МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №73/25.04.2018 година по НОХД №1781/2018г. на БРС.
Бургаска
районна прокуратура е внесла обвинителен акт по Бързо досъдебно наказателно
производство №3388 ЗМ 280/2018г. по описа на 05 РУП - ОД МВР Бургас, Б.пор.
№1101/2018г. по описа на РП – гр.Бургас, с който е повдигнато обвинение срещу М.М.В.,
ЕГН: **********, родена на ***г*** българка, българска гражданка, средно
образование, неомъжена, неосъждана, безработна, за това че на 12.04.2018г. в ***,
управлявала моторно превозно средство - лек автомобил марка „Мерцедес“, модел
„А 180 ЦДИ“ с рег. №***, след употреба на наркотични вещества, а именно
метамфетамин, установено с техническо средство Дрегер Drug Test /Друг Тест/
5000 с фабричен № ARAM - 0005, проба № 49, съгласно Наредба №1 от 19.07.2017г.
за реда за установяване на употреба на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози - престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.
Производството
пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда на глава XXVII
НПК, като при условията на чл.371, т.2 НПК подсъдимата призна
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се
съгласи да не се събират доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на
основание чл.372, ал.4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от
направените самопризнания, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебните прения
представителят на Бургаска районна прокуратура – прокурор Йорданка Попова,
поддържа обвинението, за което е предадена на съд подсъдимата В., като моли на
същата да се определи наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 година и 3
месеца, което да бъде намалено с 1/3 на осн. чл.58а НК до размера от 10 месеца.
Предлага също така, изпълнението на определеното окончателно наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 10 месеца да се отложи на основание чл.66,
ал.1 НК с определяне на изпитателен срок от 3 години. Счита, че на основание
чл.343г от НК, вр. чл.343б, ал.3, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК на подсъдимата
следва да се наложи и наказание „Лишаване от право да управлява моторно
превозно средство” за срок от една година, като на основание чл.59, ал.4 от НК
се приспадне времето, през което същата е била лишена от това право, считано от
12.04.2018 година.
Защитникът на подсъдимата - адв.П., моли спрямо подзащитната
му да бъде наложено наказание под предвидения от закона минимум и при
приложение разпоредбата на чл.55 НК. Излага доводи, че наказание в този размер
би постигнало целите на превенцията, визирани в НК, доколкото подсъдимата е на
млада възраст, няма допуснати предходни нарушения по ЗДвП, не е трудово
ангажирана и оказва пълно съдействие в хода на ДП.
Подсъдимата
В., редовно призована, се явява в съдебно заседание, като изразява съжаление за
стореното и моли за наказание в посочените от защитника й предели.
От събраните в хода на наказателното производство
доказателства - материалите по Бързо досъдебно наказателно производство №3388
ЗМ 280/2018г. по описа на 05 РУП - ОД МВР Бургас, Б.пор. №1101/2018г. по описа
на РП – гр.Бургас, се установява следната фактическа обстановка:
Подсъдимата М.М.В.,
ЕГН: **********, е родена на ***г***. Същата е с адрес: ***, българка,
българска гражданка, със средно образование, неомъжена, неосъждана, безработна.
Видно от приложена по делото справка за съдимост В. не е осъждана. Същата
е правоспособен водач на моторно превозно средство категория „В” и притежава
свидетелство за правоуправление на МПС №*********, като има едно предходно
наказание за допуснато нарушение по ЗДвП, във връзка с което е издадено
наказателно постановление.
Късно през ноща на 11.04.2018г. свидетелят Смиляйков помолил подсъдимата
В. ***, където и двамата живеели, с личния си автомобил марка „Мерцедес”, модел
„А 180 ЦДИ” с рег.№ А 95 88 НА. Въпреки, че била употребила наркотично вещество
– метамфетамин, подсъдимата се съгласила и около 01.30 часа на 12.04.2018г. тя,
свидетелят Смиляйков и свидетелят Деляков потеглили с посочения по – горе
автомобил. Моторното превозно средство било управлявано от В. и се движело към
изхода на гр.Бургас в посока към гр.Несебър.
На 12.04.2018г. свидетелите Георгиев и Бачковски - служители на 05 РУП
МВР Бургас били на смяна и изпълнявали служебните си задължения като автопатрул.
В периода след 01.30 часа на 12.04.2018г. те видели управлявания от подсъдимата
В. лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „А 180 ЦДИ” с рег.№ А 95 88 НА да се
движи в гр.Бургас по бул.„Д. Димов” в посока изхода на града. Полицейските
служители последвали автомобила, който подсъдимата спряла до бл.35 на
к-с„Изгрев” без да й бъде подаден звуков или светлинен сигнал.
Полицейските служители поискали документите на водача - подсъдимата М.В..
Те установили и самоличността на спътници й - свидетелите Смиляйков и Деляков,
които се оказало, че са криминално проявени. По тази причина свидетелите
Георгиев и Бачковски решили да подложат на тест за употреба на наркотични
вещества подсъдимата. Те поискали съдействие в тази връзка от свидетеля Дичев -
служител Сектор „Пътна полиция”, ОД МВР – гр.Бургас.
В сектор „Пътна полиция” ОД МВР Бургас подсъдимата, била подложена на
тест с Дрегер Дръг тест 5 000 с фабричен номер ARAM 0005 от свидетеля Дичев -
служител Сектор „Пътна полиция”, ОД МВР – гр.Бургас. Тест – пробата с №49
отчела резултат -„метамфетамин положителен” т.е. констатирана била употреба на
„метемфетамин” от страна на подсъдимата. Във връзка с тези констатации бил
издаден АУАН №458151 от 12.04.2018г., с който е било иззето свидетелство за
управление на МПС №********* на подсъдимата В.. Съставен бил и Протокол за
извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества.
На подсъдимата В. бил издаден и талон за медицинско изследване. Тя изрично собственоръчно вписала, че приема
показанията на техническото средство, поради което не е била отведена до
Отделение по „Спешна медицина” на МБАЛ Бургас.
Гореизложената фактическа
обстановка се установява от материалите по Бързо досъдебно наказателно
производство №3388 ЗМ 280/2018г. по описа на 05 РУП - ОД МВР Бургас, Б.пор.
№1101/2018г. по описа на РП – гр.Бургас, подкрепящи
самопризнанието на подсъдимата, с което същата признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно:
протоколи за разпит на свидетелите – Карамфил Петров Дичев /л.12 ДП/, Костадин
Иванов Георгиев /л.14 ДП/, Тома Иванов Бачковски /л.15 ДП/, Георги Нестеров
Деляков /л.16 ДП/, Евтим Георгиев Смиляйков /л.17 ДП/, АУАН бланкови №458151/12.04.2018г.
/л.24 ДП/, талон за медицинско изследване /л.26 ДП/, протокол за извършване на
проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества /л.22 ДП/, справка за нарушител водач /л.20 ДП/,
протокол за сервизна проверка /л.21/, справка съдимост /л.10/ и останалите
писмени доказателства по делото.
Посочените доказателства са
вътрешно и взаимно безпротиворечиви и допълващи се, поради което следва да се
кредитират изцяло. Същите са събрани по надлежния ред в хода на проведено
досъдебно производство. Събраните писмени доказателства, в съвкупност с
гласните такива допринасят за категорично установяване на гореописаната
фактическа обстановка. По делото не се събраха доказателства, които да поставят
под съмнение така установените факти.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема, че подсъдимата В. е
осъществила от обективна страна състава на чл.343б, ал.3 НК, като на 12.04.2018 година, в ***, управлявала
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „А 180 ЦДИ“ с
рег. № ***, след употреба на наркотични вещества, а именно метамфетамин,
установено с техническо средство Дрегер Drug Test /Друг Тест/ 5000 с фабричен №
ARAM - 0005, проба № 49, съгласно Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за
установяване на употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози.
Наличието
на наркотични вещества е установено по надлежния ред, регламентиран в Наредба
№30/27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на МПС, а именно с техническо средство - „Дрегер
Дръг тест 5000” /Dreger Drug Test 5000/, с фабричен № ARAM - 0005. Метамфетаминът е високорисково
наркотично вещество, по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 и ал.2 от Закон за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, вр. Приложение № 1 - Списък
I – „Растения и вещества с висока степен на риск за обществено здраве, поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарна медицина” към чл.3, т.1 от Наредба за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични .
От субективна страна деянието е
извършено при форма и вид на вината пряк умисъл, тъй като В. е съзнавала
общественоопасния характер на деянието си, знаела е, че не бива да управлява
МПС след употреба на наркотичното вещество, което е била употребила, но въпреки
това е управлявала автомобил, с което е целяла настъпването на
общественоопасните последици от своето деяние.
По вида и размера на наказанието:
За извършеното престъпление по чл.343б, ал.3 НК се
предвижда наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба от 500 до
1500лв. при индривидуализация наказанието на подсъдимата в рамките на горните
граници следва да се отчетат степента на обществената
опасност на дееца и деянието. Съдът, като преценява обществената опасност на
дееца, счита, че се касае за личност с ниска степен на обществена опасност. В
подкрепа на този извод е обстоятелството, че подсъдимата е неосъждана, като по
отношение на същата е констатирано едно единствено предходно нарушение на
правилата на ЗДвП. Извън горното следва да се отчете и фактът, че В. е на млада
възраст, което обстоятелство нявежда към извода, че настоящото деяние може да е
продиктувано от нейно увлечение и липса на достатъчен социален опит. Може да се
приеме също така, че същата е съдействала на органите по разследването и е
осъзнала тежеста на осъщественото деяние, доколкото в хода на ДП е признала
вината си, а пред настоящата съдебна инстанция изрази искрено съжаление за
стореното.
Все пак
по отношение на подсъдимата се констатираха и отегчаващи вината й
обстоятелства. Такова на първо място се явява високата степен на обществена
опасност на деянието. В тази връзка съдът взе прдвид, че подсъдимата е
управлявала моторно превозно средство след като е употребила наркотично
вещество в тъмната част на деня – около 01.30 часа. Този факт безспорно е от
значение, тъй като лошата видимост, съчетана с употребеното наркотично вещество,
безспорно повишават вероятността от загуба контрол вършу автомобила и поставят
в по – голяма опасност живота и здравето на другите участници в движението. Не
без значение е и фактът, че подсъдимата е управлявала автомобила си, знаейки,
че е употребила метамфетамин и въпреки, че в него като пътници са се намирали
две други лица. По този начин, тя безспорно е поставила в риск не само
собствения си, а и техните живот и здраве. Нещо повече, по делото са налични
данни, че тези лица също са познати на органите на реда във връзка с техни
криминални прояви свързани с наркотични вещества. Това безспорно поставя под
съмнение и социалния кръг на подсъдимата.
Предвид всичко
изложено, съдът се съобрази с целите на наказанието предвидени в чл.36 НК,
като отчете всички по - горе изложени обстоятелства, счете, че на В. следва да бъде
наложено наказание при условията чл.54, ал.1 НК,
при превес на смекчаващите обстоятелства в
минимално предвидения в закона размер, а именно една година „Лишаване от
свобода” и съобразно разпоредбата на чл.58а, ал.1 НК намали така определеното наказание с 1/3, с оглед на което наложи
на подсъдимата наказание в размер на осем месеца „Лишаване от свобода”. Съдът
намира, че така определеното наказание е съобразено с конкретната обществена
опасност на дееца и деянието и ще постигне целите както на генералната, така и
на индивидуалната превенция спрямо подсъдимата.
В. не е
осъждана на „Лишаване от свобода” за престъпление от общ характер. Ето защо, в
случая са налице материалноправните предпоставки за приложението на чл.66, ал.1
от НК. С оглед горното съдът отложи на основание чл.66, ал.1 от НК
наложеното на подсъдимата М.М.В. наказание „Лишаване от свобода” за срок от
осем месеца за изпитателен срок от три години.
Във връзка с кумулативно
предвиденото за настоящото престъпление наказание „Глоба” съсът намери, че
същото следва да бъде определено на основание чл.54, ал.1 от НК в минимално
предвидения от закона размер, а именно - 500.00 /петстотин/ лева. При
определяне размер на глобата съдът взе предвид посочените по – горе смекчаващи
и отегчаващи отговорността на В. обстоятелства. Отчетен беше също така факта,
че същата е младо момиче, което не реализира доходи, поради което и заплащането
на гоба в по – голям размер би било невъзможно за същата, респективно няма да способства
за реализиране целите на генералната и индивидуалната превенция.
Разпоредбата
на чл.343г НК задължава съдът във всички случаи на деяние по чл.343б НК да
прилага разпоредбата на чл.37, ал.1, т.7 НК - лишаване от право да се упражнява
определена професия или дейност. Престъплението
по чл.343б, ал.3 НК се намита в Раздел II от НК – „Престъпления по транспорта и
съобщенията”. Обект на защита по същото са обществените отношения във връзка
именно с гарантиране сигурността на отделните участници в движението. Ето защо и с оглед по - високата обществена опасност на извършеното деяние и все по
- широкото разпространение на престъпленията по чл.343б, ал.3 НК, съдът намира,
че за да се изпълнят целите както на индивидуалната, така и на генералната
превенция, на обвиняемата В. следва да се наложи такова административно наказание лишаване от право
да управлява МПС в границите на установения в чл.16 от ЗАНН размер, а именно за
срок от една година. Този срок според съда ще е достатъчен, за да окаже
превъзпитаващо и превантивно въздействие върху В., като в същото време не е
прекомерно дълъг и няма трайно да възпрепятства същата да управлява МПС. Така
наложеното наказание ще допринесе обвиняемата
да се превъзпита като водач на моторно превозно средство, като тя ще бъде
стимулирана да положи усилия за спазване законите в страната и за опазване
живота и здравето както на останалите участници в движението, така и пътниците
в управлявания от нея автомобил лица.
На основание чл.59, ал.4 НК от така наложеното на подсъдимия М.М.В. наказание „Лишаване от право да управлява моторно
превозно средство” за срок от една година следва да се приспадне времето, през
което същата е била лишен от това право по административен ред във връзка с
настоящото престъпление, а именно - считано от 12.04.2018г.
По веществените доказателства:
Във връзка с вещественото доказателство по делото - – 1 бр. касета
„Дрегер дръг тест 5000“, с проба № 49, съдът се разпореди същото да остане
приложено по делото за срока на съхранението му в архив, след което да бъде
унищожено.
По разноските:
Накрая съдът се произнесе
относно направените в хода на наказателното производство съдебно-деловодни
разноски в смисъл:
- осъди на основание чл.189, ал.3, вр. ал.1 от НПК подсъдимата М.М.В. да
заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд гр. Бургас държавна такса
в размер на 5,00 (пет) лева за служебно издаване на 1 бр. изпълнителен лист.
Мотивиран от горното и на
основание чл.378, ал.4, т.1 НПК, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Г.Ст.