№ 42
гр. Варна, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Н. П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20223100502656 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, депозирана от К. С. Н., ЕГН
**********, срещу Решение № 3391/08.11.2022 г., поправено с Решение № 3416/10.11.2022
г., постановени по гр. д. № 12472/2022 г. по описа на ВРС, с което К. С. Н., ЕГН ******** е
задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Н. И. Н., ЕГН
**********, Т. К. Н., ЕГН ********** и И. К. Н., ЕГН **********; К. С. Н. е отстранен от
съвместно обитаваното с Н. И. Н., Т. К. Н. и И. К. Н., жилище, находящо се в гр.
*************** за срок от 18 месеца, считано от влизане на решението в сила; на К. С. Н.
му е забранено да приближава на по-малко от 100 метра Н. И. Н., включително жилището й,
находящо се в гр. *************** и жилището на родителите й, находящо се в гр. Варна,
местност „************, за срок от 18 месеца; на К. С. Н. му е забранено да приближава на
по-малко от 100 метра Т. К. Н. и И. К. Н., включително детска градина ******* гр. Варна,
кв. „******, Детска кухня, находяща се гр. Варна, „Цветен квартал“, *****, находяща се в
гр. ******* и Детска кухня, находяща се в гр. *******в детска ясла ***/ за срок от 6 месеца;
е определено местоживеенето на децата Т. К. Н. и И. К. Н., при майката Н. И. Н., за срок от
6 месеца и с което К. С. Н. е задължен да посещава специализирана програма за работа с
извършители на домашно насилие при Фондация „SOS семейства в риск“.
Жалбоподателят счита обжалваното решение за неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Счита, че съдът превратно е обсъдил показанията на свидетелите водени от
молителката. Изводите и заключенията на съда относно правнорелевантните факти не са
1
основани на цялостен и задълбочен анализ на събрания доказателствен материал. Твърди, че
никога не е упражнявал физическо насилие над съпругата си, още по-малко върху децата си.
Излага, че нито съпругата му, нито децата, се намират в семейното жилище, откакто той е
отстранен от него. Счита, че по делото не са разпитани свидетели – очевидци на упражнено
от него спрямо съпругата му и децата домашно насилие. Сочи, че представената декларация
по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН не доказва по безспорен начин осъществен акт на домашно насилие.
Счита още, че наложената мярка – отстраняване от съвместно обитаваното с молителката
семейно жилище е неадекватна, тъй като съпругата му и децата не живеят в него. Отделно
от това, налагането на тези мерки за закрила препятства възможността му да полага грижи за
децата. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което молбата
за защита от домашно насилие да бъде оставена без уважение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещните страни Н. И. Н.,
лично и като майка и законен представител на И. К. Н. и Т. К. Н., в който е изразено
становище за неоснователност на жалбата. Моли се съдът да я остави без уважение и да
потвърди изцяло обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.
Контролиращата страна ДСП – Варна не взема становище по въззивната жалба.
За да се произнесе по молбата въззивната инстанция констатира следното:
В молбата са изложени твърдения, че молителката Н. Н. и ответникът са съпрузи. От
брака си имали родени две непълнолетни деца - Т. /на 4 години/ и И. /на 10 месеца/.
Ответникът системно упражнявал психическо и емоционално насилие над съпругата си,
включително и в присъствието на децата. На 10.09.2022г. около 11 часа молителката и двете
й деца били в семейното жилище на страните, находящо се в гр. Варна, ж.к. „*****", бл.37,
ет.4, ап.30, и се готвели да излязат, за да вземат храна от детската кухня. Молителката чула
съпруга си да влиза в коридора на жилището и да ругае, като дрънчал с ключове, след което
блъснал входната врата и я заключил. Когато отишла в коридора молителката установила,
че нейната връзка с ключове я няма и му позвънила. След множество опити да се свърже с
него и да го попита къде са й ключовете, той вдигнал и казал: „Курво, не ме занимавай със
себе си! Спасявай се!". Двете с детето Т. започнали да търсят ключовете из къщата. След
известно време ответникът се върнал и от вратата се разкрещял: „Боклук! Няма да се
занимавам с тебе! Тука са ключовете! Глупачка!". Н. Н. държала детето И. в скута си, а Т. я
била хванала за бедрото. И двете деца се разплакали. К. влязъл в спалнята, започнал да вдига
мебели, докато ругаел и крещял. Намерил ключовете под един шкаф, хвърлил ги в коридора
и напуснал.
На 11.09.22022г. около 6 часа сутринта молителката била рязко събудена в спалнята
от съпруга си, който я извикал в другата стая да поговорят. За да не събуди децата, тя
решила да го последва. Още с влизането й в хола, той започнала да я обижда като я наричал
„курва", „глупачка". Бил много агресивен. Докато я обиждал, тя му отговорила, че има кой
да я вземе и с две деца. Тогава ответникът започнал да я блъска, силно да й извива ръцете и
да я рита. Крещял и я обиждал. После излязъл на терасата , а молителката започнала да
прави мляко на детето И. и си направила кафе. Съпругът и влязъл отново в стаята, извил
рязко ръката й с врялото кафе и я залял в лявата половина на тялото. Тя клекнала да изчисти
пода, а той започнал отново да й нанася ритници по краката. След това ответникът пак
излязъл на терасата, а молителката си направила ново кафе, което съпругът й отново излял
върху нея. Пак започнал да я обижда и я заплашвал, че ще я изхвърли от апартамента.
2
Съборил я на земята, хванал я за косата и ръцете и започнал да я влачи към входната врата
на жилището. Ответникът не успял да отключи вратата и започнал да я удря силно с юмруци
в гърба и да я рита по цялото тяло. Тя се молела да спре. След това ответникът излязъл.
Молителката отишла при децата и видяла, че Т. е будна. Детето попитало: „Момо, защо тати
така те бие?". Споделило, че е гледало какво се е случило, но изпитало страх баща й да не
набие и нея и за това си останала в стаята.
Процесуалният представител на ответника оспорва изложеното в молбата и настоява
за отхвърлянето й. Сочи, че такива актове на насилие не са се случвали. Твърди, че неясно
защо молителката е потърсила защита и е напуснала семейното жилище едва на
16.09.2022г., а с медицинско свидетелство се е снабдила едва на 12.09.2022г. Сочи, че
нелогично е поведението на молителката, ако е било налице насилие, да посещават кръщене
само няколко часа след инцидента. Моли молбата за защита да бъде отхвърлена.
Контролиращата молба ДСП Варна е изразила становище за основателност на
молбата, ако се установи извършването на насилие.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, ведно с наведените във въззивната жалба и в насрещната такава
възражения, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е безспорно, а и се установява от приложените удостоверения за раждане и
сключен граждански брак, че Н. И. Н. и К. С. Н. са съпрузи, а децата Т. К. Н., родено на
*****г. и И. К. Н., род. на ***** са родени от брака им.
Видно от медицинско удостоверение № 1015/2022г., издадено от МБАЛ „Св. Анна-
Варна" АД, е, че след преглед на Н. И. Н., извършен на 12.09.2022г., са установени
увреждания, представляващи контузия на гръдния кош, контузия на втори пръст на лявата
ръка, травматични отоци и кръвонасядания в гореописаните области, които са резултат на
действието на твърди, тъпи предмети и биха могли да бъдат получени по указаните време и
начин. Сведения за получаване на травмите молителката е дала пред освидетелстващия
лекар, като е посочила, че на 11.09.2022г. около 6.00 часа в дома й от съпруга й бил нанесен
побой, като я блъснал върху диван, извивал пръстите на двете й ръце, стискал я в областта
на горните крайници, съборил я на земята, влачил я, нанесъл удари с ръце и крака.
Прието по делото е и удостоверение, издадено от Фондация „SOS - семейства в риск",
съгласно което на 15.09.2022г. Н. Н. се е свързала с Фондацията и е съобщила за насилие от
страна на съпруга й К. Н. с посочени последни дати на 10.09. и 11.09.2022г. Молителката
била консултирана от юрист на Фондацията.
По делото са ангажирани гласни доказателства, от които се установява следното: чрез
разпит на двама свидетели при условията на водене на страната на молителите - М.К. и
Щ.М. и двама свидетели на страната на ответника - В.Г. и Т. Н. (майка на ответника).
Съгласно показанията на св. М.К. на 10.09.2022г. /събота/ молителката Н. Н. й се
обадила по телефона около 11 часа преди обяд и била много притеснена. Споделила със
свидетелката, че съпругът й се прибрал от работа, взел ключовете от жилището и оставил
нея и децата заключени вътре. Н. трябвало да излезе до детската кухня, за да вземе храната
на малкото дете И.. Звъняла многократно на съпруга си, но той не й отговарял, а накрая
като вдигнал й казал да не го занимава и да се оправя. Свидетелката я посъветвала да
продължава да опитва да се свърже с него и обсъдили какво да направи за храна на детето.
По-късно Н. отново се обадила на св. К., била притеснена и плачела, разказала, че К. се
върнал в апартамента много бесен, крещял, блъскал по мебелите, наричал я „Курва", казал,
че не й е взел ключа, а после открили ключодържателя й на части под един шкаф. Всичко се
с случило пред децата. И. бил в ръцете на Н. и плачел, а Т. се била хванала за крака на
майка си. Съвсем накратко за същата случка молителката е споделила й на свидетелката
Щ.М., но на 12.09. Съгласно показанията на двете свидетелки на 12.09.2022г. Н. Н. им е
3
споделила и за инцидент от 11.09. - на св. К. по телефона, а на св. М. - лично. И двете
разказват, че от молителката са разбрали, че на 11.09. рано сутринта около 6 часа К. я
събудил рано, докато децата още спели. Започнал да вика и да крещи, а тя излязла от
спалнята, за да не се събудят децата. К. я обиждал с думи като „курва", „боклук"„глупачка",
казвал й, че за нищо не става. Тя започнала да приготвя храна и кафе, а той излизал на
терасата и влизал отново вътре, заплашвал, че ще я пребие и убие, излял врялото кафе отгоре
й. Докато бършела кафето, той започнал да я удря и да я рита, съборил я на земята, влачил я
в коридора на апартамента и заплашвал, че ще я изхвърли, а тя го молела да спре. Детето Т.
се събудило и видяло част от събитията. И двете свидетелки сочат, че лично са видели
наранявания синини по гърба, ръцете и краката на Н. - св. К. на следващата събота, а св. М. -
в понеделник на 12.09.
Съгласно показанията на св. В.Г. на сутринта преди да отидат на кръщенето между
съпрузите имало проблем, за което после К. споделил по телефона на свидетеля. Не било
нещо драматично, имало някакъв скандал и Н. хвърлила телефона през терасата, но после на
кръщенето всичко било нормално, танцували и се забавлявали. След това Н. и децата ги
нямало 2-3 дена и К. за притеснил, отишъл в районното да потърси информация за тях и
разбрал, че срещу него има издадена ограничителна заповед.
Съгласно показанията на св. Т. С. още от м.юни синът й живеел при нея и не искал да
се връща при съпругата си, въпреки че му тежало да е далеч от децата. Свидетелката не
знаела какво точно се е случило между двамата съпрузи, освен че са се скарали.
По допустимостта на молбата за защита, каквато проверка в въззивната
инстанция извършва на осн. чл.269 ГПК:
Молбата на Н. И. Н., ЕГН ********** лично и в качеството й на майка и законен
представител на децата Т. К. Н., ЕГН ********** и И. К. Н., ЕГН ********** изхожда от
легитимирано лице по смисъла на чл. 3 т.1 и т.4 вр. чл.8 т.1 и т.3 ЗЗДН. Молбата е редовна,
доколкото с нея е приложена и задължителната декларация по чл.9 ал.3 ЗЗДН. Подадена е в
срока по чл.10 ал.1 ЗЗДН предвид твърдените дати на актове на домашно насилие.
Молбата за защита по реда на ЗЗДН е допустима.
По основателността й съобразно наведените в жалбата основания за
незаконосъобразност на решението, съдът намира следното:
По смисъла на чл.2 ал.1 ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права.
В конкретния случай се твърди от молителката, че извършеното домашно насилие,
представлява упражнено психическо, емоционално и физическо насилие, упражнено над нея
в присъствието на децата Т. и И.- на 10.09.2022г. и възприето от детето Т., макар и не пряко
– на 11.09.2022г.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, които ценени в тяхната
съвкупност установяват изложените от молителите в подадената декларация факти.
Причинените от упражненото на 11.09.2022г. травми върху молителката са установени с
медицинско свидетелство. Фактът, че същото е издадено на следващия ден, не разколебава
неговата достоверност. Следва да се съобрази, че безспорно е между страните, че същите
през целия ден, в след като е упражнено насилието, са били на тържество, било е неделен
ден, което обяснява и причината, поради което молителката не е снабдила с посоченото
доказателство още на 11.09. Изложените съображения в жалбата, че липсва логика в
4
действията на молителката след насилието- твърди се, че същата е посетила кръщенето
заедно с ответника и детето, танцували са и се забавлявали, както и че се е изнесла от
семейното жилище едва пет дни след насилието, съдът намира за несъстоятелни.
Непоследователността в действията на пострадалото лице не опровергава останалите
събрани по делото доказателства, които безспорно установяват актовете на насилие. Още
повече като се има предвид, че логично е поведението на насиленото лице да е именно
непоследователно, тъй като то често изпада в шок от преживяното, не знае как да постъпи,
страхува си както за себе си, така и за децата си. Че молителката Н. Н. действително е била
в такова състояние се установява от показания на св. К. и М.. И двете сочат, че тя е била
изключително разстроена, стресира и притеснена, не е знаела какво да прави и едва по съвет
на св. М. се е снабдила с медицинско, което се страхувала да държи у себе си и го е оставила
у свидетелката. От друга страни и свидетелите, водени от ответника не опровергават
твърденията на молителите, тъй като от една страна тези свидетели въобще нямат преки и
непосредствени впечатления за процесните инциденти, а от друга- показанията на всички
свидетели не си противоречат взаимно. Показанията на водените от Н. свидетели косвено се
подкрепят и от тези на свидетелите на ответника, които също знаят за възникнал конфликт
между страните. Следва да се има предвид и факта, че показанията на свидетелите К. и М.
напълно синхронизират и с писмените доказателства -медицинското удостоверение и
удостоверението от SOS „Семейства в риск". Освен това на показанията на посочените
свидетелки следва да се даде вяра, тъй като макар и да не са били преки очевидци на
насилието, то състоянието на молителката Н. им е било доведено до знанието много скоро
след инцидентите. Свидетелката К. е говорила с Н. няколко часа след случката на 10.09., а
свидетелката М. е разбрала за упражненото физическо насилие още същия ден-11.09., като е
видяла състоянието на Н. и на К. на кръщенето, както и детето Т., което е било притеснено
и се е залепило за крака на свидетелката. Не е налице разминаване между свидетелските
показания досежно вида и мястото на нараняванията, тъй като свидетелите са установили
синини по гърба, краката и ръцете, контузия на пръста. Идентично е установено и в
медицинското удостоверение. Възраженията в жалбата, че няма как това състояние да не е
било видимо още на кръщенето, съдът намира за несъстоятелни. На първо място, ноторно е,
че при наранявания тип „закрити травми“, промяната в цвета на нараненото място настъпва
в по-късен момент. Т.е. синини е нямало как да бъдат видими още на същия ден, само
няколко часа след насилието. Освен това липсват доказателства как е била облечена
молителката, за да може да бъде направен извод, че е следвало да има видими белези.
Останалите изложени в жалбата твърдения не представляват наведени основания за
незаконосъобразност на решението, а твърдения на ответника за опровергаване изложеното
в декларацията, за които твърдения обаче доказателства по делото не са налице.
Предвид изложените съображения, съставът приема, че е налице упражнено по
отношение на молителката Н. Н. на посочените дати 10.09. и 11.09.2022г. домашно насилие
по смисъла на чл.2 ал.1 ЗЗДН. Децата Т. и И. са били очевидци на упражненото на 10.09.
насилие, а детето Т. и на това от 11.09. /макар и не пряко/, поради което и по отношение на
тях на основание чл.2 ал.2 ЗЗДН също следва да се приеме, че е упражнено домашно
насилие.
На ответника следва да бъдат наложени мерки по ЗЗДН, като настоящият състав
напълно споделя мотивите на ВРС, че при налагане на мерките следва да бъде съобразен
интензитета на емоционалното и физическото насилие- в рамките на два дни, агресиращото
поведение от психическо към физическо насилие, извършването му в присъствието на
децата, наличните данни за повтарящо се насилие.
С оглед на изложеното съдът намира, че следва да наложи мерки за защита от
домашно насилие по отношение на молителката Н. Н. по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН, а
именно задължаване на ответника да се въздържа от домашно насилие спрямо съпругата си,
както и да я приближава на по-малко от 100 метра за срок от 18 месеца.
По отношението на децата Т. и И. следва да се наложат мерки по чл.5, ал.1, т.1, т.3 и
т .4 от ЗЗДН, а именно ответникът да се въздържа от извършване на домашно насилие
5
спрямо тях, да не ги приближава на по-малко от 100 метра за срок от 6 месеца и да бъде
временно определено местоживеенето им при майката за същия срок.
Следва да бъде наложена и поисканата мярка по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН, като на
ответника бъде забранено да доближава жилищата, в които живеят /семейното жилище и
това на родителите на ответника/ - за срок от 18 месеца, детската градина на детето Т.,
посочените три броя адреси на Детска кухня - за срок от 6 месеца. Наведените пред
въззивната инстанция възражения, че мярката следва да отпадне досежно семейното жилище
в ЖК „*****“, тъй като молителката Н. и децата са го напуснали, са несъстоятелни. Не се
събраха доказателства, установяващи твърдените факти, че молителите не посещават
жилището. Напротив, от изявления на молителката в открито съдебно заседание, същата
сочи, че през седмицата тя пребивава в жилището за кратко по повод вземането на детето от
детска градина, като са наведени и твърдения, че напускането на жилището е било свързано
с действия на ответника, с които той я е възпрепятствал да посещава жилището-
молителката не разполагала с ключ. Наред с изложените съображения настоящият състав
споделя и изложеното от ВРС, че домашното насилие не може да е основание пострадалите
да напускат дома си, а именно извършителят е този, който следва да бъде отстранен. Срокът
на отстраняването следва да е идентичен с този на мярката по чл. 5, ал.1, т.3 спрямо Н. Н..
Предвид данните за агресивното поведение на ответника, следва да бъде наложена и
мярката по чл.5. ал.1, т.5 от ЗЗДН, а именно - насочването на ответника към специализирана
програма за извършители на домашно насилие.
На основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН съдът следва да наложи на извършителя глоба в
размер на 800 лева.
Решението на ВРС следва да бъде изцяло потвърдено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 3391/08.11.2022 г., поправено с Решение №
3416/10.11.2022 г., постановени по гр. д. № 12472/2022 г. по описа на ВРС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6