Р Е Ш Е Н
И Е
260132/1.2.2021г.
гр.Варна,
29.01.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският районен съд, първи наказателен
състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА
ДИМОВА
при
секретаря Петя Великова, като
разгледа докладваното от председателя АНД № 4028 по описа за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е
жалба от А.М.Т. *** срещу Наказателно постановление № 19-6252-001470/26.09.2019г.
на началник група към ОД на МВР-Варна, Отдел „Охранителна полиция“-Варна, с
което на лицето били наложени административни наказания глоба в размер на 100
лева и лишаване от право да управлява МПС за три месеца, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят счита
обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно и необосновано. Твърди,
че в наказателното постановление липсват изискуеми от чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН
реквизити, което водело до невъзможност да разбере в какво точно е обвинен. В
тази връзка намира, че е накърнено правото му на защита. Заявява, че не е
знаел, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация, като такава
информация не е имала и собсвтеничката на превозното средство. Счита и че
липсва яснота относно причините за определяне на наказанието в конкретния
размер. Изтъква, че е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност“
незабавно след проверката, в хода на която е узнал за липсата на такъв. Моли
съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, се явява лично, като поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно
призована, не изпраща представител. Депозира писмени бележки, в които изразява
становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без
уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че
жалбата бъде уважена, възразява срещу размера на евентуално претендираните от
жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение и моли да бъдат присъдени
такива в минимален размер.
Жалбата е
подадена от легитимирана страна– наказаното физическо лице, в
преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното
нарушение, поради което
е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна,
по следните съображения:
Въз основа всички събрани по
делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: През
2019г. жалбоподателят ползвал лек автомобил „Ланчия Капа“ с рег.№ В 9662 РН,
собственост на Д. Ан.Др.. По отношение автомобила през м.май 2019г. липсвал
валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, поради
което с уведомление №58556/17.05.2019г. от Гаранционен фонд била подадена съответна
информация до Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна и на 27.06.2019г.
регистрацията на автомобила била прекратена служебно на основание чл.143, ал.10
от ЗДвП. На 25.07.2019г. около 13,35ч. жалбоподателят управлявал процесния
автомобил по бул.“Цар Освободител“ в гр.Варна, в посока ул.“Иван Драсов“. В
близост до сграда №101 същият бил спрян за проверка от служители на ОД на
МВР-Варна, които извършили справка през дежурна част на сектор „Пътна полиция“ в
информационните масиви на МВР и било установено, че регистрацията на автомобила
е прекратена. Във връзка с
тези констатации на същата дата бил съставен акт за установяване на
административно нарушение на жалбоподателя за това, че управлява лек автомобил,
който е с прекратена регистрация по служебен път поради липса на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ от 27.06.2019г. Актът бил съставен в
присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан без възражения. Писмени
такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на
съставения акт на 26.09.2019г. било издадено и атакуваното наказателно
постановление, с което на А.Т. били наложени наказания глоба в размер на 100,00
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за извършено
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Междувременно след установяването на
нарушението бил сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния
лек автомобил, като на 02.08.2019г. регистрацията му била възстановена.
Изложената фактическа обстановка,
която по начало не се оспорва от страните, съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетеля Н.И.К., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Показанията на разпитания свидетел следва да бъдат кредитирани като
последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение
в тяхната достоверност. Макар и да няма конкретни спомени за случая, свидетелят
предоставя информация за начина на извършване на този вид проверки, която, в
съвкупност с данните от приложените писмени доказателства, позволява
изясняването на фактическата обстановка в достатъчна степен.
Сред писмените доказателства с
най-съществено значение са изисканите справки от Сектор „Пътна полиция“ към ОД
на МВР-Варна, от които се установяват промените в регистрацията на процесния
автомобил и причините за това.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна
следното: По силата на чл.140, ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Според дефиницията на §2, т.4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане
в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни
средства, издадена от министъра на вътрешните работи
регистрацията представлява административно разрешение за превозното средство да
участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и
издаването на табели с регистрационен номер. Същевременно разпоредбата на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП дефинира понятието „Водач“ като лице, което
управлява пътно превозно средство. Безспорно е установено по делото,
а и не се оспорва от страна на жалбоподателя, че на процесната дата същият е
управлявал процесния лек автомобил, при което е имал качеството „водач“ на моторното превозно средство. Не е спорно и обстоятелството, че
автомобилът се е движел по път, отворен за обществено ползване. В качеството си на водач
на лек автомобил,
управляван по
път, отворен за за обществено ползване, жалбоподателят е бил задължен да управлява само моторно превозно средство, което е надлежно регистрирано. Като е управлявал автомобил, чиято
регистрация е била прекратена служебно, тъй като не е имал сключен валиден
договор за застраховка „Гражданска отговорност“, жалбоподателят несъмнено е
осъществил от обективна страна състава на нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Съдът намира обаче, че деянието
не е осъществено виновно. По делото е установено, че Т. не е собственик на
управлявания от него автомобил. От изисканата справка от Сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР-Варна (л.24) е видно и че собственикът на превозното средство не
е бил уведомяван по реда на чл.18б, ал.2 от Наредбата за служебното
прекратяване на регистрацията на автомобила. При това положение съдът приема за
недоказано осъществяването на нарушението от субективна страна. Липсват каквито
и да било доказателства собственикът на автомобила да е узнал за служебното
прекратяване на регистрацията на превозното средство и да е уведомил за това
жалбоподателя. В тази насока е и практиката на ВАдмС по сходни случаи- в Решение № 655 от
9.06.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 546/2020 г. се
приема изрично, че след като не се доказва по безспорен и
категоричен начин, че собственикът е уведомен за служебно
прекратената регистрацията на автомобила му, то не е
изпълнен фактическият състав на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Посочва се също, че след като регистрационните табели на автомобила са били на
предназначените за това места, (както е и в случая-видно
от посочения рег.
номер в самия АУАН), на водача
не може да му се вмени вина, била тя умишлена или непредпазлива, за това, че е осъществил състава на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В аналогичен смисъл са и Решение № 910 от
13.07.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 393/2020 г., а също и Решение № 2476 от 17.12.2019
г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2126/2019 г. (в което се обръща внимание, че
преди издаване на НП е
следвало да бъде проверено спазена ли е
процедурата по уведомяване на собственика за дерегистрацията на МПС, съгласно чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, което ако е било направено е щяло да бъде установено, че собственикът не е уведомен за служебно
прекратената регистрацията на автомобила му и да се формира извод за липсата на субективна страна за извършване на
нарушението).
Изложените в цитираните съдебни актове становища се споделят изцяло и от
настоящия състав. След като собственикът не е бил уведомен за служебно прекратената регистрация на
превозното средство
и няма данни това обстоятелство да е било известно на жалбоподателя, не би
могло да се счете за доказано
наличието на виновно поведение за осъществяване на административното нарушение
Действително, по
начало на административно наказване подлежат и непредпазливите деяния. За да е
налице непредпазливост под формата на небрежност е необходимо деецът да е бил
длъжен и да е могъл да предвиди общественоопасния резултат. Както беше посочено по-горе,
установената съдебна практика приема, че неуведомяването на собственика за
служебното прекратяване на регистрацията и наличието на съответни
регистрационни табели на автомобила изключват не само умисъла, но и
непредпазливостта, а в случая санкционираното лице дори не е собственик на
процесното МПС. Дори и да се приеме обаче, че като лице, ползващо определено
моторно превозно средство, жалбоподателят е бил длъжен да установи дали същото
отговаря на всички законови изисквания, преди да започне да го управлява, съдът
намира, че случаят би следвало да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28
от ЗАНН, тъй като очевидно не се отличава с аналогична тежест с нарушенията от
този вид, извършени умишлено, при ясно съзнание за липсата на регистрация на
автомобила. По отношение автомобила също така е бил сключен необходимият договор
за застраховка „Гражданска отговорност“ незабавно след констатирането на
нарушението, в резултат на което на 02.08.2019г. е била възстановена и
регистрацията на превозното средство. При това положение съдът намира, че
процесният случай дотолкова се отличава от обичайните случаи на управление на
нерегистрирано МПС, че се налага единствено възможния извод за маловажност на
нарушението. Наложените наказания глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за 3 месеца очевидно не
съответстват на тежестта на извършеното и не могат да бъдат счетени за
справедливи- обстоятелство, което би представлявало самостоятелно основание за отмяната
на обжалваното наказателно постановление поради неприлагането на чл.28 от ЗАНН
и в случай на преценка, че е налице административно нарушение, извършено по
непредпазливост.
Предвид липсата на
осъществен състав на административно нарушение съдът не дължи проверка за
законосъобразността на административнонаказателното производство с оглед
съответствието му с процесуалните изисквания. За изчерпателност следва да се
отбележи, че санкциите са наложени на основание чл.175, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП, предвиждащ наказание за водач, който управлява
моторно превозно средство, на което
табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места. В обстоятелствената част на наказателното постановление обаче не се
твърди жалбоподателят да е управлявал автомобил с ненадлежно поставени
регистрационни табели. Видно е, че наказващият орган не е изпълнил задължението
си да издири правилно приложимата санкционна разпоредба. Това обстоятелство
представлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното
постановление, тъй като жалбоподателят е наказан за
нарушение, което в действителност не е осъществил.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление се явява незаконосъобразно и необосновано и като
такова следва да бъде отменено изцяло.
Независимо от изхода на
делото на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски за адвокатско
възнаграждение поради липса на съответно искане, а и на данни такива да са били
направени.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло
Наказателно постановление № 19-6252-001470/26.09.2019г. на началник
група към ОД на МВР-Варна, Отдел „Охранителна полиция“-Варна, с което на А.М.Т. ***, с ЕГН:**********, са наложени административни наказания
глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да
управлява МПС за три месеца, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.1, т.1
пр.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Административен съд – Варна.
След влизане в сила на съдебното
решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: