Р Е Ш Е Н И Е
№260685/26.2.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и шести януари, две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3650 по описа на Варненски районен съд
за 2020 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано, въз основа на искова молба с вх. № 22056/ 17.03.2020 г.
от „Е. - П. П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Г. К., П. С. и Я. Д., чрез процесуален представител срещу А.С.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, с искане до съда да постанови решение, с което да
приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите от 950.25 лв., представляваща
главница за консумирана и незаплатена електрическа енергия, дължима по 2 бр.
фактури № 02822466195 – на стойност 333.55 лв. и № ********** – на стойност
616.70, издадени за периода от 15.07.2019г. до 29.07.2019г. за обект с абонатен
№ * с адрес гр. * и клиентски № * и 40.47 лв., представляваща обща стойност на
мораторната лихва върху всяка от главниците, считано от падежа на всяко едно
вземане до 13.01.2020г за което вземане ч. гр. дело № 1241 по описа на
Варненски районен съд за 2020 год. е издадена Заповед № 479/ 04.02.2020 г. за
изпълнение на парично задължение. Претендират се и извършените разноски в
заповедното и в настоящото производство.
В исковата молба се излага, че страните
са съконтрагенти по договор за доставка на ел. енергия, по който ищецът е
изправна страна. Отношенията между страните се регламентират от ОУ на ДПЕЕ на „Е.
- П. П.” АД, приети на основание чл. 98а ЗЕ. Твърди се, че ответникът не е
заплатил стойността на потребената ел. енергия по фактури, издадени за периода
от 15.07.2019г. до 29.07.2019г. за обект с абонатен № * с адрес гр. * и
клиентски № *.
Ответникът – А.С.С., чрез пълномощник,
депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който излага доводи за
допустимост и неоснователност на предявения иск. Оспорва материалноправната си
легитимация за ангажиране на договорната и отговорност. В тази връзка сочи, че
обекта, до който се твърди да е доставена ел. енергията, съставлява новострояща
се сграда, а разхода е платим от строителите „А.и.“ ЕООД и „А.Г.Б.“ ЕАД. За
този ангажимент, поет по силата на договор от 06.06.2017 г. Периодът, през
който ищецът твърди да е потребена ел. енергията, предхожда въвеждане на
сградата в експлоатация. Отправя искане за отхвърляне на исковете.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът
отправя искане за конституиране на трети лица по делото - „А.и.“ ЕООД и „А.Г.Б.“
ЕАД. Същото е обосновано с твърдения за облигационна обвързаност между
страните, по силата на което от посочените дружества е поето задължение за
изграждане на сградата - обект потребление за собствена със собствени средства.
В срока по чл.
131 ГПК, А.С. предявява и обратен иск срещу „А.и.“ ЕООД и „А.Г.Б.“ ЕАД – за
присъждане на претендираните от първоначалния ищец суми, основан на твърдения,
идентични с тези, обосноваващи интереса от конституирането на третите лица.
Ответниците
- „А.и.“ ЕООД и „А.Г.Б.“ ЕАД, депозират писмен отговор, в който излагат
становище за неоснователност на обратния иск. Основават възраженията си на
твърдения за приключване на строително монтажните работи и въвеждане сградата в
експлоатация преди отчетния период, касаещ процесните фактури. Независимо от
последното, позовават се и на извършено плащане
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по
отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Предявен
е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК.
Исковете
с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, са предявени врамките на предвидения в закона преклузивен едномесечен срок
от получаване на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния съд и при наличието на
останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч. гр. д. № 1241/ 2020 г. на
ВРС.
Съобразно
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи съществуване
на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение и неговият размер, а
именно: наличие на валидна облигационна връзка между страните с твърдяния
предмет, по който е изправна страна и от което е възникнало вземането му, в
посочения размер (т. е. реалната доставка на консумираното количество ел.
енергия).
В тежест на ответника е да установи на
ответника и ищец по обратния иск, че в негова тежест е да установи положителните
факти, на които основава възраженията си, респ. правата си по обратния иск –
начина на присъединяване към електропреносната мрежа, през периода 15.07.2019
г. – 29.07.2019 г.; момента на въвеждане на сградата в експлоатация;
облигационна обвързаност с ответниците по обратния иск, по силата на която от
последните е поето задължение за заплащане на разходите за ел. енергия, вкл. и
към процесния период.
В
тежест на ответника по обратния иск, е да установи положителните факти, на
които основава възраженията си: момента на приключване на строително –
монтажните дейности и въвеждане на сградата в експлоатация; погасяване на
задължението.
С
протоколно определение, постановено в съдебно заседание, проведено на
26.01.2021 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между
страните, че вземането за главница и обезщетението за забава е погасено в хода
на процеса.
Нещо
повече, от представеното на л. 141 платежно нареждане се установява, че освен
задълженията за главница и мораторна лихва, изплатени са и разноските,
присъдени на кредитора със заповедна за изпълнение.
Плащанията
са извършени след депозиране на заявлението, а и след предявяване на иска.
По общото правило на чл. 235, ал. 3 ГПК
съдът следва да съобрази всички факти, които са от значение за спорното право,
и това са фактите, настъпили след предявяване на иска – от момента на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното
дирене в производството по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, респ.415,
ал.1 ГПК. В този смисъл са и разясненията, дадени в т. 9 от ТР № 4/ 2013 год.
В предвид горното, извършеното в хода
на процеса погасяване на задължението по заповедта за изпълнение, издадена по
ч. гр. д. № 1241/ 2020 год. на ВРС, следва да бъде съобразено, поради което и
предявеният иск следва да бъде отхвърлен, на основание чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Този изход на спора по главната
претеция, не предполага разглеждане на обратните искове, които са с евентуален
характер.
Независимо
от изхода на спора, в полза на ищеца следва да се присъдят и извършените в настоящото
производството разноски, до колкото с поведението си ответникът е дал повод за
образуване както на заповедното, така и на исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед
изхода на спора, в полза на ищеца следва да се присъдят и извършените в
настоящото производство разноски в общ размер на 175.00 лева, от които: 75 лева
- заплатена държавна такса, и 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Както бе отбелязано по – горе, с
извършеното на 26.10.2020 г. плащане, разноските, извършени от кредитора в
заповедното производство са изплатени, поради което не следва да бъдат повторно
присъждани.
В предвид отхвърляне на главните
искове, претенциите към третите лица не са разгледани, поради което и разноски
на ищеца по обратните искове не следва да се присъждат. За страната е налице
възможност, по друг процесуален ред да заяви това вземане срещу ответниците по
евентуалните искове.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е. -
П. П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Г.
К., П. С. и Я. Д. срещу А.С.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, с искане до съда да постанови решение, с което да
приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите от 950.25 лв. (деветстотин и петдесет лева и двадесет и пет стотинки),
представляваща главница за консумирана и незаплатена електрическа енергия,
дължима по 2 бр. фактури № 02822466195 – на стойност 333.55 лв. и № **********
– на стойност 616.70, издадени за периода от 15.07.2019 г.
до 29.07.2019 г. за обект с абонатен № * с адрес гр. *
и клиентски № * и 40.47 лв. (четиридесет лева и
четиридесет и седем стотинки), представляваща обща стойност на
мораторната лихва върху всяка от главниците, считано от падежа на всяко едно
вземане до 13.01.2020 г.
за което вземане ч. гр. дело № 1241 по описа на Варненски районен съд за 2020
год. е издадена Заповед № 479/ 04.02.2020 г. за изпълнение на парично
задължение., на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА А.С.С.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Е. -
П. П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Г.
К., П. С. и Я. Д. сумата от 175.00 (сто
седемдесет и пет) лева, представляваща извършени в настоящото производство
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: