Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 25.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание
на осемнадесети май през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 12218 по описа за 2029г. на съда и за
да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството е предявен от И. И.Д. и З.Е.Х.
против „Ю.Б.“ АД иск по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.171 ЗЗД за установяване погасяване на ипотечно право, произтичащо от НА № 81, том
III, рег.№ 7041, дело № 441/2008г. за учредяване на договорна ипотека върху
недвижим имот-Апартамент № 10 в гр.София, бул.*******, за заличаване на
ипотеката и заличаване нейното подновяване.
Твърденията на ищците са за сключен с ответника
договор за кредит на 06.08.2008г. за покупка на недвижим имот-Апартамент № 10 в
гр. София, бул. *******. За обезпечаване вземанията по договора върху имота в
полза на банката била учредена договорна ипотека с посочения нотариален акт от
11.08.2008г., вписана в службата по вписванията под вх.рег. № 59263, акт 85,
том LVII, дело № 40874/2008г. На 02.10.2008г. кредиторът „Ю.Б.“ АД прехвърлил с
договор за цесия на „Б.Р.С.“ АД вземанията си по договора за кредит, а на
23.12.2016г. с последващ договор за цесия това
дружество цедирало обратно вземанията на банката.
Ищците сочат за двете цесии да са били уведомени през 2017г. На 20.07.2018г.
било вписано подновяване на ипотеката, извършено по молба на „Ю.Б.“ АД.
Твърдят, че прехвърлянето на вземанията с първия договор за цесия от
02.10.2008г. не е било вписано в имотния регистър, както изисква чл.171 ЗЗД,
поради което ипотечното право не е преминало в патримониума
на цесионера „Б.Р.С.“ АД, а той от своя страна не е
могъл да го прехвърли на ответника с втория договор за цесия, респ. да бъде
подновено вписването на ипотеката. Навеждат, че прехвърлянето на вземане без
преминаване на ипотеката поради неспазване изискванията на чл.171 ЗЗД вр. чл.99, ал.2 ЗЗД има за последица нейното погасяване и в
качеството си на заинтересовани лица обосновават правен интерес от предявения
иск.
Ответникът оспорва иска с доводи, че неизпълнението на
чл.171 ЗЗД за вписване на договор за цесия на вземания, обезпечени с ипотека, е
свързано с противопоставимостта на ипотечното право
спрямо трети лица, които биха имали интерес от оспорването му, но не и в
отношенията между кредитора и длъжника. Не оспорва изложените в исковата молба
фактически обстоятелства, включително липсата на вписване на първия договор за
цесия, но счита, че това не води до погасяване на ипотеката.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
прецени доказателствата, намира следното:
От фактическа страна не се спори сключването на договор
за кредит между страните от 06.08.2008г.; учредяването на договорна ипотека
върху процесния имот с НА № 81, том III, рег.№
7041, дело № 441/2008г. в обезпечение на вземанията по договора и нейното вписване
в Служба по вписванията-гр.София под вх.рег. № 59263, акт 85, том LVII, дело №
40874/2008г.; прехвърлянето на вземанията по кредита с договор за цесия от
02.10.2008г. от „Ю.Б.“ АД на „Б.Р.С.“ АД и последващото
обратно прехвърлане също с договор за цесия от
23.12.2016г. от „Б.Р.С.“ АД на ответника. Двете цесии са съобщени на ищците /длъжници/ през 2017г и са произвели действие спрямо тях.
Не е спорно още, че първият договор за цесия от
02.10.2008г. не е бил вписан в службата по вписванията, както и че вписването
на учредената договорна ипотека е било подновено по заявление на „Ю.Б.“ АД от
20.07.2018г. след сключването на втория договор за цесия.
Спорният по делото въпрос е дали невписването на
договора за цесия от 02.10.2008г. в съответствие с чл.171 ЗЗД води до
погасяване на ипотечното право.
Ипотеката е вещна тежест върху недвижим имот, която
служи за обезпечение на определено вземане. На основание чл.150 ЗЗД тя следва
обезпеченото вземане при прехвърлянето му и се погасява, ако то се погаси.
Освен при погасяване на обезпеченото вземане, валидно учредената ипотека се
погасява и в хипотезите на чл.175 ЗЗД при публична продан на ипотекирания имот и
по чл.179 ЗЗД със заличаване на ипотеката по съгласие на кредитора или по
силата на влязло в сила съдебно решение. Допълнителни основания за погасяване
на ипотечното право с оглед характера му са при погиване на ипотекирания имот /арг. от чл.154 ЗЗД/, както и при сливане в едно лице на ипотекарния кредитор и собственика на имота, тъй като
собствеността поглъща ипотеката.
Противно на доводите на ищците цедирането
на обезпечените с ипотеката вземания няма за правна последица нейното
погасяване поради невписване на договора за цесия. Вярно е, че според
разпоредбата на чл.171 ЗЗД за да има действие прехвърлянето на обезпеченото с
ипотека вземане трябва да е вписано в имотния регистър, но това вписване се
отнася до противопоставимостта на ипотечното право
спрямо трети лица. Само по отношение на третите лица /конкуриращи кредитори/,
които имат правен интерес ипотеката да не е последвала вземането, цесията няма
да има действие, ако не са били спазени изискванията на чл.171 от ЗЗД. Тя обаче
произвежда действие по отношение ипотекарния длъжник
независимо дали цесията е била вписана, защото съгласно чл.99, ал.2 ЗЗД прехвърленото
вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията
и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено
противното. Уговарянето на друго не следва от съдържанието на договора за цесия
от 02.10.2008г., поради което вземанията на „Ю.Б.“ АД по договора за кредит са
преминали в патримониума на цесионера
„Б.Р.С.“ АД заедно със съществуващото ипотечно право, които идентично като
обезпечени с ипотека вземания са били прехвърлени обратно на банката-ответник с
последващо сключения договор за цесия от 23.12.2016г.
По обсъждания въпрос е установена съдебна практика,
според която невписването на договор за цесия с предмет обезпечени с ипотека
вземания по чл.171 ЗЗД не е от значение в отношенията между длъжника и
кредитора, а единствено по отношение на
тези трети лица, които имат право и интерес от възражение във връзка с
прехвърлената ипотеката - например във връзка с това дали вземането на цесионера е привилегировано или не. В този смисъл е
цитираното от ищците в исковата молба Решение № 131/26.03.2012г. по гр.д.№
720/2011г. на ВКС, I г.о., както и Решение
№ 291/18.11.2014г. по гр. д. № 2193/2014г. на ВКС, ІV г.о., Определение №
170/2015г. по ч.т.д. № 3746/2014г. на ВКС, ІІ т.о., Определение № 193/30.03.2017г. по
ч.т. д. № 420/2017г., на ВКС, II т.о.; Определение № 359/18.06.2014г. по т. д.
№ 4268/2013г. на ВКС, II т. о.
Следователно ищците, като длъжници
по обезпечените вземания, нямат противопоставими във
връзка с вписването на договорите за цесия права съобразно чл.171 ЗЗД. Прехвърлянето
на вземанията от банката на трето лице с последващото
им обратно прехвърляне на банката е осъществено заедно с ипотеката, която
съществува и не е погасена на соченото от тях основание, предпоставящо
неоснователност на предявения иск с последица неговото отхвърляне. След като
ипотечното право съществува не е налице основание за заличаване на ипотеката, респ. заличаване на
вписаното подновяване, доколкото е осъществено от кредитора, който е носител на
обезпечените вземания.
С оглед изхода от делото разноски в полза на ответника
по чл.78, ал.3 ГПК не следва да се
присъждат, тъй като е представляван от адвокат съгласно приложено по делото
пълномощно, но няма доказателства за уговорено и платено адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. И.Д., ЕГН **********, и З.Е.Х.,
ЕГН **********, двамата с адрес ***, против „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, иск по чл.124, ал.1 ГПК вр.
чл.171 ЗЗД за установяване погасяването на ипотечно право, произтичащо от НА №
81, том III, рег.№ 7041, дело № 441/2008г. за учредяване на договорна ипотека
върху недвижим имот - Апартамент № 10 в гр. София, бул. „*******, за заличаване
вписването на ипотеката и заличаване вписване нейното подновяване.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред
Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: