РЕШЕНИЕ
№ 425
гр. Перник, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на осемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ
Членове:МИХАИЛ АЛ. МАЛЧЕВ
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ АЛ. МАЛЧЕВ Въззивно
гражданско дело № 20211700500498 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от П. И. М. с ЕГН:********** против решение №
260283/12.03.2021 г., постановено по гр. дело № 3319/2020 г. по описа на Районен съд -
Перник, с което съдът е отхвърлил като неоснователни предявените обективно, кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 73, ал. 1 ЗННД, вр. с чл. 45 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника – нотариус Р. П. М., № ***, с район на действие
Районен съд Перник, суми в размер на: 4814,20 лева, ведно със законната лихва от
предявяването на иска до окончателното й изплащане; 4658,96 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата 4814,20 лева за периода от
16.04.2010 г. до 08.10.2019 г. /депозиране на исковата молба/; 229,44 лева, представляваща
заплатена нотариална такса, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба до
окончателното й изплащане; 222,00 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата от 229,44 лева за периода от 16.04.2010 г. до 08.10.2019 г.;
93,30 лева – платен местен данък, ведно със законната лихва от предявяването на иска до
окончателното й изплащане; 93,07 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата от 93,30 лева за периода от 19.04.2010 г. до 08.10.2019 г.,
които се твърди, че представляват вреди от договор за покупко – продажба на недвижим
имот, обективиран в нотариален акт № ***, том 1, рег. № 4711, дело 138/2010 г. по описа на
нотариус Р.М..
1
Във въззивната жалбата се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като
липсва преценка на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и поради
допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се отмяна на обжалваното решение,
като въззивният съд постанови друго, с което съдът да се произнесе съобразно събраните
доказателства, като уважи предявените искове. Иска се присъждане на направените разноски
пред двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК процесуалният представител на въззиваемата страна е
подал отговор на жалбата, в който по подробно изложени съображения, изразява становище
за нейната неоснователност и за потвърждаване на решението. Претендира присъждане на
сторените пред въззивната инстанция разноски.
Трето лице помагач – „Дженерали Застраховане“ АД, не изразява становище по
въззивната жалба.
Окръжен съд Перник, след като обсъди доводите на страните намира следното:
При извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, съдът намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
Въззивната жалба е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Районен съд - Перник е бил сезиран с обективно съединени при условията на
кумулатиност осъдителни искове, които напълно правилно е квалифицирал като такива с
правно основание чл. 73, ал. 1 ЗННД, вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Обстоятелствата,
изложени в исковата молба, сочат на претенция за репариране на вреди, причинени от
виновно неизпълнение на задължения на нотариус Р. П. М. при съставянето на нотариален
акт № ***, том 1, рег. № 4711, дело 138/2010 г. за покупко – продажба на недвижим имот.
Между страните не се спори, а от приложените по делото доказателства, се
установява, че на 16.04.2010 г. П. И. М. е закупил процесния недмижим имот, подробно
описан в нотариален акт № ***, том 1, рег. № 4711, дело 138/2010 г., от продавачите С. и О.
А., като договорът за покупко – продажба е сключен пред ответника длъжностно лице –
нотариус Р.М.. Установява се също, че на 22.06.2007 г. С. и О. А. са се разпоредили със
същия имот в полза на „Харвест Интернешънал“ ООД. В тази връзка между П. И. М. и
„Харвест Интернешънал“ ООД е проведено исково производство, приключило с влязло в
сила решение, с което ищецът П. И. М. е признат за собственик на имота спрямо „Харвест
Интернешънал“ ООД. Спорен по делото е въпросът относно твърдението на ищеца, че е
претърпял вреди като следствие от неположена дължимата грижа от страна на ответника - да
установи, че продавачите С. и О. А. не са били собственици на имота към 16.04.2010 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 73 ал. 1 ЗННД нотариусът носи имуществена
отговорност за вредите, причинени от виновно неизпълнение на неговите задължения,
съгласно Закона за задълженията и договорите, но не повече от удостоверявания материален
2
интерес. По силата на препращането към ЗЗД, предпоставките за уважаване на иска по чл.
73, ал. 1 от ЗННД са общите предпоставки за осъществяване фактическия състав на
деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД – наличие на противоправно действие или
бездействие, допуснато от нотариуса при осъществяване на възложените му нотариални
функции; настъпила вреда; вина на длъжностното лице; и причинно-следствена връзка
между деянието и вредата. Отговорността за вреди е ограничена до размера на
удостоверявания материален интерес, който представлява паричната оценка на
удостоверяваното право.
Правилно районният съд е приел, че ищецът не е ангажирал каквито и да е
доказателства, установяващи твърдените вреди. Въпреки правилно разпределената
доказателствена тежест, П. И. М. е ангажирал единствено гласни доказателства, от които се
установява, че е изпълнил задължението си по договора със С. и О. А. - да заплати
продажната цена. По делото е останало недоказано настъпването ма твърдените вреда. В
тази връзка основателно районния съд е изтъкнал, че съгласно влязло в сила решение,
постановено по гр. д. № 5819/2019 г. по описа на Районен съд Перник, М. е признат за
собственик на процесния недвижим имот (имотът, предмет на договора, от който се твърди,
че са претърпени вреди) спрямо „Харвест Интернешънал“ ООД. Напълно обосновано е
заключението на районния съд, че след като по делото не е установен един от
кумулативните елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане (вреда), то не
би могла да бъде реализирана отговорността на ответната страна за твърдения деликт и е
безпредметно обсъждането на останалите елементи от деликтния фактически състав.
Липсата на всички елементи на сложния фактически състав на поставените за разглеждане
искове, обуславя неоснователността на заявените претенции изцяло.
Все пак за по-голяма ясно следва да се посочи, че обективираният в нотариален акт №
***, том 1, рег. № 4711, дело 138/2010 г. договор за покупко-продажба не е нищожен, няма
данни и да е унищожен или развален поради неизпълнението на поетото от продавачите
задължение да прехвърлят правото на собственост. Безспорно е в съдебната практика и
правната теория схващането, че покупко-продажбата на чужда вещ не води до нищожност
на договора. В тази насока П. И. М. е разполагал с възможността да развали договора и да
поиска от продавачите да му върнат, всичко престирано по договора (платената цена) и
сторените разходи по неговото сключване. Също така съгласно разпоредбите на чл. 586, ал.
1, ал. 2 и ал. 3 ГПК проверката, която нотариусът има задължение да извърши за наличието
на право на собственост, е въз основа на представените му от страните документи. В чл. 586
ГПК няма вменено задължение на нотариуса да извършва служебни справки в Службата по
вписвания за собствеността на продавачите, нито пък да изисква от тях представянето на
удостоверение на тежести.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции, съдебният акт на районния
съд следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на правния спор на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК,
въззивникът следва да заплати разноските за предоставената адвокатска защита на
3
въззиваемия – адвокатско възнаграждение в минимален размер от 600 лв. Напълно
неоснователно е възражението на процесуалния представител на въззивника по чл. 78, ал. 5
ГПК за прекомерност на размера на това заплатено адвокатско възнаграждение. Предмет на
въззивно обжалване е решението на районния съд, който се е произнесъл по три главни и
три акцесорни иска. Заплатеното възнаграждение за процесуално представителство пред
въззивната инстанция от 600 лв. е под установения минимум в чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което заявените и
доказани разноски следва да бъдат присъдени в цялост.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260283/12.03.2021 г., постановено по гр. дело №
3319/2020 г. по описа на Районен съд - Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК П. И. М. с
ЕГН:********** да заплати на нотариус Р. П. М., № ***, с район на действие Районен съд
Перник, сумата от 600 лв., сторени разноски за процесуално представителство пред
Окръжен съд - Перник.
Решението е постановено при участие на „Дженерали Застраховане“ АД като трето
лице помагач на страната на Р. П. М..
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4