Р Е Ш Е Н И Е
№ 54 / 26.07.2019г., град Исперих
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - ИСПЕРИХ
на шестнадесети юли, две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЦА БОЯДЖИЕВА-ГЕОРГИЕВА
Секретар : Анна Василева
Прокурор :
Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
АНДело № 209 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е
по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила
е жалба от С.И.К., ЕГН – ********** *** чрез адвокат Д.М. *** против
Наказателно постановление № 37-0000211/ 17.05.2019г. на Началника на Областен
отдел „Автомобилна администрация“ град Р, с което на жалбоподателя на осн.
чл.93в, ал.2 от Закона за автомобилните превози е наложена глоба в размер на 500.00
лв. за нарушение на чл.32, пар.1, изр.1, предл. последно от Регламент № 165/
2014г. на ЕС. С.К. счита наказателното постановление за незаконосъобразно. В
жалбата К. сочи, че не е извършено нарушение на материалния закон. Твърди, че
само е изпробвал камиона, това бил първия му работен ден във фирмата и е отивал
да зареди. Сочи, че в момента на проверката не е извършвал превоз на товари.
Оспорва фактическите основания изложени в акта. Счита, че актосъставителя не е
извършил проверка на фактическата обстановка при установяване на нарушението.
Развива подробни доводи какво според него е „превоз на товари“. Намира, че следва да намери приложение нормата
на чл.93, т.8 от НК – „маловажен случай“. Моли наказателното постановление да
бъде изцяло отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят не
се явява. Явява се неговият процесуален представител адвокат М., който заявява
че поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена по същество.
За въззиваемата страна – Областен отдел “АА” гр.Р не се
явява представител. С изпращане на жалбата по реда на чл.60 от ЗАНН ангажира
становище, че издаденото наказателно постановление е съобразено с материалните
и процесуални правила при издаването му.
За РП-И уведомени, не се явява представител и не вземат
становище по жалбата и атакувания административен акт.
Съдът след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства
намира за установена следната фактическа обстановка: На 18.04.2019 година служители на Областен отдел „Автомобилна администрация“ –
свидетелите М. М и Х.М. спрели за проверка управляваният от жалбоподателя С.И.К.
състав от ППС състоящ се от влекач „С“ с рег.№ категория ППС N3 и полуремарке с рег.№ Н 0769 ЕК от категория ППС „О4“, който принципно осъществявал
обществен превоз на товари – в момента на проверката без товар. Свидетелите
установили, че водачът не е използвал карта на водача за оборудвания в
превозното средство дигитален тахограф „Stoneridge
Electronics SE 5000“
със сериен номер 110617 от момента на поемане на превозното средство за деня до момента на
проверката в 10.55
часа. Свидетелката М съставила АУАН за констатираното административно
нарушение, въз основа на който било издадено обжалваното наказателно
постановление.
Описаната фактическа обстановка се подкрепя от събраните в производството
гласни доказателства – разпита на свидетелите М и М., както и приобщения писмен
доказателствен материал съдържащ се в административно-наказателната преписка,
кореспондиращ със свидетелските показания.
С оглед изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи : Жалбата е допустима, като
подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН,
от лице, което има право на жалба и против подлежащ на обжалване адм. акт.
Разгледана
по същество, е основателна.
От
формална страна съдът счита, че АУАН и обжалваното НП не са съставени при
спазване на изискуемите за тяхната валидност форма и съдържание изисквания, но
са в предвидените за това срокове и от надлежен орган, в рамките на
компетенциите му. Настоящият състав на съда намира, че предвид установената
фактическа обстановка, от административно-наказващият орган е направена
неправилна правна квалификация на извършеното нарушение както в съставения на
место АУАН, така и впоследствие при издаването на обжалваното наказателно
постановление, което рефлектира в
правото на жалбоподателя да научи в какво точно се изразява нарушението, за да
организира правилно и законосъобразно своята защита. Също така неправилно е
определена нормата съдържаща административно-наказателната санкция за конкретното
нарушение, което е извършено при установената фактическа обстановка, което
прави порочно наказателното постановление на формално основание. Административното
нарушение в случая е квалифицирано от административно-наказващият орган по чл.32, пар.1, изр.1, предл. последно от Регламент № 165/ 2014г. на ЕС,
която норма сочи, че „Транспортните предприятия и водачите, осигуряват
правилното функциониране и използване на дигиталните тахографи и картите на
водача.“ В конкретния случай установената фактическа обстановка сочи, че водача
К. изобщо не е поставял карта на водача в слота предназначен за това на
тахографа, поради и което контролните органи е нямало как да проверят дали тази
карта функционира и се ползва правилно, за да е налице нарушение по визираната
в АУАН-а и наказателното постановление норма на чл.32 от Регламента. Друга е
нормата в Регламент № 165/ 2014г. на ЕС, която изрично обуславя задължението на
водачите да използват карта на водача всеки
ден, през който управляват превозно средство, считано от момента на поемането
му – задължение, което в случая не е изпълнено от
жалбоподателя С.К.. Това задължение, обаче, е регламентирано в нормата на чл.34, пар.1, изр.1,
предл.1 от Регламент № 165/ 2014г. на ЕС. В конкретният
случай безспорно е установено в производството, че въпросният ден – 18.04.2019 водачът С.К. не е имал поставена карта на водача в
тахографа, с който влекача е бил оборудван, като по този начин е нарушил
вмененото му по Регламента задължение за ежедневно използване на карта на
водача, когато управлява превозното средство – нещо, което той безспорно е
правел в момента на проверката. По този начин жалбоподателя ангажира
административно-наказателната си отговорност и следва да бъде санкциониран по
чл.93в, ал.17, т.2 от ЗАвтП, който гласи че се наказва с
глоба 1500 лв. водач, който при проверка от контролните органи не представи
документите, които са регистрирали времето на управление, прекъсванията и
почивките му през текущия ден, и тези от предходните 28 календарни дни
посредством карта на водача. В случая
с наказателното постановление водача е санкциониран по чл.93в, ал.2 от Закона
за автомобилните превози, който гласи че „Водач, който
управлява моторно превозно средство, оборудвано с дигитален тахограф, и не
спазва изискванията относно правилното използване на картата на водача,
определени в Регламент
(ЕС) № 165/2014 или в AETR, се наказва с глоба 500лв.“
Тази санкция би следвало да се наложи в случай, че
картата е била сложена в слота на тахографа, но не е била използвана правилно съобразно
изискванията изброени в чл.34 на Регламент № 165/ 2014г. на ЕС, но не такава
фактическа обстановка е установена при проверката на место. В случая целта на
административно-наказващият орган е била да санкционира жалбоподателя, за това
че изобщо не е поставил карта на водача в тахографа, а не защото картата на
водача и дигиталния тахограф не са били използвани правилно, използване което
се предпоставя от поставена в тахографа карта.
В жалбата е наведен довод, че се касае до малозначителност на извършеното
административно нарушение.
Съдът не споделя този довод на жалбоподателя. Като водач
на товарен автомобил с прикачени ремаркета към него и превозващ товари,
жалбоподателят е в известност за строгите правила касаещи безопасното движение
по пътищата. Неправомерното поведение реализирано от водачите в разрез с
нормите на Европейските регламенти в областта на транспорта, Закона за
автомобилните превози и Закона за движение по пътищата по мнение на настоящият
съдебен състав никога не може да се разглежда като малозначителен случай, тъй
като същото е в пряко отношение с опазването на човешкия живот. Нормите следва
да се спазват, без каквито и да било отклонения за да се гарантира живота и
безопасността на останалите участници в движението.
По изложените по-горе съображения
обжалваното Наказателно постановление № 37-0000211/ 17.05.2019г. на Началника
на Областен отдел „Автомобилна администрация“ град Р, с което на жалбоподателя
на осн. чл.93в, ал.2 от Закона за автомобилните превози е наложена глоба в
размер на 500.00 лв. за нарушение на чл.32, пар.1, изр.1, предл. последно от
Регламент № 165/ 2014г. на ЕС следва да бъде отменено на формално основание,
тъй като установената при проведените разпити в съдебно заседание на
актосъставителя и свидетеля по акта фактическа обстановка покрива
съставомерните признаци на нарушение по чл.34, пар.1, изр.1, предл.1 от Регламент № 165/
2014г. на ЕС, а не по чл.32, пар.1, изр.1, предл. последно от Регламент № 165/
2014г. на ЕС, както е извършил правна квалификация административно-наказващият
орган, обстоятелство което рефлектира негативно в правото на защита на
санкционираното лице.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 37-0000211/ 17.05.2019г. на Началника на
Областен отдел „Автомобилна администрация“ град Р, с което на жалбоподателя С.И.К.,
ЕГН – ********** *** е наложена глоба в
размер на 500.00 лв. за нарушение на чл.32, пар.1, изр.1, предл. последно от
Регламент № 165/ 2014г. на ЕС изразяващо се в това, че лицето не е използвало
карта на водача за оборудвания в превозното средство дигитален тахограф „Stoneridge
Electronics SE 5000“
със сериен номер 110617 от момента на поемане на превозното средство за деня до момента на
проверката в 10.55 часа КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд-гр.Разград в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :