М О
Т И В
И
към присъда № 14/10.06.2019г. по НОХД № 258/2019г. на СлОС
Съдебното производство е образувано
по повод на внесения от Окръжна прокуратура гр.Сливен обвинителен акт п.д. № 36/19г.
от 13.05.2019г. против В.Д.К. *** за престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“ предл.1
вр.чл.342 ал.1 от НК.
Производството пред СлОС е по реда
на глава двадесет и седма от НПК т.е. с проведено съкратено съдебно следствие
пред първата инстанция.
В с.з. представителят на Окръжната
прокуратура заявява, че поддържа обвинението против подсъдимия В.Д.К. така
както същото е било повдигнато и предявено с обвинителния акт. Намира, че
същото е доказано по несъмнен начин от събраните по делото доказателства /които
подкрепят и направеното от подсъдимия самопризнание/ и настоява подсъдимия В.Д.К.
да бъде признат за виновен по него и осъден. Предлага на подсъдимия В.Д.К. да бъде наложено
наказание при условията на чл.58а ал.1 от НК /с оглед на разпоредбата на чл.373
ал.2 от НПК/, като съответно да му бъде определено наказание при наличие на
смекчаващи и на отегчаващи отговорността обстоятелства т.е. в размер малко над
минималния предвиден в закона, а именно около три години лишаване от свобода,
което да бъде редуцирано с една трета и изпълнението на което с оглед на наличните
преимуществено смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и
съответното липсата на законови пречки за приложението на чл.66 от НК да не бъде
търпяно ефективно, а да бъде отложено за минималния предвиден в закона изпитателен
срок. Предлага се на подсъдимия В.Д.К. да се наложи и съответното наказание по
чл.343г от НК - лишаване от право да се управлява МПС за срок не по-малък от
срока на определеното наказание лишаване от свобода.
В настоящото наказателно
производство в качеството на частен обвинител беше конституиран пострадалия И.И.И.
– син на починалата Р.В.А.. Същият не предяви граждански иск против подсъдимия
и не беше конституиран като граждански ищец в наказателното производство. В
качеството си на частен обвинител, чрез упълномощения си повереник адв. С.П. ***,
той заявява, че поддържа наред с представителя на прокуратурата обвинението
против подсъдимия В.Д.К., настоява същия да бъде признат за виновен и осъден по
повдигнатото му обвинение, като му бъде наложено наказание лишаване от свобода и
наказание лишаване от право да управлява
МПС в сроковете /респ. с приложението на чл.66 от НК по отношение на
наказанието лишаване от свобода/ претендирани от представителя на държавното
обвинение. Не се претендират разноски.
Пострадалите И.И.А., И.П.И. и В.И.И.
– синове и внук на починалата Р.В.А., бяха уведомени своевременно по реда на
чл.247б ал.2 от НПК за разпоредителното заседание и за въпросите по чл.248 ал.1
от НПК, за правото да упълномощят повереник, както и че в 7-дневен срок от
връчването на съобщението могат да дадат
отговор по въпросите, които се обсъждат в разпоредителното заседание, и да
направят своите искания; че могат да направят искане за конституиране като
частен обвинител и граждански ищец, в 7-дневен срок от връчването на
съобщението, но най-късно до започване на разпоредителното заседание, както и че
неявяването им без уважителна причина не е пречка за провеждане на
разпоредителното заседание, както и че разпоредителното заседание не се отлага,
ако не са намерени на посочените от тях адреси за призоваване в страната. Пострадалите
И.И.А., И.П.И. и В.И.И., редовно призовани, не се явиха в разпоредително
заседание и до започването на същото не депозираха молба за конституиране като
частен обвинител и граждански ищец. Упълномощеният им повереник в досъдебното
производство адв. С.П. *** изрично заяви, че тези пострадали не желаят да
участват в наказателното производство и да се конституират като страни.
Подсъдимият В.Д.К., лично и чрез упълномощените си
защитници адв. М.К. и адв. Б. П.,***. не оспорва обвинението, още повече, че
прави признание по реда на чл.371 т.2 от НПК т.е. признава изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не
се събират доказателства за тези факти. Изразява съжаление и разкаяние за
стореното от него. Основната теза на защитата на подсъдимия е свързана с обосноваване
на необходимостта на подсъдимия да бъде наложено наказание при наличие на само смекчаващи
отговорността обстоятелства т.е. в размер на минималния предвиден в закона. В
частност се претендира наказание около две години лишаване от свобода, което да
не бъде търпяно ефективно. По отношение на предвиденото наказание лишаване от
право да управлява МПС се претендира същото да бъде наложено в размер равен на
размера на наказанието лишаване от свобода.
От извършения внимателен анализ на
събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, преценени по отделно и в съвкупността
си, Сливенският окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият В.Д.К. е роден на ***г***.
С постоянен и настоящ адрес ***. Българин е и е български гражданин. Има
завършено средно образование. Работи като резач на дърва. Разведен е. Не е
осъждан.
Подсъдимият В.К. притежава
свидетелство за правоуправление № *********/08.02.2008г., категория В, М, АМ.
Като водач е санкциониран дванадесет пъти: с актове за установяване на
административни нарушения през периода 12.06.2008г. до 30.05.2016г.; с фишове -
единадесет пъти в периода 26.06.2009г. до 24.07.2018г.; със заповед за налагане
на принудително административна мярка от 25.02.2016 г. временно му е било
отнето свидетелството за МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от шест месеца.
На 07.11.2018г. сутринта около
07.50 часа подс. В.К. се движил с управлявания от него лек автомобил „Ауди
Q7" с peг. № СВ *****MP по бул.„Бургаско шосе" в гр.Сливен. Движел се
посока от центъра на гр.Сливен към изхода на града т.е. в източна посока към
град Бургас. Булевардът е бил с две пътни платна, съответно с по две ленти.
Пътят е бил сух, имало е добра видимост. Движението не е било интензивно.
В нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП в
рамките на населеното място, подс. В.К. е управлявал автомобила си при
ограничение от 50 км/час със скорост 133 км/час. В платното на движение на Движението
не е било интензивно в дясната лента, в зоната на кръстовище се е намирал лек
автомобил „Форд Фиеста" с рег.№ ВТ **** КН, управляван от постр. Р.В.А.. След
като оставила приятеля си - свид. С. С. до работното му място, пострадалата
потеглила с автомобила си. Тя имала намерение да пресече платното, за да се
включи в движението към центъра на гр.Сливен.
Поради високата скорост, с която се
движил автомобила управляван от подс. В.К., постр. Р. А., потегляйки от дясната
лента нямала възможност да възприеме движещия се в лявата лента автомобил на подсъдимия,
за да го пропусне да премине. След като потеглила, постр. Р. А. ускорила до
скорост около 16 км/час и навлязла в лявата лента на пътното платно, за да
обърне посоката на движението си. С навлизането на автомобила, управляван от
пострадалата в лентата за движение на автомобила, управляван от подсъдимия,
последният го е възприел като опасност за движението, но в нарушение на чл.20
ал.2 изр.2 от ЗДвП не изпълнил задължението си при възникналата опасност за
движението да намали скоростта си или да спре.
В резултат на допуснатите нарушения
на ЗДвП от страна на подс. В.К. настъпил удар между предната челна дясна част
на управлявания от него автомобил и страничната лява част на лекия автомобил
„Форд Фиеста", управляван от постр. Р. А..
В резултат на удара пострадалата
получила тежка несъвместима с живота съчетана травма с обхващане на гръбначния
стълб, гръбначния мозък, гръдния кош, корема и крайниците, което е довело до
смъртта й.
Според заключенията на назначените
в хода на досъдебното производство химически експертизи, не се доказва наличие
на алкохол в кръвта на подс. В.К., както и на постр. Р. А..
Според изготвените 15 броя снимки
от видеокамери на местопроизшествието по заключението на назначените технически
експертизи пътнотранспортното произшествие е настъпило по гореописания начин.
Според заключението на съдебно
химико-токсикологична експертиза, в кръвната проба на подс. В.К. не са
установени наркотични вещества или психоактивни медикаменти.
Според заключението на назначената
авто-техническа експертиза скоростта на движение на лекия автомобил, управляван
от подс. В.К. е била към момента на удара 133 км/час, а на автомобила на
пострадалата - 16 км/час. При така установената скорост опасната зона на
спиране на лекия автомобил на подс. В.К. е 140 метра, а той не е имал
техническа възможност да предотврати пътнотранспортното произшествие при тази
скорост. Опасната зона за спиране на автомобила на подс. В.К. при скорост от 50
км/час с около 32 метра и при същите действия на пострадалата като водач той би
имал техническа възможност да предотврати пътнотранспортно произшествие, не би
настъпил удар дори при намаляване на скоростта без пълно спиране, като при този
случай и двата автомобила биха се разминали.
Според заключението на назначената
съдебно-медицинска експертиза причината за смъртта на постр. Р. А. е съчетаната
травма на главата, гръбначния стълб, гръдния кош, корема и крайниците и
изпадането и поради това в състояние на тежък травматичен и хеморагичен шок.
Настъпването на смъртта на пострадалата е била неизбежна и неминуема.
Фактическата обстановка, такава
каквато е възприета от съда се покрива с изложеното в обстоятелствената част на
обвинителния акт и същата не се оспорва от страните.
С оглед на разпоредбата на чл.373
ал.3 от НПК съдът прие за установени обстоятелствата изложени, като се позова
на направеното самопризнание от страна на подсъдимия и на доказателствата
събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.
Така описаното непосредствено
по-горе като фактическа обстановка настоящият съд прие за установено по
несъмнен и безспорен начин, в резултат на извършения от съда внимателен и
подробен анализ на всички събрани и проверени в хода на проведеното съкратено съдебно
следствие доказателства и
доказателствени средства, съответно преценени както поотделно, така и в
съвкупността си - обясненията на подсъдимия В.К., депозирани в досъдебното
производство; показанията на свидетелите С. С., И.И., И.А., И.И. и И.С.; заключенията
на вещите лица по съдебномедицинската, авто-техническата, химическите и
техническите експертизи, депозирани в досъдебното производство; писмените
доказателствени материали – протокол за оглед на пътнотранспортно произшествие
и фотоалбум, справка за нарушител водач, приемо-предавателни протоколи, протоколи
за доброволно предаване, препис-извлечение от акт за смърт, удостоверение за
наследници, справка за съдимост, характеристична справка и декларация за материално положение и имотно
състояние.; веществените доказателства - 1 бр. компакт диск CD-R, м. ЕМТЕС 700
MB; 1 бр. компакт диск CD-R, м. ЕМТЕС 700 MB №PSP320SB07182209.
Съдът обсъди обясненията на
подсъдимия изхождайки от обстоятелството, че наред с качеството си на
доказателствено средство като всички останали доказателствени средства, тези
обяснения представляват и основно средство за защита на подсъдимия, още повече,
че той е в най-голяма степен заинтересуван от изхода на делото, а и не носи
наказателна отговорност в случай, че изнесе факти, които не отговарят на
действителността. В досъдебното производство подсъдимият е депозирал съвсем
кратки обяснения, заявявайки, че изразява съжаление за случилото се и се
разкайва. В съдебната фаза подсъдимият прави признание по реда на чл.371 т.2 от НПК на фактите съдържащи се в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът намира, че следва да се
кредитират изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като
същите са последователни и непротиворечиви, макар и в различна степен същите са
относими към предмета на доказване и допринасят за изясняването на определени обстоятелства
от него. От тези показания от по-съществено значение са депозираните от свидетеля
С. С., който е присъствал в близост до мястото на произшествието. Въпреки че
този свидетел да не е възприел самия удар между двете превозни средства, той го
е чул и след като се е обърнал и е видял завършващата фаза на произшествието.
Свид. С. депозира твърдения и относно това какво е възнамерявала да направи
пострадалата с автомобила си, както и относно поведението на водача на другия
автомобил след удара между двете превозни средства.
Що се касае до показанията на
останалите свидетели – И.И., И.А., И.И. и И.С., те не са пряко свързани с
механизма на възникване и протичане на
ПТП, доколкото посочените лица съответно са близки на пострадалата респ. последният е предстовител на лизинговата компания
- собственик на автомобила управляван от подсъдимия и не са очевидци на
произшествието, нито депозират твърдения в тази връзка.
Съдът кредитира напълно и
заключенията на вещите лица по авто-техническата, съдебномедицинската,
химическите и техническите експертизи. Тези заключения са подробни, пълни,
обосновани и не пораждат никакво съмнение по отношение на правилността им. Не
само, че не са оспорени от страните, но в действителност те в много голяма
степен допринасят за изясняването на съществени обстоятелства включени в
предмета на доказване - механизма на причинените увреждания и причината за
смъртта респ. характера на телесните увреждания, както и за причините за
възникването на ПТП и механизма на неговото протичане вкл. техническите причини
за това респ. приноса на всеки от участниците в ПТП за неговото възникване и
протичане; показанията на видеокамерите в района на произшествието; липсата на
употреба на алкохол от страна на подсъдимия и пострадалата. Заключенията са
депозирани от компетентни вещи лица, в чиято добросъвестност и професионални
знания съдът няма никакви основания да се съмнява. В частност от особено важно
значение е заключението на вещото лице по авто-техническата експертиза както за
изясняване на най-съществените обстоятелства от предмета на доказване по делото
и в частност на механизма на възникване, протичане и приключване на ПТП, така и
с оглед преценката на достоверността на направеното от подсъдимия признание по
реда на чл.371 т.2 от НПК на фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Важно е заключението,
че принос за настъпването на ПТП има и самата пострадала, която е предприела
технически неправилна маневра за обръщане на посока на движение на автомобила
си, навлизайки напречно на платното без да пропусне движещия се направо лек
автомобил управляван от подсъдимия. Според вещото лице технически правилно е
било водачката на л.а. Форд Фиеста да изчака преминаването на л.а. Ауди Q7 и след това да
предприеме пресичане на платното за обръщане на посоката на движение.
Съдът намира, че следва да се
кредитират писмените доказателствени материали, приобщени чрез прочитането им
по реда на чл.283 от НПК. Протоколите за съответните следствени действия са
изготвени в съответствие както с общите
изисквания на чл.100 и сл. от НПК, така и на специалните изисквания за
конкретното процесуално действие и следователно са годни доказателствени
средства по отношение на извършеното по време и установено чрез тези действия.
Следва да се кредитират и
веществените доказателства – двата броя компактдискове, на които се съдържат
видеозаписи от охранителните камери в района на ПТП, доколкото тези видеозаписи
подкрепят изцяло заключението на вещото лице по назначена автотехническа
експертиза относно механизма на произшествието.
Страните в хода на съкратеното
съдебно следствие изрично заявиха, че не оспорват доказателствените материали.
При така установеното от фактическа
страна и въз основа на обсъдените и коментирани доказателствени материали,
настоящият съд направи следните правни изводи:
С деянието си, описано подробно
по-горе, от обективна и субективна страна подсъдимият В.Д.К. е осъществил признаците на състава на
престъплението по чл.343 ал.1 б.„в" предл.1 вр.чл.342 ал.1 от НК, като на
07.11.2018г. в гр.Сливен, по бул.„Бургаско шосе", при управление на МПС -
лек автомобил марка „Ауди Q7" с peг. № СВ *****MP, нарушил правилата за
движение по пътищата, а именно: чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП, като не изпълнил
задължението си при възникване на опасност на движението, да намали скоростта и
в случай на необходимост да спре и чл.21 ал.1 от ЗДвП, като е превишил
стойността на скоростта на движение на управлявания от него автомобил за
категория „В" в населено място от 50 км/час, и по непредпазливост причинил
смъртта на Р.В.А., на 69 години, от гр.Велико Търново.
От обективна страна е несъмнено, че
подсъдимият В.Д.К. е управлявал автомобил на посочените по-горе дата и място с
посочената по-горе скорост на движение, както и че е извършил описаните маневри.
При това си движение подсъдимият е
допуснал нарушение на правилата за движение по посочените текстове от Закона за
движение по пътищата:
- чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП, като не
изпълнил задължението си при възникване на опасност на движението, да намали
скоростта и в случай на необходимост да спре и
- чл.21 ал.1 от ЗДвП, като е
превишил стойността на скоростта на движение на управлявания от него автомобил
за категория „В" в населено място от 50 км/час.
Няма съмнение, че при управление на
автомобила подсъдимият е допуснал тези нарушения на правилата за движение –не
изпълнил задължението си при възникване на опасност на движението, да намали
скоростта и в случай на необходимост да спре и е превишил стойността на
скоростта на движение на управлявания от него автомобил за категория „В" в
населено място от 50 км/час.
Подсъдимият и защитата му не
оспорват факта, че при управлението на автомобила е допуснато нарушение именно
на тези правила за движение.
По делото е установено по несъмнен
и категоричен начин, че пътнотранспортното произшествие и причинените в
резултат на него телесни увреждания и впоследствие смърт на постр. Р.В.А. са
пряка последица от допуснатото от страна на подс. В.Д.К. нарушения на цитираните
по-горе правила за движение от ЗДвП.
По отношение на
характера на причинените телесни увреждания, механизма на получаването и причината
за смъртта на пострадалата, по делото не се спори въобще и е несъмнено, че описаните
от вещото лице по съдебномедицинската експертиза телесни увреждания в резултат
на ПТП, вследствие на което Р.В.А. е починал, както и че е налице пряка и
непосредствена връзка между нарушаването на правилата за движение, възникването
на ПТП респ. последиците от него - нараняванията и настъпването на смъртта на
пострадалата.
Подс. В.К. не е имал
правомерно поведение, т.е. не е извършил необходимите задължаващи го по закон
/ЗДвП/ действия. В конкретния случай, причината довела до удара между
автомобила управляван от подсъдимия и пострадалата, е движението на автомобила
с превишена скорост в населено място - чл.21 ал.1 от ЗДвП и неизпълнение от
негова страна на задължението при възникналата опасност за движение да намали
скоростта или спре - чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП.
От субективна страна деянието на
подсъдимия е извършено по непредпазливост. Подсъдимият не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици от деянието си, но е бил длъжен и
е могъл да ги предвиди.
Като причини и условия за
извършване на престъплението съдът преценява проявеното от страна на подсъдимия
незачитане на основни правила за движение, регламентиращи скоростта на движение
на превозните средства в населено място, както и поведението на водача при
възникване на опасност за движението.
Съставомерността на деянието на
подсъдимия т.е. обстоятелството, че той е извършил посоченото престъпление и
правната му квалификация не се оспорва от страните по делото.
При определянето на вида и размера на
наказанията, което следва да бъдат наложени на подсъдимия за извършеното от
него престъпление, съдът се съобрази с предвиденото в съответната разпоредба на
общата част на НК като вид и размер на санкцията за този вид престъпления /със
задължителното приложение на чл.58а от НК с оглед на разпоредбата на чл.373
ал.2 от НПК/, отчете степента на обществената опасност както на дееца, така и
на всяко неговото деяние, взе предвид подбудите мотивирали подсъдимия да
извърши конкретното престъпление, прецени и всички останали обстоятелства
влияещи върху размера на отговорността и съответно спази изискванията визирани
в разпоредбата на чл.36 от НК относно постигането на целите на наказанието.
Съдът отчете обстоятелството, че
предвид зачестилите напоследък транспортни произшествия вкл. и с човешки
жертви, в резултат на което годишно в страната загиват повече хора отколкото
при някои дълготрайни военни конфликти, принципно този вид деяния са с повишена
степен на обществена опасност, което от своя страна обуславя необходимостта от
по-строга наказателна политика като един факторите за ограничаването на тази
неблагоприятна тенденция.
От друга страна съдът прецени, че
подсъдимият не е с висока степен на обществена опасност, както и че извършеното
от него не е с много висока степен на обществена опасност /нетипична за този
вид престъпления/, независимо от обстоятелството, че подс. В.К. е бил санкциониран
по административен ред за допуснати нарушения на правилата за движение по ЗДвП.
С оглед на цитираната по-горе разпоредба
на чл.373 ал.2 от НПК относно задължителното приложение на чл.58а от НК съдът
намира, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание при условията на
чл.54 от НК, а именно лишаване от свобода, чийто размер да бъде намален с една
трета по реда на чл.58а ал.1 от НК.
Като смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства се отчетоха възрастта му, неговите фактически
признания и проявените самокритичност, искрено разкаяние и съжаление, необремененото
му съдебно минало, положителните му характеристични данни и обстоятелството, че
известен принос за настъпването на ПТП има и самата пострадала, която е
предприела технически неправилна маневра за обръщане на посока на движение на
автомобила си, навлизайки напречно на платното без да пропусне движещия се
направо лек автомобил управляван от подсъдимия.
Съдът отчете и някои отегчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, именно - предишните му многобройни наказания,
наложени по административен ред, за нарушения по ЗДвП, както и факта, че се е движел
в населеното място със скорост многократно превишаваща разрешената – движел се
е със скорост 133 км/час вместо разрешената 50 км/час..
При това положение съдът прецени,
че на подсъдимия следва да се наложи наказание лишаване от свобода при превес
на смекчаващите спрямо отегчаващите отговорността му обстоятелства, а именно в размер
малко над минималния, предвиден в разпоредбата на чл.343 ал.1 б.“в“ от НК. В
този смисъл съдът прецени, че на подсъдимия В.Д.К. следва да се определи наказание
лишаване от свобода за срок от три години.
Въпреки наличието на няколко
/коментирани по-горе/ смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства /а и
предвид наличието и на такива, които да отегчават положението му/, настоящият
съд прие, че същите нито са толкова многобройни, нито имат такъв изключителен
характер, че да го мотивират да направи извод за несъразмерна тежест на
предвиденото най-леко наказание т.е. да определи наказанието при условията на
чл.55 от НК.
Определянето на наказание в по-нисък
размер вкл. под предвидения в закона минимум в конкретния случай не би
съответствало на степента на обществената опасност както на конкретното деяние
/свързано с допускане на сериозни нарушения на правилата за движение при
управление – движение с много по-висока скорост от разрешената и непредприемане
на съответните действия при възникване на опасност за движението/, така и на
степента на обществената опасност на този вид деяния по-принцип, което налага
необходимостта от провеждането на една по-строга наказателна политика.
Съгласно разпоредбата на чл.58а
ал.1 от НК така определеният размер на наказанието лишаване от свобода от три
години следва да се редуцира с една трета и на подсъдимия следва да се наложи
наказание лишаване от свобода в размер на две години.
Съдът констатира, че по делото
липсват формални законови пречки за приложението на чл.66 от НК, доколкото
подсъдимият не е осъждан и определеното му наказание /след редукцията по чл.58а
ал.1 от НК/ позволява това. Същевременно, с оглед на посоченото по-горе относно
невисоката степен на обществената му опасност, се стигна до извода, че за
поправянето и превъзпитаването на подсъдимия не е необходимо той ефективно да
изтърпи наложеното му наказание т.е. наказанието от две години лишаване от
свобода следва да бъде отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок
от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. Определянето на такъв
размер на изпитателния срок също е съобразено с преценката относно констатираната
и коментирана по-горе степен на обществена опасност на подсъдимия и деянието му
респ. с изводите относно постигането на целите на наказанието. Съдът прецени,
че през този срок не е необходимо възлагането на полагане на възпитателни грижи
по реда на чл.67 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл.343г от НК на подсъдимия В.Д.К. следва да се наложи и наказанието лишаване от право да
управлява МПС. Съдът прецени, че това наказание следва да се наложи за срок равен
на срока на наказанието лишаване от свобода преди редукцията му по чл.58а ал.1
от НК, а именно за срок от три години. Продължителността на това наказание също
бе преценена с оглед на направените от съда констатации за степента на
обществената опасност на извършеното от подсъдимия и необходимостта същият да
бъде лишен от възможността отново да извърши такова престъпление за определен
период от време, като този период от време не може да бъде по-малък от размера
на наказанието лишаване от свобода, предвид разпоредбата на чл.49 ал.2 от НК. С
оглед разпоредбата на чл.58а ал.5 от НК, не е предвидено размера на това
наказание да се намалява с една трета т.е. недопустимо е редуцирането на
размера на определеното наказание лишаване от право да се управлява МПС.
По преценката на съда, така
наложените на подсъдимия В.Д.К. наказания в максимална степен отчитат
обществената опасност на подсъдимия и на извършеното от него, както и наличните
останали /коментирани подробно по-горе в настоящите мотиви/ обстоятелства
влияещи върху размера на отговорността му и следователно максимално биха
способствали за да се постигнат целите на наказанието предвидени в разпоредбата
на чл.36 от НК.
По правилата на процеса съдът следва
да осъди подсъдимия В.Д.К. да заплати по сметката на ОД на МВР - Сливен сумата
от 949,48 лв., представляваща направените по делото разноски за възнаграждения
на вещи лица по назначените в хода на досъдебното производство експертизи.
По отношение на веществените
доказателства: 1 бр. компакт диск CD-R, м. ЕМТЕС 700 MB; 1 бр. компактдиск
CD-R, м. ЕМТЕС 700 MB №PSP320SB07182209, съдът намира, че същите след влизане
на присъдата в сила следва да бъдат унищожени като вещи без стойност.
Лек автомобил „Ауди Q7" с peг.№
СВ *****MP, оставен на съхранение в паркинг на ОД на МВР – Сливен, след влизане
на присъдата в сила, следва да се върне на собственика – „АМИГО ЛИЗИНГ” ЕАД гр.
София, бул. „Х.К.” №**.
Лек автомобил „Форд Фиеста" с
рег.№ ВТ **** КН, оставен на съхранение в паркинг на ОД на МВР – Сливен, след
влизане на присъдата в сила, следва да се върне на наследниците на пострадалата
Р.В.А..
Ръководен от изложеното, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
Мотивите към присъдата са изготвени
на 24.06.2019 г.