Решение по дело №801/2020 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 213
Дата: 14 юли 2020 г. (в сила от 30 ноември 2020 г.)
Съдия: Валентин Костадинов Спасов
Дело: 20205140200801
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

 

     Година

   13.07.2020

    Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд                     

 

състав

 

На

09 юли

                                               Година

2020

 

В публично заседание и следния състав:

 

                                                 Председател

Валентин Спасов

 

                                                         Членове

 

 

                                               Съдебни заседатели

 

 

Секретар

Диана Георгиева

 

 

Прокурор

 

 

 

като разгледа докладваното от

съдията

 

 

АН

дело номер

801

по описа за

2020

година.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш за налагане на имуществена санкция серия Г № 0014757, издаден от ОДМВР-Кърджали, с който е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 000 лв. на ЕТ„МИГАР-Рангелови- М.Р.“***, ЕИК ***, със законен представител М.И.Р., за извършено нарушение на чл.483, ал.1, т.1 вр. чл.638, ал.4 вр. чл.638, ал.1, т.2 вр. чл.461, т.1 от КЗ.

Жалбоподателят намира атакувания електронен фиш за незаконосъобразен, постановен при съществени процесуални нарушения. Сочи, че разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП регламентирала императивно изискуемото съдържание на електронния фиш. В тази разпоредба било предвидено електронен фиш да се издава, когато за извършено нарушение заснето с АТСС е предвидено наказание „глоба“, но не и „имуществена санкция“. Предвидените в чл.13 от ЗАНН административни наказания били само по отношение на физическите лица, тъй като, за да бъде определено като административно нарушение едно деяние, то трябвало да е извършено виновно – чл.6 от ЗАНН, а вина можели да формират само физически лица – чл.24 и чл.26 от ЗАНН. Имуществената санкция била предмет на различна законова регламентация. Поради това, правилата приложими към глобите, налагани на физически лица, не следвало механично да се прилагат към имуществените санкции, налагани на юридически лица и еднолични търговци. Налагането с електронен фиш на имуществена санкция на юридическо лице и ЕТ – собственик на заснето МПС, било в противоречие с разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП. На следващо място, липсвали изискуемите реквизити на издадения електронен фиш, съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП. Посочено било, че жалбоподателят не е изпълнил задължението да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, нямал такъв договор, а не, че управлявал МПС без сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Налице било несъответствие между нарушението описано в електронния фиш и фактическия състав на нарушението, за което било предвидено санкциониране, а именно – установено управление на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Жалбоподателят моли съдът да отмени електронния фиш като неправилен и незаконосъобразен.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от юрисконсулта на търговеца.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се представлява. В писмено становище излага съображения за законосъобразност на електронния фиш. Моли съдът да остави без уважение подадената жалба. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение като завишено с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 17.03.2020г. в гр.Кърджали се осъществявал видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение със Стационарно преносим уред за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера ARH CAM S1 с фабр.№ 11743CF. Същият бил позициониран в гр.Кърджали на ул.„Първи май“, където било въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч. В 15.53 часа на 17.03.2020 г. бил заснет товарен автомобил марка „Ситроен Джъмпер” с рег.№ К 9639 ВВ, движещ се с превишена скорост по ул.„Първи май“, до хотел „Ида“ в гр.Кърджали. При обработване на информацията от заснемането бил проверен статуса на моторното превозно средство относно наличието на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Установено било, че за товарен автомобил марка „Ситроен Джъмпер” с рег.№ К 9639 ВВ към датата 17.03.2020 г. нямало валиден и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. По този повод бил издаден атакуваният електронен фиш, с който на жалбоподателя ЕТ„МИГАР-Рангелови- М.Р.“, в качеството му на собственик, на когото е регистрирано МПС, било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лв. за извършено нарушение на чл.483, ал.1, т.1 вр. с чл.638, ал.4 вр. чл.638, ал.1, т.2 вр. чл.461, т.1 от КЗ.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от приложените по делото писмени и веществени доказателства, които се характеризират със своята еднопосочност и безпротиворечивост, сочейки на възприетата от съда фактология.   

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: 

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, поради което следва да бъде разгледана по същество.        

На жалбоподателя е реализирана административнонаказателна отговорност за извършено нарушение на чл.483, ал.1, т.1 вр. с чл.638, ал.4 вр. чл.638, ал.1, т.2 вр. чл.461, т.1 от КЗ. Разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ въвежда задължение да сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите всяко лице, притежаващо МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. Неизпълнението на това задължение от юридическо лице се санкционира от нормата на чл.638, ал.1, т.2 от КЗ с имуществена санкция в размер на 2 000 лева. С ал.4 на чл.638 от КЗ е предвидено, че когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал.1. Производството по налагане на наказание за нарушение на КЗ с електронен фиш е уредено в чл.647, ал.3 от КЗ. Този текст гласи, че когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата. Електронният фиш се изпраща на собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка. Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената санкция по чл.638, ал.4 и 6. Член 189, ал.5 от Закона за движение по пътищата не се прилага. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че ЕТ- жалбоподател действително е извършил процесното административно нарушение, тъй като към 17.03.2020 г. не е изпълнил задължението си да сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за притежаваното МПС „Ситроен Джъмпер” с рег.№ К 9639 ВВ. Затова правилно е ангажирана отговорността му с атакувания електронен фиш.

При извършената служебна проверка съдът не констатира в хода на административнонаказателното производство да са допуснати твърдените в жалбата нарушения на процесуалните правила, които да съставляват основание за отмяна на електронния фиш. Неоснователен е довода на жалбоподателя, че в случая не следвало да се издава електронен фиш, след като за нарушението не се предвиждало наказание „глоба“, а „имуществена санкция“. Това разбиране не е съобразено с разпоредбите на чл.647, ал.3 и чл.638, ал.4 от КЗ и уредената в тях задължителна процедура по налагане на наказание с електронен фиш, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите. В случая е ангажирана отговорност на ЕТ, което е юридическо лице. При юридическите лица е налице безвиновна, обективна отговорност и наличието на вина не следва да се доказва. За юридическите лица е предвидено с чл.83, ал.1 от ЗАНН да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задълженията им към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност и именно такава е наложена на жалбоподателя. Пълно описано е и самото нарушение в обжалвания електронен фиш. Разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ задължава договор за застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите да сключи всяко лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. Именно такова извършено от търговеца административно нарушение се твърди в атакувания фиш. Към дата на деянието ЕТ е било собственик на товарен автомобил„Ситроен Джъмпер” с рег.№ К 9639 ВВ, регистриран на територията на Р.България и неспрян от движение, но въпреки това не е изпълнил задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по чл.461, т.1 от КЗ за притежаваното МПС. Даденото от административно наказващия орган описание на нарушението напълно отговаря на изискването на закона и дава възможност на жалбоподателя да разбере административнонаказателното обвинение и да организира в пълен обем защитата си по него. Не е нужно да се сочи управление на МПС, за което няма сключен и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“, тъй като в случая не е санкционирано деяние по чл.638, ал.3 от КЗ, а такова по чл.638, ал.1, т.2 от КЗ. Словесното описание на констатираното нарушение съответства напълно на посочената като нарушена правна норма от КЗ. По делото е представен и задължителният в случаите на използване на АТСС протокол по Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, съгласно одобреното приложение, който е доказателство за това, че на процесната дата 17.03.2020 г. е установено управление на моторно превозно средство, за което при последващата проверка съответно е констатирана липса на сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите. Действително, както е посочено в жалбата, АНО в ЕФ не е конкретизирал, че се касае за ЕТ, но предвид посоченото наименование на ЮЛ, както и ЕИК на фирмата, вида, марката и рег. № на МПС, не поставят под съмнение срещу кого и за какво нарушение е издаден атакувания ЕФ, за което свидетелства и депозираната жалба. Предвид изложените съображения обжалваният електронен фиш се явява законосъобразно издаден и следва да бъде потвърден.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63, ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В случая по делото е проведено едно съдебно заседание, в което не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но е изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в минималния размер от 80 лв. Доколкото издателят на електронния фиш е Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.37, ал.2 от ЗМВР) следва да бъдат присъдени разноските по делото.

Така мотивиран, съдът

Р    Е    Ш    И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на имуществена санкция серия Г № 0014757, издаден от ОДМВР-Кърджали, с който е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 000 лв. на ЕТ„МИГАР-Рангелови- М.Р.“***, ЕИК ***, със законен представител М.И.Р., за извършено нарушение на чл.483, ал.1, т.1 вр. чл.638, ал.4 вр. чл.638, ал.1, т.2 вр. чл.461, т.1 от КЗ. 

ОСЪЖДА ЕТ„МИГАР-Рангелови- М.Р.“***, ЕИК ***, да заплати на Областна дирекция на МВР-Кърджали, сумата от 80 лв., представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.    

 

 

 

 

 

                                                           Районен съдия: