№ 3825
гр. София, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Богдана Желявска
при участието на секретаря Ели Й. Гигова
като разгледа докладваното от Богдана Желявска Гражданско дело №
20231100105865 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе пред вид:
Предявен е иск от Ж. Б. П., ЕГН **********, чрез адв. А. Г., съдебен адрес: София, ул.
„*******, против СТОЛИЧНА ОБЩИНА, София, ул. *******, с правно основание чл. 49, вр.
чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането –
29.03.2023 до окончателното изплащане и сторените по делото разноски, включително адв.
възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че на 29.03.2023 г. около 19:30 ч. ищцата излязла от дома си на
ул. ******* и тръгнала по левия тротоар на ул. „Сердика“ с посока на движение към ул.
„Цар Симеон“, като малко преди кръстовището с ул. „Цар Симеон“ стъпила в дупка,
образувана от липсваща плочка, и се спънала в следващата плочка на тротоара, която била
издадена над нивото на дупката, изгубила равновесие и паднала върху десния си крак.
След инцидента ищцата тя отишла в УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ ЕАД”, където, след
извършен преглед, било установено, че от инцидента тя е получила изкълчване на пателата
на дясно коляно, наличие на оток, болки и ограничени движения в областта на дясно
коляно, наличие на рана, болка и оток в дясна длан с пръсти и силно болезнен ляв лакът.
След извършване на преглед и рентген, е била приета за наблюдение и лечение. Извършена
1
и била оперативна намеса.
Ищцата заявява, че е носила гипсова имобилизация на десен крак в продължение на около
45 дни.
Счита, че причинените й неимуществени вреди са в пряка и непосредствена връзка с
настъпилото произшествие, причина за което е неизпълнението на задълженията на
Столична Община да поддържа в цялост участъци от пътя, който са нейна собственост и за
който път тя е длъжна да полага грижи за поддържането му в изправно състояние.
В тази връзка е предявила настоящия иск срещу ответника за посочената сума,
представляваща обезщетение за причинените й неимуществени и имуществени вреди за
претърпените притеснения, болки, страдания и неудобства от процесния инцидент, ведно
със законните последици - лихви и разноски.
Представила е писмени доказателства. Поискала е допускане на свидетел и назначаване на
експертиза.
В хода по същество моли съда да уважи предявения иск изцяло, като основателен и доказан.
Претендира разноски по представен списък - адв. възнаграждение, на основание чл. 38 ЗА, с
ДДС.
Ответникът СТОЛИЧНА ОБЩИНА оспорва изцяло така предявения иск, като
неоснователен и недоказан.
На първо място, оспорва заявения от ищцата механизъм за настъпване на визираното в
исковата молба събитие, като счита, че липсват доказателства, от които безспорно да бъде
изведено, че именно лоша пътна настилка е причинила същите.
На следващо място, в предполагаемото, посочено от ищцата, място на инцидента са налично
разположени две подземни комуникации, а именно С. мрежа, собственост на БТК, АД и
Силнотокова мрежа, собственост на ЕРМ, Запад ЕАД. Около същите по силата на закон,
възникват сервитути в полза на операторите на електронни съобщителни мрежи. Съгласно
закона всички планови дейности, свързани с експлоатацията, ремонта и поддържането на
подземната инфраструктура е в тежест на съответните експлоатационни дружества,
оператори на съответната мрежа.
По-нататък счита, че размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди е
необосновано завишен.
Счита, че поведението на пострадалата е допринесло за увреждането, поради което моли, в
случай, че съдът намери претенцията за основателна, да намали размера на обезщетението.
По същество на делото, ответникът моли съда да отхвърли изцяло предявения иск, като
неоснователен и недоказан. Възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение на
2
ищцовия адвокат.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че на 29.03.2023 г.
към 19:30 ч. в София, на ул. Сердика, малко преди кръстовището с ул. Цар Симеон, на левия
тротоар, ищцата стъпила в дупка, образувана от липсваща плочка, спънала се в следващата
плочка, която била издадена над нивото на дупката, изгубила равновесие и паднала на
тротоара върху десния си крак.
След инцидента бил подаден П. отишла в УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ ЕАД”, където било
установено, че, вследствие падането, е получила изкълчване на пателата на дясно коляно,
наличие на оток, болки и ограничени движения в областта на дясно коляно, наличие на
рана, болка и оток в дясна длан с пръсти и силно болезнен ляв лакът. Била приета в
болницата и оперирана.
За доказване механизма на станалия инцидент по искане на ищцата съдът допусна и
изслуша свидетеля Гоце Терзиев.
Свидетелят не познава ищцата. В показанията си той каза, че е бил свидетел на станалия на
29.03.2023 г. инцидент. Вървял в София, по ул. Сердика, посока към Централна баня. Било
около 20 ч., смрачено. Ищцата вървяла пред него по на тротоара и, преди кръстовището с
ул. Цар Симеон, се спънала, опитала се да се хване за стълб отстрани, но не успяла и
паднала на тротоара. На самия тротоар липсвали плочки. П. се спънала на мястото, където
имало дупката от липсваща плочка и паднала. Когато свидетелят отишъл до нея, му казала,
че коляното много я боли. Св. Терзиев изчакал докато дойдат да вземат ищцата, за да я
закарат в Пирогов.
От назначената и неоспорена от страните съдебно – медицинска експертиза, която съдът
кредитира като безпротиворечива и съответстваща с останалия доказателствен материал, се
установява, че, в резултат на станалия инцидент на 29.03.2023 г. ищцата е получила
луксация /изкълчване/ на пателата/капачето/ на дясното коляно, което реализира медико -
биологичния признак трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за повече
от 30 дни, контузио per. кубити синистра /контузия в областта на левия лакът/, което
реализира медико - биологичния признак разстройство на здравето неопасно за живота,
контузио ллани ет дигити декс. /контузия на дясната длан и пръсти/, което реализира
медико - биологичния признак разстройство на здравето, неопасно за живота. Описаните
увреждания са получени от удар или падане върху твърди и тъпи предмети и добре
отговарят да са получени от процесния инцидент.
Коляното е една от най-сложните стави в човешкия опорно-двигателен апарат. Тя
обединява двете големи кости - бедрената и подбедрицата, които носят цялата тежест на
тялото ни както в движение, така и в покой. Освен тях, е налице и т. нар. „капаче".
3
Колянното капаче се намира точно пред колянната става и е част от нея. Свързано е със
сухожилието на четириглавия мускул в горната си част, а от долната част започва неговото
собствено сухожилие, което продължава надолу и се захваща за големия пищял. По време
на разгъване, сухожилитието на четириглавия мускул издърпва капачето по-нагоре и то се
плъзга по долната част на бедрената кост.
Капачето е стабилизирано от връзки, които го поддържат в правилна позиция и позволяват
движението му да се извършват нагоре и надолу пред коляното, без да се измества навътре
или навън. Има медиална /вътрешна/ и латерална /външна/ ретинакулна сухожилна тъкан,
която произлиза от медиалните и латерални части на четириглавия мускул. Тяхната роля е
да стабилизират капачето и колянната капсула. Главният стабилизатор на капачето, чиято
роля е също да стабилизира и ставата е MPFL - връзка, разположена от вътрешната страна
на коляното, която свързва капачката и бедрото. Тази връзка поддържа капачето на
правилна позиция и не позволява преместването му навън. Когато една от описаните по –
горе структури се нарани, капачето може да се измести или изкълчи. В случай че MPFL се
разкъса, капачето се дестабилизира и при определени движения може да се луксира. Често
изкълчването на капачето се появява след остра контузия на MPFL - частично или цялостно
разкъсване.
Според експерта, обичайният период за възстановяване е около 2 до 3 месеца, като ортезата
обичайно се сваля след 30 - 45 дни. При ищцата тя е свалена след 42 дни. Окончателното
възстановяване на движенията в колянната става обикновено продължава около месец след
сваляне на ортезата. При ищцата общо възстановителният период е продължил около 2 до 3
месеца. За период от около 2 месеца ищцата е търпяла болки и страдания като за първия
месец те са били с интензивен характер. Към момента на прегледа /17.05.2024г./ П. се
оплаква от нестабилност в дясното коляно. Чести болки и дискомфорт в областта на
коляното има както при покой, така и при движение. Обективно: Нормална походка. Няма
оток в дясната колянна става. Движенията в ставата - както пасивните, така и активните, се
извършват в пълен обем. Липсват клинични данни за увреда на връзковия апарат на самата
колянна става. Слаба палпаторна болезненост при натиск и движение на пателата.
Лечението на процесиите травми включва прилагането на ТАП /тетаничен анатоксин/,
първична хирургична обработка, оперативно лечение - под локална инфилтрационна
анестезия е извършена мануална репозиция /наместван/ на пателата и имобилизация с
твърда ортеза. Експертът заявява, че самостоятелното връщане обратно на капачката не
може да предизвика допълнителни усложнения. Точно обратното, тъй като това действие
предотвратява продължителното преразтягане на връзките на капачката, а също намалява и
интензитета на болката. Медикаментозното лечение е с болкоуспокояващи средства,
антикоагуланти. Проведеното лечение е съгласно съществуващите медицински стандарти.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
4
Предявеният иск е с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
Според нормата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице, някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД предпоставя, че всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, а според ал.2 на същия текст при всички случай на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за
вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни
действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително - гаранционна функция и
произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са
възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят
възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични
основания за освобождаването им от отговорност.
Когато вредоносните последици настъпват от действие или бездействие на лице, на когото е
възложено да извършва определена работа, то правният субект, който е възложил тази
работа, следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД гаранционно - обезпечителна
отговорност за виновното деяние /действие или бездействие/ на лицата, на които е възложил
съответните действия. Когато при изпълнение на така възложената работа е допуснато
нарушение на предписани правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД.
Следователно, за да възникне обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя за
неимуществени вреди, причинени при или по повод на уговорената работа, е необходимо в
обективната действителност да са настъпили следните юридически факти (материални
предпоставки): 1) деяние /действие или бездействие/; 2) противоправност /несъответствие
между правно дължимото и фактически осъщественото поведение/; 3) вреди
(неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения или накърняване на
неговия телесен интегритет); 4) причинно-следствена връзка между противоправното
поведение и настъпилите имуществени и неимуществени вреди /вредоносния резултат в
съвкупния съпричинителен процес между явленията в природата следва да е закономерна,
необходима, естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение на
делинквента/; 5) вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима
презумпция се предполага и 6) виновното лице да е причинило вредите при или при повод
на изпълнение на възложената работа. Следователно основателността на иска по чл.45 ЗЗД
предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени към
5
конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищеца.
В настоящото производство безспорно се доказа, че, вследствие на инцидента на ищцата са
причинени вреди.
В хода на производството ответната страна оспори факта, че именно Столична община е
отговорна за поддържането на тротоарите на територията на София, но не представи
никакви доказателства в тази насока, а безспорно се установява, че инцидентът е станал на
тротоара на ул. Сердика, преди кръстовището с ул. Цар Симеон в гр. София, който следва да
бъде поддържан от ответника, а, в случай на повреда на съществуващото покритие от
тротоарни плочки – да бъде ремонтиран с поставени нови плочки, с оглед осигуряване
възможността на гражданите да се придвижват нормално и да го използват без опасност за
здравето си.
Ответникът заяви, че в тежест на ищцата е да докаже, че инцидентът да се е случил по
механизма, посочен в исковата молба, както и че тя е допринесла за телесните увреждания и
претърпените от тях болки и страдания.
Досежно механизма на процесното събитие от ищцовата страна бяха ангажирани описаните
по – горе доказателства – свидетелски показания и съдебно – медицинска експертиза, които
доказаха по недвусмислен начин станалия инцидент – падането на ищцата на тротоара на
улицата на посоченото място, поради липсата на плочки на тротоара, и получаването от
нейна страна вследствие на това падане, на описаните травми, предприетото лечение,
включително и оперативно, и понесените от нея болки и страдания. Недоказано остана
ответниковото възражение за съпричиняване от страна на пострадалата на вредоносния
резултат.
Ответникът заяви също, че, пред вид наличието на мястото, на което е станал процесният
инцидент, на две подземни комуникации, съответно: С. мрежа, собственост на БТК, ЕАД и
Силнотокова мрежа, собственост на ЕРМ, Запад ЕАД и възникналите по силата на закон
сервитути в полза на операторите на електронни съобщителни мрежи, всички планови
дейности, свързани с експлоатацията, ремонта и поддържането на подземната
инфраструктура, са в тежест на съответните експлоатационни дружества, оператори на
съответната мрежа. Тези негови твърдения, обаче, не бяха доказани със съответните
доказателства в хода на процеса.
С оглед на това съдът намира оспорванията и възраженията на ответната страна,
включително и това за наличие на съпричиняване, за недоказани, а исковата претенция – за
доказана по своето основание.
По отношение на размера на обезщетението, което се дължи на ищеца, съдът счита, че то
следва да бъде определен по справедливост от съда, съобразно принципа на чл. 52 ЗЗД.
Според приетото в Постановление №4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС понятието
6
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид
от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни
увреждания са характерът и броят на уврежданията, прогнозата за възстановяване на
пострадалия, причинените морални страдания, възрастта му и пр.
Като съобрази описаните по-горе и доказани увреждания и последиците от тях, и
свързаните с тях физически и емоционални болки и страдания на ищеца, техния вид,
интензитет и продължителност, вида и тежестта на уврежданията и последиците от тях,
наличията на козметичен ефект и деформация на увредения крак, периодът за
възстановяване, и приложи принципа за справедливост, съдът намира, че обезщетение в
претендирания размер 30 000 лв. би било адекватна обезвреда на претърпените и доказани
в производството неимуществени вреди. Искът е основателен и доказан и, като такъв,
следва да бъде уважен за цялата сума, за която е предявен – сумата 30 000 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането – 29.03.2023 г. до окончателното
изплащане.
Пред вид изхода на спора на адвоката на ищцата следва да бъде адвокатско възнаграждение,
на основание чл. 38 ЗА, в размер 3 660 лв. с ДДС. Съдът не уважава възражението на
ответната страна досежно размера на дължимото адвокатско възнаграждение на повереника
на ищцата, тъй като същото се присъжда в минимален размер, съгласно Наредбата за
минималния размер на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, София, ул. Московска № 3 да заплати на Ж. Б. П., ЕГН
**********, чрез адв. А. Г., съдебен адрес: София, ул. „******* на основание чл. 49 вр. чл.
45 ЗЗД на сумата 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането – 29.03.2023 до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА да заплати на адв. А. Г., САК, София, ул. „*******, адв.
възнаграждение, на основание чл. 38 ЗА, в размер 3 660 лв. с ДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7