РЕШЕНИЕ
№ 1156
гр. Пловдив, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Десислава Пл. Порязова
при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова
като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно
наказателно дело № 20215330206530 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 21-1030-008009 от
19.08.2021г. на Началника Група към ОД на МВР - Пловдив, сектор „Пътна
полиция“- Пловдив, с което на Д. Й. Д., ЕГН **********, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено
административно нарушение по чл.103 от Закон за движение по пътищата
/ЗДвП/, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП.
Жалбоподателят, Д. Й. Д., по съображения, изложени в жалбата и чрез
процесуалния си представител – адв. П. в съдебно заседание, моли съда да
отмени процесното накзателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно. Претендира разноските по делото за адвокатски хонорар
в размер на 600 лева.
Въззиваемата страна, сектор „Пътна полиция“- Пловдив към ОД на
МВР - Пловдив, редовно призована, не изпраща представител в съдебно
заседание. До съда е депозирана писмена молба - становище по делото от
Началника, с която пледира за потвърждаване на обжалваното НП като
правилно и законосъобразно. Прави възражение за намаляване размера на
адвокатското възнаграждение до минимума, предвиден в Наредбата, при
евентуално уважаване на жалбата.
Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на
1
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА, подадена е от нарушителя и това е направено в срок,а
разгледана по съществото, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 29.07.2021г. около 02:10ч. в с. Брестник, на ул. „Независимост“ № 31, на
центъра, свид. Д. Р. Ст. и свид. Д. Ат. Ат., полицейски служители към Първо РУП –
Пловдив, докато изпълнявали служебните си задължения за нарушения на пътя, забелязали
управлението на лек автомобил „БМВ 325 ТД“, с рег. № ... в посока Куклен. Тогава свид. С.
излязъл на платното за движение и подал ясен сигнал със стоп палка „С8“ по образец тип
„МВР“ за извършване на рутинна проверка. Автомобилът бил на около 40 м, улицата била
осветена, а полицейският служител, освен с униформа и светлоотразителна жилетка, държал
и фенер. Въпреки това шофьорът на автомобила рязко направил маневра за обратна посока
и продължил с висока скорост. Полицейските служители осъзнали, че водачът иска да
осуети проверката и с активизирани полицейски светлини /буркан/ започнали гонка, като
успели да видят регистрационния номер на процесното МПС. В един момент упоритостта на
водача да избяга дала резултат и контролните органи го изгубили от поглед в малките
улички. След около 5-10 минути на ул. „Славянска“ № 3 установили три лица –
жалбоподателят Д. Й. Д., свид. П.Н.Х. и още едно момиче на име В.И.Н.. Лицата
първоначално обяснили,че се разхождат, като излъгали, че приятел ги бил докарал с
автомобил. Установено в близост било БМВ-то, като двигателят му бил все още топъл.
Впоследствие жалбоподателят Д. признал, че именно той е управлявал МПС-то.
Подробности за случилото дал в снети от него обяснения в Първо РУП Пловдив, където се
оправдал, че забелязал полицейските служители, но тъй като скоро придобил автомобила, не
бил сигурен, че всичко е изрядно по него. Всъщност, при извършената проверка на „БМВ
325 ТД“, с рег. № ..., действително било установено,че за него няма действаща задъжителна
застраховка „Гражданска отговорност“.
По случая била съставена Докладна записка № 432р-46145/29.07.2021г.. Въз основа
на нея и снетите обяснения, по компетентност *** Й.И., към ОД на МВР - Пловдив, сектор
„Пътна полиция“- Пловдив, съставил АУАН с бл. № 849934/ 29.07.2021г. срещу
жалбоподателя Д. за нарушение по чл.103 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на
нарушителя, който се запознал със съдържанието му и го подписал без възражения. Получил
и препис от него. В тази връзка било издадено и обжалваното наказателно постановление, с
което за същото нарушение по чл.103 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1,т.4 от ЗДвП, на Д.
било наложено административно наказание: глоба в размер на 200 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Тази безспорно установена фактическа обстановка се установява от приложените и
събрани по делото писмени доказателства, както и от гласните доказателства – изцяло от
показанията на свид. Д. Р. Ст. и свид. Д. Ат. Ат., частично от показанията на П.Н.Х..
Съдът кредитира показанията на свид. Д. Р. Ст. и свид. Д. Ат. Ат., като
непредубедени, произтичащи от достоверен незаинтересован източник, същите за логични,
последователни, взаимно допълващи и съответстващи на кредитирани писмени
доказателства, служещи за установяване на обективната истина.
Не същото се отнася за показанията на свид. П.Н.Х., в частта, в която отрича
забелязаният полицейски автопатрул, подаденият сигнал за рутинна проверка, причините за
смяна на посоката на процесния автомобил и преустановяване на движението му
2
впоследствие. В тази им част, показанията на свидетеля се оцениха критично, поради
тяхната изолираност, противоречие с останалия кредитиран доказателствен материал,
очевидно дадени, за да обслужат и следват линията на защита на жалбоподателя за
благоприятен изход от делото. В останалата част показанията на свид. Х., в която
потвърждава за процесното време и място, управлението на автомобила от жалбоподателя и
последвалата проверка от полицейските служители, се кредитират от съда.
Въз основа на събраните и приложени по делото доказателства,Съдът намира от
правна страна, че описаното в НП деяние е безспорно доказано и правилно квалифицирано
като нарушаване на чл.103 от ЗДвП. Правилно във обстоятелствената част на АУАН и НП са
описани конкретните действия на водача Д..
При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административнонаказателното производство. АУАН е
издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от
ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от
ЗАНН, в тридневен срок от съставяне на акта, да направи писмени
възражения срещу него. Съдът счита за нужно да посочи и че АУАН е
съставен в присъствието на жалбоподателя, предявен му е и е подписан лично
от него без същия да отрази каквито и да било възражения в него.
По отношение на атакуваното наказателно постановление - същото
съдържа реквизитите, разписани в чл. 57 от ЗАНН и в него не са налице
пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Актът и НП са издадени от компетентни органи, видно от приложените
по делото оправомощителни заповеди и в съответствие със сроковете по чл.
34 ЗАНН.
Описанието на нарушението е в достатъчна степен пълно, точно и ясно,
така,че жалбоподателят е разбрал за какво свое поведение е ангажирана
отговорността му, като сочените доводи за неяснота в мястото на
нарушението целят единствено отмяна на НП на формално основание.
Неоснователно е и възражението, посочено в жалбата, че не било
доказано управлението на Д. на БМВ-то в процесното време и място,
доколкото самият Д. е признал този факт в снетите в районното управление
обяснения, непосредствено преди съставяне на АУАН. В тази посока са и
показанията на свид. Х.. Безспорно полицейският служител е подал сигнала
по начин, съобразен с разпоредбата на чл.207 от Правилника за прилагане на
ЗДвП, а именно - своевременно ясен сигнал със стоп-палка, като е излязъл на
3
платното за движение. Условията за осветеност на конкретната улица,
облеклото на служителя и аксесоарите към него, също за допринесли за
своевременно възприемане на сигнала от жалбоподателя. Въпреки това Д., не
е преустановил движението на автомобила за извършване на проверка.
Ето защо напълно основателно е ангажирана отговорността му за така
вмененото нарушение. Същото безспорно се установи и от субективна страна,
намираща израз в обективната действителност, от самите действия и
последващо поведение на Д., след подадения му и възприетия от него
полицейски сигнал.
Правилно в случая му е наложено наказание, на основание чл.175, ал.1,
т.4 от ЗДвП, съгласно който „се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв,
водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и
регулиране на движението“. В случая е определено наказание глоба в размер
на 200 лева и 6 месеца лишаване от право да управлява МПС. Правилно
административно наказващия орган е определил наказанието при неговия
максимум, като правилно е преценил цялата фактическа обстановка и е
съобразил разпоредбите на чл.27 от ЗАНН. Отчетени са всички отегчаващи
вината обстоятелства – упоритостта на жалбоподателя да избяга от
отговорност, свързана с наложилата се гонка от полицейските служители,
последващото му несъдействие, преди да признае вината си; умисълът и
мотивът на действията му, за да прикрие и друго нарушение по ЗДвП,
богатата му справка за нарушител/водач въпреки младата му възраст само в
рамките на 2 години. Всички тези обстоятелства индикират за по-висока
степен на обществена опасност на деянието и дееца, при което именно
определеният в този размер и срок административно наказание би изпълнило
своята предупредителна, превъзпитателна цел нарушителят да спазва
установения ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху
останалите граждани.
Предвид изложеното по-горе, нарушението е доказано по категоричен
начин, няма нарушение на процедурата по издаване на АУАН и НП и в този
смисъл оспорваното НП следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно.
По отношение на разноските:
Въпреки изхода на делото, доколкото не са поискани разноски за
4
юрисконсултско възнаграждение и не са осъществени действия по защита от
такъв, съдът не следва да се произнася в този смисъл. С оглед потвърждаване
на обжалваното наказателно постановление, съдът намира за неоснователно
искането на жалбоподателя да му се присъдят разноски в негова полза за
адвокатски хонорар.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр. ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление /НП/ № 21-1030-008009
от 19.08.2021г. на *** към ОД на МВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“-
Пловдив, с което на Д. Й. Д., ЕГН **********, е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца за извършено административно
нарушение по чл.103 от Закон за движение по пътищата ЗДвП/, на основание
чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-
дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5