Решение по ЧНД №1232/2019 на Софийски градски съд

МОТИВИ

към  Решение по НЧД №1232 /2019г. на СГС, НО, 27 с-в

          

            Производството е по реда на чл.44 от ЗЕЕЗА (Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест).

             Образувано по искане на СГП  за разглеждане на постъпила Европейска заповед за арест от  18.01.2019г. на Прокуратурата във Франкфурт на Майн,  ФР Германия, издадена въз основа на заповед за задържане от 10.01.2019г.  а Районен съд- Франкфурт на Майн, с цел наказателно преследване по отношение на А.С.Д. ЛНЧ **********, роден на ***г. в Сомалия.

   Прокурорът счита, че следва да бъде допуснато изпълнението на европейската заповед за арест, издадена по отношение на А.С.Д. и поисканото лице следва да бъде предадено на издаващата държава, тъй като заповедта не страда от никакви формални пороци,  попълнени са изискуемите реквизити; издадена е от компетентен орган, с цел на наказателно преследване за деяния за които не се изисква двойна наказуемост. Счита, че не са налични никакви основания за отказ от предаване, нито съгласно българския закон, нито съгласно рамковото решение и изпълнението на заповедта следва да бъде допуснато и на основание чл.44 ал.7 ЗЕЕЗА, съдът да вземе мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на А.С.Д. до фактическото му предаване на издаващата държава.

Защитникът на поисканото лице- адв. Б., смята, че искането  на молещата страна е неоснователно и моли да бъде отхвърлено. Излага съображения, че ЕЗА страда от  следните пороци: не може да се направи категоричен и безспорен извод за самоличността на лицето; липсва изчерпателно и точно описание на престъплението като време, начин за осъществяването му, място, за което се издирва; в раздела относно правната квалификация механично са изброени конкретни правни норми, без да е налице текста на съответните норми.

    Поисканото лице А.С.Д., не се отказва от принципа на особеността. Твърди, че визираните в ЕЗА лица не ги познава, нито е организирал  незаконна дейност с тях. Моли да не бъде изпълнена европейската заповед за арест.

          Съдът като взе предвид становището на страните и всички събрани по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

  Поисканото лице А.С.Д. е роден в гр.К., Сомалия на 10.07.1988г., сомалиец, женен, с едно дете на 3 месеца, съпруга Е.Н.К.-А., с адрес ***, неосъждан, ЛНЧ **********. Самоличността му се установява от л.53, както и от отразеното относно самоличността му в присъдата на РС-Елхово-л.93 от нчд. Липсват съмнения, че изправеното пред съда лице е различно от това, за което е издадена ЕЗА.

       От събраните по делото доказателства се установява следното: По отношение на А.С.Д. ЛНЧ **********, роден на ***г. в гр. К., Сомалия,  на 18.01.2019г. на Прокуратурата във Франкфурт на Майн, ФР Германия е издала ЕЗА, въз основа на заповед за задържане от 10.01.2019г. на Районен съд- Франкфурт на Майн, с цел наказателно преследване за извършено престъпление, както следва:обща незаконна търговия с наркотични вещества (хероин) в немалки количества, в реална съвкупност с общ нелегален внос на наркотични вещества ( хероин ) в немалки количества- престъпление по §§ 1, ал.1, 3, ал.1, №1, 29а, ал.1, №2, 30, ал.1, №4 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и §§ 25, ал.2, 52 от НК на ФРГ.

Съдът намери за неоснователни възраженията на защитата досежно наличието на пороци в ЕЗА касателно време, място, начин на извършване на престъплението и степен на участие на исканото лице, при това в съответствие с принципа за взаимно признаване изпълняващият съдебен орган не може да поставя под въпрос основателността на решенията, взети от съдебните органи на издаващата държава членка. Съдът счита, че  необходимата информация по смисъла на член 15, параграф 2 от Рамковото решение е предоставена от издаващата държава.

    Следва да се отбележи, че доводите на защитата и на поисканото лице касаят основно въпроси,  за които компетентен да се произнесе е съдът в издаващата държава – дали Д. познава визираните в ЕЗА лица, дали е организирал с тях въпросната незаконна търговия на НВ в немалки количества и т.н, и не следва да се разглеждат в настоящото производство.

                Според описанието в европейската заповед, в периода 12.05.-21.05.2018 г., с място на престъплението Франкфурт на Майн и др., поисканото лице Д. организира съвместно с уличените лица Я., Д. и С.М., както и с други, към момента неустановени лица организатори в България, Италия и Мадагаскар, доставка на наркотични вещества под формата на общо 10.026,8 грама хероин със съдържание на активната съставка приблизително 50 % хероинов хидрохлорид.

            В настоящото производство, съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 6 ЗЕЕЗА, подлежи на установяване налице ли са условията за предаване на лицето по чл. 36 и чл. 41 и съществува ли някое от основанията за отказ, визирани в текстовете на чл. 39 и чл. 40 от същия закон, има ли основания за отлагане на изпълнението или за условно изпълнение на заповедта по чл.52.

            Съдът прие, че следва да бъде уважено искането на съдебните власти на ФРГ А.С.Д. да бъде предаден за провеждане на наказателно преследване в тази държава за описаното престъпление. Налице са всички изисквания на българския закон (ЗЕЕЗА) и на РР на Съвета 2002/584/ПВР от 13.06.2002г. за предаване на исканото лице

      Европейската заповед за арест отговаря на формалните изисквания на българския закон и на Рамково решение на Съвета 2002/584/ПВР от 13.06.2002г. Заповедта е издадена от компетентен орган на съдебната власт на ФРГ, въз основа на заповед за задържане издадена от районен съд -Франкфурт на Майн.

          По чл. 36 ЗЕЕЗА- европейската заповед за арест е издадена за деяние, което  се наказва съгласно правото на издаващата държава с „лишаване от свобода“ или с мярка изискваща задържане за максимален срок не по малко от 1 година.

        В  европейската заповед за арест изрично е посочено предвиденото в НК на ФРГ наказание за престъплението, за което се издирва, а именно до 15 години „лишаване от свобода“, т.е надвишаващи определените от чл.36, ал.1 от ЗЕЕЗА минимални срокове.

         Съгласно ЗЕЕЗА и Рамковото решение, изпълняващият съдебен орган, следва да провери дали издаващият съдебен орган е определил, че някое от престъпленията принадлежи към една от 32-те категории престъпления, изброени в член 2, параграф 2 от Рамковото решение. Изпълняващият съдебен орган може да проверява двойна наказуемост само за престъпления, които не са посочени в списъка с 32 престъпления. Изпълняващият съдебен орган трябва да признае посочените от издаващия съдебен орган данни в ЕЗА.

          Прокуратурата във Франкфурт на Майн, ФР Германия е определила, че деянието за което се преследва Д. попада в списъка по чл.36, ал.3 от ЗЕЕЗА под т.5-незаконен трафик на наркотични и психотропни вещества, т.е. е от тези изброени в член 2, параграф 2 от Рамковото решение.

        За деянието посочено в списъка по чл.36, ал.3 НК от ЗЕЕЗА, се изключва двойната наказуемост. Това от своя страна освобождава съда от задължението да извършва проверка  по отношение факта дали престъплението, за което лицето се иска, съставлява престъпление и по българския наказателен закон. Все пак следва да се отбележи, че отговорът на този въпрос е положителен. В чл.  242, ал.2 от НК на РБ е инкриминирана контрабандата на наркотични вещества.

       По чл. 41 от ЗЕЕЗА-ЕЗА не е издадена за престъпление, за което се предвижда наказание доживотен затвор или мярка изискваща доживотно задържане по см. на чл.41, ал.2 ЗЕЕЗА, съгласно данните в нея се касае за наказание лишаване от свобода до 15 години.

         Гаранции по смисъла чл.41, ал.3 ЗЕЕЗА и чл.5, ал.3 от РР на Съвета 2002/584/ ПВР от 13.06.2002г. не са необходими, тъй като лицето не е български гражданин,  нито е постоянно пребиваващ на територията на РБ. От справката от отдел Миграция на л.39 от нчд, е видно, че поисканото лице е със статут на незаконно пребиваващ чужденец на територията на РБ.

      По чл. 39 ЗЕЕЗА- визираните от този законов текст абсолютни предпоставки за отказ са три. Съдът намира, че не са налице абсолютните отрицателни предпоставки за допускане изпълнението на заповедта за арест визирани в чл.39 от ЗЕЕЗА, тъй като престъплението, за което е издадена ЕЗА не е амнистирано в Р България и не попада под нейната юрисдикция.

        Няма данни исканото лице да е осъдено за същото престъпление с влязла в сила присъда на българския съд или на съда на трета държава членка, да изтърпява или да е изтърпяло наказанието или присъдата не може да бъде приведена в изпълнение според законодателството на държавата, в която е осъдено.

         Исканото лице не е малолетно и следователно е наказателноотговорно.

         По чл. 40 от ЗЕЕЗА - тук са предвидени относителните основания за отказ за изпълнение на Европейската заповед за арест, т. е. хипотезите, при наличието, на които българският съд може да откаже предаването на лицето. Съдът счита, че не са налице относителните основания за отказ, както следва:

По чл. 40, ал.1 т.1 от ЗЕЕЗА - лицето не е привлечено като обвиняем, нито има данни да е подсъдим в РБ, т.е. срещу лицето, не е възбудено наказателно преследване в изпълняващата държава членка за същото деяние, за което е издадена ЕЗА, съгласно справка от НСлС и СП, Д. не е бил привлечен като обвиняем по цитираното от защитата в предходното с.з ДП, нито същото е образувано срещу него, съгласно предоставеното постановление за образуването му-97 -105 вкл. от нчд. Съгласно данните в отговора от СП във връзка с постъпила Европейска заповед за разследване срещу него са предприети претърсване и изземване и обиск и изземване.

 По чл. 40, ал.1, т. 1а от ЗЕЕЗА- срещу лицето не са образувани в РБ наказателни производства, респ. не са прекратявани такива. Горепосоченото за т.1 важи и тук,  съгласно справка от НСлС, и справката съдимост лицето е признато за виновно в  извършване на 12.02.2013г. на престъпление по чл. 279,ал.1 от НК, като на основание чл. 279, ал.5 от НК не е наказан - л.88- 95 от нчд.

По чл. 40, ал.1, т. 2 от ЗЕЕЗА - давностният срок за наказателно преследване или за изпълнение на наказанието не е изтекъл съгласно българското законодателство и престъплението не е подсъдно на българския съд;

 По чл. 40, ал.1, т.3 от ЗЕЕЗА- липсват данни, че исканото лице е изтърпяло или изтърпява наказание в държава, която не е членка на Европейския съюз, по влязла в сила присъда за същото престъпление, за което е издадена заповедта, или присъдата не може да бъде изпълнена според законодателството на държавата, в която е осъдено;

           По чл.40, ал.1, т. 4 от ЗЕЕЗА - исканото лице не живее, нито е постоянно пребиваващо в Република България, не е български гражданин, и не са налице основания българският съд да  приеме да се приведе в изпълнение от прокурора наказанието лишаване от свобода или мярката, изискваща задържане на лицето, наложени от съда на издаващата държава членка. Съобразно справката от отдел Миграция на л.39 от нчд,  е видно, че на същият е със статут на незаконно пребиваващ чужденец на територията на РБ, освен това е издадена заповед за налагане на ПАМ „Връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“, с последваща заповед / представена от защитата-л.52 от нчд/ е видно, че е отложено изпълнението на тази ПАМ.

 По чл.40, ал.1 т.5 от ЗЕЕЗА -  престъплението не е извършено, нито изцяло, нито частично на територията на Република България, освен това българското законодателство допуска наказателно преследване за такива престъпления, извършени извън територията на РБ.

 

           В чл.40, ал.2 от ЗЕЕЗА е предвидено относително основание за отказ за изпълнение на ЕЗА издадена за изпълнение на наказание лишаване от свобода или на мярка изискваща задържане, постановени при съдебен процес, на който лицето не се е явило лично, освен ако ЕЗА изрично не съдържа информация за спазване на посочените в този текст условия. Лицето се иска с цел провеждане на наказателно преследване за горепосочените деяния, поради което и съдът намира, че не е налице относителното основание по този текст, за да може да откаже изпълнение ЕЗА.

      По чл.52 от ЗЕЕЗА - от справката за  съдимост и от изисканата присъда, ведно с мотиви е видно, че поисканото лице е било признато за виновно в извършване на пр. по чл. 279, ал.1 от НК, но не е било наказано, справката от НСлС за образувани и неприключили НП сочи, че няма такива, в справката от УИС на ПРБ не са отразени висящи наказателни производства срещу лицето.

    Фигуриращото в справката от Специализираната прокуратура ДП  №  297/2018г. няма данни да е било образувано срещу А.С.Д., нито същият да е бил привлечен в качеството на обвиняем по това ДП.

    Следователно няма данни срещу поисканото лице в Р България да е налице висящо наказателно производство или влязла в сила присъда за престъпление, различно от това, за което е издадена ЕЗА и лицето да трябва да изтърпи наказание за престъпление, различно от това, за което е издадена ЕЗА.

        По изложените съображения съдебният състав, прие, че следва да допусне изпълнение на издадената Европейска заповед за арест и да предаде на съдебните власти на ФРГ А.С.Д..

            Съобразно чл. 44, ал. 7 от ЗЕЕЗА, приложимата МН спрямо поисканото лице А.С.Д. е „Задържане под стража" до фактическото му предаване на компетентните съдебни власти на издаващата ЕЗА държава.

           Така мотивиран съдът постанови решението си.

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ:1.                                                       2.