№ 246
гр. С., 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., VII СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Никола Г. Маринов
при участието на секретаря Христина П. Панайотова
като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Административно
наказателно дело № 20222230201130 по описа за 2022 година
Производството е по повод жалба на К. С. П. против наказателно
постановление №22- 0804- 003330/15.08.2022г., издадено от началника на
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- С., с което на жалбоподателя за
нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено наказание на основание
чл.180, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП, а именно „Глоба“ в размер на 20 (двадесет)
лева. Моли наказателното постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно и своевременно призован не се явява в
съдебно заседание. Изпраща упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата и моли наказателното постановление да се отмени като
незаконосъобразно.
Органът, издал обжалваното наказателно постановление, редовно и
своевременно призован изпраща свой представител, който не се явява.
Изпраща писмено становище по съществото на делото, с което се иска да
бъде потвърдено наказателното постановление като законосъобразно.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 19.07.2022г. полицейски служители, свидетелите Й. К. и Х. С.
изпълнявали служебните си задължения по контрол на правилата за движение
1
по пътищата в общ. С.. Те обслужвали района на път II- 53. В този район
контрол осъществявали и служителите от Национално тол управление към
Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ). Инспекторите от АПИ подавали
сигнали до пътните полицаи, затова че в района на път II- 53, на отбивка пред
Помпена станция на „В и К- С.“ спират всекидневно автомобили, които
ползват отбивката за паркинг. Полицейските служители няколко пъти
извършвали проверка за така паркирани моторни превозни средства в
посочения район и на всеки констатиран неправилно паркиран автомобил
съставяли фиш за установеното нарушение. Във връзка с подаден сигнал от
Инспекторите от АПИ за пореден път на 19.07.2022г. в 11,00 часа,
служителите на реда посетили мястото и установили, че лек автомобил „Сеат
Ибиса“ с рег. №.............. е паркирал на отбивката перпендикулярно на път II-
53, на 126,7 километър пред Помпена станция на „В и К- С.“ като това
паркиране продължило до 12,30 часа. Полицейските служители съставили
Фиш №GT 1376643 за нарушението на собственика на моторното превозно
средство К. С. П.. Направени били снимки на установения паркиран лек
автомобил. Жалбоподателят отказал да приеме и подпише така съставения му
фиш като заявил в ОД на МВР- С., че желае за това нарушение да му бъде
съставен акт за установяване на административно нарушение. Поради това
съставеният му Фиш №GT 1376643 бил анулиран.
Свидетелят Й. К. приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на
чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП. За това нарушение в сградата на РУ на МВР- С. в
16,24 часа съставил акт за установяване на административно нарушение на
жалбоподателя, а колегата му св. Х. С. се подписал при съставянето и
връчването на акта за установяване на административно нарушение. Като
доказателство бил иззет от жалбоподателя контролен талон към
свидетелството за управление на МПС №6019082. Жалбоподателят вписал в
акта, че няма възражения.
Въз основа на съставения акт за установяване на административно
нарушение впоследствие началникът сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР-С., -С. възприел същата фактическа обстановка като издал обжалваното
наказателно постановление и на основание чл.180, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП
му наложил наказание „Глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
2
направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в 14-дневния преклузивен срок от лице,
имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е
основателна.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели Й. К., Х. С. и Л.
Д. изцяло, тъй като те са безпротиворечиви, логични, последователни и
относими към предмета на делото.
Съдът кредитира и писмените доказателства, присъединени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК.
Безспорно се установи от приложените по делото доказателства, че
жалбоподателят К. П. на 19.07.2022г. в 11,00 часа до 12,30 часа е паркирал
горепосочения си собствен лек автомобил на отбивка пред помпена станция
на „В и К- С.“, намираща се на път II- 53 на километър 126,7.
От свидетелските показания на разпитаните полицейски служители Й.
К. и Х. С., както и от приложения по делото снимков материал става ясно, че
жалбоподателят е бил паркирал лекия си автомобил на отбивката на път II-
53, перпендикулярно на пътното платно, на 126,7 километър, пред Помпена
станция на „В и К- С.“, до оградата на сградата. Свидетелят Л. Д., който бил
спътник на жалбоподателя и негов колега потвърждава за начина на
паркиране на лекия автомобил като допълва, че колата била спряна от К. П.
между сградата на бивш Контролно пропускателен пункт (КПП) на
Полицията и помпената станция на „В и К- С.“, на 10- 15 метра от пътното
платно, за да не пречи на никой. Този свидетел потвърждава, че той и
жалбоподателят паркирали на това място системно, тъй като работели в гр.
Ямбол и оставяли една от колите си там, след което пътували с другата до
работните си места.
Съгласно разпоредбата на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП престоят и
паркирането са забранени на място, където превозното средство създава
опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в
движението пътен знак или сигнал. Разпоредбата на чл.93, ал.1 от ЗДвП
дефинира, че пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за
ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за
извършване на товарно- разтоварни работи в присъствието на водача, а
според ал.2 на същата норма- паркирано е пътно превозно средство, спряно
3
извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и
извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне
конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво
препятствие, или в подчинение на правилата за движение. От разпоредбата на
чл.93, ал.2 от ЗДвП следва, че паркирането, представлява спиране на
превозното средство извън обстоятелствата на ал.1.
В настоящия случай безспорно е установено паркирането на лекия
автомобил на посоченото в акта за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление извън населено място, но не бе
доказан обективният елемент на състава на нарушението, за което е
санкциониран жалбоподателят, а именно това че действително моторното
превозно средство е било паркирано по начин, с който се създава опасност
или е пречка за движението. Доколкото бе установено, че паркираният
автомобил е бил позициониран непосредствено до самите сгради на КПП на
Полицията и помпена станция на „В и К- С.“, което не е нито в началото на
отсечката, нито в нейния край не може да се обоснове извод, че по този начин
самата отсечка е била запушена, или МПС е пречило на видимостта при
навлизане или излизане от нея, т. е. по този начин да се създаде опасност за
движението. Освен това доколкото самото разстояние на паркираното
моторно превозно средство от пътното платно е било 10- 15 метра също не би
могло да се приеме, че то би могло да бъде пречка за движението.
Твърдението, че паркираният лек автомобил е пречел на инспекторите от
Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“,
доколкото същите не са били участници в движението, а са изпълнявали
служебните си задължения за контрол на правилата по Закона за пътищата, не
може да обоснове административно наказателната отговорност на
жалбоподателя за нарушението, за което той е наказан. Следва да се
отбележи и това, че съгласно разпоредбата на чл.94, ал.2 от ЗДвП само по
себе си паркирането на посочената отсечка извън населено място не е
забранено, доколкото това не е на самото пътно платно. Начинът, по който е
паркирал жалбоподателят на посочената отсечка извън населено място, а
именно перпендикулярно на платното за движение също не може да бъде
определено като неправилно. Съгласно правилото на чл.94, ал.3 от ЗДвП
моторното превозно средство следва да бъде спряно възможно най- вдясно на
платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя,
4
но това касае случаите на престой или паркиране в населени места, какъвто
не е настоящият случай.
Съдът счете, че при така установената фактическа обстановка не се
доказва по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят е извършил
вмененото му нарушение по чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП. Производството изисква
да се установи налице ли е деяние, което представлява административно
нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, същото извършено ли е от
посоченото в акта лице и извършено ли е виновно. Според разпоредбата на
чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или
бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание,
налагано по административен ред. Ето защо съдът следва да приеме, че няма
извършено нарушение от страна на жалбоподателя К. П., поради което
наказателното постановление следва да се отмени като незаконосъобразно.
С оглед правилата на процеса и при направено искане от оспорващата
страна за присъждане на разноски, представляващи адвокатско
възнаграждение съдът счете, че следва да бъдат присъдени сторените
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста)
лева. Ето защо ОД на МВР- С. следва да се осъди да заплати на К. С. П. сума в
размер на 300 (триста) лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
Ръководен от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №22- 0804- 003330/15.08.2022г. на началника на сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР- С., с което на К. С. П. с ЕГН ********** на
основание чл.180, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева за нарушение на чл.98, ал.1,
т.1 от ЗДвП като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР- С. да заплати на К. С. П. с ЕГН **********
направените по делото разноски в размер на 300 (триста) лева,
представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
5
Административен съд- гр. С. в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
6