Р Е
Ш Е Н
И Е № 225
гр.Попово, 04.01.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Поповският районен съд, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР ТОМОВ
при секретаря Мая Ангелова, като
разгледа докладваното от съдията АНД №
269 по описа за 2018 г. на ПпРС, за
да се произнесе взе предвид следното:
Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. ЗАНН е
образувано по жалба на В.С.Й. *** (първоначално депозирана пред СРС, където е образувано
АНД № 18447/2018 г., което е прекратено с определение от 26.03.2018 г. и делото
е изпратено по подсъдност на ПпРС), против НП № 4744/08.09.2017 г. на
Главен инспектор „Мониторинг“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”
при Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София, с което и на основание
чл.53,ал.1,т.2 от Закона за пътищата /ЗП/ му е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 1 000 лв. (хиляда лева) за това, че ”на 11.08.2017 г., в 11.00 ч., на път ІІ-51
км47, на 500 м след гр.П., в посока гр. Т.-гр.Б., управлявал и осъществявал движение
на съчленено пътно превозно средство с пет оси – МПС с две оси с рег.№ СА 9974
ТС и полуремарке с три оси с рег.№ ЕН 0765 ЕА. В процеса на проверката е
направено измерване с техническо средство ролетка Р05 и електронна везна модел CAPTELS ORA 10 № 784, при което се констатира, че са надвишени нормите на Наредба № 11
от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС
(Наредбата), както следва: При измерено разстояние между осите 1.4 м, сумата от
натоварването е на ос, на тройната ос на полуремаркето (3-та,4-та и 5-та ос на ППС) е 31.380 т., при
максимално допустимо натоварване на тройната ос 24 т, съгласно чл.7,ал.1,т.3, б.”б” от Наредбата- нарушение по
чл.26,ал.2,т.1,б.”а” от Закона за пътищата /ЗП/, във вр. с чл.37, ал.1,т.3
от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на
МРРБ за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС
В подробно мотивираната жалба се навеждат отделни доводи, свързани с от
една страна с неправилно ангажиране на субекта на нарушението, а от друга с
допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, довели
нарушаване правото на защита, респ. и до цялостно опорочаване на процедурата по
ангажиране на отговорността. В с.з. жалбата се поддържа лично и от упълномощен
процесуален представител адв.Д. И. от АК-П., която
пледира за отмяна на издаденото НП като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна редовно призована, чрез процесуалния си
представител юк С. С. оспорва жалбата, пледира за
потвърждаване на издаденото НП като правилно и законосъобразно, представя
писмени бележки.
Районна прокуратура Попово, редовно уведомени съгласно чл.62 от ЗАНН,
не изпращат представител.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства и становищата на страните, преценени
поотделно и тяхната съвкупност, и като съобрази разпоредбите на закона,
прие за установено следното от
фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. ЗАНН и е процесуално допустима. Жалбоподателят
В.С.Й. работел на длъжността
„шофьор, тежкотоварен автомобил“ при работодател „**“ЕООД гр.П. /трудов договор
л.23/. С квитанция за платена такса №
11001105000031/10.08.2017 г. /приложена л.25/ работодателят на Й. „**“ЕООД
заплатил в АПИ сумата 192.85 лв., представляваща такса по чл.37, ал.1,т.3 от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ. Същата била заплатена за извършван
превоз по заявен маршрут „гр.Д.-гр.П.“ с т.а. с рег.№ **, при декларирани
габарити широчина 2.5 м; височина:4.10 м; дължина 16.5 м. За предстоящият
превоз бил надлежно попълнен и пътен лист /приложен л.24/, като на 11.08.2017
г. около 08.05 ч. жалбоподателят потеглил с посочения т.а. и прикачено към него
полуремарке с рег. № ** по посочения
маршрут, като превозвал автокран.
На 11.08.2017 г. И.А. и Р.Н. - служители на АПИ осъществявали контрол
над движещите се по път, отворен за обществено ползване ІІ-51 превозни
средства, по отношение максимално допустимо общо тегло, осови
натоварвания и габаритни размери на натоварените ППС. Двамата били застанали на
км 47, на разстояние 500 м след гр.Попово, като за целите на осъществявания
контрол били снабдени с електронна везна модел CAPTELS ORA 10 № 784 и ролетка Р05. Около 11.00 ч. длъжностните
лица спрели за проверка съчленено пътно превозно средство с пет оси: МПС с две оси – с рег.№ ** и полуремарке с три оси с рег.№ **, което се движело в посока
от гр.Т. към гр. Б. Влекачът бил собственост на „**“ЕООД, а полуремаркето
на „**“ ЕООД гр.П. /виж копия от СРМПС
л.22/ и управлявано от жалбоподателя В.С.Й. *** /копие от лична карта пак там/.
При вида на превозвания от жалбоподателя автокран у инспектор А. възникнало
съмнение, че товарът е по-тежък от заявения, за който предварително е била
платена такса по реда на чл.37,ал.1,т.3 от Наредбата. Била извършена проверка,
при която А. посредством ролетка и мобилна електронна везна извършил замерване
на товара, при което установил, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС (Наредбата), както следва: при
измерено разстояние между осите 1.4 м, сумата от натоварването е на ос, на
тройната ос на полуремаркето (3-та,4-та и 5-та ос на ППС) е 31.380 т.,
при максимално допустимо натоварване на тройната ос 24 т, съгласно чл.7,ал.1,т.3, б.”б” от Наредбата. За
извършеното измерване, в 11.26.45 ч.
била издадена кантарна бележка № 1330 (приложена л.15), която била
подписана от водача Й. без забележки. Веднага след това бил съставен и АУАН №
0005727 (приложен) за нарушение по
чл.26,ал.2,т.1, б.”а” от Закона за пътищата, във вр. с чл.37,ал.1,т.3 от
Наредбата, с който водачът също се запознал и подписал без възражения, като
допълнителни писмени такива не постъпили и в 3-дневния срок по чл.44,ал.1 от ЗАНН. При така установеното, на 08.09.2017 г. главен инспектор „Мониторинг“,
Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна
инфраструктура” гр.София, с издал атакуваното в настоящия процес НП № 4744,
връчено на 27.09.2017 г. видно от приложеното /л.10/ известие за доставяне.
Междувременно със заявление вх.№ 53-00-6290/ 16.08.2017 г. до АПИ /л.18/, в което работодателят на
жалбоподателя „**“ЕООД заявил, че собственик на превозваният товар – автокран е
„**“ЕООД, като декларирал тегло и габарити. Със справка № 1627/17.08.2018 г.
/приложена л.19/, от АПИ определили пътна такса за целия маршрут от гр.П. до
гр.П. 1 курс в размер на 2 144.38 лв., която наред с сумата 210.00 лв. за
обработка на документите, били заплатени още на 16.08.2017 г. /квитанции л.20 и
л.21/.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
приложените и приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства, както и от показанията на актосъставителя
А. и св.Н., като видно от наведените в жалбата доводи, същата се оспорва от
защитата на жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, като преди всичко
констатира, че АУАН е съставен от длъжностно лице по чл.56,ал.2,т.1 от ЗП
оправомощено от Председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура” - т.3 от Заповед № РД-11-406/22.04.2015 г. (приложена л.27), а атакуваното НП е
издадено от компетентен орган, предвид това, че съгласно чл.56,ал.3,т.1 ЗП
наказателните постановления се издават от упълномощено от УС на агенцията
длъжностно лице, каквото несъмнено е Ангел Георгиев Милчин
– главен инспектор „Мониторинг“, дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София,
съгл. приложеното /л.29/ пълномощно рег.№П-176/23.04.2015 г ., с което са му
делегирани правомощия на административнонаказващ орган по смисъла на чл.47,ал.2 ЗАНН. Наред с това, от допълнително приложените в хода на съдебното дирене
писмени доказателства се установи, че използваните при проверката технически
средства съответстват на нормативните изисквания, тъй като са преминали успешно
периодичната проверка за техническа годност. Представени са и убедителни
доказателства за това, че актосъставителят А. е
преминал обучение за работа с мобилна везна и притежава необходимите знания и
умения за работа с нея.
От друга страна съдът намери, че
не е доказано нито от обективна, а най-вече и от субективна страна извършването
на нарушението от страна на посочения като нарушител В.С.Й., поради следните
съображения:
Както вече се посочи в по-горе,
от събраните по делото доказателства се установи, че към датата на извършване
на превоза 11.08.2017 г. по отношение управляваното от Й. ППС се установи, че е
била издадена квитанция
за платени такси № 11001105000031/ 10.08.2017 г. /приложена л.25/, с която работодателят
му „**“ЕООД предварително е бил заплатил в АПИ сумата 192.85 лв.,
представляваща такса по чл.37, ал.1,т.3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на
МРРБ, и тази квитанция представлява годен документ по смисъла на чл.14,ал.3 от Наредбата. С оглед на това съдът приема, че превозвачът, той и
работодател на Й., е положил всички възможни усилия, за да му бъде издадено
необходимото съобразно разпоредбата на чл.14 от Наредбата разрешение за специално
ползване на републиканската пътна мрежа. Действително,
при извършеното замерване на място от страна на инспектор А. е било установено
превишение в теглото на превозвания автокран, но това превишение не може да
бъде вменено във вина на добросъвестния жалбоподател В.Й.. Това е така, тъй
като изпълнителното деяние по чл.26, ал.2,т.1,б.“а“ ЗП се изразява в
непритежаването на издадено разрешение за управление на МПС, а такова очевидно
/независимо от това дали е правилно и съответстващо на обективната
действителност/ вече е било издадено, което от своя страна води до неправилно приложение
на материалния закон и отмяна на НП. Наред с това следва да се посочи, че
веднага след като е било установено претоварването, още на 16.08.2017 г.
работодателя на жалбоподателя е заплатил пътна такса за
целия маршрут от гр.П. до гр.П. 1 курс в размер на 2 144.38 лв. и сумата
210.00 лв. за обработка на документи, което показва,че своевременно е било
отстранено допуснатото нарушение. Тези обстоятелства не са отчетени от
наказващия орган при преди издаване на НП, поради което съдът намира, че е
допуснато и второ нарушение на материалния закон изразяващо се в неприложение
на чл.28, б.“а“ ЗАНН, след като са били налице предпоставките за това. В
рамките на оперативната си
самостоятелност АНО е следвало да предприеме някоя от мерките посочени в тази
разпоредба, преди да пристъпи към санкциониране на жалбоподателя, т.е. да не
наложи наказание като го предупреди
устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. Със задължителното за всички съдилища ТР № 1/12.12.2007 г. по тълк.н.д. № 1/2005
г. на НК на ВКС се прие че „…преценката
за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол…когато съдът констатира, че
предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е
приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие
със закона…”.Ето защо, предвид допуснатото съществено нарушение от административно наказващият орган при съставянето на
постановлението, изразяващо се в неприлагане разпоредбата на чл.28, б.”а” от ЗАНН, при наличието на основания за това съдът счита, че същото се явява
незаконосъобразно, издадено в противоречие със закона и като такова следва да бъде отменено.
Независимо от горепосоченото, съдът намира за основателни и
възраженията на защитата за недоказаност на нарушението и от неговата
субективна страна. Съгласно
дефиницията на административно нарушение дадена от закона в чл.6 от ЗАНН, то
това е деяние което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо
с административно наказание налагано по административен ред. Такова виновно поведение не бе установено от страна на жалбоподателя,
което да нарушава установения ред на държавно управление. Напротив същият стриктно е изпълнявал служебните си задължения по зададения от
работодателя му маршрут; имал е субективна увереност за това, че за
превозваният от него товар-автокран има заплатена от работодателя му съответна
такса, поради което обстоятелството, че впоследствие е установено, че тя не
съответства на товара не може да му се вмени в задължение и да бъде ангажирана
отговорността му за това.
Водим от горното и на
осн.чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА НП № 4744/08.09.2017
г. издадено от главен инспектор „Мониторинг“,
Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна
инфраструктура” гр. София, с което и на основание чл.53,ал.1,т.2 от Закона за
пътищата /ЗП/, на В.С.Й. ***,ЕГН-**********, действащ чрез пълномощник адв.Д. П. И. от АК-П. със съдебен адрес ***, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 1000 лв. /хиляда лева/ за
нарушение по чл.26,ал.2,т.1,б.”а” ЗП, КАТО
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Търговищки административен съд на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: