Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 138 07.04.2021г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, ІІ
състав, в публично съдебно заседание на десети март през две хиляди и двадесет
и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Минка Петкова
и с участието на прокурора като разгледа докладваното от
съдия Г.Динкова административно дело № 590 по описа
за
2020г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл., във връзка с чл.104 от Административно-процесуалния
кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба на М.И.Д. ***, подадена чрез пълномощника й адв.К.Ц., против
Решение № 1228р-8366/ 28.07.2020г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора, в
частта, с която е отменено и обявено за невалидно Свидетелство за управление на
МПС /СУМПС/ № *********, издадено на М.И.Д..
В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, като
постановено при съществени процесуални нарушения и в противоречие на
материалния закон. Изложени са доводи, че жалбоподателката има завършено
основно образование по реда на отменения Закон за народната просвета, което се
установявало от издаденото на 25.06.2020г. свидетелство за завършено средно
образование със № ОМ-20, № 003751, рег.№ 1492-1 и съответно по отношение на нея е
приложим § 16 от ПЗР на ЗДвП за получаване на свидетелство за управление на моторно
превозно средство. Направено е искане Решение № 1228р-8366/
28.07.2020г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора, в обжалваната част, да
бъде отменено.
Ответникът
по жалбата – Директор на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и
своевременно призован, не се явява, не се представлява в съдебно заседание и не
изразява становище по основателността на оспорването.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
На
02.10.2019г. жалбоподателката в настоящото съдебно производство – М.И.Д., е
подала заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин
/по образец/ с вх. Рег. № 17001/10.12.2019г., в което са посочени данни за
подателя, ЕГН, вид на услугата и вид на документа за самоличност – СУМПС. Към заявлението са били приложени документите
по чл.13, ал.1, т.1, т.3-7 по Наредба № I-157/2002г. На 03.10.2019г. е било
издадено СУМПС № ********* за придобита правоспособност за категории АМ, В1 и В,
което е било връчено на жалбоподателката на 08.10.2019г./л.28 по делото/. било получено на 03.01.2020г. /л.18/.
С докладна записка рег.№ 1228р-6411/ 08.06.2020г. от
началник отдел „Охранителна полиция“ в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Стара
Загора, адресирана до Директора на ОД на МВР – Стара Загора, е направено искане
за възобновяване на производството по издаването на СУМПС № ********* от
03.10.2019г. на основание чл.19 от Наредба № I-157
от 01.10.2002г. във вр. с чл.99 АПК. В докладната записка се сочи, че към
заявление с вх.№ 15015/ 2019г. за издаване на СУМПС М.Д. е приложила
свидетелство за основно образование серия Д-93 № 0135089 с рег.№ 264/
30.06.1993г., издадено от Основно училище „Г.С.Раковски“ с.Калугерово,
общ.Симеоновград, обл.Хасково, но във връзка със служебно изискана информация е
постъпило писмо с вх.№ 349000-8712/ 07.05.2020г. от Регионално управление на
образованието гр.Хасково, видно от което на М.И.Д. не е било издавано
свидетелство за основно образование с посочения номер от ОУ „Г.С.Раковски“
с.Калугерово. Свидетелство за основно образование с № 264 е регистриран
документ на друго лице от 1970г. Въз основа на това е прието, че СУМПС на М.Д.
е било издадено не по реда, установен в Наредба № I-157
от 01.10.2002г., поради което се предлага възобновяване на административното
производство във връзка с издаването на СУМПС № ********* на основание чл.19 от
Наредба № I-157 от 01.10.2002г., във вр. с чл.99 от АПК.
На жалбоподателката е било изпратено писмо с изх.№
122800-13695/ 10.06.2020г., получено от М.Д. на 16.06.2020г. /видно от известие
за доставяне – л.31 по делото/, с което е уведомена, че в
сектор ПП при ОДМВР Стара Загора било възобновено производството по издаване на
СУМПС по реда на АПК, като бил указан 7 дневен срок за възражения. В
административната преписка не се съдържат данни, не се и твърди от
жалбоподателката, в указания от административния орган срок да се е възползвала
от възможносттта да подаде възражения, както и да представи доказателства или
да изиска събирането на такива в хода на административното производство.
С
оспореното Решение рег.№ 1228р-8366/
28.07.2020г. Директорът на ОД на МВР – Стара Загора, на основание чл.19 от
Наредба № I-157/ 01.10.2002г., във връзка с чл.99, т.2 и чл.100 от АПК, с
което на осн. чл.99, т.2 и чл.100 от АПК, и във връзка с докладна записка рег.№
1228р-6411 от 08.06.2020г. на началник отдел „Охранителна полиция“ в сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – Стара Загора, е допуснал възобновяване на
производството по издаване на СУМПС с №
********* и постановил отмяна и обявяване за невалидно на СУМПС №
*********, издадено на М.И.Д.. В решението
е обосновано наличието на нови обстоятелства, които не са били известни на
началник сектор ПП при ОДМВР – Стара Загора в рамките на проведеното
административно производство по издаване на СУМПС на лицето М.И.Д., обуславящи
наличие на хипотезата по чл.99, т.2 от АПК. Конкретните съображения се свеждат
до това, че лицето М.И.Д. не отговаря на образователния ценз за издаване на
СУМПС. В представеното към заявлението свидетелство за завършено основно
образование от М.Д. било посочено, че същата е завършила основно образование
през учебната 1992г-1993г., т.е. по отменения Закон за народната просвета, но
видно от предоставената от Регионалното управление на образованието гр.Хасково
информация с писмо вх.№ 34900098712/ 07.05.2020г., М.Д. не притежавала документ
за завършено основно образование, тъй като същата е посещавала училище до 7-ми
клас.
Решението
е съобщено на жалбоподателката на 21.08.2020г., видно от направеното върху него
отбелязване.
По
делото са приети като доказателства документите, образуващи преписката по
издаване на оспореното решение, в т.ч. и документите, приложени от М.Д. към
подаденото от нея заявление с вх.№ 15015/ 02.10.2019г. за издаване на българси
документ за самоличност, в случая – СУМПС. В преписката се съдържа и Заявление
с вх.№ 122800-19330/ 06.08.2020г., подадено от жалбоподателката до Началника на
Сектор ПП при ОДМВР – Стара Загора, с което се иска да бъде отменена издадената
заповед за изземване на СУМПС. Приложено е копие от Постановление за
прекратяване на досъдебно производство от 03.08.2020г. на Прокурор при РП – Стара
Загора, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно
производство № 122-зм-148/ 2020г. по описа на ОДМВР-Стара Загора, преписка №
3267/2020г. по описа на РП Стара Загора, образувано за престъпление по чл.316,
вр. с чл.308, ал.2 вр. ал.1 НК. Изложени са мотиви, че въз основа на събраните
по досъдебното производство доказателства се установява липса на субективния
елемент на престъплението по чл.316, вр. с чл.308, ал.2 вр. ал.1 НК, от страна
на Д.. Същата е съзнавала, че издаденото й от ОУ „Г.С.Раковски“ с.Калугерово
свидетелство за завършено основано образование серия Д-93 № 0135089, с рег.№
264 от 30.06.1993г.е официален документ, издадено от оторизиран орган, и не се
е усъмнила, че се ползва от неистински /с неправилен номер/ документ. В
последствие грешката е санирана от училищните власти на ОУ „Иван Вазов“
гр.Симеоновград, приемник на предишното училище – ОУ „Г.С.Раковски“
с.Калугерово, и е било издададено правилното свидетелство за завършено основно
образование от ОУ „Иван Вазов“гр.Симеоновград, обл.Хасково, сер.№ ОМ-20, №
003751, рег.№ 1492-1/ 25.06.2020г.
По
делото е представено от жалбоподателката посоченото свидетелство за основно образование
- сер.№ ОМ-20, № 003751, рег.№ 1492-1/ 25.06.2020г., от което е видно, че М.И.Д.,
през учебната 1992/ 1993г. е завършила основно образование в ОУ „Г.С.Раковски“
с.Калугерово, с общ успех Добър 4,10, като са отразени и резултатите от
обучението по изучаваните учебни предмети по раздели от учебния план в VII клас.
При извършена
от съда служебна справка в Регистъра на документите за завършено основно
образование, средно образование и/или придобита степен на професионална
квалификация, воден от Министерство на образованието и науката, общодостъпен на
интернет сайта на МОН /https://rd.mon.bg/, се
установи че в същия фигурира М.И.Д. като лице, притежаващо свидетелство за
основно образование - Серия и номер: ОМ-20
003751,Регистрационен номер: 1492-1/25.06.2020
г., Институция, издала документа: Основно
училище " Иван Вазов "гр./с. Симеоновград, общ. Симеоновград, обл.
Хасково; Година на завършване: 1993;
Форма на обучение: дневна; Общ успех: 4,1.
Така
установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Оспорването
на Решение № 1228р-8366/ 28.07.2020г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора,
в частта му, с която е отменено и обявено за невалидно Свидетелство за
управление на МПС № *********, издадено на М.И.Д.,
като направено от лице с правен интерес, в срока по чл.149 ал.1 от АПК и срещу
подлежащ на съдебно оспорване и контрол за законосъобразност акт (въпрос,
изрично решен с Определение №9597/29.08.2016г на Върховния административен съд
по адм.дело № 8004/2016г, VІІ отд.), е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество, жалбата е и основателна.
Решение
рег.№ 1228р-8366/ 28.07.2020г. на Директора
на ОД на МВР – Стара Загора е постановено в производство по реда на
Глава седма, Дял втори от АПК, по инициатива на началник отдел „Охранителна полиция“ в сектор ПП при
ОДМВР – Стара Загора. Мотивите на
горестоящия административен орган – Директора на ОДМВР – Стара Загора, за
възобновяване висящността на административното производство по издаването на
СУМПС № ********* от 23.03.2018г., са наличието на нови обстоятелства от
съществено значение за издаването на акта, които не са могли да бъдат известни
на началника на сектор ПП при ОДМВР – Стара Загора при провеждане на
административното производство по издаване на СУМПС на М.И.Д. - чл.99, т.2 от АПК.
Възобновяването
на производствата по издаване на административни актове е извънреден контролен
способ, даващ възможност за преразглеждане на въпрос, вече решен с влязъл в
сила административен акт. Т.е., възобновяването е способ да се постави отново
за решаване въпрос, вече разрешен в хода на приключило производство с влязъл в
сила и станал необжалваем административен акт. В този смисъл възобновяването е
преодоляване на формалната законна сила на административните актове и своеобразно
продължаване на административното производство, поставяне наново на
материално-правните въпроси, които са били основен предмет на производството и
са решени с издадения административен акт. То е възможно при наличието на
влязъл в сила административен акт, същият да не е бил обжалван по съдебен ред и
при наличие на някое от основанията на чл. 99 от АПК.
Компетентните да възобновят производството по издаването на акта органи са
непосредствено по-горестоящият орган или издателят на акта, ако актът не е
подлежал на оспорване по административен ред.
Установено
е по делото, че на М.Д. е било издадено СУМПС № ********* от 03.10.2019г., като не съществува спор между страните, че волеизявлението
на Началника на сектор ПП за издаването на това СУМПС не е било обжалвано
по съдебен ред. Следователно, съгласно разпоредбата на чл.99, т.2 от АПК, в
правомощията на Директора на ОД на МВР – Стара Загора, в качеството му на
горестоящ административен орган по отношение на органа, постановил
волеизявление за издаване на СУМПС – Началника на сектор ПП при ОД на МВР –
Стара Заора, е да възобнови административното производство по издаване на
индивидуален административен акт по см. на чл.21, ал.3 от АПК, какъвто по
своята същност представлява издаденото на жалбоподателката СУМПС. Редът за
разглеждане на искането за възобновяване е този по глава шеста от АПК
„Оспорване на административните актове по административен ред“ /арг.чл.103,
ал.2 АПК/. В този смисъл приложима се явява разпоредбата на чл.97, ал.2 от
същия кодекс, по аргумент от която органът, компетентен да възобнови
производството по издаване на административния акт може да реши въпроса по
същество, освен ако исканият акт не е от изричната компетентност на
по-долустоящия орган.
Съгласно
чл. 159,
ал.1, т.1 от ЗДвП, Министърът на вътрешните работи
определя условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторно
превозно средство. В изпълнение на тази законова
делегация е приета Наредба № I-157/01.10.2002 г. за условията и реда за
издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на
водачите и тяхната дисциплина (Наредбата). Съгласно чл. 4, ал.1 от нея,
свидетелство за управление на МПС се
издава от звената "Пътна полиция" при Столична дирекция на
вътрешните работи (СДВР) и областните дирекции на Министерството на вътрешните
работи (ОДМВР), според постоянния адрес на лицето. В контекста на тази
нормативна регламентация единствено началникът на съответния сектор „Пътна
полиция“ се явява материално компетентния орган да постановява волеизявление за
издаване, респ. отказ за издаване на СУМПС и законът не предвижда възможност
това правомощие да се делегира на директора на ОДМВР. Ето защо е следвало, на
основание чл.103, ал.2 във вр. с чл.97, ал.2 от АПК, след възобновяването на
административното производство по издаване на СУМПС № *********, горестоящият административен орган да върне
преписката за ново произнасяне на Началника
на сектор ПП при ОД на МВР – Стара Загора, който се явява материално и
териториално компетентния административен орган да постанови акт от категорията
на искания. Най-същественото в случая обаче е това, че в оспорения акт
конкретно постановената отмяна дори не е насочена към волеизявлението за
издаване на СУМПС, а е отнесена към самия документ – СУМПС № ********* /който
документ, по арг. от разпоредбата на чл.21, ал.3 АПК, не представлява
индивидуален административен акт/,
поради което се явява извършена при изначална липса на правно основание
за постановяване на такова властническо волеизявление, което опорочава
валидността на административния акт в тази му част като правопораждащ
юридически факт за разпоредените правни последици. С оглед на което съдът
приема че е налице съществен недостатък на обжалвания акт в частта му, с която
се отменя СУМПС № *********, водещ
до неговата нищожност.
Относно
съдържащото се в обжалваното решение разпореждане за обявяване за невалидно на
СУМПС №*********, съдът съобрази
следното:
Съгласно
чл.1, ал.5, т.2 от Закона за българските лични документи /ЗБЛД/, свидетелството
за управление на МПС е български личен документ, който удостоверява
правоспособността на едно лице да управлява МПС от съотв. категория /чл.3, ал.3
от ЗБЛД/, а съгласно чл.50, ал.2 свидетелството за управление на моторно
превозно средство служи и като идентификационен документ за самоличност на
български граждани на територията на Република България. В разпоредбите на чл.32 и чл.49 от ЗБЛД са
регламентирани предпоставките, при които личните карти и паспортите се обявяват
за невалидни, като по аналогия тези хипотези следва да намерят приложение и по
отношение на свидетелството за управление на МПС, което също, както личната
карта и паспорта, е документ за самоличност. Видно от съдържанието на чл.32,
ал.1, т.1-10 и разпоредбата на чл.49, ал.1 от ЗБЛ, не се установява хипотеза, под
която могат да бъдат подведени фактите по процесния случай. Освен това, както в
чл.32, ал.2, така и в чл.49, ал.2 от ЗБЛД, законодателят е въвел изричното
изискване невалидността на българските лични документи да се обявява от органа,
който е издал документа. В този смисъл обявяването за невалидно на СУМПС №
********* от Директора на ОД на МВР – Стара Загора, се явява постановено при
липса на компетентност за това, поради
което и в тази си част обжалваното решение се явява нищожен административен акт
/чл.146 т.1 от АПК/.
Изложените в оспорения
акт фактически основания могат да бъдат разглеждани в контекста на нормата на
чл.19 от Наредба № I -157/2002г, според
която за свидетелство за управление на МПС,
издадено или подменено въз основа на документ с невярно съдържание, неистински
или преправен документ или не по реда, установен в тази наредба,
административното производство във връзка с издаването се възобновява. Единствено обаче компетентният
да издаде този документ орган - началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – Стара Загора, има правомощия, след постановеното възобновяване на
производството по издаване на СУМПС № *********, да извърши преценката налице ли са законово установените
предпоставки за издаване на свидетелство за управление на МПС и съответно в
неговата компетентност е да обяви за невалиден вече издадения документ СУМПС,
ако се установят предпоставките за това.
Предвид изложеното
жалбата е основателна, Решение 1228р-8366/ 28.07.2020г. на Директора на ОД на
МВР – Стара Загора, в частта, с която е отменено и обявено за невалидно
Свидетелство за управление на МПС № *********,
издадено на М.И.Д., като издадено от некомпетентен орган е нищожно,
съответно нищожността следва да се прогласи. Преписката следва да се върне за
разглеждане и произнасяне от материално компетентния административен орган –
Началник сектор ПП при ОД на МВР – Стара Загора, съобразно указанията, дадени
от съда по тълкуване и прилагане на закона.
При този изход на спора
следва да бъде уважено и искането на пълномощника на жалбоподателката за
присъждане на направените разноски по делото, като на основание чл.143, ал.1 от АПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на жалбоподателката
сумата от 310.00лв., от които 10лв. внесена държавна такса и 300лв. договорено
и заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и
съдействие 072714 от 31.08.2020г.
Водим от горните мотиви
и на основание чл.172, ал.2, предложение първо от АПК, Старозагорският
административен съд
Р
Е Ш И
:
ОБЯВЯВА
ЗА НИЩОЖНО, по жалба на М.И.Д., Решение
№ 1228р-8366/ 28.07.2020г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора, в частта,
с която е отменено и обявено за невалидно Свидетелство за управление на МПС
/СУМПС/ № *********, издадено на М.И.Д..
ВРЪЩА
преписката за произнасяне от Началник сектор ПП при ОД на МВР Стара Загора, при
съобразяване на указанията дадени от съда по тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР – Стара Загора да заплати на М.И.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 310лв. /триста и десет лева/, представляваща направените от жалбоподателката
разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: