Решение по адм. дело №335/2025 на Административен съд - Плевен

Производство по чл. 156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Административното дело е образувано въз основа на жалба с вх.№2344/31.04.2025 г. подадена от „ПТЗК Единство“ ЕООД с. Малчика, общ. Левски, обл. Плевен, [улица], с управител А. А. А., срещу Ревизионен акт № Р-04001524003400-091-001/09.12.2024 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 30/11.03.2025 г. на Директор на Дирекция ОДОП – Велико Търново, с който на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит за м. 05.2024 г. в размер на 9437,13 лв.

Жалбоподателят моли да бъде отменен РА, претендират се разноски по делото.

Оспорващият не се явява в заседанието по същество на спора.

Ответната страна Директор на Дирекция “ОДОП” гр. Велико Търново към ЦУ на НАП, се представлява от процесуални представители ю. к. А. и У., оспорва жалбата. Претендира се възстановяване на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Към жалбата административният орган е приложил заверено копие от административната преписка.

Съдът, за изясняване на делото от фактическа страна, е събрал писмени доказателства и е допуснал извършването на съдебна експертиза от вещо лице счетоводител. Вещото лице е представило по делото заключение (лист 142 и сл.), което е прието като компетентно, безпристрастно и вярно изготвено и се кредитира от съда. При разпита пред съда вещото лице посочи, че е извършило проверка и в офиса на жалбоподателя, но от счетоводството на дружеството не са му били представени никакви счетоводни документи, освен представените с административната преписка.

Жалбата е допустима, като подадена от легитимирано лице - адресат на акта, и в законоустановения 14 -дневен срок.

Ревизионният акт е обжалван по административен ред, като жалбата до съда е подадена в срок след произнасянето на решаващия орган.

Процесният Ревизионен акт № Р-04001524003400-091-001 от 09.12.2024 г. е издаден от екип от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, в резултат на ревизия, възложена на основание Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-04001524003400-020-001/10.07.2024 г. (лист 40), с обхват установяване на задълженията на „ПТЗК Единство“ ЕООД [ЕИК] за ДДС в периода 01.05.2024 г. – 31.05.2024 г., определен е срок за завършване на ревизията три месеца от връчване на заповедта и 14-дневен срок за изготвяне на ревизионен доклад (РД).

Заповедта е връчена на 19.07.2024 г. (лист 41). Срокът за завършване на ревизията е 19.10.2024 г. Срокът за съставяне на ревизионен доклад е не по-късно от 14 дни сред завършване на ревизията, т.е. до 04.11.2024 г., тъй като 02.11.2024 г. е събота, неработен ден.

На дружеството са връчени уведомления по чл.124, ал. 1 от ДОПК (лист 55) и чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК (лист 58).

При извършване на ревизията от дружеството са изискани писмени документи, изискани са обяснения и информация от счетоводството на дружеството, но такива не са представени, (лист 45-54, 67-69,). На 10.07.2024 г. дружеството е представило справка за превозни средства, справка за недвижими имоти, справка за офис-техника, декларация за задължения към кредитори, копия от регистрационна карта на земеделски производител (ЗП), справка за дейността на ЗП от регистъра на земеделските стопани от 04.07.2024 г. и копие от първа страните на анкетна карта на ЗП.

За всички действия са съставени протоколи и са приобщени събраните доказателства.

За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-04001524003400-092-001/04.11.2024 г. (лист 32 и сл.), връчен на 14.11.2024 г. (лист 38).

Няма подадено възражение по РД.

Въз основа на съставения РД е издаден Ревизионен акт №Р-04001524003400-091-001/09.12.2024 г., с който е отказано право на приспадане/възстановяване на данъчен кредит за м.05.2024 г. в размер на 9437,13 лв., без да е определен ДДС за внасяне.

РА е оспорен пред Директор на дирекция ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП (лист 19).

С Решение №30/11.03.2025 г. Директор на дирекция ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП е ПОТВЪРДИЛ ревизионния акт, с който за м.05.2024 г. е отказано право на приспадане и възстановяване на данъчен кредит в размер на 9437,13 лв., без да е определен ДДС за внасяне.

Ревизионния акт е обжалван по съдебен ред.

В хода на извършената ревизия са предприети редица процесуални действия, описани в констативната част на РД, неразделна част от издадения РА, като са изложени предприетите от органа по приходите действия, както и установената фактическа обстановка и събраните доказателствени средства. Спазен е процесуалният закон.

В ревизионното производство са правени многократни искания за представяне на счетоводни документи от дружеството, за което са съставени протоколи, и са приобщени доказателствата, събрани в хода на ревизията, приложени с опис по делото.

Съдът счита, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с целта на закона, в писмена форма и е мотивиран.

Представени са писмени доказателства по делото от жалбоподателя – 14 броя фактури, 3 кредитни известия, 5 приемо-предавателни протокола, 5 договора за продажба с отложено плащане, 2 стокови разписки (лист 92-106), които не са били представени в ревизионното производство, въпреки няколкото връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице.

За изясняване на спора от фактическа страна съдът е допуснал извършването на съдебна експертиза от вещо лице счетоводител, което е представило заключение по поставените въпроси. Заключението е прието по делото и съдът го кредитира.

Спорно по делото е дали е налице противоречие на издадения акт с материално-правни норми.

Като се запозна с данните по административната преписка и заключението на вещото лице, съдът счита за установено следното от фактическа страна:

„ПТЗК Единство“ ЕООД с [ЕИК] е регистрирано по ЗДДС и е подало справка-декларация по ЗДДС за месец май 2024 г., дневник на покупките и дневник на продажбите. Дружеството е декларирало получени облагаеми доставки с данъчен кредит по ЗДДС в размер на 9437,13 лв. Но не са представени никакви счетоводни документи.

Възложена е ревизия за установяване на задълженията по ЗДДС за м.05.2024 г.

В хода на ревизията е установено, че дружеството не представя никакви счетоводни документи, от които да се установи, че доставките по декларираните фактури са реално получени от дружеството и са ползвани за извършени от дружеството облагаеми доставки. Не е доказано и дали изобщо дружеството води счетоводство по ЗСч., въпреки многократните искания, връчени на жалбоподателя в хода на ревизията.

Нито в хода на ревизионното производство, нито при извършената от вещото лице проверка при жалбоподателя, не са представени оригинални първични и съпътстващи счетоводни документи и водено счетоводство за периода.

От заключението на вещото лице по допуснатата от съда експертиза се установява, че констатациите на органите по приходите са верни.

Пред съда жалбоподателят представи копия от първични и съпроводителни счетоводни документи, издадени през м. 05.2023 г. и м. 06.2023 г. (лист 92 - 107) – 14 броя фактури (от декларираните 15 бр.), разписки, протоколи и 3 кредитни известия (от декларираните 4 бр.), но не представи никакви доказателства, че същите са надлежно отразени в редовно водено счетоводство на дружеството, съгласно изискванията на ЗСч, нито доказателства, които да удостоверяват по безспорен начин, че доставките са получени реално от жалбоподателя и са използвани за предоставяните от него облагаеми доставки (чл. 68, ал.1, т.1 и чл. 69, ал.1, т.1 от ЗДДС).

Въз основа на установената основна търговска дейност на жалбоподателя – производство и доставка на земеделска продукция, декларираните от жалбоподателя фактури, при липса на представени оригинални първични и съпроводителни счетоводни документи и доказателства за заведено счетоводство от дружеството, и непредоставен достъп до счетоводни регистри от търговеца, е установено, че за месец май 2024 г. не следва да се признава право на приспадане на данъчен кредит в размер на 9437,13 лв. по декларирани 15 броя фактури (фактура №**********/28.06.2023 г. не е представена нито в хода на ревизията, нито пред съда по делото, не представено и едно кредитно известие №20000138005/22.05.2023 г. към фактура от 09.05.2023 г. издадена от АСМ ЕООД) за доставки с предмет услуги, материали и стоки (сред тях масло, болтове, щифтове, коляно, кран сферичен, вентил, нипел, скоби, гайки, шайби, маркучи, транспорт, и т.н.).

За данъчния период не са представени никакви счетоводни документи, доказващи, че доставките са реално получени от дружеството и че материалите и услугите са вложени в дейността на дружеството за целите на последващи доставки, извършени от „ПТЗК Единство“ ЕООД. Не е предоставен на органите по приходите достъп до счетоводството и първичните счетоводни документи в периода на ревизията (такъв достъп не е предоставен и в хода на производството по настоящото дело на назначеното от съда вещо лице), за да се установи, че доставките отговарят на изискванията по чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС.

Поради това на дружеството е отказано приспадане на данъчен кредит в размер на 9437,13 лв. по посочените фактури.

Вещото лице е изследвало представените по делото писмени доказателства, но не му е бил предоставен достъп до счетоводството на жалбоподателя, независимо, че съдебната експертиза е допусната именно по искане на жалбоподателя и, както вещото лице заяви в съдебно заседание, неколкократно е опитало да получи достъп. От заключението на вещото лице се установява, че изводите на решаващия орган са верни, като ревизионният акт отразява достоверно фактическата обстановка и правилно са изчислени размерите на отказания данъчен кредит.

Съдът счита, че е безспорно доказано, че дружеството е декларирало покупки с предмет услуги, материали и стоки, доставките по които не могат да бъдат свързани с последващи продажби от дружеството – в хода на ревизията, въпреки многократните искания от органи по приходите, няма представени никакви първични счетоводни документи, приемо-предавателни протоколи, кантарни бележки за натоварване, стокови разписки и/или протоколи, нито е предоставен достъп на ревизиращите органи до счетоводството на дружеството или каквито и да било доказателства, че доставките са реално получени от дружеството и реално са вложени в извършване на последващи облагаеми доставки от негова страна. В тежест на лицето, претендиращо право на данъчен кредит, е да докаже, че декларираните доставки на стоки и/или услуги са изпълнени и че същите са използвани за последващи облагаеми доставки или във връзка с икономическата му дейност.

Представените едва пред съда копия от първични и съпроводителни счетоводни документи не опровергават изводите на данъчните органи, тъй като не се представиха никакви доказателства за счетоводно отразяване на доставките, реално получаване и влагане на стоките или услугите в дейността на дружеството и извършване на последващи облагаеми доставки с тях.

Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, както и последващото им използване в облагаемата дейност на търговеца. Установяването на всички посочени кумулативни предпоставки е изцяло в доказателствена тежест на лицето, което претендира правото на приспадане и/или възстановяване.

Въпреки многократно предоставяната възможност и давани указания и от административния орган, и от съда, в ревизионното и в настоящото производство жалбоподателят не доказа наличието на предпоставките за приспадане и/или възстановяване на данъчен кредит по декларираните доставки за периода м. май 2024 г., по фактурите и в размерите, които са отказани от органите по приходите с обжалвания ревизионен акт.

Предвид липсата на първични счетоводни документи и счетоводни регистри не може се приеме, че жалбоподателят има редовно водено счетоводство в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и приложимите Счетоводни стандарти.

Липсата на представена счетоводна отчетност от „ПТЗК Единство“ ЕООД безспорно осъществява хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК. Разпоредбата на чл. 38. ал. 1. т. 3 от ДОПК изисква императивно документите за данъчно-осигурителен контрол, каквито безспорно представляват първичните счетоводни документи и счетоводни регистри, да се съхраняват от задължените лица в срок от 5 години след изтичане на давностния срок за погасяване на публичното задължение, с което са свързани.

Извършването на каквито и да било разходи се доказва с първични счетоводни документи, които отговарят на определени законови изисквания и са осчетоводени по съответния ред в счетоводните регистри на търговеца.

Предвид това, при неизпълнение на задължението от страна на жалбоподателя да води и представи счетоводна отчетност и документи за конкретно реализираните приходи и извършени разходи от дейността, е невъзможно определяне на действителната данъчна основа, а определянето на данъчната основа по реда на чл.122 от ДОПК е последица от неправомерното поведение на „ПТЗК Единство“ ЕООД - липса на първични документи и редовно заведена счетоводна отчетност.

Според чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, посочен и в РА, точно транспониращ разпоредбата на чл. 168, б. "а" от Директива 2006/112/ЕС, две са материално-правните предпоставки, при наличието на които правото на данъчен кредит на получателя следва да бъде признато – реалното осъществяване на доставките на стоки и използването на стоките за осъществяване от получателя на следващи облагаеми доставки или във връзка с неговата независима икономическа дейност (Решение на СЕС от 6 декември 2012 по дело С-285/11, Боник, т. 33).

На основание чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК в тежест на жалбоподателя в процеса е да докаже наличието на тези две предпоставки. В този смисъл е и приетото от СЕС в т. 44 от определението от 15 юли 2015 по дело С-123/14.

Само копия от фактури и част от съпроводителните счетоводни документи, и то представени едва пред съда, а не в ревизионното производство, не са достатъчни като доказателство за осъществяването на доставки. В този смисъл т. 13 и т. 17 от решение на СЕО по дело С-342/87 "Genius Holdig", според което упражняването на правото на приспадане не включва данъка, който се дължи само защото е вписан във фактура, а се ограничава до действително дължимите данъци, тези, отговарящи на облагаема сделка. Доколкото доставка на стока според определението на чл. 14, § 1 Директива 2006/112, транспониран в чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, означава прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик, този положителен факт следва да бъде доказан.

За да се признае правото на приспадане, е необходимо да се докаже, че доставките на стоки/услуги са реално осъществени и че тези стоки са използвани от получателя за извършваните от него облагаеми сделки.

Съдът счита, че административният орган е установил правилно фактическата обстановка. Действително в хода на ревизията не са представени никакви доказателства за реално доставяне на описани в процесните фактури стоки и услуги. Няма доказателства за това дали, как и кога реално стоките са постъпили в дружеството – кой ги е заявил, кой ги е натоварил, кой, с какво МПС и кога ги е транспортирал, кой ги е приел и отразил в счетоводството.

Съдът кредитира и приетото по делото заключение от вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, което е установило, че размерът на отказания за приспадане данъчен кредит е правилно определен от органа по приходите с процесния РА.

В резултат на изложеното се налага единственият извод, че е налице основание за отказване на данъчен кредит по процесните фактури за доставки, правилно е отказан данъчен кредит за м. май 2024 г. в размер на 9437,13 лв.

С оглед изложеното съдът счита, че издаденият РА се явява законосъобразен. Подадената жалба следва да бъде отхвърлена.

При този изход от делото следва да се уважи претенцията на ответника за присъждане на деловодни разноски в размер на 1243,71 лв.

Воден от горното, Плевенски административен съд, десети административен състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба с вх.№2344/31.04.2025 г. подадена от „ПТЗК Единство“ ЕООД с.Малчика, общ.Левски, обл. Плевен, [улица], с управител А. А. А., срещу Ревизионен акт № Р-04001524003400-091-001/09.12.2024 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 30/11.03.2025 г. на Директор на Дирекция ОДОП – Велико Търново, с който на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит за м. 05.2024 г. в размер на 9437,13 лв.

ОСЪЖДА „ПТЗК Единство“ ЕООД [ЕИК], с. Малчика, общ. Левски, обл. Плевен, [улица], с управител А. А. А., да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, сумата от 1243,71 лв. (хиляда двеста четиридесет и три лв. 71 ст.), представляваща деловодни разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване чрез АдмС Плевен пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.