Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………/……..19.02.2020 г., Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на дванадесети февруари
две хиляди и двадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
при секретар Румела Михайлова и с участието на
прокурора от Окръжна прокуратура – Варна Силвиян Иванов, изслуша докладваното
от съдията административно дело № 3332/2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по исковата
молба на Г.Н.Я. с ЕГН **********, с която е предявен иск срещу Областна
дирекция на Министерството на вътрешните работи /ОД на МВР/ гр.Ямбол за обезщетение за имуществена вреда в размер
на 360 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с
оспорване на наказателно постановление № 656/28.09.2005 г., издадено от
началника на РПУ – Стралджа, обл.Ямбол, с което на ищеца на основание чл.182,
ал.1, т.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно
наказание глоба в размер на 20 /двадесет/ лв за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП,
което е отменено като незаконосъобразно с решение №266/12.11.2019г. на
Ямболския районен съд по н.а.х.д. №934/2019г.
Ищецът претендира, че
имуществената вреда е настъпила в следствие на заплащане на адвокатско
възнаграждение в производството по н.а.х.д. №934/2019г. по описа на АС – Ямбол и съгласно Тълкувателно решение №
№1/15.03.2017г. по тълкувателно дело №2/2016г. на ВАС се явява пряка и
непосредствена последица от съдебната отмяна на наказателното постановление. Моли
за присъждане на законна лихва върху главницата на иска от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението. Иска присъждане
на съдебните разноски, сторени в настоящото съдебно производство.
Ответникът – ОД на МВР
гр.Ямбол в писмен отговор с вх.№18908/20.12.2019г. оспорва искът като неоснователен
с доводи, че не е налице пряка и непосредствена връзка между вредата и
отмененото наказателно постановление, тъй като сключения договор за правна
защита и съдействие опосредява връзката между направените съдебни разноски и
издаденото наказателно постановление. В условията на евентуалност, счита че
искът трябва да бъде уважен до размер от 50 лева и над тази сума да бъде
отхвърлен.
Представителят на
Окръжна прокуратура Варна изразява становище за основателност на предявената
искова претенция и смята, че трябва да бъде изцяло уважена.
Административен съд -
Варна, като прецени доводите на страните и наличните по делото доказателства,
по реда и при условията на чл. 154 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл.
144 АПК, счита, че исковата молба е процесуално допустима, а предявеният иск,
разгледан по същество, е основателен, по следните съображения:
От събраните по делото
доказателства се установява и не е спорно между страните в производството, че с
влязло в сила на 09.12.2019 г. решение № 266/ 12.11.2019 г. по НАХД № 934/2019
г. на Районен съд – Ямбол е отменено наказателно постановление № 656/28.09.2005
г., издадено от началника на РПУ – Стралджа, обл.Ямбол, с което на ищеца на
основание чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено
административно наказание глоба в размер на 20 /двадесет/ лв за нарушение на
чл.21 ал.1 от ЗДвП. В хода на производството по НАХД № 934/2019 г. на Районен
съд – Ямбол е представен към молба от 07.11.2019г. договор за правна защита и
съдействие, сключен между Г.Н.Я. и адв.Й.А., в който е отбелязано заплащането в
брой на адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева.
Съгласно чл. 203, ал. 1 АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица
от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи
и длъжностни лица, се разглеждат по реда на Глава ХІ от същия кодекс, а за
неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Член 1 от
ЗОДОВ постановява, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия
на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
Отмененото наказателно
постановление само по себе си не е достатъчно основание за ангажиране на
отговорността на съответния административен орган по чл. 1 от ЗОДОВ. Законът не
презюмира настъпването на вреди като последица само поради факта на отмяна на
даден електронен фиш или наказателно постановление. За да възникне правото на
иск за обезщетение, задължително е необходимо кумулативното наличие на няколко
определени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината;
незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод
изпълнението на административна дейност; причинена вреда - имуществена или
неимуществена; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния
акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и
да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира
отговорността на държавата по реда на
чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Независимо, че
наказателното постановление не е административен акт по смисъла на чл. 21, ал.
1 от АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение
за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от
административен орган и представлява властнически акт на органите на
администрацията, въпреки че поражда наказателно-правни последици. Следователно,
налице е първата материална предпоставка за ангажиране отговорността на
ответника. Видно от изложеното по-горе, друго условие за удовлетворяване на
иска (чл. 204, ал. 1 АПК) е административният акт да бъде отменен по съответния
ред. В конкретния случай не е спорно, че НП № 656/28.09.2005г., издадено от началника
на РПУ – Стралджа е отмененото като незаконосъобразно след като е било оспорено
по съдебен ред.
Следва да се има предвид, че представения договор за
правна защита и съдействие, коментиран по-горе в изложението, е частен диспозитивен
документ, който не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена
сила. Доколкото обаче, неговото
съдържание не е оспорено от ответника в настоящото производство, нито в хода
на производството пред АС - Ямбол, то
следва да се приеме за доказан факта на заплащане на адвокатския хонорар в посочения
размер.
За преценка наличието на останалите предпоставки за
удовлетворяване на иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и с оглед задължителния характер
на тълкувателните постановления,
съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, съдът следва да
съобрази решението си с Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълк. д. №
2/2016 г. на ВАС, според което при предявени пред административните съдилища
искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за
имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените
адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им
представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този
закон. Обстоятелството, че адвокатската защита по делата за обжалване на
наказателни постановления не е задължителна, не налага задължително и
безусловно извода, че ангажирането на
процесуален представител не се намира в
причинна връзка с издаденото наказателно постановление. В съдебната практика се
приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява
непосредствено вредата, а и когато създава условията за реална възможност от
увреждане и когато тази възможност се е трансформирала в действителност.
Съдът намира за основателно възражението на ответника
по иска за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Видно от протоколите от
проведените три съдебни заседания на 09.09.2019г., 14.10.2019г. и на
11.11.2019г., адв. Й.А. не е осъществил процесуално представителство в полза на
Г.Я.. Следователно, договорът се счита единствено като сключен във връзка с
изготвяне на жалба срещу наказателното постановление, доколкото представените
молби с отбелязване за даване ход на делото, поддържане на жалбата и липсата на
доказателствени искания не могат да се счетат за писмени защити с подробно изложени
в тях задълбочени и обосновани правни разсъждения и изводи.
По силата на чл.18 ал.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за изготвяне на жалба срещу наказателно постановление без процесуално
представителство възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал.2 от същата наредба на базата на
половината от размера на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от
50 лв. В случая, отменената глоба е в размер на 20 лева, което обуславя
основателност на исковата претенция до размера на 50 лева.
Във връзка с горното, съдът приема за доказано, че от
издаването на отмененото НП № 656/28.09.2005г. на началника
на РПУ – Стралджа е настъпила за ищеца имуществена вреда, изразяваща се в
направените разноски за адвокатско възнаграждение, но счита, че искът е частично
основателен до размера от 50 лева, като
в останалата част до пълния предявен размер от 360 лева следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Съдът намира за основателна и претенцията на ищеца за
присъждане на лихви върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 05.12.2019г.
до окончателното изплащане на главницата.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца ще следва да бъдат присъдени сторените в настоящото
производство разноски. Те се констатираха в размер на 370 /триста и седемдесет/
лв, от които 360 лв. заплатеното адвокатско възнаграждение във връзка с
процесуално представителство и 10 лв държавна такса.
Воден от горното, Административен съд – Варна, ХІХ
състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на
вътрешните работи – гр.Ямбол да заплати на Г.Н.Я. с ЕГН ********** обезщетение в размер
на 50 /петдесет/ лв за имуществена вреда, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение във връзка с отменено наказателно
постановление№ 656/28.09.2005г. на началника на РПУ – Стралджа, ведно със
законната лихва от 05.12.2019 г. до окончателното изплащане на главницата.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен искът на Г.Н.Я. с ЕГН ********** срещу Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи – гр.Ямбол в останалата част над 50 лева до
пълния предявен размер от 360 лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството
на вътрешните работи – гр.Ямбол да заплати на Г.Н.Я. с ЕГН ********** направените в настоящото
административно дело съдебни разноски в размер на 370 /триста и седемдесет/ лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на
Република България.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: