РЕШЕНИЕ
№ 143
гр. Враца, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Иван Цв. Иванов
при участието на секретаря А.Л. М.
като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело №
20241420103050 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се движи по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба на С. Г. М. с ЕГН ********** и адрес гр. *********
срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, с която са предявени обективно съединени искове,
както следва: 1) за прогласяване за нищожен на различни основания на договор за
потребителски кредит № ********** от 08.12.2022 г., които с оглед съдебната практика
(например решение № 97 от 08.02.2013 г. по т. д. № 196/2011 г. на Върховния касационен съд
(ВКС), І т.о. и решение № 199 от 12.07.2016 г. по гр. д. № 583/2016 г. на ВКС, ІV г.о. следва
да се разгледат при условията на евентуалност, като подлежат на разглеждане в поредността,
произтичаща от естеството на въведеното основание – от най-тежкото към най-лекото, а
именно главен иск с правно основание чл. 146, ал. 1, във вр. с чл. 143, ал. 2, т. 10 и т. 19 от
Закона за защита на потребителите (ЗЗП) – за признаване за установено, че договор за
потребителски кредит № ********** от 08.12.2022 г. е нищожен поради наличието в него на
неравноправни клаузи, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, хипотеза 1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) – за признаване за установено, че договор за
потребителски кредит № ********** от 08.12.2022 г. е нищожен поради противоречие на
закона; иск с правно основание чл. 26, ал. 1, хипотеза 3 от ЗЗД – за признаване за установено,
че договор за потребителски кредит № ********** от 08.12.2022 г. е нищожен поради
накърняване на добрите нрави; 2) евентуално съединен иск (с исковете по т. 1) с правно
1
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните,
че ищецът не дължи на ответника сумата 6 771,61 лева по договор за потребителски кредит
№ ********** от 08.12.2022 г., формирана както следва: 2 139,29 лева-застрахователна
премия и 4 632,32 лева-договорна лихва по договора, тъй като договорът е нищожен; 3)
евентуално съединен иск (с исковете по т. 1) с правно основание чл. 55, ал. 1, хипотеза 1 от
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 1 208,68 лева, представляваща
недължимо платена сума по нищожен договор за кредит, с която ответникът неоснователно
се е обогатил.
Ищецът излага следните твърдения: По силата на договор за потребителски кредит №
********** от 08.12.2022 г., сключен в писмена форма, е получил за лични нужди кредит в
размер на 8 400,00 лева, но в договора като размер на кредита е посочена сумата от
10 539,29 лева, включваща получената от него сума от 8 400,00 и сумата от 2 139,29 лева,
представляваща сбор от застрахователните премии по две застраховки, както следва:
1 839,58 лева – застрахователна премия по застраховка Bank пакет 3 кредит + сметка; 299,71
лева – застрахователна премия по застраховка Bank пакет 3 сметка. Уговорени са лихвен
процент по кредита в размер на 30,39 % и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на
34,31 %. Ищецът се е задължил да върне сума в общ размер на 15 171,61 лева на 30 месечни
погасителни вноски, всяка в размер на 505,72 лева, с изключение на последната, възлизаща
на 505,73 лева, като крайният срок на договора е до 15.06.2025 г. До 26.09.2024 г. той е
платил на банката по договора за кредит сума в общ размер на 9 608,68 лева, с което се
изчерпват задълженията му, защото договорът за кредит е нищожен и по него се дължи само
чистата стойност на кредита. Договорът за кредит и застраховките не са били предоставени
на потребителя веднага след сключването, а впоследствие, като едва тогава той е разбрал за
сключените застраховки с „Кардиф Общо застраховане“ КЧТ. Застраховките са по
застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“. Те са сключени чрез
банката, действаща като застрахователен агент по силата на договор за застрахователно
агентство от 26.08.2019 г., срещу което тя е получила комисионна, включена в
застрахователните премии, поради което се касае за договори, сключени от свързани
дружества. Клаузата, предвиждаща включване на застрахователните премии към главницата
по договора за кредит, и клаузата относно общия размер на сумата, която потребителят
следва да плати, са неравноправни, защото не позволяват на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора, както и представляват уговорки във
вреда на потребителя, които не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. Получаването на облага за кредитора под формата на комисионна от
застрахователя и посочването на по-нисък от действителния ГПР сочат, че се касае за
нелоялни и заблуждаващи търговски практики. Договорът за кредит е нищожен и като
противоречащ на закона. В него не са посочени по ясен и разбираем начин всички елементи
на договора, а ищецът е бил подведен от кредитора да сключи двата застрахователни
договора в негова полза, чиято стойност значително е оскъпила кредита, защото цената на
застраховките е включена в главницата по кредита, представлява част от месечните
2
погасителни вноски и подлежи на олихвяване с договорната лихва. В договора за кредит не
са посочени условията за прилагане на възнаградителната лихва, нито са посочени всички
разходи, които са отчетени при формирането на ГПР. В ГПР не е включена
застрахователната премия, представляваща разход по кредита. Нарушен е максималният
допустим от чл. 19, ал. 4 от ЗПК размер на ГПР. Клаузата за възнаградителната лихва е
нищожна като противоречаща на добрите нрави, защото надвишава трикратния размер на
законната лихва, а доколкото договорът за потребителски кредит е възмезден, нейната
нищожност обуславя нищожност на цялата сделка. При условията на евентуалност ищецът
моли да бъде прогласена нищожността на договорите за застраховки, тъй като той изобщо не
е разбрал, че е сключил такива договори. Сключването им е резултат от използването от
банката, действаща в качеството на застрахователен посредник, на заблуждаваща и
нелоялна търговска практика, като не се касае за индивидуално уговорена клауза.
Застрахователната премия е завишена на фона на предсрочното погасяване на кредита.
Ищецът моли съда да обяви за нищожен в цялост договора за кредит, евентуално, ако
счете, че договорът не е нищожен да обяви за нищожни клаузите на чл. 7.2.2 и чл. 19 от
договор за потребителски кредит № 720031298926 от 25.01.2024 г., да признае за установено
в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата 6 771,61 лева по
договор за потребителски кредит № ********** от 08.12.2022 г., формирана както следва:
2 139,29 лева-застрахователна премия и 4 632,32 лева-договорна лихва по договора, тъй като
договорът е нищожен, както и да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 1 208,68 лева,
представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за кредит, с която ответникът
неоснователно се е обогатил. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД оспорва предявените
срещу него искове като неоснователни. Оспорва наличието на твърдените от ищеца пороци
в сключения между тях договор за потребителски кредит. Твърди, че сключването на
застраховките не е задължително условие за сключване на договора за кредит, а длъжникът
изрично е декларирал избора си за такава допълнителната услуга – застраховка в полза на
кредитор за обезпечаване на вземането на застраховащия от застрахования по сключен
между тях договор за потребителски кредит, при положение че е могъл да избере друга
услуга с различен застраховател. Акцентира, че потребителят може по всяко време да се
откаже от сключената застраховка. Излага, че стойността на застрахователната премия е
финансирана от банката, поради което е елемент от главницата по кредита. Посочва, че
потребителят е възложил на кредитора да преведе частта от общия размер на кредита,
съответна на застрахователната премия, на застрахователя, което кредиторът е сторил.
Счита, че в договора за кредит са посочени размерът на приложимия лихвен процент и
условията за прилагането му, като изтъква, че в случая не се касае за променлив лихвен
процент. Оспорва наличието на нарушение относно посочването на ГПР и начина на
изчисляването му, като счита, че дори ако той е неправилно изчислен, това не води до
недействителност на договора. Изтъква, че застрахователната премия подлежи на включване
при изчислението на ГПР, само ако застраховката е била задължително условие за
3
сключването на договора за кредит, какъвто настоящият случай не е, поради което тя не е
разход по кредита, но въпреки това като част от главницата тя се явява компонент от ГПР.
Оспорва клаузата за възнаградителната лихва да накърнява добрите нрави, като сочи, че за
тази лихва не е установено ограничение, съизмеримо с трикратния размер на законната
лихва. Моли за отхвърляне на исковете, предявени срещу него. Претендира юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на платения от ищеца адвокатски
хонорар. Претендират се разноски.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, както и исканията и възраженията на страните, приема за установено следното:
От събраните по делото доказателства се установява, че на 08.12.2022 г. страните са
сключили договор за потребителски кредит № **********, по силата на който ответникът е
предоставил на ищеца сумата в размер на 8 400,00 лева за задоволяване на текущи
потребителски нужди, като ищецът се е задължил да върне същата сума, ведно с лихвите, на
30 месечни вноски, всяка в размер на 505,72 лева, общо 15 171,61 лева.
По делото е приета от съда съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че
процесният договор за кредит в размер на 8 400,00 лева е бил изцяло усвоен от ищеца.
Съгласно експертизата реалният годишният процент на разходите (ГПР) е в размер на 32,35
%. Ищецът е заплатил в полза на ответника за погасяването на задължението си по
процесния договор за кредит за периода от 05.01.2023 г. до 23.07.2024 г. сумата 9 183,25
лева, като в счетоводната система на ответното дружество не е отразявано с постъпилите
суми какви задължения са погасявани по пера. Въпреки, че експертизата няма данни за
начислените и заплатени лихви за просрочие, предвид размера на направените вноски,
експертизата приема условно, че задълженията за вноските по погасителен план са
заплатени евентуално до 15.06.2024 г.-крайния срок за издължаване на кредита по
погасителен план.
Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва, което означава, че лихвите и разходите по
кредита не могат да надхвърлят 50,00 % от взетата сума.
Общото задължение на кредитополучателя е еквивалентно на вписаните в
погасителния план сборни плащания, в които изрично е посочено и задължението за
застрахователна премия в общ размер от 2 139,29 лева.
При използване на публично достъпния софтуер в интернет на адрес
www.calculator.bg/1/crediten_gpr.html съдът получи годишен процент на разходите в размер
на 77,74 %.
Уговореният размер годишен лихвен процент (ГЛП) по договора е фиксиран на 30,39
%, а годишният процент на разходите (ГПР) е фиксиран на 34,31 %.
Съдът не възприема заключението на съдебно-счетоводната експертиза в частта й
относно изчисляването на годишният процент на разходите (ГПР), тъй като в тази си част
експертизата противоречи на разпоредбите на ЗПК, а въприема за доказан годишен процент
4
на разходите в размер на 77,74 %.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни
изводи:
В тежест на ищеца С. М. беше да докаже следните обстоятелства: по исковете за
прогласяване за нищожен на различни основания на договор за потребителски кредит №
********** от 08.12.2022 г. сключването между него и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД на договор за
потребителски кредит № ********** от 08.12.2022 г. с посоченото съдържание, по който му
е предоставена заемната сума, сключването между ищеца и „Кардиф Общо застраховане“
КЧТ в полза на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД на договор за застраховка Bank пакет 3 сметка и
договор за застраховка Bank пакет 3 кредит + сметка във връзка с кредита, твърдяната
неравноправност на клаузите в договора за кредит, предвиждащи сключването на
застраховките и определящи общия размер на дължимата от потребителя сума, твърдяното
противоречие на договора за кредит със закона, твърдяното накърняване на добрите нрави
от клаузата за възнаградителна лихва в договора за кредит и твърдяната неравноправност на
договорите за застраховки; по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК в тежест на
ищеца беше да докаже по делото следните обстоятелства: факта на плащане на сумата
6 771,61 лева по договор за потребителски кредит № ********** от 08.12.2022 г., формирана
както следва: 2 139,29 лева-застрахователна премия и 4 632,32 лева-договорна лихва по
договора, както и твърденията си за нищожност на същия договор за потребителски кредит;
по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, хипотеза 1 от ЗЗД обстоятелството, че е
предоставил на ответника при начална липса на основание сумата 1 208,68 лева,
представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за кредит, с която ответникът
неоснователно се е обогатил.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. В настоящия случай
след изследване на съдържанието на договора, съдът намира, че потребителския кредит е
недействителен, поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК. Така, в процесния договор кредиторът се е задоволил единствено с посочването
като абсолютна стойност на ГПР – 34,31 %. Липсва обаче ясно разписана методика на
формиране годишния процент на разходите по кредита (кои компоненти точно са включени
в него и как се формира посочения в договора ГПР). В този ред на мисли следва да се
посочи, че съобразно разпоредите на ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, застраховки, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина (като глобален израз на всичко
дължимо по кредита ) следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани
всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. В конкретния случай, в процесния договор за кредит липсва яснота
досежно посочените обстоятелства. В чл. 10 е записано единствено, че ГПР по кредита и
5
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в приложение № 1 към ЗПК начин: ГПР в размер на 34,31 %, а в чл. 11 е
посочено, че общата сума, дължима от потребителя е в размер на 15 171,61 лева. Поради
посочената формулировка по никакъв начин не може да се изведе какво е включено в ГПР.
Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и
приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен
от законовия е недопустимо в материалноправен смисъл. Тези съставни елементи обаче,
както бе посочено и по- горе, остават неизвестни и на практика по този начин се създават
предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса.
Отделно от това, съдът счита, че застрахователната премия неправилно е включена към
общия размер на отпуснатия кредит вместо към размера на разходите. Видно е, че в
информацията за потребителския кредит всички предоставени данни са с включена
застраховка, като кредитодателят предварително е знаел размера на застрахователната
премия, независимо, че към този момент потребителят не е бил направил избор на конкретна
застраховка. От стандартния европейски формуляр е видно, че условията на потребителския
кредит включват застраховка, доколкото не е дадена информация за условията на
незастрахован кредит. Тъй като от формуляра е видно, че застраховането е условие за
конкретния кредит, се налага извод, че премията би следвало да е разход, а не част от
отпусканата сума. От договора е видно, че застрахователната премия се превежда директно
по сметка на застрахователя от „Ти Би Ай“ ЕАД и в нито един момент сумата не е била на
разположение на потребителя, т. е. С. Г. М. не е имал възможност да реши дали да усвои
сумата като част от отпуснатия кредит или да я заплати в полза на застрахователя. Въпреки
това, че ищецът-потребител в нито един момент не е имал достъп до сумата по
застраховката, същата е включена в общия размер на главницата по заема. С оглед характера
на сумата по застраховката следва да се приеме, че същата представлява разход по кредита и
като такъв следва да е включена в общия размер на ГПР. При включване на
застрахователната премия в ГПР размерът му би надвишил законово допустимия такъв
размер, което е безспорно доказано при използване на публично достъпния софтуер в
интернет на адрес www.calculator.bg/1/crediten_gpr.html.
Ето защо са изцяло основателни и доказани предявените: установителен иск за
прогласяване на нищожността на основание чл. 26, ал. 1, хипотеза 1 от ЗЗД на договор за
потребителски кредит № ********** от 08.12.2022 г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД
и С. М. и евентуално съединен иск за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответника сумата 6 771,61 лева по договор за
потребителски кредит № ********** от 08.12.2022 г., формирана както следва: 2 139,29
лева-застрахователна премия и 4 632,32 лева-договорна лихва по договора, тъй като
договорът е нищожен, евентуално съединените искове по чл. 21, ал. 1, вр. чл. 33, ал. 1 и 2 от
ЗПК и чл. 19, ал. 5, вр. с ал. 4 от ЗПК и чл. 26, ал. 1, хипотеза 3, във вр. с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД,
за обявяване на нищожност на клаузите на чл. 7.2.2 и чл. 19 от договор за потребителски
6
кредит № 720031298926 от 25.01.2024 г., следва да бъдат оставени без разглеждане, а
евентуално съединеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, хипотеза 1 от ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата 1 208,68 лева, представляваща недължимо платена
сума по нищожен договор за кредит, с която ответникът неоснователно се е обогатил е
основателен и доказан до размера от 783,25 лева (общо платената по договора сума в размер
на 9 183,25 лева минус чистата сума по кредита в размер на 8 400,00 лева), а за разликата до
пълния предявен размер от 1 208,68 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен
и недоказан.
По разноските:
При този изход на делото на ищеца се следват направените разноски по съразмерност с
уважената част от исковете, а на ответника се полагат разноски по съразмерност съгласно
отхвърлената част от третия евентуално съединен иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
хипотеза 1 от ЗЗД.
Неоснователно е възражението, че на ищеца не се следват разноски поради
недоказаност на предпоставките по чл. 38 от Закона за адвокатурата, тъй като ищецът е бил
освободен от заплащането на държавни такси и разноски по настоящото производство по
реда на чл. 83 от ГПК.
По делото своевременно е направено от ответника възражение за прекомерност на
платеното от ищеца адвокатско възнаграждение, като при преценката за неговата
основателност съдът следва да съобрази решение на Съда на Европейския съюз в
Люксембург (СЕС) от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22/, което предвижда националният съд
да откаже да приложи национална правна уредба, в случая Наредба № 1/2004 г., която
определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер като нарушаваща забраната по чл. 101, параграф 1 от Договора за
функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) – за забрана за ограничаващите
конкуренцията споразумения и практики. С оглед на даденото тълкуване в решението на
СЕС съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в
Наредба № 1/2004 г. и при определяне на отговорността за разноски, следва да определи
възнаграждението с оглед цената на предоставените услуги, като от значение са видът на
спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата
и правна сложност на делото. В случая става дума за облигационен спор с предявени при
условията на евентуалност три иска, с типичната за този вид дела правна и фактическа
сложност и обичайните за такива случаи процесуални действия по образуване на делото и
доказване на предявените искове, като следва също да се отбележи, че по спорните по
делото въпроси е налице обилна и непротиворечива съдебна практика.
В настоящия случай, при съобразяване на гореизложеното, ответникът поначало дължи
на адв. Л. Б. сумата 400,00 лева-разноски за безплатно предоставена на ищцата правна
помощ. Съразмерно с уважената част от исковете, ответникът дължи на адв. Л. Б. сумата
353,06 лева.
7
Съдът определя в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение на основание
чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37, във вр. 1 от ЗПП, във вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП в
размер на 300,00 лева. Съразмерно с отхвърлената част от исковете, ищецът дължи на
ответника сумата 35,20 лева.
Следва на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът да бъде осъден да заплати по
сметка на Врачанския районен съд сумата 980,57 лева-изчислени съразмерно с уважената
част от исковете изплатени от бюджета на съда разноски за държавни такси (656,86 лева) и
депозит за вещо лице (350,00 лева).
Така мотивиран, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните С. Г. М. с ЕГН
********** и адрес гр. ********* и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, че сключеният между
тях договор за потребителски кредит № ********** от 08.12.2022 г. е недействителен, на
основание чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните С. Г. М. с ЕГН
********** и адрес гр. ********* и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, че С. Г. М. не дължи на
„Ти Би Ай Банк“ ЕАД сумата 6 771,61 лева по договор за потребителски кредит №
********** от 08.12.2022 г., формирана както следва: 2 139,29 лева-застрахователна премия
и 4 632,32 лева-договорна лихва по договора, тъй като договорът е нищожен.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от С. Г. М. с ЕГН ********** и адрес гр.
********* срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54 евентуално съединени искове с правно
основание чл. 26, ал. 1, хипотеза 3 от ЗЗД за признаване за установено, че договор за
потребителски кредит № ********** от 08.12.2022 г. е нищожен поради накърняване на
добрите нрави и иск за прогласяване на нищожността на чл. 7.2.2 и чл. 19 от договор за
потребителски кредит № 720031298926 от 25.01.2024 г. като неравноправни и
противоречащи на ЗПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, хипотеза 1 от ЗЗД „Ти Би Ай Банк“ ЕАД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54
да заплати на С. Г. М. с ЕГН ********** и адрес гр. ********* сумата 783,25 лева,
представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за потребителски кредит №
********** от 08.12.2022 г., с която ответникът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД неоснователно се е
обогатил за сметка на ищеца С. Г. М., като отхвърля като неоснователен и недоказан иска с
правно основание чл. 55, ал. 1, хипотеза 1 от ЗЗД за разликата от уважения размер от 783,25
лева до пълния предявен размер от 1 208,68 лева.
8
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38 от ЗАдв „Ти Би Ай Банк“ ЕАД
с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ №
52-54 да заплати на адв. Л. К. Б. от АК-София с личен адвокатски номер *********и с
адрес на упражняване на дейността гр. София, ул. „Триадица“ № 5Б, ет. 3, офис 311 сумата
353,06 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК С. Г. М. с ЕГН ********** и адрес гр.
********* да заплати на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54 сумата 35,20 лева-направени по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „Ти Би Ай Банк“ ЕАД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54 да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Врачанския районен съд сумата 980,57
лева-изчислени съразмерно с уважената част от исковете изплатени от бюджета на съда
разноски за държавни такси и депозит за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
9