№ 433
гр. Варна, 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Иванка Д. Дрингова
Весела Гълъбова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20243100500494 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 239/02.01.2024 г. на А. Н. В. и Н. Г. Д.
против Решение № 3854/27.11.2023 г. по гр.д. № 16929/2022 г. по описа на ВРС, ХVI състав,
с което е обявен за недействителен по отношение на Държавата договор за продажба,
вписана на 22.02.2022 г., с дв. вх. peг. 4825, вх. № 4908, акт № 30, том. XII, дело №
2520/2022г. в СВ - гр. Варна и извършена с нотариален акт № 100, том peг. № 558, дело №
72, при нотариус Д.Б., с район на действие ВРС, В ЧАСТТА, в която А. Н. В. продава на Н.
Г. Д., собствената си 1/2 идеална част от недвижим имот, придобит чрез покупко-продажба
в условията на СИО, а именно: ДВОРНО МЯСТО, съставляващо УПИ XVI-500, кв.25 по
действащия план на гр. Игнатиево, община Аксаково, област Варна, одобрен със Заповед №
378/26.06.1993 г. на Кмета на община Аксаково, с площ на имота 660 кв.м., заедно с
изградените в вмота сгради: ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, без посочена площ по
предходен документ за собственост, а по удостоверение за данъчна оценка със застроена
площ 75 кв.м.; ГАРАЖ, без посочена площ по предходен документ за собственост, а по
удостоверение за данъчна оценка със застроена площ 24 кв.м. и ЛЯТНА КУХНЯ -
допълващо застрояване със застроена площ 49 кв.м., при граници и съседи на имота: от една
страна улица, УПИ XVII-501, УПИ XIV-498 и УПИ XV499, на основание чл. 216, ал. 1, т. 4
от ДОПК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
1
решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз
основа на събраните по делото доказателства. Иска се отмяна на първоинстанционното и
постановяване на ново, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Претендират се
разноски.
Въззиваемият Национална агенция за приходите, чрез главен публичен изпълнител в
срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не депозира отговор по така подадената жалба.
В съдебно заседание въззивниците поддържат изразената позиция по спора, а
въззиваемият оспорва въззивната жалба, като всяка претендира присъждане на разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В обхвата на така посочените въззивни
предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната
компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. Искът с правно
основание чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК е допустим.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по иск на Национална агенция за приходите,
чрез главен публичен изпълнител против А. Н. В. и Н. Г. Д. с правно основание чл. 216, ал.
1, т. 4 от ДОПК за обявяване за недействителен по отношение на Държавата на договор на
продажба, вписана на 22.02.2022 г., с дв. вх. peг. 4825, вх. № 4908, акт № 30, том. XII, дело
№ 2520/2022г. в СВ - гр. Варна и извършена с нотариален акт № 100, том peг. № 558, дело №
72, на нотариус Д.Б., с район на действие ВРС, В ЧАСТТА, в която А. Н. В. продава на Н. Г.
Д., собствената си 1/2 идеална част от недвижим имот, придобит чрез покупко-продажба в
условията на СИО, а именно: ДВОРНО МЯСТО, съставляващо УПИ XVI-500, кв.25 по
действащия план на гр. Игнатиево, община Аксаково, област Варна, одобрен със Заповед №
378/26.06.1993 г. на Кмета на община Аксаково, с площ на имота 660 кв.м., заедно с
изградените в вмота сгради: ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, без посочена площ по
предходен документ за собственост, а по удостоверение за данъчна оценка със застроена
площ 75 кв.м.; ГАРАЖ, без посочена площ по предходен документ за собственост, а по
удостоверение за данъчна оценка със застроена площ 24 кв.м. и ЛЯТНА КУХНЯ -
допълващо застрояване със застроена площ 49 кв.м., при граници и съседи на имота: от една
страна улица, УПИ XVII-501, УПИ XIV-498 и УПИ XV499.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците А. Н. В. и Н. Г. Д. депозират отговор на
исковата молба, с която оспорват предявения иск като неоснователен.
2
От фактическа страна настоящата инстанция намира следното:
Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от първостепенния
съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от мотивите на осн. чл. 272 от
ГПК.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:
За да е изпълнен фактическият състав на чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК следва
длъжникът по едно установено публично задължение, след датата на установяването му или
след датата на връчване на заповедта за ревизия, да е извършил разпоредителни действия със
свое имущество с намерение да увреди публичния взискател. Този фактически състав
поражда правото на иск за обявяване на относителна недействителност спрямо държавата на
съответните сделки или действия. Публичното вземане, по което ищецът по специалния
отменителен иск се явява кредитор следва да е установено с влязъл в сила административен
акт, респ. влязло в сила съдебно решение.
За да се прогласи за недействителна по отношение на публичния взискател в
хипотезата на чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК сделката трябва да е извършена с намерение да се
увреди публичния взискател, т.е. елемент от фактическия състав на посочената правна
норма е намерение за увреждане на публичния взискател - кредитор. В тежест на ищеца е да
установи наличието фактическия състав по горецитираната разпоредба.
В настоящия случай е безспорно установено, че Държавата има публично вземане
спрямо А. Н. В., което произтича от влязло в законна сила на 17.01.2022 г. Решение №
601196/17.01.2022 г. по КНОХД № 804/2021 г. по описа на ВКС, III НО, с което е оставено в
сила Решение № 260072/30.07.2021 г. по ВНОХД № 58/2021 г., с което е изменено частично
решението на ВОС и подсъдимият А. Н. В. е осъден да заплати на Държавата, чрез
Министъра на финансите сумата в размер на 95 563.72 лева, от които 70 003.14 лева,
касаещи избегнато плащане на ДДС по ЗДДС и сумата от 25 560.58 лева, касаещи избегнато
плащане на корпоративен данък по ЗКПО, ведно със законната лихва, считано от деня на
довършване на престъплението – 20.01.2015 г. до цялостно изплащане на сумата. Съобразно
разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 6 от ДОПК публични държавни вземания са вземанията, по
влезли в сила присъди, решения и определения на съдилищата за публични вземания в полза
на държавата или общините, както и решения на Европейската комисия за възстановяване
на неправомерно предоставена държавна помощ. включително за дължимите по тях
обезщетения, глоби и имуществени санкции.
Ответникът В., заедно със съпругата му М. Р. В.а се разпореждат възмездно с
притежавания от тях в режим на СИО недвижим имот, представляващ ДВОРНО МЯСТО,
съставляващо УПИ XVI-500, кв.25 по действащия план на гр. Игнатиево, община Аксаково,
област Варна, одобрен със Заповед № 378/26.06.1993 г. на Кмета на община Аксаково, с
площ на имота 660 кв.м., заедно с изградените в вмота сгради: ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА
СГРАДА, без посочена площ по предходен документ за собственост, а по удостоверение за
3
данъчна оценка със застроена площ 75 кв.м.; ГАРАЖ, без посочена площ по предходен
документ за собственост, а по удостоверение за данъчна оценка със застроена площ 24 кв.м.
и ЛЯТНА КУХНЯ - допълващо застрояване със застроена площ 49 кв.м., при граници и
съседи на имота: от една страна улица, УПИ XVII-501, УПИ XIV-498 и УПИ XV499, като
договорът за продажба е обективиран в нот. акт № 100, том I, рег. № 558, дело №
72/22.02.2022 г. Т.е. разпоредителната сделка е извършена месец след влизане в сила на
присъдата на А. Н. В..
Законът санкционира тези действия, които са били предназначени да увредят
публичния взискател. Намерението за увреждане трябва да бъде установено. То не се
предполага, а подлежи на доказване и доказателствената тежест е за ищеца.
В случая намерението на длъжника да увреди кредитора се доказва, след като
хронологично се проследят и преценят конкретните факти, а именно: разпоредителната
сделка е извършена при знание на В. за възникналото задължение за сумата в общ размер на
95 563.72 лева, цената на сделката е с повече от 50 % по-ниска от размера на данъчната
оценка на имота към момента на сключването й. Получената сума от разпореждането не е
използвана за погасяване на публичното задължение към Държавата, както и липсват
доказателства същата да е изразходвана за лечение на В.. Единствените писмени
доказателства, които са представени от ответника касаят провеждано болнично лечение през
2019 г., което е значително преди момента на сключване на договора за продажба. Данни за
влошаване на здравословното състояние на В. не се съдържат и в решението на ТЕЛК от
09.02.2023 г. Напротив, от твърденията на същия в отговора на исковата молба и от самото
решение се установява, че през 2023 г. процентът на трайната му неработоспособност е
намален от 80 % на 60 %, което води до извод за подобряване на здравословното му
състояние. От представената рецептурна книжка е видно, че на ответника са му изписвани
ежемесечно лекарства по НЗОК в периода от 2019 г. до 2022 г. вкл., но за това каква е
тяхната стойност не са ангажирани доказателства. Т.е. не се установи належаща нужда от
средства на продавача, възникнала около момента на сключване на атакуваната сделка. Не е
налице и друго имущество в патримониума на длъжника, от което кредиторът да може да се
удовлетвори.
От друга страна от събраните гласни доказателства се установява, че
приобретателката по сделката живее в едно домакинство с праводателите от около двадесет
години, във фактическо съжителство със сина им. Съдът не цени показанията на свидетелите
Хр. и К. досежно мотивите на ответника за разпореждане с имота в полза на Д.. Същите са
противоречиви по между си и лишени от житейска логика. Единият свидетел твърди, че В.
прехвърля имота на Д. заради раждането на внучето му, а другият – заради това, че снаха му
се грижи за него. Свидетелят Хр. въпреки че заявява приятелство с ответника /твърди, че го
придружава при постъпване в болница/, не е чувал същият да има съдебни дела и че дължи
пари, което е повече от нелогично. Свидетелят не може и да обясни защо имотът не е
прехвърлен на сина на В., въпреки че отношенията между баща и син са добри и същите
живеят в едно домакинство. Последното се установява и от показанията на свидетеля К.,
4
който заявява, че Г.Н. се грижи за родителите си.
Същественото намаление на активите, от които публичният изпълнител би могъл да
се удовлетвори; продажбата на силно занижена цена; прехвърлянето на имота на майката на
внука на ответника, с която живеят в едно домакинство от дълго време; неплащането на
задълженията, установени със съдебно решение, липсата на доказана нужда от средства към
момента на сключване на атакуваната сделка са все обстоятелства, които мотивират съда да
приеме, че продажбата е извършена при наличието на намерение за увреждане. По делото не
са представени данни, а и липсва позоваване от страна на ответника, че разполага с друго
имущество – движимости, недвижими вещи или пари, достатъчно да покрие задължението
му и това допълнително навежда на извода за намерение за увреждане.
В настоящият случай са налице всички предпоставки за уважаване на иска предявен
от Национална агенция за приходите, чрез главен публичен изпълнител против А. Н. В. и
Н. Г. Д. с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК за обявяване за недействителен по
отношение на Държавата на договор на продажба, вписана на 22.02.2022 г., с дв. вх. peг.
4825, вх. № 4908, акт № 30, том. XII, дело № 2520/2022г. в СВ - гр. Варна и извършена с
нотариален акт № 100, том peг. № 558, дело № 72, на нотариус Д.Б., с район на действие
ВРС, В ЧАСТТА, в която А. Н. В. продава на Н. Г. Д., собствената си 1/2 идеална част от
недвижим имот, придобит чрез покупко-продажба в условията на СИО, а именно: ДВОРНО
МЯСТО, съставляващо УПИ XVI-500, кв.25 по действащия план на гр. Игнатиево, община
Аксаково, област Варна, одобрен със Заповед № 378/26.06.1993 г. на Кмета на община
Аксаково, с площ на имота 660 кв.м., заедно с изградените в вмота сгради: ЕДНОЕТАЖНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА, без посочена площ по предходен документ за собственост, а по
удостоверение за данъчна оценка със застроена площ 75 кв.м.; ГАРАЖ, без посочена площ
по предходен документ за собственост, а по удостоверение за данъчна оценка със застроена
площ 24 кв.м. и ЛЯТНА КУХНЯ - допълващо застрояване със застроена площ 49 кв.м., при
граници и съседи на имота: от една страна улица, УПИ XVII-501, УПИ XIV-498 и УПИ
XV499, порад което и същият се явява основателен.
С оглед гореизложеното и като е достигнал до същия правен извод районният съд е
постановил правилно и законосъобразно съдебно решение, което на това основание следва
да се потвърди.
По отношение на разноските:
За въззивна инстанция на въззиваемият Национална агенция за приходите, чрез
главен публичен изпълнител, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, следва да му се присъдят
разноски като въззиваемите следва да бъдат осъдени да заплатят сумата от 150 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 78, ал. 8 от
ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3854/27.11.2023 г. по гр.д. № 16929/2022 г. по описа
на ВРС, ХVI състав.
ОСЪЖДА А. Н. В., егн **********, с адрес: ********** и Н. Г. Д., ЕГН **********,
с адрес: *********** ДА ЗАПЛАТЯТ на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ,
чрез М.Р.Г. - главен публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, сл. адрес: гр. Варна, бул.
„Осми приморски полк", № 128 сумата от 150 /сто и петдесет/ лева – разноски за въззивното
производство, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6