни, но простособственикът е внесъл тол такса в
по-малък размер от дължимата и каква е причината за това, както и каква е
разликата между дължима и заплатена такса.
Липсата на изложение на посочената правно релевантна информация
в ЕФ на практика лишава съда от възможност да провери правилността на
правния извод на наказващият орган, че е заплатена тол такса по-ниска от
дължимата.
Допуснатият порок в съдържанието на ЕФ е неотстраним на съдебна
фаза чрез събиране на доказателства и установяване за първи път от съда на
етап съдебно следствие каква е съставомерната форма на изпълнителното
деяния и какви са съставомерните факти, които обуславят противоправния
резултат - заплащане на по-ниска тол такса от дължимото.
Това е така доколкото с ТР № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по
тълкувателно дело № 1/2020 г. се препотвърди трайно установеното в
теорията и съдебната практика положение, че водещо за гарантиране правото
на защита на наказаното лице е в санкционния акт да са надлежно очертани
фактите, въз основа на които се налага санкцията. Именно срещу тези факти
нарушителят се защитава, а тяхната правна квалификация и правилното
приложение на материалния закон са в контролните правомощия на съда.
В същия смисъл са и разкритите с ТР № 8/2021 г. на ВАС
правомощия на районния съд да преквалифицира /в случай на необходимост
от това/ извършеното нарушение, но само в рамките на същите фактически
положения, очертани в обжалвания санкционен акт.
При липса на надлежно изложение на съставомерните факти, обаче /в
случая за съставомерната форма на изпълнителното деяние/ единственото
правомощие на съда е да отмени обжалвания акт.
Гореизложеният извод не се променя на обстоятелството, че ЕФ се
издава по образец. Видно от приложената по преписката Заповед, образците за
ЕФ по чл. 187а ЗДвП се одобряват не от трето независимо лице, а едностранно
от самата въззиваема страна-АПИ, поради което за същата не съществува
абсолютно никаква пречка да одобри такъв текст на образеца на ЕФ, който да
предоставя на нарушителя минималния обем от правно релевантна
информация, необходим за гарантиране правото му на защита.
В случая въззиваемата страна не може да черпи права от
обстоятелството, че самата тя е приела образец на ЕФ, който е несъобразен с
изискванията на ЗАНН. В този смисъл е и трайната практика на
Административен съд Пловдив, специално по повод неустановена и
незаплатена тол такса: Решение № 2188 от 24.11.2022 г. по к. адм. н. д. №
2091/2022 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 1021 от
20.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 222/2021 г. на Административен съд – Пловдив;
Решение № 2079 от 22.11.2023 г. по к. адм. н. д. № 2052/2023 г. на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1533/27.09.2023 г. на
Административен съд – Пловдив, КАНД № 1540 по описа за 2023 г.
Налице са и други две самостоятелни основания за отмяна на
обжалвания ЕФ. Съгласно разпоредбата на чл. 2, пар. 7 от Регламент за
изпълнение /ЕС/ 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. относно
подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за
9
електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за
област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните
интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната
съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО: "Доставчиците на
европейската услуга за електронно пътно таксуване /ЕУЕПТ/ информират
незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна
такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на
нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е
предвидена съгласно националното законодателство".
Със ЗИД на ЗП, ДВ, бр. 14 от 2023 г., се въвеждат нови разпоредби на
чл. 10б, ал. 7 – 9 ЗП в сила от от 01.01.2024 г., изм. ДВ бр. 13 от 2024 г. в сила
от 13.02.2024 г. с които националното законодателство се привежда в
съответствие с изискванията на Регламент за изпълнение /ЕС/ 2020/204 на
Комисията от 28 ноември 2019 г., в частност с чл. 2, пар. 7 от същия и е
предвидено уведомяване на собственика или ползвателя на ППС, за което има
действащ договор с доставчик на услуга за пътно таксуване, като в случаите
на частично или непълно деклариране на тол данни, на собственика или
ползвателя д а се предоставя възможност да заплати дължимата такса в срок
от 14 дни от уведомяването и при заплащане на таксата в този срок да не се
образува административнонаказателно производство. А съобрано чл. 189е, ал.
6а (Нова – ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от 10.02.2023 г.) не се образува
административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява при
извършена корекция съгласно чл. 10, ал. 3б, както и в случаите по чл. 10б ал. 7
и 9 от ЗП. / като нар. в случая е след измененията/.
Видно от мотивите към законопроекта, измененията имат за цел
транспонирането на европейското законодателство относно заплащането на
тол таксите и по-конкретно въвеждането на национална уредба, която да
кореспондира на чл. 2, пар. 7 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2020/204 на
Комисията от 28 ноември 2019 г. Макар към датата на нарушението по
обжалвания електронен фиш разпоредбите на чл. 10б ал. 7 – 9 ЗП, да не са
били част от действащата правна уредба, то доколкото разпоредбите на
Регламент за изпълнение /ЕС/ 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г.
имат пряко действие, обжалваният електронен фиш следва да се отмени
поради противоречие на процедурата по реализиране административно
наказателната отговорност на въззивника с реда, предвиден в Регламент за
изпълнение /ЕС/ 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г.
От писмените доказателства не може да се установи дали напр.
дружеството – жалбоподател е имало сключен договор с друго Дружество, по
силата на който другото ЮЛ са е имало задължението да предоставя на
въззивника срещу заплащане услуга за електронно събиране на пътни такси на
база изминато разстояние и на база време, поради което доставчикът на
електронната услуга за събиране на пътни такси за изминато разстояние е
следвало да уведоми жалбоподателя като собственик на ППС относно
неправилно декларираните данни и доброволно заплащане на остатъчната
дължима тол такса за процесния сегмент и прочие, като обвинението е в
тежест на ано и същото и не е доказано в пълнота. Едва след уведомяване и
бездействие на жалбоподателя да заплати дължимата такса доброволно, е
следвало да се пристъпи към ангажиране на административнонаказателната
му отговорност.
Следващото самостоятелно основание за отмяна на обжалвания ЕФ
10
е, че при издаването му е нарушен принципът на пропорционалност.
Легалното понятие за "тол такса" е дадено в чл. 2, ал. 7 от
Директива 1999/62 ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни
1999 година. "Такса за изминат участък" означава заплащане на опредЕ.
сума за превозно средство, което изминава разстояние между две точки от
инфраструктурата и е упомената в член 7, параграф 2; размерът на сумата
трябва да е базиран на пропътуваното разстояние и на типа превозно средство.
От понятието, както вече нееднократно бе отбелязано, се извежда, че
дължимите суми се определят според няколко отделни пера, свързани с
характеристиките и на превозното средство, и на пътния участък.
Условията и редът за изграждане и функциониране на смесената
система за таксуване се определят с наредба на Министерския съвет в
съответствие с изискванията на Директива 1999/62/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г.
Съгласно чл. 9а от посочената Директива "Държавите членки
установяватсъответен контрол и определят система от наказания, приложими
за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива.
Те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират прилагането на
санкциите. Санкциите трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи".
Приложената в настоящия случай санкционна разпоредба на чл.
187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б предвижда налагането на имуществена
санкция в абсолютно определен размер от 2500 лева. Макар и държавите -
членки да са компетентни да изберат санкциите, с които ще контролират
спазването на установените правила и ще стимулират своевременно
изпълнение от страна на водачите, то всяка една държава - членка е длъжна да
упражнява своята компетентност при съблюдаване на правото на Съюза, както
и на неговите общи принципи. В случай на несъвместимост, дори и косвена
такава, между национална правна норма и основните принципи на ПЕС, то
вътрешната правна норма следва да остане неприложена, поради действието
на принципа на примат /решение от 09 март 1978 г., Simmenthal SA, 106/77,
ECLI: EU: C: 1978: 49, т. 21-24 от цитираната практика/.
Размерът на санкциите следва да бъде съответен на нарушението и
да бъде пропорционален на преследваната цел, а при избор между няколко
подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко ограничителната
/решение от 19 октомври 2016, EL-EM-2001, C /501/14, EU: C: 2016: 777, т. 39
и цитираната съдебна практика/.
От тези условности следва, че принципът на пропорционалност
изисква, от една страна, наложеното наказание да съответства на тежестта на
нарушението, и от друга страна, при определянето на наказанието и на
размера на имуществената санкция да се отчитат конкретните обстоятелства
по случая /решение от 4 октомври 2018 г., Dooel Uvoz-Izvoz Skopje Link
Logistic N&N, С-384/17, ECLI: EU: C: 2018: 810, т. 45/.
В изпълнение на посочената делегация с Директива 1999/62/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета, българската държава, както вече беше
посочено, е въвела следната санкционна система при незаплащане на
дължимата тол такса:
Задължение по чл. 10б за внасяне на незаплатената тол такса, като
нейният размер се определя на база максималната дължима такса, определена
в тарифата по чл. 10, ал. 6 за разстояние, съответстващо на най-дългата
11
отсечка между две точки от платената пътна мрежа, определена по най-прекия
маршрут по протежението на платената пътна мрежа. Кумулативно с това е
предвидена и административна санкция в чувствително завишен фиксиран
размер в чл. 179, ал. 3а и чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, която санкция не зависи от
вида на неизпълненото задължение за заплащане на тол такса (изцяло или
частично), причините за това и дължината на изминатото разстояние.
На следващо място, все се предвид и задължителното Решение по
преюдициално запитване на СЕС от 22 март 2017 г. по съединени дела С –
497/15 и С-498/15 г., според което: "чл. 9а от Директива 1999/62/Е О на
Европейския парламент и на съвета от 17 юни 1999 г., не допуска система от
наказания която предвижда налагане на фиксирана глоба за всички нарушения
на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за
ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им.
"
Действително актуалната уредба, въведена от българския
законодател, се различава от случая, разгледан от СЕС, по предвидената
възможност административната санкция по чл. 179, ал. 3а и чл. 179, ал. 3б да
бъде избегната като се заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от Закона
за пътищата. Тази възможност, обаче отново не привежда въведената уредба в
съответствие с принципа за пропорционалност, доколкото видно от чл. 26
Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на
републиканската пътна мрежа, размерът на компенсаторните такси също е
фиксиран, като зависи само от вида на съответното МПС, но е дистанциран от
тежестта на конкретното нарушение, доколкото (подобно на санкциите по чл.
179, ал. 3а и чл. 179, ал. 3б от ЗДвП) не е обвързан с вида на неизпълненото
задължение за заплащане на тол такса (изцяло или частично), причините за
това и дължината на изминатото разстояние.
Абсолютната липса на пропорционалност на преследваната от
законодателя цел, както и възможност за индивидуализиране на санкцията за
всеки конкретен случай, съобразявайки неговите особености, изминато
разстояние, дължима такса или други обстоятелства от техническо естество,
дори прозира и в обстоятелство, че независимо от налагането на
административното наказание, санкционираният правен субект дължи и
заплащането на съответна такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП в размер на 119, 00
лева.
Същевременно по делото не са налични данни за какво време и
разстояние е използван съответния път от превозното средство, а за да бъде
освободен от административнонаказателна отговорност на жалбоподателя е
предложено да заплати компенсаторна такса в размер, чийто размер също е в
абсолютна стойност и се определя според техническите характеристики на
превозното средство.
Националната юрисдикция е длъжна да приложи правото на Съюза в
неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните
субекти, като при необходимост остави без приложение всяка разпоредба,
която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до
несъответстващ на правото на Съюза резултат. Макар и изрично съюзната
юрисдикция да се е произнесла относно липсата на директен ефект на чл. 9а от
Директива, то от това не следва, че националната юрисдикция трябва да
загърби съюзното право, а напротив същата бива задължена да приложи
съответстващо на правото на съюза тълкуване.
12
Воден от изложените принципни постановки съдът намира, че
санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3 б. б ЗДвП противоречи на принципа
на пропорционалност, доколкото не позволява да се вземат предвид конкретни
обстоятелства за всеки отделен случай, а размерът на санкцията надхвърля
значително дължимите от собствениците/ползвателите на превозни средства
такси. Санкциите следва да са ефективни, съразмерни и възпиращи, но
преценени през принципа на пропорционалност, а при липсата на такава
санкционна разпоредба и наличието на административно наказание в
абсолютно определен/фиксиран размер, то същата следва да остане
неприложена, а електронният фиш да бъде отменен.
По изложените съображения въззивната жалба се явява основателна,
поради което обжалваният ЕФ следва да бъде отменен.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на
разноски има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 550,
00 лева адвокатски хонорар за процесуално представителство в
производството, доколкото съгласно т. 1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС,
договорът за правна защита и съдействие има характер на разписка за
изплатената в брой сума.
Уговореният и заплатен размер от 550 лева е справедлив и обоснован
с оглед фактическата и правна сложност на делото, броя проведени заседания
по делото, и с оглед материалния интерес по делото, поради което и следва да
се присъди изцяло, като възражението за прекомерност на другата страна в
случая се явява неоснователно, като възнаграждението е близо до законовия
минимум по арг.чл.7, ал.2 от Наредбата.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр.
ал.3, т.1 и 2 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ №**********, за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата издаден от
Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на жалбоподателя ****"
ЕООД,ЕИК ****,****, управител - Ц. Д. Л., съдебен адрес: ****, адв.К. С.,
на основание чл. 187а, ал. 2 т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2500 лева, за нарушение на чл. 102, ал. 2
от ЗДвП.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" да заплати на ****"
ЕООД,ЕИК ****,****, управител - Ц. Д. Л., съдебен адрес: ****, адв.К. С.,
сумата от 550,00 /петстотин и петдесет/ лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение за представителство по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и
по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
13
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
14