№ 749
гр. Плевен, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Ана Ив. И.
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Ана Ив. И. Гражданско дело №
20214430105927 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от от В. Д. АТ.
ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. Плевен против „***” ЕООД, с ЕИК
*** със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от
управителя Б.Г.И., обективно кумулативно съединени осъдителни искове,
както следва: иск с правно основание чл. 128 т.2, и чл.86 ЗЗД с искане да
бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сума в общ размер на 5055,08
лева/ след направено изменение на иска/, представляваща неплатено трудово
възнаграждение за периода от месец септември 2019 г. до месец септември
2020 г.; иск с правно основание чл.150 КТ и чл.86 ЗЗД да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца възнаграждения за положен извънреден труд,
в размер на 1286 часа за периода от септември 2019 г. до септември 2020 г. в
размер на 7716,00 лева; иск с правно основание чл. 261, ал.1 КТ и чл.86
ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца възнаграждения за
положен нощен труд, за периода от септември 2019 г. до септември 2020 г. в
размер на 354,00 лева; иск с правно основание чл. 224, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД
да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 704 лв.,
представляващи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 7 дни
за 2019 г. и 15 дни през 2020 г. Претендира се и законна лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.09.2021г.
1
до окончателното изплащане на задълженията.
В обстоятелствената част на молбата излага, че е работил в ответното
дружество, където е заемал длъжността „охранител“. Излага, че ответникът
не му е изплатил и трудово му възнаграждение за процесния период в размер
на трудово възнаграждение от по 560.00 лв. Сочи, че през процесния период
от време е положил извънреден и нощен труд, който също не му е заплатен.
Твърди, че не му е заплатено и обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск. Излага, че е канил многократно работодателя да му заплати
положения от него труд. Поради изложеното моли съда да уважи предявените
искове.
В проведеното по делото о.с.з. ищецът моли съда да уважи предявените
искове и да му присъди разноски.
В нарочна писмена защита моли съда да уважи предявените искове, за
което развива подробни съображения.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е реализирал правото си да
депозира отговор на исковата молба.
В проведеното по делото о.с.з. ответникът не изпраща представител.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, а и се установява от приобщените по
делото доказателства, че ищецът е работил при ответника на длъжност
„охранител“.
Установява се от представената в заверено копие Книга за инструктаж по
безопасност и здраве при работа /ежедневен инструктаж/, че на следните дати
има изписано име и положен подпис от ищеца В. Д. АТ., както следва:
М.септември 2019 г. – 03.09;04.09;07.09.;08.09;11.09;12.09;15.09;16.09;
19.09;20.09;23.09;24.09;27.09;28.09;
М. октомври 2019 г.-01.10;02.10;05.10;06.10;
09.10;10.10;13.10;14.10;17.10; 18.10;21.10;22.10;25.10;26.10;29.10 и30.10;
М. ноември 2019 г. - 02.11;
03.11;06.11.;07.11.;10.11;11.11;14.11;15.11;18.11; 19.11;
22.11;23.11;26.11;27.11 и 30.11
М. декември 2019 г.- от 01.12 до 05.12.;12.12;13.12;16.12;17.12; 20.12;
2
21.12; 24.12;25.12;28.12;29.12;
М. януари 2020 г. -01.01.;02.01;05.01;06.01;09.01;10.01;13.01;14.01;17.01;
18.01;21.01.22.01;25.01.;26.01;29.01.;30.01;
М. февруари 2020 г.-02.02.; 03.02.;06.02;07.02;10.02.11.02;14.02.15.02;
18.02;19.02;22.02.;23.02;26.02.;27.02;
М март 2020 г.-17.03;18.03;21.03;22.03;25.03;26.03;29.03. и 30.03
М април 2020 г.-02.04; 03.04;06.04;07.04;10.04;11.04; 14.04;15.04;
М. май 2020 г.
01.05;02.05;05.05;06.05;09.05;10.05;13.05;14.05;17.05;18.05;
21.05;22.05;25.05;26.05;29.05;30.05;
М. юни -02.06;03.06;10.06.;11.06; 14.06;15.06;18.06.;19.06;22.06.;23.06;
26.06.;27.06. и 30.06
М юли -01.07; 04.07; 05.07; 08.07; 09.07; 11.07; 12.07; 16.07; 19.07;
20.07;23.07;24.07;27.07;28.07 и 31.07;
М. август 2020 г. -01.08; 04.08; 05.08; 08.08; 09.08; 20.08; 21.08; 24.08;
25.08; 28.08 и 29.08;
М. септември 2020 г.- 01.09; 02.09; 05.09; 06.09; 09.09; 10.09; 13.09;
14.09; 17.09; 19.09;21.09;22.09;25.09;26.09;29.09 и 30.09;
От представеното заверено ксерокопие Тетрадка за приемане на обект
***, се установяват, че на датите, на които е положен подпис от ответника, че
се е запознал с книгата за безопасни условия на труд е полагал такъв в
периода от 17.00 часа до 08.00 часа на следващия ден.
Представени като доказателство по делото са и Молби за ползване на
платен годишен отпуск, с които: ищецът е отправил искане до работодателя
да му разреши ползването на: 48 дни годишен отпуск за периода от
21.11.2019 г. до 31.01.2020г; и за ползването на 99 дни годишен отпуск за
периода от 01.03.2020 г. до 24.07.2020 г.
Приобщени като доказателства по делото са и заповед от 19.11.2019 г.,
заповед от 25.02.2020 г. и Заповед от 21.07.2020 г. на ответника по делото, с
които на ищеца е разрешено ползването на отпуск.
Видно е от представените по делото РКО, че ответникът е заплатил на
ищеца месечни възнаграждения за м. 07-11.2019 г. и 02-03.2020 г.
3
Приобщени като доказателства по делото са и представените от
ответника Графици за разпределение на смените/ работното време през
процесните месеци, както и справка за платени заплати за процесните месеци.
Изслушани по делото са заключенията по допуснатите първоначални и
допълнителни ССЕ, от които съдът кредитира като обективно и компетентно
дадени и, от които се установява че: от представените по делото от ищеца
писмени доказателства се установява, че: трудовите му възнаграждения за
периода от м.09.2019 г. до м.09.2020 г. са в размер на 2717,89 лева;
извънредния труд за периода от м.09.2019 г. до м.09.2020 г. е от 1717,00 часа
на стойност 9371,86 лева; нощен труд за периода от м.09.2019 г. до м.09.2020
г. е в размер на 1432 часа на стойност 358,00 лева; обезщетение по чл.224,
ал.1 КТ за 2019 г. в размер на 7 дни -208,01 лева; обезщетение по чл.224,ал.1
КТ за 15 дни-445,74 лева. След представените от ответника писмени
доказателства ВЛ сочи че: ищецът не е положил извънреден труд през
процесния период с изкл. на м. март 2020 г- четири часа на стойност 21,76
лева незаплетени към момента; че нощните часове за процесния период са
били в размер на 288,00 часа по 0,25 лева на мас и са на стойност 72 лева,
като от платежните ведомости не се установява няма данни за тяхното
заплащане; че начислените суми за нощен труд не съвпадат с месеците, през
които съгласно графиците е положен такъв, като не била посочена причина;
че, ако се вземе предвид молбите за отпуски и заповедите, на база на които са
ползвани те за платен и неплатен ГО трудовото възнаграждение, което се
полага на ищеца би било следното: от 21.11.2019 г. до 30.11.2019 г. – 160,09
лева /чиста сума/; от 01.03.2020 г. до 18.03.2020 г.- сума в размер на 275,80
лева /чиста сума/; от 25.07.2020 г. до 05.08.2020 г. – сума в размер на 180,32
лева /чиста сума/; за периода от 01.12.2019 г. до 31.01.2020 г. сума в размер на
907,90 лева; за периода от 19.03.2020 г. до 24.07.2020 г. -1932,74 лева /чиста
сума/; за периода от 06.08.2020 г. до 31.08.2020 г.- сума в размер на 405,73
лева /чисто/.
Изслушано по делото е и заключението по допуснатата СГЕ, от която
съдът кредитира като обективно и компетентно дадена и, от които се
установява че: подписът в графа „получил сумата“ в РКО №20-2.7/18.12.2019
г., РКО №20-5.14/22.04.2020 г. и в РКО №20-10.17/21.10.2020 г. са положени
от ищеца; подписът в графа „С уважение“: в молба от 18.11.2019 г., молба от
24.02.2020 г. молба без дата на стр.144 от делото са положени от ищеца по
4
делото.
По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на
свидетеля Петко Петков Петков, работник в ответното дружество, който
разказва, че заедно с ищеца са били охрана в „***“. Излага, че като охрана в
обекта работили само той и ищеца, като се редували – две вечери работел
единия и две вечери другия. Твърди, че всяка вечер когато отивали на работа
се подписвали в книга кога застъпват и кога отстъпват. Излага, че процесната
книга стояла на работното им място. Разказва, че се е случвало шефът им да
дойде и да ги кара да подпишат молби за платен отпуск, с обещанието да им
ги плати, без обаче това реално да ставало. Обяснява, че рядко им давал
заплати, за което подписвал и РКО. Твърди, че ищецът не е ползвал отпуск, а
когато на някого се наложило да отсъства другият го замествал. Сочи, че
подписите положени в представената по делото присъствена тетрадка са
негови.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл.242 от КТ
Ищецът твърди, че ответникът не му е изплатил изцяло полагащо му се
трудово възнаграждение за м.септември 2019 г. до септември 2020 г. и август
2019 г. в размер на 5055,08 лева /след допуснатото изменение в размера на
претенцията/. В тежест на ответника бе да установи, че е заплатил дължимото
възнаграждение, тъй като твърдението, че не е изплатено, е отрицателен факт,
тежестта за доказване на който се носи от отсрещната страна. Ответникът
ангажира доказателства за плащане на полагащото се трудово
възнаграждение за м. 07-м.11 2019 г. и м.02-м.03.2020 г. чрез представените
РКО, като от заключението по СГЕ се установи, че положеният подпис за
получил сумата е на ищеца. Ето защо съдът счита, че искът за неизплатено ТВ
за месеците м. 07-м.11 2019 г. и м.02-м.03.2020 г. следва да бъде отхвърлен
като неоснователен. Що се касае за претендиранато трудово възнаграждение
за м. 12.2019 г., м.01.2020 г. и м.04-09.2020 г. спорно е между страните дали
ищецът е полагал труд при работодателя, поради ползване на платен и
неплатен годишен отпуск, съответно какво и дали му се дължи
възнаграждение. Установи се по делото, че подписите на ответника под
молбите за ползване на отпуск са подписани от ищеца. В този смисъл съдът
5
дава вяра на заключението на допусната СГЕ, което е правилно, обективно и
безпристрастно. С оглед установяване по несъмнен начин, че ищецът е
подписал молбите за ползване на отпуск съдът намира, че същият
действително му е бил разрешен. Съдът намира обаче, че въпреки
разрешеният отпуск, по време на същия ищецът е полагал труд при
ответника. За това свидетелства Книгата за инструктаж по безопасност и
здраве при работа /ежедневен инструктаж/ и Присъствена тетрадка за обект
***, в които ищецът се е подписавл при застъпване на смяна. В подкрепа на
изложеното, че ищецът е полагал труд при ответника без последния да се
противопостави са и свидетелските показания на свидетеля Петков, който
заявява, че през процесния период са работили само двамата и, че не са
ползвали отпуск, а че работодателят ги е карал да подписват молби, че желаят
ползването на такъв. С оглед на приетото, че ищецът е полагал труд по време
на отпуската си при работодателя на него му се дължи възнаграждение за
месеците, които е положил труд по време на отпуската, но не му е платен в
размер на 4232, 62лева. До този размер искът следва да бъде уважен, като за
горницата до 5055,08 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен. За да
приеме, че тази сума се дължи на ищецът съдът е приспаднал сумата, която е
пратена на ищеца с РКО.
По предявеният иск с правно основание чл.262 от КТ и чл.261 от КТ
Съгласно чл.150 от КТ за положен извънреден труд се заплаща трудово
възнаграждение в увеличен размер, съгласно чл.262 от КТ. Съгласно чл.149
от КТ работодателят е длъжен да води специална книга, но това не е
единствено доказателство за положен извънреден труд. Фактически
положеният извънреден труд подлежи на доказване както с писмени
доказателства, така и със свидетелски показания.
Съгласно чл.143, ал.1 от КТ извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя
или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време. Положеният извънреден труд се
установява като се съпоставят работните часове за възприетия период за
отчитане на работното време /дневно, седмично, месечно/ с отработените
часове от работника или служителя през този период.
При сумирано отчитане на работното време, работното време се
6
определя като произведение от броя на работните дни и нормалната
продължителност на дневното работно време, установена в чл.136, ал.3 от КТ,
а отработените часове се изчисляват след превръщане в дневни на нощните
часове в нощните смени и смесените смени, признавани за нощни. Понятието
"сумирано работно време" изразява начина на изчисляване на работното
време при такъв сменен режим на работа, при който продължителността на
отделната смяна може да надхвърля осем часа на ден. Работата в повече
трябва да се компенсира с почивка в границите на отчетния период. Когато в
края на определеното време нормата работно време е превишена, е налице
извънреден труд. От представената в заверено копие Книга за инструктаж по
безопасност и здраве при работа /ежедневен инструктаж/ и Присъствена
тетрадка за обект ***, които са единствен източник на доказателства за
продължителността на полагания по принцип от ищеца труд, се установява,
че охранителите са работили на смени, което е и житейски логично с оглед
непрекъснатия процес на работа – охрана на обект. Цитираните по-горе
писмени доказателства установяват графикът на работа на ищеца.
Изложените по-горе съображения мотивират съда да приеме, че ищецът е
полагал труд именно по графика, отразен в цитираните ксерокопия от Книга
за инструктаж по безопасност и здраве при работа /ежедневен инструктаж/ и
Присъствена тетрадка за обект ***.
С оглед всичко изложено съдът счита, че претенциите на ищеца за
заплащане на извънреден и нощен труд са основателни, до размера, предявен
с исковата молба, доколкото ищецът не е направил изменение на иска в тази
си част или присъдената сума следва да е: 7716,00 лева за извънреден труд и
354,00 лева за положен нощен труд.
По иска с правно основание чл.224, ал.1 от КТ - съгласно чл.224, ал.1 от
КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът има право на
парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. За да възникне
правото на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск е необходимо
трудовото правоотношение на работника/служителя да е прекратено, и
работникът да не е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск за
календарната година на прекратяването или за предходни години. Съгласно
чл.155, ал.1 вр.ал.4 от КТ, всеки работник или служител има право на платен
годишен отпуск, като размерът на основния платен годишен отпуск не е по-
7
малко от 20 работни дни. Съгласно чл.173 от КТ платеният отпуск се ползва
от работника с писмено разрешение от работодателя. От заключението на ВЛ
по СИЕ се установява, не оспорено от ответника по делото, че ищецът не е
ползвал платен годишен отпуск за 2019 г. в размер на 7 дни и за 2020 г. в
арзмер на 15 дни. Ето защо съдът счита, че предявения иск с правно
основание чл.224, ал.1 от КТ е основателен и доказан и следва да се уважи до
този размера, установен от ВЛ, като за горницата до претендираната сума от
704 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява акцесорен по отношение на
предявените искове, поради което съдът намира, че следва да присъди
законна лихва, считано от датата на депозиране на ИМ за исковете, които са
основателни и доказани.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.6 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПлРС разноски в общ размер
на 1278,77 лева, от които дължима държавна такса в размер на 518,25 лв. и
760,52 лева за ССЕ и СГЕ.
Съобразно уважената част от иска на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 1241,21 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***” ЕООД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр. ***, представлявано от управителя Б.Г.И. да заплати В. Д. АТ. ЕГН
********** с постоянен адрес в гр. Плевен на основание чл. 128 т.2, и чл.86
ЗЗД сумата от 4232, 62лева, представляващи неплатено трудово
възнаграждение за м. 12. 2019 г., м.01.2020 г., м.04 до м.09.2020 г, ведно със
законната лихва върху главницата от 4232,62 лева, считано от датата на
подаване на исковата молба -17.09.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за разликата до
претендираната главница от 5055,08 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „***” ЕООД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр. ***, представлявано от управителя Б.Г.И. да заплати В. Д. АТ. ЕГН
8
********** с постоянен адрес в гр. Плевен на основание чл.128, т.2
вр.чл.262 от КТ сумата от 7716,00 лева, представляваща възнаграждение за
положен извънреден труд от 1717 часа за месеците септември 2019 г. до
септември 2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на ИМ – 17.09.2021 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „***” ЕООД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр. ***, представлявано от управителя Б.Г.И. да заплати В. Д. АТ. ЕГН
********** с постоянен адрес в гр. Плевен на основание чл.128, т.2
вр.чл.261 от КТ сумата от 354,00 лева, представляваща възнаграждение за
положен извънреден труд от 1432 часа за месеците септември 2019 г. до
септември 2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на ИМ – 17.09.2021 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „***” ЕООД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр. ***, представлявано от управителя Б.Г.И. да заплати на В. Д. АТ. ЕГН
********** с постоянен адрес в гр. Плевен сумата от 653,75 лева,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер
на 22 дни за 2019 и 2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на ИМ – 17.09.2021 г., до окончателното й изплащане, на
основание, на основание чл.224, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „***” ЕООД, с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр. ***, представлявано от управителя Б.Г.И., да заплати В. Д. АТ.
ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. Плевен сума в размер на 1241,21
лева, представляващи сторените по делото разноски, на основание чл.78,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „***” ЕООД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр. ***, представлявано от управителя Б.Г.И., да заплати по сметка на
Плевенския районен съд държавна такса в размер на 105,34 лв. и направените
разноски за вещо лице в размер на 1278,77 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок,
считано от датата на съобщаването му страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9