РЕШЕНИЕ
№ 562
гр. Търговище, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание
на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вяра М. Панайотова
при участието на секретаря Ж. Л. И.
като разгледа докладваното от Вяра М. Панайотова Гражданско дело №
20223530100637 по описа за 2022 година
Предявен е иск ,с правно основание чл.109 от ЗС.
Ищцата твърди в молбата, че е собственик на ПИ с идентификатор № 73626.169.151,
с площ от 807 кв.м., м.“Д.“, по кадастралната карта на гр.Търговище, подробно описан в
молбата, който имот придобила чрез договор за дарение от своя баща Н.П. и неговия брат
П.П. през 2001 год. В молбата се твърди, че имота граничи с имот, който е бил собствен на
П.П. и по кадастралната карта на гр.Търговище е отразен като ПИ с идентификатор №
73626.169.149 и който имот от южната си страна граничел със селскостопански път. Твърди
също, че при прехвърлянето на имота й нейния чичо П.П. пожелал да има право да
преминава към неговия имот, през този на ищцата по пешеходна пътека, свързваща неговия
имот, с пътя, който се намира на северната страна на имота на ищцата и предвид липсата на
спорове и близките родствени отношения ищцата не възразила, като бил сключен договор
между нея и П.П., с който му било учредено право на преминаване. Ищцата твърди, че в
последствие чичо й прехвърлил имота на своята внучка Е. Б., а тя от своя страна през 2022
год. го прехвърлила, с договор за продажба на ответника, след което новия собственик също
преминавал през имота на ищцата за да стигне до собствения си имот. Ищцата счита, че
ответника няма право да преминава през имота, като е изложила съображения за нищожност
на сключения между нея и чичо й договор, като протИ.речащ на закона, считайки, че не е
било на лице изначално основание за учредяване на право на преминаване, тъй като
законите, уреждащи това право, в различните им редакции въвеждат изискване за
учредяване на право на преминаване, а именно липсата на достъп до даден имот, а в
конкретния случай имота на ответницата, чийто собственик е бил чичо й, винаги е граничил
1
със селскостопански път, годен да му осигури достъп до имота. Наведено е и още едно
основание за нищожност на договора – липса на предмет, като ищцата твърди, че в договора
не бил посочен служещия имот, липсвало конкретика какво представлява пешеходната
пътека, къде в имота се намира, какъв е нейния размер. Предвид изложеното ищцата счита,
че договора като нищожен не е породил действие и ответника не е носител на правото на
преминаване през нейния имот, поради което моли съда да постанови решение, с което да
установи това, като съответно по реда на чл.109 от ЗС да осъди ответника да преустанови
преминаването през имота й и да предаде ключа от входната врата, поставена на северната
страна на имота на ищцата. Алтернативно е направено искане ответника да бъде осъден да
заплаща месечно обезщетение в размер на 100 лв. за правото на преминаване през имота й.
В съдебно заседание поддържа иска. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който същия оспорва
основателността на предявените искове. Ответникът признава, че е собственик на ПИ с
идентификатор № 73626.169.149 по КК на гр.Търговище, граничещ с имота на ищцата, като
в нотариалния акт, с който е придобил имота е посочено, че има учредено право на
преминаване през съседния имот и право на ползване на водопровод и не оспорва че ползва
правото на преминаване през имота на ищцата, като го осъществява по пешеходна пътека в
източната част на служещия имот от пътя в северния му край и продължаваща по западната
граница на собствения му имот. Не оспорва и обстоятелството, че в южната част имота му
граничи със селскостопански път, но твърди, че същия е без трайна настилка, тесен е, а в по-
голяма част от годината е разкалян и трудно използваем, както от коли, така и от
пешеходци, а и използването му за достъп до имота било свързано със значително
заобикаляне, поради което ответника счита, че учреденото право на преминаване му е
необходимо. Оспорва наведените от ищцата доводи за нищожност на договора за
учредяване на право на преминаване, като твърди, че същото може да се придобива със
всички правни способи, с които се придобива и правото на собственост, без да е обвързано с
условия, а не само когато до даден имот няма път, както и че в договора са достатъчно ясно
посочени служещия и господстващия имот, както и обема на право на преминаване.
Алтернативно, ако се приеме, че договора е нищожен твърди, че правото на преминаване е
придобито по давност, тъй като от 2007 год. праводателите му, а след това и той упражнява
това право. Оспорва искането за заплащане на обезщетение, като твърди, че правото на
преминаване е учредено безвъзмездно, поради което и такова обезщетение не се дължи.
Претендира разноски в производството. В съдебно заседание поддържа доводите, изложени
в отговора.
Третото лице-помагач в срока по чл.131 от ГПК е представило писмен отговор на
молбата. В отговора предявените искове са оспорени изцяло, като се твърди, че не са на
лице сочените от ищцата основания, обуславящи нищожност на договора за учредяване
право на преминаване през имота на ищцата. Третото лице-помагач твърди, че пешеходната
пътека е оставена умишлено от праводателите на страните още през 1978 год. именно с цел
преминаване от главния път, граничещ с имота на ищцата до имота на ответника, както и
2
твърди, че имота е придобило през 2008 год. и до прехвърлянето му на ответника през 2022
год. е ползвало правото на преминаване без ищцата да е изявявала някакви претенции. Моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли исковете. В съдебно заседание изразява
становище за неоснователност на исковете.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства прие за установено
следното: Видно от приложения по делото договор за дарение, обективиран в нотариален
акт № 65, том VI, дело № 1231/2001 год. на СВ – Търговище ищцата е собственик на
недвижим имот –зем.земя, с № 169151, с площ от 0.807 дка, находящ се в м.“Д.“, землището
на гр.Търговище, за който по КК и КР на гр.Търговище е отреден ПИ с идентификатор №
73626.169.151. Не се спори по делото, че имота на ищцата граничи с ПИ с идентификатор №
73626,169.149, който е бил собственост на чичото на ищцата П.М.П.. С договор от
10.10.2007 год., с нотариална заверка на подписите, вписан в СВ –Търговище под № 58, том
XI, сключен между ищцата и чичо й П.М.П. първата е учредила на втория право на
преминаване през собствения и имот № 169151, през пешеходна пътека от главния път, от
източната страна на имота до имот № 169149, собственост на П.П., а той е предоставил на
ищцата право на ползване на водопровод, който е изградил, като по този начин е
разпределен водопровода между двата имота. Видно от договора учреденото право на
преминаване е безвъзмездно, както и в договора е посочено, че при промяна на
собствениците на имотите пътеката и водопровода се ползва от същите. От събраните по
делото гласни доказателства се установи, че правото на преминаване през имота на ищцата
към имота на П.П. се е ползвало от последния и семейството му от момента на учредяването
му през 2007 год., като и преди сключването на договора, видно от показанията на св.Й. още
от 1975 -1976 год. достъпа до господстващия имот се е осъществявал от главния път, с който
граничи служещия имот, през пешеходната пътека. Установи се от показанията на
свидетелите, а и от заключението на назначената експертизата, че господстващия имот,
собственост на ответника има излаз и на друг път, който е достъпен за ползване, но няма
асфалтова настилка и ползването му при определени метеорологични условия е затруднено.
Безспорно е по делото, че П.П. е прехвърлил имота на третото лице-помагач, което от своя
страна дали лично, или чрез друго лице е продължило да упражнява правото на преминаване
през имота на ищцата. В тази посока са показанията на св.Г.-Д. и св.Й. от които се установи,
че след като е починал П.П. неговата съпруга е посещавала имота и е преминавала през
имота на ищцата, както и се установи, че в период от време третото лице-помагач като
собственик на имота е дало съгласие ищцата да ползва имота, при което тя също е ползвала
правото на преминаване. С договор за покупко- продажба, сключен с нот.акт № 46, том I,
дело № 49/ 2022 год. на СВ-Търговище третото лице-помагач е прехвърлило на ответника
правото си на собственост върху имот с идентификатор № 73626.169.149 ( господстващия
имот), като в договора е посочено и правото на преминаване през имота на ищцата. От
показанията на всички разпитани свидетели се установи, че до момента на прехвърляне на
собствеността върху господстващия имот на ответника, правото на преминаване е било
упражнявано от собствениците на съседния имот – П.П. и третото лице-помагач без каквото
и да било протИ.поставяне от страна на ищцата, като едва при придобиването на имота от
3
ответника същата е изразила несъгласие да бъде продължено упражняването на това право.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза и изслушването
на вещото лице в съдебно заседание се установи, че имот с идентификатор № 73626.169.149
граничи с път разположен в южната част на имота, който е с начин на трайно ползване-за
селскостопански, горски, ведомствен път- по КК, не е асфалтиран, няма трайна настилка, но
е проходим за автомобили, като в най-тясната си част е широк 3 метра. От заключението се
установи също така, че правото на преминаване, което е учредено се осъществява през
пешеходна пътека в източната част на имот с идентификатор № 73626.169.151, като
ширината и е около 0,90 кв.м., която е настлана с тротоарни плочки в частта от нея,
преминаваща покрай постройките. Вещото лице е посочило в заключението, че
еднократното обезщетение за правото на преминаване е в размер на 132 лв., а месечното
такова би следвало да е в размер на 5,00 лв.
При така установеното съдът прави следните изводи: Ищецът е предявил два иска –
иск по чл.124 от ГПК за установяване, че ответника не е носител на правото на преминаване
и по чл.109 от ЗС да се задължи ответника да преустанови преминаването през имота на
ищцата и да предаде ключа за входната врата от имота на ищцата, поставена в северната
част от имота. След преценка на всички събрани по делото доказателства съдът счита
предявените искове за неоснователни по следните съображения : На първо място съдът
счита, че не са налице наведените от ищцата основания за нищожност на договора с който е
учредено право на преминаване през нейния имот до този на ответника, а именно
протИ.речие със закона, който допускал да се определи право на преминаване само и
единствено в случай ,че даден имот няма излаз на път, както и поради липса на предмет, тъй
като в договора не били посочени имота през който се преминава, къде се намира пътеката
за преминаване и какъв е нейния размер и т.н. С изменението на ЗУТ от 2003 г. /ДВ, бр. 65/ -
чл. 192, ал. 1 ЗУТ - е предвидена възможността правото на преминаване чрез чужд
недвижим имот да може да става с правна сделка между частни правни субекти, като е
предвидено, че "правото на преминаване през чужд поземлен имот се учредява с писмен
договор с нотариална заверка на подписите", като страни по договора са собствениците на
"господстващия" и на "служещия" имот. Така учреденият сервитут е от категорията на
доброволните, договорни сервитути, като договорът е правопораждащият юридически факт
на сервитутното право на преминаване и подлежи на вписване в имотния регистър.
Процесния договор, с който е учредено право на преминаване през имота на ищцата към
имота на ответника е сключен през 2007 год., когато е било законоводопустимо право на
преминаване да се придобива с правна сделка, като е спазена и формата, по чл.192 от ЗУТ.
Никъде в закона е не е поставено условие, при договаряне между частно правни субекти за
предоставяне право на преминаване да е задължителна предпоставка по закон липсата на
достъп до път за един от имотите, като това е предпоставка само за определяне право на
преминаване по административен ред. Поради това съдът счита, че в конкретния случай е
ирелевантно дали господстващия имот има излаз на път, или не, тъй като с договора от 2007
год. е постигнато съгласие между собствениците на два имота и е дадено право на
безвъзмездно преминаване през имот 73626.169.151, към имот 73626.169.149, като с оглед
4
на изложеното съдът счита, че не е на лице протИ.речие със закона. Не е на лице и другото
основание за нищожност, - липса на предмет. В договора макар и да не е посочена ширина и
дължина на пешеходната пътека, през която се упражнява правото на преминаване е
посочено достатъчно ясно в кой имот и в коя част на този имот се намира, достатъчно ясно е
песочен и кой е господстващия и кой служещия имот. С оглед на така изложеното съдът
счита, че няма основания да се приеме, че договора за учредяване право на преминаване от
10.10.2007 год. е нищожен и тъй като правото на преминаване е поземлен сервитут, той
следва имотите, а не собствениците, то и ответника, като последващ собственик на
господстващия имот е носител на правото на преминаване, така както е било учредено с
договора, а предявения иск с правно осн. чл.124, ал.1 от ГПК се явява неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен. За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че дори и
да се приемат доводите на ищцата относно нищожността на договора, правото на
преминаване е придобито по давност, като по делото се събраха достатъчно гласни
доказателства, че още от 1975-1976 год. праводателят на третото-лице помагач е преминавал
към имота си именно през имот 151, след прехвърляне на собствеността това право е
упражняване от третото лице-помагач, а после и от ответника при придобиването на имота
през 2022 год., като едва при последния но след като е изтекла придобивната давност
ищцата се е протИ.поставила на правото на преминаване. В горния смисъл е и съдебната
практика - Решение № 44 от 18.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 750/2010 г., III г. о., ГК,
Решение № 126 от 26.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 357/2012 г., IV г. о., ГК, Решение № 107
от 16.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3980/2018 г., II г. о., ГК и др.
По иска с правно основание чл.109 то ЗС. Основателността на негаторния иск
предполага наличието на няколко комулативно дадени предпоставки: на първо място ищеца
да е собственик на имота, а ответника с неоснователни, протИ.правни действия да пречи на
ищеца да упражнява правата си на собственик в пълния им обем. Безспорно е по делото, че
ищцата е собственик на служещия имота, през който преминава ответника до собствения си
имот и като такъв ищцата има право да защитава правото си на собственост от всички
посегателства и действия които му пречат да упражнява правото си на собственост, като
носител на ограничено вещно право, каквото е правото на преминаване ответника има
същите права. В тежест на ищеца по иск, с пр.основание чл.109 от ЗС, обаче е да докаже, че
ответника по иска му пречи, ограничава, или смущава със свои действия/бездействия
упражняването на правото на собственост в пълен обем. При установената по –горе
фактическа обстановка съдът счита, че ищцата не доказа именно наличието на тази
предпоставка на чл.109 от ЗС. Закона предпоставя на собственика определени правомощия,
като правото да владее, ползва собствената си вещ, както и да се разпорежда с нея, като
всяко пряко, или косвено неоснователно въздействие, посегателство, или вредно отражение
върху обекта на правото на собственост, не само в случай, че се накърня владението, но и в
случай, че се пречи на пълноценното упражняване на право на ползване, или разпореждане с
веща може да обоснове нуждата от защита чрез иск по чл.109 от ЗС. По никакъв начин в
процеса не се установи ищеца да е лишен, или ограничен чрез действия на ответника по
5
отношение упражняването на правото на собственост върху имота си, в неговия пълен обем
- владение, ползване, разпореждане. По делото не се представиха нито писмени, нито гласни
доказателства от които съдът да направи извод, че упражнявайки правото на преминаване,
като негов носител към момента, ответникът е създавал пречки, ограничил е по някакъв
начин ползването или разпореждането с имота, още повече, че той упражнява договорно
определено му право на преминаване, като съобразно това ищцата е задължена да търпи
ограниченията на собствеността, свързани с упражняване на това право. По делото се
установи, че възраженията на ищцата срещу това ответника да ползва правота на
преминаване се основават само и единствено на нейното нежелание, човек извън
роднинския й кръг да преминава през имота й, но тези нейни субективни преживявания, без
обективно установени признаци ответника да пречи на собствеността й, не могат да
обосноват основателност на иска по чл.109 от ЗС. С оглед изложеното съдът счита, че
предявения иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Като неоснователно следва да се отхвърли и искането на ищцата, заявено
алтернативно за присъждане на месечно обезщетение в размер на 100 лв., платимо от
ответника за правото да преминава през имота й . Както беше посочено по-горе обезщетение
е предвидено по закон, в хипотезите, когато правото на преминаване се определя по
административен ред, като там е предвидено еднократно обезщетение на собственика на
служещия имот. В настоящия случай правото на преминаване е учредено с договор, като
страните по него не са договорили нито еднократно, нито месечно, или друг вид
обезщетение в полза на ищцата. Тъкмо обратното правото на преминаване от имота на
ищцата към имота на ответника е било договорено безвъзмездно, така е упражнявано назад
в годините, като липсва каквото и да е основание между ищцата и ответника да възникнат
облигационни отношения, основаващи се на договора от 2007 год., липсва и законово
задължение да бъде определено обезщетение, още по-малко месечно такова.
Страните са направили искане за присъждане на разноски, като с оглед изхода на
спора ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените по делото
разноски в размер на 400 лв., адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Н. В., ЕГН ********** от гр.Търговище, кв.“Запад“,
бл.66, действаща чрез пълномощник адв.С. П. от ТАК, със съдебен адрес: гр.Търговище,
ул.“В.П.“ № 2, ет.2, офис 203 против Т. И. П., ЕГН ********** от гр.Търговище, ул.“К.“ №
14, ет.3, ап.8, със съдебен адрес: гр.Търговище„ ул.“Лилия“ № 4, вх.А, ет.1, офис 1, чрез
адв.И. И. от ТАК иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за установяване, че Т. П. не е
собственик на правото на преминаване през пешеходна пътека от главния път, от източната
страна на имот с идентификатор 73626.169.151 по КК на гр.Търговище до имот с
идентификатор 73626.169.149 по КК на гр.Търговище, учредено с договор, с нотариална
6
заверка на подписите от 10.10.2007 год., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Н. В., ЕГН ********** от гр.Търговище, кв.“Запад“,
бл.66, действаща чрез пълномощник адв.С. П. от ТАК, със съдебен адрес: гр.Търговище,
ул.“В.П.“ № 2, ет.2, офис 203 против Т. И. П., ЕГН ********** от гр.Търговище, ул.“К.“ №
14, ет.3, ап.8, със съдебен адрес: гр.Търговище„ ул.“Лилия“ № 4, вх.А, ет.1, офис 1, чрез
адв.И. И. от ТАК иск с правно основание чл.109 от ЗС, за преустановяване преминаването
на Т. П. през имот с идентификатор 73626.169.151 по КК на гр.Търговище до имот с
идентификатор 73626.169149 по КК на гр.Търговище и задължаването й да върне ключа от
входната врата, поставена в северната част на имот с идентификатор 73626.169.151 по КК на
гр. Търговище, както и искането да заплаща месечно обезщетение в размер на 100 лв., за
правото на преминаване, като неоснователни.
ОСЪЖДА И. Н. В., ЕГН ********** от гр.Търговище, кв.“Запад“, бл.66, действаща
чрез пълномощник адв.С. П. от ТАК, със съдебен адрес: гр.Търговище, ул.“В.П.“ № 2, ет.2,
офис 203 да заплати на Т. И. П., ЕГН ********** от гр.Търговище, ул.“К.“ № 14, ет.3, ап.8,
със съдебен адрес: гр.Търговище„ ул.“Лилия“ № 4, вх.А, ет.1, офис 1, чрез адв.И. И. от ТАК
направените по делото разноски в размер на 400 лв., адвокатско възнаграждение, на осн.
чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Търговищкия окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
7