№ 245
гр. Варна, 31.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседА.е на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деян Ив. Денев
Членове:Марин Цв. Атанасов
Петър Митев
при участието на секретаря Десислава Ц. Величкова
и прокурора Р. Н. Т.
Сложи за разглеждане докладваното от Деян Ив. Денев Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20213100601180 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
ЖАЛБ.ЕЛ. П. АЛ. - редовно призована, явява се лично и с адв.М.И., редовно
упълномощен и приет от съда от преди.
ПРОКУРОРЪТ – Считам, че няма пречка да се гледа делото. Моля да дадете ход на
делото.
АДВ.И. - Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ.И. – Моля да приемете и приложите като доказателства характеристики за
подзащитната ми.
ПРОКУРОРЪТ – Относими са, да се приемат.
Съдът намира, че така представените характеристики са относими и допустими и
същите следва да бъдат приети като доказателства и
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото ….характеристики за
подсъдимата А., а именно характеристика по месторабота от В.Н.П., характеристика по
местоживеене от И.Б.Т., характеристика по месторабота от Г.С.В..
1
СтрА.те заявиха, че няма да сочат други доказателства.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и дава ход на същото
ПО СЪЩЕСТВО
АДВ.И. – Пред Вас за проверка е решението на РС-Варна, касателно обвинението, по
което подзащитната ми е привлечена към наказателна отговорност, а именно по чл.144, ал.3,
вр.ал.1 от НК. Считам, че присъдата на РС е неправилна и необоснована, като при
формиране на фактическите си и правни изводи, първоинстанционният съд е допуснал
съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неспазване на
принципните процесуални правила на чл.13, чл.14 и чл.18 от НПК, както и чл.107, ал.5 от
НПК. Съдът неоснователно е приел, че е налице несъмненост на изявленията, за които
подзащитната ми е инкриминирана. Фрагментарно са изследвА. доказателствата по делото,
без да има всестранност, дълбочина и обективност на същите.
На подзащитната ми е повдигнато обвинение, тъй като на 14.07.2019 г., в гр. Варна,
по телефон се е закА.ла с убийство на детето на пострадалата Е. Б., с думите „Ако А. не се
върне до 48 часа, ще дойда или ще пратя хора да убият твоето дете“. „Ти няма да имаш дете.
Ако продължава А. да не иска да си дойде, ти няма да имаш дете.“ Това са
инкриминиращите думи.
Първоинстанцинният съд се заема да изследва и установява фактическата обстановка,
като в някои части погрешно, едностранчиво и превратно интерпретира доказателствената
маса.
Една голяма част от относимата към предмета на делото фактическа обстановка е
обсъдена и установена от районният съд. Само че има факти и обстоятелства, които се
основават на недостатъчна оценка на доказателствените източници за тях, а други - изобщо
не са бил обект на внимА.е от страна на първостепенния съд.
Аз ще се спра на три въпроса, които считам, че имат отношение за решаване на
делото по същество:
Първият е свързан с това дали инриминирА.те в обв.акт думи са изречени.
Само свид. Б. заявява, че е чули заплахата за убийство.
В показА.ята на св. А. С. има само данни, че майка й е изрекла думите „Ти няма да
имаш дете“, това обаче не е съставомерно деяние.
Свид.ф. заявява в показА.ята си, че възприел думите „ти няма да имаш дете“, от които
е направил извод за въпросната закана.
Ако са изречени, дали деянието е съставомерно, а ако е съставомерно, то дали не е
малозначително.
На второ място стои въпросът дали деянието, за което подзащитната ми е обвинена е
съставомерно.
По въпроса за съставомерността на деянието по чл.144, ал.3 от НК, моля да имате
предвид следното:
При обсъждане на въпроса за това дали посочените в обв.акт думи, ако са били
изречени от подзащитната ми, са били от такова естество да възбудят основателен страх у
свro. Б. за осъществяването й е добре да се анализират обстоятелствата, както по време, така
и предхождащите и последващите заканата, тъй като те са от естеството да допринесат за
2
изясняване на този въпрос / Решение № 478 от 8.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 487/2009 г., II
н. о., НК; Решение № 151 от 1.07.2016 г. на ВКС по н. д. № 572/2016 г., I н. о., НК/. Т.е. тук
става въпрос дали деянието, за което подзащитната ми е привлечена като обвиняема е
съставомерно от обективна страна, а именно следните обстоятелства: предхождащите
отношения между участниците в конфликта, както и основата, на която са били формирА.
тези отношения; показА.ята н св. А. С. и харатеристични данни за личността й;
характеристични данни за личността и свид. С. ,дъщеря на Е..
При изследване на тези въпроси съдът прекалено много и безкритично се е доверил
на свидетелските показА.я на дъщерята на подзащитната ми – А. С.. Предвид безспорно
установената по делото неприязън, която има към майката си, тя е склонна да преувеличава
и да украсява /режисира/ с некореспондиращи на обективната реалност емоции дадени
събития в живота й, като по този начин цели /или си мисли, че/ вреди на майка си.
Вероятно така й отмъщава, това е някаква подсъзнателна нейна рефлексия, за някои
обстоятелства в миналото, в тийнейджърските й години, където по нейни думи самата А. е
изпадала в тежки яростни и депресивни състояния. Според тази свидетелка, в миналото
майка й често е изпадала в ревностни състояния. От показА.ята на св. Б. относно това какъв
човек е А. и какви са отношенията й с майката, трябва да си спомним, че, когато св. Б.
разказва за пътувА.ята на А. по бригади в САЩ, за нейния годеж там с някакво момче в
САЩ и желА.ето на А. да отиде там и да не се връща в Козлодуй, само и само да е далеч от
майка си, св. Б. заявява, че това са били „страшни простотии“ глупости, като нищо от това,
което А. й е споделила не е възприела на сериозно, тъй като според нея А. е емоционален
човек и при афект (както се е изразила св. Б.), човек казва какво ли не. За св. Б. това е
изглеждало страшно тъпа постъпка.
В друг момент от показА.ята на св. Б., отново касаещи характеристичните данни за
А., свидетелката заявява, че при едно от посещенията на майка й и нейния партньор в гр.
Варна, са отишли с А. в мола в града, където са й накупили куп разкошни и модерни дрехи,
обувки. Според Б. това е било прекрасен жест и че, ако това се случеше на нея – родителите
й да я заведат на пазар, щяла да бъде щастлива. В противоречие с тези положителни емоции,
които човек би имал при подобно поведение от страна на родителите му, св. Б. заявява, че А.
е изхвърлила всичките тези покупки в един плик, което й се сторило страшно грозно. Това
което е разбрала е било, че А. се почувствала унижена от подобно действие от страна на
майка й. При отказите на А. да вдига телефона на майка си или да си ходи до гр. Козлодуй,
св. Б. й е казвала, че не може така, че трябва да си пътува. А. е приела за унизително
поведението на майка й и когато по време на срещата на майка й и семейството на Б. в гр.
Созопол тя е помолила за телефонните номера на г-жа Б. и г-н ф. в случай, че тя не се обади.
Житейски нелогично и представляващо отново преувеличаване, чрез субективно
създаване на несъществуващи страхове е и случката през м. май 2019 г. (съдът погрешно
приема, че е станала през април), която А. описва в показА.ята си. За тази случка говори и
св. Б., като двете описват събитията всяка през собствените си представи.
Дъщерята на подзащитната ми заяви пред съда, че е имала писмена комуникация през
мобилното приложение „Вайбър“ с майка си, където последната й написала, че й е
позволила да взема решения сама в живота си, но явно тя не се е справила и затова ще дойде
да си я прибере при себе си. Съдът приема, че свидетелката се е уплашила, защото го е
възприела като силно агресивно и заплашително. Това обаче са оценъчни субективни
съждения на свидетелката, които са и житейски необосновА. и не почиват на
съществуващите извън субективния свят на дъщеря й обстоятелства – каквото именно е
самото съдържА.е на съобщението, за което свидетелства. Тук съдът, без каквито и да е
доказателства дава вярна на показА.ята на свидетелката, че се е уплашила. Известна ни е
максимата на Конфуций, че има само един начин да се напише думата „ДА“, но поне 50
начина да се каже. НаписА.ят текст подлежи на множество интерпретации. За А. това
3
съобщение е било ескалация и заплаха, като по думите й е усетила много силна агресия (как
я е усетила през цифров екран на телефона този текст). Тук склонността на А. за
преувеличаване също се е проявило. Съгласно показА.ята на св. Б. във връзка с тази случка
и съобщение по вайбър, А. е била доста истерично настроена й е описала стряскащо
ситуацията. Заявила й е, че тя не познава тези хора и да тръгва веднага; че И. щял да
застреля кучето и котката; ще разбият къщата; щели да счупят прозорците; ще разреват
детето. Създала е състояние на притеснение и стрес у св. Б. и съпруга й, което обаче не е в
следствие на конкретни заплахи към тях самите от страна на подзащитната ми, а се дължат
на изкуствени и мА.пулативни представи, изградени от думите на св. С., за това какви хора
са майка й и приятелят й. Това е провокирало и сем. ф. да излязат от къщата си и да отидат в
дома на бащата на св. Б.. Св. Анни е била в истерия, според показА.я на св. Б. /вж. стр.70,
гръб от съдебното производство, протокол от 14.06.2021/. Според св. Б. А. не искала да се
връща в гр. Козлодуй, поради неприятни спомени от миналото (семейни скандали и пр.). А.
всъщност се е бояла от това, че според нея с определени връзки майка й и И. можели да я
вкарат в психиатрия. Това е било и причината (според показА.ята на св. Б.) тя да се
консултира с адвокат, за да разбере дали могат да я вкарат в психиатрията. Т.е. страхът на А.
е от мисълта, че може да я вкарат в психиатрия, а не от някаква реална физическа или
психическа заплаха от майката й или И. към нея. Свидетелката Б. и ф. през цялото време са
смятали, че това е невъзможно и са пълни глупости, а като Анни им разказала малко повече
се върнали в къщата си и установили, че всичко това, което така истерично е било описано
от Анни не се е било случило – (вж. показА.ята на св. ф. пред съда). Св. Б. заявява, че целият
страх и ужас дошъл от това, в което А. ги е вкарала с истерията си и приказките си. Според
Б. съпругът й св. ф. също е възприел поведението на А. като цитирам „….психясване…“.
Дори самата А. заявява пред съда, че се е усъмнила в адекватността на поведението си по
време на този случай през месец май 2019 г. (вж. протокол от 13.09.21 г., стр. 109, гръб) и е
решила да покА. родителите си на дипломирането й в гр. София. По думи на А., в нея се
пораждали изблици на нервност само при мисълта, че ще се среща с майка си (протокол осз
13.09.2021 г., стр.109).
Именно в светлината на тези непочиващи на обективни обстоятелства истерични
пориви и психясвА.я на дъщерята на подзащитната ми св. Б. и ф. са разглеждали като
несъстоятелно и припомнянето от страна на А. за случилото се преди време ПТП в София,
където според А. майка й е искала номерът на другия водач, за да го намери и да го пребие.
– (тук да се говори за социално културният аспект и особеност в манталитета на
Северозапада).
През цялото време от запознаването с подзащитната ми до инкриминираната дата
(14.07.2019 г.) и проведения тогава разговор по телефон между нея и св. Б., последната не е
имала никакви реални или обосновА. притеснения относно личността на подзащитната ми и
възможността тя да извърши престъпление, в случая да реализира заканата си. Всичките
тези приказки и истерични реакции на Анни същите са били приемА. от Б. и съпруга й като
някаква нейна глупост и психясване, нищо повече.
Моля да обърнете внимА.е на разговора с брата на Е., свид. А..
Дори разговорът, който е бил проведен между св. Б. и брата на подзащитната ми св.
А., преди инкриминирата дата, не е бил от естеството да събуди някакви основА.я за бъдеща
опасност за живота или здравето на св. Б. или на членовете на нейното семейство. Самата Б.
дипломатично е овладяла този разговор, като е проявила разбиране към тревогите на брата и
майка й и е заявила, че ще предаде всичко това на А.. Според думите на св. Б. братът на
подзащитната ми е заявил, че, ако А. до определено време не се върне в гр. Козлодуй ще
дойдем, ще я вземем и ще има грозни сцени пред детето. След като св. Б. е споделила със
съпруга си ф. този разговор, неговата реакция е била, че това са пълни глупости и те нямат
право да говорят така на тях. Св. ф. се е обадил на Е., като без да й дава възможност да
4
говори й е казал, че не иска да повече да им звънят и да ги търсят и че не желае да имат
нещо общо с тях. Тази реакция на Б. и ф. свидетелства, че те не са били притеснени,
разтревожени или уплашени от думите на брата на подзащитната ми. Приели са ги просто
като поредните глупости на семейството на А.. Понеже им е кипнало от разправии за А. и с
нейните истерии около проблемите със семейството й те (св. ф. и Б.) решили да я изключат
повече от всякакви общи начинА.я.
Въз основа на изложеното необосновано първият съд е приел, че пресъздадените и
разказА. от св. С. на св. Б. и семейството й различни житейски ситуации, от които С.
извеждала уплахата си имали отношение към наличието на основА.е св. Б. да счита, че
подзащитната ми би могла да осъществи отправените заплахи към детето й. В нито един
момент от показА.ята на св. Б. може да се извлече подобно заключение. Тук неправилно
районният съд е приел, че за предмета на делото е било без значение дали страховете на св.
С. са били или не са били основателни. От значение е всъщност как св. Б. и семейството й са
гледали на тези нейни психясвА.я – нейни глупости.
Установено е по делото, че преди процесната дата между подзащитната ми и св. Б. не
е имало никакви проблеми. Дори напротив. Според показА.ята на св. Б. при срещите си с Е.
винаги е било приятно и забавно.
По време на втората среща в гр. Созопол са изкарали много приятна вечер; било е
съвсем нормално, освен неприятния момент, че А. се е разсърдила, че са говорили на темата,
че тя не се обажда на майка си.
При третата, която е била в кв. Драгалевци, в гр. София, също е било много приятно и
са се сбогували хубаво.
Следващата среща била в гр. Варна, когато Е. и И. са отвели А. на пазар в мола и са
накупили дрехи, обувки и пр. В следствие на поведение на А. по време на тази среща,
подзащитната ми е била нервна, но към св. Б. не е имало никакво недоволство. Св. Б. само е
гадаела, че, ако има, каква може да е причината за недоволство към нея (че третира А. като
слугиня; че А. й гледала детето). Предвид, че няма логичен повод за недоволство към нея,
св. Б. си е мислела, че отношението на Е. към нея е много добро, което си го обяснявала с
факта, че подзащитната ми й е пишела, че е много благодарна, че А. се среща с хора като
тях; че А. е в тяхната компА.я и пр. Такива са били СМС-ите, които е получавала от Е..
Следващата среща с подзащитната ми е била на концерт в зала „България“, където
подзащитната ми и приятелят й И. са дошли с цветя и отново всичко е било нормално.
Според св. Б. като се чували с Е. по телефона причините най-общо са били: тя я е
молила да каже на А. да си вдигне телефона; за рожденни дни; показвали са си цветя по
телефона и такива нормални неща. Нищо нередно и притеснително.
Предвид тези техни отношения св. Б. се е шокирала от това, че изведнъж разбира (от
А.), че към нея има някакви претенции; че има брожение; обвинения в лесбийство; че тя е
причината А. да не си ходи в Козлодуй и да не звъни на майка си. Но това са неща, които св.
Б. е възприемала от А., а не са й казвА. от подзащитната ми.
В контекста на изложените обстоятелства дотук:
Относно психясвА.ята и неадекватното поведение на А. в определени житейски
ситуации, нейните истерични реакции и приказки и за това, че нито св. Б., нито св. ф. са
приемали тези поведения на А. като нормални и разумно обясними, а точно обратното –
поредните й глупости и психози; липсата на каквито и да било пререкА.я или кавги между
св. Б. и подзащитната ми на 14.07.2019 г. св. Б. провежда въпросното обаждане с Е..
Моля да имате предвид и следните обстоятелства по време на обаждането на
14.07.2019 г. В този ден, св. Б. е видяла, че има пропуснати обаждА.я от подзащитната ми.
Сметнала е, че тя може да я търси, за да се извини за обаждането от страна на брат й.
Съпругът й св. ф. й казал изобщо да не се обажда на Е., но тя решила да й звънне, тъй като
5
по нейни думи нито веднъж не е чувала или видяла подзащитната ми да говори срещу нея, а
това са били само приказки и обяснения от страна на А.. Т.е. до този момент св. Б. не е
получавала някакви обиди, негативни оценки и пр. от страна на Е., а е изграждала представа
за отношенията между нея и дъщеря й на база казаното от А..
По думите на св. Б., тя е излязла от къщата и се обадила на Е.. Още с обаждането
подзащитната ми е започнала да й крещи, да я обижда; казала, че ще убие детето й;
подсъдимата постоянно я е питала „Какво си направила с детето ми? Какво си направила с
възпитаното ми дете? Къде е дъщеря ми?“. Б. влязла в къщата, където по нейни думи били
майка й, баща й, св. ф. и А., и включила на високоговорител, като в някакъв момент,
неизвестен за Б. дъщерята на Е. е започнала да записва разговора. Докато е бил включен
високоговорителят подзащитната ми е заявила, че Б. ще остане без дете така, както тя е
останала без дете. Отново е питала „Какво направи с моето възпитано дете? Къде е дъщеря
ми?“, съпровождано със съответни епитети. Подзащитната ми непрекъснато е повтаряла как
тя няма да има дете.
Видно е от показА.ята на св. Б., дадени пред съда, че процесният разговор е разделен
на две:
Първата част, е тази, която се е състояла в двора на къщата, където св. Б. е била сама
и е изляза, тъй като в къщата е нямало добър обхват.
Втората част, е тази, която се е състояла вътре в къщата на включен високоговорител.
И така възниква въпросът кои думи са казА. докато св. Б. е била извън къщата, т.е. не
е имало никой друг свидетел освен нея, и кои от тях са казА., когато тя е влязла в дома си и е
включила високоговорителя на телефона. Отговор на този въпрос може да намерим в
предоставения по делото дискове, които съдържат телефонен запис от разговора, направен
от св. С. с нейния телефон, докато майка й е била на високоговорител.
На първо време, тук търпят критика доводите на съда да изключи тези веществени
доказателства.
По въпроса за допустимостта на Аудио-техническата експертиза и изследвА.те с нея
три броя дискове:
Съдът се е заел да изследва начинът на приобщаване на тези дискове. После е приел,
че така направеният запис противоречи на разпоредбата на чл.32, ал.2 от КРБ, тъй като
записът не е бил случаен, а подзащитната ми не е била предупредена и уведомена. След
това е приел, че тези дискове не са били приобщени към доказателствата по делото по
надлежния ред, предвиден в НПК. Поради това е счел, че същите не са години
доказателствени средства.
Тези доводи на съда обаче аз намирам за неправилни.
Първо, въпросните дискове (съдържащи аудио-файлове на записан телефонен
разговор) погрешно са третирА. от първоинстанционния съд като доказателствени средства
(респ. веществени такива). Тук съдът е допуснал объркване на понятията веществени
доказателствени средства и веществени доказателства. При разгръщане на аргументите си за
изключването им съдът ги е разглеждал като веществени доказателствени средства.
Безспорно те не са ВДС, тъй като не са направени по реда и правилата на НПК (чл.125).
Въпросните дискове обаче са предмети, в които /върху които/ се съдържа информация за
обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК, поради което същите
следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК, тъй
като върху тях има следи от престъплението (такова е разбирането и на ВКС в Решение №
390/02.10.2009 г. по н. д. № 393/09 г., ІІ н. о. на ВКС). Поради тази причина са грешни
правните доводи, които районният съд развива по отношение на това дали този запис е
направен по реда на НПК, както и че въпросните дискове не са били приобщени по реда на
НПК като е приел, че същите представляват негодни доказателствени средства по смисъла
6
на чл.105, ал.2 от НПК.
Неправилно също е изключването от съда на диска, предоставен от св. Б. по време на
снемане на сведение от 16.07.2019 г., поради това, че не е оформен по никакъв начин,
например с протокол за доброволно предаване (както е било при св. ф.), а и е бил предаден
преди образуването на досъдебното производство, като го е изключил като годно
доказателство (съдът тук използва неуместно понятието годно доказателствено средство). В
практиката ( Р. № 171 от 13.04.2021 г. на ВКС по н. д. № 788/2020 г., I н. о. ; Р. №
228/09.06.2014 г., ВКС н.д. № 355/2014, I н.о.) си ВКС приема, че доброволното предаване на
вещи с характер на веществени доказателства може да бъде извършено от всяко лице, у
което тези предмети се намират (обвиняем, свидетел, вкл. лице, което няма процесуално
качество). Предвид, че процедурата по доброволно предаване на веществени доказателства
не е предвидена изрично сред способите за доказване в чл.136, ал.1 от НПК, то по време
може да предхожда образуването на наказателното производство (какъвто е случая с
предаване на диска от св. Б. по време на снемане на сведенията му). За разлика от
посочените в чл.127, ал.1 от НПК писмени доказателствени средства, протоколът за
предаване не възпроизвежда доказателства, а служи единствено за тяхното приобщаване към
доказателствената маса и е документ, който удостоверява факта на предаване на определено
веществено доказателство. И понеже при предаването от страна на св. Б. на диска не е било
образувано производство, то снемащия сведенията му оперативен работник е имал
компетентността да удостовери предаването от това лице, като факта на самото предаване
може да се удостовери по всякакъв начин, а не единствено и само чрез нарочен протокол за
предаване. Все пак не се касае за процесуално-следствено действие, не може да се прави
извод, че предаването е опорочено.
На следващо място, считам, че така направеният запис не противоречи на
разпоредбата на чл.32, ал.2 от КРБ. В нея се казва, че „Никой не може да бъде следен,
фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово
знА.е или въпреки неговото изрично несъгласие, освен в предвидените в закона случаи.“
Наясно съм с практиката на ВКС, на която вероятно и районният съд се е позовал, че
изготвен частен запис чрез телефон представлява негодно доказателствено средство, тъй
като е бил в противоречие с нормите на НПК, касаещи СРС (Р. № 83 от 19.06.2012 г. на ВКС
по н. д. № 3135/2011 г., II н. о., НК; Р. № 269 от 17.09.2013 г. по к. н. д. № 724 / 2013 г. ВКС,
НК, II-ро н.о.; Р. № 456 от 14.11.2012 г. по к. н. д. № 1388 / 2012 г. ВКС, НК, I-во н. отд. и
др.). Но в Р. № 175 от 11.11.2019 г. на ВКС по н. д. № 774/2019 г., III н. о., НК касационната
инстанция изключва подобен частен разговор поради това, че записването на разговора не е
станало по волята на един от участниците. Така ключов момента в настоящия случай за това
дали записът е направен в съответствие на чл.32, ал.2 от КРБ е дали подзащитната ми е
знаела или не е знаела и имало ли е изрично несъгласие от нейна страна да бъде записвана.
По този въпрос, в показА.ята си св. С., дадени пред първата инстанция, е заявила, че св. Б. е
предупредила подзащитната ми, че разговорът се записва. Подобен факт е наличен и в
приетата по делото Ауди-техническа експертиза, която е възпроизвела съдържА.ето на
записа в текстов вид. Лице-1 от записа, където се приема, че това е подзащитната ми, пита
изрично лице-2 (св. Б.) дали я записва, на което получава утвърдителен отговор, след което
разговорът продължава. Няма никъде изявление от страна на подзащитната ми, изрично да
заяви, че не е съгласна с този запис, а напротив – продължава разговора. Налице е знА.е, от
една страна, и съгласие с конклудентни действия, от друга страна. Поради тези
съображения, считам, че тези дискове и записите върху тях, ведно с надлежно изготвената
Аудио-техническа експертиза следва, да се обсъдят като допустима част от
доказателствената маса.
И тъй като считам, че направеният запис е допустим, то аз отново се връщам на
момента, в който приех, че съгласно доказателствата, разговорът между св. Б. и
подзащитната ми от 14.07.2019 г. следва да бъде разделен на две части – на тази, която е
7
била отвън, в градината на къщата и тази, която е била вътре, при включен високоговорител
и е била записана от св. С..
Първата част от разговора - проведен в двора на къщата. По време на разговора,
който е протекъл в двора на дома на св. Б., за евентуалното му съдържА.е по делото имаме
данни само от нейните показА.я. Именно в тази част от разговор Б. заявява, че подзащитната
ми е отправила закана за убийство към дъщеря й – М.. От показА.ята й за разговора в тази
част е видно, че само веднъж подзащитната ми е заявила, че ще убие дъщеря й. През
останалото време я е обиждала с епитети и притеснително се е интересувала от това къде е
дъщеря й А. и какво е направила с нея. Отделно от това обаче, съгласно показА.ята на св. Б.,
дадени от нея на ДП в протокол от 16.09.2019 г., прочетени по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.3,
вр. ал.1, т.2 от НПК, подзащитната ми е я е заплашила, че ще каже по медиите грозни неща
по неин адрес. Тъй като подобни изявление от страна на Е. към св. Б. липсват в съдържА.ето
на предоставения запис, а и другите свидетели не заявяват, че са чули такова нещо, то е
несъмнено, че заплахата за това, че ще разпрострА. в медиите грозни неща за св. Б. се е
осъществила докато Б. е била извън къщата. И понеже св. Б. е публична личност, която
държи на репутацията си, то не буди съмнение, че същата вероятно се е притеснила от това
наистина Е. да не отиде в медиите и да говори неприятни за нея и нейния живот неща. Това
не би се отразило добре както на нея, така и на човека до нея – св. ф., който също е известна
личност. Притеснението от отиването на подзащитната ми в медиите е било основано на
факта, че преди това до ухото й е достигнало, че майката на А. я подозира в лесбийство, че
третирали А. като слугиня и пр. Знаете, че, при изнасяне на подобни обстоятелства за
известна личност (която в случая е женена с дете), независимо дали това е вярно или не, то
самият факт, че такава информация циркулира в пространството е много притеснителна и
унизителна. Идете разправяйте, че нямате дъщеря. Предвид това обстоятелство, напълно
резонно е, ако изобщо у вътрешния психичен свят на св. Б. е имало някакво притеснение, то
да е не от твърдяната закана към дъщеря й, а от евентуални клевети в медиите по неин
адрес.
Втората част от разговора е проведен в двора на къщата. За съдържА.ето на разговора
във втората му част (която се е осъществила в дома, на високоговорител пред останалите
свидетели, присъстващи в къщата), извличаме информация, както от съдържА.ето на записа,
така и от показА.ята на семейството на св. Б., нейния съпруг и св. С.. От тях е видно, че
подзащитната ми в по-голямата си част с майчинска тревога пита къде е дъщеря й А.. Била е
докарана „до полуда“, както заявява в записа. Т.е. изкарана е извън нерви от факта, че не
знае нищо за дъщеря си (нито къде е, нито как е, какво прави пр.) и никой не й дава
информация. Звъни на дъщеря си, на св. ф., няколко пъти на св. Б., но след като никой не
отговаря, майчината й загриженост взема превес във вътрешния й свят. Разбира се, при това
състояние, тя да е била загрижена и изнервена, когато св. Б. й се обадила. Именно в това
състояние тя е завявала на св. Б., че, цитирам показА.я на св. Б.: „Както аз останах без
дъщеря, така и ти ще останеш без дъщеря.“ (край на цитата). На всички ни е ясно в какъв
смисъл са казА. тези думи, а именно: когато на някой му се случи нещо, той предупреждава
другия, че и него може да го сполети същото, като по този начин се цели събуждане на
съвестта у насрещния човек, за да му помогне. Типичен пример за това е старата българска
поговорка: „Когато къщата на съседа гори, пламъците могат да стигнат и твоята.“ И понеже
подзащитната ми е била разстроена тя е заявила на св. Б. „Ти няма да имаш дете.“, но
именно в контекста на разбирането, че, тъй като и св. Б. е майка на дъщеря може да я
сполети това, което е сполетяло подзащитната ми като майка. Така го е възприела и св. Б..
Така го е възприела и св. Л. Б. (майка на св. Е. Б.) ( в прочетените по реда на чл.281, ал.5, вр.
ал.3, , вр. ал.1, т.2 от НПК е видно това разбиране на тази свидетелка). От друга страна,
според представения по делото запис от втората част на разговора е видно, че в него не се
съдържат думите, които според св. Б. са били изречени от подзащитната ми, а именно:
„както аз останах без дъщеря, така и ти ще останеш без дъщеря“ и не е налице повтаряне на
8
фразата „Ти няма да имаш дете“. Т.е. тези думи са били заявени в първата част, незаписана,
от телефонния разговор.
По въпроса дали заплахата е могла да възбуди основателен страх към момента на
изричане на инкриминирА.те думи:
Тук е мястото да обсъдя дали фактите и обстоятелствата, настъпили към момента на
осъществяване на твърдяната заплаха (т.е. по време на разговора) към дъщерята на св. Б.,
позволяват да се направи несъмнен извод, че заплахата за убийство към дъщерята на св. Б. е
могла да възбуди основателен страх за реализирането й.
Искам да се спра на обсъждането на гласните доказателствени средства:
На първо място са показА.я на св. Б.. Същата в показА.ята си твърди, че като чула
думи за детето се е притеснила. Твърди, че като чула, че Е. тръгва към гр. Варна, това я е
пА.рало особено много и се изплашила.
Искам да отворя една скоба:
Първоинстанционният съд, въпреки декларативното му позоваване на трайната
съдебна практика на върховната инстанция, че за съставомерността на деянието по чл.144,
ал.3 от НК не е необходимо пострадалият да се е уплашил, той е допуснал грешка, като е
обсъждал именно въпроса за психическото състояние на св. Б., в светлината на това, че то
обосновава характера и интензитета на заплахата като такава, годна да възбуди основателен
страх. Съдът се е позовал и на назначената по делото СППЕ.
По въпроса за относимостта, качеството и процесуалната значимост на СППЕ,
относно св. Л. Б.:
По отношение на въпроса дали св. Б. е изпитвала основателен страх при отправените
закА., вещите лица не са компетентни, тъй като това представлява юридическа категория.
/вж. Присъда № 4 от 11.02.2014 г. на Специализиран наказателен съд по н. о. х. д. №
1368/2013 г./.
Тъй като за съставомерността на процесното деяние (чл.144, ал.3 от Н) не е
необходимо пострадалият да се е уплашил, то в случая е неуместно, неотносимо и
неправилно изследването на психичните процеси на пострадалата, относно това дали
заканата е възбудила у нея страх за живота на детето й. В тази връзка е било ненужно
назначаването на експертно изследване от СППЕ. В нормата на чл.144 от НПК ясно е
посочено, в кои случаи се назначава експертиза – за изясняване на някои обстоятелства по
делото (ал.1), а дали пострадалият е изпитал страх не е сред обстоятелствата, подлежащи на
установяване. Съдът е трябвало от съвкупната оценка на събрА.те гласни доказателствени
средства да установи обективно наличие на възможността за възникване на основателен
страх у пострадалия, а не дали е налице или не състояние на възникнал страх у пострадалия,
който единствено може да се преценява при индивидуаЛ.цията на наказА.ето, но не и за
отговорността за деянието /в този смисъл Р.№ 419 от 12.01.2015 г. на ВКС по н. д. №
1314/2014 г., III н. о., НК/.
Поради изложеното, считам, че СППЕ не следва да бъде обсъждана от съда, тъй като
тя е неотносима към обстоятелствата, предмет на доказване в настоящото производство.
Изложенoто от св. Б., че се е пА.рала и че се е изплашила не намират опора сред
доказателствената маса по делото. В нейния разпит прави впечатление, че тя, като човек на
изкуството има навика да използва силни и емоционално насители думи и фрази,
представляващи хиперболи за обикновени случки в живота. Като говори за нагласите на А.
и желА.ето й да заживее за постоянно в Америка, далеч от родителите си, св. Б. заявява, че
това е било страшна простотия, и че постъпката на ана в това отношение е страшно тъпа.
като описва дома на сем. Я. от Варна, където са останали, Б. заявява, страшно много ни
9
хареса. когато говори за престоя си в гр. София и постоянното следете от журналисти, казва
отвратителна история.. за покупките, които Е. е направила за А. – нарича прекрасен жест; а
изхвърлянето им от страна на А. приема за страшно грозно; много вълнуващо; за нея е било
страшен шок, когато научила, че подзащитната ми я е наричала кралица, не давала на А. да
говори в къщата; че А. е чистила на кучето; че е упрекване в лесбийство и пр. това са били
пълни глупости. т.е. налице е употреба и повторение на думи със силен емоционален заряд,
с които се описват житейска ситуация, които не предизвикват подобни чувства. но тя е човек
на изкуството, режисьор и сценарист, поради това е напълно нормално да е налице
професионално изкривяване и увличане при описва на събития от ежедневието.
От друга страна, поглеждайки към записа виждаме един напълно спокоен тембър у
св. Б.. и това е състояние, което, както стана ясно, е след като вече подзащитната ми уж е
заплашила дъщеря й (по време на първата част на разговора, който се е състоял докато Б. е
била в двора на дома им, за който нямаме запис). тук тембърът на участниците в разговора
дава ясна представа за състоянието на двете разговарящи. подзащитната ми е силно
обезпокоена, докарана до полуда-както се изразява тя, и постоянно се интересува за дъщеря
си. нищо друго не я интересува, само къде е дъщеря й. присъщо е на човек в подобно силно
емоционално безпокойство за липсва на информация за дъщеря си да отправи обидни думи
и епитети, което разбира се не оправдава обидите. въпреки това в един момент дори заявява
на св.Б., че ще се видят в съда. човек, търсещ саморазправа или осъществяване на престъпно
намерение, няма да мисли за съдебна защита, в каквато посока е последващото действие на
Е., като се е обадила за съдействие на тел.112. От друга страна, в пълна противоположност –
св. Б. е спокойна, логически подбираща думите и въпросите си; цЕ.сочено подканваща
подзащитната ми да заяви заплаха към дъщеря й, като постоянно повтаря „Ти току-що
заплаши детето ми. Ти заплаши моето дете. Каза ли го току-що?“. Тук е интересно да се
отбележи, че в началото на записа св. Б. заявява: „Ти току-що каза, че ще ми се случи нещо с
детето.“ Т.е. от тези нейни думи, е видно, че всъщност подзащитната ми не е казвала, че ще
убие детето й, а, че може да му се случи нещо“, което резонира с това, което казах преди
малко, че това е заявено в контекста на „И ти си майка, и ти имаш дъщеря“, както аз нямам
дете, така и ти може да нямаш.
Ясно е, че фразата „ти няма да имаш дете“ всъщност не се отнася до неговото
физическо умъртвяване, тъй като сравнението „както аз нямам дете, така и ти може да
нямаш“ е със съвсем различен смисъл. Подзащитната ми има дете, но факта, че не знае
какво се случва с него и къде е е приравнен от нея на липса на дете. Изразът „Както аз нямам
така и ти няма да имаш“ е проява и на проклинане – дано и на теб да ти се случи, за да
видиш какво е. А наличните в записа думи на подзащитната ми „Ако Ана продължи да не
иска да си дойде, ти няма да имаш дете“ са именно продължение на вече установения
контекст, в който са били заявени – „както аз нямам дете, така и ти няма да имаш“ и като
проклинане, а проклинането все още не е криминализирано.
Така. Св. Б. е със спокоен, уравновесен тембър, тон, с ясна логическа мисъл и изказ,
насочващ разговора в желана от Б. посока, чрез провокиране на Е. да заяви, че е заплашвала
детето й. При заявяване от страна на подзащитната ми, че тръгва към Варна, противно на
заявеното от св. Б. пред съда, тя (Б.) изобщо не е трепнала, което е видно от спокойния й тон
по време на разговора. Дори най-лежерно е заявила „Ама ела.“, много се радвам, че си
тръгнала.“ Това не свидетелства на човек, който е възприел заплахата за реална и
осъществима.
Относно показА.ята на баща на св. Б.:
Бащата на Л. Б. изобщо не споменава, че по време или непосредствено след разговора
тя да е била уплашена.
Относно показА.ята на св. А. С.- подобни данни няма и в показА.ята на св. С..
Относно показА.ята на св. Л. Б. (майка на св. Л. Б.) - същата заявява, че този
10
разговор по телефона много ги е учудил и дори отначало не разбрали за какво става въпрос.
Дъщеря й Л. Б. не можела да повярва какво се случва и как може да й се говори така.
Отначало е била много спокойна, после – развълнувана.
Искам да обърна внимА.е и на показА.ята на св. ф.
В тази връзка, показА.ята на св. ф., съпруг на Б., че заканата е разтревожила силно Б.
не намират опора сред другите доказателства по делото. От друга страна, в неговите
показА.я се отличава една последваща, т.е. на по-късен етап от самия телефонен разговор,
тревожност у семейството, която обаче е плод на разказите на А. за това на какво е била
способна майка й, поради което си поставят СОТ-аларма у дома.
Какъв е изводът от всичко изложено - считам, че от така направения от мен анализ е
видно, че, ако подзащитната ми изобщо е изричала инкриминирА.те реплики, то те не са
били обективно годни да предизвикат основателен страх от осъществяването на
съставомерна закана по чл. 144, ал. 3 НК.
Следва да се отбележи, че за преценката дали е налице съставомерно деяние по чл.
144, ал. 3 НПК, са релевантни не само естеството на инкриминирА.те изрази и начинът, по
който са изречени, но и данните за предхождащите отношения между участниците в
конфликта, както и основата, на която са били формирА. тези отношения. От значение е
целта, която е била преследвана /в този смисъл Решение № 260031 от 5.10.2020 г. на СГС по
в. н. о. х. д. № 5356/2019 г./.
В теорията годността на заканата по чл. 144, ал. 3 НК се преценява съобразно
естеството на конкретните отношения между участниците в конфликта, както и с оглед
представата, която те са имали един за друг.
По анаЛ. на доказателствената маса от страна на РС – Варна:
Сведенията, изводими от жалбата на пострадалия до полицията, не са доказателства.
Следва да се отбележи, че обстоятелствата, залегнали в жалбата, незаконосъобразно са
ползвА. от въззивния съд при оценката на доказателствената съвкупност. / Решение № 539
от 11.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 601/2009 г., I н. о., НК /.
Ако приемете обаче, че тези писмени доказателства, които с били приобщени по реда
на чл.283 от НПК, съдържат фактически данни за релевантни за делото обстоятелства,
въпреки, че считам, че същите не представляват годни доказателствени източници, тъй като
съдържат извънпроцесуални изявления на стрА.те в процеса, то моля да имате предвид
следното:
Следва да се отбележат и извънпроцесуалните изявления на св. И. ф.. Две от
заплахите за покушение над дъщеря ни М. са документирА.: - запис на телефонен разговор и
писмено съобщение (СМС) – и двете са от телефона на моята съпруга Е. Б. - (В Молба от
12.08.2019 г. до РП – Варна).
Като изследва въпроса за това дали фактите по делото позволяват да се установи, че
заканата е могла да възбуди основателен страх у пострадалата, съдът е позовава и на
данните от заявлението по чл.145, ал.1, т.1 от ЗСВ на св. ф., където е посочил, че след
деянието е било инсталиран СОТ в дома им. Само че в едно от сведенията си от 14.08.2019
г. на този св. ф., той заявява, че след телефонния разговор през месец април (вероятно
визира съобщението до Анни от майка й) са пренощували в апартамент в гр. София и също
така са инсталирали охрА.телна система СОТ. Т.е. СОТ-ът е бил инсталиран много преди
процесния разговор на 14.07.2019 г.
Какви са извънпроцесуалните изявления на св. Е. Б.: „На 14.07.2019 г. в 11:21 ч.
получих заплаха по телефон за физическа разправа с моето дете от страна на Е.А..
Разговорът започна като тя крещеше…Сетне каза, че тъй като сме известни личности със
съпруга ми, ще разпрострА. информация в медиите за нас и „няма повече да бъда
преподавател“. До този момент разговорът не се записваше, но сетне включих
11
високоговорител и нататък думите й са записА.“.
След това : „На 14.07.2019 г. звъннах на Е., като тя крещеше и ме обиждаше.
Направих запис на заплахите отправени по телефона. В сведенията си от 14.08.2019 г.
влязох в къщата, пуснах телефона на високоговорител, а А. започна да записва с нейния
телефон. Е. отново повтори, че аз няма да имам дете, но аз исках да я накарам да повтори
заплахата, изречена в началото, за да се запише и затова непрекъснато й повтарях – „ти
заплашваш детето ми“.
Какви са извънпроцесуалните изявления на свид. А. С.: „ Днес 14.07.2019 г.
майка ми – Е.А. – също е звъняла на Е. Б. и я е заплашвала, че ще дойде при нея във Варна и
ще направи нещо лошо на детето й. На 14.07.2019 г. бяхме в дома на ф.. Чух, че майка
ми говори по телефона, тъй като беше на високоговорител. Майка ми обиждаше Б.. Викаше
й руска курва. Тя каза на Е., че ще дойде и че няма да има дете.
На трето място поставям въпроса за малозначителност на деянието - чл.9, ал.2 от НК.
Не се спори, че за приложението на разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК водеща роля има
оценката на степента на обществена опасност на деянието, а на втори план стои степента на
обществена опасност на дееца. /в този смисъл е разбирането на ВКС в Решение №
34/21.03.2016 по дело №71/2016 на ВКС, НК, II н.о./
На първо място личността на подзащитната ми се характеризира с незначителна
степен на обществена опасност /същата е дългогодишен служител в АЕЦ Козлодуй, не е
осъждане и няма данни за криминални прояви или пък да фигурира в масивите на МВР като
участваща в някакви незаконни дейности; въпреки, че дъщеря й А. има негативно
отношение (дори и някаква неприязън) към майка си подзащитната ми през цялото време се
е грижела, доколкото й е било позволявано, финансово да я обезпечава; събрА. са повече от
положителни характеристични данни; показала е добросъвестно процесуално поведение;
Според показА.я на пострадалата, след разговора на 14.07.2019 г. подзащитната ми й се е
обадила, за да й се извини за обидните думи;
Единствено и инцидентно обаждане от страна на подзащитната ми, без преди това да
е звъняла и да е създавала предпоставки за провокиране на страх у пострадалата. Изречените
от нея инкриминиращи думи са били заобиколени от гъсти облаци от обидни думи, които са
последица от спонтА. реакция на притеснена и разтревожена майка, чиято дъщеря е в
неизвестност за самата нея след множество направени опити да се свърже с дъщеря си, с
пострадалата и пр.. Тя не е имала намерение реално да възбуди основателен страх, че може
да убие детето на пострадалата, а, както се заявява в СППЕ на подзащитната ми, е отправила
заканата, повлияна от отрицателни емоции на вътрешен яд и гняв, които са в следствие на
обстоятелството, че единственото й дете я отбягва и според субективно изградените в
съзнА.ето й представи, че това се дължи на контактите й с пострадалата и семейството й. В
хода на извършената СППЕ на Е. Б. е установено, че е установена психотравма, не са налице
психогенни разстройства, т.е. никакви посттраматични стресови разстройства. /в този
смисъл Решение № 260023 от 15.09.2020 г. на ОС - Бургас по в. н. о. х. д. № 1170/2019 г./
Същевременно, инкриминираното деяние, разгледано самостоятелно с оглед неговата
специфика и в светлината на развилите се между подзащитната ми и пострадалите, в т.ч. и
дъщеря й А. взаимоотношения, не разкрива типичната за този вид прояви обществена
опасност и не обосновава използване и приемливост на наказателната репресия под каквато
и да е форма /в този смисъл Решение № 395 от 24.10.2018 г. на САС по в. н. о. х. д. №
1179/2018 г. /.
Считам, т.к. нейното поведение и преди и по време на процесното деяние не разкрива
типичната проява на обществена опасност на дееца и деянието, че следва да бъде приложен
института на чл.9, ал.2 от НК, като моля да отмените първоинстанционната присъда, да
оправдаете подзащитната ми по гореизложените основА.я и доводи.
12
ПОДС.ЕЛ. П. АЛ./ право на лична защита/ - Относно проведеният разговор с Е. Б.
– първата част от разговора я няма. Поддържам всичко, което каза защитника ми и т.к. не
съм отправила тези заплахи, моля да бъда оправдана.
ПРОКУРОРЪТ – Считам жалбата за неоснователна. РС-Варна не е допуснал
нарушения при анаЛ. на доказателствата. Напротив – направен е един много прецизен
анализ, който нито е превратен, нито в разрез с правилата на логиката. Преценени са били не
само показА.ята на пострадалата Б., но и всички останали доказателствени източници, на
база на които съдът е направи своите фактически и правни изводи.
На второ място намирам, че не е нарушен материалния закон. Установеното въз
основа на доказателствата разкрива всички обективни и субективни признаци от състава на
престъпление по чл.144, ал.3 от НК. Съдът е изложил подробни мотиви в тази насока,
включително и относно това защо разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК не следва да намери
приложение в случая. Подробни мотиви има на л.120 от наказателното дело.
На трето място – наложеното наказА.е не е несъразмерно тежко, както се твърди във
въззивната жалба. Видно е, че то е било определено при условията на чл.55 от НК, като са
били съобразени всички обстоятелства, от значение за индивидуаЛ.цията на наказА.ето. Ето
защо аз моля да потвърдите присъдата.
ПОСЛЕДНА ДУМА
ПОДС.ЕЛ. П. АЛ. – Моля да бъда оправдана.
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещА.е, като след съвещА.ето счете делото за
изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседА.е, което приключи в 09.25 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
13