Р Е Ш Е Н И Е
№64
гр. Велико Търново, 08.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, в
съдебно заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и първа
година
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙОРДАНКА МАТЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
С.Ф. |
и с участието |
|
на прокурора |
Светлана Иванова |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер
дело № 10030 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2021 г. |
||
Производството е по
реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от ЗАНН.
Касаторът „Стар Пост“ – град София, е обжалвал с две касационни жалби решение
№555 от 20.11.2020 г., постановено по АНД №202024110201122/2020 г. по описа на Великотърновският
районен съд като неправилно.
В касационната жалба, подадена от управителя на дружеството касатора се
поддържа, че решението на съда е в разрез със събраните по делото доказателства,
а извода на съда за липса на процесуални нарушения при издаването на АУАН и
наказателното постановление е неправилен. Сочи се в това отношение, че
констативните протоколи, на база на които е издаден АУАН, не са връчени на
дружеството касатор, при което последното не е могло да упражни пълноценно
правото си на защита. Поддържа се и, че съдът неправилно не е установил
маловажност на нарушението по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Във втората касационна
жалба, подадена от процесуалния представител на касатора се поддържа, че
неправилно съдът не е съобразил параметрите на повдигнатото чрез АУАН
административно обвинение, като е излязъл извън описаното в този акт, за да
потвърди наказателното постановление. При това преквалифицирайки нарушението,
съдът е допуснал според касатора
нарушаване на съдопроизводствените правила, което е довело до нарушаване на
правата му. Сочи се и, че касовият бон представлявал документ, удостоверяващ
плащането, като за идентификация на лицето, извършващо доставката не е
необходимо непременно поставянето на клеймо, отпечатък или щемпел. Не бил
предоставен на съда оригинала на пощенския плик, за който се твърдяло, че е без
щемпел, отпечатък или клеймо. Не били изложени аргументи защо съдът приема, че
представения много по късно плик е идентичен с този, за който се твърди, че бил
получен във Велико Търново. Най – сетне, съдът не е изложил съображения защо
приема, че нарушението е извършено във Велико Търново.
Доколкото може да се извлече от тези оплаквания, касаторът намира
решението за постановено при нарушен закон и при допуснати съществени нарушения
на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и
т.2 от НПК.
Ответникът по касация, Комисията за регулиране на съобщенията, оспорва
касационната жалба по изложени в писмения отговор съображения.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея
касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по
същество е неоснователна.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил като законосъобразно наказателно
постановление №49 от 28.05.2020 година на председателя на Комисията за
регулиране на съобщенията, с което на касатора на основание чл.100, ал.1 от ЗПУ
е наложена имуществена санкция в размер от 1000 лв.
За да постанови този правен резултат съдът, с оглед приетата
административно-наказателна преписка и показанията на изслушаните свидетели е
приел от фактическа страна, че свидетелите К.и В.– служители на КРС, на
22.01.2020 година са извършили проверка в офис на касатора в град Перник, като
са се представили като клиенти и са пуснали писмовна пратка, която да се получи
на адрес град ***, адресат Т.Г., който също е служител на КРС. Първоначално
служителят на „Стар Пост“ е отказал да получи пратката, но след консултация с
управителя на дружеството, я е приел. Всички тези обстоятелства съдът е
установил на база на констативен протокол от 22.01.2020 година. Тази пратка е
била доставена до адреса във Велико Търново и предадена на получателя си но без
оформяне на разписка за доставяне или каквото и да е друго отбелязване, които
обстоятелства съдът е констатирал както от показанията на свидетеля Г.и на
свидетеля М., така и от съдържанието на съответния констативен протокол от
27.01.2020 година. Съдът е констатирал на база на събраните доказателства, че
върху плика, адресиран до съответния получател в град Велико Търново
/свидетелят Г./ не са поставени никакви отпечатъци, щемпели или каквото и да е
друго отбелязване на дата на получаването/предаване и идентификация на пощенски
оператор. Според показанията на свидетеля М., практика е било лично да се
връчват единствено препоръчаните писма, които се отразяват в системата на
куриера чрез сканиране на баркода, а останалите писма – т.н. „голи писма“ се
доставяли до пощенската кутия на адресата, като пристигането и доставянето им
се отразявало в протоколи, които в края на всеки месец се изпращали в
централния офис на касатора. Най – сетне съдът е установил и безспорното
впрочем обстоятелство, че дружеството - касатор е адресат на индивидуална
лицензия за извършване на пощенски услуги, включени в обхвата на универсалните
пощенски услуги на територията на Република България, като в т.10., от нея, в
редакцията и, изменена на 09.06.2011 година е предвидено, че операторът следва
да използва като знак и доказателство за заплащане на цената на пощенските
услуги отпечатъци от автомати, таксувачни машини, печатни преси и други
съоръжения за отпечатване или щемпелуване, които задължително съдържат
идентифициращата го информация.
От правна страна съдът е приел, че АУАН и НП са формално
законосъобразни актове, съдържащи предписаните от закона реквизити. Отбелязано
е в решението, че съставянето на акта е извършено в условията на отсъствие на
представител на нарушителя в хипотезата на чл.40, ал.2 от ЗАНН, като са спазени
условията на чл.44, ал.1 от ЗАНН досежно правото да се направят възражения
срещу констатираното. Актът е връчен на представител на дружеството, съответно
правото по чл.44 от ЗАНН е било упражнено. Съдът е отбелязал изрично и, че в НП
нарушението е индивидуализирано по време и като място, като представлява
неизпълнение на нормативно предписано задължение, каквото изискване се съдържа
в общата разпоредба на чл.83, ал.1 от ЗАНН.
По същество съдът е аргументирал, че по силата на издадената му
индивидуална лицензия дружеството касатор в качеството му на лицензирано лице
за услуга, включена в обхвата на универсалната пощенска услуга на територията
на Република България е следвало да използва, като знак и доказателство за
заплащане на цената на пощенската услуга отпечатъци от автомати, таксувачни
машини, печатни преси и други съоръжения за отпечатване или щемпелуване, които
задължително съдържат идентифицираща го информация, като това условие на
лицензията съответства на задължението по чл.77, ал.3 от ЗПУ и го възпроизвежда
дословно. Съдът, предвид възраженията на касатора /жалбоподател пред въззивната
инстанция/ е посочил, че в случая
посоченото е условие не възпроизвежда нормата на чл.77, ал.3 от ЗПУ, поради
което не става въпрос за отразяване на датиране на писмовна пратка, а за
доказателство за плащането на цената на услугата. С оглед на тази констатация
съдът е приел, че касаторът е осъществил състава на чл.100, ал.1 от ЗПУ, тъй
като е нарушил условията на издадената му лицензия. Съдът е приел, че в
конкретният случай не може да приложи института на чл.28 от ЗАНН, тъй като
противоправното поведение на касатора не е с интензитет на обществена опасност,
който да е различен от предвидения и съобразен от законодателя чрез
формулирането на конкретния административно-наказателния състав.
Решението е правилно и не страда от пороци, които да обуславят
касирането му.
Според състава на чл.100, ал.1 от ЗПУ, на която норма е основано
процесното пред съда наказателно постановление „На пощенски оператор, който
наруши условията на издадената му индивидуална лицензия, се налага имуществена
санкция от 1000 до 10 000 лв.“.
Съставът предполага нарушаване на условие на издадена на пощенски
оператор индивидуална лицензия, като на плоскостта на изискванията за формална
законосъобразност на наказателното постановление, следва в обстоятелствената му
част да се посочи кое именно условие на съответната лицензия е нарушено и в
какво се състои неспазването на това условие.
Какво показват установените от районният съд факти?
Касаторът е адресат на индивидуална лицензия /по смисъла на чл.39 от
ЗПУ/ №2-003/25.03.2010 година, която на основание на §112 от ПЗР на ЗИДЗПУ, в
сила от 3.11.2009 година, представлява преиздадена индивидуална лицензия
№2-0008/09.06.2009 г. на дружеството, при което последното като пощенски
оператор по чл.18 и чл.19 от ЗПУ има право да извършва универсални пощенски
услуги съгласно предмета на лицензиране.
Видно от изменението на тази лицензия /лист 62 от първоинстанционното
дело/, на 14.12.2010 година посочената лицензия е изменена, като е изменена
правно организационната форма на оператора и седалището и адреса му на
управление. Съответно с изменение №2-003-01/09.06.2011 година, лицензията е
отново изменена, като измененото условие по т.10,1 гласи следното:
„Лицензираният използва, като знак и като доказателство за заплащане на цената
на пощенските услуги отпечатъци от автомати, таксувачни машини, печатни преси и
други съоръжения за отпечатване или щемпелуване, които задължително съдържат
идентифицираща го информация.“ – лист 65 от първоинстанционното дело.
Впоследствие са издадени и други изменения на тази индивидуална лицензия, но
нито едно от тях не е релевантно за посоченото задължение ,като не го отменя
или променя.
Както от съдържанието на констативен протокол №С-ОК-006/22.01.20202
година, така и от свидетелските показания на свидетеля К.се установява, че
служители на ответника по касация са посетили офис на оператора в град Перник и
след определени затруднения са успели да изпратят пощенска пратка /писмовна
пратка/ до определено лице на адрес във Велико Търново. В офиса на оператора в
Перник това писмо не е маркирано или обработено, за да се установят релевантни
обстоятелства, включително и за обстоятелствата по т.10,1 от издадената му
индивидуална лицензия.
Съответно, от съдържанието на констативен протокол №ВТ – ТГ
-001/27.01.2020 година, както и от показанията на свидетелите К.и В.се установява
и, че писмовната пратка е получена от получателя си, като според приложеният
плик /лист 29 и 30, както и лист 109 от първоинстанционното дело/ върху този
плик липсват щемпел, печатна преса, таксувачна машина и прочие, който да
установи получената сума за извършването на пощенската услуга, както и да
идентифицира оператора, който извършва тази услуга.
Най – сетне, от протокола №С-ДК-013 от 30.01.2020 година се установява,
че към тази дата писмовната пратка е приета от Г./получателя и по смисъла на §1,
т.15 от ДР на ЗПУ/, като до този момент не е установено и представено
доказателство за получаването на сумата, срещу която е извършена пощенската
услуга.
В наказателното постановление е отбелязано, че операторът има издадена
индивидуална лицензия за извършване на услуги, включени в обхвата на универсалната
пощенска услуга на територията на Република България и според т.10,1 от нея при
изпълнението на такива услуги /каквато услуга е доставянето на пощенска пратка
по аргумент от чл.34, ал.1, т.1, буква „а“ от ЗПУ/ дружеството е длъжно да
използва отпечатъци от автомати, таксувачни машини, печатни преси и други
съоръжения за отпечатване или щемпеловане, които задължително съдържат
идентифициращата го информация. Посочено е, че към 278.01.2020 година – момента
на получаване на пратката дружеството е допуснало получената във Велико Търново
писмовна пратка да е без посочените отпечатъци, които съдържат
индивидуализиращата го информация.
При това положение правилно районният съд е приел, че наказателното постановление
е формално законосъобразно. Действително, в обстоятелствената му част не е
посочено, че въпросните отпечатъци служат за знак и за доказателство за
заплащането на цената на съответната пощенска услуга, но посоченото не прави
наказателното постановление формално незаконосъобразно, доколкото изрично е
посочено кое именно условие на индивидуалната лицензия е нарушено, като
дружеството е адресат на тази лицензия и е длъжно да познава и спазва стриктно
условията и.
Неоснователно е оплакването на касатора за нарушено право на защита
заради преквалифициране на административно-наказателното обвинение в процесното
пред съда постановление. Обратно на това твърдение, в АУАН е изрично
отбелязано, че липсата на вече коментираните отпечатъци от щемпеловане и прочие
представлява нарушение на чл.100, ал.1 от ЗПУ във връзка с т.10,1 от
индивидуалната лицензия, като по именно по обвинението за това нарушение е
квалифицирано и нарушението в наказателното постановление.
Несподелимо е и оплакването на касатора за нарушено право на защита
поради преквалифициране на предмета на спора от страна на съда. Всъщност
административно-наказателното обвинение е лаконично и касае единствено
неспазване на конкретна и точно определена разпоредба от издадената и валидна
към момента на извършването на проверката индивидуална лицензия, адресат на
която е именно касатора в качеството си на пощенски оператор. Тези параметри не
са разширени от състава на съда, нито в хода на съдебното дирене е разширен,
стеснен или подменен предмета на доказване, който касае именно неспазването на
това условие от лицензията от страна на дружеството.
Неоснователно е оплакването за това, че при издаването на АУАН не са
представени като доказателства при връчването на акта, тъй като нито специалния
закон /ЗПУ/, нито в ЗАНН се съдържа такова императивно изискване /вж. чл.42 от ЗАНН/. В същото време в НП изрично е отбелязано, че въпросните протоколи са
съобразени от наказващият орган /т.е. спазена е разпоредбата на чл.57, ал.1,
т.5, предложение последно от ЗАНН/, като
следва да се отбележи, че е видно от материалите по делото, че
въпросните протоколи не са подписани от страна на представител на дружеството
единствено заради поведението на неговите служители, които са отказали да
извършат това.
Неоснователно е оплакването за неправилно определено място на
извършване на нарушението и оттам имплицитното оплакване за неподсъдността на
делото на ВТРС, като в това отношение следва да се отбележи, че последният
момент, в който касаторът е можел да изпълни изискването на т.10,1 от
лицензията, е момента на получаването на пратката в офиса си във Велико
Търново, като в случая важи правилото на чл.59, ал.1, в алтернативната хипотеза
на предложение първо от ЗАНН.
Що се касае до съображенията на касатора досежно неправилното прилагане
на нормата на чл.28 от ЗАНН, то касационната инстанция изцяло споделя
аргументите на районния съд, като не намира за необходимо да ги преповтаря.
Жалбата е неоснователна.
Разноски на ответника по касация не се следват, тъй като не са поискани.
Водим от горното Административният съд – Велико Търново, първи
касационен състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №555 от 20.11.2020 г., постановено по АНД
№202024110201122/2020 г. по описа на Великотърновският районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.