Определение по дело №267/2018 на Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. Кюстендил, 31.07.2018 г.

         Кюстендилският окръжен съд, в закрито съдебно заседание, проведено на тридесет и първи юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

                                                                                                        МИЛЕНА БОГДАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Савова в. гр. д. № 267 по описа за 2018 г. на КнОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

            Образувано е по жалба с вх. № 11731 от 05.10.2017 г. по описа на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Елица Христова – с рег. № 743 и с район на действие ОС – Кюстендил, подадена от Ц.Г.К., ЕГН **********,***, насочена срещу отказа на ЧСИ Христова да прекрати изп. дело № 20127430400894 по описа на кантората на същия ЧСИ на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и срещу действия на ЧСИ, изразяващи се в насочването на изпълнението върху недвижим имот, който не е собственост на длъжника.

Жалбоподателката, в качеството си на длъжник, заявява, че през месец май 2015 г. чрез принудително изпълнение е бил продаден ипотекираният в полза на кредитора „***“ ЕАД недвижим имот – апартамент, нейна собственост. Счита, че кредиторът би следвало да е удовлетворил своето вземане по договора за заем, респ. изпълнителното производство да бъде прекратено. Сочи се, че от момента на продажбата на ипотекирания в полза на банката – кредитор недвижим имот ЧСИ Христова не била извършвала никакви други принудителни действия, с оглед на което се приема, че изпълнителното производство следва да бъде прекратено на осн. чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Твърди се, че съгласно съдебната практика на ВКС в тези случаи изпълнителният процес се прекратява по силата на закона, като постановлението на съдебния изпълнител има само декларативно, но не и конститутивно действие.  Жалбоподателката се позовава на ТР №2/2013 г. от 26 юни 2015 г. на ОСГТК на ВКС, където в т.10 е прието, че когато взискателят не е поискал извършване на принудителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на осн. чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, като това прекратяване поради т.нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона. Сочи се също така, че ЧСИ Христова без да уведоми длъжницата е предприела принудителни действия срещу имот, собственост на трето на изпълнението лице. Моли съда да постанови решение, с което да прекрати изп. дело № 20127430400894. Прави искане на осн. чл.438 ГПК за спиране на изпълнението до произнасянето по жалбата. Направено е и искане по чл.83, ал.2 ГПК, което е уважено.      

Взискателят – „***” ЕАД, изразява становище по жалбата в писмен отговор, в който излага своите доводи за неоснователност и недоказаност на същата. Сочи се, че изложеният от жалбоподателката довод за настъпила перемпция не отговарял на действителното положение, доколкото след извършената публична продан на ипотекирания в полза на банката – кредитор недвижими имот, били извършени и други действия по принудително изпълнение спрямо длъжника, а именно: наложен запор на трудовото възнаграждение, както и опис и оценка на недвижим имот, собственост на длъжника. По изпълнителното дело била наложена и възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника. По изложените съображения се моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Постъпили са мотиви от страна на органа по принудителното изпълнение, в които се изразява становище за неоснователност на депозираната жалба. Сочи се, че твърдението за настъпване на обстоятелствата по чл.433, ал.1, т.8 ГПК не кореспондирало с писмените доказателства по делото, като искането в тази насока било недопустимо съгласно утвърдената съдебна практика. Излагат се доводи за основателност на извършените принудителни действия спрямо недвижим имот, представляващ „Източния дял от жилищна сграда, построена в парцел V, имот пл.сн. №113 в квартал 4 по плана на с. Багренци, общ. Кюстендил, ведно с ½ идеална част от парцела и стопанската постройка /сушилня/, при съседи: улица, парцел IV – 112 и парцел VI- 114. 

С определение №773 от 30.10.2017 г. КнОС е оставил депозираната жалба без разглеждане, като процесуално недопустима, доколкото е насочена срещу действия на съдебен изпълнител, неподлежащи на обжалване и е прекратил производството по делото.

При въззивен контрол на постановеното от ОС Кюстендил определение, същото е отменено от АС София с определение №1317 от 24.04.2018 г., постановено по гр.д.№339 по описа за 2018 г. в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на Ц.К. срещу отказа на ЧСИ Елица Христова да прекрати принудителното изпълнение по изп.дело №20127430400894 и делото е върнато на КнОС за произнасяне по жалбата в тази й част. 

            Кюстендилският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Хипотезата, в която изпълнението може да бъде прекратено единствено по почин на длъжника, е изрично посочена в чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК. В хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, прекратяването на изпълнението настъпва по силата на закона, а издаденото от съдебния изпълнител постановление за прекратяване на това основание има само декларативен ефект. Длъжникът може да поиска от съдебния изпълнител да издаде такова постановление, в случай че счита изпълнението за перемирано, но съдебният изпълнител не е обвързан от тази негова преценка. В случай, че съдебният изпълнител не уважи молбата на длъжника за издаване на постановление за прекратяване, редът за защита правата на длъжника е по чл. 435, ал.2, т.6 ГПК.

По делото не се установява длъжницата да е заявила пред съдебния изпълнител искане с правно основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, съответно и  не е налице акт на ЧСИ (.разпореждане) , с който да е оставена без уважение такава молба от длъжника по изпълнителното дело за издаване на надлежен акт, с който да констатира прекратяване на изпълнително дело основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В разглеждания случай в жалбата е заявено искане съдът да прекрати изпълнителното производство. Това действие обаче не е от компетентността на съда, вменяваща му контролно – отменителни функции в специално предвидени и лимитативно изброени в чл.435 ГПК хипотези. Доколкото по делото не е налице акт на съдебния изпълнител, който да бъде обект на въззивнен контрол от страна на съда, то депозираната жалба се явява процесуално недопустима - искането в случая е съдът да прекрати изпълнителното производство, което не е от компетентност на съда - при липса въобще на постъпило искане до ЧСИ  за прекратяване на изпълнителното дело на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК- т.е. новата редакция на чл. 435, ал.2 от ГПК не променя крайния извод за недопустимост на подадената частна жалба в тази насока

При изложените съображения жалбата, при липса на действие или акт на съдебния изпълнител, включени в обхвата на чл.435, ал.2 от ГПК, се явява процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство – прекратено.  При този изход на производството, съдът не следва да се произнася по заявеното с жалбата искане по чл.438 ГПК.           

Ръководейки се от изложените съображения, ОС – Кюстендил.

                                                        О П Р Е Д Е Л И:

   ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх.№ 11731 от 05.10.2017 г. по описа на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Елица Христова – с рег. № 743 и с район на действие ОС – Кюстендил, подадена от Ц.Г.К., ЕГН **********,***, относно искане за прекратяване  на  изп. дело № 20127430400894 по описа на ЧСИ Христова на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и   ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 267/2018 г. по описа на ОС – Кюстендил.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд –  София в едноседмичен срок, считано от връчването на препис на жалбоподателя, чрез ОС-  Кюстендил.

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                          

 

                                                                                              2.