Р Е
Ш Е Н
И Е № 123
Гр. Кубрат, 27.06.2019 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен съд в публично
заседание на двадесет
и девети май, две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател: АлбеН.Великова
при
секретаря В.Д.като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 765 по описа на РСКт за 2018 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство с правно основание чл. 422 ГПК
във вр. с чл. 240 ЗЗД.
Ищецът „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***-р
Петър Дертлиев № 25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н.Т.С.и
М.Д.Д.– изпълнителни директори чрез пълномощник юрисконсулт Камелия Димитрова
Делистоянова твърди, че в изпълнение на Договор за паричен заем № 104112/03.01.2017
г., сключен между ответника Б.К.Р. и „Сити кеш” ООД, последното е предоставило
заем в размер на 1100.00 лева. Заемателят се задължил да заплаща на заемодателя
погасителни вноски, указани по размер и
брой в договора, като крайният срок З.издължаване на кредита е 30.05.2017 г.
Поради това, че в 3-дневен срок от подписване на договора заемателят не
предоставил на заемодателя договореното обезпечение или представеното
обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора, била начислена
неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 570.78 лева,
разсрочена на 21 равни вноски, всяка в размер на 27.18 лева, платими на
съответните падежни дати и формира погасителна вноска в размер на 84.10 лева.
Поради това, че ответникът допуснал забава в плащанията на 4 погасителни
седмични вноски, кредиторът приел, че по отношение на В.та е настъпила
автоматична предсрочна изискуемост, считано от 07.02.2017 г., която дата
представлява падежа на петата погасителна вноска. Съгласно чл. 7, ал. 4 от
договора начислил неустойка в размер на 20% от дължимата до пълното погасяване
на договора сума, а именно в размер на 336.42 лева. Съобразно постигнатите
договорености заемодателят е начислил и обезщетение за забава в размер на
171.98 лв. за периода от 08.02.2017 г. до датата на подаване на заявление в
съда. На 31.10.2017 г. е било подписано Приложение № 1 към Договор за
покупко-продажба н.вземания от 31.10.2017 г. между „Сити кеш“ ООД и „А.з.с.на в.“
ЕАД, по силата на което вземанията на „Сити кеш“ ООД срещу Б.К.Р., произтичащи
от Договор за паричен заем № 104112/03.01.2017
г. ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, вкл. и лихви са
били прехвърлени на ищцовото дружество. Твърдят, че са уведомили ответника за
извършената цесия. Предвид изложеното ищецът
в качеството си на частен правоприемник на заявеното за изпълнение вземане,
моли съда да приеме за установено по отношение на ответника Б.К.Р., ЕГН **********,
с регистриран пост./наст. адрес в гр. Завет, обл. Разград, ул. „Освобождение” №
46, вх. А, ет. 4, ап. 12, на който издадената срещу него Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК № 250/02.08.2018 г., изд. по ч. гр. дело № 460/
Ответникът Б.К.Р., ЕГН **********, с
регистриран пост./наст. адрес в гр. Завет, обл. Разград, ул. „Освобождение” №
46, вх. А, ет. 4, ап. 12 чрез особен представител адв. Мариета Димитрова от
АК-Разград представя писмен отговор, с който заявява становище за допустимост и
частична основателност на исковете. Твърди, че за да упражни надлежно правото
си да обяви кредита за предсрочно изискуем, ищецът е следвало да уведоми
ответника. Като не е сторил това, претенцията му за неустойка в размер на 336.42 лева е неоснователна.
Оспорва като неоснователна и претенцията в размер на 570.78 лева,
представляваща начислена неустойка за неизпълнение на договорно задължение,
позовавайки се на факта, че уговорена по този начин излиза извън присъщите й по
закон обезпечителни и обезщетителни функции, което я прави нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Поради това моли съда да уважи исковете частично
до реално дължимия от ответната страна размер.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
От представените и неоспорени писмени доказателства по делото се установява, че на 03.01.2017 г. между „Сити Кеш” ООД
в качеството му на заемодател и ответника в качеството на заемател е сключен
Договор за паричен заем с № 104112.
Съгласно уговореното между страните, ответникът е получил в заем сумата от 1 100 лв., като
се е задължил да я върне на 21 равни седмични
погасителни вноски, всяка от които в размер на 56.92 лв., с падеж на първата 10.01.2017 г. и падеж на последната
30.05.2017 г. В посочените месечни вноски е включена
и уговорената договорна лихва за предоставената в заем сума в размер на 40,08%
годишно или общо 95.40 лв. Общата
дължима сума по договора е определена на 1195.40 лв., а ГПР на заема в размер
на 49.337 %. В чл. 6 от процесния договор е предвидено, че договорът за заем
следва да бъде обезпечен с поне две от посочените обезпечения – запис на
заповед, издаден от заемателя, банкова гаранция или поръчител, отговарящи на
условията на чл. 9, ал.2 от ОУ към договора. В чл. 7, ал. 1 от договора е
предвидено, че заемателят дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва за забава за всеки просрочен ден. В чл. 7, ал. 4 от договора е уговорено,
че при забавено изпълнение на четири погасителни вноски, всички задължения по
договора стават автоматично предсрочни изискуеми, в който случай заемодателят
има право да начисли неустойка в размер на 20% от дължимата до пълното
погасяване на договора сума, представляваща непогасена главница, договорна
лихва и неустойка по чл. 8 от договора. В чл. 8 е уговорена дължима неустойка
от заемателя при непредставяне на договореното в чл. 6 обезпечение в размер на 570.78
лв., чието заплащане е разсрочено с погасителните вноски, чиито общ размер е 27.18
лв.
Няма спор по делото, че ответникът е
извършил едно плащане по процесния договор в размер н. 84.10 лв.
Н.31.10.2017 г. „Сити Кеш” ООД е прехвърлило (цедирало) вземането
си по договора към ответника на „А.з.с.на в.” ООД. В приложение №1 към договора
за цесия, вземането е посочено под №1806 и е в общ размер на 2115.00 лв.,
включващ 1 051.00 лв. главница, 86.94 лв. договорна лихва, 880.02 лв.
неустойки и 96.56 лв. обезщетение за забава. Ищцовото дружество е упълномощено
от цедента да уведоми от негово име длъжниците по всички цедирани вземания. До
ответника е изпратено уведомително писмо от ищцовото дружество като пълномощник
на първоначалния кредитор, за съобщаване на извършената цесия. Писмото е връчено
лично на длъжника на 05.12.2018 г., съгласно отбелязването в приложената по
делото обратна разписка (л.23 от делото).
По депозирано заявление от ищеца е
образувано ч. гр. д. № 460/2018г. по описа на РС – Кубрат, по което срещу
ответника на 02.08.2018г. е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за дължими суми, произтичащи от процесния договор: главница
в размер на 1 051.54 лева, ведно с законната
лихва върху тази сума, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
01.08.2018 г., до окончателното изпълнение; 86.94 лева – договорна лихва за
периода 17.01.2017 г. – 30.05.2017 г.; 543.60 лева – неустойка за неизпълнение
на договорно задължение за периода 17.01.2017 г. до 30.05.2017 г., падеж на
последна погасителна вноска; 336.42 (триста тридесет и шест лева, четиридесет и
две ст.) лева – неустойка за предсрочна
изискуемост, начислена еднократно на 07.02.2017 г. – дата на предсрочна
изискуемост; 171.98 лева – обезщетение за забава, за периода 08.02.2017 г. –
деня, следващ датата на предсрочната изискуемост, до датата на подаване на
заявлението в съда, 43.81 лева –
платена държ. такса и 150.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника в
хипотезата на чл. 47, ал. 5 ГПК, с оглед на което до кредитора са изпратени
указания да предяви иск за установяване на вземането си.
Предвид така установеното от фактическа
страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
Искът за установяване на вземането на
ищцовото дружество по издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след дадено от съда указание по
реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК,
поради което се явява процесуално допустим.
Не е спорно между страните по делото, че между ответника и „Сити Кеш”
ООД е сключен договор за паричен заем. Не се спори и относно условията при
които същият е следвало да бъде върнат, както и че е извършено едно плащане по договора в размер на 84.10 лв.
Според представените и неоспорени писмени
доказателства, вземането по процесния договор е надлежно цедирано на ищеца по
настоящото дело и следва да се приеме, че той е уведомен надлежно за цесията.
Новият кредитор като пълномощник на стария и от негово име е съобщил
извършената цесия на длъжника – ответник и тя му е противопоставима. Също така
с връчването на препис от исковата молба
на особения представител в настоящото производство, извършената цесия
също е редовно съобщена на длъжника.
Задължението на ответника за връщане на
получената в заем сума и уговорената договорна лихва не е оспорено. С оглед на
това и предвид, че размерът на уговорената договорна лихва (и ГПР) по процесния
договор не надвишава максимално предвидения като допустим размер в ЗПК, не е налице
основание за прогласяване нищожността на уговорката за договорна лихва и тя е
дължима от заемополучателя заедно с получената в заем сума. Т. е. предявеният иск в частта за сумата от 1
051.54 лева главница и 86.94
лв. договорна лихва за целия период на договора, който е изтекъл преди
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК се явява основателен.
Следва да се посочи, че по делото няма
твърдения и доказателства, че настъпилата „автоматична“ предсрочна изискуемост
на вземането на кредитора по процесния договор е обявена на длъжника, кредиторът
не е упражнил това свое право и предсрочна изискуемост на вземанията му по
процесния договор не е настъпила, в който смисъл е направил възражение и
процесуалния представител на ответника. Няма основание да се приеме становището
на ищеца, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, още повече, че това не би го
ползвало по конкретния договор. Съобразявайки задължителните указания дадени в
т.2 от ТД № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС, размерът на вземането на
кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се
определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора
парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост до датата на плащането.
Съобразявайки направените от процесуалният
представител на ответника възражения и с оглед задължението на съда да следи
служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори
(какъвто безспорно е и процесния), то настоящият съдебен състав намира клаузите
на чл. 6 и чл. 7, ал. 4 относно уговорените неустойки за такива.
Първата от тях създава задължение за потребителя (заемополучателя) да заплати
неустойка, която е прекалено висока, както спрямо задължението, което не е
изпълнено, така и с оглед вида и предмета на договора (чл. 143, т. 5 ЗЗП).
Осигуряването от заемополучателя на някое от посочените обезпечения е не само
практически неосъществимо, но и логически безсмислено. Приемането на условията
на кредитора по процесния договор (значително скъп заем и без включените
неустойки, с уговорена договорна лихва, надвишаваща многократно предлаганата от
банкови институции по потребителски кредити) е твърде неприемливо за лица,
които отговарят на изискванията за поръчители. Логически неоправдано е
представянето и на банкова гаранция от заемополучателя на цялата получена в
заем сума. Ако той разполагаше с такава нелогично е да я поиска в заем от
кредитора и то при толкова висока договорна лихва. Този тип обезпечение за
предоставената услуга е несъвместим с предоставената услуга. Посочените „обезпечения“
от кредитора след като не са изискване за отпускане на кредита, то уговорената
за тяхното неизпълнение неустойка всъщност представлява предварително,
недобросъвестно и незаконосъобразно определени от кредитора (а не договорена
между страните) допълнителни разходи, с която многократно се надвишава
максимално допустимия ГПР по чл. 19 ЗПК, т. е. тази уговорка заобикаля императивното изискването
за максимален ГПР и съответно се явява нищожна и на основание чл. 21 ЗПК.
Неустойката по чл. 7, ал.4 от договора също така противоречи и на посоченото
по-горе разрешение дадено с т.2 от ТД № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения предявеният иск в
частта за претендираните договорни неустойки в размер на 543.60 лева 336.42 лева следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
След изтичане на уговорения с договора
срок, върху неизплатената главница ответникът дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва. За периода 30.05.2017 г.
(падежа на последната погасителна вноска) до 01.08.2018 г.
(депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК) законната лихва върху 1 051.54 лева е в размер на 125.32 лв., до който размер следва да бъде уважен иска за
обезщетение за забава и отхвърлен до пълния предявен размер от 171.98 лв.
При този изход на спора и на основание чл.
78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника следва да се възложат и направените от
ищеца разноски пропорционално на уважената част от исковете или сумата от 494.00 лв. За заповедното производство дължимите на ищеца
разноски са в размер н. 111.80 лв.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б.К.Р., ЕГН **********, с регистриран пост./наст.
адрес в гр. Завет, обл. Разград, ул. „Освобождение” № 46, вх. А, ет. 4, ап. 12 ДЪЛЖИ на „А.ЗА С.НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на
управление ***-р Петър Дертлиев № 25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от Н.Т.С.и М.Д.Д.– изпълнителни директори следните суми, за които е издадена Заповед № 250/02.08.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 по ч. гр. д. № 460/2018 г. по
описа на РС –
Кубрат: 1 051.54
лева (хиляда петдесет и един лева, петдесет и четири стот.), представляваща главница за неизпълнено
задължение по Договор за паричен
заем № 104112/03.01.2017 год., ведно със законната лихва считано от 01.08.2018
год. до окончателното плащане; 86.94 лева (осемдесет и шест лева, деветдесет и четири стот.) – договорна лихва начислен.з.периода
17.01.2017 г. – 30.05.2017 г.; 125.32 лева (сто двадесет и пет лева,
тридесет и две стот.) – обезщетение
за забава начислено за периода от 30.05.2017 год. до 01.08.2018 год., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „А.за с.на в.“ ЕАД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление ***-р Петър Дертлиев № 25, офис –
сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н.Т.С.и М.Д.Д.– изпълнителни
директори
срещу Б.К.Р., ЕГН **********,
установителен иск за сумите 543.60 лева – неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода 17.01.2017 г. до 30.05.2017 г., 336.42 лева – неустойка за предсрочна изискуемост, начислена еднократно на 07.02.2017
г. и за обезщетение з.забава над 125.32 лв. до пълния предявен размер от 171.98 лв., за които е издадена Заповед № 250/02.08.2018 г. за изпълнение н.
парично задължение по чл. 410 по ч. гр. д. № 460/2018 г. по
описа н.РС – Кубрат, като неоснователни.
ОСЪЖДА Б.К.Р., ЕГН **********, с
регистриран пост./наст. адрес в гр. Завет, обл. Разград, ул. „Освобождение” №
46, вх. А, ет. 4, ап. 12 ДА ЗАПЛАТИ на „А.за с.на в.“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление ***-р Петър Дертлиев № 25, офис – сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4, представлявано от Н.Т.С.и М.Д.Д.– изпълнителни директори сумата от 494.00 лева (четиристотин деветдесет и
четири лева, нула стот.)
представляваща направени в настоящето производство съдебно-деловодни разноски съразмерно с уважената част от
исковете, както и сумата от 111.80 лева (сто и единадесет лева,
осемдесет стот.),
представляваща направени разноски в заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Разградския окръжен съд.
Председател: /П/ Ал.
Великова