Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ………………../ ……03.2019г.,гр. Варна,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Варна, ХХХІV състав,
в открито съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
при секретаря
Галина Владимирова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 998 по описа на Административен съд – гр. Варна за 2018
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и
следващите от ДОПК.
Образувано е по жалба, подадена от С.Д.С. с ЕГН **********,
срещу РА № Р-03000317005335-091-001/01.12.2017 г. на органите по приходите при
ТД на НАП – Варна, потвърден изцяло с Решение № 51/13.03.2018 г. на директора
на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Варна при ЦУ на НАП.
С ревизионния акт за жалбоподателката са установени допълнителни задължения по
чл.48 от ЗДДФЛ за 2012 г. в общ размер на 1 906 /хиляда деветстотин и шест лева/
и лихва в размер на 888,52 /осемстотин осемдесет и осем лева и петдесет и две
стотинки/.
В жалбата се твърди, че ревизионният акт е
постановен в нарушение на процесуалния и материалния закони. Доводите на
оспорващия са за липса на предпоставките за преминаване към облагане по реда на
чл. 122 от ДОПК и поради прилагане на неправилна методика за определяне на данъчната основа. Данъчните органи са приели
т.нар.“встъпителен баланс“, който не отговаря на декларираните от семейството
налични парични средства към началото на ревизията. Органите по приходите са
приели произволно налични средства към началото на 2012 г., които не отразяват
коректно и се разминават значително със сумите, касаещи предходни отчетни
години. Изводите на данъчните органи, че са налице укрити доходи, суми с
неустановен произход, са неправомерни. Въведено е искане до съда, да отмени обжалвания
Ревизионен акт.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв.М.,
като представител по пълномощие на оспорващия. Твърди, че органите по приходите
не са отчели данните от подадените от съпруга на доверителката декларации за
получени заеми, които са на значителна стойност и безспорно са били декларирани
за съответните години своевременно, поради което не са били налице основания за
прилагане на чл.122 от ДОПК по особения ред за облагане.
Ответната страна - Директора на Дирекция
ОДОП- Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител ю.к. А. П., вдепозирани
писмени бележки изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съда да
я отхвърли. Въз основа на данните в приложените в преписката банкови извлечения
органите по приходите правилно и точно са установили наличностите по банковите
сметки в началото и края на ревизираната година, както и начислените лихви.
Правилно са отразени при съпоставката и получените от жалбоподателката нетни
доходи от трудови правоотношения. Размерът на разходите за получени
телекомуникационни услуги и за платени данъци и такси бил взет въз основа на данни от съответните
доставчици и контролни органи. Въз основа на данните от банковите извлечения
точно били изчислени и записани при съпоставката внесените от жалбоподателката
суми по банковите сметки на други лица. Правилни са изводите на органите по
приходите, че ревизираното лице не е разполагало с паричните средства, които
твърди, че произхождат от роднини и работни заплати, защото органът по
приходите е проверил и установил, че работните заплати за периода от 01.01.2007
г. – 31.12.2011 г. са в размер, който не позволява да бъдат спестени. Липсват
доказателства, че родителите на жалбоподателката са й предоставили парични
суми, както и че същите са имали възможност за предоставяне на суми,
обосноваващи установеното за нея несъответствие между декларираните доходи и
извършените разходи. По отношение на средствата от родителите не се представят
доказателства в тази насока. При извършената ревизия на С.С., съпруг на
жалбоподателката, било установено, че
получените от него доходи за 2012 г. превишават извършените разходи и
придобитото имущество. С нарочна декларация съпругът на жалбоподателката е
изразил съгласие за извършване на компенсация на установен недостиг на парични
средства за жалбоподателката. Излишъкът на парични средства за 2012 г. на
съпруга е бил в размер на 6 011,01 лв., който е послужил за компенсация на
установения недостиг при жалбоподателката, като е посочен в приходната част на
табличната съпоставка. Възприема за неправилно заключението на експерта,
работил по делото в частта на определеното начално салдо за процесния период,
като в тази връзка са изложени подробни доводи.
Изразява
и становище, че при определяне на разполагаемите парични средства на
ревизираното лице към 01.01.2012 г. не следва да се включват получените от
съпруга на ревизираното лице заемни средства, тъй като заемите не са сред
изрично посочените в чл.19, ал.1 от СК /отм./ имущества, за които законът
презумира съвместен принос. Извън това, не е доказан и факта на получаването на
заемите, целта им, съхранението им, както и не е доказано, че непогасените
остатъци по тези заеми са налични, разполагаеми средства за С.С. през 2011 г.
Твърдението за получените заеми било направено едва в производството пред съда,
като обясненията на лицата са, че това са спестени средства от трудови доходи и
дарения от родителите им. Налице са безспорно доказателства за ефективно
внесени суми по банкови сметки на жалбоподателката, произходът на които не е
ясен и доказан. Установени са конкретни разходи, които за да бъдат реализирани,
предполагат/изискват получен доход и/или притежавано имущество, каквито
жалбоподателката не е декларирала по реда на ЗДДФЛ. Иска се от съда да потвърди
Ревизионния акт на органи по приходите. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 425.61 лв. Направено е възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение на жалбоподателката, в случай, че
същото е над минималните размери от Наредба за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в срок
пред местно и родово компетентен съд срещу акт, който подлежи на обжалване по
съдебен ред и от лице с констатиран правен интерес, поради което е процесуално
допустима.
След като
разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата
на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 от ДОПК,
административния съд приема за установено от фактическа страна следното:
Предмет на разглеждане по спор за
законосъобразност в настоящото съдебно производство e РА № Р-03000317005336-091-001/01.12.2017
г. на органите по приходите при ТД на НАП – Варна, с който на лицето С.Д.С., по
реда на чл. 122 от ДОПК е определена основа за облагане с данъци за данъчен
период 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. и са определени задължения за данък по
чл. 48 от ЗДДФЛ в общ размер на 1 906 /хиляда деветстотин и шест лева/ и лихва
в размер на 888,52 /осемстотин осемдесет и осем лева и петдесет и две стотинки/.
Ревизионното
производство по обжалвания тук РА № Р-03000317005336-091-001/ 01.12.2017 г. е
образувано, след като с Решение №263/10.08.2017 г. на Директор на Дирекция
„ОДОП“ Варна, е отменен Ревизионен акт от 16.05.2017 г. издаден от органи по
приходите, с който са установени задължения на С.Д.С. за данъчен период 2012 г.
в размер на 1 906.89 лв. главница и 785.52 лв. лихви. Преписката е върната
на органа, издал заповедта за възлагане
на ревизия при ТД на НАП Варна, за възлагане на нова ревизия на друг ревизиращ
екип за правилно установяване на задълженията за данък върху доходите на
физическите лица, при съобразяване с указанията, посочени в мотивите на
решението.
Ревизионното производство е образувано
съгласно чл. 112 ал. 1 ДОПК със Заповед за възлагане на ревизия № Р-03002516005491-020-001/10.08.2016
г., изменена с последваща заповед за изменение на ЗВР № Р-03002516005491-020-002/14.11.2016
г. /л. 151-154 от делото/. ЗВР от 10.08.2016 г. е издадена от М.К.Р. – старши
инспектор по приходите, в качеството си на заместник на Н.И.Б. на длъжност
Началник сектор, за което е представена Заповед №ДО 19-30/01.08.2016 г., с
която е наредено Началник Сектор „Ревизии“ ТД на НАП Варна, ИРМ Силистра, да се
изпълнява от М.К.Р. за срок от 05.08.2016 г. до 10.08.2016 г. Със Заповед
№Д-658/12.05.2016 г. на Директора на ТД на НАП Варна е определено в т.11 М.К.Р.
– Старши инспектор по приходите отдел РОС, да замества Н.И.Б., началник сектор
„Ревизии“. ЗИЗВР от 14.11.2016 г. е издадена от Н.И.Б., съгласно заповед № Д-658/12.05.2016
г. /л. 157 от делото/. Видно от съдържанието на първоначалната ЗВР, ревизията
има за свой предмет и обхват задълженията на физическото лице – С.Д.С. по ЗДДФЛ
– свободни професии, граждански договори и др. в периода 01.01.2010 г. –
31.12.2015 г. След отмяна от Директор на Дирекция „ОДОП“ Варна на Ревизионен
акт от 16.05.2017 г. са издадени последващи ЗВР от 15.08.2017 г., с които бил променен периодът на ревизията от
01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. Заповедта за възлагане на ревизията от
15.08.2017 г. е издадена от Н.И.Б. – Началник сектор, която съгласно Заповед
№Д-1249/30.06.2017 г. на Директора на ТД на НАП Варна е била определена да
издава заповед за възлагане на ревизия.
Всички съставени в хода на ревизионното производство
ЗВР са връчени на данъчнозадълженото лице по електронен път, за което
свидетелстват приложените към ревизионната преписка удостоверения за извършено
връчване по електронен път. По този въпрос между страните по делото липсва
спор. В производството пред съда са представени доказателства от ответника, от
които се установява, че ЗВР, РД, РА са подписани с електронен подпис от лица, които
към момента на подписването им са притежавали валидни квалифицирани електронни
подписи.
Съгласно чл. 124 ал. 1 ДОПК с уведомление изх. №
Р-03000317005336-113-001/10.10.2017 г. /л. 43 от преписката/ ревизираното лице
е уведомено, че основата за облагане с годишен данък върху доходите на ФЛ по
ЗДДФЛ за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2012 г. ще бъде определена по реда на
чл. 122 и сл. ДОПК предвид наличието на обстоятелства по чл. 122 ал. 1 т. 2 ДОПК – налице са данни за укрити приходи или доходи. На ревизираното лице е
дадена възможност в 14-дневен срок да представи доказателства и да изрази
становище.
Ревизионен доклад № Р-03000317005336-092-001/13.11.2017
г. /л. 343 – 353/, е съставен в срока по чл. 117 ал. 1 ДОПК. На основание чл.
117 ал. 3 ДОПК докладът е връчен на ревизираното лице по електронен път, за
което свидетелства приложената на л.343 от преписката Разписка за извършвано
връчване по електронен път. Срещу констатациите, изложени от ревизионния екип в
РД, не е било подадено възражение и не са били представени доказателства.
В законоустановения срок, материално компетентните орани
по чл. 119 ал. 2 ДОПК - Н.И.Б. в
качеството на орган, възложил ревизията и П.Р.И. - ръководител на ревизията, са
издали оспорения в настоящото съдебно производство РА № Р-03000317005336-091-001/01.12.2017
г. /л. 355 – 361/.
Направените с ревизионния акт установявания
кореспондират изцяло с възложените предметни и времеви предели на ревизията.
Формално РА отговаря изцяло на изискванията на чл. 120 ал. 1 ДОПК, определящ
задължителните елементи от съдържанието му. Съгласно чл. 120 ал. 2 ДОПК
ревизионният доклад е приложен като неразделна част от РА.
В хода на ревизията е установено, че
жалбоподателката е местно физическо лице по см. на чл. 4 от ЗДДФЛ с постоянен
адрес в Република България. С. била управител и съдружник в търговско
дружество, като няма данни да е осъществявала независима икономическа дейност.
Не е подавала ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за ревизираните години. Жалбоподателката за
ревизирания период е работила по трудов договор в „Неди стил” ООД на длъжност
„крояч“.
В хода на ревизията на С. е връчено искане за
представяне на документи и писмени обяснения /л. 341 от преп./, с което са
изискани документи, необходими за целите на ревизията. С. е представила писмени
обяснения /л.338/, в които е посочила, че сумата, с която е разполагала преди
01.01.2012 г. била от трудовата й
дейност преди тази дата в съвкупност с предоставени от родителите й различни суми по
празниците. Разписвала се е на ведомостите за заплати и е получавала сумите в
брой. За парите от родителите си посочва, че не се е подписвала никъде, като
счита, че не е било необходимо. С. е посочила, че издръжката й през 2012 г. е
била по-ниска от средно-месечната за страната, защото не яде месо, не пуши
цигари и не употребява алкохол, работила е по това време в шивашко предприятие
и не е било необходимо да прави излишни разходи за дрехи.
С нарочни протоколи /л. 26 и 337/ са приобщени
доказателства, събрани в хода на предходното ревизионно производство.
В хода на ревизионното производство, органите по
приходи са приели, че се констатират обстоятелства по чл.122. ал.1 от ДОПК: т.2
- данни за укрити приходи или доходи. Поради това, на жалбоподателката са
връчени Уведомление по чл.17. ал.1. т.2 от ДОПК за нормите, касаещи
наказателната отговорност /л.40/ и Уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК за това,
че основата за облагане с данък върху доходите на физическите лица - свободни
професии, граждански договори и др. за периода 01.01.2012 г. -31.12.2012 г. ще
бъде определена по реда на чл.122-124а от ДОПК /л.43/. Определен е 14-дневен
срок за представяне на становище и доказателства. От С. е изискано да представи
и декларация по чл.124. ал.3 от ДОПК за имуществото, доходите и разходите си
/л.36/. Жалбоподателката е представила уведомление /л.27/, че исканата
декларация е представена при предходната ревизия и няма промяна и нови данни по
нея.
В хода на ревизията и въз основа на събраните
доказателства органите по приходи са установили имущественото състояние,
съпоставили са получените доходи и извършените разходи от жалбоподателката.
Въз основа на събрани като доказателства извлечения
от банковите сметки на жалбоподателката са били установени наличните суми по
същите в началото и в края на ревизирания период.
Органите по приходи са установили, че нетното
възнаграждение за работа по трудов договор било в размер на 5 047.43 лв., получени лихви по банкови сметки в размер на
681.43 лв. въз основа на данните от банковите извлечения, събрани като
доказателства /л. 225. 224. 217/. Възприет е извод, че С. извършила разходи за
телекомуникационни услуги въз основа на данни от БТК ЕАД /л. 92/, разходи за
платени данъци /л. 110/, банкови такси /л. 225/ и др. въз основа на данните от
Община Търговище за платени местни данъци и такси и банковите извлечения, предоставени
парични средства на членове на семейството въз основа на извлеченията от
банковите сметки. В хода на ревизията е установено, че жалбоподателката е
превела от личните си банкови сметки по банкови сметки на съпруга и сина си
суми в общ размер 15 471.32 лв., както следва - на 04.01.2012 г., 134.65 лв. са
били преведени по банкова сметка *** /син/ /л. 217/; на 14.08.2012г. 10 336,67
лв. /л. 225/. преведени по банкова сметка *** /съпруг/.
Органите по приходите са установили, че
жалбоподателката е направила вноски по депозитни сметки, както следва: на
13.02.2012 г. - 10 000 лв. /л. 225/. на 01.03.2012 г. - 10 000 лв. /л. 224/; на
05.07.2012 г. - 10 000 лв. /л. 223/; на 23.07.2012г. - 4 000 лв. /л. 221/. За
произхода на внесените суми /открити депозити/ жалбоподателката е представила
писмени обяснения, че средствата са от работни заплати и лични спестявания,
натрупани през годините. Органите по приходи са анализирали данните в
информационния масив на НАП за сумите на работните заплати, върху които тя е
осигурявана за периода 01.01.2007 г. - 31.12.2011г. и установили, че същите са
в общ размер 19 823.06 лв.
При извършена ревизия на С.Д.С., съпруг на
жалбоподателката, е установено, че получените от него доходи за 2012 г.
превишават извършените разходи и придобито имущество. С нарочна декларация
съпругът на жалбоподателката е изразил съгласие за извършване на компенсация на
установен недостиг на парични средства за жалбоподателката. Излишъкът на
парични средства за 2012 г. на съпруга били в размер на 6 011.01 лв., които са
послужили за компенсация на установения недостиг при жалбоподателката, като е
посочен в приходната част на табличната съпоставка.
В резултат на извършената съпоставка на имущественото
състояние, разходите и доходите на С. е било установено превишение в годишен
аспект на извършените разходи над получените доходи в размер 19 068.88 лв.
Органите по приходи са възприели установеното
превишение на разходите над доходите в годишен аспект като недеклариран доход
без ясен източник, който поради липса на друга хипотеза представлява облагаем
доход. Определили са данъчна основа по чл. 122 от ДОПК. подлежаща на облагане с
данък върху доходите в размер 19 068.88 лв. Определили са дължим данък върху
доходите в размер на 1906.00 лв. На основание чл. 175. ал. 1 и чл. 1 от
ЗЛДТДПДВ върху установения дължим данък върху доходите с РА са били начислени и
лихви за просрочие в размер 888.52 лв.
Законовият ред за определяне на данъчната основа е определен
от тях след установяване на имущественото състояние към началото на ревизирания
период, получените доходи и извършените разходи през ревизирания период, и
имущественото състояние в края на ревизирания период.
Констатирани са данни, сочещи на несъответствие на имущественото състояние, доходите и
разходите, за реализирането на които не е ясен и доказан източника на средства,
поради което е съобразено, че в този случай, ДОПК дава възможност да се
пристъпи към друг особен и специален ред за определяне на данъчната основа и
облагане.
В хода на ревизията на жалбоподателката е връчено
искане за представяне на документи и писмени обяснения /л. 341 от преп./, в
което е посочено, че е установено превишение на разходите над доходите в размер
19 068.88 лв., изискани са писмени обяснения и доказателства относно произхода
на цитираната сума, конкретната дата на получаване и основанията за
получаването й, източници на недекларирани, но получени през 2012 г. доходи. С
искането жалбоподателката изрично е уведомена, че при непредставяне на
обяснения и документи данъчната основа за облагане с данък върху доходите за
2012 г. ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК.
РА е оспорен по административен ред. При проведения
административен контрол по реда на глава ХVІІІ ДОПК решаващият орган изцяло е
възприел изложените в ревизионния акт
изводи и с Решение № 517/13.03.2018 г. е отхвърлил жалбата срещу РА.
В производството пред съда са представени
доказателства на електронен носител – диск, от който се установява, че
Ревизионният акт, Ревизионният доклад и заповедта за възлагане на ревизия са
документи, подписани с квалифициран електронен подпис. Представени са заверени
за вярно с копието от данъчни декларации на С.Д.С., Справки от НОИ за всеки от
съпрузите, ЗВР от 10.08.2018 г., ЗИЗВР от 14.11.2016 г., Заповед от 01.08.2016
г. издадена от Директор офис Силистра, Докладна записка от Началник на отдел
„Ревизии“ при ТД на НАП Варна, Заповед №Д-658/12.05.2016 г. на Директора на ТД
на НАП Варна, РД от 31.01.2017 г. и Решение №263/10.08.2017 г. на Директор
Дирекция „ОДОП“ Варна, за С.Д.С. и РД от 07.04.2017 г., РА от 16.05.2017 г. на
органи по приходите за С.Д.С..
По искане на жалбоподателката, съдът е допуснал, съответно
приел заключението на ССчЕ на вещото лице Р.Х.С., което съдът кредитира в
съответствие с установените факти и приетите доказателства. Вещото лице е
установило, че балансът на касовата наличност на жалбоподателката към началото
на ревизирания период, като се вземат предвид декларираните доходи според
данъчните декларации, осигурителните доходи на съпрузите и паричните разходи на
домакинствата по статистически данни на НСИ е в размер на 12 655.90 лв. За
цялата година превишението на разходите платени в брой над приходите получени в
брой е 29 145.17 лв. Вещото лице е посочило, че ако от тази сума се
приспадне началното салдо прехвърлено от 2011 г. и установено в т.1 от
задачите, то недостига би бил в размер на 16 489.27 лв. Получените заеми
включени в данъчната декларация за 2011 г. на С.Д.С. са в общ размер на
101 891.32 лв. За цялата година превишението на разходите платени в брой
над приходите получени в брой е 29 145.17 лв. Ако от тази сума се
приспадне началното салдо прехвърлено от 2011 г. в размер на 101 891.32
лв., то лицето няма недостиг на парични средства, а крайното салдо за 2012 г.
на С.Д.С. ще бъде в размер на 85 402.05 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът
осъществявайки пълна служебна проверка на валидността и законосъобразността на
РА, съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, намира от
правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.
156, ал. 1 от ДОПК, от ревизираното лице, до компетентния съд, след изчерпване
на процедурата по административното оспорване на РА.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по
следните съображения:
При извършване
на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдът констатира, че
ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него
срок. По-подробни мотиви в тази връзка са изложени и по-горе в изложението. РА
определя данъчни задължения за периода, за който е възложена, поради което
обжалваният РА не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. РА съдържа
всички реквизити, предвидени в чл. 120 от ДОПК.
По
приложението на материалния закон съдът намира следното:
Доколкото едни и същи факти обосновават както
преминаването към облагане по особения ред така и формирането на данъчна
основа, то същите ще бъдат обсъдени заедно, като едва след установяване на
наличието или не на отрицателно салдо може да се отговори и на въпроса налице
ли е основание за преминаване към облагане по реда на чл. 122 от ДОПК.
В производството пред ревизиращия орган С.С. твърди,
че средствата, с които е разполагала са от трудова дейност и предоставени от
родителите й по празниците. За потвърждаване на тезата за произхода на
средствата, С. не представя никакви доказателства, както пред ревизиращия
орган, така и в производството пред съда. Съобразно събраните доказателства, органите
по приходите са установили размера на наличните парични средства в брой и
наличните парични средства в банкови сметки към началото на данъчния период –
01.01.2012 г.,съответно наличните парични средства в брой към 01.01.2012 г. са
в размер на 4 065.28 лв./тъй като през 2011 г. баланса на С. е положително
число/, а наличните парични средства в банковите сметки съответно в размер на
5 133.79 лв. Вещото лице по приетата ССчЕ е установило, че началното салдо
от 2011 г. на С.Д.С. е в размер на 12 655.90 лв., която сума представлява
остатък ½ от нейните приходи/разходи и тези на С.С. за 2010 г. и за 2011
г.
Съдът приема за несъобразено с доказателствата,
събрани по делото, заключението на вещото лице, в частта, в която приема, че се
установява начално салдо в размер на 12 655.90 лв. за 2011 г. на С.С.. Така,
защото с о Ревизионен акт № Р-03000317005335-091-001/01.12.2017 г., издаден от
органи по приходите при ТД на НАП Варна в ревизионното производство на съпруга,
потвърден с Решение № 534 от 22.02.2018 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“
Варна при ЦУ на НАП, е установено задължение за данък върху доходите по чл. 48
от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 677 лв. главница и лихва 385,02 лв.
Ревизионният акт е обжалван по административен и съдебен ред и потвърден като
краен резултат с Решение от 04.10.2018 г. по описа на Административен съд Варна
по адм.д.№861/2018 г. След като органите по приходите са установили чрез
потвърдения РА, че С.С. има превишение на разходите над приходите, неправилно вещото лице е установило за С.С.,
че за 2011 г. има превишение на приходите над разходите, поради което ½
идеална част от това превишение следва да бъде прието за начално салдо от 2011
г. за С.С. в размер на 12 655.90 лв. Съдът не кредитира заключението на
експертизата в тази част. Разпоредбата на чл.25 СК (отм.) предвижда разходите
за задоволяване на нужди на семейството да се поемат общо от съпрузите. Не
съществува нормативен източник на материалното право за разделянето поравно на
разходите, дори да са за нуждите на семейството. Нормата на чл. 122, ал. 2 ДОПК
урежда определянето на данъчната основа да се извърши по отношение на конкретен
субект на задължението/както правилно са приели органите по приходи, извършени
са, съответно издадени Ревизионни актове на С.С. и на С.С./, а не както е приело
вещото лице с формиране паричен поток на семейството, при който е налице
несъответствие между получени доходи и извършени разходи за всяка една от
процесните години. В националната доктрина не е познат института на семейното подоходно
облагане.
Органът по приходите правилно е признал излишъкът на
паричните средства на съпруга за 2012 г. в размер на 6 011.01 лв., който е
послужил за компенсация на установения недостиг на парични средства на С.Д.С.
за 2012 г. С.С. е подписал декларация, с която е изразил съгласие за извършване на компенсация на
установен недостиг на парични средства за С.С.. В административната преписка е
представена Декларация/л.14 от преписката/ от С.С. от 12.05.2017 г., с която
потвърждава, че е съгласна с прихващане на паричните потоци между нея и съпруга
й, за различните периоди на ревизираните години.
Установените от органите по приходите разходи на С.С.
за 2012 г. правилно са определени за телекомуникационни услуги в размер на
169.25 лв., за платени данъци и такси в размер на 24.85 лв., за което са
представени доказателства по делото/л.92 и л.110 от адм.преписка/.
Правилно органите по приходите са приели, че
получените „работни заплати“ за периода 01.01.2007 г. – 31.12.2011 г. не могат
да обосноват натрупани спестявания, обуславящи извършените през 2012 г. разходи
и нарастването на паричните средства по банковите сметки на жалбоподателката.
Посочено е в РД, че нетното възнаграждение получено от С. през 2012 г. за
работа по трудов договор е общо 5 047.43 лв., която сума съвпада с
установената от вещото лице за приходи от трудови възнаграждения, като съдът
кредитира заключението на вещото лице в тази част, като обективно и отразяващо
правилно фактите. След като лицето е получавало брутно трудово възнаграждение
за 2010 г. в размер на 5 392.80 лв. и за 2011 г. в размер на 5 421.60
лв./по справка от РД от 31.01.2017 г., л.335 от преписката/ и разходите за
живот по статистически данни на НСИ за „Паричен разход на домакинствата по
групи разходи и брой членове в домакинството“ - 2 члена е в размер на
7 147 лв. за 2010 г. и 7 551 лв. за 2011 г., както е установило
вещото лице по делото. От получените през 2010 г. и 2011 г. брутни трудови
доходи за С.С. близо 2/3 от тях са били необходими за покриване на разходи за
домакинството на един член от семейството, поради което не може да се приеме,
че лицето е притежавало спестени средства от заплати, при положение, че близо
2/3 от заплатата е била необходима за покриване на домакински нужди и
останалата част, която е приблизително 2 157 лв. е била спестена. Дори и
да се възприеме извод, че е спестена сумата в размер на 2 019 лв. на
година за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2011 г, този факт отново не може да
обоснове превишението на разходите над приходите, която сума е в размер на
19 068.88 лв. за 2012 г.
Извън това, следва да се отбележи, че остава
недоказано и твърдението, че сумата в приблизителен размер на 2 157 лв. е
спестена от жалбоподателката. Твърдението, че не яде месо и не изразходва
средства за излишни покупки не може да обоснове тезата, че средствата са
спестени. Не може да се приеме и твърдението, че част от средствата са дарени
от родителите й по празниците. Установено е, че са пенсионери, не са получавали
доходи от трудова дейност или други приходи, поради което няма основание да се
счита за доказано твърдението, че
разполагат с такива средства. В хипотеза дори да се приеме, че сумата е спестена от заплати за периода от
2007 г. до 2011 г. в цялост, то тогава би се равнявала на 10 785 лв.,
която също не може да оправдае произхода на средствата, които органите по
приходите правилно са приели за укрити. Освен голословно твърдение, липсват
всякакви други доказателства, установяващи по безспорен начин финансовите
възможности на родителите да правят дарения в подобен размер, както и реалното
предаване на парите, нито е представен писмен договор с или без нотариална
заверка на подписите на страните. След анализ и съпоставка на събраните по
преписката доказателства приходната администрация правилно е приела, че
родителите не са разполагали с необходимите средства, тъй като предвид факта,
че са били пенсионери, безсъмнено установените им доходи са на стойност,
покриваща разходите за издръжка. Съгласно чл. 124 ал. 2 ДОПК тежестта да обори
по делото тази констатация е изцяло на жалбоподателката, а това не е сторено.
В производството пред съда, та твърди още, че
полученият от съпруга й паричен заем през 2011 г. в размер на 101 891.32
лв., следва да бъде включен в началното салдо за 2011 г. Първо следва да се
отбележи, че едва в производството пред съда се излагат доводи, че съпругът й е
изтеглил паричен заем в посочения размер. Второ не се представят никакви
доказателства, както пред ревизиращия орган, така и пред съда, че действително
е изтеглен такъв заем, и трето – няма данни, че ако действително е изтеглен
този заем, сумата е съхранена, не е похарчена, или че е била инвестирана и
съответно са получавани доходи, поради което са налице предпоставки за спестени
средства, които да бъдат приети, като начално салдо. В този смисъл съдът не
кредитира заключението на вещото лице, което е установило, че началното салдо
на С.С. за 2011 г. е 101 891.32 лв., който бил деклариран от лицето. Допълнителен
довод в тази насока е фактът, че в ревизионното производство органа по
приходите е установил, че за 2011 г. С.С. е превишил разходите над приходите,
за което има влязло в сила съдебно решение, поради което неправилно е възприета
в заключението посочената сума за начално салдо на жалбоподателката за 2012 г.
В административната преписка по делото на л.165-166
е представено Искане за вписване на възбрана от ЧСИ Станимира Николова по
заповед за незабавно изпълнение срещу С.Д.С., с което е осъден да заплати
парично задължение в размер на 607 108.82 лв. Направено е искане да бъде
вписана възбрана върху имоти собственост на С.С. и ипотекарния длъжник С.С.. От
представеното искане не става ясно кога е бил изтеглен кредита.
Представена е с административната преписка л.160-164
Молба от Банка „ДСК“ за подновяване на договорна ипотека, до Съдия по
вписванията при РС Царево. С молбата в т.ІІІ се иска подновяване на договорна
ипотека за остатъка от вземането – 320 509.36 евро. От молбата става ясно,
че кредита е изтеглен от С.Д.С. – кредитополучател и С.С., като съдлъжник през
21.03.2006 г. В производството пред съда се твърди от жалбоподателката, че
съпругът й е получил паричен заем в размер на
101 891.32 лв., поради което не може да се направи връзка между двата
заема. Също така няма представени доказателства, че действително са изтеглени
такива суми, както и че парите са съхранявани или някаква част, за да може да
се приеме, че са спестени и установените средства от органа по приходите представляват
не укрити доходи, а спестени средства.
Предвид изложеното съдът не кредитира заключението в
частта, с която вещото лице е установило, че С.С. е получил заем, включен в данъчната
декларация за 2011 г., поради което неправилно вещото лице е приело, че следва
да бъде включена сумата в началното салдо.
Доколкото тези получени заеми не са доказани по
безспорен начин, съдът намира, че не следва да се кредитират изчисленията на
вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, а следва да се
приемат за правилни и достоверни изчисленията на ревизиращия екип и на
решаващия орган. Няма данни по делото заемите дали са получени от С.С., във
връзка с извършваната от него търговска дейност или като физическо лице, което
е от значение за приложението на чл.19 от СМ, във връзка с твърденията на
жалбоподателката в производството пред съда, че сумата по получения заем следва
да бъде отразена, като начално салдо за 2011 г., което неправилно е установило
и вещото лице. В случай, че заема е ползван за търговската дейност на съпруга,
то значи, че няма характер на семейни средства в режим на СИО. Обосноваване на
общност на приходи и разходи за определяне на подоходен данък по чл.48, ал.1 и
2 от ЗДДФЛ не следва и от института на СИО по отменения Семеен кодекс, като
действието на чл.19, ал.1 от СК (отм.), СИО се разпростира само върху правото
на собственост, другите вещни права, както и върху вземанията по парични
влогове, ако са придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, като
в случая няма данни/информация дали действително е бил изтеглен такъв
кредит/получен заем, съпругата имала ли е принос за погасяването му, дали не е
бил използван за търговската дейност на С.С.. Евентуално придобитите от съпруга
на ревизираното лице С.С. – С.С., доходи от получен заем/кредит, освен ако не
се трансформират в права по чл.19, ал.1 от СК (отм.), не са предмет на СИО и
към тях е неотносима презумпцията за съвместен принос по чл.19, ал.3 от СК
(отм.), тъй като за права извън обхвата на СИО съвместния принос не се
презюмира. От представената пред съда административна преписка се установява,
че С.С. е попълнила Справка №5 за Физически лица за вземанията от трети лица, в
която не е попълнила графите, което е равнозначно, че няма ликвидни вземания от
трети лица. Също така е представена декларация /л.253 от адм.преписка/ от
31.08.2016 г. с която е декларирала, че няма ликвидни изискуеми задължения към
кредитори/доставчици. Цитираните Справка и декларация, опровергават твърденията
на С., че следва да бъде прието за начално салдо „полученият“ от съпруга й
паричен заем. Също така няма декларирани движими/недвижими имоти на името на С.,
които да са придобити с „получените“
заеми, поради което се потвърждава тезата, че не следва да бъде включвано, като
начално салдо „полученият“ от съпруга й паричен заем.
В производството пред органа по приходите и пред
съда, С.С. не успя да докаже, че средствата, които са били преведени по нейната
банкова сметка, ***лза на трети лица, са спестени от трудова дейност и получени
от родителите, поради което правилно органите по приходите са приели, че сумата
в размер на 19 068.88 лв. представлява укрити приходи или доходи.
При тези факти съдът намира, че обжалваният
ревизионен акт е правилен и не са налице основания за неговата отмяна.
Основният спорен въпрос между страните е наличието
на основания за извършване на ревизията по особения ред на чл. 122 ДОПК и в случая
този факт по безспорен начин е доказан от ревизиращия екип – както превишението
на разходите над приходите за 2012 г., така и укритите приходи за 2012 г. Както
се каза по-горе, при доказателствена тежест за жалбоподателя да установи
получаването на средствата/или част от тях/ от своите родители и спестяването
на сумите от работни заплати, това не беше направено нито в хода на съдебното
производство, нито по-рано в хода на ревизията. От страна на жалбоподателката
не е посочено конкретно каква сума е от родителите и каква сума е била спестена
от работни заплати, което допълнително обосновава извода, че средствата не са
от посочените източници. Следователно изчисленият от ревизиращия екип паричен
поток за 2012 г. е правилен и не са налице основания за неговата промяна
съобразно вариантите, дадени от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза,
което от своя страна се явява безспорно доказателство за превишение на
разходите над приходите, което е значително и което по безспорен начин доказва
наличие на обстоятелство по чл. 122, ал.1, т.2 ДОПК.
Доказано е наличието на обстоятелство по чл. 122,
ал.1, т.2 ДОПК, доколкото отново при доказателствена тежест за жалбоподателката
да установи произхода на средствата, които са били преведени по нейната банкова
сметка ***и средства в полза на трети лица, не са представени никакви
доказателства.
С оглед безспорно установеното наличие на
обстоятелства по чл. 122, ал.1, т.2 ДОПК за извършване на ревизия по особения
ред важи презумпцията на чл. 124, ал.2 ДОПК в производството по обжалване на
ревизионния акт фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване
на противното. Следователно в тежест на жалбоподателя е да обори тази законова
презумпция, което в настоящия случай не беше направено, не беше проведено пълно
насрещно доказване, съответно фактическите констатации на ревизиращия екип
следва да се считат за верни. След като фактическите констатации са верни,
т.е., не са оборени фактите, въз основа на които са определени паричните
потоци, недостигът на парични средства за 2012 г., то правилно и обосновано при
ревизията са установени задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ.
Доколкото ревизията е извършена по реда на чл. 122 ДОПК при безспорно установено наличие на обстоятелства по чл. 122, ал.1, т.2 ДОПК,
не може да се очаква пълно съответствие между така установените публични
задължения и публичните задължения, които биха били установени, ако
жалбоподателят добросъвестно е изпълнявал задължението си да декларира всички
подлежащи на деклариране доходи. Целта на производството по чл. 122 ДОПК е да даде
възможност, правен ред и способ на органите по приходите във всеки случай,
когато данъчната основа не може да бъде определена по реда на съответния
материален закон, защото е налице противоправно развитие на данъчните
правоотношения, последица от проявлението на някой от фактите, изчерпателно
изброени в чл. 122, ал.1 ДОПК, да се установят във възможно най-голяма пълнота
данните, които се доближават максимално до данъчната основа, до която би се
стигнало при нормално развитие на правоотношенията. Т.е., при този ред на
ревизия никога не може да се достигне до абсолютна точност на установяване на
публичните задължения именно поради липсата на нормално развитие на данъчните
правоотношения.
С оглед изхода на делото и направеното искане от
процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение същото като основателно и доказано в размер на 425.61 лева
(съгласно чл. 8, ал.1, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения) следва да бъде уважено и да бъде осъден
жалбоподателя да плати тази сума на ответната дирекция.
Мотивиран от гореизложеното, Административен съд –
Варна, ХХХІV състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Д.С. с ЕГН**********,
против РА № Р-03000317005336-091-001/01.12.2017 г., издаден от органите по
приходите при ТД на НАП – Варна, с който за данъчен период 2012 г. е определен
данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 1 906 лв. главница и лихви в размер
над 888.52 лв.
ОСЪЖДА С.Д.С. с ЕГН********** да
заплати на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна
практика" – Варна при ЦУ на НАП, сума в размер на 425.61 / четиристотин
двадесет и пет лева и шестдесет и една стотинки/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд, в 14 – дневен срок от получаването му.
СЪДИЯ: