№ 84
гр. София, 03.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. Н.
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20241110140012 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Д. О. З.“ ЕАД срещу „З. А. Д.
О. З.“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове
с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Ищецът твърди, че на 07.07.2023 г. в гр. ****, в района на кръстовището на бул.
„********“ с ул. „********“, в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществено застраховане по застраховка „Каско” за автомобил „Тойота Корола“, рег.
№ ******, е реализирано застрахователно събитие - ПТП, между застрахования при
него лек автомобил и товарен автомобил „Мерцедес Актрос“, рег. № ******. Сочи, че
вина за настъпването му имал водачът на товарен автомобил „Мерцедес Актрос“, рег.
№ ****** – П. П., който при маневра десен завой от лява пътна лента не пропуснал
движещия се в дясната пътна лента лек автомобил „Тойота Корола“, рег. № ******,
управляван от Н. Н., който, за да избегне челен удар и да не попадне под ремаркето, се
отклонил наляво, но не успял напълно да избегне удар, при което се ударил в неговата
задна част, а след това преминал през бордюр.
Твърди, че в причИ. връзка с описаното ПТП са причинени щети на
застрахования при него автомобил. Ищецът твърди, че е изплатил застрахователно
обезщетение в размер на 2650,07 лв., както и че е направил ликвидационни разноски
на стойност 15 лв. Поддържа, че по отношение на товарен автомобил „Мерцедес
Актрос“, рег. № ****** към дата на ПТП била сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответното дружество, като с оглед извършеното плащане възникнало
регресното му вземане срещу ответника за платеното застрахователно обезщетение.
1
Твърди, че ответникът е бил поканен да заплати сумата от 2665,07 лв. с включени
ликвидационни разноски в размер на 15 лв., но не последвало плащане. Иска се от
съда да постанови решение, с което да осъди ответника до му заплати сумата от
2665,07 лв., представляваща регресно вземане за платено от ищеца застрахователно
обезщетение по щета № **************, във връзка с ПТП от 07.07.2023 г., настъпило
в гр. ****, с включени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от
27.06.2024 г. до окончателното изплащане, и сумата от 220,62 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 23.11.2023 г. до 26.06.2024 г.
Ответникът оспорва претенцията по основание и размер. Оспорва механизма на
пътно-транспортното произшествие, причинно-следствената връзка с настъпилите
вреди и вината на застрахования при него по застраховка „Гражданска отговорност“
водач. При условията на евентуалност навежда възражение за съпричиняване.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните съгласно
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване с доклада по делото са отделени следните обстоятелства:
че на посочената в исковата молба дата и място е реализирано ПТП между МПС,
застраховано при ищеца по застраховка „Каско“ и МПС, застраховано при ответника
по застраховка „Гражданска отговорност“; наличието на валидна застраховка „Каско“
между ищеца и собственика на увреденото МПС към момента на настъпване на
застрахователното събитие; наличието на покрит риск по застраховка Каско; че
ищецът е извършил плащане на застрахователно обезщетение в размера, посочен в
исковата молба; наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и водача на
увреждащото МПС към момента на настъпване на застрахователното събитие.
За изясняване на механизма на процесното ПТП и причинно-следствената
връзка между същото и щетите по увредения автомобил са събрани писмени
доказателства и е изслушано заключението на съдебно-автотехническа експертиза
(САТЕ).
По делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП (л. 60),
настъпило на 07.07.2023 г. в гр. ****, в района на кръстовище на бул. „********“ с ул.
„********“ около 15:40 ч. В протокола е описан механизъм на събитието, съгласно
който при маневра десен завой от лява пътна лента водачът на товарен автомобил
„Мерцедес Актрос“, рег. № ****** – П. П., не пропуснал движещия се в дясната пътна
лента лек автомобил „Тойота Корола“, рег. № ******, управляван от Н. Н.,
причинявайки материални щети. Протоколът е подписан от двамата водачи. В него е
начертана схема на ПТП и са отразени увреждания по лек автомобил „Тойота Корола“,
рег. № ****** – такива по предна броня и с отразена необходимост от допълнителен
оглед. От описания в протокола механизъм и очертаната в него схема се установява, че
процесното ПТП е настъпило в при извършване на маневра десен завой от водача на
товарния автомобил, при което същият се е намирал в лявата лента в платното за
2
движение, при което лек автомобил „Тойота Корола“, рег. № ****** е предприел
заобикаляне от лява страна на товарния автомобил, при което настъпва
съприкосновение със задната лява част на последния. Протоколът за ПТП
представлява частен свидетелстващ документ, чието доказателствено значение се
преценява с оглед останалите събрани по делото доказателства и при съобразяване, че
отразява непосредствените впечатления на участниците в ПТП, които са трети
незаинтересовани от изхода на делото лица.
За установяване на механизма са разпитани двама свидетели по делегация –
водачите на двата автомобила.
От показанията на свидетеля Н. Н., водач на лек автомобил „Тойота Корола“,
рег. № ******, се установява, че в ясен ден с добра видимост и суха настилка през
месец юли 2023 г., около 16:00 ч. в гр. **** при движение на булевард пред мола до
Дунав мост се движел в дясната пътна лента, а пред него в същата лента се движел
камион, който той забелязал около 5 км. по-рано. Камионът се отклонил в лява лента
около 200 – 300 м. преди кръстовище с улица вдясно на пътя и предприел маневра
десен завой към улицата, без да пропусне движещия се в дясната лента лек автомобил,
управляван от свидетеля Н.. По спомен на свидетеля Н., водачът на камиона подал
сигнал за завой по време на извършване на маневрата. Св. Н. с цел да избегне удара
натиснал спирачките, при което автомобилът сам се хлъзнал наляво и така бил
избегнат сблъсък, при който лекият автомобил да попадне под камиона. Въпреки
избегнатия по-сериозен удар, настъпило съприкосновение между лекия автомобил и
камиона, след което лекият автомобил се отклонил към тротоара и застанал частично
върху изкоп. Твърди, че вследствие на сблъсъка, по камиона нямало видими щети, а
тези по лекия автомобил били следните: одран десен калник, цялата предница била
изкривена, паднала броня, балони по гумите. Обяснява, че имало спор с другия водач
относно механизма, като той първоначално твърдял, че не е извършвал никаква
маневра, отричал нещо изобщо да се е случило, поради което свидетелят Н. се обадил
на КАТ.
В показанията си свидетелят П. П., водач на товарния автомобил, излага своя
версия, различна от отразения в протокола механизъм на събитието и отличаваща се в
основни насоки от показанията на другия свидетел, с неколкократно излагани по време
на разпита съждения и предположения относно обстоятелства, за които поначало
следва да излага твърдения след възприемане на конкретни факти от обективната
действителност. Твърди, че при движение по бул. „********“ в гр. **** предприел
маневра десен завой към улица вдясно на булеварда, където се намира фирмата
„Марисан“, към която той откарвал камиона. Тъй като завоят е почти обратен, за да
успее да го вземе, се изнесъл „леко“ вляво. Преди това наблюдавал огледалата вляво и
вдясно. Лекият автомобил изскочил изневиделица и решил да заобиколи /да изпревари
3
– на друго място в показанията/ камиона от ляво. При това, за да избегне удар, св. П.
се изнесъл вдясно, за да освободи пътя, при което лекият автомобил заобиколил
товарния от лявата страна и така не е имало сблъсък. Обяснява събитието, като сочи,
че според него другият автомобил се е движел с превишена скорост и водачът му също
имал вина. Твърди, че след събитието водачът на лекия автомобил казал пред
служителите на КАТ, че има видеорегистратор, като се разбрали да свали записа и да
го занесе на другия ден. На следващия ден, когато отишли да подпишат протокола,
водачът на лекия автомобил казал, че не могъл да свали записа, което св. П. оценява
като недостоверно. Според него с това другият водач е искал да избегне установяване,
че се е движел с превишена скорост. Твърди още, че в деня на събитието /за което той
твърди, че не е имало сблъсък между двете превозни средства/ нямало никакви щети
по лекия автомобил, а на следващия ден, когато отишли да подпишат протокола в
КАТ, на другия автомобил имало драскотина по боята. Излага съжденията си, че
такава драскотина се получава на паркинг на хипермаркет, когато две коли са спрени
една до друга и се отвори вратата на едната от тях, при което удря другата и с това
причинява такава щета.
Съдът намира, че показанията на св. П. не отразяват обективно фактите, а
показват подчертано стремеж за ескулпиране и внушения относно вина на другия
водач, съчетано с липса на критичност към собственото си поведение. Макар да
признава първоначално своя принос, при това в твърдението, че и двамата водачи
имали вина, не обяснява в какво се изразява неговото противоправно поведение, за
сметка на неколкократното споменаване, че другият водач трябва да се е движел с
висока скорост. Разказът му преминава през отричане изобщо да е имало сблъсък и
завършва с обяснението, че той самият се е опитал да избегне сблъсък, като се изнесе
в дясно /явно по-бързо да навлезе в улицата/. При оценка на показанията му се
открояват няколко момента. На първо място недостоверни и противоречиви са те в
частта относно местоположението на управлявания от него автомобил, като ноторно
спрямо опитните правила е обстоятелството, че габаритите на камиона не позволяват
десният завой, който е почти обратен, да бъде взет при „леко“ изнасяне на товарния
автомобил вляво, а това се случва чрез изнасянето му в лява лента – както е отразено в
протокола и както следва от показанията на другия водач. На следващо място,
недостоверни са показанията на св. П. в тази част, в която обяснява, че другият
автомобил се появил изневиделица с висока скорост, а преди това, когато се оглеждал
внимателно в огледалата, не го видял. Бул. „********“ в гр. ****, в частта, където е
настъпило събитието, е прав участък, видно от сателитните изображения към
заключението по съдебно-автотехническата експертиза. При съвпадащите твърдения
за ясна видимост и добро време водачът на товарния автомобил е имал възможност да
възприеме другия движещ се в същата посока зад него автомобил не непосредствено
преди завоя, а достатъчно време преди това, при което, възприемайки го, да успее да
4
го пропусне. Поради тези съществени противоречия и тенденциозно наведените
предположения относно начина на нанасяне на щетите по лекия автомобил, съдът
намира, че не следва да кредитира показанията на св. П. и в частта, в която излага
съждението си, че другият водач се е движел с превишена скорост, при това
изявлението в този смисъл е отново въведено като предположение. Вместо това, съдът
кредитира като логични, вътрешно непротиворечиви и съвпадащи с отразеното в
протокола, показанията на св. Н., който твърди, че водачът на товарния автомобил не е
сигнализирал своевременно за маневрата, като при предприемането , водачът на
лекия автомобил е натиснал спирачки, за да избегне прекия сблъсък.
Въз основа на писмените доказателства по делото е изготвено заключение по
съдебно автотехническа експертиза.
Според заключението на вещото лице от техническа гледна точка причината за
настъпване на събитието е поведението на водача на товарния автомобил „Мерцесед“,
който не пропуснал попътно движещия се лек автомобил „Тойота“, при което
последният, преминайки отляво на товарния автомобил, се блъснал в лявата част на
полуремаркето на камиона и преминал през бордюр на затревен пътен остров. При
този удар са настъпили увреждания по предната броня на лекия автомобил, които се
намират в пряка причинно-следствена връзка със събитието. Според експерта, ако
товарният автомобил е предприел маневрата непосредствено преди произшествието,
той е навлязъл в опасната зона на лекия автомобил. Водачът натоварния автомобил е
имал възможност да избегне удара, ако пропусне попътно движещият се лек
автомобил, като не може да се определи дали и последният е имал възможност да спре
своевременно, с оглед липсата на данни за скоростта на движение на двамата.
Стойността, необходима за възстановяване на щетите, изчислена на база средна
пазарна цена към датата на ПТП, е 2650,07 лв., с ликвидационни разходи около 15- 25
лева. Съдът възприема изцяло направените от вещото лице доказателствени
изводи, като експертизата е изготвена компетентно и добросъвестно и вещото лице е
изследвало пълно и задълбочено представените по делото доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Предявен е за разглеждане главен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за
заплащане на сума, претендирана от ответника в качеството му на застраховател на
лице, причинило увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по договор за
имуществена застраховка.
В чл. 411 КЗ е регламентирано регресното право на застрахователя по
имуществена застраховка да получи платеното от него в полза на застрахованото при
него увредено лице обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, от причинителя на вредата или от застрахователя, при който делинквентът
е застраховал гражданската си отговорност. Основателността на предявената искова
претенция с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от кумулативното наличие
на следните обстоятелства: 1) наличие на валиден договор за имуществено
застраховане по застраховка „Автокаско“ между ищеца и увреденото лице в сила към
момента на настъпване на процесното застрахователно събитие, представляващо
5
покрит риск; 2) противоправно и виновно поведение на лицето, с което ответникът се
намира в застрахователно правоотношение, в причИ. връзка с което са настъпили
вреди (деликт); 3) изплатено от ищеца в изпълнение на договорното му задължение
застрахователно обезщетение в полза на застрахования или на трето овластено да
получи плащане лице в размер до действителните вреди; 4) наличие на валиден
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между причинителя на вредата и
ответното застрахователно дружество, както и извършване на ликвидационни разходи
за определяне на застрахователното обезщетение. Съобразно разпоредбата на чл. 154
ГПК установяването на горепосочените факти при условията на пълно и главно
доказване е в тежест на ищеца, а при доказването им в тежест на ответника е
установяване погасяването на претендираното вземане, както и оборване на
презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД относно вината на причинителя на вредата.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
основателен. Съображенията за това са следните:
От ангажираните по делото доказателства се установява механизъм на
събитието, който отговаря съдържателно на описания такъв в исковата молба, а
именно водачът на товарен автомобил „Мерцедес Актрос“, рег. № ****** – П. П.,
който при маневра десен завой от лява пътна лента, не пропуснал движещия се в
дясната пътна лента лек автомобил „Тойота Корола“, рег. № ******, управляван от Н.
Н., който, за да избегне челен удар и да не попадне под ремаркето, задействал
спирачната система, автомобилът се отклонил наляво, но не успял напълно да избегне
удар, при което се ударил в задната част на товарния автомобил, а след това преминал
през бордюр. Като не е пропуснал попътно движещия се в дясна лента автомобил,
водачът на застрахования при ответника товарен автомобил е допуснал нарушение на
правилото на чл. 35, ал. 2 ЗДвП, съгласно което, когато радиусът на завиване на
пътното превозно средство е по-голям от радиуса на завоя, завиването може да
започне и от друга част на платното за движение, но водачът на завиващото превозно
средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, преминаващи от дясната
му страна.
За определяне обема на отговорността на ответното застрахователно дружество
следва да се съобразят още следните обстоятелства:
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ са определени в чл. 411 КЗ,
съгласно който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото застраховано лице до размера на платеното застрахователно
обезщетение и обичайните разходи за определянето му.
Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499 КЗ предполага
обезщетението да поставя увредения в имущественото състояние, в което той е се е
намирал преди увреждането. Затова критерий за остойностяване на вредите е
действителната стойност на претърпените вреди към деня на настъпване на
застрахователното събитие, доколкото в договора не е предвидено друго – чл. 386,
ал. 2 КЗ. Обезщетението не може да надхвърля максимално уговорената
застрахователна сума, а претърпяната вреда е не по-голяма от действителната стойност
на увреденото имущество (при пълна повреда), определена като пазарната му стойност
към датата на увреждането, т.е. цената, за която може да се купи имущество от същия
вид и качество като застрахованото, респ. възстановителната му стойност (при
частична повреда), т.е. тази необходима за възстановяване на имуществото в същия
вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други
– чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ (в този смисъл и трайната съдебна практика постановена
по аналогична нормативна уредба – например решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д.
№ 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г.
на ВКС ТК, I т. о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК,
6
II т. о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о, решение №
22 от 26.02.2015 г. по т. д. № 463/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №
141/08.10.2015 г. по т. д. 2140/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, решение № 167/11.05.2016 г. по
т. д. 1869/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.).
При формиране на дължимото от ответника обезщетение, съдът съобрази
заключението на вещото лице по изслушаната експертиза, според която размерът на
обезщетението, изчислено по средни пазарни цени възлиза на 2650,07 лв.
Регресното вземане възниква в размер на по-малката от двете суми – на
действителните вреди и на извършеното плащане, в случая двете суми съвпадат. Към
тази сума следва да се добави и сумата за ликвидационни разноски за определяне на
щетата, които ищецът има право да получи съгласно чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ. Съдът
приема, че сумата от 15 лв. представлява обичаен размер на разноските при
ликвидиране на щета по риск Каско при ПТП.
Ето защо, регресното вземане за платено застрахователно обезщетение и
обичайните разноски за определянето му възлиза на сумата в общ размер - 2065,07
лв.
По възражението за съпричиняване:
При установяване доказването на фактическия състав, което обуславя
основателност на претенцията, съдът следва да се произнесе по релевираното от
ответника възражение за съпричиняване, доказателствената тежест за установяване на
което е разпределена на него. Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, обезщетението за вреди от
непозволено увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване или за увеличаване на размера им. Положителният извод за
наличие на съпричиняване се предпоставя от наличието на установено по делото
противоправно поведение на самия пострадал, с което той е създал предпоставки за
собственото си увреждане и обективно е допринесъл за настъпването му, без да е
необходимо да е действал виновно. Следователно необходима е причинно-следствена
връзка между това действие или бездействие и настъпване на вредоносния резултат.
Приносът на пострадалия следва да е конкретен и доказан по несъмнен начин , като
не може да е хипотетичен и да почива на предположения. В мотивите по т. 7
Тълкувателно решение № 1/23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ВКС, ОСТК е
разяснено, че поемането на предвидим и реално очакван риск или неговото
неоправдано игнориране съставлява обективен принос, който е противоправен и е в
пряка причИ. връзка с вредоносния резултат, като приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
изисква идентичност между поетия и реализирания риск. Степента на съпричиняване
се преценява конкретно във всеки случай, но никога не може да доведе до отказ от
обезвреда.
От събраните по делото доказателства с оглед некредитиране на показанията на
св. П., в които сочи, че според него водачът на лекия автомобил се е движел с бърза –
несъобразена скорост, не се установява поведението на водача на МПС не е било
съобразено с конкретната пътна обстановка съгласно чл. 20, ал. 2 ЗДвП, повеляващо
водачите да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението. От кредитираните по делото свидетелски показания,
съвпадащи с механизма, отразен в подписания от двамата водачи протокол на ПТП, се
налага извод, че водачът на товарния автомобил, не само не е пропуснал движещия се
попътно лек автомобил, но и несвоевременно е сигнализирал за маневрата, като
навлизайки в дясната лента е попаднал в опасната зона за спиране на лекия автомобил.
7
Ето защо съдът приема, че ПТП е настъпило единствено поради противоправното
поведение на водача на застрахования при ответника автомобил.
Поради това претенцията на ищеца следва да бъде уважена изцяло, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен паричен дълг и изпадане на
ответника в забава, както и че поканата е отправена 30 дни преди началната дата на
забавата.
Периодът на претендираната забава в случая е от 23.11.2023 г. до 26.06.2024 г.
Не се спори, че ответникът е бил поканен да плати сумите. По делото е приложена
регресна покана /л. 107 и 108/, но от приложената обратна разписка /л. 109/ не се
установява срещу нея да е получена именно процесната регресна покана. От
приложено по делото писмо от ответника до ищеца /л. 110/, с което той отказва
изплащане на сумата, се установява, че датата на изготвяне на същото е 23.11.2023 г.,
съответно това е най-късната и доказана по делото дата, на която ответникът е узнал за
претенцията. Следователно ответникът е изпаднал в забава след изтичане на 30 дни,
т.е. от 23.12.2023 г. Предвид установения по делото размер на главницата, съдът
определи по реда на чл. 162 ГПК с помощта на общодостъпен калкулатор
(http://nraapp03.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp) размера на дължимото
обезщетение за забава за периода от 23.12.2023 г. до 26.06.2024 г., което възлиза на
сумата от 190,45 лв.
Следователно искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се уважи за
сумата от 190,45 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 23.12.2023 г.
до 26.06.2024 г., като за разликата над сумата от 190,45 лв. до пълния предявен размер
от 220,62 лв. и за периода от 23.11.2023 г. до 22.12.2023 г. да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира разноски, като по делото са налице доказателства за
плащане 300 лв. депозит за САТЕ, 40 лв. депозит за свидетел, и 706,80 лв., заплатено
адвокатско възнаграждение. Ето защо предвид изхода на спора и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1035,86
лв., представляваща разноски по делото, съразмерно на уважената част от исковете.
Ответникът също е претендирал разноски, като е заплатил 300 лв. депозит за
САТЕ и 40 лв. депозит за свидетел, а следва да бъде присъдено и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., определено от съда съобразно фактическата и
правна сложност на делото и извършените процесуални действия. Предвид изхода на
спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 4,60 лв., представляваща разноски по делото, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
На основание чл. 77 ГПК следва да бъде заплатена по сметка на Софийски
районен съд сумата от 115,42 лв., от която ищецът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на съда сумата от 1,20 лв., а ответникът – сумата от 114,22 лв., съразмерно на
уважената част от исковете.
8
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „О. З.“ АД, ЕИК ********
да заплати на „Д. О. З.“ ЕАД, ЕИК ********* на основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ
сумата от 2665,07 лв., представляваща регресно вземане за платено от ищеца
застрахователно обезщетение по щета № **************, във връзка с ПТП от
07.07.2023 г., настъпило в гр. ****, с включени ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва от 27.06.2024 г. до окончателното изплащане, както и на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 190,45 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 23.12.2023 г. до 26.06.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
сумата от 190,45 лв. до пълния предявен размер от 220,62 лв. и за периода от
23.11.2023 г. до 22.12.2023 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Застрахователно акционерно
дружество „О. З.“ АД, ЕИК ******** да заплати на „Д. О. З.“ ЕАД, ЕИК *********
сумата от 1035,86 лв., представляваща разноски по делото, съразмерно на уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Д. О. З.“ ЕАД, ЕИК ********* да
заплати на „Застрахователно акционерно дружество „О. З.“ АД, ЕИК ******** сумата
от 4,60 лв., представляваща разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК „Застрахователно акционерно дружество
„О. З.“ АД, ЕИК ******** да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от
114,22 лв., представляваща държавна такса в производството по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК ГПК „Д. О. З.“ ЕАД, ЕИК ********* да
заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 1,20 лв., представляваща
държавна такса в производството по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 - седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9