Р Е
Ш Е Н И Е
№284
гр. Добрич, 08.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Добрички
административен съд, в публично заседание на петнадесети септември, две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
при
участието на секретаря, Стойка Колева, разгледа докладваното от председателя
административно дело № 621 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във вр. с чл.112, ал.1, т.4 от Закона за
здравето.
Образувано
е по жалба на М.Д.Г. с адрес ***, подадена чрез адв.Д.Н.
против Експертно решение № 0662 – 077 от 09.05.2019 г. на Националната
експертна лекарска комисия - Специализиран състав по неврологични и УНГ
болести, с което е потвърдено Експертно решение № 3725/22.11.2018 г. на ТЕЛК
към „МБАЛ Добрич“ АД за определяне
на 30 % трайно намалена работоспособност
по всички поводи.
В жалбата и в допълнително представена молба към
нея са изложени доводи за незаконосъобразност на експертното решение на НЕЛК, с
което е потвърдено експертното решение на ТЕЛК към „МБАЛ Добрич“ АД, поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и несъответствие с
материалния закон и неговата цел. Възразява, че с решението си НЕЛК е
определила 30 % трайно намалена работоспособност (ТНР) единствено и само на
базата на хронично персистиращ лумбален
вертебрален синдром без да съобрази всички факти,
обстоятелства и документи от значения за случая. В тази връзка сочи, че с
Решение № 204 от 12.06.2017 г., постановено по дело № 1037/2016 г. на Съда по
социалните спорове № 7 в Малага, Испания, е определена пълна трайна
неработоспособност с право на 55 % от регулаторната база. Това решение било
взето само на база дискова протузия на един прешлен
на кръста, а след това се появили множество заболявания и след поредица от
изследвания се установило, че има още две дискови хернии на кръста и една на
шията. След операция се получила остра инфекция на жлъчката и се наложило
нейното оперативно премахване. През следоперативния период жалбоподателката
изпитвала силни болки в гръбнака, поради което й изписали 0,25 мг морфин на
ден, поетапно увеличаван и към момента 100 мг на ден. Предвид решението на съда
в град Малага, Испания жалбоподателката счита, че
неправилно НЕЛК е определила само 30 % трайно намалена работоспособност. Моли
обжалваното решение да бъде отменено и да й се присъдят направените по делото
разноски. В съдебно заседание жалбоподателката се
представлява от адв.Д.Н., която заявява, че поддържа
жалбата по съображения, изложени в представени по делото писмени бележки и моли
съдът да се съобрази с Регламент № 883/2004 г.
Ответникът
по жалбата, Националната експертна лекарска комисия, представлявана от д-р К.
Рачев – директор, чрез процесуалния си представител, юрисконсулт П.Г., в
писмени молби оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Счита, че
решението е постановено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, а
изводите в него са направени след задълбочено обсъждане на събраните в
административното производство доказателства като мотивите са подробно
описани и се подкрепят от наличната
медицинска документация. Моли жалбата да бъде отхвърлена и в полза на НЕЛК да
се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованите
страни, ТЕЛК към „МБАЛ Добрич“ АД, Агенция за хора с уврежданията – София, ТП
на НОИ-Добрич, редовно призовани, не се представляват, не изразяват становище
по жалбата.
Заинтересованата
страна, Регионална дирекция за социално подпомагане – Добрич, редовно призована,
изразява становище, че не е заинтересована страна по делото.
Административен
съд - Добрич, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С
Експертно решение № 3725 на Трудова експертна лекарска комисия към „МБАЛ Добрич"
АД, гр.Добрич, взето на заседание № 187, проведено на 22.11.2018 г. е извършено
освидетелстване по документи на М.Д.Г. и е определена оценка на
работоспособността - 30 % трайно намалена работоспособност поради общо
заболяване за срок от 3 години и дата на инвалидизацията
09.06.2017 г. Общата оценка на ТНР от 30 % е
определена при водеща диагноза "Увреждания на междупрешленните
дискове в поясния и другите отдели на гръбначния
стълб с радикулопатия“, а общото заболяване е
определено като „Дегенеративна дискова болест Л 5-Ес 1. Задно-странична артродеза. Шийна спондилоза“. В мотивите на решението ТЕЛК е
цитирала Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на ТНР в
проценти в действащата й към този момент редакция на Приложение
№ 2 към чл. 63, ал. 3 (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.)
от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ). Посочено е също, че процентът на
ТНР 30 % е определен, съобразно Част 7, т.15.2 от НМЕ.
Решението
на ТЕЛК е връчено на жалбоподателката на 05.12.2018 г.
и е оспорено от нея с жалба пред НЕЛК. На 19.12.2018 г. директорът на ТП на
НОИ-Добрич е изпратил жалбата по компетентност.
На
09.05.2019 г. Националната експертна
лекарска комисия - Специализиран състав по неврологични и УНГ болести
постановява оспореното Експертно решение № 0662 от заседание № 077, с което потвърждава Експертно решение №
3725/22.11.2018 г. на ТЕЛК към „МБАЛ Добрич“ АД
за определяне на 30 % трайно
намалена работоспособност по всички поводи. НЕЛК потвърждава изцяло и
изложените в решението на ТЕЛК мотиви като се позовава на чл.50, ал.1 от
Правилника за устройството и организацията на работа на органите на
медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи
от 2018 г., съобразено с действащата към момента на постановяването му НМЕ, както
и на Част 7, т.15.2 от последната.
По
делото е представено Медицинското експертно досие на жалбоподателката,
което съдържа медицинскатата й документация на
испански език с частичен превод на български. С молба от 22.11.2019 г. жалбоподателката представя допълнителни медицински
документи, издадени от испанските здравни служби с превод на български – Епикриза от 14.11.2019 г. на Регионална университетска
болница в Малага с главна диагноза „Дегенеративна дискова болест L5S1, лекувана чрез задно-странична артродеза (Expedium Synthes) 19-2-18; Бюлетин за
проследяване на прегледи от м.април 2019 г., съдържащ описание на
медикаментозното лечение и назначените лекарствени препарати; Етапни епикризи; резултати от образни изследвания.
Допълнително
представените медицински документи са приети като доказателство по делото и е
по допусната съдебно-медицинска експертиза с вещо лице неврохирург.
Д-р
Г.Д.С., неврохирург в заключението си сочи, че е извършил личен преглед на жалбоподателката през м.февруари 2020 г. и че наличната медицинска
документация съдържа данни за всички заболявания на жалбоподателката
- заболявания на шиен сегмент на гръбначен стълб, хирургична интервенция по
повод дегенеративна дискова херния ЕЛ5-ЕС1-задностранична артродеза,
хирургична интервенция по повод на карцинома ин ситу
на маточната шийка с извършена хистеректомия. Вещото
лице установява, че при определяне процента на работоспособност НЕЛК е взела
предвид всички заболявания на жалбоподателката.
Предвид събраната амнеза, направени инструментални
изследвания, неврологичен статус, медицинския преглед на жалбоподателката,
предоставените по делото документи, данните за болкови
и възбудни явления, вещото лице дава закблючение, че НЕЛК правилно е определила вида и степента
на увреждането, както и следващите се за тези заболявания проценти. Вещото лице
счита също, че представените документи са достатъчни за постановяване на
експертно решение и не са необходими други изследвания.
При
разпита му в съдебно заседание вещото лице пояснява, че представените след
решението на НЕЛК по делото медицински документи ( с молбата от 22.11.2019 г.) не
водят до изводи за промяна в състоянието на жалбоподателката,
което би обусловило различно решение на ТЕЛК. Според вещото лице тези
медицински документи установяват, че са правени изследвания – ЕМГ, скенер, ЯМР,
психосоматично изследване, при които на преден план излизат сетивни възбуди за
ръката и забавяне на двигателните импулси при краката, което говори за пареза - частична загуба, но те не водят до промяна в
картината на заболяването.
Заключението
не бе оспорено от страните и съдът го приема като компетентно изготвено и
обосновано.
При
така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът приема, че
жалбата е подадена в срока по чл. 149 от АПК от адресата на оспорения акт, за
когото е налице правен интерес от обжалването и е допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Обжалваното
решение на НЕЛК е издадено от компетентен орган, съгласно императивната
разпоредба на чл. 49, ал. 1 във връзка с чл. 43, т. 1 от Правилника за устройството
и организацията на работата на органите на медицинската експертиза и на
регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ, обн. ДВ, бр. 34/2010 година/ - от специализиран състав на
НЕЛК по неврологични и УНГ болести, определен съобразно водещата диагноза.
Съобразени са и разпоредбите на чл. 18, ал. 3 от
ПУОРОМЕРКМЕ. Оспореното решение е издадено в законоустановената
форма /чл. 49, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, във връзка с чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК ),
както и съдържа всички посочени в чл. 61, ал. 2 от НМЕ реквизити. Решението е
постановено при липса на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила. Актът и преписката в цялост, съдържат фактите, обосновали произнасянето
на административния орган. С оглед изложеното не са налице основания за отмяна
на оспореното решение по чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК.
Съгласно
чл. 142, ал. 1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния
закон се преценява към момента на издаването му, а съгласно, ал. 2,
установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се
преценява към момента на устните състезания.
Съгласно
чл. 101, ал. 7 от Закона за здравето, принципите и критериите на медицинската
експертиза, редът за установяване на временна неработоспособност, видът и
степента на увреждане, степента на трайно намалена работоспособност,
потвърждаване на професионална болест, както и условията и редът за извършване
на медицинска експертиза по чл. 103, ал. 3 се определят с наредба на
Министерския съвет.
В
случая приложима е Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), приета с ПМС №
120 от 23.06.2017 г., обн., ДВ, бр. 51 от 27.06.2017
г., в сила от 27.06.2017 г.
Обжалваното
решение е постановено в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и при спазване на всички
съществени административнопроизводствени правила.
Съгласно
чл. 62 от НМЕ в приложимата й към датата на издаване на решенията на НЕЛК и
НЕЛК редакция, публ. ДВ, бр. 62 от 2018 г., в сила от 27.07.2018 г.,
видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност
се определят въз основа на представената медицинска документация, обективизираща степента на увреждане и функционален дефицит
на заболелия орган и/или система, и при необходимост - въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и
насочени лабораторни и функционални изследвания.
В
случая от заключението на вещото лице се установява, че това условия е спазено,
тъй като както ТЕЛК, така и НЕЛК са взели предвид всички съществуващи
заболявания на жалбоподателката, за които тя е
представила медицински документи.
Съгласно
чл.63, ал.1 от НМЕ в редакцията му ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018
г., установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният
функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно
приложение № 1.
Определящо за правилността на експертното
решение е законосъобразното приложение на разпоредбите на Приложение № 1 към
чл. 63, ал. 1 от НМЕ, по реда на което се извършва преценка на установеното
увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит,
както и съобразяването на процента ТНР (вида и степента на увреждане) със
степента на установения функционален дефицит, като при наличие на множествени
увреждания, посочени като отправни точки в приложение № 1, крайният процент на
трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) се определя
по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената
работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти съгласно приложение
№ 2 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ.
В
случая, с обжалваното решение е потвърден процента на ТНР от 30 %, определен в
решението на ТЕЛК и установен въз основа на представената медицинска
документация.
Спорен
между страните по делото е въпросът относно определения процент на трайно
намалена работоспособност на оспорващия, чието разрешаване е определящо за
извода за правилно приложение от административния орган на материалния закон.
Вещото
лице - неврохирург по допусната по делото съдебно-медицинска експертиза дава
категорично заключение, че степента на установения функционален дефицит при основното заболяване, както и при
допълнителните увреждания на здравето на жалбоподателката
са коректно преценени в решенията на ТЕЛК и НЕЛК, съобразно представените
медицински документи и изследвания. вещото лице не установява наличие на
по-тежко увреждане, обосноваващо определяне на друг, различен процент на трайно
намалена работоспособност.
Водещата
диагноза, приета от НЕЛК е квалифицирана като увреждане по Приложение 1 към
чл.63, ал.1 от НМИ, Част 7 „Нервни болести“, т.15 „Дискогенни
заболявания (дискова херния, дискова протрузия и
състояния, водещи до хронично персистиращи радикулопатии) в зависимост от неврологичния дефицит: 15.2.
хронично-персистиращи с чести рецидиви - 30 %;,
След
извършване на преглед на пациента експертът неврохирург, съобразявайки
включително промените в здравословното състояние на жалбоподателката,
обективирани в извършените изследвания след датата на
постановяване на решението на ТЕЛК и НЕЛК, не установява наличие на „траен
двигателен дефицит“ по см. на т.15.3 от Приложение 1, на НМЕ, Част 7, причинен
от дискогенните заболявания на жалбоподателката,
нито наличие на други увреждания, освен вече установените, обосноваващи
по-висок процент трайно намалена работоспособност.
Затова
съдът намира, че не са налице доказателства, въз основа на които да се приеме
за неправилна преценката на ТЕЛК/НЕЛК относно определената степен на
увреждането на жалбоподателката и определения процент
на неработоспособност.
Неоснователно
е възражението в допълнителната молба към жалбата, че при решаването на въпроса
за степента на трайно намалена работоспособност ТЕЛК/НЕЛК следва да се
съобразят с определената за това степен в друга държава-членка на ЕС. Жалбоподателката се позовава на решението на Съда по
социални спорове в град Малага, Кралство Испания за определяне на „55 % от
регулаторната база“, видно от представеното по делото Решение № 204 от 12 юни
2017 г.
В
тази връзка жалбоподателката се позовава и на Регламент
№ 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за
координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) № 987/2009 на
Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване
процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите
за социална сигурност. Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на
Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност.
Като
източник на вторичното право на ЕС регламентът се прилага пряко, т. е.
съдържащите се в него правила са пряко приложими във всички държави - членки и
са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от
институциите за социална сигурност и от съдилищата и имат приоритет в случаите
на противоречие с разпоредбите на националните законодателства.
Относно
определянето степента на неработоспособност в различните държави-членки нормата
на чл.46, § 3 от Регламент № 883/2004 предвижда,
че решението, прието от институция на държава-членка относно степента на
инвалидност на молителя, е задължително за институцията на всяка друга
съответна държава-членка, при условие, че съответствието между законодателството
относно степента на инвалидност в тези държави-членки е признато в приложение
VII.
Видно
от списъка на държавите-членки на ЕС в Приложение VІІ към Регламента, няма
признато съответствие между законодателството на Кралство Испания със
законодателството на Република България относно степента на инвалидност. Затова
не са налице предпоставките на чл.46, § 3 от Регламента, при наличието на които
българските институции са обвързани от определената н Кралство Испания степен
на намалена работоспособност и в случая ТЕЛК и НЕЛК не са обвързани от оценката
на работоспособността, направена в друга държава-членка.
Във
връзка с изложеното по-горе съдът приема, че оспореното решение на НЕЛК не
страда от пороци, обосноваващи неговата отмяна и жалбата като неоснователна,
следва да бъде оставена без уважение.
С
оглед изразеното становище, че неправилно Регионална дирекция за социално
подпомагане – Добрич е посочена от ответника като заинтересована страна,
производството спрямо нея следва да се прекрати и да бъде заличена от списъка
на лицата за призоваване.
Ответникът
претендира присъждане на направените по делото разноски за юрисконсулт, които
му се следват на основание чл.143, ал.4 от АПК. Жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати на НЕЛК - София разноски от 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение, определени на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за плащането на
правната помощ .
Така
мотивиран на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Добрич
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на М.Д.Г. с адрес ***, подадена чрез адв.Д.Н.
против Експертно решение № 0662 – 077 от 09.05.2019 г. на Националната
експертна лекарска комисия - Специализиран състав по неврологични и УНГ
болести, с което е потвърдено Експертно решение № 3725/22.11.2018 г. на ТЕЛК
към „МБАЛ Добрич“ АД .
ОСЪЖДА
М.Д.Г. с ЕГН ********** с
адрес *** да заплати на Националната експертна лекарска комисия – София сумата
от 100 (сто) лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
ОТМЕНЯ
Определение от 02.07.2020 г., постановено по адм.д. №
621/2019г. в частта му, с която като заинтересована страна по делото е
конституирана Регионална дирекция за социално подпомагане – Добрич и ПРЕКРАТЯВА производството по делото спрямо
нея. Регионална дирекция за социално подпомагане – Добрич да се заличи от
списъка на лицата за призоваване.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на РБ в
14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщаването му на страните, а в прекратителната му част – с частна жалба в 7 (седем) дневен
срок от съобщаването му на страните .
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: