Определение по дело №118/2017 на Софийски окръжен съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр.София  02.02.2018г.

 

СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, 1-ви състав в публични заседания на 19.декември 2017г. и 12.януари две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: РАДИ ЙОРДАНОВ

 

като разгледа докладваното от съдията ЙОРДАНОВ т. д. №118 по описа за 2017г.  и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.692 от ТЗ.

1. Постъпило е възражение от 24.10.2017г. „К.Б.” ЕООД, с което възразяват срещу приемането на вземанията на кредиторите:

„А.” АД с ЕИК.  в размер на 1 005 000,-лв.

„Е.2.” ЕООД с ЕИК. в размер на 2053976,76лв.

„ПАПАС ОЛИО” АД с ЕИК.  в размер на 514423,69лв.

Синдикът намира възражението за допустимо, но неоснователно.

Длъжникът „Г.Т.2.” ЕООД -в несъстоятелност с ЕИК.не взима становище.

2. Постъпило е възражение от 26.10.2017г. „У.Б.” АД с ЕИК., с което възразява срещу приемането на вземането на „А.” АД с ЕИК.  в размер на 1 005 000,-лв.

Синдикът намира възражението за допустимо, но неоснователно.

Длъжникът „Г.Т.2.” ЕООД -в несъстоятелност с ЕИК. не взима становище.

3. Постъпило е възражение от 26.10.2017г. „У.Б.” АД с ЕИК., с което възразява в частта на приемането на вземането на банката, като освен ипотеката вземането е обезпечено и с особен залог по ЗОЗ и залог по ЗДФО.

Синдикът намира възражението за допустимо и частично основателно.

Длъжникът „Г.Т.2.” ЕООД -в несъстоятелност с ЕИК. не взима становище.

4. Постъпило е възражение от 27.10.2017г. „У.Б.” АД с ЕИК., с което възразява срещу приемането на вземането на „Е.2.” ЕООД с ЕИК. в размер на 2053976,76лв.

Синдикът намира възражението за допустимо, но неоснователно.

Длъжникът „Г.Т.2.” ЕООД -в несъстоятелност с ЕИК.не взима становище.

5. Постъпило е възражение от 30.10.2017г. „Г.” ЕООД с ЕИК. срещу приетото вземане на „К.Б.” ЕООД.

Синдикът намира възражението за допустимо, но неоснователно.

Длъжникът „Г.Т.2.” ЕООД -в несъстоятелност с ЕИК. не взима становище.

Кредиторът „К.Б.” ЕООД не взима становище.

6. Постъпило е възражение от 30.10.2017г. длъжника „Г.Т.2.” ЕООД -в несъстоятелност с ЕИК.срещу приетото вземане на „К.Б.” ЕООД.

Синдикът намира възражението за допустимо, но неоснователно.

Кредиторът „К.Б.” ЕООД не взима становище.

7. Постъпило е възражение от 30.10.2017г. длъжника „Г.Т.2.” ЕООД -в несъстоятелност с ЕИК. срещу приетото вземане на земеделски производител Г. Г. в размер на 93694,56лв.

Синдикът намира възражението за допустимо, но неоснователно.

Кредиторът Г.Г. не взима становище.

8. Постъпило е възражение от 30.10.2017г. Н., с което възразява срещу поредността на удовлетворяване на вземанията на НАП.

Синдикът намира възражението за допустимо, но неоснователно.

Длъжникът „Г.Т.2.” ЕООД -в несъстоятелност с ЕИК. не взима становище.

9. Постъпило е възражение от 30.10.2017г. длъжника „Г.Т.2.” ЕООД -в несъстоятелност с ЕИК.срещу приетото вземане на „У.Л.” ЕАД.

Синдикът намира възражението за допустимо, но неоснователно.

Кредиторът „У.Л.” ЕАД намира възражението за неоснователно.

10. Постъпило е възражение от 30.10.2017г. длъжника „Г.Т.2.” ЕООД -в несъстоятелност с ЕИК.срещу приетото вземане на „А.Е.Т.” ООД.

Синдикът намира възражението за допустимо, но неоснователно.

Кредиторът „А.Е.Т.” ООД не взима становище.

11. Постъпило е възражение от 30.10.2017г. „Е.2.” ЕООД с ЕИК. срещу приетото вземане на „У.Л.” ЕАД.

Синдикът намира възражението за допустимо, но неоснователно.

Длъжникът „Г.Т.2.” ЕООД -в несъстоятелност с ЕИК. не взима становище.

Кредиторът „У.Л.” ЕАД намира възражението за неоснователно.

12. Постъпило е възражение от 30.10.2017г. длъжника „Г.Т.2.” ЕООД -в несъстоятелност с ЕИК. срещу приетото вземане на „У.Б.” АД с ЕИК..

Синдикът намира възражението за допустимо, но неоснователно в частта размер на прието вземане, като в частта прието обезпечение, същото да бъде съобразено с Договорна ипотека №192.т.ІІ, рег.№2288, дело 304/30.05.2016 г. за обезпечение на банков и инвестиционен кредит №927/05208 от 18.05.2016 г., и Договорна ипотека №193, т.ІІ, рег.№2289, дело 305/30.05.2016 за обезпечение на банков револвиращ кредит №928/05205 от 18.05.2016 г.

Кредиторът „У.Б.” АД намира възражението за неоснователно.

13. Постъпило е възражение от 30.10.2017г. „Е.2.” ЕООД с ЕИК. срещу приетото вземане на „У.Б.” АД с ЕИК.

Синдикът намира възражението за допустимо, но неоснователно.

Длъжникът „Г.Т.2.” ЕООД -в несъстоятелност с ЕИК. не взима становище.

Кредиторът „У.Б.” АД намира възражението за неоснователно.

14. Постъпило е възражение от 30.10.2017г. „Г.” ЕООД с ЕИК. срещу приетото вземане на „У.Б.” АД с ЕИК.

Синдикът намира възражението за допустимо, но неоснователно.

Длъжникът „Г.Т.2.” ЕООД -в несъстоятелност с ЕИК.не взима становище.

Кредиторът „У.Б.” АД намира възражението за неоснователно.

15. Постъпило е възражение от 30.10.2017г. „Г.” ЕООД с ЕИК. срещу приетото вземане на „У.Л.” ЕАД.

Синдикът намира възражението за допустимо, но неоснователно.

Длъжникът „Г.Т.2.” ЕООД -в несъстоятелност с ЕИК. не взима становище.

Кредиторът „У.Л.” ЕАД намира възражението за неоснователно.

16. Постъпило е възражение от 30.10.2017г. „Г.” ЕООД с ЕИК. срещу приетото вземане на „А.Е.Т.” ООД.

Синдикът намира възражението за допустимо, но неоснователно.

Длъжникът „Г.Т.2.” ЕООД -в несъстоятелност с ЕИК. не взима становище.

Кредиторът „А.Е.Т.” ООД не взима становище.

17. Постъпило е възражение от 30.10.2017г. „Г.” ЕООД с ЕИК. срещу приетото вземане на земеделски производител Г.Г..

Синдикът намира възражението за допустимо, но неоснователно.

Длъжникът „Г.Т.2.” ЕООД -в несъстоятелност с ЕИК. не взима становище.

Кредиторът Г.Г. не взима становище.

СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като се запозна с представените доказателства и доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

С решение №103/22.08.2017г. по т.д. №118/2017год., обявено в ТР на 23.01.2017г., съдът е обявил неплатежоспособността на „Г.Т.2.” ЕООД в несъстоятелност с ЕИК., със седалище и адрес на управление *** и е открил производство по несъстоятелност на дружеството. В срока по чл.685 ТЗ са предявени вземания. Синдикът на „Г.Т.2.” ЕООД в несъстоятелност е съставил списък на приетите вземания, списък на неприетите вземания и списък на служебно приетите вземания на кредитори. За съставянето на тези списъци е направено обявление в търговския регистър по партидата на дружеството на 20.10.2017г.

1. По отношение на възраженията на „К.Б.” ЕООД, „У.Б.” АД срещу вземането на „А.” АД с ЕИК.  в размер на 1 005 000,-лв., подадени на 26.10.2017г. Възраженията са подадени в срока по чл.690 ТЗ.

Възраженията са допустими, но неоснователни.

По делото се представи договор за покупко-продажба от 20.04.2016г. по силата на който продавачът „Г.Т.2.” ЕООД се задължава да достави на „А.” АД 5000т. рапица при цена 670лв. на тон. Съгласно чл.6,2 е уговорена неустойка при неизпълнение на задължението от страна на продавача в размер на 0,5% за всеки ден забава, но не повече от 30% от стойността на договора. С фактура №10000000001 от 07.04.2017г. е фактурирана от „А.” АД неустойка в размер на 1005000,-лв.

Стойността на договора е 3 350 000лв., а размера на неустойката е в размер на 30%   1005 000,-лв.

Възражението на „У.Б.” АД, че неустойката противоречи на добрите нрави и е нищожна по силата на чл.26 ЗЗД, т.3 ТР №1/2010г. на ВКС в конкретния случай и по отношение на договори за покупко-продажба на селскостопанска продукция е неоснователно. Обичайната практика на подписване на договори за покупко-продажба на селскостопанска продукция е в период, в който тази продукция все още не е налична. По тази причина при подписване на договора уговореното плащане не е извършено. Неустойката, в посочения размер е обезщетение както при неизпълнение от страна на продавача, така и при неизпълнение от страна на купувача. Функцията на неустойката в договорите за покупко-продажба на селскостопанска продукция е не само да изпълни функцията по обезпечение на изпълнението на договора, но и да гарантира вредите, които изправната страна при неизпълнение ще понесе, свързани с гарантиране на съхранение, транспорт, охрана и последващи договори. В случай на липса на предварителна гаранция за реализиране на продукцията по договора, може да се стигне до погиване на продукцията. Всичко това е довело до приемане на неустойка в по-голям размер от общоприетия в отрасъл селско стопанство по отношение на договори за покупко-продажба на селскостопанска продукция. Стоката не е доставена  в уговорените и с анекса срокове и с нотариално заверена спогодба страните са установили размера на дължимите суми. Размерът на неустойката като процент от договорната цена е един и същ с всички договори на „Г.Т.” ЕООД, той е същият като процент, какъвто е и на възразилия кредитор „К.Б.” ЕООД, като задължението на „Г.” ЕООД е в размер на 1 005 000лв. Вземането е доказано, същото е осчетоводено и е дължимо.

2. По отношение на възраженията на „Г.” ЕООД и на „Г.Т.2.” ЕООД -в несъстоятелност срещу приетото вземане на „К.Б.” ЕООД в общ размер на 15495,27лв.

По делото се представи договор за покупко-продажба от 05.08.2016г. по силата на който продавачът „Г.Т.2.” ЕООД се задължава да достави на „К.Б.” ЕООД 200т. слънчоглед при цена 625лв. на тон. Стоката не е доставена  в уговорените и с анекса срокове и с нотариално заверена спогодба страните са установили размера на дължимите суми. „К.Б.” ЕООД  се е снабдил с изпълнителен лист за сумите по реда на чл.417 ГПК. Ето защо вземането е доказано и следва да бъде прието.

Разноските в производството по несъстоятелност са с поредност на удовлетворяване по т.12 на чл.722 ТЗ.

3. По отношение на възраженията на „К.Б.” ЕООД и „У.Б.” АД срещу вземането на „Е.2.” ЕООД с ЕИК. в размер на 2 053 976,76лв.

По делото се представи договор за покупко-продажба от 20.04.2016г. по силата на който продавачът „Г.Т.2.” ЕООД се задължава да достави на „Е.2.” ЕООД 5000 т. рапица при цена 670 лв. на тон и договор от 25.07.2016 година за 5 000 тона слънчоглед, реколта 2016 година при цена 650 лева на тон. Съгласно чл.6,2 и в двата договора, е уговорена неустойка при неизпълнение на задължението от страна на продавача в размер на 0,5% за всеки ден забава, но не повече от 30% от стойността на договора. С фактура №10000000001 от 10.04.2017г. е фактурирана от „Е.2.” ЕООД неустойка в размер на 975 000,00 лева и с фактура №10000000002 от 11.04.2017 г. е фактурирана от „Е.2.” ЕООД неустойка в размер на 1 005 000,00 лева.

Стойността на договора от 20.04.2016 г. е 3 350 000,00 лева. Размера на неустойката и по двата договора е 30% от договорената сума.

Възражението на „У.Б.” АД, че неустойката противоречи на добрите нрави и е нищожна по силата на чл.26 ЗЗД, т.3 ТР №1/2010г. на ВКС в конкретния случай и по отношение на договори за покупко-продажба на селскостопанска продукция е неоснователно. Обичайната практика на подписване на договори за покупко-продажба на селскостопанска продукция е в период, в който тази продукция все още не е налична. По тази причина при подписване на договора уговореното плащане не е извършено. Неустойката, в посочения размер е обезщетение както при неизпълнение от страна на продавача, така и при неизпълнение от страна на купувача. Функцията на неустойката в договорите за покупко-продажба на селскостопанска продукция е не само да изпълни функцията по обезпечение на изпълнението на договора, но и да гарантира вредите, които изправната страна при неизпълнение ще понесе, свързани с гарантиране на съхранение, транспорт, охрана и последващи договори. В случай на липса на предварителна гаранция за реализиране на продукцията по договора, може да се стигне до погиване на продукцията. Всичко това е довело до приемане на неустойка в по-голям размер от общоприетия в отрасъл селско стопанство по отношение на договори за покупко-продажба на селскостопанска продукция. Стоката не е доставена  в уговорените и с анекса срокове и с нотариално заверена спогодба страните са установили размера на дължимите суми. Размерът на неустойката като процент от договорната цена е един и същ с всички договори на „Г.Т.” ЕООД, той е същият като процент, какъвто е и на възразилия кредитор „К.Б.” ЕООД, като задължението на „Г.” ЕООД е в размер на 1 980 000.00 лв. Вземането е доказано, същото е осчетоводено и е дължимо.

Не следва да се приемат и предявените вземания за лихва върху неустойката, тъй като върху неустойката не се дължи лихва, тя самата има обезщетителен характер.

4. По отношение на възражението на „К.Б.” ЕООД срещу вземането на „П.” АД с ЕИК. в размер на 514 423,69лв.

Възражението е подадено в срока по чл.690 ТЗ.

Възражението е допустимо, но неоснователно.

По делото се представи договор за покупко-продажба от 19.07.2016г. по силата на който продавачът „Г.Т.2.” ЕООД продава на „П.” АД 500т. пшеница при цена 260лв. на тон. Съгласно чл.8,1 е уговорена неустойка при неизпълнение на задължението от страна на продавача в размер на 25% от стойността на договора. С анекс №1 договорът се изменя като се съгласяват че е доставено 263,260т. като се съгласява от 100,000т. пшеница да бъде доставена. Купувачът се е задължил да плати авансово стойността на стоката до 20.09.2016г. С анекс №2 страните установяват, че пшеницата не е доставена, но ще бъдат доставени 100тона царевица в срок до 14.10.2016г. на цена 270лв. на тон.      

С констативен протокол от 08.08.2017г. „П.” АД и „Г.Т.2.” ЕООД прихващат насрещни вземания до размера на по-малкото като разликата дължима от „Г.Т.2.” ЕООД е в размер на 15673,69лв.

В този размер съдът намира вземането за доказано по основание и размер и същото следва да бъде прието. В тази част възражението е неоснователно.

По делото се представи договор за покупко-продажба от 08.07.2016г. по силата на който продавачът „Г.Т.2.” ЕООД продава на „П.” АД 3000т. слънчоглед при цена 665лв. на тон. Съгласно чл.8,1 е уговорена неустойка при неизпълнение на задължението от страна на продавача в размер на 25% от стойността на договора.

Стойността на договора е 1 995 000лв., размера на неустойката е в размер на 25%   498750,-лв.  

Възражението на „К.Б.” ЕООД, че неустойката противоречи на добрите нрави и е нищожна по силата на чл.26 ЗЗД, т.3 ТР №1/2010г. на ВКС в конкретния случай и по отношение на договори за покупко-продажба на селскостопанска продукция е неоснователно. Обичайната практика на подписване на договори за покупко-продажба на селскостопанска продукция е в период, в който тази продукция все още не е налична. По тази причина при подписване на договора уговореното плащане не е извършено. Неустойката, в посочения размер е обезщетение както при неизпълнение от страна на продавача, така и при неизпълнение от страна на купувача. Функцията на неустойката в договорите за покупко-продажба на селскостопанска продукция е не само да изпълни функцията по обезпечение на изпълнението на договора, но и да гарантира вредите, които изправната страна при неизпълнение ще понесе, свързани с гарантиране на съхранение, транспорт, охрана и последващи договори. В случай на липса на предварителна гаранция за реализиране на продукцията по договора, може да се стигне до погиване на продукцията. Всичко това е довело до приемане на неустойка в по-голям размер от общоприетия в отрасъл селско стопанство по отношение на договори за покупко-продажба на селскостопанска продукция. Стоката не е доставена  в уговорените и с анекса срокове и с нотариално заверена спогодба страните са установили размера на дължимите суми. Размерът на неустойката като процент от договорната цена е един и същ с всички договори на „Г.Т.” ЕООД, той е същият като процент, какъвто е и на възразилия кредитор „К.Б.” ЕООД, като задължението на „Г.” ЕООД е в размер на 498 750.00 лв. Вземането е доказано, същото е осчетоводено и е дължимо.

5. По отношение на възражението на „Г.Т.2.” ЕООД в несъстоятелност, „Е.2.” ЕООД и „Г.” ЕООД срещу приемането на вземането на „У.Б.” АД в размер на 1 910 027,97 лв.

По отношение на възражението на длъжника „Г.Т.2.” ЕООД в несъстоятелност, че е налице насрещно вземане спрямо банката от преддоговорна отговорност съдът намира същото за неоснователно, тъй като насрещното вземане не е доказано по основание и размер. Същата би могла да се носи в следствие на вреди, настъпили при водене на преговори. При сключване на договор отговорността за вреди се носи на договорно основание.

Основателно е възражението на длъжника „Г.Т.2.” ЕООД в несъстоятелност, че вземането на „У.Б.” АД по договор за банков револвиращ кредит №928/05205/023706 от 18.05.2016 г. обезпечено с договорна ипотека попада в хипотезата на чл. 646 ал.2 ТЗ. Но доколкото разпоредбата на чл. 646, ал. 2, т. 2 от ТЗ не се прилага по отношение на кредити, предоставени за придобиване на предмета на процесната ипотека – чл. 646, ал.6, т.3 ТЗ, възражението в тази част е частично основателно. Кредитът, предоставен по Договор № 927 от 18.05.2016 г. обезпечава придобиването само на 75 % от процесните имоти – т. от договора за кредит. Следователно само 75% от покупката на имотите попада в хипотезата на чл. 646, ал.6, т.2 ТЗ, за останалите 25% от ипотеката е на лице хипотезата на чл. 646, ал.2, т.2 ТЗ. Възражението, че 25% от ипотекираните имоти не е обезпечение на банката е основателно.

Възраженията на „Е.2.” ЕООД и „Г.” ЕООД не съдържа обосновка и е неоснователно, предвид на доказаността на вземането на банката по договорите за банков инвестиционен кредит и банков револвиращ кредит, до размера в който банката го е предявила, а именно 1 909 958,97лв.

6. По отношение на възражението на „У.Б.” АД по отношение на обезпеченията на вземанията на банката.

С възражението е представен договор за особен залог върху вземания от 18.05.2016г. за обезпечаване на договор за банков револвиращ кредит №928/05205/023706 от 18.05.2016г., вписан в ЦРОЗ под №2016051902652.

Възражението е основателно и следва да се отрази наличното обезпечение.

7. По отношение на възражението на Национална агенция по приходите. С възражението се възразява срещу приемането на вземанията като необезпечени докато кредиторът НАП счита че следва да се вземе предвид и Постановление на публичния изпълнител за налагане на запор, вписан в регистъра на особените залози под №2017083101951.

Съдът намира възражението за неоснователно. Съгласно чл.638 ал.4 изр. последно ТЗ не се допуска налагане на обезпечителни мерки по реда на ДОПК върху имуществото на длъжника след откриването на производството по несъстоятелност. Решението за откриването на производство по несъстоятелност на „Г.Т.2.” ЕООД в несъстоятелност е обявено в ТР на 23.01.2017г. Особен залог вписан в ЦРОЗ на 31.08.2017г. е недействителен по отношение на длъжника и кредиторите.

8. По отношение на възражението на „Г.Т.2.” ЕООД в несъстоятелност, „Е.2.” ЕООД и „Г.” ЕООД срещу приемането на вземането на „У.Л. ЕАД  в размер на 65035,67лв. Длъжникът „Г.Т.2.” ЕООД в несъстоятелност излага съображение, че приетата неустойка в размер на 48665,43 лв. не се дължи, тъй като развалянето на договора за лизинг не е по вина на длъжника. Настъпилата неплатежоспособност не може да му се вмени във вина. Клаузата за неустойка е нищожна, тъй като се равнява на размера на лизинговата цена и се превръща в средство за неоснователно обогатяване. Отделно от това лизинговата вещ е открадната и лизингодателят след получаване на застрахователната сума ще се обогати  два пъти. Възраженията на „Е.2.” ЕООД и „Г.” ЕООД не са мотивирани.

Възраженията са подадени в срока по чл.690 ТЗ.

Възраженията са допустими и частично основателни.

Настъпването на неплатежоспособността на длъжника „Г.Т.2.” ЕООД в несъстоятелност е обективно състояние, констатирано от съда с решението от 22.08.2017г., довели до настъпването на правните последици на откриването на производството по несъстоятелност и основание да кредитора „У.Л. ЕАД да прекрати договора за лизинг №121366/28.06.2016г., което той е сторил. Ето защо длъжникът не дължи неустойка на кредитора в размер на 48 665,43 лв., тъй като същият би се обогатил веднъж с приетите главници лихви и такси и втори път с неустойка. Това противоречи на принципа на справедливостта, неустойката е призвана на гарантира изпълнението и да санкционира неизпълнението като никой от тези принципи не намира приложение при приемането на неустойка в пълен размер на лизинговата цена. Не са ангажираха доказателства, че лизинговата вещ е открадната и застрахователят е обезщетил лизингодателя. Ето защо съдът намира възражението в тази му част за основателно. Вземането на „У.Л. ЕАД в останалата част е доказано и следва да се приеме.

9. По отношение на възражението на „Г.Т.2.” ЕООД в несъстоятелност и „Г.” ЕООД срещу приемането на вземането на „А.Е.Т.” ООД в размер на 67172,42лв.

Възраженията са подадени в срока по чл.690 ТЗ.

Възраженията са допустими, но неоснователни.

С договор от 25.08.2016г. „А.Е.Т.” ООД е продал на „Г.Т.2.” ЕООД в несъстоятелност 70 тона минерални торове на цена 725 лв. на тон без ДДС. По фактура стойността на полученото е 60 900,00 лв. с ДДС. Разписка от същата дата доказва получаването на стоката. Представено е дебитно известие за 117,50лв.-транспортна услуга.

С това съдът намира, че се доказа възникването на вземанията по основание и размер и същите следва да се приемат.

10. По отношение на възражението на „Г.Т.2.” ЕООД в несъстоятелност и „Г.” ЕООД срещу приемането на вземането на земеделски производител Г.Г.в размер на 93694,56лв. 

Възраженията са подадени в срока по чл.690 ТЗ.

Възраженията са допустими и основателни.

Вземането е предявено по фактури №038/08.08.2015г., №39/08.08.2015г. и №40/19.10.2015 и №53/28.07.2016г.

Посочените фактури се съставени от една страна по търговска сделка и не доказват възникването на основанието за заплащането им и техния размер. Ето защо възраженията са основателни.

            По изложените съображения Софийският окръжен съд

           

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на „К.Б.” ЕООД и „У.Б.” АД срещу приемането на вземането на „А.” АД в общ размер на 1 005 000,00 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на „Г.” ЕООД и на „Г.Т.2.” ЕООД -в несъстоятелност срещу приемането на вземането на „К.Б.” ЕООД в общ размер на 15 495,27лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на „К.Б.” ЕООД и „У.Б.” АД срещу приемането на вземането на „Е.2.” ЕООД в общ размер на 1 980 000,00 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на  „К.Б.” ЕООД срещу приемането на вземането на „П.” АД в размер на 514 423,69лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на  „Г.Т.2.” ЕООД в несъстоятелност, „Е.2.” ЕООД и „Г.” ЕООД срещу приемането на вземането на „У.Б.” АД в размер на срещу приемането на вземането на 1 909 958,97 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на  „Г.Т.2.” ЕООД в несъстоятелност, срещу приетото обезпечение на вземането на „У.Б.” АД с НА №193, том ІІ, рег.2289, дело №305 от 2016 с основание чл. 646, ал.2, т.2 ТЗ

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на Н.срещу приемането на вземането като обезпечено.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на „Г.Т.2.” ЕООД в несъстоятелност, „Е.2.” ЕООД и „Г.” ЕООД срещу приемането на вземането на „У.Л. ЕАД в размер на 16370,24лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на „Г.Т.2.” ЕООД в несъстоятелност и „Г.” ЕООД срещу приемането на вземането на „А.Е.Т.” ООД в размер на 67172,42лв.

ОДОБРЯВА списък на ПРИЕТИ вземания, предявени в срока по чл.685 ТЗ спрямо длъжника „Г.Т.2.” ЕООД в несъстоятелност с ЕИК ., със седалище и адрес на управление ***:

 

№	КРЕДИТОР	РАЗМЕР	ОСНОВАНИЕ	ОБЕЗПЕЧЕНИЯ И ПРИВИЛЕГИИ	РЕД по чл. 722, ал.1 ТЗ
1	"А." АД ***, ЕИК	1 005 000.00	Общ размер на вземанe по договор за покупко-продажба №2016-Р/20.04.2016 г.:	няма
		1 005 000.00	Неустойка		чл.722, ал.1, т.8
			Законна лихва от 23.08.2017 г. до окончателно плащане		чл.722, ал.1, т.9
2	"К.Б." ЕООД, ***, ЕИК	15 495.27	Общ размер на вземания по изпълнителен лист:	няма
		12 500.00	Главница		чл.722, ал.1, т.8
		621.53	Законна лихва върху главницата от 24.02.2017 г. до 22.08.2017 г.		чл.722, ал.1, т.8
			Законна лихва от 23.08.2017 г. до окончателно плащане		чл.722, ал.1, т.9
		662.40	Неолихвяемо вземане		чл.722, ал.1, т.8
		391.34	Присъдени разноски в гр.д.		чл.722, ал.1, т.8
		1 320.00	Разноски в производството по несъстоятелност		чл.722, ал.1, т.12
3	"Е.2." ЕООД, ***, ЕИК	1 980 000.00	Общ размер на вземането по договори за покупко-продажба:	няма
		1 005 000.00	Неустойка по договор за покупко-продажба от 20.04.2016 г.		чл.722, ал.1, т.8
		975 000.00	Неустойка по договор за покупко-продажба от 25.07.2016 г.		чл.722, ал.1, т.8
			Законна лихва от 23.08.2017 г. до окончателно плащане.		чл.722, ал.1, т.9
4	"П." АД, ***, ЕИК.	514 423.69	Общ размер на вземането по 2 бр. Договори и фактури:	няма
		15 673.69	Главница по договор		чл.722, ал.1, т.8
		498 750.00	Неустойка по договор от 08.07.2016 г.		чл.722, ал.1, т.8
			Законна лихва от 23.08.2017 г. до окончателно плащане.		чл.722, ал.1, т.9
5	"У.Б." АД, ***, ЕИК.	1 909 958.97	Общ размер на вземането по 2 бр. кредити:
		1 488 591.27	Общ размер за банков и инвестиционен кредит №927/05208 от 18.05.2016 г., с обезпечение-договорна ипотека №192.т.ІІ, рег.№2288, дело 304/30.05.2016 г., залог на вземания по реда на ЗДФО, в т.ч.:	Договорна ипотека с НА №193, том ІІ, рег.2289, дело №305 от 2016 за 75% от имотите, описани в ипотеката, Залог по реда на ЗДФО
		1 424 232.00	Главница		чл.722, ал.1, т.1
		38 337.79	Договорна лихва по чл.4.1 от договора за периода 20.12.2016 - 22.08.2017 г.		чл.722, ал.1, т.1
		21 817.78	Дължима лихва за просрочие по чл.4.2 и 4.3 за 20.12.2016 - 22.08.2017 г.		чл.722, ал.1, т.1
		4 272.70	Дължима такса за управление		чл.722, ал.1, т.1
			Законна лихва от 23.08.2017 г. до окончателно плащане.		чл.722, ал.1, т.9
		421 367.70	Общ размер за банков револвиращ кредит №928/05205 от 18.05.2016 г.,с обезпечение-договорна ипотека №193, т.ІІ, рег.№2289, дело 305/30.05.2016 г., и особен залог, вписан в ЦРОЗ под №2016051902652 в т.ч.:	Залог по реда на ЗДФО, върху всички вземания , настоящи и бъдещи на кредитополучателя по всички сметки в национална и чуждестранна валута, на които е титуляр при банката
		400 000.00	Главница		чл.722, ал.1, т.1
		7 090.58	Договорна лихва по чл.4.1 от договора за периода 20.12.2016 - 22.08.2017 г.		чл.722, ал.1, т.1
		14 277.12	Дължима лихва за просрочие по чл.4.2 и 4.3 за 20.12.2016 - 22.08.2017 г.		чл.722, ал.1, т.1
			Законна лихва от 23.08.2017 г. до окончателно плащане.		чл.722, ал.1, т.9
6	Н., гр. С.,	32 214.63	Общ размер на публични вземания:
		22 265.40	Публични вземания за данъци по 5 бр. Справка-декларация, дек. По чл.92 от ЗКПО и 11 бр. Дек. Образец 6, в т.ч.:	няма
		21 283.18	Главница		чл.722, ал.1, т.6
		822.74	Лихва до 22.08.2017 г.		чл.722, ал.1, т.6
		159.48	Лихва от 23.08.2017 г. до 18.09.2017 г.		чл.722, ал.1, т.6
			Законна лихва от 23.08.2017 г. до окончателно плащане.		чл.722, ал.1, т.9
		9 949.23	Публични вземания за задължителни осигуровки по 13 бр. Дек. Образец 6, в т.ч.:	няма
		9 364.50	Главница		чл.722, ал.1, т.6
		515.32	Лихва до 22.08.2017 г.		чл.722, ал.1, т.6
		69.41	Лихва от 23.08.2017 г. до 18.09.2017 г.		чл.722, ал.1, т.6
			Законна лихва от 23.08.2017 г. до окончателно плащане.		чл.722, ал.1, т.9
7	"У.Л." ЕАД, ***, ЕИК .	16370,24лв.	Общ размер на вземането по договор за финансов лизинг №121366/28.06.2016 г.:	няма
		14 668.21	Главница и лихва до 22.08.2017 г.		чл.722, ал.1, т.8
		1 532.97	Просрочена главница след 22.08.2017 г.		чл.722, ал.1, т.8
		169.06	Просрочена възнаградителна лихва		чл.722, ал.1, т.8
			Законна лихва по споразумение от 23.08.2017 г. до окончателно плащане.		чл.722, ал.1, т.9
8	"А.Е.Т." ООД, ***, ЕИК .	67 172.42	Общ размер на вземането по 2 бр. фактури:	няма
		61 017.50	Главница по 2 бр. Фактури		чл.722, ал.1, т.8
		6 154.92	Законна лихва до 22.08.2017 г.		чл.722, ал.1, т.8
			Законна лихва от 23.08.2017 г. до окончателно плащане.		чл.722, ал.1, т.9

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се връчи на синдика.

Определението подлежи на обявяване в търговския регистър, за което се изпрати препис от определението на Агенцията по вписванията и в книгата по чл.634в ТЗ.

 

Съдия: