РЕШЕНИЕ
№ 2330
гр. Пловдив, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария Д. Личева Гургова
при участието на секретаря Мария Г. Христова
като разгледа докладваното от Мария Д. Личева Гургова Гражданско дело №
20215330114619 по описа за 2021 година
Производството е по установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.
415 от ГПК, предявен от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК ......... със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Витоша, ж.к.Малинова Долина, ул.”Рачо Петков –
Казанджията“ № 4-6, с, представлявано от Р... И. М... – Т..... в качеството си на ....., чрез
пълномощника .... Н.К., със съдебен адрес: гр. С.... З...., бул. „Ц.... С..... В....... против Х........
Н. К. ЕГН **********, с адрес: гр. П...., ул.“В...... И, с който се иска от съда да признае за
установено, че му дължи сумата от 2 558,61лв., от които: 1 987,65 лв. главница, 199,38 лв.
договорна лихва за периода от 11.05.2019 г. до 05.04.2020 г. и 371,58 лв. лихва за забава за
периода от 11.05.2019г. до дата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК в съда -
14.07.2021 г., до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски по заповедното
и по исковото производство.
Ищецът твърди, че на ............ е сключен Договор за потребителски паричен кредит с номер
.........между „БНП Париба Пърсънал Файненс” ЕАД (с предишно наименование „Джет
Файненс Интернешънъл” АД), с ЕИК ........... в качеството на Кредитор и Х.... Н. К. с ЕГН
**********, в качеството на Кредитополучател, по силата на който „БНП Париба Пърсънал
Файненс" ЕАД предоставил на кредитополучателя кредит с общ размер 3 000,00 лева.
Съгласно Договор за потребителски паричен кредит е номер ..............ответникът се
задължил да погаси задължението си на 24 месечни анюитетни вноски, всяка в размер на
197,23 лв., с краен срок за погасяване - ....След усвояване на кредита, кредитополучателят
плащал месечните си вноски до март 2019 г., след което е преустановил плащанията си.
Съгласно чл.5 от Договора, при забава на една или повече месечни вноски,
1
Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за
периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с направените разноски
по събиране па вземането. След преустановяване на плащанията останала непогасепа 1
987,65 - главница и лихви. Кредитът станал изискуем на ......, с изтичане па крайния срок на
договора. На основание чл.5 от Договора, се породил правен интерес от съдебно
претендиране на паричното задължение.
Твърди, че на основание сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от ............. и приложенията към него между „БНП Париба Пърсънал Файненс” ЕАД, с ЕИК
............ и „ЕОС Матрикс” ЕООД, с ЕИК .........., задължението на Х... Н. К. с ЕГН
**********, произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит с номер ..................
било изкупено от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД.
В изпълнение на императивните разпоредби на чл. 99 от Закона за задълженията и
договорите, длъжникът бил уведомен, че считано от датата на получаване на
Уведомлението за цесия Кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично
вземане е „ЕОС МАТРИКС” ЕООД. Поради неплащане на погасителните вноски, на
основание чл.5 от Договора, се поражда правния интерес от съдебно претендиране на
паричното задължение.
Видно от приложено пълномощно, Цесионерът – „ЕОС МАТРИКС” ЕООД и адвокатско
дружество „И........и Д.............“ били изрично упълномощени от Ц.......... - „БНП Париба
Пърсънал Файненс” ЕАД, да извършват уведомяване от името на Цедента. Уведомление за
цесия било изпратено на постоянния адрес на Кредитополучателя, който съвпадал с този,
посочен в договора. Писмото се връщало в цялост, като на известието за доставка било
изписано „непотърсеио“.
Въпреки това, с връчване на препис от исковата молба по делото, Кредитополучателят
получил уведомлението за цесия, изходящо от „БНП Париба Пърсънал Файненс” ЕАД(стар
кредитор) за извършеното прехвърляне на процесиите вземания, като станал надлежно
уведомен, доколкото имало възражения в тази насока. Разпоредбата на чл.99 ал.З ЗЗД, била
осъществена, доколкото реализирането й чрез пълномощник, не опорочавало изпълнението.
Твърди, че съдът следва да зачете този факт по силата на чл.235 ал.3 от ГПК. /съдебна
практика в тази насока: Решение № 123 от 24.06.2009г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г„ II т. о.,
ТК/.
На ........... „ЕОС МАТРИКС” ЕООД пристъпило към принудително събиране на вземанията
си по договора, чрез подаване на Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК до Районен съд Пловдив, като било образувано частно гражданско дело № ..............
Срещу издадената заповед ответникът подал възражение, за което били уведомени със
съобщение, надлежно връчено на ...........
Във възражението се твърди, че ответникът не дължи изпълнение по издадената Заповед за
изпълнение. Към настоящия момент погасяване на задължението по Договора за кредит не
било осъществено. Не било известно и основание, на което задължението за погасяване на
получения от длъжника кредит да е отпаднало.
ОТВЕТНИКЪТ ХР. Н. К., чрез пълномощника му адв. Е.И., с отговора на исковата молба
2
заявява, че предявеният иск е неоснователен поради недействителност на договора за кредит
на основание чл.22 от ЗПК, като излага доводи за това.
От събраните по делото доказателства, които прецени по отделно и в тяхната съвкупност,
при спазване разпоредбите на чл. 235 ГПК, съдът прие за установено следното:
По делото са представени като доказателства Договор за потребителски паричен кредит
................. ведно с погасителен план към него, от който се установява, че ответника е
получил от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон България“ ЕИК....................,
кредит в размер на 3 000,00 лева.
Кредитът е бил обявен за изискуем на .........., а на ............. с договор за цесия „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон България“, ЕИК............ е продало задължението на
Х....... Н. К. на ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК ...........................
Представени са две Уведомления за цесия съответно с изх. №.............. и с изх. № .......,
първото от първоначалния кредитор „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон
България“, ЕИК............,второто от ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК ......................, като и за
двете няма доказателства да са получени от ответника.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки
вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:
По допустимостта:
Предявеният иск е допустим, тъй като е заведен в едномесечния срок от получаване на
съобщението, изпратено до заявителя по заповедното производство ЕОС МАТРИКС”
ЕООД, ЕИК ..........че е постъпило възражение от длъжника Х.... Н. К..
По основателността:
От обстоятелствата изложени в исковата молба може да се направи извод, че ищеца
поддържа, че с ответника са били в облигационно отношение с източник – договор за
кредит.
На .............между цедента „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон България“ и
цесионера ЕОС МАТРИКС” ЕООД е сключен договор за цесия, с който цедентът е
прехвърлил на цесионера вземания посочени в Приложение № 1 от 13.07.2020 г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземане от..........
Договорът за цесия е неформален, консенсуален и каузален. С него едно лице /цедент/
прехвърля на друго /цесионер/ свое вземане безвъзмездно или срещу насрещна
престация.Следователно за да е налице валидно сключен договор за цесия е достатъчно
постигане на съгласие между цедента и цесионера, доколкото не се предвижда форма за
действителност или извършване на плащане като елемент от фактическия състав.
Разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД предвижда, че предишният кредитор е длъжен да
съобщи на длъжника за прехвърлянето. Съобщаването не е елемент от фактическия състав,
който поражда действие на договора за цесия между страните /правата по цесията
преминават върху цесионера с постигане на съгласие/, но уведомяването има значение за
третите за договора лица, какъвто е и длъжникът. Съгласно чл. 99, ал. 4 от ЗЗД
прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от деня на уведомяването за
извършване на цесията. До този момент за всички трети лица носител на вземането спрямо
3
длъжника е цедента.
В уредбата на договора за цесия липсва изрична регламентация за начина, по който следва
да бъде уведомен длъжника. Няма и законоустановено съдържание на съобщаването по чл.
99, ал. 3 от ЗЗД. Предвидено е единствено, че съобщаването следва да се извърши от
цедента. Това изискване е свързано със сигурността, че действително е извършена цесия. В
практиката на ВКС се приема, че е допустимо предишният кредитор /цедента/ да
упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до длъжника като негов
пълномощник.
Предмет на разглеждане по настоящето дело е предявен иск по чл. 422 от ГПК, като
предхождащото заповедно производство е било образувано по заявление на цесионера –
ЕОС МАТРИКС” ЕООД, подадено на ................... и в случая това е релевантният момент,
към който цесията е следвало да бъде надлежно съобщена на длъжника. При положение, че
това изискване не е било изпълнено към датата на подаване на заявлението, то и
прехвърлянето с оглед разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД не е породило действие спрямо
длъжника към същия момент.
Следователно цесионерът не е имал валидно придобито и изискуемо вземане към момента
на подаване на заявлението, респ. не е бил легитимиран да иска издаване на заповед за
изпълнение срещу длъжника. С оглед на това съобщаването на цесията в по-късен момент /с
връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея/, в конкретната хипотеза не
може да се отчете като факт по смисъла на чл. 235, ал. 3 от ГПК. При настъпило частно
правоприемство, преди надлежното уведомяване на длъжника за прехвърлянето на
вземането, легитимиран да подаде заявлението е цедента - праводател, който е носител на
спорното право към този момент. Този извод се извлича от задължителните разяснения в т.
10б от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК. В този смисъл е и определение №
492/30.07.2014 г. на ВКС, II т. о., постановено по т. д. № 3933/2013 г.
От гореизложеното следва извод, че ищцовото дружество по иска с правно основание чл.
422 от ГПК, не е установило надлежното уведомяване на длъжника за извършената цесия
към релевантния за производството момент – подаването на заявление, или при така
установеното, исковете се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат
отхвърлени.
По отношение на разноските:
Разпоредбата на чл. 78, ал. 3 предвижда, че ответникът има право на разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска. Ето защо в тежест на ищеца следва да се възложат направените
от ответника разноски в размер на 409,00 лв. за адвокатско възнаграждение на един адвокат
по заповедното производство развило се по ч.гр. дело № 11683/2021 г. и 409,00 лева но
настоящото исково производство.
С оглед направеното възражение за прекомерност от ищеца относно претендираното
адвокатско възнаграждение, съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл. 38 ал.1, т.2 от
ЗА, вр. с чл.7 ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, претендирания от пълномощника на ответника адвокатски
хонорар е минималния такъв.
4
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с
чл. 415 от ГПК, от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК ....................., със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Витоша, ж.к.Малинова Долина, ул.”Рачо Петков –
Казанджията“ № 4-6, представлявано от Р....... И. М...... – Т..........., в качеството си на ............,
чрез пълномощника ........... Н.К., със съдебен адрес: гр. С...... З......... бул. „Ц..... С.....
В............, против Х......... Н. К. ЕГН **********, с адрес: гр. П..... ул.“В.... И............... Е.И.,
със съдебен адрес: гр. П..... ул.“Х.... К.................., с който се иска от съда да признае за
установено, че му дължи сумата от 2 558,61 лв., от които: 1 987,65 лв. главница, 199,38 лв.
договорна лихва за периода от 11.05.2019 г. до 05.04.2020 г. и 371,58 лв. лихва за забава за
периода от 11.05.2019г. до дата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК в съда -
14.07.2021 г., до окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК ............. със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Витоша, ж.к.Малинова Долина, ул.”Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6,
представлявано от Р..... И. М..... – Т.....в качеството си на ....чрез пълномощника .... Н.К., със
съдебен адрес: гр. С... З.... бул. „Ц.. С..... В.....” № .... ет...., да заплати на ....... Е.И. – АК –
П............ с адрес на кантора: гр. П...., ул.“Х.... К...........адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на основание чл. 38 ал.1, т.2 от ЗА, по ч.гр. дело № .............и
настоящото исково производство в общ размер на 818,00(осемстотин и осемнадесет)лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
5