О П Р
Е Д Е Л Е Н
И Е № 260047
Гр. Пловдив, 19.10.2020 г.
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, трети граждански състав в закрито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева
Елена Арнаучкова
като разгледа докладваното от съдията В. Иванова частно
въззивно гражданско дело № 502 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на чл. 278 във вр. с чл. 274, ал.1,
т.1 от ГПК.
Обжалвано е разпореждане № 260622, постановено в закрито съдебно заседание на 11.09.2020 г. от Окръжен съд-Пловдив по гр.д.
№ 1359/2020 г., с което е върната на С.С.
исковата молба, по която е образувано гр.д. 1359/2020 г. на ПОС поради
неотстраняване на указаните от съда нейни нередовности в определения за това
срок.
Жалбоподателката С.М.С. обжалва разпореждането
по съображения, изложени в частната жалба с вх. № 260651 от 24.09.2020 г., с
молба то да бъде отменено.
Пловдивският апелативен съд
провери законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на
жалбоподателката, прецени обстоятелствата по делото и намери за установено
следното:
На 15.11.2019
г. е подадена искова молба до РС-Пловдив от Д* К* Г* против М* К* Г* с правно
основание чл. 87 от ЗЗД с искане за разваляне по съдебен ред поради
неизпълнение от страна на ответника на договора от 6.03.2019 г., с който ищцата
е прехвърлила срещу задължение за издръжка и гледане на ответника собствеността
на своя недвижим имот – цялата жилищна сграда с идентификатор *** на два етажа
със застроена площ от 115 кв.м., находяща се в описан недвижим имот.
С
разпореждане на районния съд от 19.11.2019 г. исковата молба е оставена без
движение за отстраняване на посочени нередовности, включително вписване на
исковата молба и внасяне на ДТ в размер на 987,04 лв. Със същото разпореждане е
постановено да се издадат на ищцата поисканите с исковата молба съдебни
удостоверения за снабдяване от АК със схема на имота и за снабдяване от Община
П* с удостоверение за данъчна оценка.
Във връзка
с молба на ищцата от 30.12.2019 г. районният съд с разпореждане й дава срок да
представи данъчна оценка на процесния имот и да впише исковата молба.
На
6.02.2020 г. по делото постъпва удостоверение за данъчна оценка, изпратено от
Община П*в отговор на издаденото съдебно удостоверение. Видно от него,
данъчната оценка на имота с идентификатор ** е 99 711,40 лв.
С
определение от 7.02.2020 г. районният съд с оглед на данъчната оценка
установява, че цената на иска е 99 711,40 лв., поради което делото се
явява родово подсъдно на окръжния съд и затова прекратява делото пред районния
съд и го изпраща на ОС-Пловдив.
На
7.07.2020 г. е образувано гр.д. 1359/2020 г. на ОС-Пловдив.
С
разпореждане от 9.07.2020 г. исковата молба е оставена без движение от окръжния
съд за отстраняване в едноседмичен срок на посочани нередовности - посочване
цена на иска, вписване на исковата молба, представяне на актуална скица на
имота и описването му съгласно актуалния му кадастрален статут.
С молба от
17.07.2020 г. пълномощникът на ищцата уведомява съда, че тя е починала и
правният интерес за наследника С.С. за отмяна остава за ½ ид.ч. от
сградата. Изразено е становище, че издадената данъчна оценка е некоректна,
защото са вписани две отделни оценки за един и същи имот, както и че следва да
бъде задължена Община П* да издаде коректна данъчна оценка. Иска се съдът да
удължи срока, като за същия да определи начален момент от изпълнението на
указания на съда и предоставяне на годна данъчна оценка.
След
извършена служебна справка окръжният съд установява, че ищцата Д* Г* е починала
още на дата 22.03.2020 г. С определение от 23.07.2020 г. съдът спира
производството по делото.
На 12.08.2020
г. по делото постъпва изисканото от съда удостоверение за наследници на Д* Г*,
изпратено от Община П*-Район „З*“.
С определение от 13.08.2020 г.
съдът възобновява производството по делото, заличава досегашния ищец Д* Г*,
конституира като ищец С.М.С. и оставя без движение исковата молба за
отстраняване на посочени нередовности в двуседмичен срок от получаването на
препис, а именно ищцата да прецизира претенцията си с оглед обема направата си
като наследник на починалата Д* Г*, да посочи цена на иска и да представи
документ за платена ДТ в размер на 1% от данъчната оценка, да представи
актуална скица на процесния имот и да го опише съобразно актуалния му
кадастрален статут, да впише исковата молба с уточнителните молби. В мотивната
част на определението съдът изрично указва на ищцата относно определянето на
цената на иска, че по делото е постъпила данъчна оценка за сумата 99 711,40
лв. за целия имот.
За
определението на съда от 12.08.2020 г. ищцата С. С* е уведомена чрез
изпратеното лично до нея съобщение, връчено на 27.08.2020 г.
На
8.09.2020 г. постъпва молба от ищцата С.С. чрез пълномощник адвокат Б.С. с
приложено към нея пълномощно, изпратена на 4.09.2020 г., с която се иска
удължаване на срока за изпълнение на указанията, като се иска издаване на
съдебно удостоверение за снабдяване с актуална данъчна оценка на спорния имот,
представляващ само сграда с идентификатор **, като се посочи една единствена
данъчна оценка за сградата. Заявено е, че без коректна данъчна оценка няма как
ищцата да изпълни и останалите указания на съда. Поискано е издаване и на
удостоверение, чрез което да се снабди с актуална скица за спорния имот, без
вписаното право на ползване.
На
11.09.2020 г. окръжният съд постановява обжалваното сега пред апелативния съд
разпореждане. С него окръжният съд приема, че молбата от 4.09.2020 г. е
неоснователна и срокът не следва да се продължава, защото извършените по делото
процесуални действия от датата на образуването му до датата на тази молба
запазват действието си и по отношение на С.С., заместила починалата в хода на
производството ищца, като по този начин за отстраняване на нередовностите на
исковата молба на ищцата са давани многократни възможности и няма уважителна
причина за тяхното неизпълнение до датата на изтичане на последно определения
за това срок. Съдът посочва, че обемът от ½ ид.ч. на претендираните
права е посочен с молба от 14.07.2020 г., данъчната оценка на имота цялата
жилищна сграда на два етажа на ул.“Е* П*“80 е дадена като такава за
99 711,40 лв. и за ищцата е възможно да посочи както каква е ½ част
от същата, така и да внесе следващата се за производството ДТ. Съдът посочва, че
даденият от съда срок е бил достатъчен както да внесе следващата се ДТ, така и
да впише исковата молба, а никое от тези многократно давани указания не е
изпълнено. Затова съдът приема, че срокът за отстраняване на нередовности, е
изтекъл на 10.09.2020 г. и те не са отстранени, то на основание чл. 129,ал.3 от ГПК исковата молба следва да бъде върната.
За
разпореждането на окръжния съд от 11.09.2020 г. ищцата е уведомена на
14.09.2020 г. и на 21.09.2020 г. подава (изпраща по пощата) частната жалба до
апелативния съд. С нея жалбоподателката твърди, че неправилно окръжният съд е
прекратил делото, въпреки че ищцата своевременно е поискала продължава на
дадения й срок и е изложила подробни съображения за искането си. Заявява се, че
основният проблем представлява неправилно изготвената данъчна оценка. Не счита,
че е без значение дали данъчната оценка е коректна или не. Заявява, че съдът
механично събира стойностите, дадени за два индивидуални обекта в сградата,
описани в данъчната оценка, каквито два обекта не съществуват, а се касае за
еднофамилна двуетажна сграда, която е един обект и няма как да има две оценки.
Счита, че втората оценка следва да касае урегулирания поземлен имот, който не е
процесен, а настоящото производство касае единствено сграда, а в данъчната
оценка са описани два пъти земя и сграда. Счита, че производството се свежда до
½ само от сградата без земята, поради което материалният интерес пада д
евиния случай под 25 000 лв. Твърди, че в производството е необходима
коректна данъчна оценка за сграда отделно от земята, каквато няма и няма как да
се изведе с аритметични изчисления, което обуславя молбата да бъде издадено
съдебно удостоверение за снабдяване именно с данъчна оценка за сградата.
Съгласно
нормата на чл. 127,ал.1,т.3 от ГПК исковата молба трябва да съдържа цената на
иска, когато той е оценяем. Съгласно разпоредбата на чл. 128,т.2 от ГПК към
исковата молба следва да се представи документ за внесена ДТ. В случая исковата
молба следва да бъде вписана съгласно изискването на чл. 114,б.“а“ от ЗС. В
изпълнение на чл. 129,ал.2 от ГПК съдилищата в случая са констатирали, че в
исковата молба не е посочена цена на иска, не е внесена ДТ и исковата молба не
е вписана. За отстраняване на тези нередовности районният съд е предприел
съответните процесуални действия с разпорежданията от 19.11.2019 г. и от
3.01.2020 г. При съобразяване с постъпилата на 6.02.2020 г. данъчна оценка,
районният съд е установил цена на иска 99 711,40 лв., поради което е
прекратил производството и е постановил изпращане на делото на окръжния съд. Видно
от постъпилата на 6.02.2020 г. данъчна оценка, в нея ясно е отразено, че за
обекта жилищна сграда еднофамилна именно с посочения в исковата молба идентификатор
**данъчната оценка е 99 711,40 лв. С определението на окръжния съд от
13.08.2020 г. на новоконституираната ищца С.С. е дадена възможност да отстрани
посочени вече спрямо нея нередовности на исковата молба, включително да посочи
цена на иска и да представи документ за платена ДТ, да представи актуална скица
на имота и да го опише съобразно актуалния му кадастрален статут и да впише
исковата молба с последващите уточнителни молби, за което й е даден двуседмичен
срок. Тъй като за това определение на окръжния съд тя е уведомена на 27.08.2020
г., следвало е да отстрани нередовностите до 10.09.2020 г. На 4.09.2020 г. от
нейна страна е подадена (получена в съда на 8.09.2020 г.) молба за продължаване
на срока за изпълнение на указанията, като се иска издаване на съдебно
удостоверение за снабдяване с актуална данъчна оценка и на такова за снабдяване
с актуална скица на имота.
Съгласно
нормата на чл. 63,ал.1 от ГПК определеният от съда срок за отстраняване на
нередовности може да бъде продължен от съда по молба на заинтересуваната страна
при наличие на уважителни причини. В случая с молбата от 4.09.2020 г.
уважителни причини не се сочат. По делото на ищцата е било издадено още на
20.11.2019 г. съдебно удостоверение за снабдяване от АГКК-П* със схема на
имота. Безспорно е, че до датата 10.09.2020 г. ищцата нито е представила
актуална скица на имота, нито го е описала съобразно актуалния му кадастрален
статут. Представянето на схема на имота от АГКК-П*не е свързано с данъчната
оценка на имота, причини за продължаване на срока за отстраняване на тази
нередовност няма, но тя не е отстранена. Това само по себе си е основание за
връщане на исковата молба. По делото е била изпратена данъчна оценка, в която
ясно е посочено, че тя за имота с идентификатор ** е именно 99 711,40 лв.,
поради което от страна на ищцата са изразени неоснователни становища относно некоректност
на тази данъчна оценка на процесния имот. С оглед на това ищцата е следвало да
посочи цена на иска и да представи документ за платена ДТ, което тя обаче не е
направила без да има уважителни причини. Съответно, ищцата не е изпълнила и
указанието да впише исковата молба с последващите уточнителни молби без да има
уважителни причини за това. Установява се следователно, че ищцата неоснователно
е поискала с молбата от 4.09.2020 г. продължаване на срока за отстраняване на
посочените с определението от 13.08.2020 г. нередовности и неоснователно не е
изпълнила указанията на съда за отстраняване на така посочените нередовности.
Затова е правилна преценката на окръжния съд, че е налице основание за връщане
на исковата молба.
Установява се следователно, че обжалваното
разпореждане на окръжния съд е правилно, частната жалба се явява неоснователна
и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното разпореждане –
потвърдено.
С оглед на гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане
№ 260622, постановено в закрито съдебно
заседание на 11.09.2020 г. от Окръжен съд-Пловдив по гр.д. № 1359/2020 г., с което е върната на С.С. исковата молба, по която е образувано
гр.д. 1359/2020 г. на ПОС поради неотстраняване на указаните от съда нейни
нередовности в определения за това срок.
Определението
може да се обжалва от жалбоподателкатаС* М.С. с касационна частна жалба при
условията на чл. 274,ал.3, т.1 от ГПК пред Върховния касационен съд– гр. София
в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: (1) (2)