№ 170
гр. Попово, 06.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Маринела Г. С.
при участието на секретаря Мая Й. Ангелова
като разгледа докладваното от Маринела Г. С. Гражданско дело №
20243520100439 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 49,ал.1 от СК, като производството е
трансформирано в хода на делото в такова за РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.
Ищцата- Д. Д. С. от гр.П., действаща чрез адв.Б.К. от ТАК, твърди в молбата си, че с
ответника са съпрузи от 30.10.1994г., когато сключили граждански брак. От брака си имали
родено едно дете, което понастоящем е навършило пълнолетие.
Твърди се, че първоначално отношенията между съпрузите били нормални, но преди
8 години отношенията им се променили. Тогава ответникът заминал да работи в чужбина,
като се прибирал при семейството на всеки шест месеца. Това се отразило на семейните
отношения, като същите охладнели и липсвало любов и доверие. Преди около 6 години
ищцата също занимала да работи в чужбина, което също спомогнало за отчуждаване и
разстройство на брачната връзка Всеки от тях поел по собствен път, като контактите им през
годините били предимно по телефона, и свързани единствено и само с детето и
имуществени въпроси.„
Твърди се, че бракът им е изчерпан от съдържание, и е настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на брачните отношения. Моли съда да прекрати брака й с
ответника.Не претендира са ползване на семейно жилище. Придобития по време на брака
недвижим имот желае след прекратяване на брака да остане в обикновена съсобственост. Не
възразява придобития по време на брака МПС да остане в дял на съпруга. Не претендира
издръжка. Желае да запази брачното си фамилно име-С..
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от С. И. С.
от гр.П., действащ чрез адв.З.Б. от ТАК, с който не възразява брака му с ищцата да бъде
прекратен. Не оспорва, че отношенията между страните се променили преди около 8 години,
когато той занимал да работи в чужбина. Не оспорва и обстоятелството, че отношенията
напълно се влошили преди 6 години, когато ищцата също занимала да работи в чужбина.
Счита, че от оттогава връзката им била лишена от любов, доверие, разбирателство,
взаимност, и не съществувала никаква възможност тази връзка да бъдела заздравена и
укрепена. В тази връзка не възразява брака му с ищцата да бъде прекратен. По отношение на
останалите искания досежно придобития по време на брака недвижим имот, МПС и
1
фамилно име също не възразява.
Редовно призовани за първото с.з., се явяват изрично упълномощените представители
на страните, като изразяват съгласие брака между страните да бъде прекратен по взаимно
съгласие. Представят подписано споразумение. Предвид на това, че същото урежда
предвидените в закона лични и имуществени отношения помежду им, то производството по
делото бе трансформирано.
Съдът след анализ и преценка на събраните по делото доказателства прие за
установено следното:
Страните са законни съпрузи от 30.10.1994г., когато сключили граждански брак, за
което е съставен акт за сключен граждански брак №0118/30.10.1994г. в гр.П.. Не се спори, че
роденото от брака дете вече е пълнолетно. Не се спори и за това, че съпрузите живеят
разделено от осем години, отчуждили са се един от друг, като всеки има отделен личен
живот, без да го споделя с другия.
Видно от приложеното свидетелство за регистрация №*****, се установява, че по
време на брака съпрузите са придобили МПС лек автомобил марка „Фолкваген Пасат“, рег.
№ ****, рама ****, двигател № ****, цвят – светло сив металик. За придобитият по време на
брака лек автомобил е представено удостоверение за застрахователна стойност №**********
от „ЗД Евроинс“ АД, от което се установява, че същия е на стойност 2200.00лв.
Преди първото по делото съдебно заседание, страните са постигнали споразумение и
производството бе трансформирано в развод по взаимно съгласие.
Като намери, че са налице основанията на закона, а споразумението не противоречи
на морала и закона, на основание чл. 321, ал. 5 от ГПК, съдът трансформира производството
в развод по взаимно съгласие.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна, че предвид представеното споразумение по чл. 49, ал.4 от СК, трансформацията на
производството по реда на чл. 321, ал.5 от ГПК, както и предвид обстоятелството, че
съгласието на съпрузите да се разведат, е сериозно и непоколебимо, са налице основанията
на закона за допускане на развод между страните по взаимно съгласие, без съдът да издирва
мотивите им за прекратяване на брака. След преценка на постигнатото споразумение по чл.
49, ал.4 от СК, съдът намира, че същото урежда всички, предвидени в закона техни лични и
имуществени отношения, не противоречи на закона и добрите нрави, поради което и съдът
го утвърждава изцяло, така, както е постигнато.
По силата на споразумението, страните нямат семейно жилище, тъй като всеки един
от тях живее и работи в чужбина. Съпрузите не претендират издръжка един от друг, и такава
няма да се дължи. След прекратяване на брака съпругата запазва брачното си фамилното си
име – С..Придобития по време на брака недвижим имот в гр.*****, след прекратяване на
брака ще остане в обикновена съсобственост. Придобитото по време на брака МПС - лек
автомобил „Фолкваген Пасат“, рег.№ **** остава изцяло и в реален дял на съпруга С. И. С..
Придобитото по време на брака движимо имущество съпрузите са разделили доброволно и
извънсъдебно и никой не ще има каквито и да било претенции един към друг за в бъдеще.
След като се съобрази с доходите на страните, съдът намира, че държавната такса за
допускането на развода, следва да бъде определена в размер на 40.00 лв., вносими по равно
от страните, на основание чл. 6, т.3 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата
по ГПК. Освен това съпруга С. С. дължи и 2% държавна такса върху застрахователната
стойност на МПС, което придобива в свой дял в размер на 22.00лв., на основание чл. 7, т.1
от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Водим от горното съдът
2
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА между Д. Д. С., ЕГН **********, с постоянен адрес:гр.**** и
С. И. С., ЕГН **********, с постоянен адрес:гр.****, сключен с акт №0118/30.10.1994г.
съставен в гр.П., като дълбоко непоправим и разстроен, ЧРЕЗ РАЗВОД ПО ВЗАИМНО
СЪГЛАСИЕ.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение по чл.49, ал.4 СК, както
следва:
ОБЯВЯВА, че след прекратяване на брака съпругата Д. Д. С., ЕГН **********,
запазва брачното си фамилно име- С..
ОБЯВЯВА, че съпрузите не претендират за издръжка един към друг след
прекратяване на брака, и такава няма да се дължи.
ОБЯВЯВА, че придобития по време на брака недвижим имот в гр.*****, след
прекратяване на брака остава в обикновена съсобственост между двата съпрузи.
ОБЯВЯВА, че след прекратяване на брака съпругът С. И. С., ЕГН **********
получава в свой реален дял и става изключителен собственик на следното МПС, придобито
по време на брака, а именно:лек автомобил, марка „Фолкваген Пасат“, рег.№ ****, рама
****, двигател № ****, цвят – светло сив металик.
Застрахователната стойност на автомобила е в размер на 2200.00лв. (две хиляди и
двеста лева).
ОБЯВЯВА, че движимите вещи придобити по време на брака са поделени доброволно
и извънсъдебно, и съпрузите нямат да имат претенции един към друг за в бъдеще.
ОСЪЖДА Д. Д. С., с посочен адрес и ЕГН, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд-
П. СУМАТА 20.00лв. (двадесет лева и 00ст.), представляваща държавна такса за
допускането на развода.
ОСЪЖДА С. И. С., с посочен адрес и ЕГН, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПпРС,
СУМАТА 20.00лв. (двадесет лева и 00ст.), представляваща държавна такса за допускането
на развода, както и СУМАТА 22.00лв. (двадесет и два лева и 00ст.), представляваща
държавна такса върху застрахователната стойност на МПС, което придобива в свой дял.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
3