№ 553
гр. Видин, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ НО, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:М.В.Й.
при участието на секретаря К.Г.И.
като разгледа докладваното от М.В.Й. Гражданско дело № 20211320101019
по описа за 2021 година
Производството по настоящото дело е образувано по предявен от „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров, чрез адв. Виолета Герова, САК, със
съдебен адрес: гр. София, бул. „България“ № 81, вх. В, ет. 8 против Р. Б. Г. с ЕГН
**********, с адрес: *********** установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК, във връзка с
чл. 415 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 99 от ЗЗД.
Твърди се от ищеца „ЮБЦ“ ЕООД, че между „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД, и ответника Р. Б. Г. е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги
с клиентски номер 16982956001 от дата 17.05.2018 г. за ползване на мобилен номер
********** по избран тарифен план Smart М+, с месечна абонаментна такса в размер на
19.99 лв. за срок от 24 месеца до 17.05.2020 г. Сочи се, че въз основа на сключеният договор
са издадени фактури № **********/22.05.2018 г., **********/22.06.2018 г.,
**********/22.07.2018 г. и **********/23.08.2018 г. за периода от 22.04.2018 г. до
22.08.2018 г. обективиращи вида и размера на незаплатената електронна съобщителна
услуга. Твърди се, че ответникът е потребил и не е заплатил мобилни услуги, фактурирани
за четири последователни отчетни месеца – за месец 05/2018 г., месец 06/2018 г., месец
07/2018 г. и месец 08/2018 г. на стойност 116.73 лева, от които ищецът претендира за частта
от тях, за която е издадена заповедта за изпълнение – 85.01 лева.
Излага се, че незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за
ползваните мобилни услуги е обусловило правото на БТК по чл. 50 от ОУ във връзка с чл.
43, т. 1. да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. При неспазване на
което и да е задължение в т. 43 от Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на
някое от другите задължения на потребителя, БТК има право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с
1
потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. След едностранното
прекратяване на индивидуалните договори на ответника, мобилният оператор е издал по
клиентски номер № 16982956001 крайна фактура № ********** от дата 22.09.2018 г. с
начислена обща сума за плащане. Поддържа се, че датата на деактивация на процесния
абонамент е 24.08.2018 г., като същата се генерира автоматично по вградената електронна
система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след
изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно
уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Ищцовото дружество предявява исковата си претенция срещу ответника въз основа на
договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията „С. Г. Груп" ООД,
което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия
от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания"
ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка „БТК" ЕАД е прехвърлил вземания спрямо
физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора.
Сочи се, че към исковата молба е приложено уведомление за двете цесии, подписано от
законния представител на „С.Г. Груп" ООД, което дружество уведомява длъжника от името
на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018 г. и от свое име, в качеството си на цедент от
01.10.2019 г. Връчването на исковата молба на длъжника, към която са приложени и
документи удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера е
възприето като надлежно уведомяване на длъжника за цесията по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.
Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 2619/2020 г. по описа на РС - Видин, и по
което е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47 от
ГПК.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 85.01 лв., представляваща
незаплатена далекосъобщителна услуга за периода от 22.04.2018 г. до 22.08.2018 г., съгласно
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК
Претендират се направените разноски в исковото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез
назначения по делото особен представител, в който предявеният иск се оспорва като
неоснователен. Твърди се, че ответникът не дължи процесната сума. Прави се възражение за
изтекла погасителна давност.
По делото са събрани писмени доказателства, приложено е ч.гр.д. № 2619/2020 г. по описа
на РС – Видин.
С оглед данните по делото, съдът намира следното от фактическа страна:
От представеното заверено копие на заявление/договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги е видно, че на 17.05.2018 г. ответницата е сключила договор за
далекосъобщителни услуги с „БТК“ ЕАД, с клиентски номер 16982956001, съгласно който
2
абонатът е ползвал мобилна услуга за номер **********, при условията на тарифен план
Smart М+ с месечна абонаментна такса в размер на 19.99 лева. Срокът на договора е бил 24
месеца до 17.05.2020 г. На основание договор за цесия от 16.10.2018 г. задълженията на
ответника към кредитора са били прехвърлени на „С.Г.Груп“ ООД. С договор за цесия от
01.10.2019 г. „С.Г.Груп“ ООД е прехвърлил задължения по договорите с ответника на
ищцовото дружество. По делото е представено потвърждение за извършената цесия. С
връчване на исковата молба и книжата към нея, на ответника е връчено уведомлението за
извършената цесия и това е станало на 30.06.2022 г., видно от отрязъка от съобщението по
делото.
Представена е фактура № **********/22.05.2018 г. за сума в размер на 48.20 лева с ДДС с
краен срок за плащане – 08.06.2018 г.; фактура № **********/22.06.2018 г. за сума в размер
на 38.15 лева с ДДС с краен срок за плащане – 09.07.2018 г.; фактура №
**********/22.07.2018 г. за сума в размер на 27.44 лева с ДДС с краен срок за плащане –
08.08.2018 г. и фактура № **********/23.08.2018 г. за сума в размер на 2.94 лева с ДДС с
краен срок за плащане – 08.09.2018 г. От представените фактури се установява, че
ответницата е потребила услуги, фактурирани на обща стойност 116.73 лева. В исковата
молба ищецът е посочил, че от тази сума има интерес да претендира сумата в размер на
85.01 лева. Издадена е и крайна фактура № ********** от 22.09.2018 г. с посочена обща
сума за плащане 175.44 лева, с краен срок за плащане 09.10.2018 г.
Ищецът е посочил в исковата молба, че за дружеството не представлява интерес
признаването за установено по отношение на ответника, че дължи вземане за мораторна
лихва в размер на 19.22 лева, поради което се е отказал от посочената претенция за
мораторна лихва по ч.гр.д. № 2619/2020 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Ищцовото дружество претендира плащане на използвани но незаплатени
далекосъобщителни услуги. Предмет на предявения иск е вземане, произтичащо от договор
за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16982956001 от дата
17.05.2018 г., с избран тарифен план Smart М+ с месечен абонамент 19.99 лева с ДДС.
Срокът на договора е за 24 месеца – до 17.05.2020 г.
Между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения, по силата на които
операторът е предоставил на абоната телефонен номер, при съответни месечни такси и
условия и срок на действие на договора, срещу задължението за заплащане на уговорените
цени на услугите - абонаментни такси и цени на услуги извън включените в съответните
тарифни планове. В договора се съдържа описание на тарифният план, ценовите условия,
като са посочени задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им, свързани с
начисляване на неустойки. Договорът по своето съдържание отговаря на законовите
изисквания за договори, сключени при общи условия, като включва необходимите
реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да
бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от тях. Те са приети с
3
положения подпис на абоната в самия договор, който не е оспорен и по този начин лицето е
декларирало, че е запознато с тях.
Съгласно ОУ на договорите на „БТК“ ЕАД, за абонатите на услуги, предоставяни чрез
обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа на дружеството, абонатът заплаща
ежемесечно - цена за месечен абонамент за поддържане на достъп до мрежата и съгл. чл.
25.3 и стойността на проведените разговори и други услуги, посочени в ценовата листа на
БТК и ползвани през предходния месец или период. Съгласно раздел VIII „Права и
задължения на абоната“ от ОУ на „БТК“ ЕАД, в чл. 43.1. от ОУ на „БТК“ ЕАД е посочено,
че абонатът има задължението да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги, а
чл. 44.1 от същите ОУ визира, че абонатът отговаря за забава в плащането на дължими суми
за предоставените телефонни услуги по тези Общи условия. „БТК“ ЕАД има право да
получава изцяло и в срок плащане на дължимите от абоната суми за предоставените услуги
по Договора и Общите условия (чл.45.1). При неспазване на кое и да е задължение визирано
в т. 43 от ОУ, мобилният оператор има право незабавно да ограничи предоставянето на
услугите, да прекрати едностранно индивидуалният договор с потребителя или да откаже
сключването на нов договор с него.
В процесният договор за услуги страните са договорили дата на фактуриране на ползваните
услуги, като в случая това е 22-ро число от месеца. Съгласно Общите условия (чл. 29)
дължимите месечни суми са платими в указаните във фактурите срокове, но не по-късно от
15 дни от издаването на месечната фактура. Неполучаването на фактура не освобождава
абоната от заплащането на дължимата сума. След като страните са уговорили дължимите по
договора плащания да бъдат платими в определен срок /но не по-късно от 15 дни от
издаването на месечната фактура/в случая 22-ро число от месеца/, то сумата става изискуема
след изтичането на този срок. Когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му /чл. 84, изр. 1-во ЗЗД/. Нито законът, нито
договорените между страните условия вменяват задължение на кредитора да кани
закъснелия длъжник да изпълни задължението си. В случая не става въпрос за разваляне на
писмен договор, а за прекратяването на същия, съгласно условията, при които страните са
договорили сключения договор да бъде прекратен. Процесният договор за услуги е
прекратен едностранно от Оператора съгласно условията на чл. 50 от Общите условия, а
именно по вина на абоната при неплащане в срок, като при ползване на универсалната
услуга прекратяването се извършва при системно закъснение в плащанията на дължимите
суми. Освен това в чл. 40 от Общите условия е регламентирано оспорването на дължимите
по фактура суми пред БТК. Според цитираната норма от Общите условия оспорването на
дължимите по фактура суми пред БТК се допуска в срок до 6-месеца от датата на издаване
на фактурата, като оспорването на сумата дължима по фактура не освобождава абоната от
задължението за заплащането й. В процесния случай ответникът не се е възползвал от това
свое право.
От страна на ответника не са представени доказателства за изпълнение на договорените и
отразени във фактурите парични задължения по договора за мобилни услуги, поради което
4
съдът приема, че същият не е изпълнил поетите с договорите задължения. Установява, че
ползване на услуги има през отчетените по първите четири фактури периоди, които възлизат
общо на сумата в размер на 116.73 лева, от които ищецът претендира сумата в размер на
85.01 лева.
Съдът счита за неоснователно възражението на ответника за изтекла погасителна давност по
следните съображения.
Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. „в” ЗЗД, с изтичане на който вземанията се
погасяват, започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1
ЗЗД. След изтичане на определения за плащане срок по издадените фактури, сумите по тях
стават изискуеми. Видно от приложените фактури, сроковете за плащане на сумите по тях са
съответно: 08.06.2018 г., 09.07.2018 г., 08.08.2018 г. и 08.09.2018 г. Прилагайки
тригодишния давностен срок, с начална дата 08.06.2018 г. /датата на изтичане на срока по
първата фактура/, то като крайна такава за предявяване на претенциите на ищеца се явява
датата 08.06.2021 г. Заявлението по чл. 410 от ГПК е подадено от ищеца на 21.12.2020 г., т.е.
преди изтичане на давностния срок. С оглед изложеното, възражението на ответника за
погасяване по давност на исковите суми се явява неоснователно.
Във връзка с изложеното предявеният иск следва да бъде уважен, като се признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата в размер
на 85.01 лева – незаплатена далекосъобщителна услуга за периода от 22.04.2018 г. до
22.08.2018 г., дължими по повод валидно действал договор с клиентски номер 16982956001,
сключен между ответника и мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД, за което са издадени фактури № **********/22.05.2018 г., № **********/22.06.2018 г.,
№ **********/22.07.2018 г. и № **********/23.08.2018 г.
В случая основателна се явява и претенцията за присъждане на направените разноски.
Съобразявайки т. 12 на ТР № 4/2013 на ОС ГТК на ВКС и изхода на делото ответникът
следва да понесе отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство.
В тази връзка ответната страна следва да заплати на ищеца направените разноски по
настоящето производството, в общ размер от 355.00 лева /25.00 лева – заплатена държавна
такса, 180.00 лева - адвокатско възнаграждение и 150.00 лева разноски за особен
представител/.
Ответникът следва да заплати и направените в заповедното производство разноски в общ
размер от 205.00 лева /25.00 лева - за държавна такса и 180.00 лева - адвокатско
възнаграждение/.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. Б. Г. с ЕГН **********, с адрес:
5
***********, че дължи на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Юлиян
Бойчев Цампаров, чрез адв. Виолета Герова, САК, със съдебен адрес: гр. София, бул.
„България“ № 81, вх. В, ет. 8, сумата от 85.01 лева – незаплатена далекосъобщителна услуга
за периода от 22.04.2018 г. до 22.08.2018 г., дължими по повод валидно действал договор с
клиентски номер 16982956001, сключен между ответника и мобилния оператор „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, за което са издадени фактури №
**********/22.05.2018 г., № **********/22.06.2018 г., № **********/22.07.2018 г. и №
**********/23.08.2018 г.
ОСЪЖДА Р. Б. Г. с ЕГН **********, с адрес: *********** да заплати на „ЮБЦ” ЕООД,
ЕИК *********, представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров, чрез адв. Виолета Герова,
САК, със съдебен адрес: гр. София, бул. „България“ № 81, вх. В, ет. 8, направени разноски в
заповедното производство по ч.гр.д № 2619/2020 г. по описа на РС - Видин в размер на
205.00 лева /25.00 лева - за държавна такса и 180.00 лева - адвокатско възнаграждение/.
ОСЪЖДА Р. Б. Г. с ЕГН **********, с адрес: *********** да заплати на „ЮБЦ” ЕООД,
ЕИК *********, представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров, чрез адв. Виолета Герова,
САК, със съдебен адрес: гр. София, бул. „България“ № 81, вх. В, ет. 8, сумата в общ размер
от 355.00 лева /25.00 лева – заплатена държавна такса, 180.00 лева - адвокатско
възнаграждение и 150.00 лева разноски за особен представител/ - направени разноски в
исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС - Видин в двуседмичен срок от връчването му
на страните, като след влизането му в сила да се приложи препис по ч.гр.д. № 2619/2020 г.
по описа на РС - Видин.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
6