№ 344
гр. Пловдив, 21.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно
частно търговско дело № 20215001000804 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба вх. № 5555 от 26.11.2021г., с която адв. М.Ч. Ч. - Б. в
качеството й на пълномощник на „Т. г.“ ООД ЕИК .... е поискала съда да
измени постановеното от него определение № 292 от 12.11.2021г. по в.т.д. №
804/2021г. по описа на АС Пловдив, като съобрази наведеното в молбата
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, присъдено на
Фондация „Л.“ и намали същото до предвидения в чл.7, ал.1, т.7 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
размер от 200 лв.. Евентуално и в случай, че съдът намери искането за
неоснователно молителя настоява депозираната от него молба да бъде приета
за частна касационна жалба.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната
страна Фондация „Л.“, ЕИК .... със седалище и адрес на управление гр. П.,
бул. Ш.с. № 162, представлявана от адв. Б.П., с който искането е намерено за
процесуално недопустимо, евентуално неоснователно, тъй като минималния
размер на дължимото се възнаграждение е съответен на цената на иска, въз
основа на който е образувано първоинстанционното производство, който в
конкретния случай е 177 838.38 лв., поради което и съгласно чл.7, ал.2, т.5 о
1
Наредба № 1 от 09.07.2004г. минималния размер на адвокатско
възнаграждение е 3886.77 лв., а за настоящото производство същия е в размер
на 1295.59 лв.. Настоява заявеното от молителя при условията на
евентуалност искане – молбата да бъде приета за частна касационна жалба да
бъде оставено без уважение.
След преценка на изложеното, съдът прие следното:
Искането е направено в срока по чл. 248, ал.1 ГПК и е процесуално
допустимо, тъй като в случая производството е разгледано в закрито
заседание и страната, която го прави не е била уведомена по никакъв начин за
постъпилия отговор на частната жалба от насрещната страна, в който е
направено искане за присъждане на разноски и е приложен списък по чл.80
ГПК. Така „Т. г.“ ООД не е имал възможност, нито да се запознае с
приложения към отговора списък по чл. 80 ГПК, нито да направи възражение
по смисъла на чл. 78, ал.5 ГПК за прекомерност на уговореното адвокатско
възнаграждение в момент, предхождащ постановяване на определение № 292
от 12.11.2021г. по в.т.д. № 804/2021г. по описа на АС Пловдив. В
конкретният случай молителя е заявил възражението си по чл. 78, ал.5 ГПК
именно в срока за обжалване на постановения съдебен акт, поради което и
депозираната от него молба е процесуално допустима.
Разгледано по същество искането е и основателно.
С определение № 292 от 12.11.2021г. по в.т.д. № 804/2021г. по описа на
АС Пловдив, съдът, след като е потвърдил определение № 21665 от
12.07.2021г., постановено по т.д. № 84/2020г. по описа на ОС К., с което е
осъден „Т. г.“ ООД ЕИК .... да заплати на Фондация „Л.“ да му заплати
разноски в размер на 4000 лв., дължими при условията на чл. 78, ал.4 ГПК е
осъдил жалбоподателя да заплати направените от насрещната страна
Фондация „Л.“ разноски в размер на 3000 лв., представляващи заплатено
възнаграждение за адвокат за въззивната инстанция.
Минималния размер на дължимото се на насрещната страна Фондация
„Л.“ адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция се определя при
съобразяване разпоредбите на чл. 7, ал.1, т.7 във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения.
Предмета на производството пред въззивната инстанция е концентриран
досежно отговорността за разноски, които са в размер на 4000 лв. или това е
2
интереса по смисъла на чл. 7, ал.2, т.2 от Наредбата. Последно казаното
означава, че минимално дължимия размер на адвокатското възнаграждение на
ответника по частната жалба е в размер на 170 лв. / 370 лв. + 210 лв.,
формирани от 7% от 3000 лв. или 510 лв., от които 1/3 са именно 170лв., но
при съобразяване на минимума, съгласно чл. 11 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения следва да се приеме,
че минималния размер е равностоен на сумата от 200 лв..
В конкретният случай спора не се характеризира с правна и фактическа
сложност; същия е разгледан и решен в закрито заседание, поради което и на
насрещната страна се дължат разноски при съобразяване на посочения по –
горе минимален размер на адвокатското възнаграждение.
Въз основа на изложеното съдът счита, че следва да бъде изменено
постановеното определение в частта за разноските, като дължимите на
Фондация „Л.“ разноски пред въззивната инстанция бъдат намалени от
присъдените 3000 лв. до минимално дължимия размер от 200 лв..
Мотивиран от изложеното съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ определение № 292 от 12.11.2021г. по в.т.д. № 804/2021г. по
описа на АС Пловдив в частта, с която „Т. г.“ ООД, ЕИК .... със седалище и
адрес на управление гр. К., ул. С., бл.8, вх. Б, ет. 2, ап.21 е осъден да заплати
на Фондация „Л.“ ЕИК .... със седалище и адрес на управление гр. П., бул.
Ш.с. № 162 сума в размер на 3000 лв., представляваща направени разноски по
заплащане на адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция КАТО
ОСЪЖДА „Т. г.“ ООД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление гр.
К., ул. С., бл.8, вх. Б, ет. 2, ап.21 да заплати на Фондация „Л.“ ЕИК .... със
седалище и адрес на управление гр. П., бул. Ш.с. № 162 сума в размер на 200
лв., представляваща разноски пред въззивния съд по заплащане на адвокатско
възнаграждение, намалено поради прекомерност от 3000 лв. на 200 лв..
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4