МОТИВИ ПО НОХД № 1037/2010 г. по
описа на ПОС
Срещу подсъдимата Н.Д.П. е внесено обвинение за
извършено престъпление по чл.199, ал.1, т.4, във вр. с чл.198, ал. 1, вр. с чл.
29, ал.1, б.”а” и”б” от НК за това,
че на *****г. в гр. П., при условията на опасен рецидив, след като е била осъждана за
тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода” не по-малко от една
година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и след като е
осъждана два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е било отложено по чл.66 от НК,
е отнела чужди движими вещи-1 бр. калъф за документи на стойност 2 лева,
налична сума от 37 лева, 1 бр. карта на инвалид за „Градски транспорт” на
стойност 10 лева, 1 бр. купон за храна на стойност 1,10 лева, всичко на обща
стойност 50,10 лева от владението на А.А.И. *** с намерение противозаконно да ги
присвои, като е употребила за това сила.
Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото спрямо
подсъдимата обвинение като счита, че същото е доказано по несъмнен и
категоричен начин от направеното самопризнание, както и от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства. Намира, че за постигане целите на наказанието, то
следва да се определи в размер под минимума, предвиден в закона по реда на
чл.55 от НК. Счита, че при определяне на наказанието, следва да намери
приложение разпоредбата на чл.58а от НК в редакцията й към момента на
извършване на деянието -ДВ бр.27/2009г., която норма се явява по-благоприятна
по смисъла на чл.2, ал.2 от НК. На становище е, че предвид квалификацията на
деянието като опасен рецидив, наказанието „лишаване от свобода” следва да бъде изтърпяно
ефективно при първоначален „Строг” режим.
За съвместно разглеждане в наказателния процес
не е предявен граждански иск от пострадалия А.И., като същия не е конституиран
и като страна в процеса.
Подсъдимата Н.Д.П. се признава за
виновна, като признава изцяло и фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Изразява съжаление за извършеното и заявява, че част от
отнетите вещи е върнала при задържането й.
Защитникът на подсъдимата–адв.И.
не оспорва фактическата обстановка и правната квалификация на деянието, като намира,
че предвид направеното пълно признание от страна на подс.П., обвинението е
доказано. Солидаризира се с искането на прокурора за начина на определяне на наказанието, като счита, че то
следва да бъде определено под минимума, предвиден в закона. Едновременно с
това, изтъква наличие на многобройни смекчаващи отговорността на подс.П.
обстоятелства.
Съдът, въз основа на събраните и
приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
и с оглед нормата на чл.373,
ал.3 от НПК, намира
и приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимата Н.Д.П. е родена на ***г***, живее в същия град . Няма завършено
образование-неграмотна е, не е омъжена, към инкриминираната дата е била и
безработна. Осъждана е два пъти, като и двете осъждания са от значение за
правната квалификация на обвинението по настоящото дело, съответно:
Със споразумение по НОХД № 1308/2005г.
на ПРС , влязло в сила на 12.07.2005г., с което е наложено наказание за
престъпление по чл.198, ал.1 от НК от 2 години лишаване от свобода, отложено по
реда на чл.66 от НК с 4 години
изпитателен срок;
Със споразумение по НОХД № 1458/2005г.
на Пловдивски районен съд, в сила от
03.08.2005г., с което й е наложено наказание в размер на 1 година лишаване от свобода за престъпление по чл.194,
ал.1 от НК. Постановено е било на основание чл.68, ал.1 от НК и отделно
изтърпяване на наказанието по НОХД № 1308/05г.
Видно е, от приложената справка /
на л.14 от делото/ на ГД „Изпълнение на наказанията”, че подс.П. е изтърпявала
тези наказания в Затвора С., като първото е изтърпяно на 13.09.2007г., а
второто -на 16.09.2008г.
На ****г. около 18,00-19,00 часа, св.А.И.
слезнал от автобус № 66 на спирката на бул.”Ц.” в гр.П., до ПП ”Успех” и
тръгнал да се разхожда пеш по пешеходната алея до булеварда. Свидетелят бил сам
и понеже страдал от болестта на Паркинсон се придвижвал с бастун. На около 50
м. преди спирката на ул.”Л.”, го пресрещнала подс.Н.П., която му предложила
сексуални услуги и поискала заплащане в размер на 10 лева. Св.И. отказал на
това предложение и тогава подсъдимата поискала да й даде цигари, но отново
получила отказ. В следващия момент П. блъснала свидетеля И. и в резултат на
това той паднал на земята. Подсъдимата се присегнала над него, бръкнала в джоба на
елека, с който св.И. бил облечен под якето си
и извадила оттам калъфче за документи. В това калъфче се намирали и
картата на инвалид, издадена на името св.А.И. за „Градски транспорт”, 1 бр.
купон за храна и паричната сума от 37 лева. След като взела калъфчето и
намиращите се в него вещи подсъдимата П. избягала. Св.И. не успял да я
последва. След извършване на деянието, отнетата сума П. изхарчила за лични
нужди.
На ***г. св.И. сигнализирал за
извършеното спрямо него престъпление VІ РУ на МВР-П., като дал подробно
описание на лицето и на отнетите му вещи. От проведените
оперативно-издирвателни мероприятия като извършител на деянието била установена
подс.Н.П.. Последната отговаряла на направеното описание, а и била известна на
св.К.А. –младши разузнавач при VІ РУ на МВР, като извършител на кражби и
грабежи в района и занимаваща се с проституция. При снемане на обяснения и
извършена беседа в хода на проверката, подс.П. признала за извършен от нея в
началото на месеца грабеж на вещи. С протокол за доброволно предаване от
14.09.2009г/ на л.20 от дозн./, последната предала на св.А. калъф за документи, с намиращите се в него
карта на инвалид за „Градски транспорт” издаден на името на А.А.И. и 1 бр.купон
за храна.
От заключението на назначената в
хода на досъдебното производство стоково-оценъчна експертиза, се установява, че
общата стойност на отнетите вещи е 50,10 лева и в нея се включва наличната сума
от 37 лева. В с.з. вещото лице уточнява, че стойността от 10 лева за
инвалидната карта за Градски транспорт, както и стойността от 1,10 лева, е
стойността, която е заплатена от притежателя им.
Описаната по-горе фактическа обстановка се
установява по несъмнен и категоричен начин от направеното самопризнание от подс.П., както и от показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели А.И. и К.А., от приетите
писмени доказателства- протокол за разпознаване на лица /л.34 от дозн/, протокол за доброволно предаване/ на л.20 от дозн./, справка за съдимост / л.43-44 от дозн/,
характеристична справка/ л.41/, справка от ГД „ИН”-С./ на л.14
от делото/, както и от приложените веществени
доказателства –1 бр. калъф за
документи, 1 бр. карта на инвалид за „Градски транспорт”, 1 бр. купон за храна 8 на л.23 от дозн./, а така също
и назначената експертиза.
Съдът кредитира депозираната и приета
стоково-оценъчна експертиза като
изготвена пълно и обстойно, с необходимите познания в съответната област,
съобразена със събраните и приложени по делото доказателства.
Направеното от подс.Н.П.
самопризнание, съдът намира, че се подкрепя от всички събрани в хода на
досъдебното производство гласни и писмени доказателства. Съдът не възприема
застъпената в досъдебното производство от подсъдимата и защитата й версия, че
отнемането на сумата и вещите е било извършено, поради незаплатена от св.И.
сексуална услуга. Тази версия противоречи както на показанията на св.А.И., така
и на заявеното от самата подсъдима в хода на съдебното следствие. Пред съда
подс.П. заяви, че причина за извършване на грабежа е употребата на наркотици и
необходимостта на средства за закупуването им. Така самата подсъдима е
непоследователна в твърденията си за причината за извършване на деянието.
Отделно от това, тези твърдения противоречат на показанията на св.А.И., който
категорично отрича да е приемал предлаганите от подсъдимата сексуални услуги.
Самият свидетел в показанията и пред съдия, и пред органа на досъдебното
производство заявява, че след отказа му, подсъдимата П. е поискала цигара и
след последвалия втори отказ от негова страна, го е бутнала на земята и е
отнела вещите, които са били в джоба на елека му. Относно твърденията за
осъществен сексуален контакт, св.И. е категоричен, че такъв не е осъществен
както предвид възрастта, така и предвид здравословното му състояние. Настоящата
инстанция намира, че няма основания, поради които да не кредитира показанията
на пострадалия А.И.. Същите са точни, последователни, кореспондират на
показанията на св.К.А. и на събраните писмени доказателства-протоколи за разпознаване
и доброволно предаване на вещи.
При така възприетата и установена фактическа
обстановка съдът счита, че подсъдимата Н.Д.П.
е осъществила от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.199, ал.1, т.4, във вр.
с чл.198, ал. 1, вр. с чл. 29, ал.1, б.”а” и”б” от НК за това, че на **** г. в гр. П.в, при условията на опасен рецидив, след като е била осъждана за
тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода” не по-малко от една
година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и след като е
осъждана два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е било отложено по чл.66 от НК, е отнела чужди движими вещи-1 бр. калъф за документи на стойност 2 лева,
налична сума от 37 лева, 1 бр. карта на инвалид за „Градски транспорт” на
стойност 10 лева, 1 бр. купон за храна на стойност 1,10 лева, всичко на обща
стойност 50,10 лева от владението на А.А.И. *** с намерение противозаконно да
ги присвои, като е употребила за това сила.
Това обвинение съдът намира за доказано по безспорен
начин и не намира между събраните гласни доказателства/ показанията на
разпитаните свидетели/ и писмените такива, съществени противоречия, които да го
разколебават. От обективна страна е установено, че на инкриминираната дата
подсъдимата Н.П. е отнела от св.А.А.И., носените от последния калъф с документи
и пари, като е използвала за това сила. Това обстоятелство се установява
безспорно от показанията на свидетеля И., който по категоричен начин описва както
нападението спрямо него, изразяващо се в силно блъскане и последвало от това
падане на земята, така и дава точно описание на лицето, извършило това
нападение. Свидетелят И. е имал
възможност да наблюдава и да възприеме ясно
конкретните белези на подсъдимата и действията й, тъй като според показанията
му времето е било светло и ясно. Налице е противоправно нападение спрямо пострадалия
с използвана сила и отнемане на посочените движими вещи, с намерение същите да
бъдат противозаконно присвоени. В потвърждение за намеренията на подсъдимата
са последвалите й действия- същата е
избягала от мястото и е похарчила отнетата сума пари за лични нужди. От
обективна страна е безспорно установено какви са били отнетите вещи и
стойността им, като от събраните доказателства е видно, че част от тях по-късно
са се намирали именно у подсъдимата П. и са били върнати в хода на
разследването от нея. Несъмнено деянието е извършено при условията на опасен
рецидив, като от приложените справка за съдимост и справка за изтърпени наказания, е видно, че
са осъществени и двете хипотези на чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК. Подс.П. е
осъждана два пъти на лишаване от свобода, като и двете наказания са изтърпени
от нея отделно и реално, и към инкриминираната дата не са изтекли пет години от
изтърпяването на наказанията.
От субективна страна престъплението е било извършено
от подсъдимата Н.П. с пряк умисъл. Същата е съзнавала обществено-опасния
характер на извършеното, предвиждала е неговите обществено-опасни последици и е
целяла тяхното настъпване.
По отношение на наказанието:
За извършеното престъпление по 199, ал.1, т.4 от НК, законодателят е установил граници на наказанието “лишаване от свобода” от пет до петнадесет години. В случая с оглед императивната норма на чл.373, ал.2 от НПК , съдът следва да съобрази наказанието с изискването на чл.58а от НК.
Определяйки наказанието в рамките на привилегията по
чл.373, ал.2 от НПК, съдът се съобрази с императивните критерии на чл. 54 НК, ръководейки
се от степента на обществена опасност на деянието и дееца и другите смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства, извън квалификацията на настоящото деяние.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства настоящата инстанция отчете
направеното от подс.П. признание на вината, изразеното съжаление за
извършеното, младата й възраст и ниската стойност на отнетите вещи, както и
липсата на настъпили други вредни последици. Едновременно с това обаче, като
отегчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчетат лошите
характеристични данни на подсъдимата, определящи се от липсата на каквато и да
е трудова, социална ангажираност и широката разпространеност на този вид
престъпления . С оглед на така очертаните обстоятелства, настоящия състав прие,
че най- справедливо е на подс.Н.П. да бъде определено наказание при превес на
смекчаващи обстоятелства, а именно ШЕСТ ГОДИНИ лишаване от свобода, което предвид
разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК/ в редакцията на ДВ бр.26/06.04.2010г. / във
вр. с чл. 54 от НК следва да бъде
намалено с една трета, или наказанието, което се налага на подс.П. и което
последната следва да изтърпи е ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Настоящия състав счита, че ползвайки се от
привилегията на процесуалния закон на подс.Н.П. следва да бъде определено
наказание по сега действащия закон в редакцията на чл.58а, ал.1 от НК с ДВ
бр.26/06.04.2010г., като не споделя доводите на прокурора и на защитата, че
наказанието задължително следва да се определи под минимума при условията на
чл.55 от НК, каквото е изискването на чл.58а от НК в предишната редакция на ДВ
бр.27/2009г. Разпоредбата на чл.58а от НК визира начина на определяне на наказанието
лишаване от свобода само в случаите на постановена осъдителна присъда по
чл.373, ал.2 от НПК. Самия процесуалния закон в посочената разпоредба предвижда
привилегия, от която подсъдимата се е възползвала. Отделно от това, според
настоящия състав определяне на наказание по реда на чл.55 от НК, не винаги би
се явило по-благоприятно за дееца, тъй като при определяне на наказание при
условията на чл.54 от НК в размер ориентиран към минимума, и съответно
намаляването му с една трета в случаите на чл.58, ал.1 от НК, също би се
стигнало до определяне на наказание под минимума, което да е по- благоприятно
за дееца. Такъв според съда е и настоящия случай. Определяйки наказание в
размер ориентиран към минимума при условията на чл.54 от НК и намалявайки го с
една трета, с оглед изискванията на чл.58а, ал.1 от НК, съдът определи и наложи
наказание от четири години лишаване от свобода, което се явява под минимума
предвид за престъплението по чл.199, ал.1, т.4 от НК. Наред с това настоящата
инстанция намира, че изложените смекчаващи вината на подсъдимата обстоятелства
не са нито многобройни, нито изключителни и не обуславят наказание по-леко по
размер от наложеното. Въпреки невисоката стойност на отнетото, съдът намира, че
е сравнително висока степента на обществена опасност на подс.П., която е
възприела извършването на престъпления като начин на задоволяване на личните си
потребности. Ето защо съдът не приложи
разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК.
Така наложеното наказание от ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от
свобода предвид предишните осъждания на подсъдимата, следва да бъде изтърпяно при първоначален
“СТРОГ” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, с оглед разпоредбата на чл.61, т.2, вр. чл.60,
ал.1 от ЗИНЗС.
Веществените доказателства, приложени по делото-1 бр. калъф
за документи, 1 бр. карта на инвалид за „Градски транспорт” и 1 бр. купон за
храна, които принадлежат на пострадалия А.А.И., след влизане в сила на
присъдата, следва да му бъдат върнати.
С оглед разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК подсъдимата
Н.Д.П. следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по бюджетна
сметка на ВСС сумата от 55/петдесет и пет/ лв., представляваща направените по
делото разноски, произходящи от платени на досъдебното и съдебното производство
възнаграждения на вещото лице.
Причини за извършване на престъплението са ниската
правна култура на подсъдимата, слабите морално-волеви задръжки и установени
престъпни навици за задоволяване на личните си потребности по неправомерен начин.
Подбуди за извършване на престъплението-користни.
Мотивиран от гореизложеното съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: