Определение по дело №106/2020 на Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ    № 55

гр. В** 20.07.2020г.

ИМЕТО НА НАРОДА В

 

ВОС, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юли  две  хиляди и двадесета година в състав:

 

Председател:В** В***

Членове:   1.Ан** П**

                   2.В** М**

                   

 

с участието на секретаря ...................... и в присъствието на прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията В** въззивно частно гражданско дело №106 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба от И.Т.Й. *** против определение №01.11.19г. по ч.гр.д.№468/19г. на ВРС,с което е оставено без уважение искането на И.Т.Й., за спиране на незабавното изпълнение на Заповед № 429 - РЗ от 26.02.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК,  издадена по гр. д. № 468 / 2019г. по описа на Районен съд гр. Видин.Поради смъртта на жалбоподателя в хода на процеса с определение от 19.06.20г. на основание чл.227 от ГПК са конституирани като жалбоподатели по делото неговите наследници-В** Г** Й**,ЕГН ******,Г** И** Й.,ЕГН ********** и Т** И** Й.,ЕГН ********** и тримата на гр.В**.Подържа се,че обжалваното определение е незаконосъобразно, поради това,че с решение  № 1480 / 14.06.2018г. по гр. дело № 6237/2017г. на Апелативен съд С** предявеният от „Т** Б**“АД против жалбоподателя е изцяло отхвърлен.С това решение е прието,че жалбоподателят не дължи на банката вземането по договор за банков кредит от №055-228-001 от 26.10.07г. Подържа се,че след като е налице посоченото решение,то незаконосъобразно ВРС е образувал по същия договор за банков кредит друго заповедно производство  и е постановил атакуваното с възражението заповед за незабавно изпълнение.Подържа се,че с оглед цитираното решение на САС ВРС е следвало да постанови определение,с което да спре незабавното изпълнение по издадената по делото заповед.На следващо място, с атакуваната заповед ВРС е присъдил И.Й. да заплати на банката сумата 46 358,61евро законна лихва за периода от 13.05.15г. до 14.02.19г.,а видно от изпълнителния лист издаден на 04.12.18г. по гр.д.№6237/17г. на САС,същият е присъдил такава лихва в размер на 3 449,48лв. по същият договор за банков кредит считано от същата дата-13.05.15г. до постановяване на решението,въз основа,на което е издаден изпълнителния лист.С оглед на горното се иска обжалваното определение да бъде отменено и вместо него бъде постановено определение,с което бъде постановено спиране на допуснатото незабавно изпълнение на  издадената заповед за изпълнение.

От ответника по частната жалба е постъпило становище,в което оспорва същата като се подържа,че не е налице идентичност между двете вземания,поради което се иска обжалваното определение да бъде потвърдено.

По допустимостта на жалбата

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваемо определение по смисъла на чл. 274, ал. 1, т.1 от ГПК, поради което е допустима.

По съществото на спора

За да се произнесе по обжалваното определение съдът взе предвид следните обстоятелства:С разпореждане от 26.02.19г. по ч.гр.д.№468/19г. на ВРС съдът е разпоредил длъжника И.Й. да заплати на „Т** Б**“АД сумата 46 358,61 евро -законна лихва за периода от 13.05.15г. до 14.02.19г.,,законна лихва върху 121 410,68 евро-присъдена главница с изп.лист от 04.12.18г. по гр.д.№6237/17г. на САС и разноски по делото. От длъжника И.Т.Й. е постъпило възражение против заповедта за изпълнение и направено искане за спиране на незабавното изпълнение, на основание чл. 420, ал. 2 от ГПК. Сочи се, че въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 20189140401006 на ЧСИ В** Н** с район на действие Окръжен съд Р**. По изпълнителното дело е насочено принудително изпълнение по отношение на ипотекиран сухотоварен кораб „С** Г**“ с ипотекарен длъжник „ГТ-В** т**“ ЕООД. Същото изпълнително дело е образувано по изпълнителен лист от 04.12.2018г. въз основа на Решение № 1480 / 14.06.2018г. по гр. дело № 6237/2017г. на Апелативен съд С**. По изпълнителното дело е извършена публична продан върху ипотекираната вещ, както и разпределение по чл. 460 от ГПК от 04.10.2019г. Сочи се, че всички вземания на взискателя по процесния договор за кредит са събрани, в това число дължимите лихви, присъдени с изпълнителен лист на Апелативен съд С**, считано от 13.05.2015г. до окончателното издължаване. Твърди се, че сумата, предмет на заповедта за изпълнение по настоящето дело, вече е била присъдена с решението по горното дело на Апелативен съд С**.Твърди се, че със заповедта за изпълнение е присъдена сума, която вече е присъдена по гр. дело № 6237/2017г. на Апелативен съд С**.Към искането са представени преписи на : 2 броя преписи на покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20189140401006 на ЧСИ В** Н** с район на действие Окръжен съд Р**, Постановление за възлагане на движима вещ от 12.09.2019г., Разпределение от 04.10.2019г. на основание чл. 460 от ГПК, изчисляване на вземанията по същото изпълнително дело към 04.10.2019г.ВРС е приел,че искането за спиране на незабавното изпълнение на Заповед № 429 - РЗ от 26.02.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК за неоснователно. В настоящия случай няма данни разпределението по чл. 460 от ГПК от 04.10.2019г. да е станало окончателно и дали съдебния изпълнител е предал сумите по разпределението, съгласно чл. 462, ал. 2 от ГПК. Съдът намира, че не са налице убедителни писмени доказателства за извършено от длъжника плащане. На следващо място в настоящия случай вземането на кредитора се основава на извлечение от счетоводни книги – в хипотезата на чл. 417, т. 2, предложение второ от ГПК. Правопораждащият факт е наличие на въведеното със заявлението облигационно отношение, в настоящия случай процесния договор. Извлечението от счетоводните книги на заявителя, като редовен от външна страна документ, удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на заявителя. Присъдената лихва по гр. дело № 6237/2017г. на Апелативен съд С** представлява сбор на възнаградителна лихва и наказателна лихва върху непогасената главница, към 15.08.2013г., поради което не е идентична с вземането предмет на настоящето дело.Пред настоящата инстанция е представено копие от решение   № 1480 / 14.06.2018г. по гр. дело № 6237/2017г. на Апелативен съд С**,с което  е  отхвърлен предявеният от „Т** Б**“АД против жалбоподателя Й.  иск за признаване съществуването на възникнали от обявената преди 14.08.13г. предсрочна изискуемост на вземания на банката по  договор за банков кредит от №055-228-001 от 26.10.07г. и сключени анекси в размер на  121 410,68 евро и 3449,48 евро-лихва за периода 30.04.13г. -15.08.13г. за които е издадена заповед за изпълнение на 15.08.13г. по ч.гр.д.№1581/13г. на ВРС.Със същото решение И.Й. е осъден да заплати на банката сумата 121 410,68 евро-главница и 3449,48 евро-лихва,дължими на основание  договор за банков кредит от №055-228-001 от 26.10.07г. и сключени анекси като предсрочно изискуеми считано от 13.05.15г.

            При така установената фактическа обстановка съдът счита,че частната жалба е неоснователна,поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.При внимателното и по-подробно запознаване с присъдените суми по решението на САС и с разпореждането  от 26.02.19г. по ч.гр.д.№468/19г. на ВРС се установява,че сумите са различни и са за различни периоди.С решението на САС Й. е осъден да заплати на банката сумата 121 410,68 евро-главница и 3449,48 евро-лихва,дължими на основание  договор за банков кредит от №055-228-001 от 26.10.07г. и сключени анекси като предсрочно изискуеми, считано от 13.05.15г. С разпореждането от 26.02.19г. по ч.гр.д.№468/19г. на ВРС съдът е разпоредил длъжника И.Й. да заплати на „Т** Б**“АД сумата 46 358,61 евро -законна лихва за периода от 13.05.15г. до 14.02.19г.,законна лихва върху 121 410,68 евро-присъдена главница с изп.лист от 04.12.18г. по гр.д.№6237/17г. на САС и разноски по делото.От сравнението се установява,че лихвата присъдена с разпореждането от 26.02.19г. е за различен период от този по решението на САС.С оглед на това законосъобразно е прието от ВРС в обжалваното определение, с което е оставено без уважение искането на И.Т.Й., за спиране на незабавното изпълнение на Заповед № 429 - РЗ от 26.02.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК,  издадена по гр. д. № 468 / 2019г. по описа на Районен съд гр. В**.

           С оглед на горното обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

           Водим от горното   В** окръжен съд

 

                               О  П  Р  Е  Д  Е  Л И:

 

           Потвърждава определение от 01.11.19г. по ч.гр.д.№468/19г. на ВРС.                 

           Определението  не  подлежи на обжалване. 

 

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ : 1.    

 

 

                                                                          2.